Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 06.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4077 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 327 от ТЗ от ЗЗД, от „А.-С.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
срещу „Д.т.“ ЕООД“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****,
ул. „****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 786.47 лева, представляваща
продажна цена на стоки по договор за доставка на материали от 14.02.2019 г. - стойност на доставени строителни материали по фактури, както следва: №
34602/10.06.2019 г. за сумата от 3830.40 лева, № 34606/10.06.2019 г. за сумата
от 6824.48 лева, № 34900/05.07.2019 г. за сумата от 3131.59 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба
–15.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират
се и разноските за настоящото производство.
Обстоятелства, от които се твърди че произтича претендираното право:
В
исковата молба ищецът твърди, че на 14.02.2019 г., в София е подписан Договор за доставка на материали
между "А.С.Е." ЕООД и "Д.Т." ООД. Съгласно договора, „А.С.Е."
ЕООД се задължава да доставя на ответното дружество строителни материали за
обект „**** гр. Варна" в съответствие с Приложение 1 към горецитирания
договор, а от своя страна купувачът-ответник „Д.Т." ЕООД се задължава да
заплати доставените стоки по цени и начин определен в договора и приложението
към него. На 05.04.2019 г. и на 09.04.2019 г. са подписани анекси към
горецитирания договор за допълнителна доставка на строителни материали.
В изпълнение на договорните си задължения, в
периода от 15.02.2019 г. до 05.07.2019 г., по поръчка на ответника, ищецът е
извършил доставки на строителни материали, за което са издадени съответните
фактури. Фактурите са приети от ответното дружество, без възражения. Продуктите
са надлежно получени от ответника, без възражения, за което са подписани
двустранни приемо-предавателни протоколи.
Въпреки това, както и въпреки отправените
покани за плащане, ответникът не е
заплатил вземанията по три фактури общо в размер на 13 786,47 лева, а именно: №
34602/10.06.2019 г. за сумата от 3830.40 лева, № 34606/10.06.2019 г. за сумата
от 6824.48 лева, № 34900/05.07.2019 г. за сумата от 3131.59 лева.
По делото е постъпил отговор от
ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва, че
между страните са налице цитираните договорни правоотношения. Оспорва се
доставката на стоките, посочени в процесните фактури. Твърди се, че лицето,
подписало приема-предавателните протоколи от името на ответното дружество – Н. К.,
не е било упълномощено да приема стоки от името на дружеството. Сочи, че
фактурите не са подписани от ответника, както и че липсват товарителници за
процесните материали, които са били доставени.
Оспорва, че е бил канен за плащане, както и оспорва представеният
документ /потвърждение на вземания/ да представлява признание на вземането от
страна на ответника.
С.з. ищеца чрез процесуалния си представител
поддържа исковете и моли за уважаването им, а ответника поддържа становището си
в отговора за неоснователност на исковете.
Съдът,
като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ.
В
тежест на ищеца по делото е да докаже следните предпоставки: валиден договор за
покупко-продажба на стоки, изпълнение по него от страна на ищеца и размера на задължението
на ответника. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже плащане или
други правопогасяващи възражения, в случай, че твърди такива.
По
делото не се спори относно действителността на договора и анексите към него.
Оспорва се надлежното изпълнение на договора от страна на ищеца, като се
твърди, че процесните стоки не са доставени на ответника, доколкото са
доставени на неупълномощено от дружеството лице /оспорват се доказателства/. Не
се твърди да е налице плащане на задълженията, които не се оспорват по размер.
В този случай в
тежест на ищцовата страна е да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че е изпълнила надлежно задължението си за предаване /доставка/ на стоката,
съгласно уговореното в договора.
Съгласно сключения между страните на
14.02.2019 г., в София, Договор за доставка на материали, ищецът „А.С.Е." ЕООД се е задължил
да доставя на ответното дружество строителни материали за обект „**** гр.
Варна" в съответствие с Приложение 1 към горецитирания договор, а от своя
страна купувачът-ответник „Д.Т." ЕООД се е задължил да заплати доставените
стоки по цени, определени в приложението към договора.
На 05.04.2019
г. и на 09.04.2019 г. са подписани анекси между страните към горецитирания
договор, като е уговорена допълнителна доставка на строителни материали,
описани конкретно по вид и стойност в съответния анекс.
В чл. 2.2. от Договора е уговорен начинът
на плащане - авансово
дължима сума в размер на 30 % от цената на стоките, а 70 % от цената - дължима
с отложено плащане на падеж 60 дни, считано след датата на доставката на
стоките.
Мястото на
доставката на стоките е определено като обекта на възложителя в гр. Варна, видно
от чл. 3 от Договора.
Видно от
приемо-предавателните протоколи, подписани за двете страни в правоотношението, представени
като приложение към фактурите: № 34602/10.06.2019 г. № 34606/10.06.2019 г. и №
34900/05.07.2019 г., е налице предаване, съответно приемане на конкретните
стоки, за които са издадени процесните фактури. Налице е и спедиторска
товарителница за доставка на стоки /строителни материали 1200кг./ от „А.С.Е."
ЕООД на „Д.Т." ЕООД чрез спедитора Е.Т.З.Л.ЕООД, като стоката /по първите
две фактури/ е получена на 12.06.2019г. от лицето К..
Ответникът е
оспорил, че лицето К., подписал от името на Д.Т. ООД като получател на стоките,
е упълномощено да приема стоки от името на дружеството-ответник.
Съгласно
трайната практика на ВКС, липсата на законодателно уредена форма за
действителност на пълномощното обуславя извод, че упълномощаването би могло да
бъде извършено, както в писмена, така и в устна форма, изрично или с конклудентни
действия.
Когато представителят получава нещо от името на
представлявания, трето лице дава на основание външните отношения с
представлявания, а пълномощникът получава на основание вътрешните отношения с
представлявания. /РЕШЕНИЕ № 338/11 януари 2016 г. по гр.д. № 1729 по описа за
2015 година на ВКС, IV ГО/ В конкретния случай ищецът
доставя стоката въз основа на договора с ответника и следва да се ръководи от
уговорките в него.
В случая не е ясно какви са били вътрешните отношения
между представляван /дружеството-ответник/ и представител /лицето К./, т.е дали
К. е бил работник/служител на дружеството или представител по пълномощие или е
действал въз основа на договор за мандат. Ответникът не конкретизира
оспорването си, като същото остава бланкетно.
За ищецът обаче е било налице задължение по чл. 3 от
договора за доставка на стоките в обекта на ответника. Не се оспорва от
ответника, че доставката на стоките е била извършвана в обекта му, съгласно
договора. Поради това съдът приема, че всяко лице, което се намира в обекта на
ответника е упълномощено конклудентно да приема стоки, доставени там /чрез
допускането му в обекта на ответника/. С други думи независимо от вътрешните
отношения на ответника с лицето К., фактът, че същият се е намирал в обекта на
ответника и е приел стоката от негово име е достатъчно, за да формира у
доставящия стоката представа, че същата се приема от упълномощено за това лице.
Подписването на приемо-предавателния протокол от името на Д.Т. ООД от лице, намиращо
се в обект на Д.Т. ООД е достатъчно, за да приеме съдът, че доставката е приета
надлежно от ответника.
Отделно от това съдът намира, че дори и да е било
налице приемане на стоката от неупълномощено за тези фактически действия лице,
то с последващите си действия ответникът Д.Т. ООД е потвърдил действията му по
приемане на стоката /чл. 42 ал. 2 от ЗЗД/.
Видно от ССЕ процесните фактури № 34602/10.06.2019 г.
за сумата от 3830.40 лева, № 34606/10.06.2019 г. за сумата от 6824.48 лева, №
34900/05.07.2019 г. за сумата от 3131.59 лева са осчетоводени както от ищеца,
така и от ответника по делото. Съгласно двете счетоводства, размера на
осчетоводените и незаплатени суми по процесните фактури е 13786.47лв.
Осчетоводяването на фактурата от ответното дружество е
отново конклудетно действие /т. е. в същата форма/, обективиращо потвърждаване
на факта на приемане на стоката и признание на факта на доставка на стоките,
описани във фактурите. Освен осчетоводяването на процесните вземания е налице и
изрично признание на дълга от 13786.47лв., подписано от финансовия директор на
дружеството на 07.02.2020г. – л. 15 от делото. Не се оспорва автентичността на изявлението,
което е извършени надлежно от името на дружеството. Чрез действията на своите
служители /счетоводител и финансов директор/ ответното дружество е признало
наличието на надлежна доставка на процесните стоки, както и е потвърдило
действията по приемане на стоката от него, евентуално извършени без
представителна власт.
Доколкото от всички събрани по делото доказателства се
установи при условията на пълно и главно доказване надлежната доставка на
стоките, посочени във фактурите, от ищеца на ответника, то ответникът дължи
заплащане на цената на стоките или сумата от 13786.47лв. Плащането е дължимо 60
дни след датата на доставката или след 11.08.2019г. по първите две фактури и
03.09.2019г. по третата, т.е. падежът на задълженията е настъпил. Въз основа на
горното искът се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се дължат разноските за производството,
които са в размер на 1992 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски
/останалите разноски, претендирани в списъка по чл. 80 от ГПК не представляват
съдебно-деловодни такива и не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 78 от ГПК/.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Д.т.“ ЕООД“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****,
ул. „****, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.-С.Е.“
ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 13 786.47 лева /тринадесет хиляди
седемстотин осемдесет и шест лева и 47ст./, представляваща продажна цена на
стоки по договор за доставка на материали
от 14.02.2019 г. - стойност на доставени строителни материали по
фактури, както следва: № 34602/10.06.2019 г. за сумата от 3830.40 лева, №
34606/10.06.2019 г. за сумата от 6824.48 лева, № 34900/05.07.2019 г. за сумата
от 3131.59 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване исковата молба –15.04.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„Д.т.“ ЕООД“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****,
ул. „****, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.-С.Е.“
ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 1992лв. /хиляда деветстотин деветдесет и
два лева/, представляваща сторени в
настоящото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. На страните да се
връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: