№ 449
гр. Търговище, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20243530100522 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане,по реда на
чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 30/18.01.2024г. по Ч.гр.д. №
67/2024 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника „ИНТЕР РЕСТОРАНТ-
ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК125513887, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, ул. "Г.И." № **, вх. **, ап. **, представлявано от Т. Я. да заплати на
“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата от 306.89 лв. , представляваща главница
на неизплатени задължения за ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени в периода
от 13.10.2023г. до 13.10.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2024г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 8.31 лв. представляваща
обезщетение за забава от падежа на фактурата до 05.01.2024г., на осн. чл.410 ал.1 т.1 от ГПК,
както и направените по делото разноски - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законния едномесечен срок е подал
писмено възражение.
Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да бъде признато
съществуването на вземането, посочено по-горе. Ищецът обосновава вземането си с това, че
ответникът е клиент с клиентски номер кл.№: **********, във връзка с продажба на
ел.енергия и мрежови услуги за обект на потребление заведен с абонатен номер №
32Z410108102078H находящ се в гр. Варна, Св.Св. Константин и Елена, кв. 11- ресторант и
абонатен номер № 32Z410108102081S находящ се в гр. Варна, Св.Св. Константин и Елена,
1
кв. 11- бистро. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, които са
приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента), § 15 от Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за енергетиката.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент,
„потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са
регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия
в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими към "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД суми, дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
Към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК горецитираният потребител
на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 315.2 лв. за обект на
потребление заведен с горепосочените абонатни номера. В посочената сума е включена
неплатена фактура в размер на 306.89 лв., представляваща главница за консумирана
ел.енергия и предоставена мрежова услуга издадена на 13.10.2023, както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 8.31 лв., представляваща мораторна лихва на така
посочената фактура за ел. енергия и предоставени мрежови услуги от падежа й до
05.01.2024, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********
към същата дата.
Поради неизпълнение от ответника на парично задължение за заплащане на
потребена електрическа енергия на конкретния обект, ищецът е подал на 17.01.2024г.
заявление по чл.410 ГПК във вр. чл.107 ЗЕ и е издадена процесната заповед.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
вземането посочено по-горе, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК, както и да му
бъдат присъдени разноските в заповедното и в исковото производство.
Редовно призован, ищецът в открито заседание се представлява от упълномощения
юрисконсулт Е. М., която поддържа иска така, както е предявен.
Ответникът в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен
отговор. Същият счита иска за допустим, но неоснователен.
Възраженията на ответника са следните:
- Процесната фактура и съставените справки са издадени на името на дружество с
2
наименование „Ейч Ди Сървис Груп“ ООД, с което ответникът няма каквото и да е
касателство. Потребителите се обозначават в търговските си отношения с търговеца на ел.
енергия и посредством своите клиентски номера. Ответникът се легитимира с кл. №
**********, докато получателят на спорната фактура - с кл. № **********. Очевидно
последната се базира на самостоятелна договорна връзка. Дефакто, енергийното
предприятие изисква от ответника заплащането на финансовите задължения на трето,
съвсем различно юридическо лице. Липсва основание за поемане на чуждия паричен
ангажимент, а представените от ищеца писмени доказателства са неотносими и
непротивопоставими.;
- Посоченото по-горе се потвърждава и от издадената от „Енерго-Про Продажби“ АД
справка за съставените на „Интер ресторант - Янакиев стил“ ЕООД фактури от 26.02.2024Г.
В нея не фигурира процесната, поради което ответникът не само, че не знае за наличието на
претенция, но и не може да се информира за евентуалното си задължение и неговия размер,
дори и при желание за това.;
- В чл. 18а, вр. с чл. 16, т. 1 и чл. 26, ал. 3 от ОУ и чл. 12, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от
ДДЕЕДПИ е въведено изричното задължение на ищеца да издаде фактура за потребеното
количество ел. енергия и да изпрати същата на клиента, като именно по този начин по
волята на страните последният бива уведомен за наличието и размера на своето задължение.
Задължителните реквизити са пояснени в чл. 18а, ал. 2 от ОУ и чл. 15 от ДДЕЕДПИ.
Действително, чл. 26, ал. 6 от ОУ и чл. 14, ал. 2 от ДДЕЕДПИ указват, че неполучаването на
фактурата не дава възможност на потребителя да откаже погасяването на начислените суми.
Това, обаче, освобождава доставчика само от доказване на получаването, но не и от
ангажимента му да издаде фактура и да я изпрати на посочения адрес. Клиентът няма как да
плати, ако престацията не бъде дефинирана от търговеца посредством изискуемия по
договор персонален счетоводен документ, независимо дали е настъпил срокът за плащане. В
настоящия случай неправомерното поведение на ищеца е обусловило невъзможността за
изпълнение на ответника. Нещо повече, при отсъствието на издадена фактура, реално не е
възникнало и самото задължение (включително и по аргумент от чл. 16, ал. 1 от ДДЕЕПИ).
Именно в този смисъл са и мотивите на Апелативен съд - Варна при постановяването на
Решение № 33/16.02.2015г. по в/г.д. № 728/2014г. досежно наличието на неравноправни
клаузи в чл. 26 от ОУ. Съдебният състав изрично приема, че изпращането на фактура
представлява точно и необходимо изпълнение договора от страна на продавача.
Недвусмисленият извод е, че „издаването на фактура със съответните реквизити е насочено
към настъпване изискуемостта на вземането за отделното периодично плащане“. И в тази
връзка следва да посочим, че дори и понастоящем все още не е издадена надлежна фактура с
адресат ответното дружество.;
- Искът е недоказан и по размер. Към сезиращата съда молба не са приложени
каквито и да е доказателства, удостоверяващи количеството потребена през процесния
период ел. енергия. Оспорва да е консумирал всички включени във фактурата киловати.
Видно от датата на сключване на ДДЕЕДПИ, страните са встъпили в договорни отношения
3
на 11.09.23r., докато счетоводният документ обхваща потреблението за целия месец
септември 2023Г. Следователно част от единиците електроенергия са изразходени от
предходния ползвател и не се дължат от ответника.
Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от адв. П. М. от
АК-Варна, който поддържа писмения отговор и моли иска да бъда отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед № 30/18.01.2024г. по Ч.гр.д. № 67/2024 г. по описа на РС-Търговище е
разпоредено на длъжника „ИНТЕР РЕСТОРАНТ-ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК125513887,
със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул. "Г.И." № **, вх. **, ап. **,
представлявано от Т. Я. да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата от
306.89 лв. , представляваща главница на неизплатени задължения за ел.енергия и мрежови
услуги по фактури, издадени в периода от 13.10.2023г. до 13.10.2023г. ведно със законната
лихва върху главницата от 17.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 8.31 лв. представляваща обезщетение за забава от падежа на фактурата до
05.01.2024г., на осн. чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законния едномесечен срок е подал
писмено възражение, поради което съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен
срок от съобщаването, че може да предяви иск относно вземането си. Това обуславя и
правния интерес на кредитора да предяви иск, при спазен преклузивен едномесечен срок, за
установяване на вземането по реда на 422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК – положителен
установителен иск за съществуване на вземането във вр. във вр. с тогава действащите чл.17
т.2 ОУДПЕЕ; вр. чл.26 и чл.38 ОУДПЕЕ и чл.86 ЗЗД.
В цитираната по-горе за заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Заявителят твърди, че
длъжникът не е заплатил електроенергия и мрежови услуги по фактури, издадени в периода
13.10.2023г. до 13.10.2023г за обект с аб.№ 32Z41010802078H - Ресторант и обект с аб. №
32Z410108102081S - Бистро, двата в гр.Варна Св.Св.Константин и Елена, кв.11, клиентски
№ **********. Визираната фактура не е била представена и приложена към заявлението
по Ч.гр.д.
Към исковата молба по настоящото Гр.д. № 522/2024г. по описа на РСТ е представена
от ищеца въпросна фактура № ********** от дата 13.10.2023г., издадена от доставчик от
последна инстанция- „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД на получател: „ЕЙЧ ДИ СЪРВИС
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, с адрес: „Св.Св.Константин и Елена“, кв. „Виница“, №/бл.
11, гр. Варна-9000, с клиентски номер: **********. Посоченото основание във фактурата е:
Електрическа енергия за месец Септември 2023г. , като количеството ел.енергия е 837 кВтч;
стойността общо на ел.енергия и мрежови услуги е 255.74 лв., а с начислено ДДС е 306.89
лв. Срокът за плащане до: 23.10.2023г. От Приложение А към счетоводен документ №
4
********** от дата 13.10.2023г. /на гърба на фактурата/ се установи, че за този клиентски
номер са посочени два обекта: кодов номер: 32Z410108102078H – Ресторант, количеството
ел.енергия е 531 кВтч и кодов номер: 32Z410108102081S – Бистро, като количеството
ел.енергия е 306 кВтч. И двата обекта са на същия адрес: „Св.Св.Константин и Елена“, кв.
„Виница“, №/бл. 11, гр. Варна-9000.
Процесната фактура – с основание: месец на потребление 09.2023г. е включена в
Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и в Извлечение за фактури и
плащания на клиент: „ЕЙЧ ДИ СЪРВИС ГРУП“ ООД, с кл.№ **********.
От справка за актуално състояние в Търговския регистър се установи, че „ЕЙЧ ДИ
СЪРВИС ГРУП“ ООД, ЕИК *********, е със съдружници и управители - Х. К. М. и Г. М.
М..
Няма спор, че сумата по така издадената фактура не е платена, както към крайния
посочен в нея срок за плащане: до 23.10.2023г.; така и към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК по Ч.гр.д. № 67/2024г. – 17.01.2024г., така
и към настоящия момент.
Видно от представения от ответника в първото открито заседание договор за наем на
недвижим имот, сключен на 01.09.2023г., К. Д. Н. от гр. Варна, в качеството му на
наемодател, предоставя на „ИНТЕР РЕСТОРАНТ-ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД гр.
Търговище, в качеството му на наемател, за временно /от 01.09.2023г. до 01.09.2024г./ и
възмездно /месечен наем в размер на 1500 лв./ ползване следния свой собствен недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда, състояща са от три етажа и подпокривно пространство ,
находяща се в гр. Варна, „Св.Св. Константин и Елена“ № 11, а именно: РЕСТОРАНТ с обща
площ от 130.17 кв.м., находящ се на Първия етаж от описаната сграда, като имотът ще се
ползва за ресторантьорска дейност. Съгласно чл.3.10 от договора за наем, наемодателят е
длъжен да осигури отделен електромер и водомер за отдавания под наем имот, като
партидите ще се прехвърлят на наемателя; разходите за електроенергия и вода за имота са за
сметка на наемателя.
След сключване на договора за наем, ищецът - “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр.
Варна, в качеството му на доставчик от последна инстанция, от една страна, и ответникът –
„ИНТЕР РЕСТОРАНТ - ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК ЕИК125513887, в качеството му на
клиент, от друга страна, са сключили на 11.09.2023г. договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция. Договорът влиза в сила от датата на неговото
подписване /чл.5 ал.1/ т.е. от 11.09.2023г. От дадените определения в този договор се изясни,
че „Доставчик от последна инстанция” е енергийно предприятие, което притежава валидна
лицензия за дейността „доставка на електрическа енергия от доставчик oт последна
инстанция", издадена в съответствие с действащото законодателство и в конкретния случай
е “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, а „Клиент” или „краен клиент” е клиент, който купува
електрическа енергия за собствено ползване. Доставчикът от последна инстанция има
задължение до 15-число на месеца, следващ отчетния, да издава фактура за количествата
електрическа енергия съгласно утвърдените измерени стойности за календарния месец, в
5
който са отчетени по график /чл.12 ал.1/. Съгласно чл.11 т.3 от договора, доставчикът от
последна инстанция се задължава до посочва крайните срокове за плащане в издаваната
фактура. Задължение на доставчика от последна инстанция, уговорено в чл.14 от договора, е
да изпраща оригинал на фактурата на адрес; за кореспонденция и/или адрес на електронна
поща, посочен от клиента, като неполучаване на фактура в оригинал не освобождава
клиента от задължението му да заплати сумите по нея в договорения срок. Клиентът има
право, но не задължение да се информира за размера на задълженията си и срока за плащане
чрез някой от следните начини: телефон за връзка с дружеството; центрове за обслужване на
клиенти; интернет страницата на дружеството /чл.14 ал.3/.
Задължение на клиента по чл.9 т.1 от договора за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция е да заплаща дължимите суми в договорените срокове и
начини. Съгласно чл.16 ал.1 от същия договор клиентът заплаща на доставчика от последна
инстанция дължимите суми по фактурите по чл. 12 ал.1 в срок от 5 (пет) работни дни oт
датата на издаване на фактурата.
Приложение № 1 към договора за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция от 11.09.2023г. е Списък на обектите, за които ще се доставя ел.енергия
и те са два, посочени по абонатни номера: 1. Аб.№ ********** с УИК 32Z410108102081S
и 2. Аб.№ ********** с УИК 32Z410108102078H, които отговарят на обектите – Бистро
и Ресторант, както са посочени в издадената на 13.10.2023г. фактура.
Процесната фактура, издадена на 13.10.2023г. – с основание: месец на потребление
09.2023г. не е включена и не фигурира в Извлечение за фактури и плащания на клиент:
„ИНТЕР РЕСТОРАНТ - ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, с кл.№ **********. Първата фактура за
този клиент съответно клиентски номер е издадена на дата 15.11.2023г. и няма неплатени
суми по фактури.
Безспорно ответникът е юридическо лице, което ползва наетите обекти за търговска,
ресторантьорска дейност.
Продажбата на електрическа енергия от “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД е
регламентирана основно с Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия /ОУДПЕЕ/. Съгласно чл.4 ал.2 от ОУ, Потребител на електрическа енергия за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД и което купува
електрическа енергия за стопански нужди. Потребител на електрическа енергия за стопански
нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярят на вещното
право на ползване на имота е дал пред „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок /чл.6 ал.3 от ОУ/. Тогава
страна в отношенията с „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД е лицето, явяващо се потребител по
смисъла на ал.З и всички фактури се издават на негово име.
Такъв е и конкретният случай, доколкото ответникът ползва под наем обектите,
предоставени му от собственика за временно и възмездно ползване. Ответникът- „ИНТЕР
6
РЕСТОРАНТ - ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, като потребител по смисъла на чл.6 ал.3 от ОУ е
страна в отношенията с „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, считано от 11.09.2023г. когато е
сключен и договорът за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция.
В чл.16 т.1 от ОУДПЕЕ е прогласено правото на потребителя да бъде информиран по
реда на тези Общи условия за количеството и за дължимата сума за използваната
електрическа енергия, както и за сроковете за плащане. В чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ е уредено
задължението на потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Това право и това
задължение на потребителя кореспондират и са обвързани със задълженията на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби” АД, регламентирани в чл.15 т.4 от ОУ - да обявява график за заплащане в
интернет страницата, в издаваната фактура, в центровете за обслужване на клиенти; в чл.18а
ал.1 от ОУ – да съобщи на потребителя дължимите суми чрез фактурата, изпращана до
потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от клиента и във вр. с чл.26 ал.2, ал.3, ал.4
от ОУ. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да
заплати дължимата сума в срок /чл.26 ал.6 от ОУ/. Потребителят, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД суми,
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден /чл.38 от
ОУ/.
Няма спор по настоящото дело, че продавачът на ел.енергия не е изпълнил
задължението си по отношение на ответника като потребител - да издаде фактура с
изискуемото по чл.18а, ал.2 от ОУДПЕЕ съдържание, да съобщи дължимите суми с
изпратена до потребителя фактура. В открито заседание пълномощникът на ищеца твърди,
че при сключване на договора между ищеца и ответника на 11.09.2023г. на ищеца е било
разяснено и е уведомен, че ще има една междинна фактура след сключване на договора,
която няма да е издадена на негово име, а на името на стария, предходния потребител и на
стария клиентски номер. Такава била практиката на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД и новият
потребител е следвало да провери по стария клиентски номер т.е. на стария потребител
какви дължими суми има за съответния обект, за да не се стига до натрупване на задължения
и лихви. За такова уведомяване от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД при промяна на
потребителя /напр. от собственик на наемател/ за междинна фактура по името и клиентския
номер на стария потребител няма изрична регламентация в ОУДПЕЕ и в договора за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция. Дори и да има такава
неформална практика, въведена от продавача на ел.енергия към новите потребители,
доказателства в тази насока не са представени по делото.
Предвид установената безспорна фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Отношенията между ищеца – „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД и ответника - „ИНТЕР
РЕСТОРАНТ - ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД са облигационни, възникнали въз основа на Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/, одобрени с
7
решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, действащи и към момента и договор за доставка
на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, сключен между страните на
11.09.2023г. Безспорно е, че ответникът е сключил договор за наем от 01.09.2023г., и въз
основа на съгласието на наемодателя ответникът като наемател на обекта, който ще ползва
за търговска - ресторантьорска дейност е сключил на 11.09.2023г. договор за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция.
Спорните въпроси в настоящото исково производство са има ли и от кога ответникът
- „ИНТЕР РЕСТОРАНТ - ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД качеството на клиент, потребител за
доставяната ел.енергия; дължи ли плащане за периода от 01.09.2023г. до 30.09.2023г. за
ел.енергия по издадена фактура на 13.10.2023г. на трето лице и по друг клиентски номер.
По силата на чл.6 ал.3 и 4 ОУДПЕЕ, потребител на електрическа енергия за стопански
нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярят на вещното
право на ползване на имота е дал пред „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок, като тогава страна в
отношенията с „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла
на ал.З и всички фактури се издават на негово име.
Ответникът е потребител на електрическа енергия за стопански нужди. Той е клиент
на доставчика на ел.енергия от последна инстанция от 11.09.2023г., когато е сключен
договорът между тях, а не от 01.09.2023г. когато е сключен договорът за наем. По делото
никоя от страните не е представила като писмено доказателство съгласие в нотариално
заверена форма /по чл.6 ал.3 от ОУДПЕЕ/ и заявление от ответника, но доколкото има
неоспорен валидно сключен между ищеца и ответника от 11.09.2023г. договор за доставка
на ел.енергия, съдът приема, че от тогава ответникът има качеството на клиент по смисъла
на ОУ, независимо от наличието на договорни правоотношения между собственик и
наемателя в предходен период /от 01.09. до 11.09.2023г./. В отношенията между наемател и
наемодател по наемното правоотношение фиксирани в договора за наем задължено лице за
заплащане на ел.енергия може да е наемателя, но спрямо "Енерго Про Продажби" АД такова
до подаване на заявлението/сключване на договор за доставка/, включително за процесния
период се явява собственикът. В този смисъл съдът са напр. Решение № 668 от 16.04.2018 г.
на ОС - Варна по в. гр. д. № 2829/2017 г.; Решение № 1676 от 10.11.2021 г. на ОС - Варна по
в. гр. д. № 2094/2021 г.
Положението на клиент в качеството му на наемател по договор за наем на
недвижим имот е различно от положението на клиент при смяна на собствеността на
имота. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на
вещното право на ползване върху имота /решение № 190/20.10.2015 г. по гр. д. № 96/2015 г.,
ІІІ г. о. /. Други лица могат да встъпят в правоотношението като потребители на енергия
само със съгласието на първоначалните страни при условията на чл. 101 или 102 от ЗЗД.
Когато се прехвърля правото на собственост върху електроснабден имот, старият
собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не
дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на
8
собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без
значение дали е битов или небитов клиент по см. съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на
ЗЕ" - Решение № 205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г на ВКС, ІІІ г. о. В този смисъл са и
напр. Решение № 50166 от 6.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4782/2021 г., IV г. о., ГК;
Решение № 981 от 14.08.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 799/2023 г.
След като ответникът е клиент на ищеца от 11.09.2023г. , то ищецът като доставчик
на ел.енергия от последна инстанция дължи издаването на фактура с обезателно
изискуемото съдържание, което задължение е регламентирано изрично в обсъдените по-горе
разпоредби в ОУДПЕЕ и в ДДЕЕДПИ. Доказа се, че ищецът не е изпълнил това свое
основно задължение. От писмените доказателства категорично се установи, че на ответника
като клиент не е издадена фактура за дължими суми за период 11.09. - 30.09.2023г.
Издадена е фактура на трето лице, което не е наемодателя и не се сочи да е собственик или
носител на вещно право на ползване, а най-вероятно е предишен наемател на същия обект.
Процесната фактура е относима към друг клиентски номер и друго лице и е за целия месец
09.2023г. Издаването на фактурата като счетоводен документ със съответните реквизити е
насочено към настъпване на изискуемост на вземането за отделно периодично плащане.
Ищецът не е издал фактура на ответника като клиент със съответно посочени клиентски
номер, количество консумирана ел. енергия, период на доставка, цена, поради което не може
да ангажира отговорност на ответника за плащане на суми по фактурата, респ. лихви за
забава. Дори и ищецът да е уведомявал ответника, както се твърди, че след встъпването в
договорни отношения на 11.09.2023г. ще има една междинна фактура, обхващаща периода
от 01.09.2023г., сумите по която той ще заплаща, доказателства в тази насока не се
представени и ответникът няма задължение за такова плащане.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният иск не е
доказан, както по основание, така и по размер, поради което и следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски в исковото производство в размер на , съразмерно уважената част от
исковете, а именно в размер на 419.82 лв., на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК и чл.410 ГПК от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауръс-Г, представлявано от П. С., Я.
Д. и Р. И., действащи чрез юрк. Е. П. М. против „ИНТЕР РЕСТОРАНТ - ЯНАКИЕВ СТИЛ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Г.И." Е **,
вх. **, ап. **, представлявано от управител Т. Й. Я., чрез пълномощник – адв. П. М. М. от
АК-Варна, съдебен адрес: гр. Варна, бул. "В.В." № **, ет. *, офис *, иск за установяване
9
съществуване на вземане за сумата от 306.89 лв. , представляваща главница на неизплатени
задължения за ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени в периода от 13.10.2023г.
до 13.10.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2024г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 8.31 лв. представляваща обезщетение за забава от
падежа на фактурата до 05.01.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №30/18.01.2024г. по Ч.гр.д. № 67/2024г. по описа на РС-
Търговище, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауръс-Г,
представлявано от П. С., Я. Д. и Р. И., действащи чрез юрк. Е. П. М. ДА ЗАПЛАТИ на
„ИНТЕР РЕСТОРАНТ - ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Търговище, ул. „Г.И." Е **, вх. **, ап. **, представлявано от управител Т. Й.
Я., чрез пълномощник – адв. П. М. М. от АК-Варна, съдебен адрес: гр. Варна, бул. "В.В." №
**, ет. *, офис *, сумата в размер на 419.82 лв., представляваща направени разноски в
исковото производство по Гр.д. № 522/2024г. по описа на РС-Търговище, на осн. чл.78 ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10