Р Е Ш Е Н И Е № 781
19.04.2019 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7771/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „МЛ-КУРИЕР ЛОГИСТИК“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Асеновградско
шосе“ № 4, бл. 5, вх. Ж, ап. 10, представлявано от ** М.Ж.К., ЕГН: ********** против Наказателно постановление №
36-0000518/23.11.2018 г.,
издадено от А.В.Г. – Главен инспектор, с което на основание чл. 104з, ал.2,
предл. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по
чл. 104з, ал. 2, предл. 1 от ЗАвП.
С жалбата се формулира искане за отмяна на
наказателното постановление (НП) без да се навеждат твърдения за конкретни
пороци при издаването му или при установяването на нарушението. Жалбоподателят
излага съображения във връзка с доказване на финансовата си стабилност, както и
за предприети действия по погасяване на съществуващи парични задължения. Моли
да се вземе предвид, че налагането на имуществената санкция би довело до
финансови затруднения за дружеството при изпълнение на текущите му задължения.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя на дружеството
К., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в писмено становище с вх. № 361/03.01.2019
г. взема становище жалбата да е неоснователна, извършването на нарушението да е
установено по безспорен начин, а наказателното постановление да е
законосъобразно и правилно, моли същото да бъде потвърдено. В съдебно
заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „МЛ-КУРИЕР ЛОГИСТИК“ ЕООД,
спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 27.11.2018 г., установено от разписка за връчване на
НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 03.12.2018 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 27.07.2018 г. била издадена Заповед №
РД-14-1808/27.07.2018 г. от А. А., ** ** при ОО „АА“ – Пловдив, с която на
жалбоподателя „МЛ-Куриер Логистик“ ЕООД била наложена принудителна
административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ЗАвП временно спиране
на дейността по извършване на обществен превоз на пътници или товари до
отстраняване на несъответствието с изискването за финансова стабилност, но за
не повече от три месеца. Със заповедта жалбоподателят бил задължен в срок от 10
работни дни от получаването да върне в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ 1 брой заверено копие на лиценз на Общността № 11849 за
международен превоз на товари.
„МЛ-Куриер
Логистик“ ЕООД било уведомено за наложената принудителна административна мярка
и за следващото му се задължение да върне завереното копие на лиценза на
Общността за превоз на товари с писмо с изх. № РД-14-1808/1/27.07.2018 г., което
било получено от жалбоподателя на 01.08.2018 г.
Свидетелят Т.Т.Н. – *** в Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Пловдив, извършил проверка на дейността на „МЛ-Куриер Логистик“
ЕООД, при което констатирал, че дружеството като превозвач, на който е наложена
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6 от ЗАвП, не е
върнало завереното копие на лиценз на Общността № 11849 за международен превоз
на товари в определения срок.
На 22.10.2018 г. свид. Т.Т.Н. съставил Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 258941 против
дружеството-жалбоподател в присъствието на свидетел и на управителя на
„МЛ-Куриер Логистик“ ЕООД, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. Т.Т.Н. се установява, че заповедта,
с която е наложена принудителната административна мярка, е била връчена на
жалбоподателя на 01.08.2018 г., както и че той е бил уведомен за задължението
си да върне завереното копие на издадения му лиценз на Общността за
международен превоз на товари. Установява се още и продължителността на срока,
през който жалбоподателят е трябвало да върне завереното копие, който е бил 10
работни дни, както и че той не е сторил това до изтичането на този срок, а и до
съставянето на АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свид. Н. като намира
същите за последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени. Те
се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, които се ценят
като обективни. Не се установяват и основания, по които да се приеме, че
свидетелят е бил предубеден или заинтересован.
От обясненията на управителя на
дружеството-жалбоподател К. се изяснява, че датата на получаване, вписана в
известието за доставяне (лист 48 от делото) на писмо с изх. №
РД-14-1808/1/27.07.2018 г., е 01.08.2018 г., като управителят К. лично е
получила съобщението и е положила подписа си в графата за получател.
От Заповед № РД-14-1808/27.07.2018 г. се установява,
че на жалбоподателя „МЛ-КУРИЕР ЛОГИСТИК“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ЗАвП временно спиране
на дейността по извършване на обществен превоз на пътници или товари до
отстраняване на несъответствието с изискването за финансова стабилност, но за
не повече от три месеца.
От известие за доставяне на писмо с изх. №
РД-14-1808/1/27.07.2018 г. се изяснява, че същото е получено от жалбоподателя
на 01.08.2018 г., с което е уведомен за наложената му принудителна
административна мярка и за задължението да върне завереното копие на лиценз на
Общността.
От справка от база данни „Лицензи“ от Изпълнителна
агенция автомобилна администрация (лист 49 от делото) се изяснява, че жалбоподателят
„МЛ-КУРИЕР ЛОГИСТИК“ ЕООД притежава издаден лиценз № 11849, валиден до
27.03.2019 г. за извършване на международен превоз на товари.
От Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията се установява, че НП е
издадено от надлежно оправомощено лица, което е действало в рамките на своята
материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя
произтича пряко от разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 92, ал. 1 от
ЗАвП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между
АУАН и НП.
Жалбоподателят „МЛ-Куриер Логистик“ ЕООД е годен
субект на административното нарушение по чл. 104з, ал. 2, предл. 1 от ЗАвП.
Същият е превозвач, за когото се установи да е приложена принудителна
административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6 от ЗАвП. Доказа се по делото, че
със Заповед № РД-14-1808/27.07.2018 г. на „МЛ-Куриер Логистик“ ЕООД е била
наложена принудителна административна мярка временно спиране на дейността на
превозвача по извършване на обществен превоз на товари. Законът изисква да е
наложена не каква да е мярка, а такава по чл. 106а, ал. 1, т. 6 от ЗАвП.
Наложената със Заповед № РД-14-1808/27.07.2018 г. ПАМ е такава по буква „в“ на
т. 6 от цитираната разпоредба, поради което е налице съставомерна хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2, т. 5 от ЗАвП налагането на посочената
принудителна административна мярка се осъществява от органите по контрол чрез отнемане
на заверените копия на лиценза на Общността. В тази връзка със заповедта за
налагането на принудителната административна мярка жалбоподателят е бил
задължен и да върне издаденото му заверено копие на лиценз на Общността № 11849
за международен превоз на товари, каквото беше доказано по делото той да е
притежавал. За изпълнението на това му задължение е бил определен срок от 10
работни дни. Същият е започнал да тече от момента на уведомяването на
жалбоподателя за наложената принудителна административна мярка и задължението
за връщане на завереното копие. От обясненията на ** К. на „МЛ-Куриер Логистик“
ЕООД се изясни, че тя лично е получила съобщението на датата 01.08.2018 г.
Следователно последният момент, в който жалбоподателят е могъл да изпълни
правомерно задължението си, е бил 15.08.2018 г. – десетият работен ден, считано
от момента на уведомяването. Доказа се по делото обаче, че той не е сторил това
не само в този срок, но дори и към датата на съставянето на АУАН – 22.10.2018
г. В тази връзка правилен се явява изводът на наказващия орган, че нарушението
е извършено на 16.08.2018 г., който е първият ден след изтичането на
определения срок и едва тогава бездействието на жалбоподателя е станало
съставомерно. Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило в бездействие
– невръщане в Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ на 1 брой
заверено копие на лиценз на Общността № 11849 за международен превоз на товари,
както надлежно то е било описано в АУАН и в наказателното постановление.
Нарушението е формално и се явява довършено от обективна страна с факта на
осъществяване на изпълнителното си деяние, без да е необходимото настъпването
на някакъв допълнителен вредоносен резултат. Тъй като с наказателното
постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, то
въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
макар в наказателното постановление да е изписано 10 дневен срок, то
непрецизността да не се посочи изрично, че се касае за срок от 10 работни дни
не може да се оцени като съществено процесуално нарушение. В случая това по
никакъв начин не е нарушило правото на защита на жалбоподателя, нито е създало
затруднение да разбере какво нарушение му се вменява и да се защитава активно
срещу обвинението. Самият жалбоподател също не навежда такива възражения. Видно
от страница 2-ра на Заповед № РД-14-1808/27.07.2018 г. (лист 47 от делото)
първоначално определеният срок е бил именно 10 работни дни. Такъв срок е бил
предоставен и на жалбоподателя и едва след изтичането на 10 работни, а не
календарни дни е прието нарушението да е било извършено и се е престъпило към
образуване на административнонаказателно производство. Съществено процесуално
нарушение би било допуснато, ако при първоначално определен срок за изпълнение
на задължението от 10 работни дни, жалбоподателят беше санкциониран на 11-я
календарен ден, т.е. ако с акта и постановлението беше наказан за неизпълнение
в по-кратък срок отколкото е бил първоначално уведомен. Процесната хипотеза не е
такава. Следва се има предвид и че от момента на изтичането на определения срок
до момента на фактическото връщане на завереното копие съществува едно
непрекъснато траещо състояние на нарушаване на установения ред на държавно
управление, по време на което жалбоподателят е в нарушение във всеки един
момент. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че съществено
процесуално нарушение не е допуснато, а нарушението е доказано по делото.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът
намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен
случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност. В тази връзка настоящият
съдебен състав не споделя практиката при констатация за формално нарушение,
което е първо по ред, то автоматично да се приравнява на маловажен случай, тъй
като това би означавало винаги да отпада административнонаказателната
отговорност за виновно извършено нарушение, щом се установи то да е първо по
ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа и противоречи на принципа,
че административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН.
Следователно преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен
случай не е субективна и абстрактна, а трябва да почива на конкретни факти,
т.е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на
настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство,
обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така,
защото нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е
формално. Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в
тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без да е
предвидил необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези
съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни
поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените
случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната за този вид
нарушения степен на обществена опасност. Служебно известно на съда е и че след
като на жалбоподателя е била наложена процесната принудителна административна
мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ЗАвП, той е продължил да извършва
обществени превози на товари в нарушение на правилото по чл. 104з, ал. 4 от
ЗАвП, за което е бил санкциониран с Наказателно постановление №
36-0000579/19.12.2018 г., издадено от А.В.Г. – Главен инспектор. Тази упоритост
при незачитането на установения ред на държавно управление следва да бъде
съобразена. Жалбоподателят от своя страна не доказа никакви конкретни
обстоятелства, от които да се направи извод деянието да разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. По тези съображения съдът намира, че не е налице хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение.
Съдът не констатира допуснати нарушения при определянето
и индивидуализирането на следващата се за това нарушение санкция. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба, като съгласно чл. 104з, ал. 2 от
ЗАвП превозвач нарушил правилото за поведение по посочената разпоредба се
наказва с имуществена санкция в размер 500 лева за всяко невърнато копие или
удостоверение. В случая невърнато от жалбоподателя е само 1 брой заверено копие
на лиценз на Общността за превоз на товари. Размерът на приложимата в случая
санкция е определен от законодателя във фиксиран размер. Настоящият съдебен състав
намира, че не е допуснато нарушение при определяне на наказанието, същевременно
извършването на нарушението от жалбоподателя е доказано по категоричен и
несъмнен начин по делото, поради което обжалваното наказателно постановление
трябва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Изложените в жалбата съображения са неотносими към
преценката за съставомерността на деянието. Наличните финансови затруднения на
дружеството при съзнателно и целенасочено нарушаване на правилата за извършване
на обществен превоз на товари нито изключват съставомерността на деянието, нито
обуславят маловажност на случая. При налагането на имуществената санкция се
съобразяват общественият интерес и необходимото за постигането на целите по чл.
12 от ЗАНН, а не събираемостта на санкцията, което е въпрос, относим към
изпълнението на административните наказания. Следва да бъде съобразено и
становището на управителя на дружеството-жалбоподател в хода на съдебните
прения, че при продължаващо срочно изпълнение на съществуващите задължения на
дружеството, то до месец март паричното задължение трябва да е погасено изцяло.
Наказателното постановление обективно не би могло да влезе в сила преди края на
месец март 2019 г., поради което и старите задължения не могат да се разглеждат
като пречка пред евентуалното изпълнение на задълженията, които биха възникнали
за жалбоподателя при влизане на наказателното постановление в сила.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 36-0000518 от 23.11.2018 г.,
издадено от А.В.Г. – Главен инспектор, с което на „МЛ-КУРИЕР ЛОГИСТИК“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Асеновградско шосе“ № 4, блок 5, вход Ж, ап. 10, представлявано от ** М.Ж.К.,
ЕГН: ********** на основание чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните
превози е наложена „имуществена санкция“
в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.