Присъда по дело №1140/2022 на Софийски градски съд

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 14.10.2016 г. по НОХД № 18136/13 г., СРС, НО, 101 състав е признал
подсъдимия Н. А.Д. за невиновен за извършено от него престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1
от НК, като го е оправдал изцяло за това обвинение, поради липса на обвинение по чл.132,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от НК.
На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил подс. Д. да заплати на ЧО и ГИ Б. Н. СТ.
сумата от 7500 лв., съставляваща причинени му неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска да пълния предявен размер от
8000 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Донринов е осъден да заплати в полза на СРС
сумата от 300 лв., представляваща държавна такса по върху уважената част от гражданския
иск.
Срещу присъдата в оправдателната й част е постъпила жалба от ЧО и ГИ, чрез неговия
повереник- адв.М.А., в която сочи, че приетото от съда, че деянието е съставомерно по реда
на чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НК, за каквото няма повдигнато обвинение на подсъдимия е в
противоречие с цялостния събран по делото доказателствен материал. Сочи, че по делото не
е спорен факта, че ЧО С. не е бил в конфликт с подс.Д., не е разговарял с него и по никакъв
начин не е провокирал агресията му. Твърди, че нито подс.Д., нито защитникът му са
претендирали да е налице хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, доколкото отричат подсъдимият
да е нанасял удар на пострадалия. Смята, че районният съд е неглижирал събрания
доказателствен материал, поради което е достигнал до грешни фактически и правни изводи.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС в оправдателната й- наказателно правна
част и да върне делото за ново разглеждане на първа инстанция.
Срещу присъдата в оправдателната й наказателно правна част е постъпил и протест и
допълнение към него от прокурор при СРП. В тях се сочи, че присъдата в тази й част е
неправилна и незаконосъобразна, като се излагат доводи, че при оценката на
доказателствения материал е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
които са го довели до неправилни правни изводи и неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че в мотивите са преразказани показанията на отделните свидетели, без да е
направен анализ на същите като е направен опит за преодоляване противоречията между
отделните групи свидетели, което обаче е сведено само до това тези показания отново да
бъдат преразказани. Сочи, че вместо да се съсредоточи върху самия конфликт и случилото
се по време на него, съдът е отделил ненужно време на предисторията на същия. Твърди, че
в мотивите се сочи само, че пострадалият се е обърнал към подсъдимия без да е изяснено и
посочено - как точно и по какъв начин това негово обръщане е било възприето като заплаха
от подсъдимия. Смята, че некоректно е прието, че обръщайки се към подсъдимия,
пострадалият е създал у него усещането, че има намерение да нанесе удар в неговата посока,
като не става ясно от мотивите на база на кои обективни обстоятелства и конкретни
доказателства съдът е достигнал до този извод. Сочи, че мотивите на съда не съдържат
правни доводи относно обстоятелствата, обосноваващи хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, като
подчертава, че това обръщане на пострадалия към подсъдимия може в контекста на
ситуацията- масово сбиване, да се възприеме и като мнима неизбежна отбрана. Излага
подробни съображения в тази насока. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС в
наказателно правната й- оправдателна част, като постанови нова, с която да признае
подсъдимия за виновен по обвинението по чл.129, ал.2 от НК, като му наложи справедливо
наказание.
Срещу присъдата в гражданскоправната й част е постъпила въззивна жалба и от
защитника на подс.Д.- адв.В.О., в която се твърди, че присъдата в тази й част е неправилна и
незаконосъобразна, доколкото обвинението спрямо подсъдимия е останало недоказано, като
1

не са били събрани доказателства за това той изобщо да е извършил инкриминираното
деяние. Твърди, че не се установява подсъдимият да е нанесъл на пострадалия каквато и да е
било телесна повреда.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата в гражданско правната й част, с която е
уважен предявения граждански иск до сумата от 7500 лв., като отхвърли иска изцяло.
В жалбата на повереника, на защитника и в протеста и допълнението към него на
прокурора не се правят доказателствени искания.
Настоящият състав, по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица,
както и събирането на нови доказателства.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа
протеста и намира, че първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна.
Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват по безспорен
начин причиняването на инкриминираната телесна повреда, а изводите на СРС за наличие
на непосредствена опасност за подсъдимия и хипотезата на превишаване пределите на
неизбежната отбрана са неправилни. Прокурорът приема, че в случая не се установява
действията на пострадалото лице да са били в насока да застрашат подсъдимия, по какъвто и
да е начин, а по несъмнен начин се доказва, че последният съзнателно се е насочил именно
към пострадалия с намерението да го удари с носената от него бутилка, в следствие на което
е причинил инкриминираната телесна повреда. Моли съда да отмени първоинстанционната
присъда и да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му
наложи съответно наказание.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. А., поддържа казаното от
прокуратурата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че са събрани множество преки и косвени доказателства, които
по безспорен и категоричен начин установяват извършеното от подсъдимия деяние и
липсата на превишаване предела на неизбежната отбрана по изложените във въззивната
жалба съображения. В реплика пледира, че всички свидетели са хора, които дълги години
наред са в една и съща социална група както с пострадалия, така и с подсъдимия, вкл. на
инкриминираната дата те са били отново заедно, поради което не са налице съмнения за
тяхната заинтересованост. Моли съда определи справедливо наказание в наказателната част
и да уважи и предявения граждански иск.
Частият обвинител и граждански ищец Б.С. поддържа казаното от повереника си и
желае да бъде уважена жалбата и гражданския иск. в реплика на защитата, добавя, че
свидетелите по делото са колкото негови приятели, толкова и на подсъдиия и пред съда са
разказали това, кото са видели.
Защитникът на подсъдимия – адв. Колева поддържа жалбата, като изразява съгласие с
присъдата в оправдателната й част, а по отношение на уважения граждански иск, счита
същата за незаконосъобразна и неправилна. Намира, че липсват доказателства, които да
доказват виновно причиняване на телесното увреждане от подсъдимия, тъй като
показанията на свидетелите – приятели на пострадалото лице, са тенденциозни и съдържат
множество разминавания – обстоятелство, констатирано и в мотивите към присъдата. Сочи,
че съдът недопустимо е коментирал деяние, за което не е повдигнато обвинение – такова по
чл. 132 от НК, при което е уважил приетия за разглеждане граждански иск. На следващо
място защитата изразява несъгласие с мотивите за оправдаването на подсъдимия, като
излага съображения за недоказаност на обстоятелството, че на посочените в обвинителния
акт време и място подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия. Твърди съществуването на
неяснота относно времето и нястото на удара, съответно и самоличността на лицето, което
го е нанесло, и поставя под съмнение изводите за осъществяването на две сбивания през
2

процесната нощ. Моли съда да потвърди присъдата в оправдателната част и я отмени в
частта относно уваженият граждански иск, като го отхвърли изцяло.
Подсъдимият Д., в лина защита се придържа към казаното от защитника си и моли
съда да потвърди оправдатената присъда. В последната си дума потвърждава казаното до
момента.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред, като е постановил своя съдебен акт, въз основа на събраните в хода на досъдебното и
съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
изброени в мотивите към присъдата. Въз основа на събрания от СРС доказателствен
материал въззивният съд възприе фактическа обстановка, която до голяма степен се
припокрива с тази, установена и възприета от първата съдебна инстанция, но същевременно
се различава съществено по основни въпроси, включени в предмета на доказване по
настоящето дело, респ. по релевантни за конкретното обвинение факти и обстоятелства.
След самостоятелна преценка на събраните от първата инстанция доказателства
въззивният съд споделя изводите , касаещи събитията, предшестващи инкриминирания
инцидент, нанесения от подсъдимия удар, както и причинно-следствената връзка между
него и причинените на пострадалия телесни увреждания. За разлика от районния съд обаче,
този състав не счита, че действията, предприети от подсъдимия спрямо пострадалия, са
осъществени в условията на неизбежна отбрана по см. на чл.12, ал.1 от НК, при
превишаване пределите на същата. Поради това намира, че са налице основания за приемане
на нови фактически положения и упражни правомощията си по чл. 316 от НПК да измени,
съответно да допълни фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, като прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. А.Д. е роден на ******* в гр. София, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, студент - бакалаварска степен в Биологическия
университет „Св. Кл. Охридски“ специалност бизнесмениджмънт и устойчиво развитие,
ЕГН **********, живущ в гр. ****. Същият е осъждан за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1
вр. чл.20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.63, ал. 1, т.3 НК, извършено на 18.01.2011 г., за което с влязла
в сила на 10.07.2012 г. присъда по НОХД № 20384/2011 г. му е наложено наказание
пробация.
На 31.12.2012 г. вечерта в дома на свидетелката М.С.П.., находящ се в гр. София, бул.
****, на 6-ти етаж, се събрали нейни приятели — младежи, за да празнуват по случай
настъпването на Новата година. В компанията били свидетелите Л.Д., Т.Т., Г.Т., Ц.Г., Т. Д.,
Б.К. и Т.Я.. В този период от време свидетелите М.П. и Т. Д. били интимни приятели.
По същото време свидетелят Б.С., 17-годишен, празнувал заедно със свидетеля М.Г. и
техни приятели. Свидетелят Б.С., свидетелите М.Г. и Ц.Г. живеели в същия блок № 138, но
във вх. В, свидетелят С. - на 7 етаж, а свидетелите Г. - на ет. 4. След полунощ свидетелите
Б.С. и М.Г. отишли в апартамента на св. М.П., където останали около половин час, след
което си тръгнали, тъй като се породило напрежение между свидетеля М.Г. и св. Т. Д.
поради предходни приятелски отношения на св. М.Г. с М.П.. След тях от дома на М.П. си
тръгнал и св. Б.К., който живеел в същия вход.
Всички младежи били употребили алкохол.
След напускането на свидетелите С. и М.Г. две непознати за цялата компания момчета
позвънили на вратата на апартамента на св. М.П.. Свидетелката М.П. отворила, при което
момчетата с неустановена по делото самоличност я избутали от вратата и влезли вътре в
3

жилището и нападнали св. Т. Д. и Т.Я.. Свидетелят Т. Д. успял да ги изгони на общата
площадка на етажа, където конфликтът продължил, след което непознатите момчета си
тръгнали. Междувременно свидетелите М.Г. и Б.С. се върнали, за да вземат забравени в дома
на М.П. вещи. Св. М.Г. и св. Т. Д. се сбили, излезли съседи, дошъл и бащата на св. М.Г. - св.
Д.Г.. Майката на св. М.П. - св. М.И., повикала полиция. Св. С.С., който живеел на 7-мия
етаж, също излязъл. След пристигането на двама полицейски служители физическият
сблъсък бил преустановен, всички участници казали, че нямат претенции един към друг.
Полицаите установили двете конфронтиращи се групи и ги разделили - в апартамента на св.
М.П. останали свидетелите Т. Д., Т.Я., Т.Г. и Г.Г., както и св. Л.Д., а в апартамента на св.
С.С. отишли св. Б.С., св. М.Г., св. Ц.Г. и св. Б.К.. Полицейските служители указали на
младежите да не излизат от апартаментите, за да не влизат в контакт помежду си и си
отишли.
Малко по-късно групата, която била в апартамента на 7-мия етаж, с изключение на св.
С.С., се преместила в апартамента на Д., М. и Ц. Г. в съседния вход. Междувременно при
другата компания в апартамента на св. М. П. дошли на гости първо св. П. Д. - брат на св. Т.
Д., а след това и подсъдимият Н.Д., 18-годишен, братовчед на двамата братя. Подсъдимият
Д. употребил алкохол както преди да дойде в апартамента на св.П., така и след това.
Св. Т. Д. позвънил на св. М.Г. по телефона и го приканил да слязат пред входа, за да се
разберат. По това време св. Д.Г. бил оставил децата си и техните приятели сами в
апартамента и бил отишъл към близката бензиностанция, за да си купи цигари.
Около 4.30 ч. пред блока слезли свидетелите М.Г., Ц.Г., Б.С., Б.К., които излезли от вх.
В, както и свидетелите М.П., Т. Д., П. Д. и подсъдимият Н.Д., които излезли от вх. А.
Свидетелят Д.Г., който се прибирал от бензиностанцията, по същото време се озовал пред
блока по време на разразяващия се конфликт между двете компании.
Двете групи започнали да си разменят обидни реплики, след което подсъдимият бил
ударен с твърд тъп предмет в окосмената част на главата от момче с неустановена
самоличност, в резултат на което му била причинена разкъсно-контузна рана. Свидетелите
М.Г. и Т. Д. се сбили, което станало повод за групов физически сблъсък и на останалите
младежи, в който участвали както свидетелят С., така и подсъдимият. Пред блока слезли и
свидетелите С.С. и К.П. и се намесили на страната на св. М.Г..
Докато свидетелите Д.Г. и Б.К. се опитвали да разтърват двама от биещите се младежи
/свидетелите М.Г. и Т. Д./, св. Б.С. се намирал на около 3-4 метра от тях, в тревните площи
пред гаражите на блока. Покрай тях, тичайки, преминали неустановено по делото лице и
подсъдимият Н.Д. и пострадалият се обърнал в тяхната посока. Приближавайки до
свидетеля Б.С. подсъдимият замахнал и му нанесъл силен удар със стъклена бутилка в
областта на устата, в резултат на което му причинил разкъсноконтузна рана на горната устна
през цялата й дебелина и избиване на първи и втори горни леви зъби. Св. Б.С. се строполил
на земята, а подсъдимият Н.Д. се отдалечил.
Св. Ц.Г. в 6:19 ч. се обадила на тел. 112. Пристигнал екип на Центъра за спешна
медицинска, след което св. С. бил откаран и хоспитализиран в УМБАЛСМ „Пирогов“. Св.
С.С. също бил прегледан.
На 03.01.2013 г. св. Б.С. бил прегледан от специалист съдебна медицина при
Отделението по съдебна медицина при УМБАЛСМ „Пирогов“, гр. София. Издадено му било
съдебномедицинско удостоверение № 2/2013 г., в което били отразени получените
наранявания в новогодишната нощ - изразен оток на лявата лицева половина; охлузване и
кръвонасядане на лявата половина на горната устна; кръвонасядане на лигавицата на
горната устна вляво; хирургически обработена - зашита, разкъсноконтузна рана на горната
устна през цялата й дебелина; избиване на първи и втори горни леви зъби при налични
здрави антагонисти; дълбоко охлузване на третия пръст на дясната ръка.
4

От заключението на приетата СМЕ се установява, че по своята медикобиологична
характеристика избиването на първи и втори горни леви зъби осъществяват признака на
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното, а останалите увреждания
причинили на св. С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Св. С. три
месеца не можел да приема твърда храна, а се хранел предимно с течности със сламка.
Видно от заключението на приетата СППЕ свидетелят С. е психично здрав, няма
интелектуални дефицити и психичното му развитие по време на разглежданото събитие е
било адекватно за възрастта му. Намирал се е в състояние на обикновено алкохолно опиване
към средна степен.
На 12.01.2013 г. подсъдимият Д. бил прегледан от специалист по съдебна медицина в
Катедрата по съдебна медицина и деонтология при МУ София. За прегледа му било
издадено съдебномедицинско удостоверение № 1-11/2013 г., в което са отразени следните
увреждания: зарастваща разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата с
кръвонасядане и миграция на същото около нея с давност в порядъка на една и половина
седмици.
Видно от заключението на приетата СППЕ подсъдимият Д. е психично здрав и няма
фамилна обремененост от психично заболяване. Няма интелектуален дефицит, който да е
пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране. По време на
инкриминираното деяние се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване към
средна степен, което не възпрепятствало способността му да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе след анализ на събраните
от първата инстанция доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на
подсъдимия Н.Д.; показанията на свидетелите Б. Н. СТ. (вкл. и прочетените от ДП по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК), К.Р.П., М. Д.ов Г. (вкл. и прочетените по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК), Д. М.Г., М.Х.И., М.С.П.., Т. Д. Д., П. Д. Д., Ц. Д.ова Г.а (вкл. и тези
от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК), С.Р.С. (вкл. и прочетените от
ДП по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК), Б.Н.К. (в т.ч. и от ДП прочетени по реда на
чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК), Л.С.Д., Г.Р.Т., Г.Р.Т. (вкл. и от ДП, прочетени по реда на
чл. 281, ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК), М.И.К., Т.Я. Я., А.Б. С.а, И. Д.а; проведените очни
ставки между подсъдимия и св. Б.С., между свидетелите Б.С. и И. Д.а, А. С.а и Т. Д.; от
писмените доказателствени средства и доказателства по делото - протоколи за разпознаване
с участието на св. М.Г., св. К.П. и св. Б.С. (л. 11, л. 12, л. 13 ДП); медицинско направление;
СМУ № 2/2013 г.; медицински документи, издадени от Центъра за спешна медицинска
помощ; медицински документи, издадени за подсъдимия: СМУ № 1-11/2013 г.; справката за
съдимост на подсъдимия; уверение от Биологическия университет на СУ „Св. Климент
Охридски“ за студентския статут на подсъдимия № 197/21.04.2016 г.; заключението на
съдебномедицинската експертиза (л. 122 ДП); заключението на съдебномедицинската
експертиза (л. 17 ДП); заключението на съдебнопсихиатричната експертиза за подсъдимия
(л. 84 ДП); заключението на съдебнопсихиатричната експертиза за св. С. (л. 91 ДП);
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза за св. М.Г. (л. 14 ДП).
По отношение на въпросите, свързани с персоналния състав на двете компании в
новогодишната нощ, осъществяването на две сбивания – едно на стълбищната площадка
пред дома на свидетелката М.П. и едно пред входа на блока, въззивният състав, също като
първостепенния, намира, че между показанията на свидетелите не са налице съществени
противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на заявеното от тях. За тези
обстоятелства разказите на двете групи свидетели са последователни, взаимнодопълващи се
и без тенденция за преувеличаване, поради което настоящият състав приема, че вярно
отразяват обективните им възприятия. Доколкото в показанията на свидетелите не се
съдържа информация за забелязано у пострадалия увреждане, липсващи зъби и
5

кръвотечение преди слизането му пред блока и състоялото се там сбиване, въззивната
инстанция не намира за необходимо подробното обсъждане на случилите се по-рано през
нощта събития. Изводите на съда за причиняването на телесната повреда именно при втория
конфликт се потвърждават, както от показанията на свидетелите и от двете групи, така и от
приложените по делото доказателства за подадения на тел. 112 сигнал и медицинската
документация от Центъра за спешна медицинска помощ, подробно обсъдени от районния
съд. Поради това не могат да бъдат споделени доводите на защитата за неяснота относно
времето и мястото на причиняване на телесната повреда на пострадалия, още по-малко тези
за вероятно трето сбиване, тъй като се опровергават от събрания по делото доказателствен
материал. Неправилно обаче в мотивите си районният съд е приел, че телесното увреждане
на пострадалия е било причинено около 6.00 ч. на 01.01.2013 г., тъй като от показанията на
свидетелите се установява, че конфликтът пред блока е започнал около 4.30 ч., обаждането
на тел. 112 е било извършено след прекратяването му, а сигналът е бил получен в ЦСМП от
диспечер в 6.19 ч. При това въззивният съд приема, че нараняването е получено в този
времеви интервал, който е относително кратък и в достатъчна степен индивидуализира
времето на извършване на деянието.
Видът и характерът на причинените на С. телесни увреждания се установява от
заключенията на СМЕ и допълнителна СМЕ, които въззивният съд кредитира като
компетентно изготвени, непредубедени, обосновани, в пълнота отговарящи на поставените
задачи и основани изцяло на обективно съдържащите се в медицинските изследвания данни.
Основното, оспорвано от защитата обстоятелство, касае механизма на причиняване на
телесното увреждане, в частност нанесения удар и авторството му от подсъдимия. За тези
факти в мотивите към присъдата резонно е направена констатация за обособени две групи
свидетелски показания и са изложени подробни съображения за това, че ударът, причинил
инкриминираното разтройство на здравето на пострадалия е нанесен от подсъдимия Н.Д.,
които изцяло се споделят от контролиращата инстанция.
При анализа на двете групи свидетелски показания, настоящият състав съобрази на
първо място отношенията на свидетелите помежду им и с подсъдимия, които обуславят и
принадлежността им към съответната група, като подложи на внимателен анализ заявеното
от всеки един от тях в съпоставка с останалия доказателствен материал. Освен това прави
впечатление, че всеки от присъствалите на сбиването пред блока, с изключение на свидетеля
Т. Д., цели да минимизира участието си в побоя, което се опровергава от житейската логика
и съвкупния анализ на доказателствата. При това, без да преповтаря направения от СРС
анализ, въззивният състав намира за обосновани разсъжденията му за това, че срещата на
двете конфронтирали се групи пред блока не е случайна и в нея са взели участие всички
намиращи се на мястото лица. Този извод намира опора както в приложената медицинска
документация, видно от която различни по вид и характер телесни увреждания са били
причинени на участниците в конфликта, така и в заявеното от свидетелите Д.Г., Ц.Г., С.С. и
К.П. за „меле“ и „групово сборичкване“.
По отношение на главния факт от значение за делото, а именно дали подсъдимият е
лицето, нанесло удара, настоящият състав, подобно на първия, се довери на пострадалия Б.С.
и свидетелите К.П., С.С., Б.К., М.Г. и Ц.Г.. Правилно СРС е отдал съществено значение на
показанията на пострадалия, тъй като именно той обективно е могъл да придобие
впечатления за самоличността на този, който се намира срещу него и му нанася удар в
лицето. Наред с това не се установява наличието на предшестващи конфликти или влошени
отношения между двамата, от които да се направи извод за тенденциозност. Напротив,
свидетелят признава, че се познават, тъй като са излизали в обща компания заедно с
братовчед на подсъдимия П. Д. и преди инцидента не са се карали, от показанията на
свидетелката С.а /негова майка/ се установява, че непосредствено след инцидента синът е
посочил подсъдимия като извършител, а описаният от него механизъм на причиняване на
6

травмата съответства на обективните находки при извършенитя медицински преглед и
заключенията на експертизите, поради което въззивният съд намира казаното от него за
обективно и безпристрастно и го ползва при формиране на изводите си. Свидетелите П. и К.
също посочват, че точно подсъдимият е ударил пострадалия с бутилка по лицето, като
настоящият състав прецени заявеното от тях като обективно и непредубедено– свидетелят
П. не е познавал подсъдимия преди процесната нощ и не е участвал в първия конфликт, а К.
първоначално е празнувал в една компания в дома на М.П. със свидетелите от другата група,
от което може да се направи извод за еднакво близки и добри отношения с всички
участващи. Казаното от тях се потвърждава и от показанията на свидетелите С. и Г.а, които
към момента на нанасяне на удара не са били във физическа схватка с никого и са имали
обективната възможност да наблюдават в пълнота случващото се – за свидетелката Г.а няма
данни да е участвала във физическа схватка с някое от другите лица, а свидетелят С. се е
присъединил след началото на сбиването. В двете фази на процеса свидетелят излага
идентичен разказ за появата си пред входа, възприетите действия на участниците в
конфликта и за това, че подсъдимият е нанесъл удар с бутилка в лицето на съседа му.
Същевременно той не отрича, че при излизането му пострадалият е нанасял удари на
неустановено по делото момче, поради което съдът намира, че заявеното от него вярно
отразява обективните му възприятия. Показанията на свидетеля М.Г. този състав прецени с
особено внимание поради това, че той е едното от лицата, сочено от останалите като повод
за възникване на конфликта, както и че самият той активно е участвал във физически
сблъсък със свидетеля Т. Д., което поставя под съмнение възможността му да възприеме
факти извън тези, в които участва пряко. Доколкото обаче пострадалият и свидетелите П. и
К. са категорични, че този свидетел е бил повален на земята в близост (на 3-4 крачки) до
пострадалия и е гледал към него, съдът прие, че същият е успял да възприеме нанасянето на
удара и извършителя на деянието. Впоследствие при извършените разпознавания всеки от
свидетелите П., С. и М. Г. категорично посочва подсъдимия като извършител на
инкриминираното деяние.
Констатираните разминавания за някои обстоятелства в показанията на тази група
свидетели са обясними с оглед участието им в масовия бой, употребения алкохол и данните
за образувани други производства по повод сбиването. Въпреки това всички те
непротиворечиво посочват както лицето, нанесло удара, така и последващото му поведение,
свързано с бързо отдалечаване от мястото. Всеки от тях потвърждава, че именно падането на
пострадалия на земята е сложило край на сбиването, при което е логично вниманието на
присъстващите да е било насочено натам и те да са могли да възприемат автора на деянието.
От друга страна показанията на свидетелите М.П., Т. Д. и П. Д. са хаотични,
вътрешнопротиворечиви и некореспонсиращи с останалите събрани по делото
доказателства. Поради пълното им съответствие с показанията на свидетелите Л.Д., Г. и
Т.Т.и и Т.Я., които не са участвали в сбиването, този състав, също като първия, им се довери
за това, че при инцидента са им били причинени телесни увреждания. По изложените по-
горе съображения, обаче, не могат да се приемат за достоверни твърденията, че свидетелите
са били причакани и пребити, след което са избягали без самите те да са нанасяли удари,
пради което в тази част бяха оценени като недостоверни. Що се касае до механизма на
причиняване на инкриминираното телесно увреждане на свидетеля С. и неговия автор,
заявеното от свидетелите М.П. и П. Д. не допринася съществено за изясняване на факти от
значение за делото. Свидетелката П. е категорична, че още в началото на сбиването е била
ударена и докато е била в съзнание не е видяла някой да напада пострадалия, а едва по-
късно е разбрала, че е ударен, а свидетелят П. Д. твърди, че след появата на младежите от
другия вход е побягнал и се е върнал след приключването на боя. Дори и да се приеме, че
действително след инцидента никой от роднините на Д. не е обсъждал с него случилото се и
при бягството му подсъдимият също се е отдалечавал от мястото на конфликта, не може да
се направи категоричен извод, че подсъдимият не се е върнал на мястото преди братовчед
7

си. Необяснимо остава и защо свидетелката П. съобщава за пръв път споделена от нейния
интимен приятел информация, че той е ударил пострадалия с камък по лицето едва при
допълнителния разпит в съдебната фаза на процеса. Поради това въззивната инстанция не
ползва показанията на тези свидетели за изграждане на изводите си за авторството на
инкриминираното деяние.
При анализа на показанията на свидетеля Т. Д., въззивният съд взе предвид
роднинската му връзка с подсъдимия, обуславяща възможната му заинтересованост от
изхода на делото, както и съдържащата се в показанията на свидетелката А. С.а информация
за опити за въздействие от негова страна да посочат като извършител него вместо
подсъдимия. За да не се довери на казаното от този свидетел настоящият състав констатира
противоречия между него и показанията на другата група свидетели за това, че
първоначално сбиването е започнало между Т. Д. и М.Г., което е логично при състоялия се
по-рано конфликт и проведения между двамата телефонен разговор. Показанията на
свидетеля Д. за това, че пострадалият се е надвесил на него и му е говорил нещо са
изолирани, житейски нелогични и се опровергават от показанията на другите свидетели – в
частност К. и С.. Така свидетелят К. е категоричен, че този свидетел се е бил с М.Г. до
момента, в който К. е отишъл при тях и го е дръпнал настрани, а С. съобщава, че при
слизането му пострадалият се е биел с непознато лице и едва след това му е било причинено
процесното увреждане. Съществено значение да прецени, че показанията на този свидетел
са неуспешен опит за изграждане на защитна версия на подсъдимия имат показанията на
свидетелката С.а. Макар и косвено, казаното от нея за проблеми на подсъдимия с полицията,
се потвърждава от показанията на свидетелката Д.а – майка на подсъдимия, а
пресъздадените факти от инкриминираната нощ съответстват изцяло на показанията на сина
ѝ, чийто разказ в значително по-ранен момент пресъздават.
Въззивният съд прецени обясненията на подсъдимия с оглед естеството им на важно
доказателствено средство, както и на основно средство за защита и им даде вяра единствено
в частта, че е получил удар в главата, която му причинила разкъсно-контузна рана. Не биха
могли обаче да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия относно това, че
веднага след съвземането си е избягал. В мотивите си първата инстанция е изложила
подробни съображения да приеме тази част от обясненията му за защитна теза, които се
споделят изцяло от настоящия състав и не се налага тяхното преповтаряне или допълване.
По изложените съображения този състав също приема, че подсъдимият е лицето, което е
причинило процесното телесно увреждане на пострадалия, а възраженията на защитата в
обратна насока са неоснователни.
Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съдебен състав за това,
че подсъдимият е действал при превишаване пределите на неизбежна отбрана. За да
достигне до този извод първостепенният съд в мотивите е направил неправилен и изопачен
анализ, не са обсъдени обстойно гласните доказателствени средства и противоречията в тях,
което е довело до превратно им тълкуване и достигане до незаконосъобразни правни изводи.
В конкретния случай, анализът на доказателствата налага извод за липса на нападение
спрямо подсъдимия. Действително от доказателства се установи, че на подсъдимия е бил
нанесен удар по главата, както и че в даден момент пострадалият се е бил с неустановено
лице. Не се установява обаче, че именно пострадалият е лицето, ударило подсъдимия, а дори
и тогава биха съществували предпоставки действията на нападнатия да се обсъждат
единствено в контекста на силно раздразнение, но не и като отблъскване на нападението.
Липсват и доказателства, които да сочат на заплашително или агресивно поведение от
страна на пострадалия към подсъдимия или друго лице, което да може да бъде възприето
като активно нападение. Всички свидетели, възприели нанасянето на удара, са категорични,
че пострадалият не се е намирал в близост до подсъдимия и нито един от тях не съобщава за
негово активно поведение към момента, в който Н.Д. се е насочил към него. Напротив,
8

всички те описват, че подсъдимият и още едно лице са се отдалечавали тичайки от
конфликта, и при преминаването си покрай пострадалия, който е бил застанал странично
спрямо тях, последният се е обърнал и подсъдимият го е ударил с бутилка от шампанско в
лицето. Що се касае до поведението на пострадалия непосредствено преди удара като по-
детайлни се отличават показанията на свидетеля Д.Г., които въззивният съд прецени като
обективни, последователни и с ниска степен на емоционална наситеност, поради което
въззивният съд им се довери. Заявеното от него, че пострадалият С. се е намирал малко
встрани от биещата се група, се подкрепя от думите на свидетеля С., който единствен е
възприел и обръщането на пострадалия към тичащите покрай него момчета. За разлика от
първата инстанция обаче, този състав не намира, че това обръщане би могло да се възприеме
от подсъдимия като заплаха, тъй като при създалата се ситуация и усетено движение
встрани или зад него е житейски логично човек да погледне натам. Останалите свидетели от
тази група не излагат факти за поведението на пострадалия преди удара, но са еднопосочни
за това, че подсъдимият се е засилил и целенасочено се е приближил към С.. Нито един от
присъстващите, в т.ч. и подсъдимият не съобщава за посягане с ръка или опит за
конфронтация, което би могло да се възприеме като заплаха. Поради това настоящият състав
счита, че към момента, в който подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия, обективно не е
съществувало нападение.
Като обосновани, компетентни и пълни съдът прецени заключенията на изготвените
експертизи, поради което ги ползва при изграждане на изводите си.
Съдът изгради фактическите изводи и въз основа на приобщените по делото по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които са събрани в
съответствие с процесуалния закон и допринасят за изясняване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка въз основа на доказателствата по делото,
настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият Н. А.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна, на инкриминираните време и място подсъдимият Д. нанесъл
удар с бутилка от шампанско в областта на лицето на Б. Н. СТ., при което му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи и втори леви горни зъби. Така
посочените телесни увреждания, реализират медико-биологичната характеристика избиване
на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното. Тези травми, съгласно закона и
трайната съдебна практика се квалифицират като средна телесна повреда.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че нанася силен
удар с бутилка в областта на лицето на пострадалия, предвиждал е, че същият може да
наруши телесната му цялост и е целял да причини увреждане на пострадалия.
За разлика от първоинстанционния състав, въззивният съд не счита, че подсъдимият Д.
е действал при превишаване пределите на неизбежна отбрана по см. на чл. 12, ал. 2 от НК.
Съгласно задължителните за съдилищата указания в Постановление № 12 от 29.11.1973 г. на
Пленума на ВС неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение от
човек, което да е започнало и да не е прекратено. Изрично е посочено, че неизбежна отбрана
не може да се допусне при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова
в момента обективно не съществува. В случая от събрания по делото доказателствен
материал не се установи да е имало нападение от страна на свидетеля С. спрямо
подсъдимия, което да е застрашавало личността на подсъдимия и да е наложило да се
отбранява. Напротив, свидетелите очевидци са категорични, че подсъдимият се е насочил
към пострадалия, след което е ударил с бутилка пострадалия и е избягал. Не се констатира
да са предприети нападателни действия от страна на пострадалия. Поради изложеното не
може да бъде споделена позицията на СРС, че подсъдимият се е защитавал срещу започнало
9

нападение и е действал в условията на неизбежна отбрана. Още по- малко при това
положение има основание да се обсъжда превишаване пределите на неизбежната отбрана,
доколкото нападение изобщо липсва.
По тези съображения и при наличие на съответни протест и жалба въззивният съд
отмени присъдата на първостепенния, с която подсъдимият Н. А.Д. е признат за невиновен и
оправдан за това да е причинил средна телесна повреда на Б. Н. СТ. и призна същия за
виновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ до шест години.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д. въззивният съд прецени
като смекчаващи отговорността обстоятелства това, че е студент и продължава
образованието си, причинените му при инцидента телесни увреждания, както и дългата
продължителност на наказателното производство, която обаче с оглед фактическата и
правна сложност на делото, наличието на множество свидетели и поведението на
защитника, станало повод за многократното му отлагане, не надхвърля значително
границите на разумния срок. Като отегчаващи отговорността обстоятелства настоящият
състав прие обремененото съдебно минало на подсъдимия и причинените на пострадалия и
други несъставомерни увреждания – оток на лявата лицева половина, охлузване и
кръвонасядане на лявата половина на горната устна и разкъсно-контузна рана на горната
устна през цялата ѝ дебелина.
Като съобрази горните обстоятелства, съдът прие, че констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е такова с изключителен
характер, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, като
наказанието следва да бъде определено в рамките на санкционната разпоредба при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо съдът прецени, че наказание в
минималния предвиден в закона размер от 3 месеца лишаване от свобода в най-пълна степен
ще постигне целите на наказанието по чл. 36 от НК и се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия.
Същевременно съдът съобрази, че към момента на извършване на деянието на
подсъдимия не е било налагано наказание лишаване от свобода, а наложеното му наказание
е под 3 години лишаване от свобода. Като взе предвид това и като прецени, че за постигане
целите на наказанието и най-вече тези на индивидуалната превенция, не се налага
подсъдимият да изтърпи ефективно така наложеното му наказание, както и на основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от 3 години считано от
влизане на присъдата в сила.
Предвид признаването на подсъдимия Д. за виновен по повдигнатото му обвинение
правилно първостепенният съд е уважил на осн. чл.45 от ЗЗД предявения от Б. Н. СТ. срещу
Н.А. Д. граждански иск за сумата от 7500 лв., представляващи претърпени от ищеца
неимуществени вреди, причинени от инкриминираната дейност, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на деянието до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Н.А. Д. да заплати разноските по делото, направени на ДП в размер на 435 лв. в
полза на Държавата, както и разноските, направени в хода на съдебното производство, в
размер на 180 лв. в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС. На основание
чл.190, ал. 2 от НПК подсъдимият Д. следва да заплати по 5 лв. за всеки служебно издаден
изпълнителен лист в полза на Държавата.
Въз основа на извършена цялостна преценка, въззивният съд прие, че при разглеждане
на делото пред първата инстанция не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, даващи основание за отмяна на постановения първоинстанционен акт и
10

връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, респ. на досъдебното
производство. Ето защо въззивният съд прецени, че следва да се произнесе по съществото на
спора, като отмени присъдата на първостепенния съд и постанови нова такава, с която да
признае подсъдимия Д. за виновен по повдигнатото му с ОА обвинение.
Така мотивиран и на основание чл. 336, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, СГС, Наказателно
отделение, XV въззивен състав постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
11

Номер на акта:	71
Дата:	30 май 2022 г.
Съдия:	Величка Маринкова

Дело:	20221100601140
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 март 2022 г.

Присъда по дело №1140/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите