№ 72
гр. Панагюрище, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря И.ка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр с чл. 9 ЗПК
и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД
предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* срещу И. И. С.,
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1000 лв., представляващи непогасена главница по договор за заем №
188382 от 01.06.2018 г. сключен между „Сити кеш“ ООД и ответника, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата 198,65 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода от 02.07.2018г. до
01.05.2019 г., 587,78 лв. – лихва за забава за периода от 03.07.2018 г. до 30.11.2021 г.,
които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 24.09.2019г. и приложение 1/10.05.2017 г. към него, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 867/2021 г.
по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Между ответникът и „Сити кеш“ ООД на 01.06.2018 г. е сключен договор
за паричен заем № 188382, по силата на който дружеството е предоставило на
ответника заем в размер на 1000,00 лева. Твърди се, че подписвайки договора за заем,
заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е
задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1151,28 лева, представляваща
чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно Общите
условията, при които е подписан договорът, Заемополучателят се е задължил да върне
заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 256,28 лева, на 11 равни месечни
1
погасителни вноски, в размер на 114,21 лева, като първата погасителна вноска е
платима на 02.07.2018 г., а последната на 01.005.2019 г. Твърди се, че съгласно
клаузите на сключения договор, при забавяне от страна на заемополучателя плащане
по договора, същият дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие считано
от дата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на сумите, поради
което исковата претенция включва сума в размер на 587,78 лева, като размера на
същата е съобразен с ЗМДВИПОРНС. В исковата молба се излага, че на 24.09.2019 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране
на вземания” ООД, ЕИК *********, и „Сити Кеш“ ООД, по силата на който
вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу И. С., произтичащи от Договор за паричен заем
№ 188382 от 01.06.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор, като
Агенция за събиране на вземания ЕАД, в качеството си на цесионер е упълномощена
от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което има изрично пълномощно от законният представител на „Сити кеш“ ООД.
Твърди се, че длъжникът е уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесията с
уведомително писмо, получено лично от длъжника на 08.10.2019г. Предвид всичко
изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 21.03.2022 г.,
в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба. В
заповедното производство същият е подал бланкетно възражение по см. на чл. 414
ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са подадени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 12.01.2022 г., а
исковата молба е подадена на 14.02.2022 г. (п.кл., понеделник) от процесуално
легитимирана страна- заявител в заповедното производство.
На 01.06.2018 г. между ответника И. С. и „Сити кеш“ ООД е сключен договор
за заем №188382, по силата на който търговското дружество предоставило на
ответника сума пари в размер на 1000 лв., която сума кредитополучателят се
задължила да върне на равни смесечни вноски –11 бр. погасителни вноски, от които 3
вноски в размер на 33,40 лева и 8 вноски в размер на 144,51 лева. Между страните бил
уговорен фиксиран годишен лихвен процент -40,08 %, както и ГПР – 47,98 %.
Посочено е, че общата дължима сума е в размер на 1256,28 лв. Договорът е сключен
при общи условия за договор за заем от 01.05.2016 г. подписани от кредитополучателя.
2
По делото е приложен и приет като доказателство Рамков договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 24.09.2019 г. сключен между „Сити кеш“ ООД и
„Агенция за събиране на вземания“ АД, ведно с Приложение № 1 от 24.09.2019 г., по
силата на който на ищецът е прехвърлено вземането на кредитодателя „Сити кеш“
ООД към ответника И. С. възникнало от процесния договор за потребителски кредит,
което вземане към дата на продажбата е в общ размер на 2058,49 лв. Като
доказателство по делото е приложено и пълномощно от цедента в полза на цесионера,
с който е упълномощен изрично да уведоми длъжниците за станалата цесия по см. на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и уведомление за извършената цесия, което уведомително
писмо е съобщено на ответника на 08.10.2019 г., видно от известие за доставяне
приложено по делото- л. 23.
По делото е допусната и приета без възражение на страните съдебносчетоводна
експертиза от заключението на която се установява, че размерът на усвоената от
ответника сума е 1000 лв., като за погасяване на същата от ответника не са направени
плащания от длъжника. В своето заключение вещото лице е посочило, че общият
размер на договорната лихва надвишава три пъти размера на законната лихва, като
същата е 4,008 пъти по-голяма – договорната лихва е в размер на 256,28 лева, а
законната за същия период е 56,39 лева. В своето заключение вещото лице е посочило,
че законната лихва за периода на забава от 03.07.2020г. до 30.11.2021 г. при
съобразяване на ЗМДВИП е в размер на 312,23 лева. Съдът възприема заключението
вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички
поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт
цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Уважаването на предявените искове е обусловено от доказване на следните
материално правни предпоставки - валиден договор за цесия, по който на ищеца е
прехвърлено процесното вземане, ведно с всички привилегии и обезпечения, валиден
Договор за паричен заем № 188382 от 01.06.2018 г., по който кредитодателя е
предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на
задължението и размер на дължимата главница; изпълнение на задълженията на
кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите
относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на
условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите
могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да
обосноват договарянето на размера на договорната лихва, в съответствие с типични
разходи на кредитора и обичайна печалба. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК,
ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване
наличието на посочените предпоставки.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
3
От данните по делото се установява, че между „Сити кеш“ ООД и И. С. е
сключен договор за кредит от 01.06.2018 г., по силата, на който търговското дружество
е предоставило на ответника кредит в размер на 1000 лв. Уговорен е между страните
фиксиран лихвен процент и годишен процент на раходи. Предвид изложеното, съдът
приема, че между ответника и „Сити кеш“ ООД са възникнали правоотношения по чл.
9 и сл. ЗПК.
Съгласно трайната съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи за
съответствето на договора с императивните правила на ЗЗП и ЗПК, които права на
потребителя са му предоставени в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Съдът намира, че исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 1000
лева – главница се явява основателна, доколкото от събраните по делото доказателства
(приетата съдебно-счетоводна експертиза) се установи, че на отвентика е отпусната
сума в размер на 1000 лв., като същата не е направила никакви плащания за
погасяване на задължението за връщането й. Видно от данните по делото крайният
срок за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит е настъпил на
30.04.2019 г., респ. задължението за заплащане на главницата е с настъпила
изискуемост много преди подаване на исковата молба. Ето защо предявеният иск за
заплащане на сумата в размер на 1000 лева – главница по договор за кредит от
01.06.2018г. следва да се уважи, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
чистата стойност по кредита е винаги дължима, дори и същият да е недействителен,
поради наличие на равноправни калузи. За пълнота на изложението следва да се
добави, че от приложените по делото доказателства- договор за цесия се установява, че
спорното материално право принадлежи на ищеца, като цесията е съобщена на
длъжника по см. на чл. 99 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, която лихва за периода от 03.07.2018 г. (падеж на първата непогасена вноска)
до 30.11.2021г. (дата на подаване на исковата молба, арг. чл. 422 ГПК) е в размер на
312,23 лв. (съобразно приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, която съдът кредитира изцяло), до която сума следва да се
уважи искът, като до претендираната горница от 587,78 лева следва да се отхвърли.
Тук е мястото да се посочи, че този размер на законната лихва е съобразен със Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно който не се
начислява лихва за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г.
По отношение на претенцията за заплащане на договорна лихва в размер на
198,65 лева съдът намира следното:
Съобразно принципа на чл. 9 ЗЗД, няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %,
изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
4
Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само
размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено
Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на
договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният
размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от
нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на
ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без
конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в
обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната
абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Съгласно установена съдебна практика, която се възприема и от настоящия съдебен
състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е
уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на
добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната
лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г.
о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния
договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на
законната лихва, видно от заключението на вещото лице и по този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и обосновава нейната недължимост. Ето защо исковата
претенция за сумата в размер на 198,65 лева – договорна лихва следва да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се добави, че съобразно задължителните
разяснения дадени с т. 13 по Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно
дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на
обезсилване, при отхвърляне на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422
ГПК. Ето защо не следва да се постановява диспозитив за обезсилване на издадената
заповед относно главницата.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 50 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер на
5
1312,23 лв. от предявения размер от 1786,43 лв.) в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 36,72 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 18,36– държавна такса или общо разноски в размер
на 55,08 лева.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за
правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв., като
съобразно уважената част от иска (в размер на 1312,23 лв. от предявения размер от
1786,43 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер на 363,58 лв., от които 73,45 – юрисконсултско възнаграждение,
91,81– държавна такса и 198,32 лв. – депозит за вещо лице.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковете. В конкретния случай исковата претенция
на ищеца се явява частично неоснователна, поради което ищецът дължи заплащане на
ответика разноски за един адвокат в размер на 52,50 лева, съобразно отхвърлената част
от исковата претенция, доколкото искането за заплащане на разноските е своевременно
направено, като са представени доказателства, че същите са реално сторени- договор за
правна защита и съдействие - л. 53 от делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на И. И. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „***********” № 75, че „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е носител
на парични вземания, както следва: сума от 1000 лв. – главница по договор за заем №
188382 от 01.06.2018г. сключен между „Сити кеш“ ООД и И. С., ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба- 29.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сума от 312,23 лв. - лихва за забава от 03.07.2018 г.
до 29.11.2021 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 24.09.2019г. и приложение №
1/24.09.2019 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 867/2021 г. по описа на Районен съд - Панагюрище, които суми
са платими по банкова сметка IBAN: BG 93 UBBS 8002 1028 746 440, при банка-
„Обединена Българска Банка“ АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за установява дължимостта
на сума представляваща лихва за забава над уважената част от 312,23 лв. до
претендирания размер от 587,78 лв., както и за сумата от 198,65 лв. - договорна лихва
по договор за заем за периода от 02.07.2018г. до 01.05.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, И. И. С.,
ЕГН ********** да заплати на "Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
6
********* сума в размер на 55,08 лв.- представляваща разноски напрвавени в
заповедното производство, както и сума в размер на 363,58 лв. - представляваща
разноски направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, "Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на И. И. С., ЕГН **********, сума в
размер на 52,50 лв. – представляващи разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
7