Решение по дело №383/2014 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2015 г. (в сила от 4 февруари 2016 г.)
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20142310100383
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  1

Гр.Елхово, 06.02.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Елховският районен съд, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на шести януари през две хиляди и петнадесета година, в състав :

                                                         Председател: МАРТИНА КИРОВА

при секретаря Н. З., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №383 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на предявени в обективно  съединяване искове с правно основание - чл.124 ал.1 от ГПК, чл.108 от Закона за собствеността и чл.537 ал.2 от ГПК.

Ищецът – А.С.Т. чрез пълномощника си по делото – адв.Ч. от ЯАК е депозирал против Н.Р.А. *** Загора, Н.С. *** Загора, К.В.И.,***, „БУЛГАР АГРО" ЕООД, с ЕИК ***, гр. София, р-н Слатина и „КИТ-48" ЕООД, с ЕИК ***, с.Малък Манастир, общ.Елхово, искова молба, в която твърди, че е собственик на основание наследяване по завещание от В. В. Д., б.ж. на с.Малък Манастир, общ.Елхово, на 1/7,5 ид.части от собствените й земед.имоти, находящи се в землището на с.Малък Манастир, оставени й в наследство от А.В. ***, поч.на 13.08.1937г., които имоти /8 на брой/, са надлежно индивидуализирани в обстоятелствената част на иск.молба. Сочи се, че собствеността на ищеца вследствие на наследяване по завещание на описаните в обстоятелствената част на иск.молба земед.имоти, описани от №3 до №8, е обективирана и в констативен Нот.акт №156/2014г. по нот.д.№210/2014г. и в Нот.акт за поправка №172 по нот.д.№222/2014г., и двата по описа на Нотариус Ж. Райчева с рег.№452 и с район на действие – съдебния район на РС-Елхово. В исковата молба се излага, че за останалите 2 имота, описани под №1 и №2, ответниците -Н.А. и К.И. са се снабдили с Констативен нот.акт №83/2010г. по нот.д.№512/2010г. по описа на Нотариус К.Костадинов с рег.№ 451 и с район на действие – съдебния район на РС-Елхово, на основание давностно владение чрез извършване на обстоятелствена проверка. Впоследствие през 2010г. ответниците - А., съпругът й Н.А. и И. са продали с Нот.акт, вписан в СВ-Елхово по д.№1160/2010г., на ответника – „КИТ-48”ЕООД-с.Малък Манастир, имотът под №2, посочен в обстоятелствената част на иск.молба, представляващ Лозе. Сочи се, че през 2010г. същите трима ответници по силата на покупко-продажба, обективирана с Нот.акт, вписан в СВ-Елхово по д.№1026/2012г., са прехвърлили на ответника – „БУЛГАР АГРО”ЕООД-гр.София, собствеността върху имот под №1, описан в обстоятелствената част на иск.молба, представляващ Нива. Ищецът в исковата си молба е изложил съображения, че ответниците А. и И. са се снабдили с цитирания констативен нот.акт по давност, без основание и без да е изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, като в тази насока се твърди, че същите никога не са владяли и ползвали самостоятелно, непрекъснато и на собствено основание процесните 2 имота, а към момента на посочените две продажби, не са притежавали и цялата собственост върху тези имоти, като сключените между тях и фирмите – купувачи Договори за покупко-продажба, обективирани в посочените нот.актове са относително недействителни, тъй като продавачите не са могли да прехвърлят повече права отколкото притежават. Навяват се доводи, че към настоящия момент ответните Дружества владеят по 1/7,5 ид.ч. от процесните имоти без основание.

Предвид на тези си съображения, ищецът желае съдът да постанови решение, с което на основание чл.124 ал.1 от ГПК да приеме за установено по отношение на първите трима ответници - Н.Р.А. *** Загора, Н.С. *** Загора и К.В.И.,***, че той-ищецът, е собственик на основание наследяване по завещание на 1/7,5 ид.ч. от земед.имоти, описани под №1 и №2 в обстоятелствената част на иск.молба, както и в петитумната й такава. Желае и на основание чл.108 от ЗС да осъди ответника „БУЛГАР АГРО" ЕООД, с ЕИК ***, гр. София, р-н Слатина, да му предаде собствеността и владението на 1/7,5 ид.ч. от земед.имот, описан под №1 в обстоятелствената част на иск.молба, както и на същото основание да осъди ответника „КИТ-48" ЕООД, с ЕИК ***, с.Малък Манастир, общ.Елхово, да му предаде собствеността и владението на 1/7,5 ид.ч. от земед.имот, описан под №2 в обстоятелствената част на иск.молба. Ищецът  е направил и искане по чл.537 ал.2 от ГПК – за частична отмяна на издадения по обстоятелствена проверка Нотариален акт №83/2010г. по н.д.№512/2010г. по описа на Нотариус Костадинов по отношение на 1/7,5 ид.ч. от процесните имоти. Ищецът с исковата си молба е заявил и претенция за присъждане на направените от него по делото разноски. Към исковата си молба ищецът Т. е приложил съобразно процесуалните правила писмени доказателства и е  направил доказателствени искания.

В съдебно заседание, за ищецът А.Т., редовно призован, се явява пълномощникът му – адв.Ч. от ЯАК, който заявява, че поддържа предявените искове на същите правни основания и със същите искания. По предвидения процесуален ред е направено уточнение в изписаната в обстоятелствената част на исковата молба и в петитумната й такава, местност на индивидуализираната под №1 Нива, като същата се чете - местността „Гюлев връх” вместо изписаната местност „Голев връх”. В хода на устните състезания адв.Ч. развива в пълнота доводите и съображенията си, поради които счита, че исковите претенции – предмет на настоящото производство, са основателни и доказани въз основа на ангажираните доказателства и като такива следва да бъдат уважени от съда. Изтъква се, че по делото безспорно се установи обстоятелството, че завещателката на ищеца, В. В. Д., е собственик по наследство на земеделски недвижими имоти, придобити от нейния дядо - А.В. Ч., като част от тези наследствени имоти са и двата процесни имота. Не е спорно според адв.Ч. и обстоятелството, че завещателката Динева през 2002г. е извършила писмено завещание в полза на ищеца, което е автентично, изпълнено и подписано от Динева, като от самото съдържание е ясно, че волята й е да завещае на внука си – ищец по делото ниви в землището на с.Малък Манастир, които са описани в нот. актове, с които тя се легитимира като собственик, а именно нот. акт № 136 и 137 и двата от 1998 г. на ЕРС. По отношение на обстоятелството, че са вписани като завещаеми 40 дек. ниви, то пълномощникът на ищеца изтъква съображения, че на толкова декари е съизмерима придобитата по наследство от наследодателя А. Ч., ид.част на завещателката Д., поради което е налице достатъчно яснота в завещанието относно волята на завещателката, която към момента на съставяне на завещанието през 2002г. е притежавала посочените имоти, възстановени с решение на ПК-Елхово, за които са издадени цитираните 2 броя констативни  нот. актове, като тези имоти към онзи момент същата е ползвала, като ги е отдавала за обработване на ЗПК „Житница“ - с.Малък Манастир. Или с оглед на това се акцентира, че процесните имоти са били в патримониума на завещателката Динева и тя освен, че ги е отдавала за ползване, е получавала и дивиденти от тях до 2005г., когато ЗПК „Житница“ е била ликвидирана. Досежно съставеният и оспорен от ищеца Констативен нот.акт по обстоятелствена проверка, с който на основание давностно владение са били признати за собственици на процесните имоти ответниците - Н.А. и К.И., адв.Ч. излага доводи, че същият следва да бъде отменен в атакуваната му част, тъй като по делото са събрани безспорни доказателства, от които е видно, че към момента на съставянето му не е била изтекла в полза на двамата ответници предвидената по закон 10-годишна давност. Налице са в тази насока и писмени и гласни доказателства, от които е видно, че процесните два имота са били отдавани за ползване както от завещателката В.Д. съобразно притежаваната от нея ид.ч., така и от част от другите наследници на А. Ч. за техните ид.ч., като дивиденти за ползването на тези имоти са получавани от тях до момента на ликвидацията на ЗПК „Житница“. Адв.Ч. в хода на устните прения обръща внимание на показанията на ангажираната по делото от ответниците свидетелка К.С., от които се установи, че тя е съдила за изтекла давност в полза на ответниците Н.А. и К.И. единствено и само от показаните й във фирмата, в която работи свидетелката договори за аренда, които са сключвани след 2000 година, като в същото време същата свидетелка заяви, че не е наясно дали молителите фактически са упражнявали владение и са ползвали процесните имоти, предмет на обстоятелствената проверка. Относно исковите претенции на ищеца насочени против двете Дружества - ответници, адв.Ч. изтъква, че същите са закупили имотите от праводателите си в лицето на останалите трима ответници, за които се установи, че към датата на сделките са притежавали идеални части от процесните два имота, поради което е налице една висяща недействителност на самите разпоредителни сделки. Визира се, че от доказателствата по делото и преди всичко от представените нот.актове, обективиращи двете покупко-продажби, е видно според пълномощника на ищеца, че към настоящия момент процесните имоти се намират в патримониума на Дружествата – ответници и се владеят и ползват от тях. Изтъква се, че по делото не се ангажираха доказателства в подкрепа на възраженията на ответниците, релевирани в отговорите по исковата молба, относно влошеното здравословно състояние на завещателката Динева и относно твърдяната нейна неграмотност, поради което би следвало според адв.Ч. да се приеме, че завещателката е била грамотна и в пълно съзнание почти до момента на своята смърт, както и конкретно към момента на депозиране на завещанието в ЕРС през 2002г. Същата не е страдала от заболявания, които да водят до физическа невъзможност за извършване на завещанието и евентуално до психически нарушения, които да попречат на съставянето му. Предвид на тези си съображения и доводи, процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на позитивно за доверителя му решение като бъдат уважени исковите претенции по начина, по който са предявени. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски. Не се представя списък на същите по смисъла на чл.80 от ГПК.

Ответниците – Н.Р.А. *** Загора, К.В.И.,***, „КИТ-48" ЕООД, с ЕИК ***, с.Малък Манастир, общ.Елхово и „БУЛГАР АГРО" ЕООД, с ЕИК ***, гр. София, р-н Слатина, са се  възползвали от предоставената им законово визирана възможност и са депозирали в срок, писмени отговори по исковата молба. Първите трима от депозиралите чрез пълномощника си – адв.П.М. от ЯАК писмени отговори, са релевирали възражение за недопустимост на предявения от ищеца иск по чл.124 ал.1 от ГПК с довода, че липсва правен интрес за ищеца от такъв иск. Същият според тези трима ответници неправомерно твърди, че е собственик по завещание на 1/7,5 ид.ч. от процесните имоти. В писмените отговори на ответниците - Н.Р.А., К.В.И. и „КИТ-48"ЕООД, се твърди, че завещателката В.Д. е завещала на ищеца земеделските земи и лозето, което е получила в свой дял по Решение на Районен Съд-Елхово №53/10.05.2011г. по гр.д.№183/ 2010г., от което е видно, че в дял на завещателката е поставен III дял от предмета на съдебната делба, или общо около 40 декара ниви и четири декара лозе, а не както ищецът произволно тълкува завещанието, че са му завещани земи по нотариални актове № 136 и № 137, и двата от 1998г.

Ответникът - „КИТ-48"ЕООД в депозирания от пълномощника му по делото - адв.М. писмен отговор излага доводи, че предявеният срещу него иск по чл.108 от ЗС е неоснователен и недопустим, тъй като не са налице в кумулативна наличност визираните от законодателя в цитираната правна норма три предпоставки, поради което се прави искане същият да бъде отхвърлен. Сочи се, че от приложените доказателства не става ясно и не се доказва, че ищецът е собственик на процесните имоти, както и такива, че ответното ЕООД упражнява фактическа власт върху имота – предмет на иска, насочен срещу това Дружество и това владеене или държане е без правно основание. „КИТ-48“ ЕООД се легитимира като собственик на имота, индивидуализиран в обстоятелствената част на иск.молба под №2 – лозе с площ от 17.949 дка по силата на придобиването му чрез покупко-продажба, обективирана в нотариална форма с Нотариален акт №162, т.V, дело №682/2010г. на Нотариус К.Костадинов, с рег.№451 на НК, с район на действие – РС-Елхово.

В писмените отговори на ответниците - Н.Р.А., К.В.И. и „КИТ-48"ЕООД, са изложени доводи, че правото на собственост на първите двама се удостоверява с Нотариален акт №83, т.IV, дело №512/10г. на Нотариус Костадин Костадинов с рег.№451 на НК, с район на действие – РС-Елхово, съставен по обстоятелствена проверка като резултат от упражнявано давностно владение, издаден от компетентно длъжностно лице, след разпит на трима свидетели. В тази насока се развиват аргументи, че е осъществен фактическият състав на чл.79 ал.1 от ЗС по отношение на ответниците – Н. Р. А. и К. В. И., което е било преценено в развилото се пред Нотариуса охранително производство, поради което и соченият констативен нот.акт е издаден от нотариуса въз основа на мотивирано постановление по извършена от него обстоятелствена проверка за придобиването правото на собственост въз основа на упражнявано давностно владение, съгласно разпоредбата на чл.587 ал.2 от ГПК. Изтъква се още, че Нотариалният акт е удостоверяващ официален документ и има посочената в чл.179 от ГПК доказателствена сила, като с оглед на това тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този, който го оспорва. Досежно искът по чл.537, ал.2 от ГПК и тримата ответници - Н.Р.А., К.В.И. и „КИТ-48"ЕООД, в писмените си отговори са визирали, че с оглед на естеството си – субсидиарен иск, същият следва да бъде уважен само ако бъде уважен основният иск по чл.108 от ЗС. Но случаят не е такъв, тъй като предявеният иск по чл.108 от ЗС, насочен срещу „КИТ-48“ЕООД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради което субсидиарния иск по чл. 537, ал.2 от ГПК също следва да бъде отхвърлен. И тримата ответници в писмените си отговори, депозирани чрез адв.М. навяват аргументи, с които считат, че саморъчното завещание от 22.05.2002г на В. В. Д., от което ищеца черпи права и чрез което желае да се легитимира като собственик на 1/7,5 ид.ч. от процесните недвижими имоти, е недействително и опорочено, тъй като не са спазени законовите изисквания и разпоредби при съставянето му, поради което оспорват действителността на същото, на основание разпоредбите на ЗН и истинността на този частен документ на основание чл.193 от ГПК с мотив, че същият е неавтентичен, както с оглед на положения подпис, така и с оглед на изпълненото ръкописно съдържание. В случая завещателката В. В. Д. към момента на откриване на наследството й, не е била собственик на лозе в местността „Старите лозя" от 2 декара и ниви от 40 декара в землището на село Малък Манастир, нито е била собственик на идеални части от точно такива земеделски земи, както са посочени в оспорваното завещание, за да може последната да включи същите в завещанието си. Оспорваното завещание според тримата ответници е недействително поради това, че при съставянето му не е изпълнена разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН - липсва подпис /буквена транскрипция/ на завещателката в края на завещанието. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане, извършено със саморъчното завещание от 22.05.2002г. на основание чл. 42, ал.1 б."б" от ЗН. Изтъква се и че, към момента на "съставяне на завещанието" завещателката В. В. Д., не е била способна да завещава - била е неграмотна и в състояние на силно влошено здраве, поради което не е могла да напише собственоръчно същото, т.е налице е предпоставка за унищожаемост на завещателното разпореждане, визирано в чл.43, ал.1, б"а" от ЗН. Освен това акцентирайки на това, че обективираното в завещанието от 22.05.2002г. завещателно разпореждане е частно по смисъла на чл.16 ал.2 от ЗН, доколкото завещателят с него се е разпоредил с определен точно индивидуализиран имот в полза на друго лице за след смъртта си и с оглед на това, че заветът има транслативен ефект, но само и доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на завещателя по аргумент от чл.19 ал.1 от ЗН, то се твърди, че в случая завещателката В.Д. към момента на откриване на наследството й, не е била собственик на лозе в м.”Старите лозя” от 2 дка и ниви от 40 дка, находящи се в землището на с.Малък Манастир, нито е била собственик на ид.части от точно такива земед.земи, за да може последната да включи същите в завещанието си. С писмените си отговори тези трима ответници са представили писмени доказателства и са направили доказателствени искания.

Ответникът - „БУЛГАР АГРО" ЕООД, с ЕИК ***, гр.София, р-н Слатина, представлявано от Н. А. З., чрез пълномощника си – адв.К.К. от ЯАК, също е депозирал в законо установения 1-месечен срок писмен отговор по исковата молба, с който е оспорил основателността и доказването на предявените искове. По изложени в писменото си изложение доводи и този ответник оспорва изцяло завещанието, на което се позовава ищеца, като се релевира възражение, че същото е недействително от гледна точка, както на неговия автор, така и на относимостта на съдържанието му към процесния имот – предмет на иска, насочен срещу това ответно ЕООД, индивидуализиран под №1 в обстоятелствената част на иск.молба – нива с площ от 93.952 дка, тъй като завещателката В. В. Д. не е конкретизирала по надлежен начин имотите, а е посочила - нива с площ 40 дка и лозе с площ от 2 дка. в местността „Старите лозя“, а още повече не е придобила по наследство сочената ид.част от съсобствеността върху имотите. Ответното ЕООД оспорва твърдението на ищеца, че имотът, който е закупил не е бил собственост на продавачите- ответници по делото - А., А. и И., както и че актът за покупко-продажба е относително недействителен. В тази насока се излага, че при извършване на сделката, продавачите са се легитимирали като собственици с констативен нотариален акт №83, т.IV, дело №512/10г. на Нотариус К. К. с рег.№451 на НК, с район на действие – РС-Елхово, издаден въз основа на извършена обстоятелствена проверка и констатирана изтекла давност в полза на продавачите. Този ответник в отговора си сочи, че по данни на продавачите, след възстановяване на собствеността върху имотите въз основа на устна договорка между съсобствениците, са си разпределили имотите и от тогава, продавачите са владели имота-предмет на иска, като свой, със знанието и съзнанието, че останалите наследници не могат да имат претенции по отношение именно на този имот. Въз основа на тези си съображения ответното „БУЛГАР АГРО" ЕООД, прави искане за отхвърляне на предявените спрямо него искове като неоснователни и недоказани и желае присъждане на направените по делото разноски. С писмения отговор са заявени доказателствени искания за ангажиране на гласни доказателства.

Ответникът - Н.С. *** Загора, не се е възползвал от предоставената му процесуална възможност и не е депозирал в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, писмен отговор по предявените против него искове.

В съдебно заседание за ответниците - Н.Р.А., К.В.И. и „КИТ-48" ЕООД, редовно призовани, се явява процесуалният им представител – адв.М. ***, който от името на доверителите си заявява, че поддържа писмените отговори и направените с тях оспорвания, възражения и доказателствени искания. По реда на чл.145 ал.2 от ГПК адв.М. уточнява, че визираното в писмените отговори на доверителите му придобивно основание на процесните имоти в лицето на ответниците А. и И. по силата на извършената обстоятелствена проверка, е упражнявано давностно владение. В хода на устните състезания пълномощникът на тези трима ответници моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искови претенции, насочени против доверителите му като неоснователни и недоказани и да им присъди направените по делото разноски. Адв.М. обръща внимание, че както от исковата молба, така и въз основа на проведеното от ищцовата страна доказване не се изясни и установи идентичност на записаното в саморъчното завещание лозе в м.“Старите лозя“ от 2 дек. с процесното лозе в м.“Новите лозя“ с площ от 17.498 дек., като такава идентичност не е налице и по отношение на  записаното в завещанието „ниви от 40 дек. в землището на с.Малък Манастир“ с процесната нива в м.“Гюлев връх“ с площ от 93.954 дек. Акцентира се и на това, че противно на соченото от ищцовата страна, процесните два имота фигурират единствено в нот. акт №137 от 1998г. и нито един от тях не е записан в нот. акт №136 от с.година. Излагат се доводи, че оспореният от ответната страна частен документ наименован „Саморъчно завещание“ е в действителност частно завещателно разпореждане /завет/, тъй като чл.16 от ЗН изрично посочва, че завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в чиято полза са, но ал.2 на чл.16 от ЗН уточнява, че завещателните разпореждания, които се отнасят до определени имущества са частни и придават качеството на заветник на лицето, в полза на което са извършени. Т.е. в случая според адв.М. този частен документ е „Завет“, тъй като в него няма разпореждане с цялото имущество или дробна част от имуществото на лицето, което го е изготвило, като чл.19 ал.1 от ЗН е категоричен, че заветът на определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството, т.е. в случая към момента на смъртта на завещателката В. В. Д.. С оглед на това ищецът би следвало според адв.М. да докаже, че завещателката В. В. Д. е била собственик на процесните два имота към момента на откриване на наследството, а не към момента на съставяне на този документ. Акцентира се и на това, че от съдържанието на документа, може да се направи извод, че волята на завещателя е била лицето, в полза на което е изготвил завещанието да получи конкретни имоти, а не ид. части от такива, тъй като никъде в документа не се съдържа дробна част от посочените имущества - лозе и нива. Адв.М. акцентира и на друг съществен и останал неизяснен въпрос, а именно - на какъв принцип ищецът е определил наследствената квота на завещателя си - 1/7,5 ид.ч., получени по наследство от наследодателя А. Ч., която дробна част по никакъв начин не е посочена и не присъства в частния документ, наименован – „саморъчно завещание“.

В съдебно заседание за ответника - „БУЛГАР АГРО" ЕООД, се явява пълномощникът му – адв.К., който от името на доверителя си заявява, че поддържа представения по делото писмен отговор, с който е оспорена основателността на предявения против това ЕООД иск по чл.108 от ЗС, като се навяват и съображения за недоказаност.

Ответникът Н.А. се явява лично в първото по делото съдебно заседание и заявявайки, че се присъединява към становищата на пълномощниците на останалите ответници изразява позиция по оспорване на  предявените, насочени и против него искове по чл.124 ал.1 от ГПК и по чл.537 ал.2 от ГПК.

Съдът след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и като се съобрази със закона, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед изявленията на страните, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК, е приел за безспорно обстоятелството, че страните по делото, с изключение на ответника Н.С.А. и двете търговски дружества, са наследници по закон на А.В. Ч., починал на 13.08.1937г., 6. ж. на село Малък Манастир, общ. Елхово, обл. Ямбол, видно от приложеното на л.20-29 от материалите по делото Удостоверение за наследници изх.№85 от 06.06.2014г. на Кметство с.Малък Манастир, общ.Елхово. Ищецът А.С.Т. е низходящ по права линия от втора степен /внук/ на В. В. Д., починала на 03.02.2012г., което се установява от приложеното на л.15 от делото Удостоверение за родствени връзки изх.№ 97/02.07.2014г. на Кметство с.Малък Манастир, общ.Елхово. Наследодателката на ищеца В.Д. е низходяща по права линия от първа степен /дъщеря/ на Васил А. Ч. /син на общия наследодател А. Ч./, починал на 25.12.1974г., ответницата Н.Р.А. е низходяща по права линия от втора степен /внучка/ на Васил Ч., а ответникът К.В.И. е низходящ по права линия от трета степен /правнук/ на същия наследодател.

Не е спорно по делото, че ответникът Н.С.А. е съпруг на ответницата Н.Р.А., като това обстоятелство се установява и от приложеното в надлежен вид на л.53 от делото, копие от Удостоверение за граждански брак, издадено на 19.02.1987г. от Кметство Трояново, общ.Раднево, от което е видно, че гражданският брак е сключен на 19.02.1987г.  

От приложения по делото на л.13, Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №137, т.ІІ, д.№346/1998г. по описа на ЕРС, е видно, че наследниците на А.В. Ч. по силата на действащия към този момент чл.483 ал.1 от ГПК /отм./ са признати на основание влязло в сила Решение на ПК-гр.Елхово №47/03.10.1995г. по чл.14 ал.1 т.2 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ, за собственици по наследство от А.В. Ч. на изрично индивидуализирани 4-ри недвдижими имота, находящи се в землището на с.Малък Манастир, ЕКНМ 46904, общ.Елхово, между които са и процесните два имота, описани под №1 и №2 в обстоятелствената част на исковата молба, а именно: 1. Нива с площ от 93.952 дка, в местността „Гюлев връх", пета категория, съставляваща имот 048008 от КВС на землището, при граници: ПИ 000397-Полски път на община Елхово, ПИ 048007-Нива на наел. на К. Н. Т. и др., ПИ 000348-Полски път на община Елхово и 2. Лозе с площ от 17.949 дка, в местността „Новите лозя", четвърта категория, съставляващо имот 012068 от КВС на землището, при граници: ПИ 012069 - Лозе на М. Х. Ж., ПИ 012088-Полски път на община Елхово, ПИ 012067-Лозе насл. на Х. В. С., ПИ 000137-Пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

От приложения към исковата молба Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №136, т.ІІ, д.№345/1998г. по описа на ЕРС, е видно, че със същия наследниците на А.В. Ч. по силата на действащия към този момент чл.483 ал.1 от ГПК /отм./ са признати на основание влязло в сила Решение на ПК-гр.Елхово №29/15.05.1995г. по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, за собственици по наследство от А.В. Ч. на изрично индивидуализирани други 4-ри недвижими имота, находящи се в землището на с.Малък Манастир, ЕКНМ 46904, общ.Елхово, различни от процесните.

От приложеното по делото по искане на ответника – „КИТ-48“ЕООД гр.д.№183/2010г. по описа на ЕРС, е видно, че същото е имало за предмет – извършването на съдебна делба между наследниците на Васил А. Ч., поч.на 25.12.1974г. по отношение на земеделските имоти, находящи се в землището на с.Малък Манастир, общ.Елхово, правото на собственост върху които по силата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е възстановено на името на наследниците на Васил А. Ч. с Решение №47/03.10.1995г. на ПК-гр.Елхово съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Малък Манастир, общ.Елхово. С Решение № 106 от 09.09.2010г., постановено по цитираното гр.д. е допусната да се извърши съдебна делба между наследниците на Васил А. Ч., между които са и наследодателката на ищеца В.Д. и двамата ответници – Н. Р. А. и К. В. И., по отношение на следните земеделски имоти, находящи се в землището на с.Малък Манастир, общ.Елхово, с ЕКАТТЕ 46904, а именно: 1/ ЛОЗЕ с площ от 12,030 дка в местността “НОВИТЕ ЛОЗЯ”, ІV категория, съставляваща имот № 013004 по плана за земеразделяне, при граници: имот №013003 - лозе на насл. на Вълчо Нейчев Генов, имот №000134 - Път IV клас на Кметство Малък Манастир, имот №000247 - Полски път на Кметство Малък Манастир, имот №000215 - Полски път на Кметство Малък Манастир; 2/ НИВА с площ от 17,001 дка в местността “СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, VІ категория, съставляваща имот № 026015 по плана за земеразделяне, при граници:  имот №026018 - Изоставена нива на насл. на И. Колев Желев, имот №026030 - Полски път на Кметство Малък Манастир, имот №026022 - Изоставена нива на насл. на Община Елхово, имот №026016 - Изоставена нива на Петра Иванова Саракостова, имот №000009 - Дере на Кметство Малък Манастир; 3/ НИВА с площ от 11,054 дка в местността “КАМБУС”, VІ категория, съставляваща имот № 040032 по плана за земеразделяне , при граници: имот №040033 - Нива на насл. на Димитър С. Терзиев, имот №040054 - Полски път Кметство Малък Манастир, имот №040052 - Полски път Кметство Малък Манастир, имот №040039 - Нива на Тодора Вълкова Ганева и имот №040036 - Нива на насл. на Вълчан Генов Ленчев; 4/ НИВА с площ от 72,197 дка в местността “ГЮЛЕВ ВРЪХ”, V категория, съставляваща имот № 060007 по плана за земеразделяне, при граници: имот №000349 - Полски път Кметство Малък Манастир, имот №060018 - Нива на насл. на Желю Колев Добриков, имот №060019 - Нива на насл. на Георги Боев Димитров, имот №060020 - Нива на насл. на Леонид Аргиров Каракондоков, имот №060021 - Нива на Община Елхово и имот №060008 - Нива на насл. на Костадин Рашев Митев; 5/ НИВА с площ от 17,218 дка в местността “ДОЛМИТЕ”, V категория, съставляващ имот № 061017 по плана за земеразделяне, при граници: ИМОТ №000306 - Полски път на Кметство Малък Манастир, имот №061011 - Полски път Кметство Малък Манастир, имот №061006 - Нива на насл. на Таньо Динев Т., имот №000303 - Дере на Кметство Малък Манастир и имот №000450 - Пасище, мера на Кметство Малък Манастир, оставени в наследство от ВАСИЛ А. Ч., б.ж. на с.Малък Манастир, починал на 25.12.1974 година при определени съобразно ЗН квоти за съделителите. С последващо Решение № 53 от 10.05.2011г., постановено по втората фаза на съдебната делба – предмет на гр.д.№183/2010г. по описа на ЕРС по реда на чл.353 от ГПК е прекратена съсобствеността между съделителите и е извършено разпределение без теглене на жребий на оставените в наследство от наследодателя им – Васил А. Ч., б.ж. на с.Малък Манастир, починал на 25.12.1974 година земеделски земи, находящи се в землището на с.Малък Манастир, с ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, обл.Ямбол, като в дял на наследодателката на ищеца В. В. Д. е поставен обособения дял III-ти и същата е обявена за собственик на следните недвижими имоти:

1. ЛОЗЕ с площ от 4.010 дка в местността “НОВИТЕ ЛОЗЯ”, ІV категория, съставляваща имот №013099 по плана за земеразделяне, при граници: имот №013003 - лозе на насл. на В. Н. Г.; имот №013098 – лозе на К.В.И. и П. В. И.; имот №000247 - Полски път на Община Елхово; имот №000215 - Полски път на Община Елхово.

Административни ограничения при ползване на имота, наложени с Решение на ПК №47/03.10.1995г., основания: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок;

2. НИВА с площ от 5.667 дка в местността “СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, VІ категория, съставляваща имот № 026047 по плана за земеразделяне, при граници:  имот № 000009 – дере на Община Елхово; имот №026016 – изоставена нива на П. Х. С.; имот № 026022 – изоставена нива на Община Елхово – Кметството; имот №026046 – нива на К.В.И. и Петя Василева Игнатова; имот №026018 - Изоставена нива на “С.И.Г.”ООД;

3. НИВА с площ от 3.686 дка в местността “КАМБУС”, VІ категория, съставляваща имот № 040088 по плана за земеразделяне, при граници: имот №040033 - нива на насл. на Д. С. Т.; имот №040087 – нива на К.В.И. и П. В. И.; имот №040052 - Полски път на Община Елхово; имот №040039 – нива на Еларг Фонд за земед.земя АДСИЦ; имот №040080 – нива на Еларг Фонд за земед.земя АДСИЦ;

4. НИВА с площ от 24.065 дка в местността “ГЮЛЕВ ВРЪХ”, V категория, съставляваща имот № 060054 по плана за земеразделяне, при граници: имот №000349 - Полски път на Община Елхово; имот №060036 – нива на ДИ ЕФ Дивелъпмънтс ЕООД; имот №060035 – нива на ДИ ЕФ Дивелъпмънтс ЕООД; имот №060053 – нива на К.В.И. и Петя Василева Игнатова;

5. НИВА с площ от 5.739 дка в местността “ДОЛМИТЕ”, V категория, съставляващ имот № 061026 по плана за земеразделяне, при граници: имот №000303 - дере на Община Елхово; имот № 000450 – пасище, мера – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №000306 - полски път на Община Елхово; имот №061025 – нива на К.В.И. и П. В. И..

Съдът не кредитира представеното от ответника К.И. с писмения му отговор като доказателство по делото – Саморъчно завещание с дата 29.09.1997г., приложено на л.71 от делото, в заверен вид за вярност с оригинала, и Протокол за обявяване на това завещание /л.72/, тъй като по повод на направеното от пълномощника на ищеца, адв.Ч., искане за откриване на процедура по реда на чл.194 вр. с чл.193 от ГПК – оспорване истинноста на завещанието, с мотив, че същото е неавтентично, адв.М. като пълномощник на отв.И. е заявил изрично, че няма да се ползва от тези два документа, което е равнозначно на отказ от ползването на тези писмени доказателства по делото и прави неоснователна проверката на истинността на оспорения документ в процедура по чл.193 от ГПК. 

Видно от приложеното на л.105 от делото заверено копие от саморъчно завещание на В. В. Д., датирано с дата – 22.05.2002г., с вх. per. №308/12.02.2014г., акт №88, т.I, д.№110/2014г. на Служба по вписванията при ЕРС, оригиналът на което е било съхранявано в Служба по вписванията, обявено на 05.09.2012г., след смъртта на В. В. Д., б.ж.на с.Малък Манастир, починала на 03.02.2012г., с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, приложен на л.106 от делото, бабата на ищеца се е разпоредила в негова полза като му е завещала следното: „Дворно място от 1355 кв.м., находящо се в с.Малък Манастир, заедно с построената в това дв.място къща при граници: … , лозе в местността „Старите лозя“ от 2 дка и ниви от 40 дка в землището на с.Малък Манастир по нотариални актове №136 и 137, и двата от 1998г. на ЕРС.“. Въз основа на това завещателно разпореждане с приложените на л.11 и 10 от делото Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №156, том ІІ, рег.№1576 от 2014г. нот.д.№210/2014г. по описа на Нотариус Ж. Р. с рег.№452 на НК с район на действие -РС-Елхово, вписан в СВ при РС-Елхово с рег.№2195/24.06.2014г., акт №16, том VІІ, дело №883/2014г. и Нот.акт за поправка на предходния цитиран нот.акт №178, т.ІІ, рег.№1695 н.д.№222/2014г. на Нотариус Ж.Райчева с рег.№452 на НК и с район на действие РС-Елхово, вписан в СВп. при ЕРС рег.№2467 акт №1167 т.7 д.№1007/2014г., ищецът А.С.Т. е признат за собственик на основание наследяване по завещание от В. В. Д. на 1/7,5 ид.част от следните, различни от процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Малък Манастир, община Елхово, признати на наследниците на общия наследодател А. Ч. с Нотариални актове №136 и №137 от 1998г. по описа на ЕРС, а именно: 1. Нива с площ от 2.885 дка, в местността „Старите лозя", шеста категория, съставляваща имот 050342 от КВС на землището, при граници : ПИ 000607; 2. Нива с площ от 10.140 дка, в местността „Старите лозя", шеста категория, съставляваща имот 050254 от КВС на землището,при граници: ПИ 050417, ПИ 000611, ПИ 000610, ПИ 000628, ПИ 050245, ПИ 050277, ПИ 050276, ПИ 050275, ПИ 000611; 3. Нива с площ от 4.019 дка, в местността „Старите лозя", шеста категория, съставляваща имот 030016 от КВС на землището,при граници: ПИ 030413, ПИ 030017, ПИ 000638, ПИ 030070, ПИ 030018, ПИ 030014; 4. Изоставена Нива с площ от 33.155 дка, в местността „Пикнади -семизова", пета категория, съставляваща имот 027019 от КВС на землището, при граници: ПИ 027018, ПИ 027025, ПИ 027020, ПИ 027037, ПИ 027034; 5. Нива с площ от 36.007 дка, в местността „Дьоля", четвърта категория, съставляваща имот 038038 от КВС на землището, при граници: ПИ 038045; ПИ 038043, ПИ 038030; 6. Нива с площ от 1.906 дка, в местността „Старите лозя", шеста категория, съставляваща имот 050192 от КВС на землището, при граници: ПИ 050191, ПИ 000624, ПИ 050213, ПИ 050212, ПИ 050416.

От приложеното на л.175 писмено изявление, е видно, че на 22.05.2002г. в гр.Елхово, В.Д. е предала изготвеното в кантората на адв.Кирил М. /поч./ процесно саморъчно завещание запечатано в бял плик, за пазене в РС-Елхово, което е удостоверено с подписът и печата на адв.К.М..

Истинността на цитираното саморъчно завещание на В.Д. от 22.05.2002г., е оспорено от ответниците, с изключение на неподалия писмен отговор ответник Н.А., поради което съдът с нарочно определение е открил процедура по реда на чл.194 вр. чл.193 от ГПК, с възведения от оспорилата страна мотив - оспорване автентичността на изписаното ръкописно съдържание и на положения подпис срещу „завещател“ от В. В.Д. /поч./. Въз основа на разпределената от съда в хода на така откритата процедура доказателствена тежест, която по смисъла на чл.193 ал.3 изр.2-ро от ГПК е върху ищцовата страна, по искане на тази страна е допуснато изслушване по делото на съдебно–графологична експертиза, заключението по която е изготвено от назначеното от съда вещо лице – А.Т.Ч. – експерт НТЛ при РУ“Полиция“-Елхово. Същото се възприема от съда като компетентно, обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. От заключението на вещото лице, поддържано и при разпита му, е видно, че въз основа на задълбочен анализ и проучване, ползвайки представеният по делото сравнителен материал, е направен мотивиран извод и е изложено категорично становище, че подписът в края на оспорения документ – завещание от 22.05.2002г. срещу „завещател“ е изпълнен от завещателката В. В. Д., а текстът преди подписа е изпълнен също от В.Д.. В хода на изслушването му, вещото лице на поставен изричен въпрос, сочи, че починалата Динева е имала няколко варианта на подписа си, като обикновено се е подписвала с имена, с ръкописен текст – „В.Д.“, „В. Д.“, „Въла“ или „В.В.“, а не съкратено – с буквена транскрипция. Категоричен е експертът Ч. в становището си, че въпреки различното ръкописно изписване с имена при полагане на подписа от В.Д., начинът на изпълнение е един и същ и без съмнение е положен от лицето Динева.

Във връзка с разпределената с доклада по чл.146 от ГПК доказателствена тежест за установяване на релевираното от ищеца възражение, че праводателите – ответниците А. и И. са се снабдили с Констативен нот.акт по обстоятелствена проверка без основание и без да е изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност съгласно чл.79 ал.1 от ЗС, са представени приложените на л.172 и 173 от делото в оригинален вид два Договора за обработване на земя под аренда, сключени на 08.09.1999г. Първият е сключен между В. В. Д. като арендодател и ЗПК“Житница“с.Малък Манастир като арендатор с предмет – право на ползване на замеделски имоти, находящи се в землището на с.Малък Манастир, изрично описани по местности, категории и дка, изчислени с оглед притежаваната от арендодателя в съсобственост негова ид.ч. от имотите. Вторият Договор е сключен между Васил Драганов И., действащ чрез В.Д., като арендодател и ЗПК “Житница“с.Малък Манастир като арендатор, с предмет – право на ползване на замеделски имоти, находящи се в землището на с.Малък Манастир, също изрично описани по местности, категории и дка, изчислени с оглед притежаваната от арендодателя негова ид.ч. И двата договора за сключени със срок на действие от 3 години, считано от 08.09.1999г. до 01.08.2002г. Видно от съдържанието на договорите в чл.9 и чл.12 от същите страните по него са договорили арендно плащане – парично или в натура, изчислено върху стойността на получените средни добиви от декар на внесената обработваема земя, платимо в посочените в чл.12 срокове.

Вторият от цитираните по-горе частни писмени документи, а именно Договор за обработване на земя под аренда от 08.09.1999г., сключен между  В. Д. И., действащ чрез В.Д., като арендодател и ЗПК “Житница“с.Малък Манастир като арендатор, е предмет на откритата по искане на адв.М. като пълномощник на ответниците А., И. и „КИТ-48“ЕООД процедура по чл.194 вр.с чл.193 от ГПК по оспорване истинността на това писмено доказателство със заявен мотив – положеният подпис за „арендодател“ не е изпълнен от В.Д.. Съобразно указаната по смисъла на чл.193 ал.2 от ГПК доказателствена тежест, ищцовата страна проведе нужното доказване чрез ангажиране на компетентно и възприето от съда за обективно заключение на в.лице А.Ч. по допуснатата и по тази процедура 3-та задача на изслушаната съдебно-графологичната експертиза. В отговор на възложената му задача експертът ползвайки предоставения от ищцовата страна сравнителен материал, както и допълнително изискан и от съда, обосновавайки се аргументирано с проведеното сравнително изследване на подписа на В.Д., очертавайки и акцентирайки съвпаденията както по общи, така и по частни графически признаци, изрично посочени в обстоятелствената част на заключението си, е обосновал несъмнен извод, поддържан от Ч. и при изслушването му в съдебно заседание, а именно, че положените в края и на двата Договори от 08.09.1999г., приложени на л.172 и л.173 след думата „арендодател“ подписи са изпълнени от В.Д.. В хода на тази така открита процедура по установяване истинността на оспорения Договор за аренда от страна на ищеца са ангажирани и гласни доказателства чрез показанията на разпитаната като свидетел П.С.К. /без родство със страните/, за която се установи, че в периода 1999г. – 2005г. е работила на длъжност „гл.счетоводител“ в ЗПК“Житница“с.Малък Манастир, общ.Елхово. Показанията на тази свидетелка също установяват, както и заключението на в.л.Ч. автентичността на подписите за „арендодател“ на В. В. Д., тъй като св.К. недвусмислено и по категоричен начин заяви, че самата тя е попълнила изписаният ръкописен текст в процесните два бланкови договора и в нейно присъствие В.Д. се е подписала под тези документи срещу „арендодател“, а подписът за „арендатор“ е изпълнен от Председателя на кооперацията – С. Т.. Обяснявайки механизма и процедурата по сключване от ЗПК“Житница“с.Малък Манастир на договорите със собствениците на земед.земи в землището на с.Малък Манастир, свидетелката сочи в показанията си, че същите са сключвани за притежаваната от всеки от собствениците земя, а в случай на съсобственост – за съответната ид.част, като в двустранния частен документ въз основа на представен документ за собственост, списък от ПК-Елхово за съсобствениците, респ. наследниците и Удостоверение за наследници, е била изчислявана съответната ид.част на съсобственика, сключил договор с кооперацията за обработване на земите. Съобразно количеството наета земя от всеки един от арендодателите, на последния се е плащала и рента в натура или пари. Св.К. в показанията си сочи, че всички наследници на А. Ч. са сключвали Договори за аренда с кооперацията, като В.Д., която е била грамотна /“можеше да чете, грамотна беше“/ е сключвала един общ договор за ид.си части от имотите, придобити по наследство от дядо си – А. Ч. и от баща си – Васил Ч., за което е представяла отделни документи за собственост. За периода от 1999г. до ликвидирането на ЗПК “Житница“с.Малък Манастир през 2005г. св.К. твърди, че В.Д. е сключвала едни и същи по вид договори, като нейното наследство не се е променяло, допълвайки „тя имаше много ниви и взимаше много зърно“. В показанията си тази свидетелка в подкрепа на представените два договора за обработване на земед.земя под аренда сочи, че освен Договорът, който е сключвала за своята ид.част от придобитите по наследство от баща си и дядо си имоти, В.Д. е подписвала такъв вид договори от името и на наследника – Васил И. за неговата ид.част.  

Показанията на св.К. кореспондират с показанията на ангажираните от ищцовата страна други двама свидетели – Н.А.Д. и А.В.С., и двамата законни наследници на наследодателя А. Ч.. Тези двама свидетели сочат, че наследодателят им А. Ч. е притежавал приживе около 200 дка земя – лозя и ниви, бил е „заможен човек,…чорбаджия“ според св.С.. С показанията си двамата свидетели потвърждават заявеното от св.К. за начинът и механизмът на сключване на договорите за аренда между съсобствениците на земед.имоти в землището на с.Малък Манастир и ЗПК“Житница“, като договорните правоотношения са били сключвани от всеки съсобственик поотделно съобразно ид.му част. Св.Д. също в показанията си както и св.К. сочи, че „баба Въла имаше имоти и от баща си Васил“, за които също е сключвала с кооперацията договорно правоотношение за отдаването им под аренда. Според свидетелите Д. и С. всички наследници на А. Ч. са сключвали договори за аренда на земи съобразно ид.си част, като и двамата свидетели сочат, че визуално не са познавали ответниците А. и И.. Св.С. уточнява, че ги е знаел като наследници на наследодателя А. Ч. само по документи. И двамата свидетели недвусмислено твърдят, че са познавали и са посещавали домът на В.Д. при получаване на рентата през м.август в периода от 1999г. до 2005г. и по време на селския събор, като св.Д. сочи, че при получаването на рентата заедно с баба В. са пълнили чувалите със зърно. Свидетелите Д. и С. са категорични в твърденията си, че В.Д. е била грамотна жена – „можеше да чете и пише” и до смъртта си е била в пълно съзнание. Св.С. сочи в показанията си, че заедно с леля си е посетил домът на В.Д. малко преди да почине, тъй като разбрали, че е била болна от раково заболяване. От показанията на този свидетел се установи, че същият е придружил В.Д. през м.май 2002г., като по нейна молба я е откарал с автомобила си от с.Малък Манастир до гр.Елхово, където наследодателката на ищеца е посетила кантората на адвокат, където впоследствие свидетелят е разбрал от самата Динева, че е изготвила завещание в полза на внука си – ищецът Т., с което се е разпоредила за след смъртта си същият да получи дворно място в с.Малък Манастир и нива. В тази част показанията на св.С. кореспондират с приложеното на л.175 от делото удостоверително писмено изявление на адв.Кирил М..       

От страна на ответниците – А., И. и „КИТ-48”ЕООД също са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на разпитаната като свидетел К.П.С., без родство със страните. От показанията на тази свидетелка се установи, че същата от м.11.2008г. работи като „технически сътрудник” при „КИТ-48”ЕООД, с месторабота – с.Малък Манастир, където С. живее в родната си къща, находяща се в съседство /през две къщи/ с дома на В.Д.. Дейността на дружеството, с което свидетелката е в ТПО, е изкупуване на лозя. За съседката си В.Д., която е починала през м.02.2012г. св.С. сочи, че не я е виждала преди смъртта й с години, тъй като през последните й 7-8 години баба Въла е била с влошено здравословно състояние – „беше получила инсулт”, била е на легло, неподвижна и не е излизала от дома си, като съпругът й се е грижил за нея. От наследниците на А. Ч. св.С. сочи, че е виждала да получават полагаемата им се рента от кооперацията наследниците – ответницата А. и майката на ответника И. – Кера, действаща като пълномощник на сина си. Свидетелката сочи, че тези две жени, са посетили офисът на дружеството, в което работила свидетелката във връзка с продажба на процесното лозе. От показанията на К.С. се установи, че същата по молба на ответницата А. и на майката на ответника И., е била един от тримата свидетели в хода на развилото се пред Нотариус Костадинов нотариално производство по издаването на констативен нот.акт по обстоятелствена проверка. Твърденията на тази свидетелка пред Нотариуса за упражнявано от ответниците А. и И., за който се установи, че С. не познава, са се позовавали на представените й от двете жени – Н.А. и Кера договори за аренда, сключени „след 2000г.” за двата процесни имота – лозе и нива, в тяхната цялост, не и за ид.части от същите. В същото време св.С. е категорична, че баба Въла също е наследник на А. Ч., но не й е било известно същата да е сключвала договор за аренда с кооперацията.           

От Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка №83, т.IV, дело №512 от 14.10.2010 год. на Нотариус К.К.с рег.№451 на НК с район на действие – съдебния район на PC-Елхово, приложен на л.109 от делото и от приложеното нот.д.№512/2010г., се установява, че на 14.10.2010г. на основание извършена обстоятелствена проверка по реда на чл.587 ал.2 от ГПК ответниците – Н.Р.А. и К.В.И. са признати за собственици на основание давностно владение на процесните два земеделски имота, описани по-горе, находящи се в землището на с.Малък Манастир, общ.Елхово.

От изисканите по делото по искане на ищцовата страна от Служба по вписванията при РС-Елхово, заверени копия от Нот. акт рег.№2564 от 08.12.2010г., акт №54, том X, дело №1160/2010г. на СВ при ЕРС и Нот. акт per.№1847 от 10.08.2012г., акт №74, том 7, дело №1026/2012г., вписан в СВ при РС-Елхово, е видно, че с първия нот.акт тримата ответници – К.И. и съпрузите - Н. и Н. Атанасови, по силата на извършена в нотариална форма покупко-продажба са се разпоредили като са продали на 07.12.2010г. на ответното дружество – „КИТ-48“ЕООД – с.Малък Манастир, общ.Елхово собствения си земеделски недвижим имот, находящ се в землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: Лозе с площ от 17.949 дка, в местността „Новите лозя", четвърта категория, съставляващо имот № 012068 по плана за земеразделяне, при граници: имот №И 012069, имот кад.№ 012088, имот № 012067, имот № 000137 с ограничение на ползването – трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок, за продажната цена от 2 200 лв., а с втория нот.акт същите трима ответници, посочени по-горе по силата на извършена в нотариална форма покупко-продажба са се разпоредили като са продали на 10.08.2012г. на ответното дружество – „БУЛГАР АГРО“ЕООД – гр.София, собствения си земеделски недвижим имот, находящ се в землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: Нива с площ от 93.952 дка, в местността „Гюлев връх", пета категория, съставляваща имот 048008 от КВС на землището, при граници: ПИ 000397-Полски път на община Елхово, ПИ 048007-Нива на насл. на К. Н. Т. и др., ПИ 000348-Полски път на община Елхово, за продажната цена от 39 459.80 лв.

От така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, която е вписана в СВ-Елхово при АВ, съдът е квалифицирал с доклада си по чл.146 от ГПК предявените от ищеца в обективно съединяване искове по следния начин: положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците - Н.Р.А. *** Загора, Н.С. *** Загора и К.В.И.,***, че ищецът е собственик на основание наследяване по завещание на 1/7,5 ид.ч. от процесните два земед.имота, находящи се в землището на с.Малък Манастир, общ.Елхово, индивидуализирани под №1 и №2 в обстоятелствената част на иск.молба, както и в петитумната й такава, иск с правно основание чл.108 от ЗС – за осъждане на ответника „БУЛГАР АГРО" ЕООД, с ЕИК ***, гр. София, р-н Слатина, да предаде на ищеца собствеността и владението на 1/7,5 ид.ч. от земед.имот, описан под №1 в обстоятелствената и петитумната част на иск.молба, иск с правно основание чл.108 от ЗС – за осъждане на ответника „КИТ-48" ЕООД, с ЕИК ***, с.Малък Манастир, общ.Елхово, да предаде на ищеца собствеността и владението на 1/7.5 ид.ч. от земед.имот, описан под №2 в обстоятелствената и петитумната част на иск.молба, както и искане по чл.537 ал.2 от ГПК – за частична отмяна на издадения по обстоятелствена проверка Нотариален акт №83/2010г. по н.д.№512/2010г. по описа на Нотариус Костадинов по отношение на 1/7,5 ид.ч. от процесните имоти. Претендират се и направените по делото разноски. 

Ответниците, подали отговор по реда на чл.131 ал.1 от ГПК са оспорили основателността на исковите претенции и са релевирали възражения, с които са оспорили правото на собственост на праводателката на ищеца, В.Д. върху процесните имоти, посочени в саморъчното завещание, като в тази насока са изложени доводи и твърдения, в т.ч. и че имотите – предмет на завещанието са тези, които праводателката е получила в свой дял по постановеното по гр.д.№183/2010г. по описа на ЕРС Решение, както и че към момента на откриване на наследството на В.Д., тя не е била собственик на сочените в завещанието имоти, както и на ид.части от същите.

По предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК:

Предпоставка за допустимостта на установителния иск за собственост е наличието на интерес от търсената защита, за който съдът преценява от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца. Съдът намира, че положителният установителен иск за собственост се явява процесуално допустим, с оглед наведените твърдения за принадлежност на 1/7,5 ид.ч. от процесните имоти в патримониума на праводателката на ищеца, починалата на 03.02.2012г. В.Д., наследени от дядо й – А.В. Ч., б.ж. на с.Малък Манастир, поч.на 13.08.1937г., като наследници на последния се явяват и ответниците – Н. A. и К.И., както и други лица, неучастващи в производството. Искът е допустим и с оглед на изложеното в исковата молба твърдение за придобиването на посочената ид.част от процесните два имота по силата на завещателно разпореждане, извършено в полза на ищеца от праводателката му – В.Д., както и предвид на твърдения отрицателно за ищеца обстоятелство, че в полза на ответниците А. и И. не е текла 10-годишна придобивна давност по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, тъй като същите не са владели и ползвали самостоятелно, непрекъснато и на собствено основание двата имота, за да бъдат същите признати на това основание по силата на извършена обстоятелствена проверка за единствени собственици на процесните имоти, оспорването от страна на ответниците на собствеността, възникнала по наследяване за праводателката на ищеца, а за последния по силата на завещателно разпореждане от В.Д. на 1/7,5 ид.ч. от процесните имоти, чрез снабдяването на двамата ответници – А. /придобила имотите в  режим на СИО, поради което като собственик се явява и съпругът й – вторият ответник по иск.молба – Н.А./ и И., с констативен нотариален акт въз основа на извършена през 2010г. обстоятелствена проверка, и последващ акт на разпореждане от първите трима ответници по исковата молба с имотите като изключителна тяхна собственост чрез продажбата им на двете търговски дружества – ответници. Гореизложеното обуславя именно извод за спор между страните за принадлежността на правото на собственост по отношение на процесната 1/7,5 ид.част от процесните имоти.  

Основателността на предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК предполага установяване от ищеца, чиято е доказателствената тежест съобразно правилата на чл.154 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху спорната 1/7,5 ид.ч. по силата на възведеното от него основание – завещателно разпореждане, извършено от възходящата му по права линия от втора степен, т.е. от баба му В.Д., за която се твърди, че  приживе е придобила 1/7,5 ид.ч. от процесните, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на общия наследодател А. Ч., по силата именно на наследствено правоприемство като низходяща по права линия от втора степен на А.В. Ч..

 Като безспорно по делото съдът приема обстоятелството, че процесните имоти са били собственост приживе на общия наследодател А.В. Ч.. От събраната по делото доказателствена съвкупност се установи по несъмнен начин, че наследниците на общия наследодател, са признати за собственици по наследство на процесните два недвижими имоти, възстановени наред с още шест други имота, по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи въз основа на влезли в сила Решения на ПК-гр.Елхово, въз основа на които са издадени приложените по делото два Констативни нотариални актове за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №136 и №137, и двата от 1998г. по описа на ЕРС, като конкретно двата процесни имота са предмет на втория цитиран документ за собственост. Цитираното в посочения втори констативен нот.акт влязло в сила Решение на ПК-гр.Елхово №47/03.10.1995г. по чл.14 ал.1 т.2 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ,  по своята правна същност представлява стабилен индивидуален административен акт, като издаден от компетентен орган в кръга на материалната му компетентност, по установения ред и не страда от формални пороци. Посоченото Решение на поземления орган е влязло в сила, като няма данни същото да е било оспорено в срока му за обжалване, както и да е било иницииран спор за материално право по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, поради което настоящият съдебен състав намира, че въпросният индивидуален административен акт удостоверява правото на собственост в лицето на наследниците на общия наследодател А. Ч. по отношение на процесните имоти. Измежду наследниците на този наследодател се явява бабата на ищеца, В. В. Д., починала на 03.02.2012г., която е придобила по наследство 1/7,5 /или 2/15 ид.ч./ ид.ч. от имотите, възстановени на наследниците на А. Ч., в т.ч. и  от процесните два имота. Тези два процесни имота съдът не констатира да са идентични, с който и да е от имотите, оставени в наследство от бащата на В.Д., Васил А. Ч., явяващ се син на наследодателя А. Ч., които земед.имоти са били  предмет на извършената по гр.д.№183/2010г. по описа на ЕРС съдебна делба.

Ищецът се легитимира като собственик на придобитата по наследство от баба му В.Д. 1/7,5 ид.ч. от процесните имоти, по силата на извършено от последната в негова полза „саморъчно завещание“ от 22.05.2002г. В тази насока е както представеното по делото в заверен вид от СВ „саморъчно завещание“, приложено на л.105 от материалите по делото, така и Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.09.2012г. /л.106/, издаден от Съдия по вписванията при СВ-Елхово при АВ, вписани в СВ по дв.вх.рег.308, т.I-88 от 12.02.2014г., от който е видно, че на 05.09.2014г. Съдията по вписвания, е обявил саморъчното завещание на В.Д. с дата на същото - 22.05.2002г., оставено при съдия по вписванията при РС-Елхово на 22.05.2002г. лично от В.Д.. Досежно този титул, от който ищецът черпи право на собственост върху ид.част от процесните имоти, като преюдициален въпрос е поставен по пътя на оспорването чрез възражение от ответната страна – недействително ли е оспореното саморъчно завещание поради липсата на подпис /буквена транскрипция/ по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗН и с оглед на това неспазена ли е формата му, което по смисъла на чл.42 ал.1 б.”б” от ЗН води до нищожност. Заявено е и оспорване по реда на чл.193 ал.1 от ГПК на автентичността – в частта на подписа на завещателката, както и в частта на изписаното ръкописно съдържание.

Разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН поставя изискването саморъчното завещание да е изцяло написано ръкописно от самия завещател и да е подписано от него, като санкцията за неспазването на това изискване е посочена в чл.42 б.“б“ пр.2 от ЗН – завещанието ще е нищожно. За проверка на тези обстоятелства по делото е назначена съдебно-графологическа експертиза в хода на откритата по искане на ответната страна процедура по чл.194 вр.с чл.193 от ГПК. Видно от констативно-съобразителната част на заключението на в.лице Ч. след задълбочен анализ на предоставения на вещото лице сравнителен материал, същото прави извод, че ръкописният текст и подписът върху „саморъчното завещание” са изпълнени от лицето, което е изпълнило и текстовете и подписите върху представените сравнителни образци, а за последните не се спори, че са изпълнени именно от В.Д.. Предвид приетата съдебно-графологическа експертиза, съдът прави извод, че оспореното саморъчно завещание е истинско по смисъла на чл. 193 ГПК и отговарящо на изискванията по чл.25, ал.1 от ЗН. Съдът не споделя възражението на ответната страна, направено в изготвените от адв.М. писмени отговори, че е налице липса на подпис на завещателката, тъй като не е изписана буквена транскрипция, поради това, че Динева се е подписала с ръкописно изписване на името и презимето си. Не е налице законово изискване било за начин или механизъм на изпълнение на подписа на физическите лица, а още повече подписът да съставлява единствено буквена транскрипция, с която лицето да обозначава и удостоверява било волята си, било запознаване със съдържанието на документи и др. Изискване за обозначаване единствено на буквена транскрипция при полагане на подпис, не присъства в посочената законова разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗН. Субективно право на всеки е каква ще е визията на подписа му – дали ще е съкратена буквена транскрипция или изписване на името/имената му. С оглед установеното авторство на съдържащото се в завещанието изявление, възражението за недействителност на завещанието на това основание се явява неоснователно, а по оспорването от ответната страна, направено по реда на чл.193 от ГПК на истинността на „саморъчно завещание“, находящо се на лист 14 и 105 от делото, съдът намира, че следва да се произнесе с изричен диспозитив в решението си, което в тази му част има характер на определение, като оспорването бъде признато за недоказано.

Ответниците оспорват по пътя на направено възражение, че към датата на откриване на наследството на праводателката на ищеца, В.Д., т.е. към 03.02.2012г., процесните два имота не са били в патримониума й, поради което и извършеното в полза на А.Т. завещателно разпореждане, което е завет, е недействително по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗН. За да се отговори на този преюдициален въпрос, следва да бъде даден отговор на въпроса какъв е видът на завещателното разпореждане – дали то е общо /универсално/ или частно /т.е. завет/. Универсалното завещателно разпореждане съдържа разпореждане относно цялото имущество на завещателя или относно идеална /дробна/ част от него, без да се конкретизират отделните предмети на имуществото /чл.16, ал.1 от ЗН/ и придава на посоченото лице по силата на универсалното правоприемство качеството на наследник. От друга страна завещателното разпореждане, което се отнася до единично определено имущество представлява завет и придава качеството на заветник на лицето, в полза на което е извършено /чл.16, ал.2 от ЗН/.

Анализът на имуществените разпореждания в процесното завещание налага извода, че то е от категорията на частното завещателно разпореждане и волята на завещателя В.Д., е била да завещае определено имущество на ищеца, а именно: - „лозе в м.”Старите лозя” от 2 дка и ниви от 40 дка в землището на с.Малък Манастир по нотариални актове 136 и 137, и двата от 1998г. на Елховския съд”. По смисъла на чл.19 ал.2 от ЗН „действителен е заветът на определено количество от родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството”. При преценката дали такава вещ съществува въобще и дали тя се намира в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството следва да се изхожда от описанието на вещите, направено в самия завет, като в тази насока в случая единствено нивите, са определени от праводателя количествено – общо в декари, а лозето е индивидуализирано по площ и местност, различни от посочените, относими към процесното лозе. Досежно лозето – предмет на завета не се установи същото да е идентично с описаното в обстоятелствената част на исковата молба под №2. Или липсва идентичност между завещаното лозе и процесното такова с оглед факта, че видно от приложения на л.13 от делото констативен нот.акт №137/1998г. по описа на ЕРС, по реда на ЗСПЗЗ е възстановено на наследниците на А. Ч. право на собственост върху съвсем нови по местонахождение и граници реално обособени обекти на правото на собственост, които са  съществували като такива към момента на съставяне на завещателното разпореждане на В.Д. и това обстоятелство й е било известно. Поради това в тази му част завещателното разпореждане е недействително по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗН, тъй като не се установи и към датата на откриване на наследството на В.Д., поч.на 03.02.2012г. посоченото в „саморъчното завещание” лозе от 2 дка в м.”Старите лозя” да е било в патримониума й.

 Досежно останалите родово определени обекти – предмет на завета - ниви, които са посочени само количествено и то общо като намиращи се в землището на с.Малък Манастир, без каквато и да е друга индивидуализация, съдът намира, че следва да намери приложение и общата разпоредба на чл.20 от ЗЗД, тъй като процесното завещателно разпореждане е едностранна сделка и за него по силата на чл.44 от ЗЗД са приложими правилата относно договорите, каквото е и правилото на чл.20 от ЗЗД. В тази разпоредба се съдържа общото правило за тълкуване на договорите – да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Пренесено на плоскостта на завета, това правило означава да се търси действителната воля на праводателя, при всички останали указания в чл.20 от ЗЗД. Когато възникне спор относно това кои са завещаните имоти, в определени случаи волята на завещателя следва да бъде изведена не само от целта на завета, обичаите в практиката и добросъвестността и взаимната връзка на отделните клаузи една с друга и в смисъла, който произтича от целия текст на завета, но и от характеристиките на самите имоти, притежавани от завещателя. Тълкуването не може да пренебрегне тези характеристики, тъй като се касае за обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя. Във всички случаи обаче, тълкуването, което се опира на характеристиките на вещта, следва да бъде такова, че да не оставя съмнение в действителната воля на завещателя. В конкретния случай ясно и по недвусмислен начин праводателката Динева посочвайки нивите само сумарно по количество, ги е индивидуализирала  визирайки, че същите са „по нотариални актове 136 и 137 и двата от 1998г. на Елховския съд”. По изложени по-долу съображения съдът намира, че към датата на откриване на наследството на В.Д., поч.на 03.02.2012г. процесната нива, описана под №1 в обстоятелствената част на иск.молба е била в патримониума на праводателката на ищеца, тъй като в настоящото производство не се доказа по безпорен и недвусмислен начин, че преди снабдяването на ответниците – А. и И. с констативния им нот.акт №83/2010г. в тяхна полза не е изтекла изискуемата по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС 10-годишна непрекъсната и необозпокоявана давност, поради което и извършения впоследствие с процесната нива акт на разпореждане – продажбата й на ответното дружество – „БУЛГАР АГРО“ЕООД за процесната ид.част се явява относително недействителна, тъй като е извършен разпоредителен акт от продавачи, които не са я притежавали.  По тези съображения съдът намира, че в случая не намира приложение правилото на цитираната норма на чл.19, ал.1 от ЗН, на което са се позовали ответниците по релевирането им възражение недействителност на „саморъчното завещание” в тази му част – досежно нивите, тъй като същото е действително за 1/7,5 ид. ч. от нивите по посочените констативни нот.актове, в частност с оглед на заявената искова претенция - за 1/7.5 ид.ч. от индивидуализираната в Нот.акт №137/1998г. по описа на ЕРС нива, описана под №4, а под №1 в обстоятелствената част на исковата молба. За прецизност съдът намира, че следва да отбележи, че завещателката притежава с оглед на ид.й част от нивите – предмет на нот.актове №136 и №137 от 1998г. по описа на ЕРС общо 24,276 дка. Или видно от съдържанието на „саморъчното завещание”, с него възходящата на ищеца – баба му В.Д. се е разпоредила за след смъртта си само с определени имоти, а не с цялото си имущество, поради което същото представлява завет в съответствие с чл.16 ал.2 от ЗН, като се установи по делото, че както към момента на изготвяне на саморъчното завещание, така и при откриване на наследството на завещателя Динева, последната е била собственик само на 1/7.5 ид.ч. от нивите - предмет на завета, поради което и завещателното разпореждане е действително само до 1/7,5 идеални части от нивите по нот.актове №136 и №137 от 1998г. по описа на ЕРС и само до този размер се е проявило транслативното му действие, а в случая поражда действие по отношение на 1/7,5 ид.ч. от процесният имот – нива, индивидуализирана под №1 в обстоятелствената част на иск.молба.

Съдът приема за неоснователно и недоказано релевираното от ответната страна възражение за унищожаемост на завещателното разпореждане по смисъла на чл.43 ал.1 б.”а” от ЗН, като се твърди, че праводателката В.Д. е била неграмотна и във влошено здравословно състояние, поради което не е могла да изготви собственоръчно завещанието. В тази насока, въпреки указаната доказателствена тежест, ответниците – доверители на адв.М. не проведоха нужното доказване и не установиха, че към датата на изготвяне на „саморъчното завещание” – 22.05.2002г. В.Д. е била с влошено здравословно състояние, което не й е позволявало да изпише ръкописния текст на завещанието и да го подпише. В тази насока са единствено показанията на св.К.С., която недвусмислено заяви, че Динева действително е била с влошено здравословно състояние, обездвижена и на легло, но през последните 7-8 години преди смъртта й, т.е. за период следващ датата на изготвяне на саморъчното завещание. За недоказано и голословно се възприе твърдението на ответната страна, че праводателката на ищеца е била неграмотна. Заключението на изслушаваната по делото съдебно-графическа експертиза обори по недвусмислен начин това твърдение, тъй като се установи, че както ръкописният текст, така и подписът в „саморъчното завещание” са изпълнени от В.Д.. 

 Спорният по делото въпрос, който се поставя в производството от страна на ищеца и с който се цели отмяната на констативния нотариален акт №83/2010г. по н.д.№512/2010г. по описа на Нотариус К. с рег.№451 на НК, е, придобита ли е процесната 1/7,5 ид.ч. от процесните два земеделски имота, описани в цитирания нот.акт, по силата на давностно владение от ответниците – Н.А. и К.И., за да се легитимират същите като изключителни собственици на процесните имоти или се касае за съсобствени с праводателката на ищеца, В.Д. и други неучастващи в производството лица, имащи качеството на наследници, наследствени имоти, от които ищецът след смъртта на В.Д., поч.на 03.02.2012г., е придобил въз основа на частно завещателно разпореждане процесната 1/7,5 ид.ч. от имотите. 

Съгласно чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението, той да се свои. В чл.69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В отношенията обаче между сънаследниците, тъй като в процесният случай съсобствеността по отношение на процесните имоти е възникнала в резултат на наследяване, презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение, като се приема, че упражняването на фактическата власт от част от сънаследниците в продължение на повече от 10 години, не е достатъчна предпоставка за настъпване на последиците на чл.79 от ЗС, защото във вътрешните отношения между тях се счита, че всеки владее само своите части, а на чуждите идеални части е държател. За да владее само за себе си, е необходимо сънаследникът да извърши действия, обективиращи промененото отношение за своене на вещта, които да станат известни на останалите и да не оставят съмнение, че тяхната фактическа власт е отблъсната, т.е. необходимо е да  отрече правото на останалите сънаследници като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че не само е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, като тази промяна трябва да бъде демонстрирана с конкретни действия, която да стане достояние на останалите сънаследници и да покажат несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. Следва да се отбележи, че в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти чл.5 ал.2 посочва, че  изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, която е обнародвана в ДВ бр. 107  от 1997 г. от 18.11.1997г. и е в сила от 21.11.1997г.

С оглед писмените доказателства, съдът намира за установено, че ответниците А. и И. не са владели в периода след 10.03.1998г., когато e издаден Констативния нот.акт №137/1998г. по описа на ЕРС, с които наследниците на общия наследодател А. Ч. са признати за собственици на изрично посочени 4 бр. земеделски имота, между които и процесните два, до 14.10.2010г. - датата на издаване на констативния нотариален акт №83/2010г. по описа на Нотариус К., явно и непрекъснато в продължение на повече от 10 години процесните имоти. От представените по делото 2 броя Договори за обработване на земя под аренда, сключени на 08.09.1999г. – първият между В. В. Д. като арендодател и ЗПК“Житница“с.Малък Манастир като арендатор, а вторият  между Васил Драганов И. чрез В.Д. като арендодател и ЗПК“Житница“ с.Малък Манастир като арендатор, е видно, че както В.Д., така и посочения неучастващ по делото наследник Васил И. в качеството им на арендодатели за периода – от 08.09.1999г. до 01.08.2002г., са  предоставяли под аренда само придобитите по наследство ид.части от имотите, признати на наследниците на А. Ч., но не и в цялост процесните имоти. Това обстоятелство се припокрива с установеното въз основа на показанията на свидетелите К., Д. и С., че всеки един от наследниците на общия наследодател А. Ч., самостоятелно и отделно е отдавал под аренда полагащите му се ид.части от придобитите по наследство земед.имоти. Независимо от установяване автентичността на подписите за „арендодател”, изпълнени от В.Д. под оспорения  Договор за аренда, фактът, че праводателката на ищеца, както и други наследници на общия наследодател А. Ч. са отдавали за периода от 1999г. до 2005г. включително, под аренда собствените си ид.ч. от имотите, оставени в наследство от наследодателя, е достатъчен да се приеме, че придобивна давност за посочения период от време по отношение на двата имота в тяхната цялост, не е текла в полза на ответниците А. и И., като релевантно в случая е, че такава давност не е текла по отношение на имота, посочен под №1 в обстоятелствената част на иск.молба, за който се установи, че досежно него завещателното разореждане на В.Д. е действително. Не се установи двамата ответници А. и И. да са манифестирали по безспорен и несъмнен начин пред останалите сънаследници, в т.ч. пред праводателката на ищеца В.Д., че са ползвали за релевантния 10 годишен период преди датата на снабдяването им с оспорения Констативен нотариален акт, както и са обработвали с личен труд процесната нива, а още повече да са променили намерението си и да са завладели частите на останалите сънаследници, в т.ч. и процесната 1/7,5 ид.ч. от този имот, и тази именно промяна да е била демонстрирана с конкретни действия и да е станала достояние на останалите сънаследници, в случая и на завещателката В.Д.. С оглед на горното съдът намира, че не само обективният елемент на владението (corpus), но и субективният елемент на давностното владение  (animus)  не се доказа по делото по какъвто и да е начин, въпреки предоставената на ответната страна възможност за ангажиране на гласни доказателства, каквито не бяха осигурени от тази страна и дадените от съда указания в таза насока, с доклада по делото, изложен по реда на чл.146 от ГПК в провелото се на 11.11.2014г. открито съдебно заседание. Ответниците съобразно релевираното от ищеца оспорване, носят доказателствената тежест да установят упражняването на давностно владение върху идеалната част на др. наследници от придобитите по наследство процесни имоти, в изискуемия от закона срок – 10 години. Не се установи по какъвто и да е начин – било с писмени или с гласни доказателства, въпреки допуснатия им свидетел – К.С., за която се установи, че е била и свидетел в хода на нотариалното производство по извършване на обстоятелствената проверка, развило се пред Нотариуса, двамата ответници – Н.А. и К.И., за който свидетелката посочи, че не го познава, да са държали, както и да са трансформирали държането на идеалните части на останалите наследници във владение и да са започнали да считат имотите като свои собствени, както и да са демонстрирала това свое намерение, че са  владелци, а не държатели пред останалите наследници, между които е и завещателката В.Д., след признаване през 1998г. собствеността върху имотите в лицето на всички наследници на поч.през 1937г. А. Ч.,   по силата на реституционните ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, респ.10 години преди издаването през 2010г. на оспорения Констативен нотариален акт за извършване на обстоятелствена проверка. Няма каквито и да е доказателства двамата ответници – А. и И. като двама от многото наследници на общия наследодател А. Ч. в периода от време – след м.03.1998г. до 14.10.2010г., респ. 10 години преди последната дата, да са отблъснали владението на праводателката на ищеца върху собствените й придобити по наследство 1/7,5 ид.части от процесната нива. Не се доказа от 1998г. насетне ответниците А. и И. да са извършвали действия, отричащи правата на В.Д., като сънаследник и да са манифестирали своето намерение спрямо нея да своят нейната собствена 1/7,5 ид.ч. от процесната нива. Единствената демонстрирана промяна в намерението им е обективирана чрез издаването на оспорения констативен нотариален акт през 2010г., но не и във времето преди това. От показанията на св.С. се установи, че същата е позовала твърденията си, изложени и пред Нотариуса, въз основа на възприетите, представени й от ответницата А. и от майката на ответника И. договори за аренда, сключени с кооперацията след 2000г., с които според свидетелката противно на заявеното от другите трима свидетели, двамата ответници са отдавали процесната нива в нейната цялост - обстоятелство, което не кореспондира и с представените от ищцовата страна два Договора за аренда от 08.09.1999г. Предвид на това съдът намира, че ответниците – Н.А. и К.И. не са придобили към 2010г. по давност собствената на праводателката на ищеца В.Д. 1/7,5 ид.част от процесния имот – нива, индивидуаизиран под №1 в обстоятелствената част на иск.молба.

Предвид на гореизложените си съображения, съдът намира, че предявеният от ищеца положителен установителен иск за собственост върху 1/7,5 ид.ч. от имотите – предмет на спора, придобита на основание – частно завещателно разпореждане, извършено в негова полза от баба му В. В. Д., която приживе е придобила процесната ид.част от процесните земед. имоти по наследяване по закон и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост в лицето на наследниците на общия наследодател А. Ч., се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, но само по отношение на процесния имот - нива, индивидуализиран под №1 в обстоятелствената част на исковата молба, а в останалата част искът следва да бъде отхвърлен.

Относно искането на ищеца с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК - за частична отмяна на Нотариален акт №83/2010г. по н.д.№512/2010г. по описа на Нотариус Костадинов, с който ответниците – Н.А. и К.И. са признати за собственици по давностно владение на процесните недвижими имоти, съдът намира следното: Констативният нот.акт е документ, който само установява, а не поражда права. В качеството му на охранителен акт, той не се ползва със сила на присъдено нещо, затова всяко трето лице, на което се противопоставя, може да доказва по смисъла на чл.537 ал.2 от ГПК, че лицето, легитимиращо се като собственик, не е собственик. В конкретния случай посредством заявено с исковата молба искане, ищецът е оспорил частично правата на двамата ответници по констативния нот.акт – до 1/7,5 ид.ч. от процесните имоти, признати като собствени на Н.А. и К.И. с посочения нот.акт, като по делото е установено, че удостовереното с него, не отговаря на действителното правно положение по отношение на процесния имот, представляващ нива. Съобразно  ТР № 178/1986г. при установяване правото на собственост на ищеца по иск за собственост, то нотариалния акт, който легитимира ответника като такъв, дори и да не е направено изрично искане по чл.431 ал.2 ГПК /отм/ респ. чл.537 ал.2 от ГПК следва да бъде отменен. Такъв е процесният случай. Представеният констативен нот.акт №83/2010г. с оглед на изложените по-горе доводи, не легитимира Н.А. и К.И. като единствени собственици на процесния имот – нива, находяща се в м.“Гюлев връх“ с площ от 93.952 дка, на основание давност, поради което актът следва да бъде отменен в тази му атакувана част – до 1/7,5 ид.ч. от този имот. По съществото си отмяната на нотариалния акт е законна последица от уважаването на иска за собственост, която съдът присъжда служебно, ако за това са налице основания, дори ищецът да не е направил искане в този смисъл. Предвид възприетото по-горе от настоящия съдебен състав, че ответниците А. и И. не са придобили по давност процесната 1/7,5 ид.ч. от процесната нива, следва да се уважи като основателно искането по чл.537 ал.2 от ГПК за частична отмяна на Нотариален акт №83/2010г. по н.д.№512/2010г. по описа на Нотариус К.Костадинов с рег.№451 на НК - до 1/7,5 ид.ч. от процесната нива, призната като собствена на Н.А. и К.И. с посочения нот.акт.

По предявените искове по чл.108 от ЗС:

Така предявените от ищеца против всеки от двамата ответници - „БУЛГАР АГРО" ЕООД и „КИТ-48" ЕООД, ревандикационни искове по чл.108 от ЗС, се явяват процесуално допустими като предявени от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от воденето на настоящия правен спор и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото му на иск, срещу надлежни ответници, които също разполагат с титул за собственост върху процесните имоти и за които са изложени твърдения и доводи, че упражняват фактическа власт върху имотите.

Разгледани по същество:

Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на три предпоставки: 1. че е собственик на вещта-предмет на иска или носител на ограничено вещно право върху вещта; 2. че вещта се намира във владението или държането на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без правно основание. Качеството собственик се доказва според твърдяното от ищеца придобивно основание, което обуславя правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса, а също и допустимите доказателства и доказателствени средства, чрез които се провежда доказването. Ответникът носи доказателствената тежест за установяване наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт върху вещта, ако твърди, че такова съществува.

По предявения иск по чл.108 от ЗС против ответника - „БУЛГАР АГРО" ЕООД:

В настоящото производство не се спори между страните, че на 10.08.2012г. пръвите трима ответници – И. и съпрузите Атанасови в качеството им на продавачи и ответникът - „БУЛГАР АГРО" ЕООД в качеството на купувач, са сключили договор за покупко-продажба на процесния имот, описан под №1 в обстоятелствената част на исковата молба, представляващ земеделски имот – нива с площ от 93.952 дка, находяща се в м.“Гюлев връх“, в землището на с.Малък Манастир, общ.Елхово, като уговорената продажна цена възлизала на 39 459.80 лева. Но с оглед на гореизложените си съображения, съдът намира, че към момента на изповядване на визираната сделка - покупко-продажба, обективирана в нотариална форма с Нотариален акт №119/2012г. имотът-предмет на сделката е бил съсобствен между наследниците на А. Ч.. При направените по-горе изводи и с оглед това, че не се доказа ответниците А. и И. да са придобили този процесен имот по давност, следва да се приеме, че както към датата на извършване на обстоятелствената проверка с Констативен нот.акт №83/2010г. по описа на Нотариус Костадинов с рег.№451 на НК, т.е. към 14.10.2010г., така и към датата на сделката, наследниците на общия наследодател А. Ч. са били собственици на съответните им ид.части от този процесен имот, като в т.ч. са и продавачите И. и А., праводателката на ищеца В.Д. и други, неучастващи в настоящото производство наследници. Или с оглед на това безспорно е, а и са налице доказателства, установяващи собствеността на ищеца върху 1/7,5 ид.ч. от процесната нива, придобита по силата на извършено в негова полза от праводателката му В.Д. частно завещателно разпореждане, обсъдени и разгледани по-горе в мотивите към установителният иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК, който иск е инкорпориран с оглед изизискуемия първи елемент от ФС на ревандикационния иск като част от предметното съдържание на претенцията по чл.108 от ЗС, насочена против ответното дружество - „БУЛГАР АГРО" ЕООД. Предвид на това, съдът намире, че е налице първата от изискуемите предпоставки от предметното съдържание на разглеждания иск.   

По отношение наличието на втората предпоставка от ФС на иска по чл.108 от ЗС страните не спорят – същите са еднопосочни в твърденията си, че процесната нива като придобита от Дружеството-ответник се владее от него.

С оглед обстоятелството, че ответниците – продавачи по сделката, са се  легитимирали като собственици въз основа на Констативен нот.акт №83/2010г. по описа на Нотариус К., който по изложените по-горе съображения, се явява подлежащ на отмяна в частта му до 1/7,5 ид.ч. от процесната нива, то следва да се приеме, че „БУЛГАР АГРО" ЕООД не е придобил валидно собствеността върху тази част от процесния имот. Ето защо съдът намира, че владението на това ответно дружество за процесната ид.ч. от имота е лишено от основание, т.е. налице е и третата изисуема предпоставка от ФС на предявения ревандикационен иск. С оглед на това „БУЛГАР АГРО" ЕООД следва да бъде осъден да предаде владението върху 1/7.5 ид.ч. от процесния земед.имот – нива на собственика й – ищеца А.Т., на основание чл.108 от ЗС.

По предявения иск по чл.108 от ЗС против ответника - „КИТ-48" ЕООД:

Предвид на гореизложените си съображени и с оглед на това, че  ищецът не съумя да проведе нужното пълно и главно доказване по положителния установител иск по чл.124 ал.1 от ГПК за собственост по отношение на 1/7,5 ид.ч. от процесния земед.имот – лозе с площ от 17.949 дка, в м.“Новите лозя“, находящо се в землището на с.Малък Манастир, като придобита на соченото придобивно основание – частно завещателно разпореждане, извършено от В.Д. на 22.05.2002г., то съдът намира, че липсата на този първи елемент от ФС на ревандикационния иск, обезсмисля разглеждане наличието на останалите два елемента, тъй като уважаването на иска по чл.108 от ЗС предпоставя изискване за кумулативна наличност на горецитираните три елемента. Предвид на това настоящият съдебен състав счита, че този ревандикационен иск, насочен против ответника - „КИТ-48" ЕООД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът намира също, че по оспорването от ответниците – А., И. и „КИ-48“ЕООД чрез пълномощника им – адв.М. на истинността на приложения на л.131 от делото в заверен вид, а в оригинал на л.173 от делото Договор за обработване на земя под аренда сключен на 08.09.1999г. между  В. Д. И. чрез В.Д. като арендодател и ЗПК“Житница“ с.Малък Манастир като арендатор, с мотив, че този писмен документ не е подписан от В.Д., следва да се произнесе с изричен диспозитив в решението си, което в тази му част има характер на определение, като оспорването бъде признато за недоказано, предвид на това, че се установи по несъмнен начин, че подписът е изпълнен от Динева.

Разноски:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, страните имат право на разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците – Н.А., Н.А., К.И. и „БУЛГАР АГРО“ЕООД, следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 893.70 лева, а ищецът на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответниците - Н.А. и К.И. направените от тях разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно –  в размер на по 150 лева. Ответникът Н.А. не е направил искане за присъждане на разноски, като съдът не констатира такива да са били сторени от този ответник. Такива не се констатира да са били направени и от ответното дружество „КИТ-48“ЕООД, което макар и да е направило с писмения си отговор по исковата молба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение не ангажира надлежен платежен документ, удостоверяващ извършено плащане на процесуалният си представител – адв.М..

Съдът не присъди по смисъла на чл.78 ал.3 от ГПК разноски на ответника – „БУЛГАР АГРО“ЕООД, тъй като предявеният срещу него иск е уважен изцяло.

След извършване на компенсация между дължимите суми за разноски   ответниците – Н.А., Н.А., К.И. и „БУЛГАР АГРО“ЕООД, следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца А.Т. сумата от 593.70 лева.

Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд

  

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194 ал.3 вр.с ал.1 и 2 вр.с чл.193 от ГПК направеното от ответниците – Н.Р.А., с ЕГН **********,***, Н.С.А., с ЕГН **********, със същия адрес в с.Трояново, обл.Стара Загора, К.В.И., с ЕГН **********, с адрес:***, „КИТ-48" ЕООД, с ЕИК ***, с.Малък Манастир, общ.Елхово, представляван в производството от пълномощника си – адв.П.м. от ЯАК, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Елхово, *** и „БУЛГАР АГРО" ЕООД, с ЕИК ***, гр. София, р-н Слатина, ***, представлявано от Н. А. З., оспорване на истинността на следните два частни писмени документа – саморъчно завещание, обявено и вписано с per. №308, акт №88, том І от 12.02.2014г. на Служба по Вписванията при РС-Елхово и Договор за обработване на земя под аренда от 08.09.1999 година, приложен на л.173 от делото.

По предявеният от ищеца – А.С.Т., с ЕГН **********, с адрес:***,   чрез процесуалния му представител – адв.И.Ч. от ЯАК, съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Елхово, ***,  против ответниците – Н.Р.А., с ЕГН **********,***, Н.С.А., с ЕГН **********, със същия адрес в с.Трояново, обл.Стара Загора и К.В.И., с ЕГН **********, с адрес:***, положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание наследяване по частно завещателно разпореждане на 1/7,5 ид.ч. от  земеделски недвижим имот, находящ се в землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: НИВА с площ от 93.952 дка /деветдесет и три декара, деветстотин и петдесет и пет кв.м./, в местността „Голев връх", пета категория, съставляваща имот 048008 /четиридесет и осем хиляди и осем/ от КВС на землището, при граници: ПИ 000397-Полски път на община Елхово, ПИ 048007-Нива на насл. на К. Н. Т. и др., ПИ 000348-Полски път на община Елхово.

На основание чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 83, том IV, per. № 5064, дело № 512/2010г. по описа на Нотариус К. К. с № 451 на НК с район на действие – съдебния район на PC-Елхово, вх.рег.№ 2068/14.10.2010 г., акт №140, том VIII, дело №874/2010г. на Служба по вписванията-Елхово, в ЧАСТТА МУ,  с която  ответниците – Н.Р.А., с ЕГН **********,*** и К.В.И., с ЕГН **********, с адрес:***, са признати по обстоятелствена проверка и давност за собственици по отношение на 1/7,5 ид.ч. от следния недвижим имот, представляващ земеделска земя, находяща се в землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: НИВА с площ от 93.952 дка /деветдесет и три декара, деветстотин и петдесет и пет кв.м./, в местността „Голев връх", пета категория, съставляваща имот 048008 /четиридесет и осем хиляди и осем/ от КВС на землището, при граници: ПИ 000397-Полски път на община Елхово, ПИ 048007-Нива на насл. на К. Н. Т. и др., ПИ 000348-Полски път на община Елхово.

В останалата част по предявеният от ищеца А.С.Т.  против ответниците – Н.Р.А., Н.С.А. и К.В.И.,   положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на посочените ответници, че ищецът е собственик на основание наследяване по частно завещателно разпореждане на 1/7,5 ид.ч. от земеделски недвижим имот, находящ се в землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: Лозе с площ от 17.949 дка /седемнадесет декара, деветстотин и четиридесет и девет кв.м/, в местността „Новите лозя", четвърта категория, съставляващо имот 012068/ дванадесет хиляди и шестдесет и осем/ от КВС на землището, при граници: ПИ 012069 - Лозе на М. Х. Ж., ПИ 012088-Полски път на община Елхово, ПИ 012067-Лозе наел. на Х. В. С., ПИ 000137-Пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, както и искането по чл.537 ал.2 от ГПК - за частична отмяна на издадения по обстоятелствена проверка Нотариален акт №83/2010г. по н.д.№512/2010г. по описа на Нотариус К. по отношение на 1/7,5 ид.ч. от описания имот, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на ответника - „БУЛГАР АГРО" ЕООД, с ЕИК ***, гр. София, р-н Слатина, *** представлявано от Н. А. З., че 1/7,5 ид. части от недвижимия имот, представляващ земеделска земя, находяща се в землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: НИВА с площ от 93.952 дка /деветдесет и три декара, деветстотин и петдесет и пет кв.м./, в местността „Голев връх", пета категория, съставляваща имот 048008 /четиридесет и осем хиляди и осем/ от КВС на землището, при граници: ПИ 000397-Полски път на община Елхово, ПИ 048007-Нива на насл. на К. Н. Т. и др., ПИ 000348-Полски път на община Елхово, е собственост на ищеца – А.С.Т., с ЕГН **********, с адрес:***, чрез процесуалния му представител – адв.И.Ч. от ЯАК, съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Елхово, ***, като придобита на основание наследяване по частно завещателно разпореждане.

ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС ответникът - „БУЛГАР АГРО" ЕООД, с ЕИК ***, гр. София, р-н Слатина, ***, представлявано от Н. А. З., ДА ПРЕДАДЕ на ищеца – А.С.Т., с ЕГН **********, с адрес:***, чрез процесуалния му представител – адв.И.Ч. от ЯАК, съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Елхово, ***, ВЛАДЕНИЕТО на собствената му 1/7,5 ид.ч. от гореописания земеделски недвижим имот.

Предявеният от ищеца - А.С.Т., с ЕГН **********, с адрес:***, чрез процесуалния му представител – адв.И.Ч. от ЯАК, съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Елхово, ***, против ответника - „КИТ-48" ЕООД, с ЕИК ***, с.Малък Манастир, общ.Елхово, представляван в производството от пълномощника – адв.П.м. от ЯАК, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Елхово, ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание наследяване по частно завещателно разпореждане на 1/7,5 ид.ч. от  земеделски недвижим имот, находящ се в землището на с.Малък Манастир, ЕКАТТЕ 46904, общ.Елхово, а именно: Лозе с площ от 17.949 дка, в местността „Новите лозя", четвърта категория, съставляващо имот 012068 от КВС на землището, при граници: ПИ 012069 - Лозе на М. Х. Ж., ПИ 012088-Полски път на община Елхово, ПИ 012067-Лозе наел. на Х. В. С., ПИ 000137-Пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, и за осъждане на ответника „КИТ-48" ЕООД, да предаде на ищеца собствеността и владението на 1/7.5 ид.ч. от описания земед.имот, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

ДАВА на ищеца А.С.Т., с ЕГН **********, с адрес:***, чрез процесуалния му представител – адв.И.Ч. от ЯАК, съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Елхово, ***, шестмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила за отбелязването му в Службата по вписванията съгласно чл.115 ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА ответниците Н.Р.А., с ЕГН **********,***, Н.С.А., с ЕГН **********, със същия адрес в с.Трояново, обл.Стара Загора, К.В.И., с ЕГН **********, с адрес:*** и „БУЛГАР АГРО" ЕООД, с ЕИК ***, гр. София, р-н Слатина, ***, представлявано от Н. А. З., да заплатят на ищеца – А.С.Т., с ЕГН **********, с адрес:***, сумата от 593.70 /петстотин деветдесет и три лева и седемдесет стотинки/, представляващи направени разноски по делото, по компенсация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :

               /М. К./