№ 94
Силистра, 19.07.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2.
Огнян Маладжиков
при
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Александрова в.гр.д. № 181 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
88/14.05.2019 г. по гр.д № 653/2018 г. Дуловският районен съд е отхвърлил
исковете на Ц.Х.Ц. срещу Държавно ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за отмяна на Заповед № 221/11.10.2018 г., с
която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, за възстановяване на предишната му работа „горски надзирател“ и за
заплащане обезщетение в размер на месечно брутно трудово възнаграждение
1 105 лв. за времето, през което е останал без работа, но не повече от
шест месеца, ведно със законна лихва от завеждане на делото, както и на сумата
1 105 лв., удържана като обезщетение по чл.221, ал.2, предл.1 от КТ,
отхвърлил е искането му з присъждане на разноски от 1 100 лв. и го е
осъдил да заплати на ДЛС „Каракуз“ разноски в размер на 1 440 лв.
Производството е
образувано по въззивна жалба на Ц.Х.Ц.
чрез процесуален представител с искане за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искове, претендира разноски по за двете инстанции,
ведно със законна лихва.
Ответникът по жалбата Държавно ловно стопанство
„Каракуз“ гр. Дулово чрез процесуален представител моли да бъде потвърдено
обжалваното решение, претендира разноски за въззивната инстанция.
Силистренският
окръжен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните в двете инстанции, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима и по същество основателна.
Обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ, чл.128, т.2 във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 и чл.272 от КТ.
Със заповед №
221/11.10.2018 г. директорът на ответника е наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, заемащ длъжността
„горски надзирател“. Посочени са правни основания чл.195 във вр. с чл.188, т.3
и 187, т.3 и 8, чл.190, ал.1, т.7 и по критериите на чл.189, ал.1 и чл.194 от КТ. Освен текстовете от КТ в заповедта е посочена цялата законова и подзаконова
нормативна уредба за горите ЗГ, ППЗГ, Наредба № 8/2011 г. и Инструкция №
17/1999 г. Разпоредена е удръжка на обезщетение по чл.221, ал.2, предл. първо
от КТ.
Фактическите
основания за уволнението са: „не е изпълнил основни функции и задължения…да
спазва дисциплината на ползване на горите, да охранява поверения му охранителен
участък, да изпълнява разпоредбите за извършване и извеждане на сеч, да опазва
горите от незаконна сеч и да изпълнява дейностите в кръга на служебните си
задължения“ и „извършеното нарушение се изразява във виновно бездействие,
доколкото не е констатирал незаконна сеч на немаркирани дървета в поверения му
участък…съгласно длъжностната му характеристика за пазене на поверените му
охранителни участъци от незаконни ползвания и повреди…не е изпълнил
задълженията си по служба…да отбележи пъновете на незаконно отсечените дървета
с червена боя и при установени нарушения да състави констативен протокол, който
представя на прекия си ръководител“. От това изложение може да се приеме, че
ищецът никога нищо не е изпълнявал от възложените му трудови задължения.
В заповедта са
цитирани и по делото са приложени два доклада на РДГ-Русе № 2203 и № 2204 от
10.10.2018 г., от заключенията на които става ясно,
че без маркиране на терен и без редовно позволително за сеч в изброени „подотдели“
в землището на с. Върбино и с. Межден са отсечени съответно: по първия доклад -
119 бр. дървета, от които биха се добили около 53 кв.м. дървесина на стойност
3 200 лв. и по втория – 776 бр., 297 кв.м. за 18 000 лв. Щетите са от
участъци, за които отговарят двама служители-ищецът и свидетелят без посочване
или разграничение на тяхната отговорност.
От изложеното в
заповедта и цитираните доклади не става ясно кой е допуснал незаконна сеч, кога
е извършена тя, какво конкретно е нарушението на ищеца в този процес – кога и
как е проявил бездействие, съответно и кога е трябвало, но не е отбелязал
незаконно отсечените дървета. Дори приложеният на л.23 Протокол № 1/12.10.2018
г. за ревизия на участъка на ищеца сочи, че тази ревизия е извършена не преди,
а ден след уволнението му, касае период 26.06-12.10.2018 г. и нищо не
конкретизира. Липсата на яснота е нарушение на чл.195, ал.1 от КТ. Изискано е
писмено обяснение по реда на чл.193 от КТ (лист 66), но писмото е формално и
също не става ясно за кои нарушения се отнася, поради което може да бъде
приравнено на липса на изслушване или приемане на писмени обяснения по смисъла
на ал.2 на текста. Изпълнението на чл.193 и чл.195 от КТ са задължителни за
служебна проверка и при констатираното им нарушение, само на това основание
заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна без разглеждане на спора
по същество. Ако се приеме, че тези нарушения са несъществени, разглеждането на
спора по същество води до същия извод.
В исковата молба
се отричат описаните в заповедта нарушения. Ищецът твърди, че незаконното
изсичане и транспортиране на дървесина е станало по нареждане, допускане и
участие на бившия директор О. Б. и бившия старши лесничей К. П., които са
уволнени преди него и срещу които е образувано наказателно производство. Същите
са обяснили на него и колегата му И. Е., че по нареждане на централното
ръководство от гр. Габрово е разпоредена сеч за разширяване на пътищата до и
около дивечовите ниви. Твърди, че е изразил устно несъгласие, влязъл е в конфликт
с ръководителя на секачите, заедно с колегата си Е.и помощник лесничеят Р. Н.
Счита уволнението за незаконно, моли да бъде отменена заповедта, да бъде
възстановен на работа, да му се заплати обезщетение за незаконно уволнение и да
му се възстанови удържаната сума по чл.221, ал.2, предл. първо от КТ.
Депозираният
писмен отговор от ответника е лаконичен – признава, че са образувани досъдебни
производства срещу директора и старшия лесничей, но твърди, че ищецът не е
обяснил своите нарушения и ги прехвърля на ръководството. В пледоарията по
същество процесуалният представител на ответника признава, че директорът и
прекият ръководител са „виновни“, но че това не е предмет на делото. Веднага
следва да се подчертае, че доказателствената тежест по конкретизирането и
доказването на тези нарушения е на ответника-работодател. Последният се е
задоволил само с писмени доказателства, събрани от регионалната дирекция в гр.
Русе за целите на досъдебното производство. Дори не е уточнено какви действия са
извършени от икономическа полиция по външен сигнал, за което свидетелства И. Е.
Свидетелят
потвърждава изцяло ищцовите твърдения, дори по-подробно обяснява как двамата
предварително са разбрали за процесната сеч, как са разговаряли с
ръководството, как им е обяснена сечта, как са спорили със секачите и техния
ръководител, как устно е сигнализирал заместник директора, който следва да
издаде позволително за сеч, и той не е реагирал. Това свидетелско показание
може да се счита пристрастно, тъй като Е. е уволнен по същия начин, но това е
единственото гласно доказателство, то не е оспорено и не е опровергано по
никакъв начин.
Районният съд не
е изпълнил процедурата за бързо производство (чл.310 и сл. от ГПК),
предварителният доклад по чл.140 от ГПК е непълен и непрецизен, абсолютно
неправилно е указана доказателствената тежест, в този вид е приет за окончателен
в съдебно заседание, но тъй като подобни оплаквания не се съдържат във
въззивната жалба и в отговора по нея, въззивният съд приложи чл.145 от ГПК,
като в съдебно заседание бяха зададени въпроси на страните за изясняване на
фактите.
Ищецът-жалбоподател
обясни, че процесната незаконна сеч е започнала на 25.08.2018 г. и е продължила
до началото на м. октомври, когато е дошла на проверка икономическа полиция.
Обяснява, че началото на сечта съвпада с изпращането му в командировка (заедно
със св. Е.) на границата за поставяне на телена ограда за предотвратяване преминаването на диви
прасета (известната борба с африканската чума по свинете). Командировката е
била за 5 дни, през който период не му е определен заместник. Заявява, че сечта
е извършена от външни лица-секачи, ръководени от човек с име В. с прякор В.,
свързан по бизнес-интереси с бившия директор. Заявява, че икономическа полиция
е спряла сечта, при което не е извършвано последващо маркиране на отсечените
дървета. Признава, че не е сигнализирал писмено ръководството или МВР от страх
да не бъде уволнен. Затова заедно със св. Е. са ползвали подставено
лице-търговец на дървесина да уведоми полицията. Сечта е била известна на
цялото население в предприятието, селото и общината. Тези отговори-обяснения не
бяха оспорени от ответната страна.
Заместник
директорът на ответника П.К., който се яви като представляващ поради отпуск на
директора, също отговори на зададени въпроси. Оказа се обаче, че нищо не знае
или не си спомня – нито за сечта, нито за уволненията, нито какво е станало с
отсечената дървесина. Заявява, че е бил в отпуск, но не може да си спомни точно
кога и колко време.
Въззивният съд
приема за безспорно, че процесната незаконна сеч е извършена в отдели, за част
от които е отговарял ищецът. Ясно е, че последният се е доверил на устни
разпореждания на ръководството без да изиска позволително за сеч, без да
изготви писмен доклад до прекия ръководител и без да сигнализира органите на
МВР. Бездействието обаче е обяснимо житейски с обичайно подчинение на
ръководството и със страх от уволнение. Изрично следва да се приеме, че същият
не е отговорен за началото на сечта, защото е бил командирован. Подозрително е
съвпадението, че точно в първия ден на сечта ищецът и свидетелят, които
отговарят за отделите, в които тя е започнала, са изпратени в командировка, без
да е определено кой да ги замества. Ответникът не обяснява нищо по този въпрос.
Следва също така да се приеме, че при спиране на сечта от полицията и
започналите проверки, ищецът вече не е имал достъп да изпълни последващите
задължения с констативен протокол по чл.45 от Инструкция № 17/99 г., което
бездействие е отразено в заповедта като нарушение. Безспорно нарушение на ищеца
е това, че не е сигнализирал писмено ръководните и контролните органи. То обаче
не е посочено в заповедта, освен ако се приеме за част от общо описаното
неизпълнение на задълженията му като горски надзирател.
Стана ясно, че
това не е обикновена инцидентна незаконна сеч, извършена скрито от крадци.
Касае се за мащабна по продължителност, територия и размер на щетите сеч, която
е планирана и договорена. Голямата отговорност е на този, който я е разпоредил.
Тази характеристика не е преценена в процеса на уволнението на ищеца.
Очертаната
фактическа страна на спора сочи, че дори да се приеме наличие на нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.3 и 190, ал.1, т.7 от КТ, то
тяхната тежест не обуславя най-тежкото дисциплинарно наказание. Това
несъответствие в процесния случай крещи. Не може да се очаква в една нездрава
управленска среда, най-ниско стоящите служители да бъдат еднакво отговорни с
ръководителите. Задължителният за преценката в случая чл.189, ал.1 от КТ
предопределя по-ниско по степен наказание и то за безспорно конкретизирани и
доказани нарушения. В противен случай се стига до несправедливост, която
опорочава трудовото правоотношение. Новият директор, неясно кога встъпил в
длъжност, не е извършил никаква собствена проверка и твърде механично е уволнил
ищеца и колегата му като някаква задължителна последица от уволнението на
предишния директор и старши лесничей. Няма данни на ищеца да са налагани
предишни наказания, а той работи там 30 години. В заповедта е цитиран чл.187,
ал.1, т.8 от КТ без никакво уточнение коя от хипотезите се има предвид. Ако се
касае за злоупотреба с доверие и уронване доброто име на предприятието, следва
да се подчертае, че „най-добре“ за това се е погрижило ръководството в лицето
на директора, старшия лесничей и както стана ясно в съдебно заседание –
бездействащият заместник директор. Несъстоятелна е тезата на процесуалния
представител на ответника, че „вината“ на ръководството е нещо отделно и
неотносимо към спора обстоятелство. Всяко предприятие по смисъла на КТ като
работодател задава правила за функциониране на трудовите правоотношения чрез
ръководителя и неговия екип.
Предвид
изложеното, съдът счита, че процесното уволнение е незаконно, основният и
акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са основателни. По размера
на исковете не се спори. Следователно обжалваното решение следва да се отмени,
като се уважат предявените искове изцяло. Обезщетението за незаконно уволнение
по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца възлиза на 6 630 лв., която сума е
станала изискуема на 12.04.2019 г., от която дата следва да се присъди законна
лихва. Основателен е и искът за възстановяване на удържано обезщетение от
трудовото възнаграждение по чл.128, т.2 във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от КТ в размер на 1 105 лв., защото съгласно чл.272 от КТ работодателят не
може да я удържи без съгласието на служителя. Законната лихва върху последната
сума следва да се присъди от датата на предявяване на иска 02.11.2018 г., тъй
като видно от представения фиш тя е удържана от трудовото възнаграждение за
м.октомври 2018 г.
На
ищеца-жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо
1 800 лв. платено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва, но
не от завеждане на делото, а от датата на влизане на решението в сила, каквато
е установената съдебна практика.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса по всички искове, За
неоценяемите искове следва да се определи максималния размер за първа инстанция
по 80 лв., т.е. 120+120=240 лв. за двете инстанции. Исковата претенция по
оценяемите искове е 6 630+1 105= 7 735 лв., 6% от която е 464,10
лв. също за двете инстанции или общо 704,10 лв.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 88/14.05.2019
г., постановено по гр.д № 653/2018 г. по описа на Дуловски районен съд, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно
уволнението на Ц.Х.Ц., като отменя Заповед № 221/11.10.2018 г. на Директора на
ТП Държавно ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово за налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ц.Х.Ц., на
заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател”.
ОСЪЖДА ТП Държавно
ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово, ЕИК 2016168050048, да заплати на Ц.Х.Ц.,
обезщетение за незаконно уволнение в размер на 6 630 (шест хиляди
шестстотин и тридесет) лв., ведно със законна лихва от 12.04.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ТП Държавно
ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово, ЕИК 2016168050048, да заплати на Ц.Х.Ц.,
сумата 1 105 (хиляда сто и пет) лв., представляваща неправилно удържано
обезщетение в размер на месечно брутно трудово възнаграждение, ведно със
законна лихва от завеждане на делото 02.11.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ТП Държавно
ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово, ЕИК 2016168050048, да заплати на Ц.Х.Ц.,
разноски по делото в размер на 1800 (хиляда и осемстотен) лв., ведно със
законна лихва от датата на влизане на решението в сила до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ТП Държавно
ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово, ЕИК 2016168050048, да заплати по сметка
на Силистренски окръжен съд държавна такса за двете инстанции общо в размер на
704,10 лв. (седемстотин и четири лв. десет ст.).
Решението може
да бъде обжалвано пред ВКС-София в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
О.М. 2.
Особено
мнение на младши съдия Маладжиков към Решение от 19.07.2019 г. по в.гр.д. №
181/2019 на ОС Силистра
Не съм съгласен с решението на
мнозинството от съдебния състав, формиращо волята на съда, по отношение на иска
за обявяване на уволнението за незаконно и акцесорните му: за възстановяване на
работа и присъждане на обезщетение за незаконно уволнение. Съгласен съм с
решението по иска с правна квалификация чл. 128, ал. 2 от КТ
За да отмени първоинстанционния акт като
неправилен, въззивният съд се позовава на допуснати нарушения в процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание и несъобразяване на тежестта на
нарушението с наложеното наказание.
Анализът на събраните по делото
доказателства водят до следните фактически и правни изводи:
1. За дисциплинарното нарушение
Ц.Ц. е работил
като „Горски надзирател” при ТП ДЛС „Каракуз”. Със Заповед № 42/27.02.2017 г.
(л. 79-80 от първоинст.дело-п.д.) му е определен
охранителния участък, за който ще отговаря, включващ подотдели 279-н, 279-о, 263-а,
263-б и 263-ж. Задълженията, които има, по охрана на тези райони са му вменени
с длъжностната характеристика (л.8-9 п.д.), в която са посочени следните
задължения: опазва поверените му горски територии...от незаконни ползвания и
увреждания; следи за спазването на правилата за сеч; сигнализира незабавно
органите на МВР при установяване на данни за извършено престъпление, свързани с
дейностите в горите; издава разпореждания за спиране и прекратяване на дейности
при констатиране на нарушения в горските територии; предоставя в...срок
съставените констативни протоколи и АУАН, придружени с доклад до директора на
ДЛС; осъществява правомощията си и извън установеното работно време и извън
определения му териториален обхват на дейност...; а квалификацията му изисква
да познава и прилага нормативните актове
свързани с работата му.
Относимият нормативен акт е НАРЕДБА № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, чл. 18, ал. 2:
„Действията по предотвратяване на нарушенията в горски територии се извършват
от лицата по ал. 1 и включват: 1. извършване на проверки по спазване на Закона
за горите и подзаконовите актове съобразно правомощията им;… 6. изготвяне и
представяне пред съответния работодател на писмени доклади и други документи за
констатациите и обстановката във връзка с дейността.“; чл. 20, ал. 1: „Лицата, констатирали
нарушения, които съдържат данни за извършени престъпления, незабавно подават
сигнал до органите на МВР и/или на телефон 112.“; и чл. 69, ал. 1: „Челата на
пъновете…, предмет на нарушение, се маркират с КГМ.;
ал. 2: Маркирането по ал. 1 се извършва с червена боя…“
От вменените с длъжностната
характеристика и посочената наредба задължения, може да се направи изводът, че
длъжността „Горски надзирател” се характеризира като такава, изискваща висока
отговорност от титуляря ѝ и доверие в неговата личност, тъй като от него
се изисква проактивно поведение за защита на материални блага – собственост на
държавата.
Няколко дни преди 25.08.2018 г. Ц. и
свид. И. са научили, че ще се извършва сеч, която по техни обяснения и
показания още тогава са разбрали, че ще е незаконна, тъй като не е издадено
разрешително за нея по установения ред. Старши лесничеят К. П.им е казал, че с
писмо от централното управление в Габрово са наредили разширяването на горски
път да стане чрез изсичането на дървета. Директорът Б.потвърдил казаното от П.,
но писмо никой не показал на горските надзиратели, нито издадено разрешително
за сеч. Ц. казал на директора, че „за
това нещо трябва да има позволително за сеч“ (л.24 в.д.). Изводът е, че Ц.
напълно е осъзнавал незаконността на предстоящото.
На 25.08.2018 г. ищецът и свид. И. са
изпратени за пет дни на границата, да опъват тел срещу диви прасета. По време
на командироването не са имали задължение да обхождат районите си.
Командироването не е било с преспиване и те са се връщали всяка вечер след
изпълнение на заложената норма, като в един от тези дни са отишли в гората, за
да видят дали е започнала сечта. Установили са, че е имало такава. Имало „фигурки от двете страни нарязани на
метровки“ - казва в показанията си свид. И. (л.52 п.д.). В този ден не са заварили секачите, но
това е първият ден, в който са установили незаконната сеч.
След края на командировката двамата надзиратели
са отишли отново в района и заварили бригадата секачи. Получили са нареждане по
телефона от старши лесничея П. да не пречат. Имало е още един път, когато са
посетили района на сечта. Тогава са заварили 5-6 бригади хора, които режат и
цепят. Организацията на закононарушението е такава, че според ищеца „Ако икономическа полиция не беше дошла по
сигнал, тази сеч щеше да продължи. Те продължаваха навсякъде, където им скимне
да секат.“ (л.24 в.д.).
Към този момент нито при установяването
на сечта, когато не е имало секачи, нито когато са ги заварили на място, Ц. и И.
не са предприели действия, съгласно вменените им задължения и съобразно
инструментариума, с който разполагат, като например: да съставят
констативен протокол, да напишат рапорт
до директора, да маркират пъновете на отсечените дървета с червена КГМ, да сигнализират МВР – все задължения, които и двамата
имат. Жалбоподателят твърди, че няма задължение да маркира с контролна горска
марка пъновете на незаконно отрязаните дървета (л.25). Заявява, че едно от
задълженията му е да напише констативен
протокол или някакъв рапорт до директора, но твърди, че не е имал възможност
(л.25 в.д.) Последният му е отговорил на въпроса до кого да пише рапорт с: „Ти
луд ли си?“.
Въпреки че по длъжностна характеристика Ц.
има правомощие да съблюдава и извънработно време, и извън определения му район
спазването на установения ред за горска сеч, за периода 25-29.08.2018 г.
изискванията към него следва да са смекчени, защото тогава е бил командирован
без задължение да съблюдава реда в неговия район.
След като е приключило командироването,
двамата „Горски надзиратели” не са имали пречка да се върнат към нормалните си
задължения в поверените им за охрана подотдели. Незаконната сеч е продължила
най-късно до 25.09.18 г. – дата, която се установява от обясненията на Ц., че
едва намесата на икономическа полиция е прекъснала случващото се в гората (л.25
в.д.), както и от Доклад № 2203/10.10.18 г., в който
се сочи постановление на гл.разсл.полицай от
25.09.2018 г (л.11 п.д.). Т.е. досъдебното производство вече е било образувано
към тази дата.
Такава сеч, такова грубо погазване на
законността, не се е случвала в 30 годишната кариера на Ц. като „Горски
надзирател”. Тя драстично се откроява от обичайните нощни набези на
нарушителите в региона. За пръв път му се е налагало да спори с директора и
началник участъка за незаконна сеч, която се води под тяхното ръководство (л.34
п.д.). Дори процесуалният представител на ищеца оприличава случилото се на
„безумна престъпна дейност, нагла…“(л.114 п.д.). Няколко пъти И. и Ц. са ходили
да гледат какво става и са се карали с ръководителя на секачите В. Но В.се
обаждал на старши лесничея П. и последният им е нареждал да се махат и да не
пречат. Веднъж свид. И. срещнал в центъра на гр. Дулово зам.директора К. и му
казал какво става, с цел да се опитал той да спре сечта (л.52 п.д.).
Всички гореописани действия на Ц. и
свид. И. се извличат единствено от техните обяснения и показания. Твърдените от
въззивника факти са последователно изтъквани както в писмените материали по
делото – обясненията по реда на чл. 191 от КТ (л.32-34 п.д.), и изложението в
исковата молба, така и с обясненията по реда на чл. 145 от ГПК, дадени пред
въззивния съд. Свидетелят И. е заинтересован, тъй като е уволнен за същия
случай. Той също води дело срещу ответника за признаване на уволнението му за
незаконно – гр.д.№ 562/18 на РС Дулово, по което свидетел е Ц.Ц.. Двамата имат разменени процесуални роли по двете дела.
Това обаче не е достатъчно да се отрече достоверността на изнесените от тях
факти по настоящото дело. Въззивният съд даде вяра на свидетелските показания и
обясненията на ищеца жалбоподател, тъй като между тях няма противоречия, и
двамата участници в производството разказват в детайли случилото се,
последователно и без вътрешни противоречия.
Налага се изводът, че в периода от
30.08.18 до 25.09.2018 г. нито Ц., нито свид. И. са предприели необходимото за
прекратяване, или поне констатиране, на незаконната сеч, която, следва отново
да се повтори: по мащаба си не се е случвала никога в 30-годишната кариера на
горския надзирател. Неадекватната им реакция, изразяваща се във вербални
пререкания със секачите и старши лесничея, не може да заличи факта, че, макар и административно подчинени на
последния, те имат задължения, които са вменени с длъжностната характеристика и
Наредба № 1/30.01.12г., и във връзка с тях са им предоставени необходимите
правомощия за изпълнение на задълженията по спазване на дисциплината за редовна
сеч. Никъде не е предвидена дерогацията им по устна заповед на вишестоящите в
йерархията. Още повече, че в случая, както самите те заявяват, за тази сеч е
образувано наказателно производство и са призовавани като свидетели – факти, които се установяват от обясненията
на Ц. и показанията на И. и не са отречени от насрещната страна.
Тук е мястото да се цитира чл. 16 от НК,
чийто текст гласи: „Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в
изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя
не налага очевидно за дееца престъпление”. Разпоредбата се отнася до
наказателната отговорност, а не до дисциплинарната, но имайки предвид общото
учение за нарушението и наказването, тя дефинира общ за всички правонарушители
принцип, изключващ вината. Въпросът, отнесен към конкретния казус е: Отговаря
ли дисциплинарно работникът, ако изпълни неправомерна служебна заповед, дадена
не по установения ред, когато същата налага очевидно за него извършване на
дисциплинарно нарушение? Вън от съмнение е утвърдителният отговор.
2. За установяването на нарушението
Стана ясно, че органите на МВР са се
намесили и са прекратили незаконната сеч. Образували са досъдебно производство
и на 25.09.2018 г. гл.разсл.полицай от РУ на МВР
Дулово А. Л.е издал постановление, с което е поставил въпроси към Регионална
дирекция на горите - Русе (л.11 п.д.). Във връзка с Постановлението е извършена
проверка от РДГ – Русе, резултатът от който е
обективиран в Доклади № 2203 и № 2204 от 10.10.2018
г. Тези доклади са във връзка с Постановлението на разследващия полицай. Те
нямат за цел да уличават един или друг горски надзирател. Затова обходът и
описанието на подотделите, които се споменават в тях, не са разделени за
двамата горски надзиратели – И. и Ц.. Тези доклади разкриват картината и мащаба
на незаконната сеч – отсечени са общо по двата доклада 895 дървета, от които
биха се добили 349 куб.м. дървесина, на стойност над 21 200 лева.
Докладите са сведени до знанието на новия директор на ТП ДЛС „Каракуз“ с
писмо изх.№ РД-151/10.10.2018 г. от РДГ-Русе (л.67
п.д.). Едва тогава, съпоставяйки описаните в тях подотдели и определеният със
Заповед № 42/27.02.2017 г. (л. 79-80 п.д.) охранителен район на Ц.Ц., е могло официално да се конкретизира кои са
подотделите, в които е констатирана незаконна сеч, и за които отговаря ищецът.
3. За искането на обяснения
С писмо изх.№ И-1594 от 09.10.2018 г.,
т.е. ден преди получаването на докладите, новият директор иска обяснения от
двамата горски надзиратели „за
допуснатите нарушения от незаконна сеч в поверения Ви охранителен участък“(л.66
п.д.).
Писмото е получено от адресатите на 10.10.2018 г., видно от отбелязването до подписите им.
Същият ден им е връчено и писмо изх.№
РД-151/10.10.2018 г. от РДГ-Русе, ведно с приложените
доклади. Те са се разписали за получаването им, без да е посочена датата, на
която е станало това.
Следва да се приеме, че Ц.Ц. е получил докладите, преди да напише обясненията си, а
възражението му, че това е станало с връчването на заповедта за уволнение –
преклудирано, неоснователно и недоказано. То е отправено до въззивния съд едва
с доп.молба от 15.07.19 г. – т.2 от „II. Материалноправни
въпроси:“ (л.19 в.д.), т.е. отдавна е преклудирана възможността за въвеждане на
нови твърдения, а по този въпрос не е имало спор. Също така липсва като
оплакване във въззивната жалба, а от мотивите на РС Дулово е видно, че той
възприема за законосъобразно описаното в заповедта за уволнение позоваване на
доклада. Известно е, че въззивният съд не може, без съответно оплакване да
проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на
първоинстанционния съд, в който смисъл е Решение
№ 200 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6459/2014 г., IV г. о., ГК.
Следва да се приеме, че работодателят е
изпълнил процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ и е поискал обяснения от работника,
за нарушение на трудовата дисциплина, конкретизирано толкова, колкото
информация е имал към 09.10.2018 г., когато е оформил в писмен вид искането, а
при получаването на допълнителна информация (с Доклади № 2203 и 2204)
своевременно ги е връчил на работника, за да може да се защити адекватно.
Твърде вероятно е двете писма: за искане на обяснения и докладите на РДГ-Русе
да са връчени на Ц. едновременно, или в много кратък интервал помежду им, но
при всички случаи и двете са били на вниманието на работника, преди да напише
обясненията си, тъй като в тях той цитира номерата на два от подотделите,
посочени в докладите на РДГ.
4. За дадените обяснения
Дори да се допусне, че двата доклада на
РДГ-Русе не са били предоставени своевременно на Ц., то писмото, с което му е
поискано обяснение, достатъчно ясно посочва за какво нарушение става въпрос: „незаконна сеч в поверения Ви охранителен
участък“. Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника
не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно
изискване в закона е работникът да е разполагал с възможност да даде
обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата, се казва в Решение № 68 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 3145/2013 г., IV г. о., ГК.
От съдържанието на писмените обяснения
до работодателя е видно, че горският надзирател се е ориентирал изключително
добре за какво нарушение дава обяснения (л.32-34 п.д.). Този въпрос не е
изследван от Районния съд, защото никога не имало оплакване в тази насока. В
исковата молба няма наведени твърдения, че на Ц. са поискани обяснения за
допуснати от него дисциплинарни нарушения, без да знае за кои точно, и това да
е ограничило възможностите му за адекватна защита.
В тази връзка, макар да е недопустимо при липса на твърдение
в исковата молба за нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, съдът сам да преценява дали
е спазено условието да се поискат обяснения – от Решение № 169 от 21.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5769/2013 г., IV
г. о., ГК, следва категорично да се заяви, че
искането за писмено обяснение не е формално и от същото става ясно за кое
нарушение се отнася. Фактът, че работникът е изложил обясненията си на три
страници е достатъчно красноречив, че е разбрал срещу какво нарушение се
защитава. Наред с това и от самото съдържание е видно, че той описва именно
незаконната сеч, случила се в периода 25.08-25.09.2018 г.
Следва да се приеме, че няма нарушение
на процедурата по искане и даване на обяснения от Ц.Ц..
5. За заповедта за уволнение
Според решението на въззивния съд,
формирано от мнозинството на състава, в заповедта за уволнение не е посочено
кой е допуснал незаконната сеч, кога е извършена тя, какво конкретно е
нарушението на ищеца в този процес, какви действия и кога е трябвало да ги извърши,
като например: в какъв период след установяването на сечта работникът е
трябвало да отбележи незаконно отсечените дървета. Тази информация е
необходима, за да се прецени кога и как е проявил бездействие.
Действително обжалваната Заповед №
221/11.10.18 г. няма достойнствата да служи за образец на такъв вид документ,
тя съдържа пропуски, но не и такива, които да я правят негодна за целите на
дисциплинарното наказване.
Какво съдържа обжалваната заповед за
уволнение:
1. Дата на издаване – 11.10.18 г., от
която е видно, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ.
2. Уводна част, от която се установява
цифровата квалификация на допуснатото дисциплинарно нарушение – чл. 190, ал. 1,
т. 7 от КТ; че работодателят е приел писмените обяснения на Ц., входирани с №
В-1594-1/10.10.18 г.; че има препращане към друг
документ: писмо на РГД-Русе и приложените Доклади №
2203 и 2204 от 10.10.18 г., служещи за конкретизиране
на допуснатите нарушения.
3. Посочване на наказания работник и
описание на нарушенията: да спазва дисциплината на ползване на горите, да
охранява повереният му охранителен участък, да изпълнява разпоредбите за
извършване и извеждане на сеч. Тези задължения са описани твърде абстрактно и
действително не могат да бъдат поставени в основата на дисциплинарното
уволнение.
При следващите обаче не е така: да
опазва горите от незаконна сеч и да изпълнява дейностите в кръга на служебните
си задължения, произтичащи от длъжностната характеристика и нормативните
актове…изразяващи се в следното: без да са маркирани на терен и без редовно
позволително за сеч е допуснато извършване на изсичане и транспортиране на
незаконна дървесина в подотдели 279-н, 279-о, 263-а, 263-б и 263-ж. Не е необходимо да се посочва изложеното
по-горе в т. 1. За дисциплинарното нарушение, за да се направи извод, че
мотивите на работодателя съвпадат с установената по делото фактическа
обстановка.
Допускането на незаконната сеч,
работодателят свързва с резултата от нея, който му е станал достояние с
Докладите на РДГ. Допускането се изразява в
бездействие да се противостои по адекватен начин на изсичането и извозването.
Не е необходимо да се указват в заповедта за уволнение всички правомощия на
горския надзирател, които е имал, за да не допусне изсичането, като например: да
сигнализира незабавно органите на МВР при установяване на данни за извършено
престъпление, свързани с дейностите в горите; издава разпореждания за спиране и
прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горските територии (от
длъжностната характеристика); и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.12 г. за
контрола и опазването на горските територии: „Лицата, констатирали нарушения,
които съдържат данни за извършени престъпления, незабавно подават сигнал до
органите на МВР и/или на телефон 112“
В уволнителната заповед съвсем ясно
работодателят е посочил, че едно от нарушенията на трудовата дисциплина,
извършено от Ц., се отнася до пасивното му поведение срещу изсичането на
гората. Както стана ясно, той е бил на място и по време, когато това се е случвало,
и щетата е налице. Нарушението е посочено по разбираем за него начин, което е
достатъчно според Решение № 164 от
22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6474/2014 г., III г. о., ГК,
в което се казва още, че разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 от КТ не поставя изискване към работодателя да посочи
всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са
изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е
дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено.
Трябва да се отбележи, че с исковата
молба не са наведени доводи за неяснота в тази насока. Защитата на работника се
е концентрирала не върху дисциплинарната процедура, а върху основателността на
твърдението, че е извършил нарушение и участието на други лица в нея. В този
смисъл е приложимо приетото в горецитираната практика, указваща на настъпила
преклузия за непосочени в исковата молба твърдения, и недопустимост за съда да
ги изследва.
Допускането на незаконната сеч е
извършено чрез бездействие, като рамката в която е могло да бъде предотвратено
нарушението е 25.08-25.09.2018 г. – периодът, в който сатана ясно, че е
извършвана сечта. Този период не е указан в заповедта, което е пропуск, но не
такъв, че да обоснове извод за нейната незаконосъобразност. Няма пречка
нарушението, за което е наложено наказанието, да бъде индивидуализирано и в
друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е
станало достояние на наказания работник, се казва в Решение № 177 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7430/2013 г., III г.
о., ГК. Докладите на РДГ
описват резултата от сечта – находките „на терен“, а не действията, довели до
тях. Изрично проверяващият е казал, че: „...по
моя преценка не е изминал повече от месец от сечта...“ – от Доклад № 2203
(л.12 п.д.); и „...сечта е извършена
преди не повече от един месец – през септември 2018 г.“ – от Доклад № 2203
(л.14 п.д.), като и по двата доклада проверките на горските подотдели са
извършени на 03.10.2018 г. Изводът е, че: макар в заповедта да не е указан
периодът, в който жалбоподателят укоримо е бездействал, то в препращащия
документ това е станало. Освен това, този период съвпада с описания в
обясненията на работника по чл. 193, ал. 1 от КТ, а както стана ясно в т.1.За
дисциплинарното нарушение по-горе, и от установената по делото фактическа
обстановка.
И отново: в исковата молба оплакване, че
от заповедта не е ясно кога е извършено нарушението, няма и въззивният съд не
следваше да взема отношение по този въпрос, още повече че и въззивната жалба не
съдържа такова. За първи път твърдения, свързани с незаконосъобразност на
дисциплинарната процедура, се отправят едва в молбата на ищеца от 15.07.19 г.
(л.19 в.д.). Неоснователно е становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, че поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения, те
превръщат втората инстанция в съд по същество. Въззивният съд е такъв по
съществото на спора и без да се твърди, че са допуснати нарушения от
предходната инстанция, но правомощието му да дава указания, поради непълен
доклад на районния съд, са лимитирани в хипотезите, развити в т. 2 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по т.д. № 1 / 2013 г. на ВКС, ОСГТК. Затова и дадените в
откритото съдебно заседание указания за попълване на доказателствената маса,
касаят иска по чл. 128, ал. 2 от КТ, но не и исковете по чл. 344 от КТ и
въвеждане на нови твърдения, на този етап от производството, е недопустимо.
Второто нарушение, извършено чрез
бездействие, за което е уволнен горският надзирател, е описано по следния
начин: „...същият не е констатирал извършената сеч на немаркирани дървета...не
е изпълнил задълженията си по служба, съгласно чл.45, ал. 3 от Инструкция №
17/10.08.1999 за контролната служба в горите и горската стража, а именно да
отбележи пъновете на незаконно отсечените дървета с червена боя и при
установени нарушения да състави констативен протокол, който представя на прекия
си ръководител.“
Задълженията на горския надзирател да
констатира и маркира незаконно отсечените дървета са му вменени с НАРЕДБА № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, чл. 18, ал. 2,
т. 6: „изготвяне и представяне пред съответния работодател на писмени доклади и
други документи за констатациите и обстановката във връзка с дейността“; и с
длъжностната характеристика: „предоставя
в...срок съставените констативни протоколи и АУАН, придружени с доклад до
директора на ДЛС“.
И за това нарушение не е посочен времеви
период, в който е следвало да се изпълнят задълженията по констатиране и
маркиране на незаконно отсечените дървета, но тук следва да се отбележи, първо,
че задължението на горския стражар възниква с установяването от негова страна
на незаконна сеч, т.е. при вече отсечени дървета. Второ, задължението е
безсрочно и то продължава, докато бъде изпълнено или бъде открито
дисциплинарното нарушение. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие –
неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период,
вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ
са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на
нарушението и момента на откриването му съвпадат, се казва в Решение № 169 от 21.07.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 5769/2013 г., IV г. о., ГК. Крайният момент,
до който Ц. е могъл да изпълни задължението си по констатиране и маркиране на
незаконно отсечените дървета, е 03.10.2018 г. – когато инж.М. и горски
инспектор Н. от РДГ-Русе са маркирали пъновете на отсечените дървета и са
констатирали сечта в посочените доклади.
Трябва да се отбележи, че цитираната
инструкция не е действащ нормативен акт. От
§ 8 от Инструкцията е видно, че тя се приема на основание чл. 28, ал. 3
от Правилника за прилагане на Закона за горите. Става въпрос за Правилника за
прилагане на Закона за горите, приет с ПМС № 80 от 6.04.1998 г., обн., ДВ, бр. 41 от 10.04.1998 г., изменен с последна
редакция ДВ. бр. 7 от 21.01.2011 г. В § 8 от ПЗР на този Правилник става ясно,
че е приет на основание § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона
за горите, който е отменен на 09.04.2011 г. От това обаче не следва, че
задължението по маркиране на пъновете на отсечените дървета, обект на
нарушение, е отпаднало. То е вменено с действащата Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, в чл. 69, ал. 1: „Челата на
пъновете…, предмет на нарушение, се маркират с КГМ.;
ал.2: Маркирането по ал. 1 се извършва с червена боя…“. Наредбата не посочва
кой трябва да извърши маркирането, за разлика от недействащата инструкция.
Жалбоподателят твърди, че не е негово задължението да извърши маркирането, а на
началник участъка (л.25). Отново – това твърдение с характер на възражение, се
изнася едва в края на въззивното производство. Въпреки че тежестта да се докаже
законността на уволнението е на работодателя, след като в мотивите си РС Дулово
е приел, че то е законосъобразно, включително и по отношение на задължението за
маркиране, щом липсва оплакване във въззивната жалба по отношение на тази
констатация – въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата и не следва да
ревизира извода на първоинстанционния съд в тази му част.
Дори да се приеме, че жалбоподателят
няма задължение да извърши маркирането с КГМ с
червена боя, то задължението му да състави констативен протокол или да напише
доклад за установената незаконна сеч е вменено с длъжностната характеристика.
Както стана ясно, сечта е продължила най-късно до 25.09.18 г. Оттогава до
03.10.18 г., или 9 дни, отговорният горски надзирател нищо не е направил в тази
насока. Имал е достатъчно време и никакви пречки да изпълни задълженията си,
щом инж. М. и ГИ Н. са свършили тази работа за два дни, на 3-ти и 5.10.18 г. –
видно от Доклади № 2203 и 2204/10.10.18 г.
4. Посочено е в заповедта законовият
текст, въз основа на който се налага дисциплинарното уволнение, а именно, че
описаните нарушения представляват сериозно и тежко нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.
В заповедта за уволнение е посочена квалификацията
на дисциплинарното нарушение: чл. 187, т.3, т.8 и т. 10. Това, че не са
конкретизирани предложенията, които е имал предвид работодателят, не е от
значение, тъй като изобщо това квалифициране, според изброените в чл. 187 от КТ
нарушения, не е необходимо, както се приема в Решение № 164 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6474/2014 г., III г.
о., ГК. Ясно е, че става въпрос за неизпълнение
на възложената работа, злоупотреба с доверие и неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, … или определени при
възникването на трудовото правоотношение. По важното е, че нарушенията на
трудовата дисциплина са посочени по разбираем за работника начин.
От изложеното следва, че заповедта за
уволнение е в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ. Задължението за мотивиране е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на
наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на
наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното
производство, както е казано в Решение №
60 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г., IV г. о., ГК. Тези изисквания са спазени в обжалваната заповед и
поставената с тях цел е постигната – работникът реализира правото си на защита.
Като в исковата си молба, той не е отправял оплаквания за неяснота на
уволнителната заповед и видно от обясненията, които дава, причината да не си
изпълни задълженията е участието на бившия директор и старши лесничей в
незаконната сеч и страха от уволнение, а не ограничаване правото му на защита
по каквито и да е съображения.
6. За спазване на изискванията по чл.
189, ал. 1 от КТ
Несъобразяване на дисциплинарното
наказание с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника, е единственото оплакване в исковата молба,
като основните доводи на жалбоподателя, последователно поддържани в двете
инстанции, са насочени към обосноваването му. Част от мотивите в решението на
въззивния съд, касая именно неспазване от страна на работодателя на чл. 189,
ал. 1 от КТ.
Решение
№ 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о., ГК хвърля светлина какви биха могли да са критериите
за определяне тежестта на нарушението: „Тежестта на допуснатото нарушение се
определя с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на
възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя
по-високо доверие; доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при
изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото
нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
дейността на работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя биха
могли да настъпят неблагоприятни последици.
Трудови функции, свързани със задължения
по опазване…на сериозни материални блага, сочат за оказано високо доверие на
работника, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно
нарушение.“
Част от възложените трудови функции на
горския надзирател са: да опазва
поверените му горски територии...от незаконни ползвания и увреждания; да следи за спазването на правилата за сеч; да
сигнализира незабавно органите на МВР при установяване на данни за извършено
престъпление, свързани с дейностите в горите; да издава разпореждания за
спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горските
територии; да съставя констативни протоколи и АУАН, придружени с доклад до
директора на ДЛС. От същите следва, че характерът на работата сочи за
оказано от работодателя по-високо доверие, и са свързани с по-висока степен на
отговорност.
Последиците от неизпълнението на
трудовите задължения на наказания работник е довело до изсичането на голямо
количество дървета, на обширна площ, на висока стойност. Вярно е, че само в
Доклад № 2203, който касае подотдели, охранявани от жалбоподателя, е посочено
конкретно за каква част е отговорен той, а в Доклад № 2204 – не е сторено това,
защото той касае и подотдели, охранявани от свид. И.. Тоест, щетата е посочена
общо във втория доклад, без разграничение на отговорността, обяснението за
което е по-горе, в т. 2. За установяването на нарушението. Няма съмнение
обаче, че щетата за работодателя е голяма. В същото време тя не е елемент от
състава на дисциплинарното нарушение, а само указва за неговата тежест. В тази
връзка следва да се посочи, че в основните задължения по длъжностна
характеристика горският надзирател осъществява правомощията си и извън
определения му териториален обхват на дейност, но само на територията на ДЛС
„Каракуз“. Тоест, без значение е колко от отсечените дървета попадат в района
на ищеца, и колко на свидетеля, след като незаконната сеч е обхванала двете
страни на пътя, който разделя охраняваните от двамата надзиратели райони, и
двамата заедно са ходили на място и заедно са виждали секачите, но нито един от
тях не е предприел адекватни действия срещу спирането им, или констатирането на
сечта – става ясно от показанията на И. (л. 52 п.д.).
Ето защо нарушението като тежест,
предвид характера на работата и неизпълнението на възложените трудови функции
по опазването на сериозни материални блага, наред с големите материални щети за
работодателя, представлява изключително тежко дисциплинарно нарушение.
Поведението на работника не допринася за
компенсиране на този извод. Стана ясно, че бездействието е продължило в един
много дълъг период – точно един месец, през който ежедневно се е рязало и
извозвало незаконно: „Цялата община
знаеше за тази сеч…Всеки ден, всяка сутрин се карахме в горското заради това
нещо…Ако икономическа полиция не беше дошла по сигнал, тази сеч щеше да
продължи…“ казва в обясненията си пред въззивния съд жалбоподателят (л.24
в.д.), а не е предприел писмени действия, „Защото
ни казаха, че още малко и ще спират.“(л.26 в.д.).
Дори след 25.09.18 г., когато вече са се
били намесили органите на МВР и реално незаконната схема с изсичането на гората
е била разкрита, той не е извършил нищо, което да е насочено към преките му
задължения за описване, констатиране и маркиране на пъновете на отрязаните дървета.
Не може да се сподели констатацията, намерила място в мотивите на въззивното
решение, че след спирането на сечта от полицията ищецът не е имал достъп да
изпълни последващите си задължения, тъй като такива твърдения няма, а липсва и
доказателствена обезпеченост за такъв извод. Напротив, сам той казва, че след
спирането на сечта от икономическа полиция, е имал достъп до участъка, но
причината да не изпълни задълженията си е убеждението, че не е негова работа,
което бе обсъдено по-горе. Чак от 03.10.18 г. е било невъзможно да се изпълнят
задълженията по констатиране и маркиране, тъй като това е сторено от РДГ-Русе.
Няма твърдения, нито доказателства Ц. да е отишъл по собствена инициатива при
новия директор, за да докладва какво се е случило по времето на стария, и да му
каже, че го е било страх от уволнение и затова не е действал по надлежния ред.
Първите доказани действия от негова страна в тази насока са писмените му
обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ.
Недостоверно е твърдението на
жалбоподателя, намерило място едва в обясненията му пред въззивния съд, че той
и колегата му –свид. И., са инициирали обаждането в полицията, чрез подставено
лице. Това твърдение се изнася едва в края на въззивното производство и цели
приписване на чужди заслуги. Нито в обясненията по чл.193, ал. 1 от КТ, нито в
исковата молба, нито във въззивната жалба има дори намек, че двамата горски
надзиратели са инициатори на сигнала до полицията. Свидетелят И. казва в
показанията си пред РС Дулово, че подалият сигнала е И. от фирма „Таръм-таръм“, и го е направил, защото са му нарушили
икономическите интереси, тъй като дървесината от незаконната сеч е продавана
по-евтино и при него е намалял клиентопотока (л.53
п.д.). Нещо повече: служебно известно е на съдията, останал на особено мнение,
който е докладчик по в.гр.д. № 180/2019 на ОС Силистра, че самият Ц.Ц., бидейки свидетел по гр.д. № 652/18 на РС Дулово,
опровергава сам това си твърдение, казвайки в показанията пред РС Дулово: „Не зная кой е подал сигнала до икономическа
полиция“ (л.53 от гр.д.652/18 на ДРС). В това производство, като всеки
свидетел, и той е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Основното оплакване в целия казус е
преценката доколко дисциплинарното наказание е съобразено с обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. Безспорно участието на директора Б.и старши
лесничея П.в организацията на сечта, както и
устните заповеди до двамата горски надзиратели да не пречат, са
съществени за отговорността на последните. Не е все едно дали секачите имат,
или нямат протекцията на директора на ДЛС. Бездействието може и да е обяснимо
житейски с обичайното подчинение на ръководството, заради страха от уволнение,
но не е оправдание за налагането на по-леко наказание в конкретния случай.
Става въпрос за двама възрастни, с по 30-годишен опит на горски стражари,
улегнали мъже. Видели не една и две незаконни сечи през кариерата си. Никоя от
тях обаче не е била с такива мащаби, каквито се установяват по делото, и
каквато я описват в обясненията и показанията си. В продължение на месец, с
ясното съзнание, че се върши закононарушение, двамата надзиратели са
бездействали, под оправданието на страха от уволнение. И това от работници,
чиято основна трудова функция е намерила място в наименованието на длъжността.
Следва да се сподели съждението, че голямата отговорност е на директора и
старши лесничея и че най-ниско стоящите служители не могат да са еднакво
отговорни с ръководителите. Но в случая отговорни са и четиримата: директорът и
старши лесничея като активни организатори на сечта (доколкото това се извлича
само от показанията на И. и обясненията на Ц.), а последните двама – като
пасивни допустители.
Правилен е израза използван в заповедта за
уволнение, че Ц. е „допуснал“ незаконната сеч, защото той има инструментариума
да противодейства адекватно, но не го е използвал. Допускането чрез бездействие
е само едно от условията да настъпи щетата за ДЛС и в никакъв случай не трябва
да е единственото необходимо и достатъчно условие, каквито неоснователни доводи
навежда процесуалният представител на ищеца жалбоподател. Това е така, защото
дисциплинарното нарушение на Ц. е част от веригата, допринесла да се случи
незаконната сеч. И като част от тази верига, ако дори само той беше изпълнил
задълженията си, упражнявайки правомощията си по дл.характеристика
и Наредба № 1/30.01.12 г., щеше да се предотврати настъпването на щетата за
работодателя. Субординацията не е пречка ищецът да изпълни задълженията си, при
положение че нарежданията, които е получавал, са представлявали неправомерна
служебна заповед, дадена не по установения ред, и същата е налагала очевидно за
него извършване на дисциплинарно нарушение. Жалбоподателят многократно е
заявявал, че се е карал с началниците си за тази незаконна сеч, а в същото
време твърди, че го е било страх от уволнение и затова не е действал по
надлежния ред, за да документира твърденията си. Работник, който го е страх от
началниците си не се кара с тях, негодуването е по-скоро, че сечта е придобила
такъв мащаб, че всички в службата и цялата общината са разбрали за нея и въпрос
на време е било полицията да се намеси. Красноречиво е обяснението му в тази
насока защо не е действал писмено: „Защото
ни казаха, че още малко ще секат и ще спират.“ (л.26 в.д.)
7. За справедливостта
Въпреки че не липсват норми, под които
да бъде решено делото, въпросът за справедливостта е засегнат в решението на
въззивния съд, но за да бъде отнесен към по-общия – за съответствието на
наказанието с нарушението. Останалият на особено мнение член на въззивния
състав дължи да изложи своята позиция за справедливостта в конкретния казус.
Българското общество, за добро или лошо,
е наследник на тежко наследство. В продължение на половин век
социално-политическият строй е допринесъл личността да се чувства зависима от
нечие благоволение и това е довело голяма част от населението да се себеусеща
като безпомощно. Особено когато социално-икономическата зависимост на работника
от работодателя срещне лицето на недоимъка. Вече тридесет години обществото се
опитва да смени мирогледа си и подобно себеусещане не само, че не се толерира,
а напротив – то е вредно, с оглед на обществените очаквания към определена
категория работници, натоварени със защита на общото благо. Защото в конкретния
казус работодател не е бившият директор О. Б., а ДЛС „Каракуз“ Дулово, чийто
принципал е Държавата. А отсечените дървета са били държавна собственост. Не е
справедливо обществото, в лицето на учредените държавни предприятия, да бъде
ощетявано, заради страха на служители, комуто е гласувано доверие да пазят
обществения ресурс и те са се съгласили да изпълняват тази работа срещу
съответното заплащане, което също се осигурява от патримониума на Държавата.
Показателно дали справедливостта е
накърнена, са изявленията на самия Ц., дадени като свидетел по гр.д.№ 652/18 на
ДРС: „Когато е в тяхна полза те са
началници, когато видят зора горският отговаря. В друг случай горският не може
да отговаря, защото има аванта.“
Ето защо обжалваното решение на РС
Дулово, следваше да се потвърди в частта, отхвърляща исковете по чл.344 от КТ.
Младши съдия Маладжиков: