Разпореждане по дело №67/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 103/16.07.2013 г., постановено по гр. д. № 667/2013 г., Кърджалийският районен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 100/13.03.2013 г. на директора на Ц. „. с. Е., О. К., с която на С. Х. М. от с. Б., О. К., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и уволнението е признато за незаконно; С. Х. М. е възстановена на предишната й работа на длъжността „касиер- домакин” в Ц. „. с. Е.. О. К., която е осъдена да заплати на С. Х. М. сумата от 792.97 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 13.03.2013 г. до 02.07.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба- 18.04.2013 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер. С решението са присъдени разноски.

Недоволен от така постановеното решение, в частта, с която исковете са уважени, е останал жалбодателят Ц. „. с. Е., О. К., който чрез пълномощника си го атакува като необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени п­оцесуални нарушения, за което се излагат подробни съображения. Поддържа се, че в нарушение на КТ, ищцата не дала писмени обяснения на работодателя за допуснатото нарушение на трудовата дисциплина. Искането е да се отмени атакуваното решение като се постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата чрез процесуалният си представител я оспорва и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. В писмен отговор и в съдебно заседание излага съображения. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционният съд са предявени обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ.

Ищцата твърди, че работила в Ц. „. с. Е., О. К., като „касиер- домакин” по трудов договор. Със заповед № 100/13.03.2013 г. на директора на детската градина трудовото й правоотношение било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ за това, че в периода от 06.11.2012 г. до 15.11.2012 г. не се явила на работа. Твърди, че издадената заповед била незаконосъобразна, тъй като била издадена след изтичане на двумесечния срок за налагането й, предвиден в чл. 194 от КТ. Узнаването от субекта на дисциплинарната власт станало на 15.11.2012 г. когато бил издаден болничен лист № 1464250 и с писмо изх. № 549/20.12.2012 г., до работодателя било изпратено ЕР на ТЕЛК № 3024/19.12.2012 г., а наказанието било наложено на 13.03.2013 г. Била нарушена и разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ, тъй като не й били поискани обяснения преди налагане на наказанието. Дори да се приемело, че били поискани такива, това било осъществено по един общ начин. Твърди, че била нарушена и разпоредбата на чл. 189 от КТ и наложеното наказание не отговаряло на тежестта на извършеното. Липсвали доказателства за извършено нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в периода от 06.11.2012 г. до 12.11.2012 г. била на стационарно лечение в отделение УНГ в М. „Д. А. Д.” гр. К., видно от медицинско удостоверение с изх. № 81/27.03.2013 г., епикриза, ЕР на ТЕЛК К. № 3024/19.12.2012 г. и болничен лист № 1464250 серия А/2012 г. За периода от 06.11.2012 г. до 15.11.2012 г. не отсъствала от работа без основателна причина, тъй като била на лечение в болница и обстоятелството, че ТЕЛК отменил болничния лист по причина, че ЛКК, която го е издала, е следвало да вземе преди издаването му становището на ТЕЛК, не можело да й се вмени във вина като нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано от работодателя като неявяване на работа по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ.

От фактическа страна се установява следното:

Ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор като „касиер- домакин”. От личното й трудово досие се установява, че по нейна молба с вх. № 53/29.09.2012 г., директорът на Ц. „. с. Е., община К. издал заповед № 21/05.10.2012 г., с която й разрешил да ползва полагащ й се платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни в периода от 12.10.2012 г. до 22.11.2012 г. включително. От уведомление с вх. № 70/12.11.2012 г. се установява, че ищцата уведомила директора на Ц. „. с. Е., че желае да прекъсне ползването на разрешения й платен годишен отпуск за осем дни, тъй като постъпила на лечение в болница.

От представената по делото медицинска документация /история на заболяването, епикриза, болничен лист, медицинско удостоверение/ се установява, че за периода от 06.11.2012 г. до 12.11.2012 г. ищцата била на лечение в М. „Д. А. Д.” гр. К., в отделение УНГ, за което бил издаден болничен лист № 1464250/12.11.2012 г., видно от който била в отпуск по болест от 06.11.2012 г. до 15.11.2012 г. /десет календарни дни/. Болничният лист бил отменен с ЕР № 3024/19.12.2012 г. на ТЕЛК- К., тъй като бил издаден в нарушение на чл. 6 ал. 5 от НМЕ/2010 г., койт¯ предвиждал, че при временна неработоспособност продължила повече от шест месеца без прекъсване или дванадесет месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите шест месеца.

На 26.02.2013 г. ищцата С. М. подала молба с вх. № 118 до директора на Ц. „. с. Е. да й бъде разрешен неплатен отпуск за периода от 06.11.2012 г. до 15.11.2012 г. На 27.02.2013 г. от ищцата били поискани писмени обяснения на основание чл. 193 ал. 1 от КТ със срок до 01.03.2013 г. за извършеното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяването й на работа в продължение на осем дни от 06.11.2012 г. до 15.11.2012 г., както и да посочи доказателства. В този срок ищцата не дала обяснения.

Със заповед № 100/13.03.2013 г. на Директора на Ц. „. с. Е., община К., на основание чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ поради неявяване на работа в продължение на осем работни дни за периода от 06.11.2012 г. до 15.11.2012 г., на ищцата С. Х. М. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и било прекратено трудовото й правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на заповедта е посочено, че С. М. представила болничен лист № 1464250 серия А-2012 г. за периода oт 06.11.2012 г. до 15.11.2012 г. включително, който бил отменен с влязло в сила ЕР № 3024/19.12.2012 г. на ТЕЛК гр. К.. Заповедта била връчена на ищцата на 13.03.2013 г. при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за основателен. Съгласно чл. 186 от КТ, нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, т. е. осъщественото от работника или служителя деяние, с което не са изпълнени или са нарушени задълженията му по трудовото правоотношение, да бъде извършено виновно. Това отношение на дееца към извършеното от него деяние се проявява в две форми- умисъл и непредпазливост. Законодателят задължава работодателят да установи твърдението, че са налице виновни /умишлени или непредпазливи/ действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения. В случая съдът приема, че неявяването на работа на ищцата в периода от 06.11.2012 г. до 15.11.2012 г., не може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение. В посочения период от време, ищцата е ползвала разрешен й от компетентни медицински органи отпуск по болест и е пребивавала в болнично заведение- М. „Д. А. Д.” гр. К., за което на същата бил издаден от отделение УНГ болничен лист с № 1464250/12.11.2012 г. Вярно е, че този болничен лист, с ЕР № 3024/19.12.2012 г. на ТЕЛК- К. бил отменен изцяло, тъй като бил издаден в нарушение на чл. 6 ал. 5 от НМЕ/2010 г., но изискването на сочената разпоредба не било спазено от органа, издал болничния лист и това няма отношение към поведението на ищцата. Поради това и тъй като ищцата действително е била на лечение в болнично заведение и с отделна молба с вх. № 70/12.11.2012 г. изрично е уведомила директора на Ц. „. с. Е., че желае да прекъсне ползването на разрешения й платен годишен отпуск за осем дни, поради постъпването й на лечение в болница, то неявяването й на работа през периода от време, посочен в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не може да й се вмени във вина и да се приеме, че представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че на същата е било разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода от 12.10.2012 г. до 22.11.2012 г. и именно през този период, тя е постъпила на лечение в болница, за което е уведомила работодателя. Що се касае до довода във въззивната жалба, че ищцата не дала обяснения в започналото дисциплинарно производство, следва да се посочи, че съгласно изискванията на закона, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, което същият е сторил, но законът не задължава работникът или служителят да даде обяснения, а и както вече се посочи, работодателят е бил уведомен за причините за отсъствието на ищцата в процесния период от време. Поради изложеното, предявеният главен иск за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна, е основателен и следва да бъде уважен като се признае уволнението на ищцата за незаконно, а издадената заповед с № 100/13.03.2013 г. на директора на Ц. „. с. Е., О. К., следва да се отмени като незаконосъобразна.

С оглед изхода по делото относно главния иск, следва да се уважат, както иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ като ищцата бъде възстановена на предишната й работа на длъжността „касиер- домакин” в Ц. „. с. Е., община К., така и иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за периода, през който е останала без работа вследствие на незаконното уволнение- от 13.03.2013 г. до 02.07.2013 г. в размер на 792.97 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, като в останалата част и за разликата до пълния предявен размер, следва да се отхвърли.

Направените изводи от въззивният съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение като правилно следва да се потвърди.

При този изход на делото, следва жалбодателят- ответник по иска, да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв. по представения списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/16.07.2013 г., постановено по гр. д. № 667/2013 г. по описа на Кърджалийският районен съд.

ОСЪЖДА Ц. „. с. Е., О. К. да заплати на С. Х. М. от с. Б., О. К., с ЕГН *, разноски за тази инстанция в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/