№ 143
гр. Провадия , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Н.Т.С.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20203130101191 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Р. В. М., ЕГН:**********
срещу Ив. Ив. Ив., ЕГН:******* с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните парични вземания, изменени по реда на чл. 214 от ГПК:
Сумата от 3000.00 лева (частичен иск от общ размер на вземането от 5000.00 лева),
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесена телесна повреда на
ищеца от собственото на ответника мъжко домашно говедо – бик.
Сумата от 2100.00 лева представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети на претежавания от ищеца лек
автомобил „Ауди 80“ с рег. № ****** от собственото на ответника мъжко домашно
говедо – бик.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски, както в заповедното,
така и в исковото производство. Ангажират се доказателства.
Ищецът твърди, че на 30.09.2020 г. около 15.00 ч. пред дома си, в който живее, е бил
нападнат от бик, собственост на ответника, който му нанесъл удар с глава в областта на
корема, подхвърлил го нагоре, при което го съборил на земята. В тази връзка се посочва, че
е получил травматични увреждания, изрично описани в исковата молба, както и че е изпитал
стрес и уплаха от нападението на бика. Заявява, че постоянно се събуждал, имал кошмари и
1
липса на нощен сън. На следващо място, навежда твърдения, че животното е причинило
щети на паркирания на улицата личен автомобил на ищеца, изразяващи се в счупени два
стопа, огънати врати и калници, счупено странично огледало, повредена броня, както и
драскотини по боята.
Молбата е за уважаване на исковата претенция за обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Счита предявените иск за допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че е собственик на малък бик на деветмесечна възраст, но счита, че не е
възможно твърдените от ищеца травми да са причинени добичето, предвид неговата тежест
и сила. Счита за недостоверни наведените твърдения за изпитани стрес и уплаха, предвид
поведението на ищеца в деня на инцидента и след това, който още същият ден извел на
паша собствената си крава и се занимавал с обичайните по това време селскостопански
дейности, вкл. събиране на жито. Посочва, че не са представени доказателства, че щетите по
автомобила са получени в деня на инцидента.
Искането е за отхвърляне на претенциите.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез упълномощения
от него процесуален представител. Моли за уважаването му, Ответникът се представлява от
своя процесуален представител. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
По фактите:
Ищецът живее в село ******, Община **** със семейството си.
На 17.06.2020 г. Р.М. постъпва в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД-гр. Варна за
изпълнение на планувано оперативно лечение на херния. Ищецът се изписва на 19.06.2020 г.
без усложнения.
На 30.09.2020 г. ответникът И.И. изкарва на паша до близкия блок до тях в с. ******,
отглежданите от него четири крави и едно мъжко теле с тегло около 300.00 кг и с около 10
сантиметрови рога. Говедата имат синджири, от които единият край се връзва на вратовете
им, а другият е с метален кол, който се забива в земята. По някое време и по неустановени
по делото причини, коловете се освобождава и животните започват да се придвижват
свободно. Ищецът е в дома си, когато вижда, че на улицата пред тях са четирите крави и
бичето. За да ги изгони, тъй като животните са в близост до собствения му лек автомобил –
марка „Ауди“ модел „80“, с рег. №***** ищецът взима пръчка и излиза навън. Подгонва
животните с пръчката към близкия блок, но бикът се връща обратно, засилва се към ищеца и
го удря в лявата част на корема, вследствие на което пада на земята. Синджирът на мъжкото
2
говедо се омотава около задната дясна гума на лекия автомобил на ищеца. Домашното
животно започва да нанася удари с рогата си по превозното средство, като причинява
увреждания на следните елементи от автомобила – Мигач преден ляв, Броня предна, Калник
преден ляв, Врата предна лява, Врата задна лява, Калник заден ляв, Стоп ляв външен, Стоп
ляв вътрешен, капак багажник, Стоп десен вътрешен, калник заден десен, броня задна,
стъкло дясно огледало. През това време ищецът успява да се изправи, да се прибере в тях и
да сигнализира за случая на тел.112, на който пристига екип на МВР и спешна медицинска
помощ. Ищецът отказва да бъде хоспитализиран.
Мъжкото теле причинява на ищеца травматични увреждания – контузия на дясна
колянна става, кръвонасядане и ожулване в пъпната област на корема, кръвонасядане и
ожулване по вътрешната повърхност на дясната мишница. Травмите, в своята съвкупност,
обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца.
Оздравителният процес на посочените увреждания продължава обичайно около 15-20 дни.
Първоначално ищецът получава голяма синя подутина в коремната област, в ляво от пъпа,
вследствие на удара от рогата на телето. Към настоящия момент подутината е слабо
изразена, представляваща формирана фиброзна тъкан, която няма последствия за здравето.
Подутината е последствие от хематом (кръвонасядане) възникнал след удара от рогата на
добичето. Подутината е неболезнена при натиск, в стадии на почти пълно възстановяване,
съответстващ на времето от настъпване на инцидента. Наличната подутина е на място,
различно от областта на извършената оперативна интервенция от херния. Няма данни за
рецидив на пъпната херния и поставеното платно не може да бъде причина за поява на
подутина в зоната на нанесената от рогата травма.
Непосредствено след инцидента, ищецът има болки в коремната област, започва да
страда от безсъние. Налага се да пие обезболяващи, поради травматичните увреждания.
Изпада в остра стресова реакция по смисъла на медицинската наука „психиатрия“, която
отзвучава в рамките на седмица, като за преодоляване на среса повлиява и липсата на
последващи срещи от ищеца с животното. Към настоящия момент не се диагностицират
психични или психологични разстройства при ищеца, които да имат връзка и да са изводими
от процесния инцидент.
Непосредствено след процесния инцидент ищецът е забелязан да управлява лекия си
автомобил и да върши ежедневните си дейности.
Гореописаната фактическа обстановка е установена от съда след анализ, както по
отделно, така и в съвкупност, на всички събрани по делото доказателства –писмени
доказателства – медицинско удостоверение № 995/2020 г., изд. от д-р Д.Д. непосредствено
след инцидента; медицинска епикриза от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна относно
осъществената коремна операция от херния; свидетелство за регистрация част 1 за лек
автомобил Ауди 80 с рег. № *****; фиш за спешна медицинска помощ от 30.09.2020 г.;
частично от свидетелски показания на св. Д.Г. М.а – съпруга на ищеца, частично от
3
свидетелските показания на св. М.В. и К.В.; комплексна съдебно-медицинска, психиатрична
и автотехническа експертиза; допълнителна САТЕ и повторна СМЕ;
По делото е приложена преписка УРИ № 324000-8953/2020 г. по описа на РУ-
Провадия, която съдържа снети от ищеца и ответника сведения пред орган на реда, които
съдържат признание на неизгодни за тях факти. Ответникът признава, че е собственик на
телето, описва теглото и дължината рогата му, като съдът кредитира тези обяснения, тъй
като именно ответникът, като собственик на животното, може да го опише по-най
достоверен. Ищецът, също така, обяснява пред полицейския орган причините и механизма,
по който се развива инцидента. Отделно, част от дадените от страните обяснения относно
нанесените щети по автомобила (счупени стъкла на двата задни стопа, драскотини от лявата
страна на двете страни и калника, счупено дясно странично огледало), се подкрепят от
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице А.В. констатира
отделните елементи на автомобила, които са увредени след извършване на оглед на
превозното средство, като те съвпадат с тези, описани от страните пред полицейския орган.
В о.с.з. експертът посочва, че от всички белези и признаци е възможно да настъпят от
съприкосновение с остър предмет с малка контактна повърхност, каквито са рогата на
телето. По отношение на следните факти: вида и характера на нанесените травматични
увреждания на ищеца; обичайният период на възстановяване; липсата на рецидив на
пъпната херния; характерът за наличната подутина в коремната област в ляво от пъпа на
ищеца и че същата се дължи вследствие на хематом, получен от травматично увреждане от
рогата на говедото, съдът приема за установени пълно и главно, основавайки този свой
фактически извод върху приетата по делото първоначална съдебно-медицинска експертиза в
частта относно описанието на видовете травми и посоченото наличие на причинно-
следствена връзка между събитието и уврежданията, както и изцяло на изготвената
повторна експертиза. Д-р В. С. основава заключението след извършен преглед на ищеца и
издаденото от съдебна медицина съдебно удостоверение, непосредствено след инцидента,
описващи травматичните увреждания. Вещото лице доц. д-р Ч., автор на повторната СМЕ, е
категоричен в о.с.з. относно направените от него констатации за източника, характера и
интензитета на наличната подутина към момента на прегледа. Съдът кредитира изцяло
заключението му във всички негови части, тъй като вещото лице е именно със специалност
коремна хирургия. Претърпените болки, безсъние, прием на обезболяващи от ищеца
непосредствено след инцидента с телето се доказват от разпита на съпругата на ищеца. В
останалите части показанията й в една част са ирелевантни, в друга – относно теглото на
телето, противоречат на признанията на ответника, а в трата част - са или ирелевантни или
не са необходими, тъй като се отнасят до факти, които вече са установени с по-достоверни
доказателствени източници. Показанията на свидетелите М.В. в частта „не съм забелязал да
има промяна в поведението на ищеца…чух, че колата била намачкана, но когато в **** го
видях, нищо й нямаше. По мое мнение може, когато е давал назад да я ударил“ не се
кредитират, тъй като първо, наличието или не на промяна в поведението на ищеца не води
директно до извода, че инцидент не е настъпил, второ – показанията са изолирани и се
4
опревергават от останалия доказателствен материал и най-вече от признанието на самия
ответник за наличието на щети по автомобила. Свидетелят К.Д.В. посочва, че
непосредствено след инцидента ищецът управлява автомобила си и го вижда да вари ракия в
с. *****, което съдът приема за достоверно от гледна точка на това, че тези факти са от
значение при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
но не и за основанието на иска. Показанията на свидетеля, че при среща с ищеца не вижда
видими белези, само по себе си, не изключва наличието на травми по тялото му, тъй като
същите не са видими, когато ищецът е в облечен.
По правото:
Гореописаните фактически констатации на съда водят до правния извод, че са
доказани в настоящия процес всички юридически факти от фактическия състав обективната
гражданска отговорност на ответника, предвидена в чл. 50 от ЗЗД. По делото се установи, че
ответникът е собственик на мъжко теле, което причинява на ищеца преки и непосредствени
вреди. Ищецът претърпява имуществени вреди, изразяващи се в причиняване на щети по
собствения му лек автомобил. Неимуществените вреди се характеризират с болки и
страдания от получените телесни увреждания от инцидента. Тези неправомерни юридически
факти имат пряк характер, тъй като се явяват типична и закономерна последица от
извършените от животното действия. Наличието на вина на ответника за ангажиране на
отговорността му не е необходима.
Следва да се приеме, че предявените обективно кумулативно осъдителни искове по
чл. 50 от ЗЗД са доказани по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, уреждаща границите на гражданска
отговорност при вреди от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По отношение на размера на предявения иск за имуществени вреди, от
допълнителната САТЕ се установява, че стойността за възстановяване щетите на лекия
автомобил по средни пазарни цени към датата на събитието, е в размер на 2155.86 лева.
Предявеният иск за имуществени вреди в размер на 2100.00 лева следва да бъде уважен
изцяло.
Неимуществените вреди, от своя страна, нямат стойностно изражение и не подлежат
на аритметично изчисляване. Затова следващото се за тях обезщетение се определя от съда
по справедливост, съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД – вж. Решение № 55/11.03.2013 г. по
гр.д. № 1107/2012 г. на ВКС. Налице е многобройна съдебна практика по приложението на
тази разпоредба, която се свежда до това, че съдът следва да вземе предвид характера на
причинените физически увреждания и съпътстващите ги болки и страдания;
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки; други
страдания и неудобства; възстановен ли е напълно пострадалия; стигнало ли се е до
5
разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза
на неговото развитие – вж. напр. Решение № 316/14.10.2013 г. по гр.д. № 121/2013 г. на
ВКС.
По делото се установява, че ищецът получава травматични увреждания контузия на
дясна колянна става, кръвонасядане и ожулване в пъпната област на корема, кръвонасядане
и ожулване по вътрешната повърхност на дясната мишница, обуславящи в своята
съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца. Също така
ищецът претърпява във връзка с травмите физически болки и остра стресова реакция и
обичайните ежедневни неудобства. Същевременно се установява, че след получените
травми ищеца управлява лекия си автомобил и осъществява своите ежедневни дейности. Не
е налице рецидив на претърпяната пъпна херния от настъпилия инцидент, лисва усложнение
във физическото и психическото състояние на дееца. Доказва се поделото, че ищеца се
възстановява в обичайния период от 20-25 дни при подобен вид травми и че е възстановен
към момента напълно. Съдът като прецени тези юридически факти отделно и в съвкупност,
счита, че паричното обезщетение следва определено в размер на 2100.00 лева. По делото се
установява, че ищецът подгонва телето с пръчка, което провокира животното да го нападне.
По този начин ищецът допринася за настъпването на инцидента, но по делото не е въведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради което
съдът няма право служебно да редуцира дължимото обезщетение – в този смисъл са Р №
92/24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012 г. на ВКС, Р № 17/06.03.2015 г. по гр.д. № 3174/2014 г. на
ВКС, Р № 98/29.06.2016 г. по т.д. № 1499/2015 г. на ВКС. Искът за обезщетение за
причинените неимуществени вреди е основателен за сумата от 2100.00 лева, като за
разликата до претендирания размер от 3000.00 лева следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Като последица от уважаването на иска за неимуществени вреди за сумата от 2100.00
лева ответникът дължи и законната лихва върху нея от датата на увреждането без да е нужна
покана до окончателното изплащане на вземането – арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед частичната основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът представя списък с разноски по чл. 80 от
ГПК в общ размер на 2100.00 лева, от които 800.00 лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът прави възражение за прекомерност на претендирания хонорар, което съдът
намира за основателно. Проведени са три о.с.з., от които процесуалният представител на
ищеца се явява само в първото по делото заседание. Разпитът на двама свидетели по искане
на ответника и изслушването на допълнителна САТЕ и повторна СМЕ се осъществява без
участието на представителя на ищцовата страна. Ето защо хонорарът следва да бъде
редуциран на 585.00 лева, което представлява минимума по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата №
6
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така общият
размер на разноските съдът определя на 1885.00 лева, от които следва да се присъдят
1552.35 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът, от своя страна отговоря за направените от ответника разходи за адвокатско
възнаграждение. По делото се представя договор за правна защита и съдействие, видно от
който ответникът заплаща за професионална защита сумата от 800.00 лева. Процесуалният
представител на ищеца отправя към съда възражение за прекомерност, което съдът счита за
неоснователно. Процесуалният представител на ответника взема участие във всички
съдебни фази до обявяване на делото за решаване. Участва в събирането на всички
доказателства, а в хода на устните състезания, изразява становище по същество на делото,
включително представя на писмени бележки. От реализираните 800.00 лева разноски,
ищецът е отговорен за сумата от 156.86 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ив. Ив. Ив., ЕГН:***** ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. М., ЕГН:**********
сумата от 2100.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесена телесна
повреда, обуславяща временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца, от
собственото на ответника мъжко домашно говедо, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата над 2100.00 лева до претендирания размер от 3000.00 лева (частичен иск от общ
размер на вземането от 5000.00 лева), както и сумата от 2100.00 лева представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети на
претежавания от ищеца лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ****** - мигач преден ляв, Броня
предна, Калник преден ляв, Врата предна лява, Врата задна лява, Калник заден ляв, Стоп ляв
външен, Стоп ляв вътрешен, капак багажник, Стоп десен вътрешен, калник заден десен,
броня задна, стъкло дясно огледало – от притежаваното от ответника мъжко домашно
говедо, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземанията, на основание чл. 50 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ив. Ив. Ив., ЕГН:***** ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. М., ЕГН:**********,
сумата от 1552,35 лева, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. В. М., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Ив. Ив. Ив., ЕГН:*****
сумата от 156.86 лева, представляваща сторени от ответника съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
7
срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8