Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 19.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на тридесет и
първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 11067/2018 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение №432632 от 19.06.2018 г., постановено по гр.
дело № 12115/2018 г., СРС, 78 състав, са уважени предявените от С.С.С. срещу У.
„Н.“ ЕАД, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“,
извършено със Заповед №РД-36-1 от 11.01.2018 г. на изпълнителния директор на У.
„Н.“ ЕАД; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност – „доцент в отделение по гръдна
хирургия към Първа хирургична клиника при У. „Н.“ ЕАД; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата от 8763,00 лв.,
представляващо обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за
период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от предявяването на
иска - 21.02. 2018 г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение,
предвид изхода на спора, ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв., както и на основание
чл.78,ал.6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 510,52
лв.- представляваща дължимата държавна такса за уважените искове.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника У. „Н.“ ЕАД, чрез
пълномощника си – адв. И.К., с надлежно учредена представителна власт по
делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че в нарушение
на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е дал ход на
делото в съдебно заседание от 29.05.2018 г., макар и да били налице
предвидените в закона предпоставки за отлагане на делото, което е довело до ограничаване на правото му на защита.
Сочи, че следствие на допуснатото процесуално нарушение не е настъпила
предвидената в ГПК преклузия, като в тази връзка прави доказателствени искания.
Изтъква, че е необоснован извода на СРС за немотивираност на процесната
заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй
като същата е мотивирана и са посочени конкретни действия извършени от ищеца, с
който той е злоупотребил с доверието му и отговоря на изискванията на чл. 195 КТ, като наложеното наказание е съответно на тежестта на нарушението на
трудовата дисциплина съгласно критериите по чл. 189 КТ. Поддържа, че ищецът не
е част от ръководството на синдикалната секция, както и че не е установил
твърдението си, че през процесния период е останал без работа, поради което и
присъденото обезщетение за оставане без работа е в нарушение на материалния
закон. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове –
отхвърлени, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият
ищец - С.С.С., чрез пълномощника си - адв. Г. Г., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, с която оспорва същата изцяло. Изтъква, че за съда дори не е
съществувало задължение да разгледа спора по същество, тъй като от представените
по делото доказателства се установява, че към датата на налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ е бил секретар и единствен представител
на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ при ответника и се е ползвал със
защитата по чл. 333, ал. 3 КТ, а ответникът не бил ангажирал доказателства, че
е взел предварителното съгласие на синдикалния орган. Излага доводи за
правилност и материална законосъобразност на първоинстанционното решение и моли
съда да отхвърли въззивната жалба и потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски за настоящата съдебна инстанция.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение за неопределено време,
по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „доцент в отделение
по гръдна хирургия към Първа хирургична клиника при У. „Н.“ ЕАД" с място
на работа У. „Н.“ ЕАД, което правоотношение е било прекратено с процесната
заповед с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение”. Приел
е, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана по смисъла на чл. 195,
ал. 1 КТ, доколкото в нея твърде общо било посочено, че ищецът критикува пред
медии ръководството на болницата, но нямало никаква конкретика относно медиите,
както и конкретните изявления. Счел е още, че публичното отправяне на критики и
изразяването на мнение относно работата на ръководството на болницата не
представляват нарушение на трудовото законодателство, още повече че от
показанията на свидетелите се установявало, че това е ставало в извънработно
време. Приел е, че ищецът е установил по делото, че е останал без работа през
процесния период и е уважил изцяло осъдителния иск за заплащане на обезщетение.
По
конкретно наведените в жалбата оплаквания и възраженията в отговора на
въззивната жалба настоящият състав на съда намира следното:
По
делото страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства
/трудов договор № 1206 от 08.10.2010 г./ се установява, че между тях е съществувало
трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е
заемал при ответната болница длъжността „доцент в отделение по гръдна хирургия
към Първа хирургична клиника при У. „Н.“ ЕАД“ с място на работа У. „Н.“ ЕАД ***.
Не
спорят също, че това трудово правоотношение е било прекратено със заповед №РД-36-1
от 11.01.2018 г. на изпълнителния директор на У. „Н.“ ЕАД на основание чл. 330,
ал. 2 КТ с налагането на ищеца на дисциплинарно наказание „уволнение“, считано
от 11.01.2018 г., когато процесната заповед е била връчена на ищеца – арг. чл.
195, ал. 3 КТ, което е удостоверено с подписа на д-р С.. Следва да се отбележи,
че представената Заповед № РД-30-4-5 от 11.01.2018 г. на изпълнителния директор на У. „Н.“ ЕАД има
само констативно действие, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение
може да настъпи само веднъж – в случая с връчването на заповедта за наложеното
дисциплинарно наказание, като отмяната й в диспозитива на съдебното решение не
рефлектира върху допустимостта на същото.
Основателен
е наведеният в отговора на въззивната жалба правен довод, че първоинстанционния
съд е следвало да се произнесе първо по оплакването в исковата молба, че уволнението
е незаконно на основание чл. 333, ал. 3 КТ, според която разпоредба в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2,
3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т.
6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на
синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или
национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на
централното ръководство на съответната синдикална организация и едва след
това да разгледа трудовия спор по същество – арг. чл. 344, ал. 3 КТ.
Ето
защо настоящата съдебна инстанция следва да даде отговор по така релевирания в
отговора на въззивната жалба правен довод . В тази връзка следва да се
отбележи, че от представения като писмено доказателство по делото препис от КТД
№ 6180/01.10.2015 г., безспорно се установява наличието на СС /синдикална
секция/ на КТ „Подкрепа“ към Медицинка федерация в У. „Н.“ ЕАД, като този факт
не се оспорва от въззивник-ответник по делото. От представената Служебна
бележка изх. № 5/11.01.2018 г. се установява, че към 11.01.2018 г. в Медицинска
федерация „Подкрепа“ е постъпило искане за разрешение или отказ за уволнение на
д-р С.С.С., като предстои искането да бъде разгледано, както и че същият е член
и последен секретар на синдикалната организация, който е представлявал
синдикалната секция. От Служебна бележка изх. № 041/04.12.2017 г. пък се
установява, че синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ към Медицинка федерация на
КТ „Подкрепа“ в У. „Н.“ ЕАД се представлява от доц. д-р С. ,като следва да се
проведе изборно събрание в най-кратки срокове, а от представената Служебна
бележка изх. № 042/04.12.2017 г. се установява, че синдикалната секция на КТ
„Подкрепа“ към Медицинка федерация в У. „Н.“ ЕАД е легитимна, отчита редовно
членския внос и нейните членове са редовни членове на синдиката. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба
и констатирано от настоящия състав нарушение на процесуалния закон от страна на
СРС в съдебно заседание от 25.01.2019 г. СГС е открил производство по оспорване
истинността и в частност автентичността на тези документи, а именно - Служебна бележка изх. № 5/11.01.2018 г.,
Служебна бележка изх. № 041/04.12.2017 г., и Служебна бележка изх. № 042/04.12.2017
г., относно лицето сочено като техен автор -
Камен Данов – председател на Медицинската федерация „Подкрепа“, което качество
на издателя на документите не е оспорено,
и е допуснал изслушването на СГрЕ. От заключението на вещото лице по
изслушаната пред СГС СГрЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно
дадено, се установява, че подписите в Служебна бележка изх. № 5/11.01.2018 г.,
Служебна бележка изх. № 041/04.12.2017 г., и Служебна бележка изх. №
042/04.12.2017 г., са изпълнени от лицето Камен Данов – председател на
Медицинската федерация „Подкрепа“, поради което съдът приема, че същите удостоверяват
посочените в тях факти. Следва да се отбележи, че обстоятелство, че ищеца е
част от ръководството на синдикална секция на КТ „Подкрепа“ към Медицинка
федерация в У. „Н.“ ЕАД не се опровергава от представеното по делото от
ответната страна Удостоверение № 003, находящ се на лист 123 по делото, тъй
като с определение на съда от съдебно заседание от 31.05.2018 г. този документ
на основание чл. 183, изр. 2 ГПК е изключен от доказателствата по делото. Неще
повече, априори Удостоверение № 003 не опровергава твърдението на ищеца, че е част от ръководството на синдикалната
секция на КТ „Подкрепа“ към Медицинка федерация в У. „Н.“ ЕАД в качеството му на секретар. Това
обстоятелство се установява и от неоспорения от ответника и приет като писмено
доказателство по делото Протокол от проведено общо събрание на СС КТ Подкрепа –
Пирогов от 31.03.2017 г. /лист 186 по делото на СРС/, от който е видно, че доц.
С. е избран за секретар на
синдикалната секция.Съгласно задължителните за органите на съдебна власт
указания дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 9/2013 г. на ОСГК на ВКС с предварителна
закрила при уволнение по чл.333, ал.3, предложение първо от КТ, във връзка с
§1, т.6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално
ръководство (председател и секретар)
на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на
съответния работодател, каквато длъжност „секретар“ ищецът е заемал към момента
на уволнението. Ирелевантно е обстоятелството, че е предстояло избирането на
ново ръководство на секцията, доколкото в представения Протокол от проведено
общо събрание на СС КТ Подкрепа – Пирогов от 31.03.2017 г. не се установява д-р
С. да е имал мандат, който към момента на налагане на дисциплинарното наказание
да е бил изтекъл. Ето защо и съгласно чл. 333, ал. 3 КТ предпоставка за
законосъобразност на уволнението в конкретния случай е наличието на предварителното
съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация. Работодателят не установи чрез пълно и
главно доказване, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 154, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 333, ал. 3 КТ, че за процесното уволнение на основание чл.
330, ал. 2 КТ е получил, макар и да е поискал такова, предварителното съгласие
на синдикалния орган, поради което уволнението
на ищеца е незаконно и само на това основание същото следва да бъде отменено.
За
пълнота на изложението и с оглед дължимия от въззивния съд отговор на
оплакванията във въззивната жалба, касаещи материалната законосъобразно на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание , следва да се посочи, че същата
е незаконна и по същество. В тази връзка следва да се отбележи, че дисциплинарната
отговорност на работниците и служителите е вид юридическа отговорност и се
изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици, заради
извършено и установено дисциплинарно нарушение. Работодателят е
дисциплинарнонаказващия орган и притежава дисциплинарна власт, която
представлява неразделна част от неговата работодателска власт. Дисциплинараната
отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се
развива под формата на сложен динамичен фактически състав – съвкупността от последователно
извършвани правни действия, насочени към установяване на правонарушението и
определяне и налагане на дисциплинарното наказание. Тежестта на доказване, т.е.
задължението за установяване законността на уволнението, носи ответникът по настоящото
дело, а законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение
се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във
вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяване
факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на
извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на
правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да
уволни дисциплинарно виновния работник.
Злоупотребата
с доверието на работодателя, на която се е позовал ответникът, принципно, е
умишлено нарушение на трудовите задължения, изразяващо се в използване на
оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена
облага за работника/служителя или за другиго. Вменените обаче със заповедта нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в неоснователно организиране на протести на
6,7,8 и 11 декември 2017 г. срещу ръководството на болница У. „Н.“ ЕАД и недоказани твърдения пред
средствата за масово осведомяване за липсата на консумативи в болницата и
определяне на политиката за триаж, като унизителна за лекарите-специализанти не
субсумират нарушения на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ, изказването на мнение чрез слово -
писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин.
Действително, правото на мнение не е абсолютно, но ограничаването му е
допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и
право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси,
и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (аргумент от чл.
39, ал. 2 от КРБ). Не се допуска ограничаването със закон на други, извън
посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Именно поради това
ако правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, както
е в случая, изразяването и
разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви сигнали,
твърдения и мнения за дадена личност/правен субект могат да се разпространяват
свободно, ако не засягат честта и достойнството ѝ. В тази връзка следва да се отбележи, че от заключението на вещото
лице по изслушаната пред СГС СТЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно
дадено, се установява, че в медийната изява на д-р С. от 06.12.2017 г. в 07.20
ч. в предаването Здравей България се съдържат само оценъчни съждения относно
констатирани проблеми в болница, неадекватното им, според ищеца, решаване от
ръководството, включително и относно кадровата дейност. Правото обаче свободно
да се търси, получава и разпространява
информация, закрепено в чл. 41, ал. 1
от Конституцията е конституционно гарантиране на възможността за
безпрепятствен достъп на всеки български гражданин, без значение на заеманата
длъжност, до източниците на обществена информация. Това основно конституционно
право е и в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от Европейската конвенция за правата на човека, според която всеки
има право на свобода на изразяването на мнение. В този аспект участието на д-р С.
от 06.12.2017 г. в 07.20 ч. в предаването Здравей България, изразяващо личното
му отношение към проблемите в У. „Н.“ ЕАД, само по себе си не представлява
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения по смисъла на чл. 187, т. 8 КТ.
Действително, принципно е възможно упражнявайки своето право на изразяване на
мнение да се постигне като резултат
накърняване на репутацията на
работодателя, но само ако се установи злоупотреба с правото на изразяване на
мнение, т.е. съзнателно при превратно позоваване на правото на изразяване на
мнение се изнесат факти, които не отговарят на обективната действителност. В
случая обаче д-р С. в цитираното предаване е изложил своето субективно
разбиране за възникналите проблеми в работата на У. „Н.“ ЕАД, като при
запознаване със записа на предаването, възпроизведен в изслушаната СТЕ, съдът констатира,
че единствено е изложена гледната му точка за проблемите в болницата и липсата,
по негово мнение, на адекватна реакция на ръководството на У. „Н.“ ЕАД.
Тъй
като не се установява, ищецът да е предприел съответните действия при
злоупотреба с права, което по същността си представлява превратно упражняване
на права, което съгласно чл. 57, ал. 2 КРБ представлява упражняване на права не
за собствена защита, а с цел да бъдат накърнени или увредени права и законни
интереси на други лица, то по същество визираните в уволнителната заповед действия
не представляват нарушение на трудовата дисциплина.
Обусловеността
на иска по чл. 334, ал.1, т.2 КТ от изхода на спора по предявения иск по чл.
334, ал.1, т.1 КТ предопределя и уважаването на иска за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност – „доцент в отделение по гръдна
хирургия към Първа хирургична клиника при У. „Н.“ ЕАД.
Относно
иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, предвид
уточнителната молба от 29.02.2018 г., следва да се отбележи, че оплакванията в
жалбата са неоснователни. В конкретния случай е налице фактическият състав на
вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ – ищецът е понесъл вреди следствие
на незаконното си уволнение от оставането си без работа в рамките на процесния
период от 11.01.2018 г. до 22.01.2018 г., респективно е работил на
по-нископлатена работа за периода от 22.01.2018 г. до 11.07.2018 г., което противно
на поддържаното в жалбата, се установява от представения по делото и неоспорен трудов
договор № 789/22.01.2018 г., сключен с МБАЛ „Света София“ ЕООД /лист 188 по
делото на СРС/. От представения по делото и неоспорен от ответника фиш,
последното получено получено от ищеца възнаграждение за месец декември 2017 г.,
въз основа на което се определя дължимото обезщетение съгласно правилото на чл.
228, ал. 1 КТ, е в размер на 2531,77 лв., като за единадесет дни същото възлиза
на 925,60 лв. Вземането пък за обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от
22.01.2018 г. до 11.07.2018 г., през който ищецът е работил на по-нископлатена
работа, имайки предвид, че от представения трудов договор № 789/22.01.2018 г.,
сключен с МБАЛ „Света София“ ЕООД месечното му брутно трудово възнаграждение
възлиза на 1140,90 лв., то същия е
получавал с 1390,87 лв. по-ниско възнаграждение, като за процесния период обезщетението
по чл. 225, ал. 2 възлиза на 7844,95 лв.
Или общо за процесния период от 22.01.2018 г. до 11.07.2018 г., ищецът има
право на обезщетение в размер на 8770,55 лв., като с оглед принципа на
диспозитивното начало искът е основателен и доказан за пълния предявен размер
от 8763,00 лв.
Тъй
като крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, макар и по различни правни съображения, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във връзка с чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия следва да бъде
присъдена сумата от 900,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение може да бъде обжалвано пред ВКС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 432632 от 19.06.2018 г., постановено по гр. дело №
12115/2018 г., по описа на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА У. „Н.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да плати на С.С.С. ЕГН **********, на основание 78, ал. 3 ГПК
във връзка с чл. 273 ГПК сумата от 900,00 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: