Решение по дело №5593/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 421
Дата: 28 март 2024 г.
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20234520105593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Русе, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520105593 по описа за 2023 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 от ГПК и
материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Русе твърди, че доставя на
ответницата питейна вода за имот, находящ се в гр.Русе, ул.„М.П." 2, с аб.№ 498065, за
което последната дължи заплащане на изразходената и отчетена по водомерите й
питейна вода и такси канал. Същата не платила сумите за доставена питейна вода и
такси канал, съгласно фактура № **********/01.06.2022 г. на стойност 485,7 лв. за
отчетен период 04.04.2022 г. - 05.05.2022 г., както и лихва за забавено плащане в
размер на 49.94 лв. Ищецът поканил ответницата да издължи процесната сума, но в
определения в поканата срок тя не платила, поради което било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№
3247/2023 г. по описа на РС-Русе била издадена заповед за изпълнение. С получаването
на съобщение от съда заявителят бил уведомен, че издадената заповед за изпълнение е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с указанията за предявяване на иск по
общия ред.
Поради това „ВиК“ ООД, гр.Русе предявява настоящия установителен иск, в
който заявява, че договорните му отношения с ответницата се основават на Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.71, ал.2 от
които, потребителите, които не са съгласни с тях, имат право в срок до 30 дни от
влизането им в сила да внесат заявление, с което да предложат различни условия. В
указания срок ответницата не е подала такова заявление, с което на практика приемала
1
отношенията с оператора да се регулират от ОУ, одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014 г.,
публикувани съгласно изискванията на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ, в сила от 27.09.2014 г.
Съгласно чл.33, ал.2 от тези ОУ, потребителите били длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. От
приложената към настоящата искова молба фактура било видно, че процесният период
бил от 01.06.2022 г. и дължимата сума не била платена в 30-дневния срок, съгласно ОУ,
вследствие на което ответницата била в забава и дължала обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ответницата му дължи сумите: 485.69 лв. – главница, представляваща стойност на
предоставените й ВиК услуги за периода 04.04.2022 г. - 05.05.2022 г. по партида №
49865 и лихва за забавено плащане в размер на 49.94 лв. за периода от 01.07.2022 г. до
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва от датата на подаването й в канцеларията на съда. Претендира
присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производства.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Счита,
че исковата молба е нередовна, защото не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4
от ГПК – липсвало изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и
твърдения на какво основание се приема, че ответницата е потребител на ВиК услуги
по смисъла на общите условия. Исковата молба била и недопустима, тъй като не били
спазени изискванията на чл. 47, ал.1 от ГПК.
Искът бил и неоснователен. Липсвали данни на какво основание се счита, че
ответницата е била в договорни отношения с ищеца или че е била потребител по
смисъла на общите условия. Липсвали доказателства и твърдения, като заявление за
откриване на партида (съгласно чл.59, ал.2 от общите условия), писмен договор за
присъединяване, копие на нотариален акт или друг договор, даващ право на ползване.
Единственият документ, свързващ ответницата с имота, била справка НБД, която
показвала, че преди 20 години ответницата е посочила адреса за настоящ и постоянен,
но това по никакъв начин не обуславяло договорни отношения. Имало основателни
съмнения и относно начина на начисляване на главното задължение. Липсвали каквито
да било твърдения на какво основание служебно са начислени 157 куб.м. потребление
и по каква формула. За същия период било признато, че водомерът е отчел 8 куб.м.
потребление. Към делото липсвали документи за изправността на водомера. Не били
представени доказателства за публикуване на цените на услугата, съобразно
изискването на чл.31, ал.2 от ОУ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По заявление на ищеца е издадена заповед № 1558/23.06.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 3247/2023 г. по описа на РС-Русе, с
която е разпоредено на длъжника С. А. М. да заплати сумата 485,69 лв. – неплатена
консумирана вода за периода 04.04.2022 г. - 05.05.2022 г. на аб.№ 498065 в гр.Русе,
ул.“М.П.“ 2, 49,94 лв. - лихва за периода от 01.07.2022 г. до 22.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2023 г. до окончателното й
плащане и 49 лв. разноски по делото. Длъжникът е призован по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което съдът дава указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
При предявен положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже както възникването на валидно правоотношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника, а последният
следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
В случая ответницата, чрез особения си представител, оспорва да е потребител
по смисъла на приложените Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ООД-Русе, като за това излага конкретни
съображения както в отговора си, така и в писмените бележки.
В тази връзка пълномощникът на ищеца в съдебно заседание заявява, че
партидата на ответницата е открита служебно, на основание чл.64, ал.2 от горните ОУ
и представя справка от имотния регистър. От същата се установява, че на 04.07.2017 г.
А.У.А.в е дарил на С. А. М. 3/8 ид.части от поземления имот, находящ се в гр.Русе,
ул.“М.П.“ 2, както и ¾ ид.части от бечова стая-15 кв.м. и маза под обекта-17,50 кв.м.,
като си е запазил правото на ползване върху тях /доколкото може да се установи от
самата справка/.
Представена е и Справка за консумацията на вода на абонат 0498065, от която се
установява, че до 19.06.2019 г. партидата на водомера на ул.“М.П.“ 2 е открита на
А.У.А.в, а след това – на С. А. М..
Съгласно цитираните Общи условия, потребители на ВиК услуги са
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имота, за които
се предоставят ВиК услуги. Когато правата на потребител се притежават от няколко
лица, те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник /чл.2, ал.1 и ал.2 ОУ/.
В правата на ВиК оператора е предвидено и това да открива, променя и закрива
служебно партида на потребител по определения в ОУ ред /чл. 6, т.5 ОУ/. Съгласно
чл.64, ал.2 ОУ, ВиК операторът може да открие партида въз основа на документ,
удостоверяващ собствеността или правото на ползване на имота на новия собственик
или ползвател. Същевременно чл.59, ал.3 и ал.4 от ОУ предвиждат, когато правата на
потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от един от тях, ВиК
операторът да открива партида и потр.№ на лицето, ползващо имота, съгласно писмено
3
споразумение с потребителите или с пълномощника по чл.2, ал.2. Когато правата на
потребител се притежават от няколко лица и имотът се ползва от повече от един
потребител, ВиК операторът открива партида на всички потребители въз основа на
документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества. При
липса на споразумителен протокол, отчетените количества се разпределят между
потребителите по равно до представяне на документ, доказващ различни размери на
дяловете.
От всичко цитирано по-горе, както и от конкретните данни по делото става ясно,
че в имота, находящ се в гр.Русе, ул.“М.П.“ 2, правото на собственост и правото на
ползване са притежание на различни лица. Липсват данни по какъв начин /въз основа
на какви документи или пък служебно/ партидата за имота на горепосочения адрес е
открита на името на единия от собствениците – А.У.А.в. След дарението, направено от
него през 2017 г. в полза на ответницата, същият си е запазил правото на ползване
върху част от имота, като липсват данни кои са другите му собственици, освен С. М. и
има ли други ползватели, освен А.А.. За да промени служебно партидата на името вече
само на ответницата, ВиК операторът следва да притежава документ, от който да е
видно, че само тя е собственик или ползвател на горния имот, а настоящият случай не
е такъв. При повече от един собственици или ползватели на имот партидата следва да
се открие на всеки от тях, като отчетените количества вода се разпределят съобразно
дяловете им или само на един от собствениците или ползвателите, при наличието на
съгласие /писмено споразумение/ с останалите потребители.
Следователно, поради неправомерната промяна на партидата във ВиК оператора
от името на А.А. на името на ответницата, съдът приема, че между страните не са
възникнали валидни договорни отношения и установителната претенция, предмет на
заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по приложеното заповедно
производство, спрямо С. М. като неоснователна подлежи на отхвърляне.
Съобразно изхода на делото, направените от ищеца разноски остават в негова
тежест.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
ул.”Добруджа”№6, представлявано от управителя Илиан Милев, установителен иск
против С. А. М., с ЕГН **********, за дължимост на сумите: 485,69 лв. неплатена
консумирана вода за периода 04.04.2022 г. - 05.05.2022 г. на аб.№ 498065 в гр.Русе,
ул.“М.П.“ 2, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. и 49,94 лв. лихва за забава
4
периода 01.07.2022 г. - 22.06.2023 г., предмет на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 3247/2023 г. по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5