Решение по дело №274/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

655

Година

9.12.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.09

Година

2015

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №730 от 17.08.2015 година, постановено по ГР.Д.№612 по описа за 2015 година на Великотърновски районен съд, на основание чл.79, ал.1 във вр. чл.82 от ЗЗД е осъдено „Е. П. М.“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т., К. Е, бул."В. В." №., да заплати на С. Н. С., ЕГН-*, с адрес с. А., ул."И.Д." №*, община В.Т., сумата 167.00 лв. /сто шестдесет и седем лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, поради неизпълнение на договорното задължение по договор за доставка на ел.енергия, изразяваща се в направени разходи за ремонт на ел.скара „Елена“ с капак, 3 телевизора, от които 2 броя марка „Беко“ и един брой марка „НЕО“, зарядно устройство за мобилен телефон, подробно описани в констативен протокол от 09.09.2014 г. на „Е.-П. М.“ , заедно със законната лихвавърху тази сума, считано от 27.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; осъдено е „Е.-П. М.“ , ЕИК *, да заплати на С. Н. С., ЕГН-*, сумата от 410 лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото за ДТ и възнаграждение за ВЛ и адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от „Е. П. М.“ , ЕИК *, чрез процесуалния представител по пълномощие. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се състои неправилността на обжалваното решение и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението изцяло. Няма доказателствени искания. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна.

Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, подаден от процесуалния представител по пълномощие на ищеца. Заявено е, че се оспорва въззивната жалба и че същата е неоснователна. Изложени са съображения за заетото становище. Няма доказателствени искания.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.82 от ЗЗД, във вр. с чл.89, ал.1, т.2от Закон за енергетиката, във вр. с чл.14, ал.1, т.2; чл.18 и чл.47, ал.1, т.3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М. на „Е.ОН.Б.М..” , сега „Е.-П. М.” , във вр. с чл.288 от ТЗ; обусловените - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.Крайният извод и на двете инстанции е един и същ – предявените искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Съображенията за този краен извод са следните:

От фактическа страна.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

За да направи въззивният съд извод за основателност и доказаност на предявените обуславящи искови претенции съобрази следното:

Със Закон за енергетиката, Общите условияна договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕОНБП” , сега „ЕПП” , и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М. на „Е.ОН.Б.М..” , сега „Е.-П. М.” , както и с Правилата за измерване количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приложими на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закон за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, които Правила са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година, са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия.

Фактическият състав, от който възникват претендираните от ищеца вземания, е регламентиран с разпоредбите на Закон за енергетиката и ОУ на „Е.ОН.Б.М..” . На основание чл.98а, ал.1 и чл.98б, ал.1 от Закон за енергетиката Общите условияса приложими при продажба на електрическа енергия от крайния снабдител и използването на разпределителните М., към които са присъединени потребителите на крайния снабдител. Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ, в редакцията им към процесния период, за публикуване на ОУ на „Е.ОН.Б.М..” , така и на изменението на ОУ на „Е.ОН.Б.М..” . Обстоятелства, служебно известни на решаващия състав. Общите условия и изменението им са влезли в сила. Аргумент чл.98а, ал.4 и чл.98б, ал.4 от ЗЕ, в редакцията им към процесния период.

Фактическият състав, от който са възникнали претендираните от ищеца спрямо ответника вземания, и който е регламентиран с разпоредбата на чл.82 от ЗЗД във вр. счл.47, ал.1, т.3 от ОУ на „Е.ОН.Б.М..” във вр. с чл.89, ал.1, т.2от Закон за енергетиката, с чл.14, ал.1, т.2 и с чл.18 от ОУ на „Е.ОН.Б.М..” , действащи към процесния период, е следният:

= ищецът е „потребителна електрическа енергия за битови нужди”, в качеството му насобственик наимот, който е присъединен къмелектроразпределителната мрежа на „Е.ОН.Б.М..” ;

=ответникът извършва поддръжка на електроразпределителната мрежа и осигурява преноса през електроразпределителната мрежа на електрическа енергия;

=ответникът не е изпълнил задълженията си, визирани с разпоредите на чл.89, ал.1, т.2от Закон за енергетиката; на чл.14, ал.1, т.2 и на чл.18 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М. на „Е.ОН.Б.М..” , сега „Е.-П. М.” , а именно:да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия;

=неизпълнението на посочените задължения е причинило повреда на движими вещи, ползвани от ищеца, и той е заплатил стойността за ремонт на повредените вещи;

=причинените щети са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на посочените задължения.

В настоящия казус чрез съдържанието на процесния констативен протокол; чрез съдържанието на писмената кореспонденция между страните по делото във връзка с инцидента; чрез съдържанието на процесните две фактури и чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания са установени конкретни факти, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност обосновават извода на въззивния съд, че са осъществени всички посочени по-горе кумулативно изискуеми се юридически факти от сложния фактическият състав, от който възниква правото на ищеца да получи стойността-цената на извършения ремонт на повредените движими вещи.

Съдът като взе предвид, ¸е във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи по-горе, приема за свои. Установените чрез събраните по делото доказателства факти обосновават извод за основателност и доказаност на претендираното от ищеца право, респективно основателност и доказаност на исковата претенция. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод.

Съобразявайки сес правомощията и задълженията си, визирани с разпоредбата на чл.269, ал.1, предложение трето от ГПК, въззивният съд ще обсъди основателността и доказаността на исковата претенция във връзка с направените във въззивната жалба възражения и изложени твърдения.

Дали ищецът е собственик на повредените движими вещи е факт, ирелевантен за отговорността на ответника. Имуществената щета е претърпяна от ищеца в качеството му на ползвател на повредените движими вещи, като при тяхното ползване, поради подадено напрежение с по-голяма амплитуда, същите се повредили, което лишило ищеца от ползването им и обосновало необходимостта за техния ремонт, който ищецът е заплатил. Това са релевантните за отговорността на ответника факти и те са установени чрез събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното не е необходимо да бъде обсъждано съдържанието на представените по делото гаранционни карти.

Не е вярно твърдението, че не е установена причината за настъпилата повреда на движимите вещи и че същата може да се установи само, ако повредените уреди не бяха поправени. Това е така, защото тази причина е установена чрез депозираните по делото свидетелски показания. Установените чрез свидетелски показания конкретни факти, обсъдени от районния съд, са достатъчни за да направи въззивният съд извод за причината за настъпилата повреда на движимите вещи, ползвани от ищеца.Не е нужно да бъде доказано точно коя е датата, когато е подадено напрежение с по-голяма амплитуда. По делото няма събрано нито едно доказателство, което да опровергава истинността на свидетелските показания. С оглед на което отговора на вещото лице по отношение на причината настоящият състав не цени. Вещото лице отговаряйки на въпроса, поставен от съда, като задача, имало ли е регистрирано на 03.09.2014 година подаване на извън нормативно определените параметри напрежение, категорично установява, че напрежение с по-голяма амплитуда не може да бъде отразено в дневниците. Поради което и факта на неотразяването на подаване на извън нормативно определените параметринапрежение също е ирелевантен за отговорността на ответника.

Фактът, че абсолютно всички абонати за краен трафопост № 5 в село А. не са сигнализирали за смущения, проблеми или прекъсване на ел.енергията към дата 03.09.2014 г., когато ищецът твърди, че са настъпили такива и никой от посочените клиенти на същия трафопост № 5 в село А. не е подал и искане за плащане на ремонта на евентуално повредени електроуреди, които биха възникнали при подаване на пренапрежение, същое ирелевантен за възникване на отговорността на ответника.

Това е така, защотоот една страна свидетелят Г.Х. установява причината поради която не е подал искане за плащане на ремонта на евентуално повредени електроуреди, от друга страна липсата на сигнали от други потребители и непредявяване на претенции към ответника за причинени щети от "токов удар", не са факти, които могат да игнорират доказателствената стойност насвидетелските показания в частта им, в която установяватследното: в един и същ ден по едно и също време ищецът и свидетелите са излезли на улицата и са споделили настъпилите повреди в ел. уредите им; всеки един от тях или лично или чрез лицата, извършили ремонта са узнали каква е причината за настъпилите повреди, а това е "токов удар"; свидетелят К., извършил ремонт на една от повредените вещи, е категоричен, че констатираната от него повреда е от "токов удар". Както се посочи по-горе тези конкретни факти и факта, че по делото няма събрани други доказателства, които да опровергават осъществяването им, са достатъчни за да обосноват извода на въззивния съд каква е причината за настъпилата повреда в процесните вещи.

Не е вярно и твърдението, че изброените от първоинстанционния съд електроуреди не отговарят на изготвения от „Е. П. М.“ констативен протокол от дата 9.09.2014. Този факт се установява от съдържанието както на мотивите, така и на диспозитива на решението, а именно: изразът "три телевизора - марки "ВЕКО" 2 броя и марка "НЕО", означава общ брой на телевизорите три, от които два броя марки "ВЕКО" и един брой марка "НЕО", което напълно съответства на съдържанието на процесния констативен протокол.

Изложеното обосновава извод, че направените във въззивната жалба възражения и изложени твърдения са неоснователни.

По изложените съображения предявените обуславящи искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Обуславящите искови претенции също са основателни и доказани.Основателността на обуславящите искови претенции обосновава и основателността на обусловените. Има възникнали парични задължения, чието изпълнение е забавено. Поради което и тези искови претенции следва да бъдат уважени.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваноторешение е валидно, допустимо и правилно.

Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответник жалба направените разноски във въззивното производство в размер на 350 лв., които следва да бъдат присъдени.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №730 от 17.08.2015 година, постановено по ГР.Д.№612 по описа за 2015 година на Великотърновски районен съд.

ОСЪЖДА „Е. – П. М.“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т., К. Е, бул."В. В." №., да заплати на С. Н. С., ЕГН-*, с адрес с. А., ул.И.Д." №*, община В.Т., направените разноски във въззивното производство в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: