№ 6934
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100509240 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на СДВР срещу решение № 8668/14.05.2025 г.
по гр.д. № 9165/2025 г. по описа на СРС, 76 състав, с което са уважени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, предявени от Х. С. Ч. срещу СДВР, като е
отменено уволнението на ищеца от длъжността „пазач“ в група „Охрана и
пропускателен режим“ на 01 сектор „Организация на охранителна дейност“ към отдел
„Охранителна полиция“ при СДВР, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ със
заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 513р-14000/17.12.2024 г.,
съответно - ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Жалбоподателят – СДВР, твърди, че решението е неправилно. Сочи, че
уволнението на ищеца е било законосъобразно, поради което исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са неоснователни. Твърди, че трудовото
правоотношение на ищеца е изменено законосъобразно, като същото е имало срочен
характер и с изтичане на уговорения срок е било прекратено. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
1
Ответникът по жалбата – Х. С. Ч., оспорва жалбата, като счита, че решението на
СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Х. С. Ч. с конститутивни искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Ищецът - Х. С. Ч., твърди, че е уволнен незаконосъобразно, тъй като не са били
налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
уволнително основание. Сочи, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като е
заемал длъжността „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ на 01 сектор
„Организация на охранителна дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР,
съгласно трудов договор № 25/10.01.2014 г., изменен с допълнителни споразумения от
15.06.2022 г. и от 11.03.2024 г. Трудовото му правоотношение е било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ със заповед № 513р-14000/17.12.2024 г. – поради
изтичане на уговорения срок. Счита, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като
трудовото му правоотношение е възникнало като безсрочно такова и не е изразявал
изрично желание същото да се превръща в договор за определен срок.
С обжалваното решение предявените искове са уважени изцяло, като районният
съд е стигнал до фактически и правни изводи за незаконосъобразност на уволнението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Решението на
СРС съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна, обосноваващи
основателност на исковете, които настоящата съдебна инстанция споделя и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение на това следва да се посочи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на работодателя е да докаже законност на уволнението, а именно, че
между страните е било налице безсрочно трудово правоотношение, че са били налице
предпоставките, предвидени в чл. 68 КТ, за превръщане на трудовия договор в такъв
за определен срок, за което работникът е изразил изрично и писмено своето желание.
На основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, трудовият договор се прекратява без която и
да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок.
В конкретния случай, не се спори между страните, че ищецът Х. С. Ч. е бил
назначен на длъжността „пазач“ в сектор „Въоръжение“ към отдел „Материално-
техническо осигуряване“ при дирекция „Управление на собствеността и социални
2
дейности“ – МВР, съгласно безсрочен трудов договор № 25/10.01.2014 г.
С допълнително споразумение от 15.06.2022 г. трудовото правоотношение на
работника е било изменено, като последният е приел да изпълнява длъжността „пазач“
в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 08
Районно управление при СДВР.
С допълнително споразумение от 11.03.2024 г. трудовото правоотношение на
работника е било изменено, като последният е приел да изпълнява длъжността „пазач“
в група „Охрана и пропускателен режим“ на 01 сектор „Организация на охранителната
дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, на пълно работно време – 8
(осем) часов работен ден, считано от 11.03.2024 г. до 31.12.2024 г., като трудовото
правоотношение е придобило срочен характер.
Съгласно заповед от 17.12.2024 г. на работодателя, трудовият договор на
работника е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 01.01.2025 г.
На основание чл. 67, ал. 3 КТ, трудовият договор за неопределено време не
може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на
работника или служителя, изразено писмено. Съгласно трайната практика на ВКС
(така например решение № 13/14.01.2025 г. по гр.д. № 50/2024 г., ВКС, IV ГО и др.),
предпоставките, при които законодателят допуска тази възможност, са: 1) категорично
писмено съгласие на работника; 2) то да е отправено до насрещната страна по
правоотношението; 3) да предхожда по време сключването на допълнителното
споразумение за изменението в срока на договора; 4) да е отделно волеизявление от
това по договора за изменение на съществуващото трудово правоотношение, защото
съществено е инициативата за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор
да е на работника, волята му да не е опорочена, изявлението да е доброволно и
изменението да се желае действително, доколкото такова изменение е неблагоприятно
за него; 5) да са налице условията по чл. 68, ал. 1, съответно на ал. 3 и 4 КТ; 6)
конкретните причини, попадащи в приложното поле на ал. 4, да са изрично посочени в
споразумението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за
определено време; 7) срокът на действие на договора да е съобразен и съответен на
причините за изменението по конкретното правоотношение, с оглед трудовите
функции на работника.
В случая, нито една от посочените предпоставки не е налице, за да се приеме, че
трудовият договор на ищеца е бил изменен законосъобразно от безсрочен на такъв с
определен срок. Не се установява по делото, работникът да е изразил изрично и
писмено желание трудовото му правоотношение да бъде трансформирано от безсрочно
такова в трудов договор за определен срок – от 11.03.2024 г. до 31.12.2024 г., което
волеизявление на работника да е по негова инициатива, да е отделно от това по
договора за изменение на съществуващото трудово правоотношение, както и да
3
предхожда сключването на допълнително споразумение от 11.03.2024 г.
Не се установява също така изобщо да са били налице условията на чл. 68 КТ,
доколкото изпълняваната от работника работа няма временен, сезонен или краткотраен
характер, работникът не е новопостъпващ такъв в обявени в несъстоятелност или в
ликвидация предприятия, не е налице изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, т.е.
конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни
причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия
договор, посочени в него и обуславящи срочността му (§ 1, т. 8 ДРКТ).
Следователно и по аргумент на чл. 68, ал. 5 КТ допълнителното споразумение
от 11.03.2024 г., с което трудовият договор на работника е изменен от безсрочен на
трудов договор с определен срок, не е произвело действие, доколкото не са били
спазени изискванията на чл. 67, ал. 3 КТ и не са били налице предпоставките на чл. 68,
ал. 1, ал. 3 и ал. 4 КТ, като трудовото правоотношение на ищеца е запазило своя
безсрочен характер.
Ето защо, не са били налице предпоставките за прекратяване на трудовия
договор на ищеца на посоченото от работодателя уволнително основание – чл. 325, ал.
1, т. 3 КТ, което води до незаконност на уволнението.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до
какъвто извод достигна и настоящият съдебен състав. Установява се също, че
трудовото правоотношение между страните е имало безсрочен характер. Ето защо,
искът е основателен.
Ето защо, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния
представител на ответника по жалбата – адв. Г. С. К., следва да се присъди адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, адвокатското възнаграждение за посоченото производство е в
размер на 1077 лв. От друга страна, съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
№ С-438/2022 г., при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан
от размерите, предвидени в наредбата, поради което не следва да се преценява какъв е
размерът по наредбата. Предвид факта, че жалбата на въззивника е отхвърлена изцяло,
то в полза на процесуалния представител на ответника по жалбата - адв. Г. С. К.,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
800 лв. (в какъвто размер е определено и адвокатско възнаграждение за първата
инстанция). Същото се явява справедливо такова с оглед фактическата и правна
4
сложност на делото, обусловена от вида и броя на исковете и събрания доказателствен
материал, както и извършените от адвокат К. процесуални действия по делото пред
въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8668/14.05.2025 г. по гр.д. № 9165/2025 г. по
описа на СРС, 76 състав.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, БУЛСТАТ
*********, да заплати в полза на адв. Г. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата в размер на 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5