МОТИВИ към Присъда N : 135/24.11.2010г. по НОХД N: 2071/2010г. по описа на ПОС
Спрямо
подсъдимия С.П.П. са
повдигнати обвинения по чл.257 ал.1 пр.1 вр. чл.255 ал.1,пр.2
вр. чл.26 ал.1 вр. чл. 2 ал.1 и ал.2 от
НК за
това, че в периода 08.05.2000г. – 09.11.2000г.в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, като със седем деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, в качеството на управител на „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив
е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
60 844.32 лева като е потвърдил неистина в подадени СД за разчитане по
ЗДДС, съгласно чл. 100, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС и чл.89 ал.1 от ППЗДДС, за
удостоверяване на определена информация, както следва:
На 08.05.2000г. в гр. Пловдив е избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери – 5706.22 лева като в СД по ЗДДС, вх. № *** г.
за данъчен период 01.04.2000г. – 30.04.2000г., подадена пред орган на власт –
ТДД – Пловдив е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е
декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 10 568.83 лева, а
действителният размер е 4862.61 лева и е намалил данъчния резултат с деклариран
в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 23.30 лева при действително установен
ДДС за внасяне в размер на 5 729.52 лева.
На 08.06.2000г. в гр. Пловдив е избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 12851.30 лева като в СД по ЗДДС,
вх. №***г.
за данъчен период 01.05.2000г. – 31.05.2000г., подадена пред орган на власт –
ТДД – Пловдив е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е
декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 13 548.02 лева, а
действителният размер е 637.02 лева и е намалил данъчния резултат с деклариран
в раздел „В” ДДС за възстановяване в размер на 59.70 лева при установен ДДС за
внасяне в размер на 12 851.30 лева.
На 13.07.2000г. в гр. Пловдив е избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 12 120.00 лева като в СД по
ЗДДС, вх. №***г.
за данъчен период 01.06.2000г. – 30.06.2000г., подадена пред орган на власт –
ТДД – Пловдив е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е
декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 13 980.69 лева, а
действителният размер е 1860.69 лева и е намалил данъчния резултат с деклариран
в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 294.00 лева при установен ДДС за
внасяне в размер на 12 414.00 лева.
На 10.08.2000г. в гр. Пловдив е избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери – 9 619.20 лева като в СД по ЗДДС, вх.
№***г.
за данъчен период 01.07.2000г. – 31.07.2000г., подадена пред орган на власт –
ТДД – Пловдив е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е
декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 10 485.82 лева, а
действителният размер е 866.62 лева и е намалил данъчния резултат с деклариран
в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 223.91 лева при установен ДДС за
внасяне в размер на 9 843.11 лева.
На 07.09.2000г. в гр. Пловдив е избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери – 6 020.00 лева като в СД по ЗДДС, вх.
№***г.
за данъчен период 01.08.2000г. – 31.08.2000г., подадена пред орган на власт –
ТДД – Пловдив е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е
декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 9317.79 лева, а
действителният размер е 3 297.79 лева и е намалил данъчния резултат с
деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 11.27 лева при установен ДДС
за внасяне в размер на 6031.27 лева.
На 12.10.2000г. в гр. Пловдив е избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери – 6 727.60 лева като в СД по ЗДДС, вх.
№***г.
за данъчен период 01.09.2000г. – 30.09.2000г., подадена пред орган на власт –
ТДД – Пловдив е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е
декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 6993.69 лева, а действителният
размер е 266.09 лева и е намалил данъчния резултат с деклариран в раздел „В”
ДДС за внасяне в размер на 225.87 лева при установен ДДС за внасяне в размер на
6 953.47 лева.
На 09.11.2000г. в гр. Пловдив е избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери – 7800 лева като в СД по ЗДДС, вх. №***г.
за данъчен период 01.10.2000г. – 31.10.2000г., подадена пред орган на власт –
ТДД – Пловдив е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е
декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 8 258.83 лева, а
действителният размер е 458.83 лева и е намалил данъчния резултат с деклариран
в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 54.77 лева при установен ДДС за внасяне
в размер на 7 854.77 лева;
и по чл.257, ал.1, пр.І, вр. чл.256, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.2, ал.1 и
ал.2 от НК за това, че в периода 08.05.2000г. – 09.11.2000г.в гр. Пловдив,
при условията на продължавано престъпление, като със седем деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, в качеството на управител на „Н.-АС” ЕООД гр.
Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи
размери – 60 844.32 лева е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание
– отчетни регистри за дневник за покупките на магнитен и хартиен носител
съгласно чл. 104, ал.2 от ЗДДС и чл. 91, чл.92, чл.94 и чл.96, ал.2 от ППЗДДС
/отм/. и е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание, както следва:
Отчетен регистър за дневник за покупките към СД
ВХ. № ***г.
за данъчен период 01.04.2000 г. –
30.04.2000г., в който е отразил данъчни фактури с право на данъчен кредит за
доставка на стоки, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и е
ползвал същите, а именно:
ДФ. № 10793/27.04.2000г. /реклама/ с
данъчна основа 4100.00лв. и ДДС 820.00 лева
ДФ № 10794/27.04.2000г. с д.о 4095.00
лева и ДДС 819.00 лева
ДФ № 10797/27.04.2000г. с д.о 4100.00
лева и ДДС 820.00 лева
ДФ № 10798/27.04.2000г. с д.о 4020.00
лева и ДДС 804.00 лева
ДФ № 10589/28.04.2000г. с д.о 4000.00
лева и ДДС 800.00 лева
ДФ № 10590/28.04.2000г. с д.о 4099.55
лева и ДДС 819.91 лева
ДФ № 10591/28.04.2000г. с д.о 4116.56
лева и ДДС 823.31 лева
Издадени от „Н.П.” гр. П.
Отчетен регистър за дневник за
покупките към СД вх. № ***г. за данъчен период 01.05.2000г. – 31.05.2000г., в който е отразил данъчни фактури с право на
данъчен кредит за доставка на стоки, без да е налице доставка по смисъла на чл.
6 от ЗДДС, а именно:
ДФ № 10398/28.04.2000г. с д. о 4116.56
лева и ДДС 823.31 лева
ДФ № 10595/09.05.2000г. с д.о 4000 лева
и ДДД 800 лева
ДФ № 10402/18.05.2000г. с д.о. 4000
лева и ДДС 800 лева
ДФ № 10403/18.05.2000г. с д.о 3960 лева
и ДДС 792 лева
ДФ № 10404/19.05.2000г. с д.о 4050 лева
и ДДС 810 лева
ДФ № 10405/19.05.2000г. с д.о 4000 лева
и ДДС 800 лева
ДФ № 10406/19.05.2000г. с д.о 3976 лева
и ДДС 795.20 лева
ДФ № 10409/20.05.2000г. с д.о 4080 лева
и ДДС 816 лева
ДФ № 10411/20.05.2000г. с д.о 3920 лева
и ДДС 784 лева
ДФ № 10610/31.05.2000г. с д.о 4085 лева
и ДДС 817 лева
ДФ № 10611/3105.2000г. с д.о 4000 лева
иДДС 800 лева
ДФ № 10612/31.05.2000г. с д.о 4085 лева
и ДДС 817 лева
ДФ № 10613/31.05.2000г. с д.о 4100 лева
и ДДС 820 лева
ДФ № 10614/31.05.2000г. с д.о 4100 лева
и ДДС 820 лева
ДФ № 10615/31.05.2000г. с д.о 4100 лева
и ДСС 820 лева
ДФ № 10616/31.05.2000г. ДКИ на фактура
10591 – 4116.56 лева с ДДС – 823.31 лева
ДФ № 10776/09.05.2000г. с д.о 4099 лева
и ДДС 819.80 лева
ДФ № 10777/09.05.2000г. с д.о 4000 лева
и ДДС 800 лева
Издадени от „Н.П.- П.П.” гр. П.
Отчетен регистър за дневник за покупките към СД
вх. № ***г.
за данъчен период 01.06.2000г. – 30.06.2000г.,
в който е отразил данъчни фактури с право на данъчен кредит за доставка на
стоки, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:
ДФ№ 247/26.06.2000г. с д.о 4050 и ДДС 810 лева
ДФ № 248/26.06.2000г. с д.о 4050 лева и
ДДС 810 лева
ДФ № 249/26.06.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 250/26.06.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 251/27.06.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 252/27.06.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 253/27.06.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева издадени от „И. ***.06.2000г. с д.о 4000 лева и ДДС 800 лева
ДФ № 128/26.06.2000г. с д.о 4100 лева и
ДДС 820 лева
ДФ № 129/26.06.2000г. с д.о 4100 лева и
ДДС 820 лева
ДФ № 131/26.06.2000г. с д.о 4100 лева и
ДДС 820 лева
ДФ № 162/27.06.2000г. с д.о 4100 лева и
ДДС 820 лева
ДФ № 163/27.06.2000г. с д.о 4100 лева и
ДДС 820 лева
ДФ № 164/27.06.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 165/27.06.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева, издадени от ЕТ „ВЕНКО – В. Л.”***
Отчетен регистър за дневник за покупките към СД
вх. №476/ 10.08.2000г.
за данъчен период 01.07.2000г.- 31.07.2000г.,
в който е отразил данъчни фактури с право на данъчен кредит за доставка на
стоки, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:
От „И. ***/27.06.2000г. с д.о 4000
лева и ДДС 800 лева
ДФ № 255/27.06.2000г. с д.о 4050 лева и
ДДС 810 лева
ДФ № 256/27.06.2000г. с д. о 4050 лева
и ДДС 810 лева
От ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”***.07.2000г. с
д.о 4050 лева и ДДС 810 лева
ДФ № 178/28.07.2000г. с д.о 4080 лева и
ДДС 816 лева
ДФ № 179/28.07.2000г. с д.о 906 лева и
ДДС 181.20 лева
ДФ № 223/27.07.2000г. с д.о 4030 лева и
ДДС 806 лева
ДФ № 224/27.07.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 225/27.07.2000г. с д.о 4100 лева и
ДДС 820 лева
ДФ № 226/27.07.2000г. с д.о 4000
лева и ДДС 800 лева
ДФ № 227/27.07.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 180/28.07.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 181/28.07.2000г. с д.о 2830 лева и
ДДС 566 лева
Отчетен регистър за дневник за
покупките към СД вх. №***.
за данъчен период 01.08.2000г.- 31.08.2000г.,
в който е отразил данъчни фактури с право на данъчен кредит за доставка на
стоки, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:
ДФ № 274/21.08.2000г. с д.о 4100 лева и
ДДС 820 лева
ДФ № 276/23.08.2000г. с д.о 4100 лева и
ДДС 820 лева
ДФ № 277/23.08.2000г. с д.о 4100 лева и
ДДС 820 лева
ДФ № 279/24.08.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 359/29.08.2000г. с д.о 1700 лева и
ДДС 340.00 лева
ДФ № 358/29.08.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 354/29.08.2000г. с д.о 4100 лева и
ДДС 820 лева
ДФ № 355/29.08.2000г. с д.о 4000 лева и
ДСС 800лева с издател ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”***
Отчетен регистър за дневник за
покупките към СД вх. №583/
12.10.2000г. г. за данъчен период 01.09.2000г.- 30.09.2000г.
г., в който е отразил данъчни фактури с
право на данъчен кредит за доставка на стоки, без да е налице доставка по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:
От доставчик ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”***/26.09.2000г.
с д.о 4100 лева и ДДС 820 лева
ДФ № 336/26.09.2000г. с д.о 4008 лева и
ДДС 801.60 лева
ДФ № 337/26.09.2000г. с д.о 4080 лева и
ДДС 816.00 лева
ДФ № 338/26.09.2000г. с д.о 4100 лева и
ДДС 820 лева
ДФ № 340/26.09.2000г. с д.о 4110 лева и
ДДС 822 лева
ДФ № 342/26.09.2000г. с д.о 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 343/26.09.2000г. с д.о 3900 лева и
ДДС 780 лева
ДФ № 345/26.09.2000г. с д.о 1200 лева и
ДДС 240 лева
ДФ № 344/26.09.2000г. с д.о 4140 лева и
ДДС 828 лева
Отчетен регистър за дневник за покупките към СД
вх. №177/ 09.11.2000г.
г. за данъчен период 01.10.2000г.-
31.10.2000г. г.,
в който е отразил данъчни фактури с право на данъчен кредит за доставка на
стоки, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:
ДФ № 5329/03.10.2000г. с д.о 4000 лева
и ДДС 800 лева
ДФ № 5331/05.10.2000г. с д.о 4000 лева
и ДДС 800 лева
ДФ № 5333/09.10.2000г. с до 4000 лева и
ДДС 800 лева
ДФ № 5335/11.10.2000г. с д.о 4000 лева
и ДДС 800 лева
ДФ № 5339/17.10.2000г. с д.о 4100 лева
и ДДС 820 лева
ДФ № 5692/18.10.2000г. с д.о 4100 лева
и ДДС 820 лева
ДФ № 5696/24.10.2000г. с д.о 4000 лева
и ДДС 800 лева
ДФ № 5698/25.10.2000г. с д.о 4000 лева
и ДДС 800 лева
ДФ № 5699/26.10.2000г. с д.о 2800 лева
и ДДС 560 лева
ДФ
№ 5701/30.10.2000г. с д.о 4000 лева и ДДС 800 лева, издадени от ЕТ „Сими 2000 –
А.К” гр. София.
Прокурорът поддържа
обвиненията от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с
налагане на наказания лишаване от свобода при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Счита, че с оглед степента на обществена опасност на
деянието и липсата на осъждания на подс.П., целите на наказанието ще бъдат
изпълнени чрез отлагане изтърпяването на наложеното наказание при условията на
чл.66 от НК. Намира, че следва да се наложи и
кумулативно предвиденото наказание „глоба” за отделните престъпления,
като счита, че същото следва да се определи също при превес на смекчаващите
обстоятелства, в размер ориентиран към минимума. Предлага на основание чл.23 от НК да се определи общо най-тежко наказание спрямо подс.С.П..
Подсъдимият
С.П. не се признава за виновен, като
моли да бъде оправдан.
Защитниците
на подсъдимия са на становище, че обвиненията не са доказани по категоричен
начин от обективна страна, а също и от субективна страна. В този смисъл се иска
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по вменените му
престъпления.
За
съвместно разглеждане в наказателното производство не е приет, предявения от
Министъра на финансите, чрез процесуалния му представител граждански иск срещу подсъдимия.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства , преценени в тяхната
съвкупност, съдът
намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
С.П.П. е роден на ***г***. Живее в същия град.
б., б. г. е. С висше образование е. Разведен Работи като управител на
„РМЦ” ЕООД гр. Пловдив. Не е
осъждан-реабилитиран.
С Решение от 08.07.1996г., постановено по ф.д. №
3649/1996г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в регистъра за търговски
дружества било вписано ЮЛ “Н.-АС” ООД със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив. Съдружници били подсъдимия
С.П.П. и св. А.Н.-АСН.-АС, но
дружеството се представлявало и управлявало само от подс.П.. Същото било
регистрирано по ЗДДС с изх. № 3577/08.08.1996г. Предмета на дейност бил основно
търговия и производство на метални изделия. Дружеството разполагало с
производствени помещения, където развивало дейността си, находящи се на
територията на „Пловдив-стройресурс” ЕАД, гр.Пловдив.
С договор от 08.05.2001г. /т.1, л.41 от досъдебното
производство/ съдружниците П. и Н.-АС продали дяловете си на „Три-Фон” ООД гр.Пловдив, представлявано от св. А.М.С., а с
решение № 3774 от 12.06.2001г. /т.1,л.42 от досъдебното производство/ в
търговския регистър били вписани новите обстоятелства относно продажба на
дружествените дялове от “Н.-АС” ООД на
„Три-Фон” ООД гр.Пловдив, приемане за съдружник на това дружество,
освобождаване на старите съдружници като такива, освобождаване от длъжност и
отговорност на досегашния управител, преобразуване на ООД в ЕООД. Променило се
и седалището и адреса на управление на фирмата.
Съдружници в
„Три-Фон” ООД гр.Пловдив били свидетелите А.М.С. и В.М.Л.. С решение №
5862/12.10.2001г. по ф.д. № 1310/2001г. по описа на Пловдивския окръжен съд,
съдружниците били освободени. Дружеството било преобразувано в ЕООД с едноличен
собственик на капитала свидетеля Й.Ю., който бил вписан като управител и
представляващ. Променен бил и адреса на управление- в гр.Пловдив, ул.”С.”№ ***.
Като управител на
„Н.-АС” ЕООД гр.Пловдив, подсъдимият
С.П. подавал редовно и в срок пред данъчната служба по регистрация на
дружеството справки – декларации /СД/ в съответствие с изискванията на
действащата нормативна уредба - чл.100,
ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС /отм./ и чл.89, ал.1 от ППЗДДС /отм./, както и
дневници за покупки и дневници за продажби съгласно чл. 104, ал.2 от ЗДДС
/отм./, чл.91, 92 и 94 и 96, ал.2 от ППЗДДС /отм./.
Съгласно чл. 100, ал.1 от ЗДДС -СД е документ, в който
регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена
информация, свързана с неговата дейност, което е основание за възникване на
права и задължения. Съгласно ал.2и ал.3 на същия текст СД се съставя по
образец, определен с правилника за прилагането на закона, като за всеки данъчен
период регистрираното лице е длъжно да подаде СД в съответната ТДД до 14-то
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. СД за
всеки данъчен период по чл.100 от закона се изготвя по образец, съгласно чл.
89, ал.1 от ППЗДДС / отм./.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични,
отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. В дневника за
покупки се отразявали данъчните документи по доставки, по които търговецът е
получател. Регистрираното лице е имало и задължение да представя в ТДД заедно
със СД за периода копие от дневника за продажбите и копие от дневника за
покупките в частта, включваща всички документи, издадени или получени през
съответния данъчен период, на хартиен носител, както и тази информация от дневниците
на магнитен носител . Също така регистрираните лица е следвало да водят
документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството и ЗДДС/ чл.94 от ППЗДДС отм./. Документация и отчетност се
водела както за облагаемите и освободените доставки със стоки и услуги, така и
за вноса на стоки.
Според чл.96, ал.2 от ППЗДДС /отм./ регистрираните лица е
следвало да отразяват документите по получените доставки, ползвания данъчен
кредит и осъществен внос в счетоводството си и дневника за покупките на датата,
на която са получени, но не по-късно от третия данъчен период след издаването
на документа.
Счетоводството на „Н. АС”ЕООД през периода
2000-2001г. се водело от свидетелката
Т.Р.. Всеки месец същата изготвяла СД,
дневниците за покупки и продажби въз основа на предоставени й от подс.С.П.
първични счетоводни документи-фактури за покупки и продажби. СД се подписвали
от подсъдимия П., след което били предоставяни в ТДД от св. Р., която била упълномощена от
подсъдимия, съобразно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.
Въз основа на Акт за
възлагане на данъчна ревизия била извършена такава на “Н.-АС” ЕООД гр.Пловдив, която приключила с издаването на
ДРА № 139 от 07.03.2001г. /т.2, л.32-46 от досъдебното производство/.
Проверката обхванала периода 01.01.1999г. - 31.10.2000г. и установила данъчни
задължения по ЗДДС. На 14.03.2001г. актът бил връчен на подсъдимия П., който го
обжалвал в законноустановения срок. С Решения № 358 от 10.05.2001г. и от
23.05.2001г. на Регионалния данъчен директор /т.3, л.315-324,325-326 от
досъдебното производство/, ДРА бил отменен в частта за установените данъчни
задължения по ДДС за периода 01.06.2000г. - 30.09.2000г. и бил върнат за нова
данъчна ревизия на дейността на дружеството за този период. В останалата част
актът бил потвърден. Н.-АС С решение, постановено по адм.дело № 1450/2001г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, в сила от 15.07.2003г., жалбата на “Н.-АС”
ЕООД срещу горния ДРА, потвърден с
решение на РДД -гр.Пловдив, била отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Извършената нова данъчна
ревизия на дружеството, също завършила с издаването на ДРА №1083/04.10.2001г.
/т.2, л.47-59, т.3, л.334-346 от досъдебното производство/, при която били установени данъчни задължения
по ЗДДС за периода 01.06.2000г. - 30.09.2000г. в размер на 41 533,04 лв. и
лихви в размер на 6 678,37 лв. Този ДРА бил връчен служебно по реда на
чл.50 от ДПК /отм./ на 30.10.2001г., поради описаната по-горе промяна в
собствеността и управлението на дружеството. Не е обжалван и влязъл в сила.
Чрез водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание
– дневници за покупки и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание –
данъчни фактури, и деклариране на неверни данни при подаване на дължимите
справки-декларации по ЗДДС, подсъдимият П. е целял да се укриване на данъчни
задължения за следните данъчни периоди:
Данъчен период месец април
2000г.
За този данъчен период подсъдимият П., в качеството си на
управител на „Н. АС” ЕООД, подписал СД №
63/08.05.2000г.
/т.3, л.39 от досъдебното производство/, която била подадена в ТДД
гр.Пловдив от свидетелката Р., ведно с
регистрите дневник за покупки /т.3, л.43 от досъдебното производство/ и дневник
за продажби на хартиен и магнитен носител. Те били изготвени от св.Р. въз
основа на представени й от подсъдимия първични счетоводни документи.
В дневника за покупки били включени следните доставки,
въз основа на които се претендирал данъчен кредит-
От доставчика „Н.П. – П.П.” гр.П. с МОЛ В. Т./ том ІІІ от дос.произв., л.102-114/:
ДФ № 10793/27.04.2000г. с данъчна основа 4 100.00 лева и
ДДС 820.00 лева
ДФ № 10794/27.04.2000г. с данъчна основа 4 095.00 лева и
ДДС 819.00 лева
ДФ № 10797/27.04.2000г. с данъчна основа 4 100.00 лева и
ДДС 820.00 лева
ДФ № 10798/27.04.2000г. с данъчна основа 4 020.00 лева и
ДДС 804.00 лева
ДФ № 10589/28.04.2000г. с данъчна основа 4 000.00 лева и
ДДС 800.00 лева
ДФ № 10590/28.04.2000г. с данъчна основа 4 099.55 лева и
ДДС 819.91 лева
ДФ № 10591/28.04.2000г. с данъчна основа 4 116.56 лева и
ДДС 823.31 лева, като в действителност нито една от тези доставки не била
реално получена и разплатена от представляваното от подсъдимия дружество. От приложения по делото
препис-извлечение от акт за смърт № 0227/10.02.2000г. /т.І, л.115 от
досъдебното производство/ представляващия Партията В. Т. е починал на 09.02.2000г., т.е. два месеца преди издаване
на горните данъчни фактури.
Видно от удостоверение за актуално състояние на „Н.П. – П.П.”
гр.П. и съдебни решения /т.1,л.117-131,133,134 от досъдебното производство/ от
учредяването си до 05.11.2007г. тя се представлявала от председателя В. Т..
От писмо на ТД на НАП гр.П. и приложенията към него
/л.259-272 от НОХД № 362/08г./ Партията е подала СД с дневници за покупки и
продажби за месеци февруари и март
2000г. В тях като съконтрахент не фигурирал “Н.-АС” ЕООД гр.Пловдив. За следващите два месеца - април и май 2000г.
не били подадени такива. Видно от извършената насрещна проверка в хода на
данъчната ревизия /т.3, л.250 от досъдебното производство/, „Н.П. – П.П.” гр.П.
била регистрирана по ЗДДС. Последният отчетен данъчен период бил март 2000г.,
като нито една от посочените горе фактури не била отчетена.
По делото не са събрани доказателства “Н.-АС” ЕООД гр.Пловдив
да е било в търговски отношения с упълномощено от „Н.П. – П.П.” гр.П. лице. В
този смисъл не може да бъде кредитирано представеното от защитниците на подсъдимия
пълномощно № 26/21.04.2000г. /л.517 от НОХД № 362/08г. /, тъй като същото е в
ксерокопие и не представлява годно доказателство. От приложената справка от
нотариус К.Д. /л.541 от същото дело/ се установява, че на 21.04.2000г. е
заверено пълномощно, с което Х.Т. А., представляващ ПП „Н.-АС П.”,
упълномощава А. С. М. да извършва стопанска дейност от името на
фирмата, да открива банкови сметки, да представлява фирмата пред държавната
администрация на РБ, да организира и
ръководи дейността на фирмата, да поръчва печати, бланки, карти и други.
Едновременно с това обаче се установява, че с присъда от 06.02.2004г., постановена по НОХД №
23/2003г. по описа на Окръжен съд гр.П.,
влязла в сила, Х.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.116, ал.1, т.1, 7, 8, пр.2 и 9 вр.
чл.20, ал.1 и 3 от НК с пострадал В. Т. в качеството му на председател на „Н.П.
– П.П.” гр.П. Деянието е извършено с користна цел - обсебване на активите и
пасивите на партията, с цел да бъде прикрито друго престъпление - съставяне на
неистински документи, данъчни декларации, депозирани в ТДД гр.П.. Видно от
мотивите на съдебния акт чрез стопанската дейност на партията и представяне на
фактури с невярно съдържание, А. е получавал неправомерно ДДС. Последният се
опитал за узурпира партията, за да продължи с неправомерното получаване на ДДС
чрез представяне на фактури с невярно съдържание. С оглед на това, извършеното
от А., упълномощаване следва да бъде възприето като част от неговите намерения за неправомерно получаване на ДДС. То не
променя извода, че визираните данъчни фактури не отразяват реални сделки.
Така в справката-декларация за данъчния период
01.04.2000г. - 30.04.2000г. подсъдимият С.П. потвърдил неистина в раздел „Б” от
декларацията като декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на
10 568.83 лева, а действителният размер бил 4 862.61 лева и намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 23.30
лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 5 729.52 лева.
По този начин подсъдимият избегнал плащането на данъчни задължения в размер на
5 706.22 лева, които са в големи размери по смисъла на чл. 93, т.14 от НК.
Данъчен период месец май
2000г.
За този данъчен период подсъдимият, в качеството си на
управител на търговското дружество, подписал справка-декларация №
151/08.06.2000г.
/т.ІІІ, л.44 от досъдебното производство/,
ведно с регистрите дневник за покупки /т.3,л.47 от досъдебното
производство/ и дневник за продажби на хартиен и магнитен носител. Те били
изготвени въз основа на представените от него първични счетоводни документи. По
описания по-горе начин, описаните документи били подадени от св.Радев в
ТДД-Пловдив.
В дневника за покупки били включени следните фактури, с
издател „Н.П. – П.П.” гр.П. с МОЛ В. Т.,
приложени в том ІІІ, л.116-148 от досъдебното производство:
ДФ № 10398/28.04.2000г. с данъчна основа 4 116.56 лева и
ДДС 823.31 лева
ДФ № 10595/09.05.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС
800 лева
ДФ №
10402/18.05.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ №
10403/18.05.2000г. с данъчна основа 3 960 лева и ДДС 792 лева
ДФ № 10404/19.05.2000г. с данъчна основа 4 050 лева и ДДС
810 лева
ДФ № 10405/19.05.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС
800 лева
ДФ №
10406/19.05.2000г. с данъчна основа 3 976 лева и ДДС 795.20 лева
ДФ № 10409/20.05.2000г. с данъчна основа 4 080 лева и ДДС
816 лева
ДФ № 10411/20.05.2000г. с данъчна основа 3 920 лева и ДДС
784 лева
ДФ № 10610/31.05.2000г. с данъчна основа 4 085 лева и ДДС
817 лева
ДФ № 10611/31.05.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС
800 лева
ДФ № 10612/31.05.2000г. с данъчна основа 4 085 лева и ДДС
817 лева
ДФ № 10613/31.05.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС
820 лева
ДФ № 10614/31.05.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС
820 лева
ДФ № 10615/31.05.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС
820 лева
ДФ № 10616/31.05.2000г.
ДКИ на фактура 10591 – 4 116.56 лева и
ДДС 823.31 лева
ДФ № 10776/09.05.2000г. с данъчна основа 4 099 лева и ДДС
819.80 лева
ДФ № 10777/09.05.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС
800 лева.
По делото е установено от извършената насрещна проверка,
че сочения доставчик ПП”Н.П. не е подавала СД , както и че соченото като МОЛ В.
Т. е починал и данъчните фактури са издадени след смъртта му. В действителност
нито една от тези доставки не била реално получена и разплатена от
представляваното от подсъдимия търговско
дружество.
Изложените в мотивите съображения за предходния данъчен
период относно представителството на посочената партия, регистрация по ЗДДС, отчетени данъчни периоди
и данъчни фактури, важат и за този
период. По делото не са събрани доказателства управляваното от подс.П.
дружество да е било в търговски отношения с упълномощено от „Н.П. – П.П.” гр.П.
лице.
В справката-декларация за данъчен период 01.05.2000г. -
31.05.2000г. подсъдимият П. потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията
като декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 13 548.02 лева, а
действителният размер бил 637.02 лева и намалил данъчния резултат с деклариран
в раздел „В” ДДС за възстановяване в размер на 59.70 лева при установен ДДС за
внасяне в размер на 12 851.30 лева. По този начин подсъдимият избегнал
плащането на данъчни задължения в размер на 12 851.30 лева, които по смисъла на чл. 93, т.14 от НК представляват
особено големи размери.
Данъчен период месец
юни 2000г.
За този данъчен период подсъдимият П., в качеството си на
управител на търговското дружество, подал в ТДД-Пловдив справка-декларация №
753/13.07.2000г.
/т.3, л.347 от досъдебното производство/,
ведно с регистрите дневник за покупки /т.3, л.351 от досъдебното
производство/ и дневник за продажби на хартиен и магнитен носител. Те били
изготвени от св.Р. въз основа на представени й от подсъдимия първични
счетоводни документи.
В дневника за покупки били включени следните доставки, за
които се претендирал данъчен кредит, всички приложени в том ІІІ от досъдебното
производство:
От издател „И. *** с МОЛ И.Г.:
ДФ № 247/26.06.2000г. с данъчна основа 4 050 и ДДС 810 лева
ДФ № 248/26.06.2000г. с данъчна основа 4 050 лева и ДДС 810 лева
ДФ № 249/26.06.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ №
250/26.06.2000г. с данъчна основа 4 000
лева и ДДС 800 лева
ДФ № 251/27.06.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ № 252/27.06.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ № 253/27.06.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева . В действителност
нито една от отчетените фактури не отразявала реална облагаема сделка, въпреки
че били включени в дневника за продажби и справката-декларация за данъчен
период юни 2000г. на доставчика.
В дневника за покупки за горния данъчен период на “Н.-АС” ЕООД гр.Пловдив
били включени и фактури, с издател ЕТ
„ВЕНКО – В.Л.”*** с МОЛ В.Л., а именно:
ДФ № 127/23.06.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ № 128/26.06.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС 820 лева
ДФ № 129/26.06.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС 820 лева
ДФ №
131/26.06.2000г. с данъчна основа 4 100
лева и ДДС 820 лева
ДФ № 162/27.06.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС 820 лева
ДФ № 163/27.06.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС 820 лева
ДФ № 164/27.06.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ № 165/27.06.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева, всички приложени в
том ІІІ от дос.производство.
Въпреки, че фактурите били включени в дневника за
продажби и справката-декларация за данъчен период юни 2000г. /л.173-175 от НОХД
№ 362/08г./ на доставчика, в действителност се касае за фиктивни сделки. От
проведените насрещни проверки за посочения период е установено, че предходните
доставчици на ЕТ”ВЕНКО-В.Л.” не са издавали посочените фактури, като в този
смисъл са и свидетелските показания на представляващите ги лица- М.С., Б.Н.,
С.М., Д.С..
Така в справката-декларация за данъчен период
01.06.2000г. – 30.06.2000г. подсъдимият П. потвърдил неистина в раздел „Б” от
декларацията, като декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на
13 980.69 лева, а действителният размер бил 1 860.69 лева и намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 294.00
лева при установен ДДС за внасяне в размер на 12 414.00 лева. По този
начин е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери
12 120.00 лева, съгласно чл. 93,
т.14 от НК.
Данъчен период месец юли 2000г.
За посочения данъчен период подсъдимият С.П., в
качеството си на управител на търговското дружество, подписал
справка-декларация № 476/10.07.2000г. /т.3, л.352 от досъдебното
производство/, която била подадена в ТДД гр.Пловдив от свидетелката Р., ведно с регистрите дневник за покупки /т.3,
л.355 от досъдебното производство/ и дневник за продажби на хартиен и магнитен
носител, които били изготвени въз основа на представените от подсъдимия
първични счетоводни документи.
В дневника за покупки били включени следните фактури, от
доставчик „И. *** с МОЛ И.Г.:
ДФ № 254/27.06.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ № 255/27.06.2000г. с данъчна основа 4 050 лева и ДДС 810 лева
ДФ № 256/27.06.2000г. с данъчна основа 4 050 лева и ДДС 810 лева, / том ІІІ от
дос.производство/
В дневника за покупки за посочения данъчен период на “Н.-АС” ЕООД гр.Пловдив
били включени и следните фактури, с издател
ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”*** с МОЛ-св. В.Л.:
ДФ № 177/28.07.2000г. с данъчна основа 4 050 лева и ДДС 810 лева
ДФ № 178/28.07.2000г. с данъчна основа 4 080 лева и ДДС 816 лева
ДФ № 179/28.07.2000г. с данъчна основа 906 лева и ДДС 181.20 лева
ДФ № 223/27.07.2000г. с данъчна основа 4 030 лева и ДДС 806 лева
ДФ № 224/27.07.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ № 225/27.07.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС 820 лева
ДФ
№ 226/27.07.2000г. с данъчна основа
4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ № 227/27.07.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ № 180/28.07.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ № 181/28.07.2000г. с данъчна основа 2 830 лева и ДДС 566 лева .
В действителност и за двамата доставчици се касае за
фиктивни сделки, въпреки че фактурите били включени в дневниците за продажби и
справките-декларации за данъчен период юли 2000г. на доставчиците.
В справката-декларация за данъчен
период 01.07.2000г. – 31.07.2000г.
подсъдимият потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като декларирал данъчен кредит за приспадане
в размер на 10 485.82 лева, а действителният размер бил 866.62 лева и
намалил данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на
223.91 лева при установен ДДС за внасяне в размер на 9 843.11 лева. По
този начин подсъдимият избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 9
619.20 лева, които представляват големи размери по смисъла на чл. 93, т.14 от НК.
Данъчен период месец август 2000г.
За този данъчен период подс.П. отразил в дневника за
покупки следните доставки, въз основа на които претендирал данъчен кредит, за
които било установено, че няма прехвърляне на собственост по смисъла на чл.6 от ЗДДС:
От доставчик ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”*** с МОЛ В.Л.:
ДФ № 274/21.08.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС
820 лева
ДФ № 276/23.08.2000г. с данъчна основа данъчна основа 4
100 лева и ДДС 820 лева
ДФ № 277/23.08.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС
820 лева
ДФ № 279/24.08.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ №
359/29.08.2000г. с данъчна основа 1 700 лева и ДДС 340 лева
ДФ №
358/29.08.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева
ДФ № 354/29.08.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС
820 лева
ДФ № 355/29.08.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДСС
800 лева .
Така подсъдимият С.П., в качеството си на управител на „Н.
АС”ЕООД, подписал справка-декларация № 91/07.09.2000г /т.3, л.356 от
досъдебното производство/ за данъчен период 01.08.2000г. – 31.08.2000г., в
която потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията като декларирал данъчен
кредит за приспадане в размер на 9 317.79 лева, а действителният размер бил
3 297.79 лева и намалил данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за
внасяне в размер на 11.27 лева при установен ДДС за внасяне в размер на 6
031.27 лева. По този начин подсъдимият укрил данъчни задължения в големи
размери- 6 020.00 лева, по смисъла на чл. 93, т.14 от НК.
Данъчен период месец
септември 2000г.
За този данъчен период подсъдимият П., в качеството си на
управител на търговското дружество, подписал справка-декларация №
583/12.10.2000г. /т.ІІІ,
л.361 от досъдебното производство/, която била подадена, ведно с регистрите дневник за покупки /т.ІІІ,
л.364 от досъдебното производство/ и дневник за продажби на хартиен и магнитен
носител. Те били изготвени по описания по-горе начин и подадени от св.Р..
В дневника за покупки подс.П. включил следните фактури, с
издател ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”*** с МОЛ В.Л.:
ДФ № 335/26.09.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС 820 лева
ДФ № 336/26.09.2000г. с данъчна основа 4 008 лева и ДДС 801.60 лева
ДФ № 337/26.09.2000г. с данъчна основа 4 080 лева и ДДС 816 лева
ДФ № 338/26.09.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС 820 лева
ДФ № 340/26.09.2000г. с данъчна основа 4 110 лева и ДДС 822 лева
ДФ №
342/26.09.2000г. с данъчна основа 4 000
лева и ДДС 800 лева
ДФ № 343/26.09.2000г. с данъчна основа 3 900 лева и ДДС 780 лева
ДФ №
345/26.09.2000г. с данъчна основа 1 200
лева и ДДС 240 лева
ДФ №
344/26.09.2000г. с данъчна основа 4 140
лева и ДДС 828 лева, приложени в том ІІІ, л.204-220 от дос.производство/.
В действителност нито една от отчетените фактури не
отразявала реална облагаема сделка, въпреки че били включени в дневника за
продажби и справката-декларация за данъчен период септември 2000г. на
доставчика /л.182-184 от НОХД № 362/08г./.
В справката-декларация за данъчен период 01.09.2000г. –
30.09.2000г. подсъдимият П., като управител на „Н. АС”ЕООД потвърдил неистина в
раздел „Б” от декларацията като декларирал данъчен кредит за приспадане в
размер на 6 993.69 лева, а действителният размер бил 266.09 лева и намалил данъчния резултат с
деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 225.87 лева при установен
ДДС за внасяне в размер на 6 953.47 лева. По този начин същият укрил
данъчни задължения в размер на 6 727.60 лева-големи размери по смисъла на чл.
93, т.14 от НК.
Описаните в дневниците за покупки за данъчни периоди юни,
юли, август и септември 2000г. фактури не отразявали реално осъществени покупки
от “Н.-АС”
ЕООД гр.Пловдив.
В показанията си св. И.Г. /приобщени по реда на чл.281,
ал.1 от НПК/, управител и собственик на „И. ***, заявява, че той не познава
подсъдимия П. и управляваното от него търговско дружество, не е сключвал
сделки с него. Твърди, че не е издавал
посочените данъчни фактури и те не са попълнени и подписани от него.
Установява, че представляваното от него дружество се занимавало само с търговия
и не е имало офис или склад, не е съхранявал стоката, предмет на сделките.
Видно от издадения на „И. Комерс”ЕООД ДРА № 20/15.03.2002г. /приложен по дело/ за
периода 28.10.1999г. – 19.10.2000г., съобразно подадените справки-декларации,
това дружество е реализирало оборот в размер на 1 591 524,12 лева. Подобна
дейност изисква материална-техническа и кадрова обезпеченост, с каквато
дружеството не е разполагало. То не е притежавало дълготрайни и краткотрайни активи, печалби, доходи. От дневниците за
покупки и продажби се установява, че част от сделките имат за предмет услуги,
като СМР, ремонт, проектиране, проучване
и др., които са несъвместими с развиването само на търговска дейност и липсата
на необходимия кадрови и материален ресурс.
В хода на извършваната ревизия Г. е декларирал, че
счетоводните документи на управляваното от него дружество са откраднати през
август 2000г., както и, че счетоводството е водено на компютър от Счетоводна
къща със собственик свидетеля К.С.Л., като не може да бъде възстановена никаква
част от него поради кражба на компютрите от офиса и липса на връзка с
контрагентите си. Поради това данъчните органи са били лишени от възможността
да извършат проверка на аналитичните и синтетичните счетоводни сметки.
Дейността на другия основен доставчик на „Н. АС” ЕТ „В. –
В.Л.”*** също е била обект на данъчна проверка по ЗДДС за периода 01.01.2000г.
– 16.10.2000г., която е завършила с ДРА № 282/31.07.2002г. /приложен в папка
ДРА от съдебното дело/. Установено е, че и този търговец не е разполагал с
търговски или други обекти, от които да упражнява дейността си. Не е имал открита банкова сметка.
***-декларации и дневници за продажби са установени приходи в размер на 1 272 066,62
лева. Подобен оборот изисква материална-техническа и кадрова обезпеченост, с
каквото ЕТ не е разполагал. Търговският субект не е имал служители. Последното
обстоятелство се потвърждава и от
приложената по делото справката от ТД на НАП гр.Пловдив /л.282 от НОХД №362/08г./,
съгласно която за финансовата 2000г. има подадена справка по реда на чл.57 от
ЗОДФЛ, но няма изплатени суми по същата. За финансовата 1999г. няма налична в
досието. От дневниците за покупки и продажби и на тази фирма, се установява, че
част от сделките имат за предмет услуги, като СМР, ремонт, монтаж и др.,
материали, които са несъвместими с развиването само на търговска дейност и
липсата на необходимия кадрови и материален ресурс.
По идентичен начин и св.В.Л. е декларирал в хода на
ревизията, че счетоводните документи на ЕТ
са откраднати, през октомври 2000г.
При съпоставка на дневниците за покупки на „И. комерс”
ЕООД и ЕТ „В. – В.Л.” се установява, че те са имали едни и същи доставчици.
Техни общи съконтрагенти са били СД
„Антония”, ЕТ „Фиан-Ф. М.”, ЕТ „Д.Т.”, ЕТ „ТД-ЕЛ-04”, ЕТ „Велис-В.Т.”, „Струя
1” ООД, ЕТ „Н.-АС Бриз”. ЕТ „В. – В.Л.”*** е получавал доставки и от „Елнита”
ООД, ЗК”Козница”, ЕТ „ЕМС Мил – С.М.”.
В хода на извършената данъчна ревизия на “Н.-АС” ЕООД гр.Пловдив
данъчните органи отказали да признаят право на данъчен кредит по отразените в
дневниците му за покупки данъчни фактури, издадени от предходните доставчици „И. комерс” ЕООД и ЕТ
„В. – В.Л.”***. При извършената насрещна проверка в хода на ревизията /т.ІІІ,
л.256-258 от досъдебното производство/ било установено, че предходните
доставчици на ЕТ „В. – В.Л.”*** не са издавали фактурите, отразени в дневниците
му за покупки, не са регистрирани по смисъла на ЗДДС.
Един от тези предходни доставчици е „Елнита” ООД е със
седалище гр.София . Видно от извършената насрещна проверка в хода на данъчната
ревизия и приложените фактури, митнически декларации /т.ІІІ, л.283-302 от
досъдебното производство/, дневниците за продажби, е че дружеството не е издавало фактури на ЕТ
„ВЕНКО – В.Л.”***. Фактури със същите номера са били издадени на други
търговски субекти, с друг предмет - вноски по лизингови договори. В дневниците
за продажби за данъчни периоди май-септември 2000г. като получател не фигурира
ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”***.
Друг доставчик е ЗК”К.”, със седалище с.А., Софийска
област /т.І, л.142-145 от досъдебното производство/, която се представлява се
от св. М.Г.. Видно от извършената насрещна проверка в хода на данъчната ревизия
/т.ІІІ, л.304 от досъдебното производство/ и от приложените СД, дневници за
покупки и продажби /л.552-563 от НОХД № 362/08г./ на ЗК, визираните фактури не
се включени в дневника за продажби, в справката-декларация и в счетоводството
на кооперацията. В дневниците за продажби за данъчни периоди май-септември 2000г.
като получател не фигурира ЕТ „В. –
В.Л.”***. От показанията дадени от св.М.Г. в хода на съдебното производство се
установява, че предметът на дейност на ЗК е зърнопроизводство, имала е и
млекосъбирателен пункт. Кооперацията не е била в търговски отношения с ЕТ „В. – В.Л.”*** и не са му били
издавани данъчни фактури. Не се установява да е имало друго лице, което
да е осъществявало дейност от името на ЗК въз основа на пълномощно.
ЕТ „ЕМС Мил – С.М.”*** /т.1, л.145 от досъдебното
производство/ със собственик С.С.М.. И
за този търговец при извършената насрещна проверка /т.ІІІ, л.306 от досъдебното
производство/ е видно, че не е издавал фактури с посочените номера и не е
осъществявал сделки с ЕТ „В. – В.Л.”***. В дневниците за продажби за данъчни
периоди май-септември 2000г. /л.510-515 от НОХД № 362/08г./ като получател не
фигурира ЕТ „В. – В.Л.”. Според показанията на свидетеля С.М., дадени в хода на
съдебното производство, фирмата управлява от него се е занимавала основно с
шивашка дейност, както и с продажба на алкохол, цигари, захарни изделия. Той
лично се е занимавал с управлението и дейността й, не е имал друг пълномощник, който да я представлява.
СД „Антония” е със седалище гр.Пловдив. От извършената
насрещна проверка в хода на данъчната ревизия /т.ІІІ, л.265-266 от досъдебното
производство/ е видно, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 27.06.2000г. Не
е издавало фактури на ЕТ „В. – В.Л.”*** и не е имало търговски отношения с
него. Съгласно справка от ТД на НАП
гр.Пловдив /л.484 от НОХД № 362/08г./ дружеството е регистрирано по
ЗДДС до 14.10.2002г. Дневниците за
продажби за месеци юли, август и септември 2000г. са нулеви. В този за месец
юни 2000г. като получатели не фигурират ЕТ „В. – В.Л.”*** и „И. ***. Според
показанията на св. Д.Ф.С., съдружник,
дружеството се е занимавало предимно с електрически материали за промишлени цели. Тя не е била в
търговски отношения с ЕТ „В. – В.Л.”***, а тази фирмата й е станала известна от
извършените насрещни данъчни проверки.
ЕТ „Фиан-Ф. М.” е със седалище гр.Пловдив /т.1, л.149 от
досъдебното производство/ със собственик Ф. Г. М.. Търговецът е регистриран по
ЗДДС на 26.04.1995г. и дерегистриран на 30.12.1997г. /т.ІІІ, л.277 от
досъдебното производство/. От показанията на св.Д.С., дъщеря на М. и негов
пълномощник, ЕТ също се е занимавал с
електрически материали за промишлени
цели.
ЕТ „Д.Т.” е със седалище гр.Благоевград /т.1, л.146 от
досъдебното производство/ Видно от извършената насрещна проверка в хода на
данъчната ревизия /т.ІІІ, л.261 от досъдебното производство/ през 2000г.
търговецът не е регистриран по ЗДДС. Съгласно справка от ТД на НАП
гр.Благоевград /л.480 от съдебното дело НОХД № 362/08г./ ЕТ е регистриран по ЗДДС на 17.05.1995г. по
инициатива на данъчния органи и по негова такава е дерегистриран още на
01.01.1998г.
ЕТ „ТД-ЕЛ-04” е със седалище гр.Асеновград /т.І,
л.147-148 от досъдебното производство/ е със собственик Е. М. К., за която е
установено, че е починала през 2002г. И на този търговец е извършената насрещна
проверка в хода на данъчната ревизия , която е установила, че не са издавани
фактури на„И. ***0.09.2000г. Основна дейност на фирмата е ремонт на
ел.инсталации, израждане на трафопостове, монтаж на електрически уреди. Към
10.10.2000г. са отпечатани данъчни фактури с номера 1-167 включително. До
30.09.2000г. е издадена фактура до номер 112 включително. Според извършената
насрещна проверка в хода на данъчната ревизия /т.ІІІ, л.279-280 от досъдебното
производство/ дружеството не е издавало фактури и на ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”***.
Съгласно дневниците за продажби за данъчни периоди май-септември 2000г.
/л.485-489 от НОХД №362/08г./ в тях като получатели не фигурират ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”***
и „И. ***.
Подобни са констатациите и от извършената насрещна
проверка на ЕТ „Велис-В.Т.”***, със собственик св. В.Г.Т.. Видно е /т.ІІІ, л.272-276 от досъдебното
производство, л.128 от папка приложения ДРА/, че търговецът не е издавал
фактури на „И. *** – В.Л.”*** и фактури с такива номера. Те не фигурират и в
дневниците за продажби и в СД. Според показанията на св. Т. фирмата й няма
офиси в други градове освен в гр.София. Занимава се с електрооборудване за
енергетиката, за енергийни обекти. Не е имала търговски отношения с ЕТ „ВЕНКО –
В.Л.”*** и „И. *** упълномощавала и друго лице да развива дейност от името на
фирмата.
„Струя 1” ООД е
със седалище гр.София /т.1, л.150-151 от досъдебното производство/ и се
представлява от Б.В.Н.-АС. Видно от извършената насрещна проверка в хода на
данъчната ревизия /т.ІІІ, л.269 от досъдебното производство/ дружеството не е
издавало фактури на ЕТ „В. – В.Л.”***. Установено е, че не са издавани фактури
и на „И. *** за периода 01.01.1999г.–31.08.2000г. Съгласно
справките-декларации, дневниците за продажби, протоколи за приемане на магнитни
носители /л.495-507 от съдебното дело НОХД № 362/08г./ в дневниците за продажби
за данъчни периоди май и юни 2000г. като получатели не фигурират ЕТ „ВЕНКО – В.Л..”***
и „И. ***. За юли, август, септември 2000г. СД са нулеви. Свидетелят Б.Н.-АС е
имал и собствена фирма-ЕТ „Н.-АС ***. От извършената насрещна проверка в хода
на данъчната ревизия /т.3, л.310 от досъдебното производство/ е видно, че
посочените фактури с адресати „И. *** – В.Л.”*** не са отразени в дневниците за
продажби и справките-декларации и на тази фирма. За същите данъчни периоди са
подадени нулеви СД /л.523-533 от НОХД № 362/08г./. От показанията на свидетеля
Б.Н.-АС, дадени в хода на съдебното следствие се установява, че предметът на
дейност и на двете фирми е само производство на електрически табла,
ел.съоръжения и търговия с ел.материали. Никога не се е занимавал със
строително –монтажни работи, търговия с ламарина, тръби и др. Не е бил в
търговски отношения с ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”*** и не му е известен този търговец.
Видно от приложените и обсъдени по-горе писмени
доказателства- дневниците за покупки на ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”*** и „И. ***, дневниците за продажби на техните доставчици,
показанията на представляващите ги, извършените насрещни проверки от данъчните
органи, е че предметът на сделките, отразени в дневниците за покупки на двете
фирми-купувачи, е различен от дейността на доставчиците. Номерата на вписаните
данъчни фактури също не отговарят на номерата на фактурите, издадени от фирмите
доставчици за съответния данъчен период. В дневниците за покупки са включени
фактури при декларирани нулеви продажби от доставчиците.
Друго, което се
установява е , че двете фирми - ЕТ „ВЕНКО – В.Л.” и „И. комерс” ЕООД имат и
други общи признаци- развивали са търговска дейност без необходимата
материално-техническа и кадрова обезпеченост, обслужвани са от една и съща
счетоводна кантора, тази на свидетеля К.Л., който няма необходимия
образователен ценз. През 2000г. са били откраднати и на двете фирми
счетоводните документи.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице
основания да приеме, че описаните сделки в дневниците за покупки за данъчни
периоди юни-септември 2000г. на „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив с
доставчици ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”*** и „И.
*** не са извършвани. По тях не са извършвани насрещни престации, а съставените
фактури за удостоверяването на тези сделки отразяват обстоятелства, които не са
възникнали в правния мир. При съпоставка
на дневниците за покупки и за продажби се установява, че едни и същи стоки по
неосъществени в правния мир доставки са били предмет на продажби и доставки към
други лица през същия данъчен период. След като сделките по покупката на
стоките не са реално осъществени, не е възможно сделките по продажбата им да са
също реално осъществени. Налице е лъжливо документиране на факти и
обстоятелства от подсъдимия П., които впоследствие чрез осчетоводяване са
намерили отражение в отчетните регистри и справки-декларации. Това, че
данъчните фактури имат необходимите реквизити и отговарят на изискванията на
ЗСч, в случая е ирелевантно.
Данъчен период месец октомври 2000г.
За този данъчен период подс.С.П., в качеството си на
управител на търговското дружество, подписал справка-декларация №
177/09.11.2000г.
/т.ІІІ, л.48 от досъдебното производство/, която била подадена в ДП
„Център” при ТДД гр.Пловдив от св. Р.,
ведно с регистрите дневник за покупки /т.ІІІ, л.51 от досъдебното
производство/ и дневник за продажби на хартиен и магнитен носител. Те били
изготвени въз основа на представените от него първични счетоводни документи.
В дневника за покупки били включени следните фактури, с
издател ЕТ „Сими 2000 – А.К” гр. София, приложени на л.81-99, том ІІІ от
дос.производство:
ДФ № 5329/03.10.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС
800 лева
ДФ № 5331/05.10.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС
800 лева
ДФ № 5333/09.10.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС
800 лева
ДФ № 5335/11.10.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС
800 лева
ДФ № 5339/17.10.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС
820 лева
ДФ № 5692/18.10.2000г. с данъчна основа 4 100 лева и ДДС
820 лева
ДФ № 5696/24.10.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС
800 лева
ДФ № 5698/25.10.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС
800 лева
ДФ № 5699/26.10.2000г. с данъчна основа 2 800 лева и ДДС
560 лева
ДФ № 5701/30.10.2000г. с данъчна основа 4 000 лева и ДДС
800 лева .
Горните фактури не
били отразени в дневника за продажби и справката-декларация за данъчен период
октомври 2000г. на ЕТ/л.247-252 от НОХД № 362/08г./. А видно от извършената
насрещна проверка в хода на данъчната ревизия /т.ІІІ, л.243 от досъдебното
производство/ ЕТ „Сими 2000 – А.К” гр. София бил служебно дерегистриран,
считано от 30.10.2000г., по инициатива на данъчния орган.
Така в справка-декларация за данъчен период 01.10.2000г.-
31.10.2000г. подсъдимият С.П. потвърдил неистина в раздел „Б” като декларирал
данъчен кредит за приспадане в размер на 8 258.83 лева, а действителният
размер бил 458.83 лева и намалил данъчния резултат с деклариран в раздел „В”
ДДС за внасяне в размер на 54.77 лева при установен ДДС за внасяне в размер на
7 854.77 лева. По този начин подсъдимият укрил данъчни задължения в размер
на 7 800.00 лева, представляващи големи размери по смисъла на чл. 93, т.14 от НК.
По делото първоначално е била изготвена съдебно-счетоводната експертиза /т.І, л.27-35 от досъдебното
производство, която е приела, че размерът на дължимото за довнасяне данъчно
задължение по ЗДДС е както следва: април 2000г. – 5 706,22 лева; май
2000г. – 12 851,30 лева; юни 2000г. – 12 120 лева; юли 2000г. – 9 619,20 лева; август
2000г. – 6 020 лева; септември 2000г. – 6 727,60 лева, общо
53 044,32 лева, а за месец октомври 2000г. горният размер е 7 800 лева.
В хода на съдебното следствие/
на л.133 от делото/ вещото лице Л.Х. заяви, че не поддържа заключението си,
приложено в т.І, л.27-35 от досъдебното
производство, тъй като е работила само с материали предоставени и от
досъдебното производство, но не и допълнително изисканите и приложени в хода на
съдебното производство. В този смисъл, след като не се поддържаше заключението,
същото не беше прието от съда.
В заключението на допълнителната експертиза на
вещото лице Х., което се поддържа /л.372-378 от , том І от НОХД № 362/08г./, се
приема, че размерът на дължимото за довнасяне данъчно задължение по ЗДДС е
както следва: април 2000г. – 5 706,22 лева; май 2000г. – 12 851,30
лева; юни 2000г. – няма задължения; юли 2000г. - няма задължения; август 2000г. – няма задължения; септември
2000г. – няма задължения; октомври 2000г. - 7 800 лева, общо
26 357,52 лева. Причина за корекция на заключението вещото лице изтъква,
че въпросните данъчни фактури, включени в дневниците за покупки на „Н.-АС”
ЕООД гр. Пловдив с доставчици ЕТ „ВЕНКО
– В.Л.”***, „И. ***-2000”, по които е отказано ДДС, са описани в дневниците за
продажби на последните и ДДС по тези фактури е признато от фирмите доставчици,
декларирано и дължимо от тях. В съдебно заседание вещото лице посочи, че не е
проверявала дневниците за покупки и продажби на предходните доставчици, но по
принцип заявява, че ако предходния доставчик не е стока на прекия доставчик,
това не е основание за приспадане на данъчен кредит. Също така заявява, че не се е запознала с показанията на свидетелите
- предходните доставчици на фирмите продавачи, тъй като били несъотносими към
поставената й задача.
Съгласно заключението на
назначената в хода на съдебното
следствие съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Т.Р. /л.403-409 от съдебното дело/, приета и
изслушана/ на л.79 гръб.л.81 от делото/, поради
неначисляване на ДДС от доставчиците му
като задължения към бюджета, „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив
не следва да ползва данъчен кредит за април 2000г. в размер на 5 706,22
лева; за май 2000г. – 12 911 лева; за октомври 2000г. - 7 800 лева,
тъй като не е начислен ДДС от доставчика като задължения към бюджета. За месеци
юни, юли, август и септември 2000г. не е доказано начисляване на ДДС от
предходни доставчици на ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”***. Приема, че конкретният стоков
поток следва да се установи чрез
проверка на наличностите и движението на стоките по счетоводни данни – да се
извърши анализ на записванията в регистрите на сметките за отчитане на стоки и
материали – сметки 302 „Материали” и 304 „Стоки”. При ревизията такава проверка
на счетоводни записвания не е могло да бъде извършена, поради което
ревизиращите органи са определили предходните доставчици по данни от дневниците
за покупки на ЕТ”ВЕНКО-В.Л.” относно предмета на доставката. При проверка на
дневниците за покупки може да се установи прилика и в голяма степен
съответствие между наименованията на стоките и услугите по фактурите, издадени
от ЕТ „В. – В.Л.”*** на „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив
и посочения предмет на доставка в дневниците за покупки, но точно и пълно
съответствие по вид и количество между продадените стоки и услуги и закупените
такива не може да бъде установено. Такова съответствие може да бъде установено
чрез проверка на счетоводните записвания и книжа на доставчика за процесните
периоди – счетоводни регистри и първични счетоводни документи /фактури/. Поради
липса на счетоводните книжа на доставчика не може да се проследи конкретния
стоково-паричен поток по всяка фактура издадена от ЕТ „В. – В.Л.”*** на „Н.-АС”
ЕООД гр. Пловдив. Не може да се определи категорично дали с фактурите издадени
от „И. *** – В.Л.”*** са отразени реални стопански операции. Не може да се
направи категорична обвръзка между покупките на ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”*** от
неговите доставчици и продажбите на „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив.
Вещото лице е проверило
и приложените по делото ДРА, / в отделна папка/ и е установило следното: по ДРА № 96/18.06.2003г., издаден на „Възход
1” АД, е отказан данъчен кредит по фактури от „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив
с предходни доставчици „Н.-АС П. – П. П.” гр. П. и ЕТ „В. – В.Л.”***.
Задълженията са погасени от ревизираното лице. По ДРА № 1713/07.02.2002г.,
издаден на „Сонико” ООД, е отказан данъчен кредит по фактури от „Н.-АС”
ЕООД гр. Пловдив. Задълженията са погасени от ревизираното лице. По ДРА №
143/21.04.2003г., издаден на „Игзакт инженеринг” ООД, е отказан данъчен кредит
по фактури от „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив. Задълженията са погасени от
ревизираното лице. По ДРА № 2/07.03.2003г., издаден на „Г.Я.” ЕТ, е отказан
данъчен кредит по фактури от „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив.
Задълженията не са погасени от
ревизираното лице. По ДРА № 2163/23.03.2005г., издаден на „Н.К.-Гарант” ЕТ, е
отказан данъчен кредит по фактури от „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив.
Няма данни задълженията да са погасени от ревизираното лице. По ДРА №
427/07.11.2002г., издаден на „Г-99” ООД, е отказан данъчен кредит по фактури от
„Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив. Задълженията са погасени от
ревизираното лице. По ДРА № 217/29.09.2005г., издаден на „Изопещ” ООД, е
отказан данъчен кредит по фактури от „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив.
Задълженията са погасени от ревизираното лице. По ДРА № 716/07.02.2002г.,
издаден на „Стройкомплект-96” АД, е отказан данъчен кредит по фактури от „Н.-АС”
ЕООД гр. Пловдив. Задълженията са погасени от ревизираното лице. Останалите
приложени по делото ДРА на посочените като клиенти /получатели/ на „Н.-АС”
ЕООД гр. Пловдив фирми не съдържат констатации относно непризнат данъчен кредит
по фактури от „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив.
Видно е, от заключението
на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.
/л. 467-468 от НОХД № 362/08г., том ІІ/, че не може да се проследи стоковия
поток по фактурите издадени от „И. *** – В.Л.”*** на „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив,
поради липса на счетоводни книжа на доставчиците.
От назначената в досъдебното производство/том.ІV,
л.19-26/ счетоводна експертиза с вещо лице А.Г., се установява, че данъчните фактури, фигуриращи в дневниците за
покупки на ЕТ” В.-В.Л.” и „И. Комерс”ЕООД са включени в дневниците за продажби.
С тяхната стойност е формирана месечната справка -декларация по ЗДДС. Вещото
лице приема също, че стоково-материалните ценности, предмет на сделките по изследваните фактури не биха могли да бъдат предмет на
доставки с осъществени сделки от предходни доставчици, тъй като предходните
доставчици не се занимават с доставки на такива материали . Те не биха могли да
бъдат произведени и във фирмата, тъй като преобладаващата част са от внос, а
такъв не е осъществен . Ако сделката е осъществена в брой, то паричните потоци
от нея биха били значителни и би следвало да бъдат съхранявани в банкови
клонове. Въз основа на това стига до констатации, че действителна сделка по
горните фактури не би могло да има. Вещото лице е изследвало отделните фактури
и подробно се е обосновало за всяка от тях.
По делото е назначена и изслушана и комплексна
съдебно-счетоводна и техническа експертиза/ на л.88-100 от ВНОХД/, която е
следвало да установи дали материали, описани в процесните фактури по вид и
количество, са реално вложени в обект-постройка/пещ-промишлена конструкция в
завод „Калцид”Асеновград, където „Н. АС” ЕООД е участвал като подизпълнител.
Вещите лица са посетили обекта и представените им документи и в заключение , са
дали отговор, че като видове и количество материалите описани във фактурите,
които са предмет на разглеждане са вложени в по-големи количества от описаните.
Поради времето на извършване на експертизата обаче не могат да установят дали
точно описаните в документите материали са вложени в обекта или други, но при
всички положения са влагани от този вид материали. В заключението си вещите
лица са отговорили също, че не могат да дадат отговор на коя дата закупените от
„Н. АС”материали са вложени в строителството на конструкцията, поради липсата
за отчитане на строителството, която да се съхранява при инвеститора на
строежа. Също са дали заключение, че не може да се извърши сравнение на датите,
на които са приключили съответните етапи от строителството и датите , на които
са закупени строителни материали от „Н. АС” от „И. Комерс” и ЕТ”В.-В.Л.”,
поради непредставяне на строителна и друга документация. В съдено заседание при
изслушване на експертизата, вещото лице Д. е уточнила, че най-сериозно участие
при построяването на обекта има „Възход 1”АД.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите А.Д., В.Ш., Т.Р., Г.Д., Й.Ю., В.Т., Д.С., Б.Н.,
С.М., М.Г., К.Л., А.Н., С.А., частично от обясненията на подс.С.П. и частично
от показанията на свидетелите В.Л., И.Г., А.С.; от приложените по делото
писмени доказателства – удостоверения за актуално състояние /т.І, л.7-8 от
досъдебното производство/, свидетелство за съдимост /т.І, л.9-11, 296а-296б от
досъдебното производство/, договор за продажба на ТД /т.І, л.41 от досъдебното
производство/, съдебни решения /т.І, л.42 от досъдебното производство/, справка
от ТД на НАП гр. Пловдив /т.І, л.82 от досъдебното производство/,
характеристична справка /т.І, л.101,282 от досъдебното производство/,
препис-извлечения от акт за смърт /т.1, л.115 от досъдебното производство и
л.106 от делото/, съдебни решения относно
„Н.П. – П.П.” гр.П. /т.1, л.116-131,133-134 от досъдебното
производство/, справки за търговски субекти /т.1, л.140-151,т.2,л.116-119 от
досъдебното производство/, съобщение, преписка на АДВ, РД гр.Пловдив /т.2,
л.2-3,22-28 от досъдебното производство/, ДРА №139/07.03.2001г. /т.2, л.32-46,
т.3 от досъдебното производство, л.191-195, приложения ДРА /, ДРА
№1083/04.10.2001г. /т.2, л.47-59,т.3,л.334-346 от досъдебното производство,
л.196-199, приложения ДРА /,
справки-декларации, дневници за покупки и за продажби, протоколи за
приемане на магнитни носители, пълномощно на „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив /т.3,
л.39-51, 347-364 от досъдебното производство, л.380-387 от съдебното дело/,
фактури /т.3, л.53-72,81-100,102-149,152-221 от досъдебното производство/, решение на РДД гр.Пловдив /т.3, л.315-326 от досъдебното
производство/, съдебни решения /т.3, л.330-333 от досъдебното производство/,
удостоверения за актуално състояние /л.121-122,127-145 от съдебното дело/,
справка за участие на Л. във фирми /л.124-125 от съдебното дело/,
справки-декларации, дневници за покупки и за продажби на ЕТ „В. –
В.Л.”***62/08г./, справки-декларации, дневници за покупки и за продажби на „И.
***-190 от НОХД № 362/08г./, справка-декларация, дневници за покупки и за
продажби, протокол за приемане на магнитни носители на ЕТ „Сими 2000 – А.К” гр.
София /л.247-252 от НОХД № 362/08г./, справки-декларации, дневници за покупки и
за продажби, протоколи за приемане на магнитни носители на „Н.-АС П.- П. П.”
гр. П. /л.259-272 от НОХД№362/08г./, дневници за продажби на ЕТ „ТД-ЕЛ-04” гр.Асеновград /л.485-489 от
съдебното дело/, дневник за продажби на
СД „Антония” гр.Пловдив /л.490 от
същото дело/, справки-декларации, дневници за покупки и за продажби, протоколи
за приемане на магнитни носители на„Струя 1” ООД гр.София /л.495-507 от
съдебното дело НОХД № 362/08г./, дневници за продажби на ЕТ „ЕМС Мил – С.М.”***
/л.510-515 от НОХД№62/08г./, справки-декларации, протоколи за приемане на
магнитни носители на ЕТ „Н.-АС ***33 от делото/, справки-декларации, дневници
за покупки и за продажби на ЗК „К.” с.А., Софийска област /л.552-563 от НОХ
делото/, дневници за продажби на
„Елнита” ООД гр.София /приложения ДРА/, дневници за продажби на ЕТ „Велис-В.Т.”*** /приложения ДРА/, препис-извлечение
от акт за смърт /л.280 от НОХД № 362/08г./, справки от ТД на НАП гр.Пловдив
относно ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”*** и други търговски субекти /л.282,284-324 от
съдебното дело НОХД №362/08г./, ДРА №282/31.07.2000г. на „Три-фон” ЕООД гр.Пловдив
като правоприемник на ЕТ „В. – В.Л.”*** /приложния ДРА /, ДРА
№20/15.03.2002г. на „И. *** /приложния ДРА /, справка от ТД на НАП
гр.Благоевград, гр.Пловдив /л.480,484 от НОХД № 362/08г./, справки от
нотариус К.Д. /л.541 от същото дело/, от МП ГД”ИН” /л.543 от НОХД № 362/08г./, от Окръжен съд гр.П. /л.564 от делото/, съдебни актове
относно Х.Т. А. /л.569-577 от НОХД №
362/08г./, ДРА,
издадени на „Възход 1” АД, „Сонико”
ООД, „Булгериън пейпър къмпани”, „Игзакт инженеринг” ООД, ЕТ „Нонка
Шуманова”, ЕТ „Г.Я.”, ЕТ „Н.К.-Гарант”,
„Г-99” ЕООД, „Изопещ” ООД,
„Стройкомплект-96” АД, „Туристстрой” ООД /приложния ДРА /.
В обясненията си, дадени пред състав на съда по същото
дело/ по ВНОХД №238/09г. на ПАС, л.48 гръб-49/, подс.С.П. твърди, че е имал
търговски отношения с посочените фирми-доставчици и с всяка една е извършил разплащане. В тази част
обясненията му обаче не могат да бъдат възприети, поради това, че изцяло
противоречат на останалите доказателства, от които се установи, че въпросните
фактури отразяват обстоятелства, които не са възникнали в правния мир. В този
смисъл обясненията в тази част на подс.П. са израз на защитна позиция, която не
кореспондира с доказателствата по делото. Прави впечатление и заявеното от
него, че след констатациите на данъчните служители за некоректност на
доставчици и поддоставчици, подс.П. е решил да прехвърли капитала на „Н. АС” на
друго дружество, със съдружник св.В.Л. , за да носи последният отговорност .
Така, поведението на подсъдимия противоречи на заявеното от него за редовност
на извършваните сделки.
Показанията на св.В.Л. следва
да бъдат възприети само частично относно това кой се е занимавал със
счетоводството на фирмата, как и било организирано, какво е било участието му
във фирма „Три-Фон” ООД, как и на кого е било продадени дружеството,
включително и ЕТ, за което по делото са налице безспорни писмени доказателства,
договори за продажба, удостоверения за актуално състояние, обсъдени
по-горе. Съдът не възприема показанията на свидетеля Л. в
частта им относно търговските
отношения с „Н.-АС” ЕООД гр.Пловдив. В показанията си, дадени в хода на
съдебното производство св.В.Л. твърди, че чрез Едноличния си търговец е вършел
услуги на „Н. АС”-бояджийски услуги, доставка на профили, железа, които са били
заплатени. Същият обаче няма никакъв спомен, кои са му били доставчици по
фактурите. Съгласно дневниците за покупки
и за продажби, тяхното съдържание, реквизитите на данъчните фактури,
справките-декларации, протоколите за насрещни проверки, показанията на свидетелите В.Т., Д.С., Б.Н.,
С.М., М.Г., представляващи преките доставчици на ЕТ”ВЕНКО.-В.Л.”, се касае за
фиктивни сделки. Стоките, предмет на тези сделки, не са могли да бъдат закупени
от св.Л., тъй като фирмите доставчици са имали различен предмет на дейност,
някои не са били регистрирани към определения период по ЗДДС, не са
осъществявали никога търговски отношения с представлявания от Л. търговски
субект и следователно стоките по
посочените фактури не са могли да бъдат
продадени от Л. на представляваното от подс. П. търговско дружество.
Не следва да се даде вяра на показанията на свидетеля
Л. и относно отношенията му с фирми
доставчици- „Струя 1” и СД”Антония”. Освен по посочените по –горе съображения
имената на тези фирми бяха съвсем хаотично посочени от свидетеля, без същия да
конкретизира търговските си взаимоотношения. Подобно е отношението на съда и в
частта на показанията на св.Л. относно отношенията му със ЗК „Козница” с.Антон. В тази част показанията
на св.Л., дадени пред състав на съда по същото дело бяха приобщени по реда на
чл.281, ал.1, т.1 от НПК, като същият заяви, че е възможно да е имал отношения
във връзка с закупуване на транспортни
ленти. В противоречие на неговите показания са тези на св.М.Г., която е категорична, че ЗК не е била
в търговски отношения с ЕТ „В. – В.Л.”*** и
не са му били издавани данъчни
фактури. Освен това кооперацията не е имала друг предмет на дейност освен
селскостопанска. Тези нейни твърдения се подкрепят от приложените протокол за
насрещна проверка, СД, дневници за покупки и продажби.
Поради настъпилата смърт на св.И.Г., неговите показания,
дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и тези, дадени пред друг
съдебен състав бяха приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4 пр.2 от НПК.
Настоящия състав намира, че следва да се кредитират показанията на свидетеля
Г., дадени в хода на досъдебното производство
пред съдия/ на л.266, том І от досъдебното производство/ относно
обстоятелствата дали познава подсъдимия и управляваното от него търговско дружество,
както и сключвал ли е сделки с него. В тези показания, св.Г. твърди, че не
познава дружеството „Н. АС”, неговия управител и не е сключвал сделки с това
дружество. Противоположни на това са показанията на свидетеля в хода на
съдебното следствие, пред друг състав на съда по същото дело/ л.98-100, том І
от НОХД № 362/08г./. Последните не
следва да бъдат възприети с доверие, понеже са противоречиви на другите събрани
по делото доказателства, на и вътрешно противоречиви. Самият свидетел твърди,
че познава дружеството „Н. АС”, но подс.П. познава „…от ядене и пиене..”. По
нататък твърди, че е извърщвал някакви сделки с ламарина, но не уточнява къде и
ползвал ли е някаква складова база, а при предявяване на издадените от „И.
Комерс” фактури заявява, че не са му известни и не носят неговия подпис. Така
показанията на св.Г. , дадени в хода на съдебното следствие са противоречиви и непоследователни. Всички
изложени по-горе съображения за преките доставчици, повечето от които общи с
ЕТ”Венко-В.Л.” важат и в конкретния случай.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.С. в частта
им, в която твърди, че са продали „Три-Фон” ЕООД гр.Пловдив на свидетеля Ю.,
поради намеренията на последния да развива бизнес с негов братовчед. В показанията си св.Ю. категорично
опровергава тези твърдения, като същият съвсем добросъвестно заявява, че е
предоставил на В.Л. и А.С. имената си и адрес, като е очаквал да бъде ангажиран
от тях за работа.
Показанията
на свидетелите Д.Т. и П.В. нямат пряко отношение към
предмета на делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.Д.,
В.Ш., Т.Р., Г.Д., Й.Ю., В.Т., Д.С., Б.Н., С.М., М.Г., К.Л., А.Н.,
С.А./прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК/, тъй като са
обективни, логични и последователни. Не
противоречат помежду си, а така също и на останалите доказателства по делото.
Съдът не кредитира
допълнителното заключение на вещото лице Х., дадено в хода на съдебното
следствие, в частта касаеща данъчни периоди месец юни- месец септември 2000г.
по следните съображения: От изложеното по-горе се установява, че липсват стоки,
които да достигнат до „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив,
тъй като доставчиците на неговите основни доставчици - ЕТ „Венко – В.Л.”*** и
„И. *** не са били в търговски отношения с тях, не са им издали отразените в
техните дневници за покупки данъчни фактури. Тези двата субекта
не са закупили от тях стоки, не са разполагали с тях, за да ги продадат
впоследствие на „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив.
Издадените му фактури са безстокови, по тях липсва продаване на стоките на
дружеството, управлявано от подсъдимия. За възникване на правото на приспадане на данъчен кредит
следва да са налице предпоставките на чл.64 от ЗДДС /отм./ и да е налице реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС /отм./.
Липсват сделки по смисъла на чл.6 от ЗДДС /отм./, които са облагаеми съгласно
чл.32 от ЗДДС /отм./. След като не е възникнало задължение за внасяне на ДДС,
не би могло да е налице и право на данъчен кредит по тези фактури. Същите са
издадени без да са налице реални сделки. Поради това, не може да се говори за
данъчно събитие, което да бъде предмет на облагане с ДДС. Това води до извода,
че вписаният във фактурите данък не би могъл да се третира като данъчен кредит
за получателя по фиктивните сделки. Издадените първични счетоводни документи
сами по себе си не означават наличието на извършени доставки /сделки/ по
смисъла на ЗДДС. Издаването на безстокови
фактури между участниците в сделките не дава основание за приспадане на
данъчен кредит. Въз основа на такива фактури, подсъдимият не е могъл да
претендира данъчен кредит и да отразява този факт в справките-декларации.
Поради това не следва да му се признае данъчен кредит.
В този смисъл е и
заключението на вещото лице Г., което приема, че макар да са налице фактури,
които представляват първични счетоводни документи, то същите се явяват
безстокови. В заключението си вещото лице се е аргументирало с липата на
съответна материална, кадрова, документална и др. обезпеченост. Съдът намира,
че единствено не следва да се кредитира заключението на в.л.Г., в частта, в
която същият е направил изводи за коректност и действителност на сделките,
които понятия са правни и оценките в този смисъл не са от компетентност на
вещото лице. В останалата част обаче заключението е обосновано и съобразено с
всички събрани по делото доказателства, за разлика от заключението на вещото
лице Х.. Поради това настоящата инстанция не приема доводите на защитата за
неточност и необективност на заключението на счетоводната експертиза на в.л.
А.Г..
Съдът кредитира заключенията на останалите обсъдени
по-горе съдебно счетоводни и комплексна експертизи, тъй като са изготвени
компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответните
области. Обстоятелството, че не може да
се проследи стоковия поток на фактурите, издадени от доставчиците- „И. комерс”
ЕООД и ЕТ „ВЕНКО – В.Л.” , поради липсата на счетоводните им документи, не променя изводите за лъжливо
документиране на сделките на „Н.-АС” ЕООД. В този смисъл следва да се отчете,
че дневниците за покупки и продажби като съдържание представляват хронологичен
опис на извършените покупки, респ. продажби на стоки и услуги през даден
период. В този опис- отчетен регистър,
намират отражение следните елементи от съдържанието на данъчните фактури –
номер на данъчната фактура, дата на издаване, наименованието на издателя/
доставчика, респ.получателя, вид на стоката или услугата, нейната цена и
размерът на включения в цената ДДС. Следователно този счетоводен документ
възпроизвежда съдържанието на първичните
счетоводни документи – фактурите, описани в него. В заключението си вещото лице
Т.Р. е посочил, че в него се отразява и информацията, съдържаща се в сметки 302 и
304. Последващите съконтрагенти на „Н.-АС” ЕООД гр. Пловдив и отказания им
данъчен кредит по издадените от последното дружество фактури, издадените ДРА и
погасяването на данъчните задължения по тях, не влияят върху размера на
данъчните задължения на подсъдимия С.П.. Данъкът добавена стойност е
многофазен, защото се начислява по всяка конкретна доставка на всеки етап от
реализацията на стоката и услугата и от всяко регистрирано лица във веригата на
доставките.
При така описаната по-горе фактическа обстановка, съдът
счита, че подсъдимият С.П.П. е
осъществил изцяло от обективна страна състава на вмененото/описано
по-горе/ му престъпление по чл. 257, ал.1, пр.1 вр. чл. 255, ал.1, пр.2 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 2, ал.1 и 2 от НК.
От обективна страна е
безспорно установено, че подс.П. в качеството си на управител и представляващ ”Н.
АС” ЕООД – гр.Пловдив е избегнал плащането на данъчни задължения, като това е
извършено чрез потвърждаване на неистина в писмени декларации, които се
изискват по силата на закон и правилник за приложението му- съгласно чл.100,
ал.1, ал.2 и ал.3 от 3ДДС /отм./ и чл.89, ал.1 от ППЗДДС /отм./ относно
данъчната основа за получените доставки, където е декларирал значително
по-голям ДДС за приспадане. В справките декларации за инкриминираните данъчни
периоди април – октомври 2000г.
подсъдимият П. е включил фактури за получени доставки, без да са били
налице сделки и с това е искал да му
бъде признат и приспаднат данъчен кредит за начислен ДДС. В случая не е било
налице данъчно събитие – доставка на стоки и услуги, извършена от данъчнозадължени
лица по ЗДДС /отм./, тъй като фактурите са безстокови /фиктивни/ и по тях липсва продаване. Лъжливото
документиране на търговски сделки по фактурите и предаването им за
осчетоводяване е в причинна връзка с постигането на резултата по СД, чрез които
е избегнато плащането на ДДС в бюджета.
Безспорно е, че подсъдимият е лицето, което е вземало управленски
решения във връзка с дейността на търговското дружество, поради което същият се
явява субект на наказателна отговорност.
Точния размер на декларирания и действително установения данък
е определен от приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Т.Р./ на
л.403-409 от НОХД № 362/08г./, от което се установява, че избегнатите данъчни задължения са в особено големи
размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК. Поради това настоящата инстанция счита
,че е реализиран по-тежкия състав на престъплението по чл.257, ал.1 от НК/отм./.
Налице е усложнена форма на престъпна дейност, тъй като с действията си
подсъдимият е извършил отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява продължение на предшестващото от обективна и субективна страна.
От субективна страна това деяние е
извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици е целял тяхното настъпването. Същият е
съзнавал, че в резултат на действията му се избягва плащането на данъчни
задължения, като е целял точно това. Бил
е наясно и е съзнавал, че е изграден механизъм за симулиране на търговска
дейност чрез фирми доставчици, които формално фигурират в първичните счетоводни
документи, с цел да удостоверят плащане с цел данъчно облекчение, за което няма правно основание.
Съдът счита, че
подсъдимият С.П.П. е осъществил от
обективна страна и състава на другото вменено му престъпление/описано
по-горе/ по чл. 257, ал.1, пр.1 вр. чл. 256 вр. чл. 26, ал.1 вр.
чл. 2, ал.1 и 2 от НК.
Като управител и
представляващ „Н. АС” ЕООД-Пловдив в изпълнение на задълженията си по ЗДДС /отм./, ППЗДДС /отм./ и ЗСч,
подсъдимият П. е водел счетоводна отчетност, като за инкриминираните данъчни периоди в аналитичния, отчетния
регистър за дневник за покупките е включил фактури с невярно съдържание. Чрез
водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание – дневници за покупки и ползване
на счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури, и деклариране
на неверни данни при подаване на дължимите справки-декларации по ЗДДС /отм./,
подсъдимият редуцирал дължимия данък. В дневниците за покупки фигурирали
фактури, по които представляваното от него търговско дружество се явявало
купувач и като такъв било заплатило ДДС. Той представлявал данъчен кредит,
който подлежал на приспадане. В тях били включени фактури за недействителни доставки. С това се целяло
да се промени съотношението между начисления данък от регистрираното лице и
данъчния кредит така, че резултатът за данъчния период да представлява данък за
възстановяване, а не данък за внасяне или да се намали последния. По този
начин подсъдимият е целял да осуети
установяване на данъчни задължения по ЗДДС /отм./ на представляваното от него
търговско дружество и да избегне тяхното плащане. Не може да бъде споделено
твърдението на защитата, че след като всички фактури са били изрядни, то
подсъдимият е изпълнил задълженията си по тяхното осчетоводяване и не може да му
се търси наказателна отговорност.
Фактурите са първични счетоводни документи, установяващи истински факти
и събития и ако същите са с невярно съдържание независимо, че при
осчетоводяването им ще бъдат спазени
правилата и изискванията на счетоводните стандарти за съставянето на вторичните
счетоводни документи /счетоводните
регистри/ и обобщаващите счетоводни документи /синтетичните регистри/, всички
съставени счетоводни документи в резултат на осчетоводяването на неверни
първични документи, ще бъдат също с невярно съдържание, макар привидно да
създават впечатление за редовно водено счетоводство от гледна точка на ЗСч.
Цялото счетоводство е било опорочено в резултат на ползването на първични
счетоводни документи с невярно съдържание. Доказано е наличието и на по-тежко квалифициращия елемент- по
чл.257, ал.1 от НК/отм./-осуетяване на данъчни задължения в особено големи размери 60 844,32 лева.
Осъществени са признаците по чл. 26, ал.1 от НК, тъй като извършеното
покрива признаците на продължавано престъпление-извършените отделни деяния
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което всяко следващо се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
От субективна страна и това престъплението е извършено от подсъдимия с при пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Умисълът се обективира от
поведението на подсъдимия П., който е съзнавал, че отразените във фактурите обстоятелства са
неверни, тъй като описаните сделки не са
извършвани.
По отношение на наказанията:
С
оглед на посочените правни квалификации и съобразявайки с целите на
индивидуалната и генерална превенции, съдът намира, че наказанията на подс.С.П.П. следва да се
определят при условията на чл.54 от НК-при превес на смекчаващи
отговорността му обстоятелства, каквито
са чистото съдебно минало, трудовата ангажираност
и семейното положение на подсъдимия, както и изминалия период от време. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства обаче, съдът отчете значителния размер
на данъчни задължения, които не са възстановени и проявената упоритост при
извършването на деянията. Посочените смекчаващите обстоятелства не са нито
многобройни и нито изключителни, поради което съдът счита, че не са налице
предпоставки, които да обусловят определяне на по-леко по размер наказание,
съгласно чл.55 от НК.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, съдът намира, че най-справедливо е да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” в размер малко над минимума, както и
кумулативното наказание „глоба”, което също следва да бъде в размер ориентиран
към минимума, предвиден в закона, а именно:
- за
престъплението по чл. 257, ал.1, пр.1
вр. чл. 255, ал.1, пр.2 вр. чл.
26, ал.1 вр. чл. 2, ал.1 и 2 от НК - ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 6 000 лева.
- за престъплението по чл. 257, ал.1, пр.1 вр. чл. 256
вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 2, ал.1 и 2 от НК - ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 6 000 лева.
При
определяне на наказанията съдът отчете и разпоредбата на чл.2, ал.2 и ал.1 от НК, като прие, че разпоредбата на чл.257, ал.1 от НК/отменена/, действаща към
инкриминираните дати, е по-благоприятна, с оглед на това, че сега действащите
норми на чл.255, ал.3 и чл.256, ал.2 от НК, предвиждат по-висок долен
минимум за наказанието лишаване от
свобода, а и кумулативната санкция „конфискация” е по-тежка от предвидената в
старата разпоредба на чл.257, ал.1 от НК санкция „глоба”. Ето защо, като съобрази, че действащата към
момента на извършване на деянията разпоредба на чл.257, ал.1, пр.1 от НК се
явява „по-благоприятен закон” по смисъла на чл.2,
ал.2 от НК, съдът наложи на подс.С.П. наказания ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА за всяко едно от двете престъпления,
съобразявайки принципите по чл.2, ал.1 и ал.2 от НК Така определените наказания се явяват
съобразени с целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК и на степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Налице са
предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, тъй като и двете престъпления са извършени
преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Поради което съдът
наложи на подс.С. П. едно общо най-тежко наказание измежду определените му за
отделните деяния, а именно ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съгласно чл.23, ал.3 от НК към така наложеното общо най-тежко
наказание от три години лишаване от свобода следва да се присъедини и наказанието ГЛОБА в размер на 6
000 лева.
Така наложеното
наказание лишаване от свобода според настоящия състав следва да бъде отложено
при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила. Според съда, са налице предпоставките за условно
осъждане на подсъдимия и не се налага определеното му общо наказание от три
години лишаване от свобода да бъде изтърпявано ефективно, поради това, че по
този начин в достатъчна степен ще се съдейства за постигане целите на
индивидуалната превенция. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството,
че от извършване на деянията е изминал значителен период от време, предвид на
което реалното изпълнение на наказанието няма да се окаже ефективно, с оглед
степента на обществена опасност на дееца, към настоящия момент.
Съдът се произнесе и относно приложените по делото
веществени доказателства– справки- декларации по Закона за добавена стойност №
№ 188, 982/1999 г. ведно с протоколи за приемане на магнитен носител и платежни
нареждания /на л.31-37, том ІІІ от дос.производство/, справки -декларации по
Закона за добавена стойност №№ 63, 151, 177, 753, 476, 91, 583/2000 г. ведно с
протоколи за приемане на магнитен носител, платежни нареждания и пълномощни/ на
л.39-50, том ІІІ от дос.производство/, оригинали на фактури, издадени от „Крим
Вес” ООД, „Олимпик – 92 - С.К.”, ведно с касови бележки, от ЕТ”Тинка - Й. С.”,
ведно с касова бележка, от ЕТ „Шварц – Г. Г.”, ведно с касова бележка от ЕТ
„Бела Рум – Р.Б.”, от ЕТ „Сими 2000 – А.К.”, от „Н.-АС П. – П. П.” гр.П., от „И. Комерс” ЕООД, от ЕТ „ВЕНКО – В.Л.”,
съдържащи се в том ІІІ от досъдебното производство на л.53-79, л.81-100,
л.102-149 – предадени с протокол за предаване на оригинални документи, като
прие, че същите следва ДА СЕ ВЪРНАТ на
ТД на НАП гр. Пловдив за прилагане към данъчните досиета, след влизане в сила
на настоящата присъда.
Причини за извършване на престъплението са
незачитането на установения финансов ред, стремежа за облагодетелстване по
неправомерен начин.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П. следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС направените
разноски по делото в размер общо на 1668,60 лева,
произходящи от заплатени възнаграждения на вещи лица в хода на досъдебното и съдебното
производство.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :