РЕШЕНИЕ
№ 2515
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110200987 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба против Наказателно постановление №22-4332-
024709 /01.12.2022 г. на Началника на началник сектор ДВР-ОПП,с което за
нарушение на чл. 638.ал.3от КЗ на жалбоподателя Е. С. С. е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,не се явява. В
жалбата си прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде
отменено, като излага доводи,че макар и автомобилът да не е негова
собственост към момента на проверката е имал сключена застраховка ГО
Въззиваемата страна – началник-сектор-СДВР-ОПП, редовно призована
за участие в съдебно заседание, не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства - показанията
на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
1
На 12.11.2022 г. около 21,34 часа служители при въззиваемата страна
спрели за проверка лек автомобил *****************, управляван от
жалбоподателя,собственост на ******** и установили ,че водачът няма
сключена застраховка "Гражданска отговорност". За горепосоченото
обстоятелство съставили акт за административно нарушени, за това, че
водачът не представя документ за сключена застраховка "Гражданска
отговорност". Констатираното нарушение е квалифицирано като такова по
чл.638, ал.3 КЗ. Въз основа на акта, е издадено обжалваното Наказателно
постановление, с което на основание чл.638, ал.3 КЗ на жалбоподателката е
наложено наказание глоба в размер на 400лв от КЗ.
Гореописаната фактическа обстановка се установи въз основа на
събраните по делото гласни доказателства - показанията на св А. С. и
писмените, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК, като съдът кредитира изцяло всички, доколкото са логични,
вътрешнонепротиворечиви и кореспондират помежду си и дават възможност
в цялост да бъде установена фактическата обстановка по делото при анализа
им в съвкупност.
От справката от гаранционен фонд се установява сключения за автомобила
договор за застраховка "гражданска отговорност" с началня и крайния датя на
покритие и време на сключване. От нея се установява, че към 12.11.2022 за
автомобила е имало валидна сключена такава застраховка. Разпитан по
делото е свидетеля св А. С. актосъставител ,който няма конкретни спомени за
това нарушение, поради изминалото време и множеството еднотипни случай.
Посочва, че когато се спре водач на МПС за проверка, се изискват документи
на водача и МПС и при въвеждане на рег. номер на автомобила в таблета,
прави връзка със системата на Гаранционен фонд и така се установява, дали
има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". При липса на
информация за такава и ако водача не представи полица, се съставя АУАН за
това нарушение
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане , а разгледана
2
по същество е основателна по следните съображения:
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е
ангажирана за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съгласно която
правна норма "Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
В настоящия казус, видно от доказателствата по делото, жалбоподателят
не е бил собственик на автомобила. Той е управлявал същия,но към
процесната дата и час, за него е била сключена застраховка "гражданска
отговорност".
Според словесното описание на посоченото в АУАН и НП обаче,
осъщественото от жалбоподателя деяние представлява нарушение, но
различно от това, което е посочено от актосъставителя при съставянето на
АУАН по КЗ ,а именно-съгласно чл.100,ал.1,т.3 от ЗДвП. Според тази
разпоредба “Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
документ за сключена застраховка “Гражданска отговорност” за моторното
превозно средство, което управлява.” Съдът намира,че посочената разпоредба
е ясна и тя именно вменява като задължение на водачите на МПС да се носи
и представя посочената застраховка, сключена за управляваното от тях МПС.
Жалбоподателят обаче е санкциониран по чл 638,ал.3 от КЗ , според който
“което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
наказва с глоба от 400 . Текстовете от КЗ касаят изобщо несключването на
застраховка "Гражданска отговорност", а не неносенето и непредставянето на
документ за сключена такава застраховка. Двете деяния са различни и
съответно водят до различни нарушения и различни наказания
Съдът намира, че е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН - в
съдържанието на наказателното постановление да са посочени законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. Според съда неправилно е
санкциониран. по този текст и неправилно деянието е квалифицирано като
такова по КЗ, тъй като видно от отразеното в АУАН и НП в момента на
проверката не е носил полицата за сключена застраховка “Гражданска
3
отговорност, но към датата на извършване на това нарушение е имало
сключена застраховка.Според съда правилната квалификация на деянието е
по чл.100,ал.1,т.3 от ЗДвП и съответна правилната законова разпоредба, по
която би следвало да е наказан жалбоподателя за извършеното от него
нарушение е тази по чл.183,ал.1,т.2 от ЗДвП,според която се наказва с глоба
10 лв. водач, който не носи документ за сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорнст “ на автомобилистите, ако водачът е изпълнил
задължението си по чл.100,ал.3. Именно поради тази причина според
настоящия състав неправилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
В този смисъл, административно-наказващият орган не е предприел
никакви действия за изясняването на спорното обстоятелство -
относно съществуването на сключена застраховка “ГО”. Актосъставителят и
административнонаказващият орган е следвало да проверят дали за
съответното МПС има сключена задължителна застраховка ‘’Гражданска
отговорност’’ и ако има такава, но водачът не я е носил и представил в
момента на проверката, същи,ят е следвало да бъде санкционирано по чл.183
ал.1 т.2 от ЗДвП. Последното е задължение на наказващия орган, вменено му
с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
От друга страна обаче по делото не се установи изложената в АУАН и
НП фактическа обстановка, а именно,че към момента на проверката
жалбоподаттелката не е носила документ за сключена застраховка
“Гражданска отговорност. Разпитан по делото, актосъставителят няма
конкретни спомени за това нарушение, поради изминалото време и
множеството еднотипни случай. Посочва как се процедра принципно при
извършване на проверка на автомобили, като излага различни хипотези в
случай че водачът представи или не представи документи за сключена
валидна застраховка "Гражданска отговорност".
Предвид всичко гореизложено съдът намира,че атакуваното Наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
По горните съображения, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-4332-024709 /01.12.2022 г. на
Началника на началник сектор ДВР-ОПП,с което за нарушение на
чл. 638.ал.3от КЗ на Е. С. С. е наложено административно наказание глоба
в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София
град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по
реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5