№ 2701
гр. София, 02.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604909 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 323, ал. 2 от НПК.
Постъпила е частна жалба /наименована от жалбоподателя - молба/ в
законоустановения срок от страна на Г. С. срещу определение от 28.09.2022 г., постановено
по НЧХД № 11652/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107-ми състав, с което е
върната на основание чл. 323,ал.1, т.1 от НПК жалбата, подадена от Г. С., срещу
определение от 13.10.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по НЧХД №
11652/21 г. по описа на СРС, НО, 107- ми състав.
Депозирания от заинтересованото лице сезиращ съда документ не се отправя
конкретно искане към въззивния съд, а се посочва, че на жалбоподателя е отказано да се
образува наказателното производство, както и че е в затруднено материално положение.
Въззивният съд, като прецени посоченото в жалбата /наименована „молба“/,
материалите по делото и атакуваното определение, намира следното:
Подадената частна жалба, макар и неправилно означена като молба, е процесуално
допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол,
депозирана е от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Предмет на настоящата проверка е определението на първоинстанционния съд, с
което на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК е върната жалба от страна на частния тъжител
С., срещу определение от 13.10.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по
НЧХД № 11652/21г. по описа на СРС.
Този първоинстанционен акт подлежи на въззивен контрол по реда на глава XXII от
НПК.
Производството пред СРС е образувано въз основа на подадена на 12.08.2021 г.
частна тъжба, с която се навеждат доводи за неуточнено престъпно посегателство,
осъществено от страна на лицата Г. Г. и Р. Г..
С Определение № 1264 от 13.10.2021 г. съдията-докладчик е прекратил
наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Жалбоподателят е обжалвал постановеното от СРС определение пред СГС.
С Определение № 1246 от 09.06.2022 г. СГС е върнал за администриране частната
тъжба с конкретни указания към съда за изпълнение.
С Разпореждане от 18.07.2022 г. СРС е съобщил на заинтересованото лице, че следва
да плати държавна такса и да представи доказателства, че не е в състояние да заплати
адвокатско възнаграждение.
1
Жалбоподателят е подал молба, с която е приложил неподписана декларация за
материално и гражданско състояние.
С атакуваното определение от 28.09.2022 г. районния съд е върнал жалбата,
подадена от Г. С., като е приел, че съгласно разпореждане от 18.07.2022г. е дал указания на
частния тъжител Г. С. в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе държавна
такса в размер на 5 лева, както и доказателства, че тъжителят не е в състояние да заплати
адвокатско възнаграждение, като на тъжителя е указано, че при неизпълнение в срок
частната жалба ще бъде върната. Приел е, че съобщението с указанията на съда е връчено
лично на тъжителя на 08.08.2022г., като в 7- дневен срок от получаване на съобщението,
вкл. и до датата на произнасяне на СРС, той не е изпълнил дадените указания.
Въззивният съд намира частната жалба от тъжителя С. срещу това определение за
неоснователна. Съображенията в тази насока са свързани с това, че жалбоподателят не е
изпълнил указанията, дадени му от съдията-докладчик, да представи доказателства, във
връзка с възможността за назначаване на служебен повереник по чл. 100, ал. 2 от НПК,
както и доказателства за платена държавна такса. Г. С. е приложил декларация по чл. 83 от
ГПК, върху която не е положен подпис от страна на съставителя й. Липсата на положен
подпис в края на декларацията внася неяснота относно съставителя й и опорочава
доказателствената й стойност. С оглед на което предходната инстанция е счела, че липсват
представени данни за имущественото състояние на тъжителя, които да бъдат взети предвид
при преценката му за назначаване на служебен повереник. Тъжителят не е изпълнил
указанията на съда и по отношение на представянето на документ, удостоверяващ плащане
на държавна такса.
Поради изложеното настоящият съд намира, че определението на СРС следва да се
потвърди.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 28.09.2022 г., постановено по НЧХД №
11652/2021г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107-ми състав, с което СРС е върнал
жалба, наименована „молба“, подадена от Г. А. С., срещу определение от 13.10.2021г., с
което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 11652/2021г. по описа на СРС,
НО, 107 с-в.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2