№ 79
гр. Варна , 11.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело
№ 20203100900903 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:32 часа се явиха:
Ищецът М. Г. К. , редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат С.С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД , редовно призован, не се
представлява.
Третото лице помагач от страна на ответника П. П. П. , редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат А.Х., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.
Адв. С.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Х.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че
следва да бъде даден ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че делото е отложено в предходно съдебно
заседание за изготвяне на заключение по съдебно-автотехническа експертиза
и за разпит на свидетел на страната на помагача.
1
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 2400 от 09.02.2021 г.
по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. Х.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-автотехническа експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Й. Л. М. – 39 години, български гражданин, неосъждан, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. М.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
В. л. М. на въпроси от адв. Х.:
Маневрата, която е предприел водачът на лек автомобил „С. С.“ за
избягване на удара е била вдясно, чрез която е навлязъл в бус-лентата.
Считам, че едновременно с маневрата е предпирето аварийно спиране,
но самото преминаване на автомобила до оставяне на спирачна следа изисква
по-голямо време спрямо отместването вдясно, затова има закъснение на
спирачните следи, тоест те са оставени едва в бус-лентата, а не
предварително. В крайна сметка времето, което е било необходимо за
оставяне на спирачните следи е от 1,7 до 2 секунди, докато отместването на
волана вдясно и предприемане на навлизане в аварийната лента е било в
рамките на секунда – секунда и половина.
Считам, че в много случаи продължава една практика да се счита, че
автомобил с ABS спира по-бързо. Забелязвам в други експертизи на мои
колеги. Важно е да се разгледа, че автомобилът не е по-бързо спиращ, а
управляем, докато спира. Тоест, за да стане управляем, това означава, че
автомобилните колела отпускат, тоест за части от секундата колелото отново
2
се върти и поради този факт спирачният път на един автомобил с ABS е по-
дълъг, а не по-къс, както възприемат много от колегите, но това са стари
трактовки към старите учебници, които се използват. Трябва да се гледа в по-
новите неща, тъй като реално тези автомобили се движат на пътното платно.
Вече не се движат автомобили от преди 1990 г., така че тук автомобилът е
имал по-голям спирачен път, но е бил управляем, докато спира.
Безспорно на първо място автомобилът е следвало да се движи с
разрешената скорост за района на пътното транспортно произшествие. Тя е 50
км/ч в градска зона. Също така избягването на пътното транспортно
произшествие е било възможно при аварийно спиране и отместване към лява
лента на движение, който момент бих определил по-късен етап на
съприкосновение с пешеходци, тоест нямаме абсолютна категоричност, че
нямаше да настъпи удар, но нямаше да настъпи конкретния удар, където
пешеходците са се ударили в левия калник и тогава са се качили на предното
стъкло. Извинявайте, били са велосипедисти. Велосипедистите са се ударили
на практика в страничната част на автомобила, след което е последвало
качване на челната част на автомобила. Считам, че правилната маневра е била
вляво.
Винаги може да се разглежда факта, че удар между два автомобила е с
много по-ниски поражения, тъй като водачите в тях и пътниците са защитени.
Докато пешеходците и колоездачите не са защитени. Удар със скорост от
порядъка на 30 до 35 км/ч е на границата на опасност за живота.
Адв. Х. към в.л. М.: Ако предвидим, че вляво не е имало други
автомобили, а да кажем голямо превозно средство като автобус или камион?
Адв. С.: Госпожо Председател, възразявам срещу въпроса. Това са
някакви предположения.
СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат Х..
В.л. М.: Мога да отговоря единствено на този въпрос от гледна точка на
дистанцията, която е съществувала от средно разположено пътно превозно
средство в лява лента и процесното, което е било разположено в дясна лента,
средна част. Тоест имаме дистанция за прибиране, която също би допринесла
за по-късен етап на удар, тоест за възможност за избягване на пътното
3
транспортно произшествие. Изследвайки възприетия механизъм и скорост на
пътното транспортно произшествие, считам, че не е възможно в градска зона
автобус или товарен автомобил да си позволи да се движи с повече от 50
км/ч, тъй като тахо-шайбите или по-новите записващи устройства възприемат
тази скорост и я записват. Подлежат на санкция 5 години назад при проверка,
така че от тази гледна точка считам, че не е съществувал точно този проблем
за непосредствено движение на друго превозно средство вляво от процесното.
Адв. Х. към в.л. М.: Да, но това, което казвате Вие важи ако двете
превозни средства в лява лента и това на виновния водач се движат
успоредно и едновременно, а ако МПС-то на виновния водач се явява по-
бързо движещо се от тези в лявата лента – тежки превозни средства, би ли
една такава маневра вляво аварийна допринесла до удар между автомобила на
виновния водач и процесното превозно средство в лява лента?
В.л. М.: Тъй като нямаме достатъчно данни по делото, върху които да
разсъждаваме в тази насока, бих казал, че от техническа гледна точка ако аз
съм в тази ситуация, ще предпочета да се ударя в автобуса или в товарен
автомобил, което ще забави скоростта ми. Ще нанеса съществени
имуществени вреди на двете пътни превозни средства, но категорично ще
забавя изключително много скоростта си от съприкосновението с по-голямо
превозно средство.
В. л. М. на въпроси от адв. Х.:
Нямаме данни, по които да категоризираме конкретна скорост за
велосипедистите, но тази деформация дава основа да сме сигурни, че
велосипедите са били в движение, управлявани, а не бутани, тоест не се касае
за пешеходно пресичане, а за водене, управление на велосипедите.
Казал съм, че скоростта на велосипедите я изследвам като 15 км/ч.
Считам, че това е минималната скорост на движение на велосипед. Считам,
че на младата възраст, на която е пострадалият, по-ниска скорост не е реална.
Това е най-ниската възможна скорост. Разглеждам я и като средна, като имаме
момент и на потегляне, дори и от слизането от бордюра следва едно забавяне,
тоест никога не разглеждаме една константна скорост на движение. Винаги
имаме забавяне, засилване на велосипеда, тоест както и другите пътни
4
превозни средства с ДВГ, те никога не се движат с една константна скорост.
Категорично в разгледаните данни нямам техническа основа, на която
да мога да заключа как точно са реагирали велосипедистите. Не мога да
отговоря дали са забързали движението си, или са го забавили. Такова нещо
може да бъде установено единствено с конкретен запис, който е минал
техническа експертиза, а ние такова нещо по делото нямаме приложено.
ПТП-то е било в светлата част на денонощието и именно заради това
коментираме видимост над 50 метра. Считам, че реакцията на водача е била
на около 60,5 метра, тоест категорично на 60 метра видимост той е реагирал.
Минималната видимост, която определям от 50 метра се надхвърля от
конкретните възможности на водача. Съответно реакцията по аварийното
спиране е била определена на около 21 метра преди точката на ПТП. Не
трябва да се разглежда, че опасната зона е съставена от две части. Имаме
време, в което автомобилът се движи без намаляване на скоростта, времето, в
което водачът и автомобилът се подготвят за аварийното спиране и едва
тогава настъпва съответното аварийно спиране. Така че не е странно, че на
около 21 метра е реагирано с оставяне на следи, а на 60 метра е предприета
реакция. Колкото скоростта е по-голяма, толкова началната зона на реакция, в
която нямаме намаляване на скоростта, е по-голяма.
Адв. Х. към в.л. М.: Вие не отговорихте на въпроса с коя част на
зрението си П.П. е видял велосипедистите? Челно, фронтални ли ги е видял
пред себе си, леко вляво ако си отмести главата с периферното зрение ако са
започнали пресичането от тревната площ…
Адв. С.: Възразявам срещу този въпрос. Това са предположения, които
не са основани на никакви материали по нито едно от делата. Мисля, че
преразглеждаме наказателния спор, целия механизъм.
СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат Х..
В.л. М.: Считам, че възможността за забелязване е било през ляво
странично стъкло. Съответно да се твърди, че е имало възможност да бъдат
скрити от колонката на процесния автомобил, е невъзможно. Има модели
автомобили, които са с осезаема ширина на предна лява колонка, но този
автомобил не е такъв.
5
В. л. М. на въпроси от адв. Х.:
Считам, че при реакция на 60 метра преди точката на ПТП не е имало
изкуствени или естествени прегради, които да са попречили. Водачът е
реагирал на изключително голямо разстояние, което не е обичайно и
характерно за пътните транспортни произшествия в градска зона. Обичайната
реакция е около 25 до 30 метра. Тук имаме реакция на 60 метра, тоест те са
били видими и е имало възможност, те да бъдат забелязани, че те се движат
перпендикулярно спрямо движението на автомобила.
Конкретната велоалея е нямало възможност да бъде използвана, тъй
като тя води по булеварда от посока центъра например, тоест от НАП – Варна
към процесната точка на ПТП. Единственият възможен път на
велосипедистите като пешеходци е бил през подлеза. Подлезът е ползваем,
широк, удобен и не е имало конкретни възспиращи моменти да бъде
използван по предназначение.
Адв. Х. към в.л. М.: Как принципно трябва да се движат
велосипедистите спрямо Закона за движение по пътищата?
СЪДЪТ не допуска въпроса на адвокат Х., тъй като същият е правен.
В. л. М. на въпроси от адв. Х.:
Както вече казах, имаме голяма дистанция на забелязване. Не е било
проблем от типа на дрехите, тъй като имаме ПТП в светлата част на
денонощието. Светлоотразителните жилетки са най-необходими в тъмната
част на денонощието.
В. л. М. на въпроси от адв. С.:
Основната причина за навлизане на автомобила в бус-лентата е
извършената спасителна маневра. Това е била реакция на водача за
отдалечаване от точката на съприкосновение с навлизащите велосипедисти от
ляво надясно спрямо посоката на движение. Тази маневра също е можела да
бъде адекватна, стига скоростта да не е била толкова висока. Основен фактор
за сблъсъка е скоростта, а това дали маневрата е имало възможност
допълнително да допринесе, са само проценти. Основно ударът е настъпил
6
поради високата скорост на движение, тъй като както за пешеходците, така и
за велосипедистите окомерното движение на автомобилите е трудно за
преценяване. Дали автомобилът се движи с 50, или с 65 км/ч примерно, това е
нещо, което е много трудно да се разграничи.
Не бих могъл да кажа дали пред водача е имало други движещи се
автомобили. Маневрата е продиктувана единствено за избягване на пътното
транспортно произшествие с велосипедистите, а не с друго пътно
транспорнто средство.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Да се приеме заключението.
Адв. Х.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка – декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх. № 2400 от 09.02.2021 г. по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, ведно със справка – декларация на вещо лице Й. Л. М..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Й. Л. М. в
размер на 330.00 /триста и тридесет/ лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Й. Л. М. в размер
на 250.00 /двеста и петдесет/ лева от внесения от третото лице помагач
депозит.
(Издаден РКО за 250 лв по вносна бележка от 28.01.2021 г.)
ЗАДЪЛЖАВА третото лице помагач в едноседмичен срок от днес да
внесе по сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд
допълнително сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева за изготвената
съдебно-автотехническа експертиза, като остатъкът от дължимото
7
възнаграждение на вещото лице ще бъде изплатено, след представяне на
доказателства за допълнително внесен депозит от третото лице помагач.
УКАЗВА на третото лице помагач , че при непредставяне на
доказателства за внесен депозит в указания срок, ще бъде приложена
разпоредбата на чл.77 от ГПК.
СЪДЪТ докладва, че в предходно съдебно заседание е допуснал до
разпит един свидетел на третото лица помагач при режим на довеждане.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, воден от процесуалния
представител на третото лице помагач, с оглед на което снема самоличността
му:
Г. Н. П., ЕГН ********** , български гражданин, неосъждана, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
Свид. П. на въпроси от адв. Х.:
Познавам П.П. от началното ми училище. Учили сме до седми клас в
едно училище.
Лятото на 2018 г. бях с П.. Взехме някаква кола. Пътувахме от улица
„Железкова“ към „Осми приморски полк“ в посока „Златни пясъци“. Имаше
много коли. Аз се возих отпред на дясната седалка до водача. Продължихме
движението си към квартал „Чайка“. Около нас имаше много коли и
изведнъж се появиха двама велосипедисти на платното за движение. В този
момент П. веднага наби спирачки, заяви надясно и колата изведнъж спря.
Предното стъкло беше счупено. Слязохме от колата и видяхме две момчета.
Едното момче лежеше на земята. Това бяха велосипедистите. Бяха с тъмни
дрехи. Едното момче изглеждаше добре, а другото лежеше на земята.
Свид. П. на въпроси от съда:
Нямам спомен дали беше топло. През деня се случи това - може би
следобед.
П. клекна до момчето. Не видях какво направи. Някакъв човек каза, че е
8
доктор и му каза да се дръпне от там. Аз извадих телефона да набера 112, но в
същото време видях, че П. вече е набрал, но пък хората, които се бяха събрали
отстрани извикаха, че линейката идва и съответно той затвори.
Свид. П. на въпроси от адв. Х.:
Преди завоя за квартал „Чайка“ просто изведнъж ги видях да пресичат
платното от ляво надясно, тоест перпендикулярно. Изведнъж изскочиха може
би, защото и отляво и отдясно имаше много коли. Имаше може би автобус
или камион отляво, не се сещам. В момента, в който ги видях, П. вече беше
набил спирачки и тръгна да завива надясно. Аз гледах напред и ги видях
напред.
Велосипедистите просто изведнъж се появиха, а имаше супер много
коли и аз не разбрах как могат да преминат през платното за движение. Не
съм забелязала дали се оглеждат наляво и надясно.
Велосипедистите не носиха светлоотразителни жилетки. Като казах
вече, те бяха с тъмни спортни дрехи.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания. Представям и моля да
приемете списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна
защита и съдействие. Претендираме заплащане на възнаграждение за оказана
безплатна правна защита.
Адв. Х.: Нямам други доказателствени искания. Няма да представям
списък с разноски.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
представените от процесуалния представител на ищеца списък с разноски по
чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие.
9
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: Уважаема госпожо Председател, от името на моята доверителка
считам, че в настоящото производство успяхме да докажем наведените от нас
твърдения в исковата претенция,
Основните възражения на ответното дружество и на процесуалния
представител на помагача, който е привлечен в настоящото производство,
считам, че не се доказаха така, както са наведени в отговорите на исковата
молба, допълнителните такива отговори и в предходно и днешно съдебно
заседание.
От изслушаната в днешно съдебно заседание съдебно-автотехническа
експертиза стана ясно какъв е механизмът и той е безспорно установен още в
хода на досъдебното производство от органите на разследването. Това дали
скоростта, която е изчислена в днешно съдебно заседание с тази експертиза, е
в размер, който е по-малък от този, който е установен в присъдата, считам, че
за настоящия съдебен състав това не е съществено, защото скоростта, която е
установена в досъдебното производство, е над 80 км/ч в градски условия, така
че ударът, какъвто и да е бил той, е бил неизбежен за водача на моторното
превозно средство и това е било така, защото на първо място той, както и
колегата процесуален представител на водача заяви на няколко пъти
„аварийна маневра“, такова понятие няма нито в Закона за движение по
пътищата, нито в практиката на Върховния касационен съд по този тип дела –
пътни транспортни произшествия и такава е константната практика.
Единственото поведение, което законът изисква от един водач на моторно
превозно средство, когато се движи, а още повече и в градски условия, не
само да се движи със скоростта, която законодателят е установил, а именно 50
км/ч, а той е бил длъжен да се движи с такава скорост в рамките на
определената от закона, която да му позволи да спре, а не да прави, каквито и
да е маневри на пътя. Това е поведението на водача. Виждайки една опасност
10
на пътя, скоростта му, която самият той е избрал в рамките на допустимата от
закона, да е такава, която да му позволи да спре, а не да прави маневри, както
вещото лице каза: „Според мен маневрата трябвало да бъде вляво.“, а пък той
бил в бус-лентата, което пък е още по-безумен механизъм. Това, че
велосипедистите са били на място, което не е било отредено за тях, аз и в
предходното заседание заявих, че ние този факт не го оспорваме и е
установен още в хода на досъдебното производство. Не търсим ние едва ли не
вина в това, че те са били в…и те вече са били пресекли пътното платно и са
били в бус-лентата. Те не са слизали от тротоара с намерението, пред този
автомобил да излязат. Вещото лице не знам какви материали е чел в
досъдебното производство, но има достатъчно свидетели, разпитани в това
производство, които съдът ги е коментирал и в мотивите си защо поведението
на водача е било да се насочи към бус-лентата. Защото с тази висока скорост
той щеше да реализира удар с предходен автомобил и това на всички е ясно,
така че тук да задаваме въпроси, които вече са изяснени, ми се струва меко
казано некоректно, защото единственото, което това производство може да
установи е въпрос за съпричиняване, което ние, както казах и предния път, че
поведението им - да, не е било регламентирано спрямо изискванията на
Закона за движение на велосипедистите, но съдът е този, който ще прецени
какво е отношение и какво е съотношението, защото скорост, която е над 50
км/ч, води до такива фатални инциденти в градски условия. Това е предметът
на делото и аз моля съдебния състав правилно да прецени този въпрос за
поведението на водача и какъв е бил неговият принос. В крайна сметка той
пред Наказателния съд, за да избегне по-тежко наказание, е признал всички
факти и обстоятелства, които са му били вменени в обвинителния акт, а там
ако внимателно се чете досъдебното и съдебно производство, които са
приложени по това дело, е ясно какво е било неговото поведение, така че
приносът на водача е изключителен. Колко? Съдът в настоящия състав трябва
да прецени. В никакъв случай не е това, което се търси от ответното
дружество – едва ли не съпричиняване 50%, защото те били там. Да, но те са
били почти на банкета и единствено поведението му ако той си беше карал в
неговата лента, нямаше да се реализира изобщо ПТП. Така че нашата молба
към съдебния състав е внимателно и правилно да се прецени именно това, а
всичко друго е доказано.
11
Доказано е и в предходно съдебно заседание какво е състоянието на
моята доверителка, което считам, че е основното по такъв предмет дела. Ние
тук изследваме загубата на най-близкото човешко същество. Това е детето на
нашата доверителка. Както стана ясно от свидетелските показания на нейната
майка в предходно заседание, тя го е отгледала след развода сама и то в
условията на друга държава, в условията на това да си намери работа, да се
грижи за това дете, да го отгледа и в следващия момент с едно такова безумно
поведение на пътя, синът и е отнет. Тя няма как да го върне и затова беше
́
нашето възмущение от някои от въпросите в предходно заседание към
експерта по съдебно-психологичната експертиза. Считаме, че това
заключение е обективно и изготвено единствено и само въз основа на
компетентно зададен въпросник от над 200 или 300 въпроса каза вещото лице
и според него състоянието на нашата доверителка няма да се подобри
занапред. Напротив, той вижда в нея възможност тя да извърши и
самоубийствени действия и това никой не е в състояние да го предотврати.
Това всичко е в резултат на неправомерното поведение. Затова аз моля
съдебния състав да прецени каква е в настоящия случай загубата за нашата
доверителка, защото макар и еднотипни, всеки един такъв случай е конкретен
за себе си и затова се водят такъв тип дела, за да изследваме първо каква е
била връзката между починалото лице и неговия наследник. Тук сме
установили една много дълбока връзка между двама. Наслагват се
обстоятелства в нейния живот – загубила мъж, поради развод, отглежда едно
дете в условията на друга държава, отглежда го до възраст, когато той вече е
достоен гражданин и следва да разчита на него, а той и се отнема по един
́
такъв нелеп начин. Това изследваме ние тук, а не самия механизъм на пътното
транспортно произшествие, за което казвам, че именно виновният водач си е
признал. Той си е признал, че се е движил със скорост, не както днес е
посочено 60 или 70 км/ч, както беше казало вещото лице, а 83 км/ч. Това той
си го е признал пред Наказателния съд и той не оспорва, че той е реализирал
това произшествие при такъв механизъм, така че моля и това да се има
предвид от съдебния състав. Благодаря за вниманието.
Адв. Х.: Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите така
предявения иск. В условия на евентуалност моля да намалите размера на
12
предявената претенция с 50%, каквото становище сме изразили със
становището ни като трета страна помагач в процеса във връзка с
твърденията ни за съпричиняване на вредоносния резултат от Симеон
Евгениев Драгиев, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Безспорен е фактът, че е налице съпричиняване, което е залегнало и в
мотивите към присъдата по НОХД № 177/2020 г., където изрично е записано,
че е безспорен значителният принос на пострадалите, че този въпрос не е
изследван и разглеждан по време на досъдебната фаза. От заключението на
автотехническата експертиза в досъдебното производство е видно, че те са се
намирали на място - пътното платно, което законът не им отрежда, като са
предприели пресичане на платното в нарушение на Закона за движение по
пътищата на неопределено място и отнемайки предимството на управлявания
от подсъдимия автомобил. Твърдим, че реализирането на пътното
транспортно произшествие е било предотвратимо за сина на ищцата ако
същият, както каза и вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза
в настоящото производство е спазвал правилата за движение по пътищата и е
предприел прекосяване на този толкова голям натоварен булевард през
пешеходния подлез, който се намира непосредствено под посоката, по която
се е движил той.
Моля за срок за писмена защита.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на третото лице
помагач да представи писмена защита в срок до 12.03.2021 г.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.09
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13
Секретар: _______________________
14