Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 25.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14651 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба, с която е предявен иск от А.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***,
бул. „Осми приморски полк” № 43 с правно
основание чл. 49 ЗЗД да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от 8000лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически и физически болки и страдания от счупване на пателата закрито в
дясно, вследствие от спъване в неравност, причинена от счупени и разместени
тротоарни плочки и последвало падане на земята, станало на 18.02.2020г. в гр.
Варна, при движение по тротоар на ул. «Царевец», ведно със законната лихва
считано от датата на деликта- 18.02.2020г. до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът основава исковите си
претенции на следните фактически твърдения: На 18.02.2020г. около 12ч.
при излизане от двора на ОУ Найден Геров, където ищецът работел като
преподавател и движение по ул. Царевец, внезапно кракът му се препънал в
неравност от счупени, разместени и надигнати тротоарни плочки. Времето било
сухо и светло. Паднал на земята върху десния си крак, при което усетил силна
болка и звук от счупване на кост. Не успял да стане сам от земята. Случайни
минувачи му помогнали. Веднага посетил Спешно отделение на МБАЛ Св. Анна Варна,
където след направена рентгенова снимка, било установено счупване на пателата,
закрито в дясно. Приет бил за лечение в Клиника по ортопедия и травматология
при МБАЛ Св.Анна Варна. Там под спинална анестезия на 19.02.2020г. му било
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и поставена
гипсова имобилизация. Изписан бил на 23.02.2020г. с диагноза счупване на
патела, закрито в дясно. В началото на м. април му била свалена гипсовата
имобилизация. Започнал рехабилитация за раздвижване, чийто курс продължил до м.
юни. Ежемесечно посещавал лекари ортопеди, които следяли процеса на
възстановяване на счупеното му коляно. Приемал различни медикаменти и провеждал
процедури по раздвижване първоначално в Клиника по физикална и рехабилитационна
медицина при УМБАЛ Св. Марина Варна, а впоследствие и други центрове. В периода
от 18.02 до 23.05.2020г. ползвал болнични. Твърди, че все още състоянието му не
се е възстановило. В резултат на травмата търпял болки и страдания, бил
ограничен във възможностите си да се обслужва сам в ежедневието, да спи
нормално, да поддържа лична хигиена и домакинството си. Движенията на десния му
крак били ограничени и мъчително извършвани. Придвижвал се с патерици и
придружител. Понастоящем все още имал болки в коляното. Изпитвал силен стрес,
неспокойствие, непълноценност, потиснатост. Предстояла я му нова операция за
отстраняване на импланти. Движел се бавно и повече не можел да спортува. Сочи,
че доколкото инцидентът се е случил на тротоар на ул. Царевец, то същият е в
пределите на Община Варна и нейно е задължението по поддържането му в изправно
състояние. В резултат и в причинно- следствена връзка с бездействието на
отговорните служители на ответника се твърди ищецът да е претърпял неимуществени
вреди, паричният еквивалент за обезщетяването, на които счита, че е в размер на
исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата претенция се
оспорва като неоснователна. Оспорват се твърденията към дата 18.02.2020г. да е
съществувала сочената неравност, разместване, надигане на тротоарна плочка. Ако
и това да е била така, счита че ищецът е имал обективната възможност да
възприеме отдалече тази неравност и да предотврати настъпване на инцидента още
повече, че се твърди да е настъпил в сухо време и в светлата част на
денонощието. Твърди съпричиняване, тъй като не е била положена дължимата грижа
от ищеца при движението му като пешеходец. Оспорва настъпването на сочените
увреждания, както и ищецът да е бил с гипсова имобилизация, да е провеждал
медикаментозно и рехабилитационно лечение. Търсеното обезщетение се оспорва и
по размер като завишено и несъответно на вредите. Претендираното обезщетение за
забава се оспорва относно началната дата на неговата дължимост. Счита, че то се
дължи от момента на признанието, че действията на администрацията са незаконни,
т.е от момента на подаване на исковата молба, в случай че такова противоправно
поведение бъде прието за установено. Молбата е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. В
предоставения им срок, всяка от страните е ангажирала писмени бележки, в които
доразвива доводите си по същество на спора.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено
следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД.
За да бъде уважена
исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията
на кумулативност всички елементи от фактическия
състав на правото: деяние, противоправността му,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на извършителя. Доказването
им е в тежест на ищеца, с изкл. на вината, доколкото отговорността на лицето,
под чийто надзор се намира вещта е обективна и безвиновна. Пренесено на
плоскостта на конкретния казус, ищецът следва да установи, че на посочената
дата и място- при движение по тротоар се е спънал в неравност, причинена от
счупени, надигнати и разместени тротоарни плочки и е паднал на земята, което е
предизвикало настъпване на твърдяния вредоносен резултат; причинна връзка между
увреждането и бездействието на служители на ответника, в качеството му
на лице, задължено да поддържа в изправно състояние тротоарните настилки; вид, интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени
вреди обосноваващи парична обезвреда в търсения размер. В тежест на ответника е
доказване правозащитните му възражения, обосноваващи освобождаване на
гражданската му отговорност и в частност това за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
Предмет на
претенцията са неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически и физически
болки и страдания.
По делото са приети
като писмени доказателства, ангажираните от ищeца
медицински документи относно състоянието му, а именно: епикриза от 23.02.2020г.
от МБАЛ Св. Анна Варна АД, епикриза от 23.06.2020г. от МБАЛ Св.Марина ЕАД Варна,
амбулаторни и болни листи, от които се установява, че на 18.02.2020г. ищецът е
постъпил в Клиника по ортопедия и травматология с травма на дясна колянна
става. На 19.02.2020г. му е извършена операция за открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, патела,
поставена е гипсова имобилизация с препоръка за 28дни. Провеждан е курс на
физиотерапия в доболнична помощ, откъдето е бил насочен за долекуване. В
периода 16-23.06.2020г. е провеждано лечение в МБАЛ Св.Марина ЕАД Варна. От
18.02 до 23.05.2020г. е ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност.
За установяване
твърденията на ищеца за причинените му травматични увреждания, механизъм на
тяхното получаване, степен на увреждане, търпяни болки и страдания по повод инцидента, по делото бяха изслушани
заключение по изготвена съдебно- медицинска и съдебно- психологическа експертизи,
които като компетентни, обосновани, изчерпателни и неоспорени от страните, изготвени
на база ангажираните по делото писмени доказателства, личен преглед на ищеца и други
относими към поставената задача, биват кредитирани в цялост от съда. Липсват
основания за поставяне правилността и обосноваността им под съмнение.
От заключението на
в.лице д-р Д., вкл. с разясненията дадени при изслушването му се установи, че
вследствие на инцидента от 18.02.2020г. ищецът е получил счупване капачката на
дясно коляно с умерено разместване. По повод травмата на 19.02.2020г. е било
извършено оперативно наместване на счупването с вътрешна фиксация на костта и
наложена гипсова имобилизационна превръзка. Възстановяване движението на крака
след такава интервенция се случва в рамките на месец- месец и половина, като
известно ограничение в движението на крака е продължило още два- два и половина
месеца, съобразно наличната мед. документация. След възстановяване целостта на
костта се е наложило физиотерапевтично лечение до м.юни 2020г., като
понастоящем предстояща била операция за изваждане на остеосинтензия материал.
Понастоящем пострадалият се придвижвал без помощни средства, наблюдавало се
накуцване на психическа основа, но и предвид на факта, че поради ковид
обстановката не му е отстранен остеосинтезния
материал, което предизвиквало дразнене в коляното. Тъй като се касае за
фрагментно счупване, свързването на двата фрагмента е извършено чрез телчици / остеосинтезен
материал/. Счупването на капачката за разлика от счупването на другите кости
налагало хващане с въпросния остеосинтезен материал, за да може костта да зарасне,
като самото зарастване било по- трудно по принцип. Понастоящем оздравителният
процес е приключил, а накуцването според в.л. ще отмине след премахването на
въпросните телчици от костта, когато ще стане възможно и ищецът да спортува. Според
в.лице получената травма е резултат на соченото от ищеца падане.
От заключението на
в.л. Ц. се установява, че след инцидента от 18.02.2020г. начинът на живот на
ищеца е бил негативно променен. Установени са данни за психотравмени
преживявания, емоционално напрежение, несигурност, очакване на негативни
последици, затруднения в общуването, затвореност, епизодични страхови
очаквания, безпомощност. Забелязвали се следи от преживяната травма, по- голяма
предпазливост, което е установено и нагледно от в.л. при наблюдение движението
на ищеца по тротоара. Благоприятстващите фактори за по- бързото възстановяване
на ищеца, което обичайно отнемало 6-12месеца, са били високият интелект на
ищеца и относително емоционалната му стабилност.
За доказване на
правнорелевантните по делото факти, разпитана бе водената от ищеца свидетел К.Р.Н.,
без дела и родство със страните. Съдът кредитира показанията на свидетелката
относно релевантните за спора, тъй като преценява, че те са обективни,
безпристрастни, добросъвестно дадени и отразяващи преки нейни впечатления от
настъпване на инцидента и състоянието на ищеца след това.
Свидетелката разказва,
че на въпросната дата по обяд излизайки от училище „Найден Геров“, в което
работили с ищеца, и непосредствено малко след оградата на тротоара в посока към
пешеходната пътека и малко преди нея, го видяла паднал на земята. Около него
имало деца, които му помагали да стане. Дънките му били скъсани, а едната
обувка събута. Децата й казали, че се спънал и паднал. Свидетелката го завела с
колата си до Спешна помощ, като му помагала, тъй като той не можел да върви.
Коляното му било подуто. Останала цял следобед с него. Посочва, че към нея дата
ремонтни дейности на тротоара е нямало, а плочките там били отдавна разместени
и счупени. Ремонт бил направен, но впоследствие, след обявяване на извънредното
положение. Свидетелката го прибрала от болницата. Седмица след като го изписали
от болницата ходила до дома му, за да го види и да му помага с училищни
въпроси. Той не можел да се движи, бил с турникет заради операцията на
капачката. Доколкото разбрала имал поставена пластина на коляното, за да може
да зарасне. Дъщеря му и зет му ходели непрекъснато да го обслужват, защото той
не можел сам. Бил с патерици около 40дена.
За доказване правоизключващите
си възражения, релевирани принципно извън срока по чл. 131 ГПК, че ответникът е
положил нужната грижа по изпълнение задълженията вменени му по повод поддържане
на тротоарните площи, същият е ангажирал писмени доказателства, а именно: договор
от 26.09.2019г. сключен с ДЗЗД Черно море 2016 за основен ремонт на улична мрежа
по плана на 6-ти и 25-ти м.р. м.р., район Приморски, и на ул. Св.пророк Илия и
ул. Св. Йоан Кръстител по плана на кв. Виница, възлагателно писмо от
02.10.2019г., протоколи от 02.04.2020г. за установяване завършването и
заплащането на натурални видове СМР за обект улична мрежа по плана на 6-ти,
вкл. ул. Царевец към м.03.2020г., от 10.07.2020г. за установяване завършването
и заплащането на натурални видове СМР за обект улична мрежа по плана на 6-ти,
вкл. ул. Царевец към 01.06.2020г., от 25.09.2020г. за установяване завършването
и заплащането на натурални видове СМР за обект улична мрежа по плана на 6-ти,
вкл. ул. Царевец към 10.09.2020г., тристранни протоколи от 01.06.2020г. и
10.09.2020г. за установяване качеството на изпълнените СМР и годност за
ползване на строежа и разрешение за ползване от 31.08.2020г. От така посочените
писмени доказателства се установява, че действително с договор от 26.09.2019г. Община
Варна е възложила извършване ремонт на уличната мрежа в т.ч. на ул. Царевец,
където е настъпил инцидента.
При така установената
фактология по делото, спорът между страните се съсредоточава по въпроса за
материалната легитимация на ответника и в частност може ли да бъде ангажирана
деликтната му отговорност за причинени вреди от вещ, за чиято изправност ищецът
твърди, че отговорността е негова и която вещ всъщност се сочи да е причинила
вредите, респ. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат. Положителният
отговор, би обусловил разглеждане останалите предпоставки от фактическия състав
на твърдяното право.
При деликтната отговорност по
чл. 49 ЗЗД всеки възложител на работа е отговорен за вредите причинени от вещ,
която е негова собственост или се намира под негов надзор. Отговорността е
безвиновна и с гаранционно обезпечителна функция. В този смисъл тя не произтича
от вината на възложилия работата. Затова няма място за презумптивна виновност и
за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се
освободи от отговорност единствено, ако докаже, че прекият причинител на
вредата не е действал виновно или вредата не е настъпила от дейност,
осъществявана при или по повод на възложената работа. В ППВС №
17/1963г., допълнено с ППВС № 4/1975г. са дадени задължителни указания до
съдилищата по повод приложението на чл. 45 /49/ ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Основанието
за ангажиране отговорността по чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД е наличие на виновно
поведение на дееца, в резултат на което са били допуснати нарушения на
предписаните и общоприети правила по повод ползването на вещта, съобразно
нейното предназначение, т.е не се касае за вреди настъпили в резултат на
специфичните свойства на вещта. Случаят по казуса е именно такъв.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства обосновава категоричен извод, че действително
на 18.02.2020г. по обяд, ищецът придвижвайки се по тротоар на ул. Царевец в
непосредствена близост до пешеходната пътека се спъва в неравност от счупени и
разместени плочки, пада на земята, в резултат на което получава соченото
травматично увреждане, а именно счупване капачка на дясно коляно. От
експертното заключение стана ясно, че описваният и така установен механизъм на
причиняване на увреждане- падане е напълно съответен на настъпилата травма.
Установява се от гласните доказателства, че падането е резултат от спъване,
както и че тротоарната настилка на мястото на инцидента е била от начупени и
разместени плочки, при това с голяма давност назад във времето, което кореспондира
и на действията на ответната община по сключване на договор за извършване
основен ремонт на уличната мрежа там, в т.ч. изграждането на нови тротоари и
бордюри. Съдът преценява за несъстоятелни твърденията на ответника, че ищецът
не е проявил нужната грижа при движението си по тротоара като пешеходец и
избягване преминаването през място, където има неравност, разместване на
тротоарна плочка. От свидетелските показания се установи, че всъщност
цялостното покритие на тротоара от плочки е било компрометирано. Свидетелката
говори, че плочките са били изпочупени и разместени, и при дъжд се каляли,
което говори, че принципно от тях е имало такива във видимо здраво състояние.
Освен това, реакцията на всеки човек в подобна ситуация е различна, като значение
може да имат възрастта, подвижността, физическото здраве, моментно състояние, които
са строго индивидуални. Важното е, че обективно в подобна ситуация може да бъде
поставен всеки, а избягването на вредоносния резултат е въпрос на негови лични
и поради това строго индивидуални дадености и способности на възприятия и
реакции. Обичайно е обаче, всеки пешеходец при движение по тротоар да го
възприема като безопасно за неговото здраве място. Факт е, че понастоящем
тротоарната настилка там е изцяло подменено, който факт съдържа признание, че
състоянието й не е било изправно. В заключение, възраженията на ответника, че на твърдяната
дата не е било налице нарушаване на тротоарната настилка- разлепване, счупване,
разместване на тротоарна плочка са останали недоказани. Така, дефакто
Общината не е изпълнила задължението си по закон. На основание чл.2, ал.1, т.2 Закона за общинската
собственост вр. с пар.7, т. 4 от ПРЗ на Закона за местното самоуправление и
местната администрация с влизане в сила на този закон преминават в собственост
на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване. А съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
се организират от съответната община. Т.е на ответната община е възложено
поддържането на тротоарите, в т.ч. този, на който се е случил инцидентът с ищеца.
Поради това и носи отговорност на действията, респ. бездействията на лицата, на
които е възложила осъществяването на тази дейност. Така, ангажираните от нея
писмени доказателства в подкрепа на твърденията й, че е сторила нужното по
поддържането на тротоарната настилка се опровергават от обективно
съществувалото състояние на тротоара на ул. Царевец към момента на инцидента.
Вярно е, че са ангажирани писмени доказателства касаещи възлагането на ремонт
на улична мрежа по плана на 6-ти, вкл. ул. Царевец, но при наличните гласни
доказателства и обективно установеното увреждане, се налага извод, че няма
данни към дата 18.02 ремонтните дейности да са извършвани именно на ул. Царевец
предвид обема на възлагането с договора от 26.09.2019г. Ако и такива са били
предприети, предполага се, че тогава би следвало да е имало обозначения и/или
забрани при преминаване през това място, в т.ч. предвид отчетената като
свършена към м.03.2020г. работа с протокола от 02.04.2020г. за установяване
завършването и заплащането на СМР- доставка на пясък, бордюри, къртене, изкоп с
багер, разкъртване на бордюри, полагане на бетонови бордюри, полагане на нов
тротоар с бетонни плочи. Такива твърдения обаче, респ. доказване изначално е
нямало. По- важното обаче е, че отговорността, както се посочи е гаранционно
обезпечителна, т.е за чужди действия, тези на изпълнителя на възложената
работа. Затова и за да се освободи от нея, ответникът е следвало да докаже или
че изпълнителят на възложената работа не е действал/бездействал виновно, или че
вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на
възложената работа, т.е дължи се на фактори извън неговото поведение. Отговорността
на този, който му е възложил работата е по чл. 49 ЗЗД щом деянието, причинило
увреждането, съставлява изпълнение на възложената работа или е по повод на
същата. Със ЗП, поддръжката в изправно състояние на тротоарите на местно ниво е
възложено като ангажимент на съответните общини, които участват включително и с
финансови средства. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
налага извод, че в случая са налице основанията за ангажиране отговорността на
ответната община по чл. 49 ЗЗД при доказаното бездействие на нейните органи и
служебни лица във връзка със задълженията им за поддържане на пътната настилка,
в т.ч. и тротоарните площи. Очевидно е, че предприетите в тази насока действия
не са били достатъчни, след като се е стигнало до този вредоносен резултат.
Налице е нарушение на вменените задължения по чл. 30, ал. 4 ЗП, поради което следва да се приеме, че е
налице противоправно бездействие.
В резултат и в
причинна връзка на него ищецът е търпял увреждания на телесното здраве- счупване
капачка на дясно коляно. Без съмнение, така причинените телесни повреди са
обусловили чувство на болка. В казуса се касае за мъж на 65г. възраст, жизнен и
в трудоспособна възраст. Счупването е наложило обездвижване на крайника за
продължителен период от време- почти два месеца, което несъмнено е създало за
него дискомфорт и е наложило редица ограничения в ежедневието му. Счупването
само по себе си е свързано с физическа болка и неприятни усещания. Възстановяване
е наложило задължителна оперативна намеса с вътрешна фиксация на костта с
поставяне на остеосинтезен материал, изискващ повторна оперативна намеса по
отстраняването му. Ищецът е бил с гипсова имобилизация на крака, което е обусловило
ползване на патерици и го е поставило в невъзможност да се обслужва нормално и
самостоятелно в ежедневието си, така както го е правил преди инцидента. Това е наложило необходимост
да разчита на близките си в извършване дори на елементарни за ежедневието
дейности. След отстраняване на гипсовата имобилизация се е наложило провеждане
на рехабилитация, откъдето предвид продължаващите болки, ищецът е имал м. юни
болничен престой. Възстановителният процес е протекъл в сравнително кратък
срок- 1- 1,5месеца, но известни ограничения в движенията е имало още
2-2,5месеца. Понастоящем той е приключил окончателно. Предстои обаче оперативно
премахване на остеосинтезния материал от коляното, предизвикващ неприятни
усещания, което обстоятелство също следва да бъде съобразено при определяне
паричния еквивалент за репариране търпяните вреди. Налични са и данни за травми
на психичното здраве на ищеца- емоционално напрежение, несигурност, очакване на
негативни последици, затруднения в общуването, затвореност, епизодични страхови
очаквания, безпомощност. В.л. лично е възприело проява на по- голяма
предпазливост на ищеца при движението му по тротоар.
В заключение, следва
да се приеме, че ищецът е търпял неимуществени вреди под формата на физически и
психически болки и страдания първоначално силни, но впоследствие преодоляни
изцяло, в резултат на противоправното поведение на ответника. И като се вземе
предвид, че понастоящем е налице цялостно възстановяване на ищеца и предстои
единствено оперативна намеса по отстраняване на остеосинтезен материал, то паричният
еквивалент, служещ за репарирането им се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Преценявайки всички обстоятелства по
делото, които са свързани и са от значение за тези търпени вреди, настоящият
състав намира, че за търпенето им следва да се присъди обезщетение, чийто справедлив
размер определи в размер на сумата от 8000лева, което обосновава извод за
цялостно уважаване на исковата претенция. Както е поискано, като законна
последица от уважаване на исковата претенция, така определеното обезщетение
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, доколкото от тази дата деликвентът се счита за поставен в забава
/чл. 84, ал.3 ЗЗД/, т.е от 18.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни. Съобразно изхода на спора, на ищеца следва да се
присъдят разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК, т.е за платено адв.
възнаграждение от 1000лева по договор за правна защита и съдействие, 608,14лева
депозит за вещо лице и 323,20лева платена държавна такса. Така общо в полза на
ищеца следва да се определят разноски от 1931,34лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета на общината, адрес
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43 ДА
ЗАПЛАТИ на А.Г.Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в психически и физически болки и страдания от счупване на пателата закрито в
дясно /счупване капачката на дясно
коляно с умерено разместване/, вследствие от спъване в
неравност, причинена от счупени и разместени тротоарни плочки и последвало
падане на земята, станало на 18.02.2020г. в гр. Варна, при движение по тротоар
на ул. «Царевец», ведно със законната лихва считано от датата на деликта-
18.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета на общината, адрес
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43 ДА
ЗАПЛАТИ на А.Г.Т., ЕГН ********** сумата от 1931,34лева,
представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: