№ 415
гр. гр. Добрич, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500526 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№8843/27.05.2022 год. на Д. А. К. с ЕГН ********** ,от
гр.Д.,бул.“Р.*** срещу решение № 380/05.05.2022 год. по гр.д.№ 2337/2021
год. на Районен съд Добрич,с което е признато за установено, че дължи на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД ,град С. , ЕИК ********* по заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 2935 /2020 год. на ДРС
следните суми : -1725.75 лв. – неиздължена главница по договор за
предоставяне на кредит овърдрафт № *** от 11.10.2018 год., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 28.10.2020 год. до окончателното
изплащане ; -117.90 лв. –обезщетение за забава за периода 21.12.2019 год. –
22.10.2020 год. ; -13.00 лева – такси за периода 27.12.2019 год. – 22.10.2020
год. ,както и е осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ„ АД град С. с
ЕИК ********* разноски в производството по ч. гр.д. № 2935/2020 г. по описа
на Добрички районен съд в размер на 42.94 лв. държавна такса и 330.43 лв.
адвокатско възнаграждение и разноски в производството по гр.д. №
2337/2021 год. по описа на Добрички районен съд в размер на 116.72 лв.
държавна такса , 339.77 лв. възнаграждение на особен представител , 273.65
1
лв.-хонорар вещо лице и 409.10 лв. – адвокатско възнаграждение ,а по сметка
на Районен съд град Добрич сумата от 91.22 лева за платен от бюджетните
средства на съда депозит по назначената съдебноикономическа експертиза .
С доводи ,че обжалваното решение е необосновано и постановено в
отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му
и постановяване на ново от въззивния съд за отхвърляне на исковите
претенции. Въззивникът счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането поради липса на надлежно връчено уведомление. Заявява
оплакване ,че не е било разгледано възражението му, че неравноправна и по
същество нищожна е клаузата ,касаещи различните видове уговорени лихви,
така и последващо увеличение на лихвения процент ,направено без изрично
уведомление .
Въззиваемата страна счита всички оплаквания в жалбата за
неоснователни и настоява да не бъде уважавана. Изискуемостта на
кредитното задължение била настъпила поради настъпване на крайния срок
на договорения между страните срок на погасяване и преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,а възнаградителна лихва не
била претендирана от него в производството.
Обжалваното решение е постановено по искове по чл.422 ал.1 от ГПК,
във връзка с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД ,във вр. с чл. 430 и сл. от ТЗ и чл. 86 , ал.1 от
ЗЗД .
С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в
първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи
на ДРС, поради което фактите по делото не подлежат на самостоятелно
изследване от въззивният съд, който следва да основе решението си на
установеното от първоинстанционният съд, както следва:
Между страните по делото е сключен договор № *** от 11.10.2018 год.,
за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка .На ответника по
делото е предоставен потребителски кредит под формата на овърдрафт по
неговата разплащателна сметка в банката ,по която получава трудовото си
възнаграждение в размер на 2 000 лв., а той се е задължил да го върне със
съответните лихви в сроковете и при условията на договора /чл.1 и чл.2
/.Срокът за ползване на разрешения овърдрафт е до 21.10.2019 год. ,може да
бъде удължен по решение на банката, а в случай че такова не бъде взето,
2
срокът изтича съобразно уговореното ,в който случай в срок не по-късно от 2
месеца ,следва да бъдат заплатени всички усвоени и непогасени суми по
кредита, ведно с лихвите, таксите , комисионните и другите разноски /чл.5
/.За усвоения кредит ,кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена
при променлив годишен лихвен процент, определян като сбор от референтен
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 10 .800
пункта ,за референтен лихвен процент се ползва референтен лихвен процент
ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити ,определян по Методология на
банката ,представляваща Приложение № 1 към договора , подлежащ на
преразглеждане на 3 месеца и възлизащ на 1.150% към датата на
първоначалното определяне на лихвения процент по кредита, т.е. размера на
възнаградителната лихва към момента на сключване на договора възлиза на
11.95 % / чл.6/.При просрочие на дължимите суми по овърдрафта
,кредитополучателят дължи за срока на забавата обезщетение за просрочие
върху дължимите суми в размер на законната лихва ,чийто размер се
определя от Министерския съвет/чл.7/.
Въз основа на подадено от кредитора “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД
заявление рег.№ 264375/28.10.2020 год. е била издадена заповед №
260456/24.11.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. д.№ 02935 /2020 год. ,Районен съд
Добрич е разпоредил длъжникът Д. А. К. да заплати сумите: 1./ 1725.75 лв.
,представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на кредит
овърдрафт № *** от 11.10.2018 год., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 28.10.2020 год. до окончателното изплащане ; 2./ 65.99 лв.
,представляваща мораторна лихва за периода от 21.12.2019 год. до 12.03.2020
год.;3./230.67 лв. ,представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020
год. до 22.10.2020 год.;4./ 13 лв. ,представляваща такси за периода от
27.12.2019 год. до 22.10.2020 год. и 5./403.31 лв. , сторени съдебни деловодни
разноски в заповедното производство.
Установява се от заключения рег.№№ 3190/24.02.2022 год.
и5410/31.03.2022 год. на вещото лице, че усвоената сума от
кредитополучателя е в размер на 1 725.75 лв. Ответникът е преустановил
плащането на сумите по договора считано от 27.12.2019 год. Остатъкът от
дължимата главница по договора е в размер на сумата от 1 7 25.75 лв., както и
не е платена таксата за ограничаване негативните последици по договора по
3
тарифа на банката в размер на сумата от 13 лв. Обезщетението за забава за
процесния период възлиза на сумата от 117.90 лв., при съобразяване
разпоредбите на ПМС 426/18.12.2014 год. и чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 год.
С оглед на горното е безспорно установено наличието на облигационна
обвързаност на страните по договор за потребителски кредит, задълженията
си по който банката е изпълнила ,а кредитополучателя не в размерите,
посочените по съдебно-счетоводната експертиза.
Възражението на ответника относно ненадлежно обявената му
предсрочна изискуемост на кредита е неоснователно ,тъй като претенцията е
основана на неизпълнение на кредитното задължение ,чиято изискуемост е
настъпила на датата на крайния срок на погасяването му- 21.12.2019 год. , а не
предсрочно.
Неоснователно е и възражението за неравноправния характер на
разпоредбата на чл. 6 от договора по отношение на възнаградителната лихва.
На първо място ,ищецът по делото не претендира вземане за възнаградителна
лихва. На второ място , уговорките, които определят основния предмет на
договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като
неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за
възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за
кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само
ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължението, и средният потребител, относително осведомен и в разумна
степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици
от сключването на договора. Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната
тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит е
необходимо между страните да е постигнато съгласие за начина на
формиране на възнаграждението на кредитодателя. Само когато потребителят
не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина,
4
метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от
банката-кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора
за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на
общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 от ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл. 144 ал. 3, т. 1 от ЗЗП. В този случай клаузата е
нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката-
кредитор да променя едностранно лихвата , но не и в частта, определяща
дължимата към момента на сключване на договора лихва . Съобразно
правилото на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага без тези клаузи. Трайна е практиката на ВКС,
съобразена с практиката на СЕС и с разпоредбата на чл. 6, § 1 от Директива
93/13/ЕИО, че с разпоредбата на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, се цели не обявяване
недействителност на целия договор, съдържащ неравноправни клаузи, а
замяна на формалното равновесие, което договорът установява между правата
и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може
да възстанови равенството между тях, като се прави уточнението, че по
принцип съответният договор трябва да продължи да се изпълнява без друго
изменение, освен произтичащото от премахването на неравноправните
клаузи.
Този извод обжалваното решение съдържа, поради което на основание
чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
С оглед изхода по спора –неоснователност на подадената въззивна
жалба, Д. К. следва да заплати на срещупоставената страна сторените от нея
разноски във въззивното производство , а по сметка на Окръжен съд Добрич
държавната такса за въззивното обжалване ,от заплащането на която
назначения му особен представител е освободен.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 380/05.05.2022 год. по гр.д.№ 2337/2021 год.
на Районен съд Добрич.
5
ОСЪЖДА Д. А. К. с ЕГН ********** ,от гр. Д., бул. “Р.*** ДА ЗАПЛАТИ на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление град С. , бул. “О.П.** сторените съдебно деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на сумите от :372.48 лв. ,съставляваща
заплатено възнаграждение за назначения му особен представител адв. Ю. О. и
448.49 лв.,съставляваща изплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на дружество.
ОСЪЖДА Д. А. К. с ЕГН ********** ,от гр. Д., бул. “Р.*** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Окръжен съд Добрич сумата от 84.51 лв. ,съставляваща държавна
такса за подадената от особения му представител въззивна жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6