РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. София , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261500/02.12.2020 г., постановено по гр. д. 10636/2018 г. по описа на
СГС, ГО, 15 състав, е отхвърлил изцяло иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 и чл.45
ЗЗД предявен от М. В. Д., действащ чрез законния си представител В. Г. Д., срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за
причинени неимуществени вреди, вследствие получени от него телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 01.05.2018г. в с. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен.
Със същото решение са присъдени разноски, като М. В. Д., действащ чрез законния си
представител В. Г. Д., е осъден да заплати в полза на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД
сумата от 650 лв. направени по делото разноски.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца.
Жалбоподателят-ищец М. В. Д., действащ чрез законния си представител В. Г. Д. ,
оспорва решението изцяло, като твърди, че при формирането на правния извод, че не е
налице противоправно поведение на водача на л.а.„Форд Маверик" с per. № *** Н. С., съдът,
интерпретирайки погрешно заключението на САТЕ, е направил абсолютно неверният извод,
че водачът не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, защото не се
1
установява да е управлявал автомобила с превишена или несъобразена скорост, която да е в
причинна връзка с настъпване на произшествието, поради което е приел, че се касае за
наличие на случайно деяние. Твърди, че този извод е абсолютно необоснован, тъй като не се
подкрепя от събрания доказателствен материал. Посочва, че когато се касае до деца, те
винаги представляват възникнала опасност за движението, независимо от тяхното
разположение в обхвата на пътя, дори и да се намират на тротоар, банкет или по-голяма
отдалеченост от платното за движение. Поради това съдът в случая е приел, че за водача на
автомобила опасността е възникнала от момента, в който детето М. е било видимо за него
т.е. от появата му зад намиращите се храсти до кафенето във вътрешната част на левия
тротоар. Това е моментът, който съгласно събраните доказателства и констатациите на
в.л.Г., водачът реално е имал възможността да забележи детето. Не от момента на
излизането му от намиращия се вляво магазин, а от появата му след храстите, които най-
вероятно са били на височината на детето. Възприемайки този момент на видимост на
детето, съдът е приел всъщност, че в случая храстите са ограничавали видимостта на водача.
Освен това е пренебрегнал наличието и на други фактори на пътната обстановка, които
водачът е следвало да съобрази при избиране на скоростта си на движение, като наличието
на Т-образно кръстовище, от лявата страна на което се намирали магазин, кафене с външна
тераса и много хора, парк. Изброените множество фактори предпоставят необходимост от
управление на превозното средство с по- ниска скорост от действително избраната - 52 км/ч,
за да може възможното пресичане на пътното платно да е очаквано от водача. Т-образното
кръстовище не е било сигнализирано с пътни знаци, което предопределя преминаването му
да става при спазване от страна на водачите на разпоредбата на чл.48 ЗДвП, а именно
преминаване с предимство на превозното средство, което се намира или приближава от
дясната страна. Водачът С. не се е съобразил с тази особеност на пътната обстановка. Той е
управлявал превозното средство преминавайки през центъра на селото, което всъщност е и
най-оживеното място и с оглед всички изброени по-горе неблагоприятни фактори, водачът е
трябвало да се движи със съобразена с пътните условия скорост, а не с максимално
разрешената от закона за населеното място. Затова с поведението си водачът сам се е
поставил в невъзможност да предотврати пътното произшествие и телесните увреждания на
пешеходеца. От показанията на св.В. се установява, че след този инцидент и вследствие
на него, на мястото на произшествието е поставена пешеходна пътека. Следователно
водачът С. не е съобразил скоростта си и с тази особеност в пътната обстановка. С оглед на
това той е имал възможност да намали скоростта, при което би могъл да предотврати удара.
Съдът е пренебрегнал всички тези обстоятелства, свързани с конкретната пътна обстановка,
които е следвало да бъдат съобразени от водача при избиране на скоростта му на движение,
в границите на които да му позволят да спре при появата на всяко предвидимо препятствие.
От заключението на САТЕ се установява, че преди настъпване на произшествието водачът е
управлявал автомобила със скорост от 52 км/ч., която в случая, макар и с малко, се явява
превишена спрямо установената от закона и която съдът приема, че е без значение за
предотвратимостта на ПТП. Необоснован е изводът на съда, че реакцията на водача на
автомобила не е закъсняла, независимо, че е възприел детето в по-късен момент едва при
2
стъпването му на пътното платно, тъй като позовавайки се на заключението на
допълнителната САТЕ, при придвижването на детето с бързо бягане, дори и от приетия
момент на възникване на опасността, водачът не е имал възможност да избегне удара. За да
направи този извод, вещото лице е определило непредотвратимостта на удара при условие,
че водачът е управлявал автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч. Но той не е
съобразил скоростта си с конкретните фактори на пътната обстановка. Реакцията му е
закъсняла, защото е могъл да реагира с намаление на скоростта или спиране още от момента,
в който детето е било видимо за него. Още при появата на детето на тротоара, той е следвало
да реагира с намаление на скоростта до степен да предотврати настъпване на удара. Именно
тогава ударът с пешеходеца би бил предотвратим за него, ако точно в този момент на
възникване на опасността, той е намалил скоростта си до 45 км/ч с оглед начина на
придвижване на пешеходеца с бързо бягане. В допълнителното заключение е определено
отстоянието на л.а. от мястото на удара в момента, когато водачът е имал обективната
възможност да възприеме детето при излизането му от храстите вляво от левия тротоар при
начин на движение бързо бягане - 29,37 м., а първото заключение на САТЕ отстоянието на
л.а. от мястото на удара е 29,56 м. в момента, в който детето е навлязло в платното за
движение със спокойно бягане. Следователно ако водачът на автомобила е намалил
скоростта си до 45 км/ч от разстояние от 29 м. преди мястото на удара, то той е могъл да
предотврати настъпването на ПТП и съответно настъпването на вредите. От тук е видно, че
реакцията на водача е закъсняла, противно на извода на съда, тъй като е следвало да намали
скоростта си от момента, когато е възникнала опасността за движението. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД оспорва жалбата и моли
съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че процесното ПТП
е било непредотвратимо за водача на застрахования л.а. Н. С., което се установява
категорично в хода на производството. В този смисъл деянието се явява „случайно“. Н. С.
не е можел да предвиди и не е бил длъжен да предвиди, че детето ще пресече пътя, бягайки
бързо. Водачът на автомобила не е шофирал в нарушение на императивните норми на
закона - същият е управлявал автомобила със скорост в рамките на позволената за
съответния пътен участък, бил е внимателен при управлението, в момента, в който е
възникнала опасността - детето е станало видимо за него (и то от момента, в който то се е
появило на тротоара, а не на пътното платно), същият се е отклонил наляво, в обратна
посока и е предприел незабавно аварийно спиране. Спиране преди точката на ПТП обаче
изобщо не е било възможно, тъй като детето е попадало в опасната зона на автомобила, т.е.
водачът е предприел абсолютно всички възможни мерки в опит да предотврати
настъпването на ПТП, но не е можел да избегне факта, че детето е тичало бързо към него и
се е ударило в лявото огледало на почти спрелия автомобил. В този смисъл възражението,
че опасността възниква от момент преди тичащото дете да стане видимо за водача, е
абсурдно. Наоколо не е имало други играещи деца например, не е имало площадка за игра,
не е имало нищо, което да събуди у водача съмнение, че 5- годишно дете само ще хукне да
3
пресича пътя. На второ място - изслушаната по делото основна АТЕ на в.л.инж. К. Г. е
категорична, че считано от стъпването на детето на пътното платно, то е попадало в
опасната зона на спиране на водача, съответно събитието е било случайно - в конкретната
пътна ситуация водачът на автомобила не е разполагал с техническа възможност да
спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП“. Впоследствие е
назначена допълнителна експертиза, която да установи дали ПТП е било предотвратимо,
считано от момента, в който детето се е появило на тротоара и водачът на л.а. е можел да
види присъствието му. В тази експертиза в.л. е заключило, че при „бързо бягане“ ПТП е
непредотвратимо, докато при „спокойно бягане“ водачът е имал възможност да
предотврати ПТП. Затова по делото не просто не се доказва противоправно деяние и вина
у водача, но и при условията на пълно и главно доказване се установява, че детето е бягало
бързо, а при бързо бягане със сигурност водачът не е можел да предотврати ПТП. В условие
на евентуалност заявява, че претенцията е силно завишена по размер, както и че
приносът на детето се явява поне 90 %, дори и при „спокойно бягане“. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът М. В. Д., действащ чрез законния си представител В. Г. Д., твърди, че е
пострадал от ПТП, настъпило на 01.05.2018 г., предизвикано от водача на л.а. „Форд
Маверик“, per.№ *** Н. М. С.. Поддържа, че вина за произшествието има водачът С., който
на 01.05.2018г., около 11:30ч. в с. ***, обл. Ст. Загора, на път IV-5603, км. 18, нарушил
правилата за движение по пътищата и причинил увреждане на малолетния пешеходец М. В.
Д.. В резултат на инцидента получил мекотъканен оток в лявата фронто-орбитална област,
тежка травма на главата с контузия и мозъчно сътресение, фрактура в дясно на окципитална
кост. Престоял в болница 4 дни, бил изписан с указания за щадящ физически и психически
режим. Поради силни болки в главата месец по-късно бил хоспитализиран и било
установено състояние след фрактура на костта в дясно и срединно разположена
интерхемисфериална фисура на мозъка. Проведена била медикаментозна терапия. Твърди,
че е преживял силен стрес, безпокойство, болки и психически и физически дискомфорт.
Продължава на сън да преживява инцидента, буди се често и плаче, изпитва силен страх от
автомобили. Претендира се изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.05.2018 г. до окончателното изплащане
на претендираната сума.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с което се
покрива гражданската отговорност на делинквента към датата на застрахователното събитие.
4
Оспорва механизма на ПТП, като твърди невиновно поведение на застрахования при тях
водач, а при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото дете, което е изскочило внезапно на
пътното платно на необозначено за целта място и без да се огледа и да пропусне
движещия се по път с предимство л.а. Твърди, че се касае за случайно деяние, тъй като
ударът е бил технически непредотвратим, водачът не е могъл да допусне внезапната поява
на пътното платно на пешеходец, пресичащ на необозначено за целта място. Моли съда да
отхвърли иска, като претендира разноските по делото.
От фактическа страна се установява, че на 01.05.2018г. в с. ***, на път IV-5603,
около 11:30ч., е настъпило ПТП между детето М. Д. - на 5г., в качеството му на пешеходец и
л.а. “Форд” с per. № ***, управляван от Н. М. С..
От заключението на депозираната на л.115 основна АТЕ, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и оспорено от страните, се установява, че на 01.05.2018 г. около 11:30 ч. по
четвъртокласен път IV-5603, в центъра на с. ***, между сградите на кметството и
хранителния магазин, се е движел л.а. “Форд” с per. № ***, управляван от Н. С..
Автомобилът се е движел в дясна пътна лента със скорост от порядъка на 51-52 км/ч в
условия на дневно ясно време и добра видимост. Пешеходецът - детето М. В. Д., на 5г., от
местоположение извън левия тротоар е навлязъл последователно на тротоара и на пътното
платно с “бягане” от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Водачът С.
е възприел като опасност за движението навлизането на детето в момента на стъпването му
на пътното платно и е реагирал със задействане на спирачната уредба на автомобила за
аварийно спиране, като го отклонил надясно. Автомобилът е приведен в режим на
ефективно спиране и е отложил две успоредни спирачни следи на асфалта. В процеса на
ефективно спиране, след изминаване на около 8-9 м. от началото на спирачните следи,
траекториите на движение на спиращия автомобил и пешеходецът са се пресекли на място,
определено с координати като място на удара. Сблъсъкът за автомобила е страничен,
осъществен с предната му лява част в зоната на челната част на предния ляв калник по
челната част на тялото на детето. От сблъсъка детето е отблъснато назад и е паднало на
терена. След изминаване на около 3-4 метра автомобилът е установен в края на спирачните
следи.
Причина за настъпване на ПТП е навлизане на пешеходеца на платното за движение в
момент, когато това не е било безопасно. Вещото лице посочва, че дори при движение с
разрешената скорост от 50 км/ч. също би настъпил удар. По делото няма данни за надлъжна
разделителна линия и напречна маркировка - пешеходна пътека. Не са регистрирани пътни
знаци. Пътното платно в района на произшествието е ограничено с тротоари с базалтови
плочки и бордюри с широчина на десния бордюр - 3,0 м. и левия - 2,2 м., като пред
хранителния магазин /откъдето е изскочило детето/ има уширение. При навлизане на
пешеходеца на платното за движение, когато е станал опасност, л.а. е отстоял от него на 19,26
м. до 29,65 м. според начина на придвижване. Опасната зона за спиране на автомобила при
скорост на движение 51,37 км/ч е 37,2 м. Водачът на автомобила е имал видимост към
пресичащия пешеходец от момента на изкачането му на левия тротоар. Като опасност за
движението водачът е възприел пешеходеца от момента на навлизането му в пътното
платно, когато вече е попадал в опасната зона за спиране на автомобила. Затова вещото лице
прави извод, че за да не настъпи ПТП пешеходецът е следвало да изчака преминаването на
автомобила и след това да пресече пътното платно. От своя страна, за да предотврати
настъпване на ПТП водачът е следвало да управлява автомобила със скорост до 32 км/ч.
Това заключение на АТЕ е оспорено, поради което съдът е допуснал
допълнителна АТЕ. От заключението на депозираната на л.143 допълнителна АТЕ, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че водачът е
имал обективна възможност да възприеме детето от момента на излизане от храстите вляво
5
от тротоара, т.е. от момента на стъпването му на тротоара. В момента, в който водачът е
имал възможност за първи път да възприеме детето, същото е отстояло от мястото на удара
на отстояние 6,40 м. Това разстояние се изминава за 2,06 секунди при начин на придвижване
“бързо бягане” и 3,15 секунди при начин на придвижване “спокойно бягане”. При начин на
придвижване на детето “бързо бягане” водачът на автомобила не е разполагал с
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествие чрез
своевременно аварийно спиране. При начин на придвижване “спокойно бягане" е
разполагал с техническа възможност да спре преди мястото на удара и да избегне
настъпване на ПТП.
Ето защо основният спорен по делото въпрос е с какъв ход се е предвижвало
детето и кога е станало видимо за водача - от стъпването му на тротоара или на
пътното платно. В тази насока са ангажирани гласни доказателствени средства, а
именно - разпит на св.Н. С. /деликвент/, А. Д. и В. В..
Свидетелят Н. С. сочи, че е управлявал л.а. “Форд”, преминавайки през с.***. Карал
със скорост от около 45 км/ч. Помни, че на пътя изскочило тичащо дете, натиснал
спирачки и навил волана надясно, но детето се ударило в лявата част на колата, към фара.
Ударът настъпил в лентата за движение на автомобила. Детето паднало на земята с лице към
задницата на колата, надлъжно на автомобила с краката към предната част на автомобила.
На мястото нямало пешеходна пътека. Инцидентът се случил в центъра на селото, където са
магазините, времето било слънчево, с ясна видимост. Свидетелят не видял детето на
тротоара да се оглежда като пешеходец, за първи път го видял, когато то стъпило на
платното за движение. Наблизо, от лявата страна, имало кафене с нещо като тераса. Детето
изкочило някъде от храстите към кафенето. В момента на стъпване на детето на пътното
платно до удара минали секунда-две. Спрял и слязъл от колата, не помни откъде дошъл
бащата на детето около 10-15 секунди по-късно. Свидетелят качил бащата и детето в колата
и ги закарал до спешен център в с. Б. Д..
Разпитан по делегация от PC-гр.Чирпан свидетелят А. И. Д. посочва, че работи в
горското стопанство. На връщане от работа с Н. се прибирали заедно с джип, управляван от
Н.. По пътя имало едно заведение. Детето излязло от магазина, тръгнало да пресича улицата,
тичайки “силно”. На конкретно поставен въпрос дали детето е бягало “спокойно” или
“бързо” свидетелят посочва, че е бягало “бързо”.
Свидетелят В. сочи, че към момента на настъпване на ПТП се намирал в тоалетната,
поради което не е имал видимост към пътя, за инцидента чул от бащата на М.. Не може да
даде подробности. Посочва, че на мястото има две дървета, няма храсти. Знае, че след този
случай там поставили пешеходна пътека. Преди да отиде до тоалетната играел на карти на
външна масичка, пред кръчмата, отстрани на пътното платно, заедно с още трима
пенсионери, като бил изпил около 3 бири.
Съдът кредитира показанията на свидетелите с изключение тези на св.С.
досежно скоростта, с която е управлявал л.а., при условията на чл.172 ГПК, доколкото
вещото лице категорично определя същата на 52 км/ч. Затова намира за доказано
пълно и главно, че детето е навлязло на пътното платно с бързо тичане, отляво
надясно спрямо посоката на движение на л.а. От друга страна и като взе предвид
височината на т.н. храсти /снимани към заключението на АТЕ/ и факта, че детето на 5
години следва да е около 1 метър високо, намира, че видимостта на шофьора изобщо не
е била ограничена, тъй като храстите са ниски. Ето защо детето е можело да бъде
възприето от водача на л.а. още от момента, в който се е появило на тротоара, откъм
магазина, а не от стъпването му на пътното платно.
В о.с.з. на 10.05.2019г. вещото лице допълва, че ако го е възприел от момента, в който
е стъпило на левия тротоар, тогава ударът ще бъде предотвратим. Ако се е задействал още от
момента на появата на детето, той би имал тази техническа възможност, тъй като
разстоянието се увеличава с още 2.20 м.
6
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция не споделя извода на
първостепенния съд за липсата на деликт, като намира, че вина за станалото ПТП имат и двамата,
като детето е изскочило внезапно и без да се огледа, но основната п ричината за настъпване на
произшествието е в субективните действия от страна на водача на л.а. при избора на
скоростта му преминавайки през центъра на населено място, както и липсата на адекватна и
бърза реакция при първоначалната поява на детето на левия тротоар, откъм магазина.
От друга страна настоящата съдебна инстанция намира за основателно направеното
възражение за съпричиняване от страна на пострадалото дете, тъй като то е предприело
внезапно пресичане тичешком на пътното платно, на път без предимство, от място с
намалена видимост и без да се увери, че водачът го е възприел като опасност, което
поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди.
От заключението на депозираната на л. 98 СМЕ, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и оспорено от страните, се установява, че детето е получило
следните травми: контузия на главата, счупване на задна дясна област на черепа и на
дясна челна кост, оток на меката тъкан в ляво фронтно-орбитална област, преходна загуба
на съзнание. Травмите са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Липсват доказателства за
травматична кома. Лечението е било болнично медикаментозно - противооточно и
противоболково. При приемането му е констатиран дискоординационен синдром с нистагъм,
без отпадна неврологична симптоматика. М. е приет по спешност за лечение в периода 01-05
май 2018г., изписан, но поради настъпило влошаване на състоянието му след травмата на
главата (главоболие, световъртеж, гадене) повторно приет, като е проведено лечение в
периода 06-08 юни 2018 г. Не е констатиран кръвоизлив, а само постравматично
фронтално счупване, което първоначално е установено само отзад, в тилната област.
Продължителността на възстановяване от травмата е индивидуална - от няколко месеца до 2-
3 и повече години. По делото липсват резултати от контролни прегледи на ищеца, които е
имал право да реализира. Изискват се контролни ЕЕГ и КТ изследвания с оглед
проследяване за появата на евентуални посттравматични усложнения. В съдебно заседание
експертът допълва, че към момента няма данни за усложнения, но е напълно възможно да се
очаква посттравматична епилепсия .
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.О. /майка
на детето/ разпитана в о.с.з. на 12.04.2019г., които съдът кредитира напълно като логично
обосновани. Свидетелката сочи, че видяла детето в болница - било замаяно. Шест месеца се
оплаквало от болки в главата и зъбите. Твърди, че от м. май 2018 г. следващите шест месеца
ищецът е постъпвал периодично на болнично лечение за по 5 дни, издавани са и
необходимите медицински документи. След инцидента детето се страхувало от колите,
започвало да трепери само при вида им. М. посещава детска градина, родителите му го водят
и прибират. Излиза да играе в парка заедно със сестрите си, като винаги е придружаван от
някой. Твърди, че детето се страхува да отиде до тоалетната, която е външна в двора на
къщата. Не са търсили помощ за преодоляване на тези страхове. В хода на разпита посочва,
че детето често се оплаква от главоболие.
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е
налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност между делинквента и ответното дружество към датата на ПТП.
На 31.07.2018г. пострадалият е депозирал покана до ответното дружество за изплащане на
обезщетение, но е постановен отказ. /л.11/
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
7
СГС е приел, че от момента на появата на М. Д. на тротоара (идвайки от кафенето)
до навлизането му на платното за движение и последващия го удар той се е придвижвал с
темп “бързо бягане”, избирайки да стъпи на платното за движение в момент, когато вече е
бил в опасната зона за движение на л.а. Реакцията на водача на л.а. не е била закъсняла,
независимо, че е възприел детето едва при стъпването му на платното за движение. От
допълнителната АТЕ се установява, че дори от момента на стъпването на ищеца на тротоара
до настъпване на удара при придвижване с бързо бягане водачът не е имал възможност да
избегне удара. Ето защо е стигнал до извод за наличие на случайно деяние.
Настоящата инстанция не споделя горния извод, тъй като процесното Т-
образното кръстовище не е било сигнализирано с пътни знаци, което предопределя
преминаването му да става при спазване от страна на водачите на разпоредбата на чл.48
ЗДвП, а именно преминаване с предимство на превозното средство, което се намира или
приближава от дясната страна т.е. водачът С. е имал предимство. Независимо от този извод,
той не се е съобразил с пътната обстановка, като е управлявал превозното средство
преминавайки през центъра на селото, което всъщност е и най-оживеното място в рамките
на селото и с оглед всички изброени по-горе неблагоприятни фактори, водачът е трябвало да
се движи със съобразена с пътните условия скорост, а не с максимално разрешената от
закона за населеното място от 52 км/ч. а именно - приближаване към нерегулирано Т-
образно кръстовище, преминаване покрай оживено място на празничен ден - Първи май, в
центъра на селото, където отляво са намирали магазин, кафене /кръчма/ където на външна
маса играели на карти и парк, и факта, че ако бе реагирал от момента на възникване на
опасността т.е. появята на детето на тротоара, той е имал реалната възможност да
предотврати удара. Именно несъобразената скорост на движение на автомобила е в
причинна връзка с настъпването на пътния инцидент и неговия вредоносен резултат. Затова
с поведението си водачът сам се е поставил в невъзможност да предотврати пътното
произшествие. Пешеходецът е изминал по-голяма част от пътя, тръгвайки от магазина,
минавайки през левия тротоар и цялата лявата част на пътното платно, изминавайки 6,40
метра до мястото на удара, която е в дясното платно. Видно от оставените спирачни следи,
автомобилът се е намирал в средата на пътното платно, когато водачът е започнал да спира и
да отклонява надясно. От заключението на САТЕ е установено, че в района на
местопроизшествието не е имало пешеходна пътека, но такава е поставена след този случай.
От показанията на св.В. се установява, че след този инцидент и вследствие на него, на
мястото на произшествието е поставена пешеходна пътека.
Както бе посочено по-горе, за разлика от СГС, настоящата инстанция намира за
доказан пълно и главно настъпилия деликт, тъй като водачът на автомобила не е намалил скоростта
си при приближаването на Т-образно кръстовище, в центъра на населено място, между кафене, магазин за
хранителни стоки, кметството и парка, където се предполага наличието на пешеходци, както и поради наличието
на храсти към външна тераса на кафене, които са ограничавали видимостта му. При приближаването на
кръстовището водачът на автомобила не е избрал достатъчно ниска скорост, движил се е със скорост от порядъка
на 52 km/h, вместо с 32 km/h, при която ударът би бил предотвратим. Освен това реакцията му
е закъсняла, защото е могъл да реагира с намаление на скоростта или спиране още от
момента, в който детето е било първоначално видимо за него. Още при появата на детето на
8
тротоара той е следвало да реагира с намаление на скоростта до степен да предотврати
настъпване на удара. Именно тогава ударът с пешеходеца би бил предотвратим за него, ако
точно в този момент на възникване на опасността, той е намалил скоростта си до 45 км/ч. с
оглед начина на придвижване на пешеходеца с бързо бягане. Това е съобразената скорост, с
която е трябвало да се движи автомобилът, за да бъде предотвратим удара, при движение на
детето с бързо бягане.
В случая водачът не е изпълнил законовото си задължение да се движи със
съобразена скорост, която да му позволи да спре при появата на предвидимо препятствие,
поради което не е налице случайно деяние. Изводът на съда не е съобразен и с т.2 от ТР №
61/26.12.1983г. по н.д. № 58/1983г. на ОСНК на ВС, където изрично е посочено, че при
настъпване на произшествие, с което се уврежда здравето или животът на дете, когато не е
намалена скоростта до предели на безопасност, макар и това да е станало в опасната зона за
спиране на МПС, водачът не се намира при условията на чл.15 НК. Като се е движил с
несъобразена скорост при тази пътна ситуация, той сам се е поставил в обективна
невъзможност да предотврати настъпването на произшествие с общественоопасен резултат.
Ето защо основната причината за настъпване на произшествието е в субективните
действия от страна на водача на л.а. при избора на скоростта му в центъра на населено място, както
и липсата на адекватна и бърза реакция при появата на детето.
Досежно въпросът за съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД следва да се посочи, че
такова действително е налице, тъй като детето е изскочило внезапно на пътното платно от магазина и е притичало на
необозначено за целта място. Същото би могло да избегне удара, ако се е огледало преди да навлезе внезапно
на пътното платно и забележи приближаващия го л.а. Принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. /в този смисъл РЕШЕНИЕ №
165 от 26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК/.
С оглед гореизложеното следва да се определи процентът съпричиняване на 50%, като се
отчете факта, че детето е само на 5 години, респ. възрастта и възможностите му за преценка на
създалата се ситуация са много по-малки. Вярно е, че за съпричиняването вина не се изисква
от субективна страна, но изискванията за бърза и професионална реакция спрямо водача на
л.а. са много по-високи и необходими, още повече в малко населено място като с.***, в
близост до центъра и кръстовище, където се предполага наличието на пешеходци.
Гражданската отговорност на причинителя на вредите към момента на
причиняването им е била застрахована при ответното дружество по силата на сключен
договор за застраховка "гражданска отговорност".
При това положение ищецът има правото да получи обезщетение за причинените
вреди - неимуществени и имуществени.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на следните телесни
повреди: контузия на главата, счупване на задна дясна област на черепа и на дясна челна
кост т.е. две средни телесни повреди, оток на меката тъкан в ляво фронтно-орбитална
9
област, преходна загуба на съзнание. Травмите са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Съдът съобрази факта, че лечението е било консервативно
медикаментозно - противооточно и противоболково, че при приемането му е констатиран
дискоординационен синдром с нистагъм, без отпадна неврологична симптоматика, че след
като е изписан, е бил повторно приет по спешност за лечение в периода 01-05 май 2018г.,
поради настъпило влошаване на състоянието му след травмата на главата (главоболие,
световъртеж, гадене). Не е констатиран кръвоизлив, а само постравматично фронтално
счупване, което първоначално е установено само отзад, в тилната област. Именно
затова вещото лице посочва, че продължителността на възстановяване от травмата е
строго индивидуална - от няколко месеца до 2-3 и повече години. При ЧМТ е напълно
възможно да има тежки последици на по-късен етап, но с оглед финансовите възможности
на родителите /които са безработни/ по делото липсват резултати от контролни прегледи на
детето т.е. ЕЕГ и КТ изследвания с оглед проследяване за появата на евентуални
посттравматични усложнения. Съдът съобразява факта, че през този период детето се е
нуждаело от чужда помощ при обслужването си, че около шест месеца се оплаквал от болки
в главата и зъбите, периодично е ходел на прегледи в болница за по 5 дни, че след
инцидента детето се страхувало от колите, започвало да трепери при вида им, че се страхува
да отиде до тоалетната, която е външна в двора на къщата.
Ето защо съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено спрямо
годината на ПТП 2018г. на сумата от общо 40 000 лв. при отчитане на 50% за съпричиняване или следва да се
присъдят 20 000 лв.
Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата, следваща датата на поканата -
31.07.2018г., а не от датата на деликта. С оглед диспозитивното начало следва да се присъди така, както е
поискана – от датата на ИМ. В този смисъл следва да се присъди лихва върху главницата за периода от
03.08.2018г. до окончателното й изплащане.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за сумата
от 20 000 лв. и потвърдено в останалата част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 30 000 лв., жалбата е частично основателна за 2/3 от интереса.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя се дължат разноски за въззивна инстанция,
но такива няма направени и не следва да се присъждат.
На осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗА в полза на адв.Г. следва да бъде присъдено
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство за двете
инстанции. Съобразно материалния интерес същото възлиза на 1130 лв. /без включен в него
ДДС/ за една инстанция или общо сумата от 2260 лв. за двете инстанции.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК и доколкото ищецът е освободен от д.т. и разноски по реда на
чл.83 ал.2 ГПК, в полза на съда следва да се присъди сумата от 800 лв. дължима д.т. От
бюджета на съда са платени общо 500 лв. за вещи лица, от които дължими са само 333.33 лв.
от ответника. Общо се дължат 1133.33 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция следва да се отменят, като вместо това на
осн.чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски по компенсация в полза на
10
застрахователя. Общо направени разноски пред първа инстанция в размер на 600 лв. От тях
дължими с оглед отхвърлената част от иска са само 200 лв., както и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение за явяване пред двете инстанции или общо 400 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 261500/02.12.2020 г., постановено по гр. д. 10636/2018
г. по описа на СГС, ГО, 15 състав , в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени
вреди до 20 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев”,
ж.к. „Дианабад”, бул. „Д-р Г. М. Д.”, № 1 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. В. Д., ЕГН
**********, действащ чрез законния си представител В. Г. Д., ЕГН ********** двамата от
с.***, обл. *** със съдебен адрес: гр. *** 1000, ул. „*** № 85, ет. 4, ап. 10, чрез адв.Г.,
сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие получени от него като пешеходец телесни увреждания
при ПТП, настъпило на 01.05.2018г. в с.***, обл.***, ведно със законната лихва, считано от
03.08.2018г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев”,
ж.к. „Дианабад”, бул. „Д-р Г. М. Д.”, № 1 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. М.К. Г. от АК-
Пловдив, гр. *** 1000, ул. „*** № 85, ет. 4, ап. 10, сумата от общо 2260 лв. /две хиляди
двеста и шестдесет лева/, адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство за двете инстанции, на осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗА .
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител В. Г.
Д., ЕГН ********** двамата от с.***, обл. *** със съдебен адрес: гр. *** 1000, ул. „*** №
85, ет. 4, ап. 10, чрез адв.Г. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ,„Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев”, ж.к. „Дианабад”, бул. „Д-р Г. М. Д.”, № 1,
сумата от общо 400 лв./четиристотин лева/ направени разноски пред двете инстанции,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев”,
ж.к. „Дианабад”, бул. „Д-р Г. М. Д.”, № 1 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от общо
11
1133.33 лв./хиляда сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, дължима д.т. и
разноски от бюджета на съда по реда на чл.78 ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12