№ 1019
гр. София, 10.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502950 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 1004/19 г. по описа на СГС. С
решение по делото № 260 154/08.01.21 г. съдът е присъдил в полза на пострадалата от
ПТП Б.А., на основание чл. 432 КЗ, обезщетение в размер на 10 000 лв. и е отхвърлил
претенцията до заявените 30 000 лв. За забава в плащането са присъдени законни лихви
от 16.12.18 г.
Недоволна от решението е ищцата. Тя оспорва правилността на решението в
отхвърлителната му част до сумата от 20 000 лв. В жалбата са изброени уврежданията
на пострадалата, посочен е лимитът по задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, направено е възражение, че в решението не са
изложени критериите за определяне на конкретния размер на паричния еквивалент на
страданията на ищцата.
С отговор на жалбата ответникът ЗД Б. утвърждава, че като доказани в пряка
причинност с катастрофата са следните травми: счупване на фаланга на пръст от
лявото ходило, охлузвания по лицето с контузия на горната устна, без мозъчно
сътресение. Приложени са ръкописни нечетливи заключения, следхождащи
първоначалния преглед за изгаряния и травми от колана. С оглед на това присъденото
обезщетение е завишено, но ответникът, съобразявайки се със съдебната практика, не е
обжалвал осъдителния диспозитив.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение.
В производството пред САС не са представяни нови доказателства. Дължи се
произнасяне с оглед доводите на въззивника за неправилност на решението според
доказателствата, ангажирани в първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
1
доказателствен материал САС прави следните изводи:
Настоящият състав установи, че обсъжданите от медицинската експертиза и
разисквани в мотивите на първоинстанционното решение увреждания – счупване на
37-ми и 35-ти зъб не за заявени с исковата молба и не могат да бъдат анализирани при
определяне на обезщетението на ищцата.
Според приетата експертиза, изготвена от вещо лице ортопед-травматолог д-р
Т. Д. (л. 78), в причинна връзка с катастрофата са – счупване на първата фаланга на
петия пръст на левия крак, контузия и кръвонасядане на долната устна, навяхване на
шията, охлузвания по лицето, охлузвания в областта на дясната пердмишница, китка и
ръка, охлузване на дясното коляно, счупване на 35-ти и 37-ми зъби. Вещото лице не
установява изгаряния, в причинна връзка с катастрофата, макар че описва белези от
изгаряния в областта на дясната ръка и дясното коляно. Към момента на прегледа
костицата на ходилото е зараснала и движенията на крайника са възстановени,
хематомите не са оставили белези по гърдите и корема на ищцата, която е изпитвала
по-силни болки през първите 7-8 дни, а в рамките на 25-30 дни болките са напълно
отзвучали. Доколкото ищцата твърди, че получава болки при промяна на времето,
експертът счита, че след отдалечаване на времето от момента на травмирането, тези
болки ще отзвучат.
При анализ на горните страдания САС приема, че първоинстанционният съд е
постановил правилно решение.
Не се е наложила оперативна интервенция. Не е имало обездвижване на целия
крайник, а счупената фаланга е била стационирана с мека превръзка. Няма остатъчни
белези, които са в причинна връзка с наранявания, получени при катастрофата. Налице
са (според гласните доказателства) психични остатъчни последици – страх от пътуване
с кола. Настоящият състав приема, че психичното травмиране от катастрофата,
представляваща осъществено застрахователно събитие, произлиза в много по-висока
степен от смъртта на бащата на ищцата – пътник в същата кола, отколкото от
собствените увреждания, които са излекувани безостатъчно, а възстановителният
период е бил кратък, без ищцата да е била в зависимост от грижите на близки хора.
При този изход решението, в обжалваната му част, следва да се потвърди.
В полза на въззиваемото дружество се дължи адвокатски хонорар.
САС споделя виждането на въззивничката за наличие на предпоставките на чл.
78, ал. 5 ГПК и определя като дължим адвокатски хонорар сумата от 830 лв.
Поради извод за правилност на обжалваното решение въззивният състав, на
основание чл. 272 ГПК, се ползва от мотивите на първоинстанционния съд.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му отхвърлителна част решение № 260 154/08.01.21
г., постановено по гр.д. 1004/19 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК Б. Г. А. да заплати на ЗД Б. 830 (осемстотин
и тридесет) лв. – разноски с естество на адвокатски хонорар за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3