№ 519
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. А.а
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20231100901768 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.68 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност
(ЗБН).
Образувано е по възражение по чл.66, ал.6 от ЗБН, подадено от М. А. З. срещу писмо
на синдиците на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), с което е отхвърлено искането на
възразилия кредитор за включване в списъка на приетите вземания на присъденото му по
чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, за
които бил издаден изпълнителен лист по т.д.№ 159/2023г. на СГС, ТО, VI-1 състав. Прави
искане да бъдат задължени синдиците на “КТБ” АД (н) да включат вземането му за
присъдените разноски в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност
на банката с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН.
Във възражението се твърди, че вземането е било предявено за включване в списъка
на приетите вземания, но с писмо изх.№ 872/07.09.2023 г., получено от М. А. З. на
18.09.2023г., синдиците на “КТБ” АД (н) отказали да удовлетворят искането му.
Ответникът „КТБ“ АД (н) поддържат отказа си с доводи, че масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски
и нетърговски вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност за банката, а разноските по издадения изпълнителен лист са възникнали на
по-късен етап, поради което не следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
1
правна страна следното:
Не се спори между страните и се установява от служебна справка в АВ – ТРРЮЛНЦ
по партидата на “КТБ“ АД (н), че на 22.04.2015г. е постановено Решение №664 по т.д. №
7549/2014г. по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на
“КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност за
банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена. Решението на съда
е обявено в Търговския регистър по партидата на банката на 22.04.2015г. С Решение № 1443
от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на САС, ТО, 3 състав, е
отменено Решение №664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549/201г. по описа на СГС,
VІ-4 състав, в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на
“КТБ” АД е определена датата 06.11.2014г., и вместо него е постановено, че се определя
начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014г.
Установява от представените по делото писмени доказателства, че с Решение №
420/30.03.2023г. по т.д. № 159/2023г. по описа на СГС, VI-1 състав, в сила от 25.04.2023г., са
били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на адвокат М. А. З. в
размер на 1000 лева, за което на 04.08.2023г. му бил издаден изпълнителен лист. Разноските
са присъдени в тежест на „КТБ“ АД (н).
С писмо с изх. № 872/07.09.2023г. синдиците на “КТБ” АД (н) са отказали включване
на така присъдените разноски в списъка на приетите вземания, като са се позовали на чл.4,
ал.1, изр.първо от ЗБН, съгласно което масата на несъстоятелността служи за
удовлетворяване на кредиторите на банката, възникнали до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, но не и на последващи вземания, още
повече такива за разноски по водени след тази датата съдебни производства.
Не се спори, че писмото на синдиците, съставляващо по съществото си отказ да бъде
вклчено вземането на възразилия кредитор в списъка на приетите вземания, е било връчено
на М. З. на 18.09.2023г., поради което и въражението му, направено по реда на чл.66, ал.6
ЗБН се явява постъпило в срок.
Законът за банковата несъстоятелност в чл.63 и сл. предвижда специален ред за
приемане и удовлетворяване на вземанията на кредиторите, както и за оспорване на приети,
респ.неприети от синдика вземания. Чл.67 ЗБН постановява, че синдиците изготвят списък
на приетите вземания, който подлежи на одобряване от съда- чл.67, ал.2. Съгласно чл.71,
ал.1, от ЗБН, списъкът по чл.67, ал.2 се допълва от синдика с вземанията, установени с
решение по чл.68, ал.3 от закона, какъвто е настоящия случай. Това правило задължава
синдиците да включат съдебно установеното вземане, вкл. за разноски в съдебно
производство, като част от съдебното решение, в списъка на приетите вземания и то
служебно. В случай, че синдикът на банката не приеме вземането, кредиторът има право да
подаде възражение относно неприемане на вземането в предвидения в чл.66, ал.1 от ЗБН 14-
дневен срок от обявяването на списъка, а синдикът следва да се произнесе с решение по
чл.66, ал.4 от ЗБН. Едва след това за кредитора възниква право да предяви пред съда
възражение по реда на чл.66, ал.6 от ЗБН, по което съдът се произнася с решение по чл.68,
ал.3 от ЗБН.
В настоящия случай се твърди и не се оспорва, че вземането на М. А. З. по
2
изпълнителен лист от 04.08.2023г., издаден въз основа на решение по т.д.№ 159/2023г. на
СГС не е било включено в списъка на приетите вземания, както и че с писмо изх. №
872/07.09.2023г. на “КТБ” АД (н) синдиците са мотивирали изричен отказ да уважат
искането на кредитора в този смисъл – така и в Определение № 808/21.12.2023г.,
постановено по ч.т.д.№ 960/2023г. на САС, с което е прието, че възражението, по което е
обраувано настоящото дело, следва да се разгледа по същество и по реда на чл.68 ЗБН, които
изводи обвързват настоящия съд.
Възражението - предмет на настоящото производство, касае вземане за съдебно-
деловодни разноски, направени в съдебно производство, по което страна е била „КТБ“ АД
(н). Отговорността за разноските е облигационно правоотношение, което е уредено от
процесуалния закон. Тя е деликтна по естеството си, безвиновна, обхваща разноските в
делото, направени от насрещната страна и може да бъде реализирана само във висящия
исков процес (така в Решение № 67/03.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013 г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О.; Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013 г. по описа на ВКС, Г.К., IV
Г.О.). Видно от приложения изпълнителен лист такива разноски са били присъдени по т.д.
№ 159/2023г. на СГС в полза на възразилия кредитор и по естеството си представляват
разноски за адвокатско възнаграждение. Произнасянето на съда по разноските е част от
съдебното решение, което подлежи на изпълнение. Съгласно изричната разпоредба на чл.69,
ал.1, т.2 от ЗБН, вземането по чл.68, ал.3 от ЗБН се смята за прието от момента на влизане в
сила на решението на съда. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.2, предл. четвърто от ЗБН,
влезлите в сила решения по чл.68, ал.3 имат установително действие за банката и за всички
кредитори на несъстоятелността. Съгласно чл.70 от ЗБН, не може да се оспорва вземане,
което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, когато в производството по делото е взел
участие синдикът. Следователно, приети по смисъла на чл.69 от ЗБН са вземанията на
възразилия кредитор, които са уважени с решението на съда по чл.68, ал.3 от ЗБН, като
синдикът не може да откаже изпълнение на съдебното решение, постановено в
производството с негово участие.
Влязлото в сила решение по чл.68, ал.3 от ЗБН не може да се лишава от обективния
си субстрат и да се тълкува частично, като се приема за установено само първоначалното
вземане на възразилия кредитор, но не и съдебно присъдените разноски в полза на
кредитора. Така Решение № 70/11.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав, Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. №
1102/2017 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав, и Определение №
382/18.06.2018 г. по т.д. № 702/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., съгласно които
разноските на възразилия кредитор, провел успешно производството по чл.66, ал.6 от ЗБН,
не могат да бъдат оспорвани от синдика и преразглеждани в последващо исково
производство.
Отказът на банката да включи разноските на М. З. е неправилен, тъй като от една
страна съставлява неизпълнение на съдебно решение, а от друга – уврежда кредиторите на
3
банката, тъй като това поведение води до образуване на други съдебни производства и
генерира нови разходи по тях – за държавна такса, често и за участие на адвокат. Именно в
противовес на това, законът е предвидил по-широки правомощия на синдика на банката,
свързани със служебно съставяне на списъци на вложителите и служебно включване в
списъка на вземанията, установени по съдебен ред в производства с участието на синдика.
Включването на тези разноски не са в противоречие с нормата на чл.4 ЗБН, която изрично
предвижда и възможността за удовлетворяване от масата на несъстоятелностт и на вземания
на кредитори, възникнали след датата на откриване напроизводството по несъстоятелност,
но при условията и по реда на специалния закон, какъвто ред е предвиден.
Ето защо, възражението следва да се уважи и като необезпечено да бъде включено в
списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН.
По разноските:
Законът за банковата несъстоятелност в частта относно направените по чл.66, ал.6 от
ЗБН възражения срещу всяко прието и неприето вземане (чл.68 и сл. от ЗБН) не предвиждат
изрично размера на дължимата държавна такса, начина на внасянето й (при образуване на
съдебното производство или възлагане със съдебния акт) и дължимостта й при десезиране
на съда. С оглед на това приложение намира нормата на чл.612, ал.2 от ТЗ, съгласно която
производството по несъстоятелност на банка се извършва по ред, определен в отделен
закон, а разпоредбите на част Четвърта от Търговския закон се прилагат, доколкото в
отделния закон не е предвидено друго. Производството по възраженията по чл.66, ал.6 от
ЗБН е аналогично на производството по установителните искове по чл.694 от ТЗ, тъй като
има за предмет спор, свързан със съществуване на прието/неприето вземане, който се
разрешава със сила на пресъдено нещо с постановеното по възражението решение (така в
Определение № 3416/12.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4560/2016 г. по описа на САС, Г.О., 12
състав; Определение № 4313/27.12.2016 г. по ч.гр.д. № 3587/2016 г. по описа на САС, ТО, 3
състав; Определение № 3442/14.10.2016 г. по ч.т.д. № 4168/2016 г. по описа на САС, ТО, 13
състав; Определение № 3098/14.09.2016 г. по гр.д. № 4115/2016 г. по описа на САС, ТО, 6
състав). Ето защо, в случая следва да намери приложение нормата на чл.694, ал.7 от ТЗ.
Предвид изхода на спора дължимата държавна такса е в минималния размер от 50
лева и следва да бъде събрана в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд от масата на несъстоятелността на “КТБ” АД (в несъстоятелност),
както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Доколкото кредиторът е бил представляван в процеса от адвокат при условията на
чл.38 ЗА, за което е приложен договор, на последния следва да се присъдят разноски в
размер на 400 лева по НМРАВ.
Предвид изложеното, Съдът
РЕШИ:
4
ДОПЪЛВА, на основание чл. 68 от ЗБН, списъка на приетите вземания на
кредиторите на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, като включва в него
вземането на М. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „*******, както следва:
ВЗЕМАНЕ на М. А. З. за разноски за съдебното производство в размер на 1000 (хиляда)
лева, съгласно изпълнителен лист, издаден на 04.08.2023г., въз основа на Решение №
420/30.03.2023г. по т.д. № 159/2023г. по описа на СГС, ТО, VI-1 състав, обезпечение – няма,
поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Средец”, ул. “*******, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
производството пред СГС в размер на 50 (петдесет) лева и в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Средец”, ул. “*******, да заплати адвокат
П. А. А., с адрес: гр.София, ул. „*******, на основание чл.38 ЗА, сумата от 400
(четиристотин) лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство на М. А. З. по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5