№ 5795
гр. С., 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря С. Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110147089 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „******************“ ЕАД, ЕИК
************, с адрес гр. *******************, съдебен адрес гр.
***********************, чрез пълномощника адв. А. Д., срещу С.О., с
адрес гр. *****************.
Ищецът твърди, че на 17.02.2021г., водачът на лек автомобил
„*********“ с рег. №*************, при движение в гр.
******************“, преди кръстовището с бул. ************ , преминава
през разбит капак на шахта, намираща се на пътното платно, необозначена
като препятствие и необезопасена по съответния ред, вследствие на което на
автомобила са причинени щети – увредена предна дясна гума. Твърди, че
собственикът на лекия автомобил „*********“ с рег. №*************, е имал
сключен договор за застраховка „Каско” с ищцовото дружество,
застрахователна полица №****************/28.09.2020г., валидна за
периода от 24.10.2020г. до 23.10.2021г. Навежда твърдения, че изплатил за
ремонт на увредения автомобил сумата от 184,99 лева, с което твърди, че
встъпил в правата на застрахования против причинителя на вредата до
размера на изплатеното обезщетение. Твърди, че отправил регресна покана до
1
ответника за доброволно плащане на сумата, но плащане не последвало. Ето
защо ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 199,99 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №*****************, и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 21.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 22,50 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.07.2021г. до 31.08.2022г.
Ответникът С.О. оспорва изцяло предявените искове. Навежда доводи,
че правото му на защита е нарушено, тъй като не ставало ясно каква е
процесната шахта – отводнителна, електроразпределителна, събирателна или
друга. Не била налице пасивна материалноправна легитимация на ответника,
тъй като шахтите на територията на СО се поддържали от експлоатационните
дружества и оператори, в чиито активи са включени. Ищецът не определил
вида на шахтата, размерите на същата, както и къде точно се е намирала на
пътното платно, при какви обстоятелства е настъпило твърдяното ПТП и
наличието на причинно-следствена връзка с последвалото увреждане.
Съгласно договор за концесия, сключен между С.О. и „***********“ АД на
23.12.1999г., задължението за поддържане и стопанисване на водните канали
и прилежащите им части (шахти) принадлежало на „***********“ АД.
Поради това счита, че С.О. не е надлежен ответник по предявените искове.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил. Поддържа, че не
е установено наличието на причинно-следствена връзка, както и
съществуването на процесната неравност на общински път. Поддържа, че
застрахователното обезщетение е изплатено на лице, различно от
застрахованото, поради което счита, че не е възникнало регресно вземане на
ищеца. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Привлеченото от ответника трето лице – помагач „***********“ АД не
е изразило становище по предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и
собственика на лек автомобил „*********“ с рег. №************* е бил
2
сключен договор за застраховка „Каско” застрахователна полица
№****************, в сила към датата на процесното ПТП.
На 19.02.2021г. е постъпило при ищеца заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение въз основа на което е образувана преписка по
щета №*****************, по която е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 184,99 лева за ремонт на процесния автомобил.
Ищецът е отправил до ответника покана за доброволно плащане на сумата,
която последният е получил на 22.06.2021г.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице механизмът на ПТП
е, както следва: на 17.02.2021г., около 18:35 часа, лек автомобил
„*****************“ с рег. №************* се движи по ул.
„*************“ и на около 50 м от бул. ************, превозното средство
преминава през шахта на пътното платно с разбит капак. Вещото лице
посочва, че щетите по лекия автомобил се намират в причинно-следствена
връзка с настъпилото на 17.02.2021г. произшествие в гр. С., като стойността
на причинените вреди по средни пазарни цени възлиза на 221,99 лв.
Разпитана е пред съда в качеството на свидетел Д. С. Е., която е
управлявала автомобила при настъпване на ПТП. Същата разказва, че ПТП е
настъпило вечерта, при дъждовно време в уличка над мол „***********“ при
движение към бул. ************. Автомобилът попаднал в шахта и гумата
моментално се разпорила и спаднала. Шахтата била продънена и от нея
стърчали армировки на около 10 см над шахтата. Нямало обозначения и
знаци, че има препятствие. Свидетелката посочва, че към датата на
произшествието имало сключен договор за застраховка „Каско“ за
автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от
КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
3
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената
суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Установи се по делото, че между ищеца и собственика на лек автомобил
марка лек автомобил „*********“ с рег. №************* е бил сключен
договор за застраховка „Каско” в сила към датата на процесното ПТП, както
и, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество
е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 184,99 лева.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – С.О..
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1,
т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и
основанието на законодателят да възложи на общините задължение по
тяхното изграждане, ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за пътищата.
4
Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на
общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта. Съдът, като взе предвид мястото, на което е
настъпило процесното ПТП, намира, че произшествието е настъпило на
общински път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.
49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице
– изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП,
т.е налице е неизпълнение на законово задължение.
Механизмът на ПТП се установява от показанията на разпитания в
качеството на свидетел водач на автомобила, и от кредитираното заключение
на вещото лице по допуснатата САТЕ. Вещото лице посочва, че описаните
ремонтирани части на автомобила, които са в зоната на удара, дават
5
основание да се счита, че вредите са в причинно – следствена връзка с ПТП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП,
респ. на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат от
неизпълнение на задълженията на длъжностни лица на ответника да
поддържат изправността на пътя.
С оглед покритите застрахователни рискове, според представените
Общи условия, съдът намира, че тъй като се касае за застраховка „Каско”,
процесният инцидент представлява покрит застрахователен риск по
застраховката.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в
размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая
от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че стойността на
ремонта на автомобила по средни пазарни цени възлиза на сумата от 221,99
лева. Тъй като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
184,99 лева, то до този размер са налице предпоставките за настъпване на
суброгация в правата на застрахования при установено плащане на
застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и
доказан в пълния му предявен размер от 199,99 лева с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Основателна е и претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за посочения в исковата молба период от 23.07.2021г. до
31.08.2022г., тъй като ответникът дължи обезщетение за забава, считано от
поканата, връчена на 22.06.2021г., а в случая се претендира такова от по-
късен момент. Предвид липсата на доказателства по делото за размера на
обезщетението за забава върху главницата от 199,99 лева, съдът с оглед
правомощията си по чл.162 от ГПК го определя чрез изчисление с лихвен
калкулатор на сумата от 22,50 лева, поради което претенцията е основателна в
пълния й предявен размер.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
6
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 558 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД
С.О., ЕИК **********, с адрес гр. *****************, да заплати на
„******************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес гр.
*******************, съдебен адрес гр. ***********************, чрез
пълномощника адв. А. Д., сумата от 199,99 лева – регресно вземане за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение за ремонт на лек
автомобил „*********“ с рег. №************* по договор за застраховка
„Каско“, застрахователна полица №****************, по щета
№*****************, за претърпени имуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 17.02.2021г., при което при движение в гр. С., по ул.
„*************“, преди кръстовището с бул. ************, автомобилът
преминава през необезопасен участък на пътното платно – разбит капак на
шахта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2022г. до
изплащане на вземането, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 22,50
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 23.07.2021г. до 31.08.2022г., както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 558 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице – помагач „***********“ АД, ЕИК ***********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7