Решение по дело №298/2023 на Административен съд - Бургас

Производството e по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл.203 от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К.А.С./K.A.S., NS796552А, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 1 755 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с условията, при които се търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“, за периода 01.05.2022г. - 31.05.2021г.

Ищецът твърди, че за посочения период затворническата администрация на Затвора Бургас не е изпълнила задължението си да осигури нормални битови и санитарно-хигиенни условия за изтърпяване на мярката „задържане под стража“, като му е причинила неимуществени вреди чрез действия и бездействия, изброени в 11 точки на исковата молба, както следва: наличие в килията му на хлебарки и дървеници; перманентен шум и несъблюдаване на тишина; отсъствие на достъп до компютър и интернет; изключване на електричеството в килиите след 22:30 часа до 06:00 часа; отсъствие на адекватни медицински услуги; ползване на душ само два пъти седмично; честа липса на топла вода и отсъствие на кран за регулиране температурата на водата; поставяне на ищеца в килии, чиито прозорци са малоразмерни; лошо качество и количество на храната; наличие на спекулативна практика, изразяваща се в завишаване цените на стоките, предоставени за свободна продажба от затворническата „лавка“; лоши битови условия, изразяващи се в пукнатини по стените на килиите, изронена мазилка и разрушени плочки в санитарните възли, влага и мухъл, стари и скъсани дюшеци в спалните помещения; отсъствие на сянка и на спортни уреди на каре №2, на което се осъществява престой на открито.

Според ищеца вследствие на неблагоприятните условия в Затвора Бургас са нарушени неговите законни права и интереси, физическото и психологическото му здраве. От посочените в исковата молба действия и бездействия на служителите на затворническата администрация за С. са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в „психологически неудобства“, морално и психическо страдание, чувство за безпокойство, изолация, уронване на човешкото достойнство.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. М. и в присъствието на преводача С.Б., поддържа исковата претенция на посочените в исковата молба основания. Ангажира доказателства. Подробно аргументира позицията си по спора в писмени бележки (л.217).

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Г., намира претенцията за неоснователна и недоказана. Поддържа съображенията, изложени в писмен отговор на исковата молба (л. 62-71). Заявява, че по делото са налице доказателства, установяващи законосъобразното третиране на ищеца по време на изтърпяване на мярката „задържане под стража“. Иска присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт. Подробни аргументи излага в писмени бележки (л.222).

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

I.ФАКТИТЕ:

Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди касае периода 01.05.2022г. – 31.05.2022г.

Според представена по делото справка рег.№ИЗ-928 от 10.04.2023г., подписана от инспектор В. К. (л.75), на К.А.С. му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ като подсъдим по обвинение в престъпление по чл.116, ал.1, т. 6 и т.6а от НК. С присъда от 01.06.2022г. по НОХД №148/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 17 години, като към момента на изготвяне на справката присъдата не била приведена в изпълнение.

На 09.02.2022г. ищецът постъпил в Затвора Бургас от Арест Бургас, като бил разпределен във втора група зона за повишена сигурност в помещение №222, съвместно с подсъдимия Т.Й.. Впоследствие бил преместван неколкократно в спални помещения с №223,325,326, последно от които на 21.03.2023г. в помещение №325, съвместно с подсъдимите Д.Д., И.Т. и Орлин Персафов.

От справка с рег.№ДЗ-2293/13.04.2023 г., подписана от инсп. П.Л. - ИСДВР(л.76-79) се установява, че през периода - 01.05-30.05.2022г., ищецът бил настанен в помещение №325 с площ 18,76 м². До 16.05.2022г. С. е бил настанен в това помещение с друг подсъдим, поради което към този момент следва да се приеме, че на ищеца са били осигурени 9,38 кв.м. обитаема жилищна площ. След горепосочената дата в помещението било настанено и трето лице, с оглед на което жилищната площ на всеки един от обитателите била в размер 6,25 кв.м. Към помещението имало изграден отделен санитарен възел с денонощен достъп до тоалетна и течаща вода.

Спалното помещение било обзаведено с отделни легла, спални принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи, отоплителни и осветителни тела. Хигиенизиране на помещението се извършвало от дежурни по хигиената служители, а проветряването ставало посредством 3 бр. двукрилни прозорци с размери 1,30м х 0,70м., които не препятствали достъпа на естествена светлина. Съгласно чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС електрическото захранване в затвора се изключвало във времевия период от 22:30ч. до 06:00ч. Дюшеците и възглавниците в спалното помещение периодично били подменяни, а спалното бельо и одеялата се изпирали в пералното помещение на затвора. По делото са представени счетоводни справки, удостоверяващи подмяна на постелъчния инвентар в периода 2018-2022г. (л.136-139).

Служителите на надзорно-охранителния състав извършвали ежедневни проверки за вдигането на шум в килиите. В справката от инспектор ИСДВР било посочено, че за процесния период на третия етаж във втора зона за повишена сигурност съобразно конструктивните особености на сградата не била изградена звукова сигнализация.

На територията на Затвора Бургас били извършвани мероприятия по дезинсекция и дератизация съгласно договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 650 от 20.01.2021 г., сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, с предмет – извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби (л.140-152). Съгласно чл.2, ал.2 от този договор извършването на дезинсекция се извършва осем пъти годишно във всеки обект в рамките на договорения срок. В тази връзка ответникът представя приемо-предавателен протокол за извършена на 25.03.2022г. дезинсекция против хлебарки и дървеници от изпълнителя ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ (л.153-154).

Затвор Бургас не разполагал с компютърна зала и възможност за достъп до интернет, като на лишените от свобода им се разрешавало да комуникират чрез писма, телефонни разговори или други форми на комуникация със семействата си, вкл. им била предоставена възможност за видеоконферентна връзка Skype по график, утвърден от началника на затвора.

На територията на затвора имало изградени две места за престой на открито, които лишените от свобода могли да използват ежедневно с продължителност 1 час и 30 минути дневно. Престоят на открито се извършвал съобразно график за разпределение на времето. Местата за престой разполагат с пейки, фитнес уреди, тенис маса, спортна площадка. На лишените от свобода им се разрешавало да се обединяват за участие във физически упражнения или спортни игри.

Храненето било организирано в съответствие с чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС – предоставяла се безплатна храна, достатъчна по калориен и химически състав съгласно утвърдените от министъра на правосъдието Таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен (л.93), Надбавка „А“ към Таблица №1 (л. 94), Надбавка „Б“ към Таблица №1 (л. 95) и заменителна таблица (л. 96-99). Седмичното меню било изготвено на база сборник рецепти за заведения за обществено хранене, като се използвали хранителни продукти, посочени в изброените таблици. Представени са и утвърдените от началника на Затвора Бургас седмични общи и диетични менюта в Затвор-Бургас, за периода от 01.05.2022г. до 31.05.2022г. (л.100-135). Грамажът на хранителните продукти се установявал в момента на тяхното получаване, в присъствието на служители от надзорно охранителния състав и на главния готвач. За процесния период нередности при раздаването на храната не били констатирани.

Относно кореспонденцията на лишените от свобода и получаването на пощенски/колетни пратки се сочи, че се процедирало съобразно предвиденото в чл.82-чл.86 и чл.279 от ППЗИНЗС. В Затвора Бургас била организирана процедура за получаване на пощенските пратки, предназначени за лицата, настанени в пенитенциарното поделение. В изпълнение на тази процедура служител от надзорно охранителния състав изпълнявал задължението на куриер, който получава от клон на „Български пощи“ кореспонденцията, предназначена за лицата, настанени в затвора. Връчването на писмата до адресатите им се осъществявало от инспекторите социална дейност. Не бил приет регламент за регистриране и предоставяне на получените писма.

Достъпът до топла вода и ползването на баня били организирани в съответствие с чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като на лишените от свобода им се осигурявала възможност за къпане ежедневно или най-малко два пъти седмично. Къпането два пъти седмично било регламентирано в графика за подаване на топла вода в корпуса на затвора и в графика за разпределение на времето на затворническите групи. Спирателните кранове за топла и студена вода се намирали в специално обособени места и се контролирали от определени служители. Лишените от свобода и задържаните лица с мярка за неотклонение „задържане под стража“ нямали достъп до спирателните кранове.

Затвора Бургас разполага с медицински център, който лишените от свобода имали възможност да посещават по утвърден график. Подсъдимите, настанени във втора повишена зона за сигурност се приемат от общопрактикуващия лекар към Затвор Бургас всеки вторник и четвъртък от 07:30ч. до 10:00ч. При констатиране на спешни състояния пациентите се приемат веднага за оказване на медицинска помощ. За случаите на конкретни оплаквания от страна на лишените от свобода/задържаните под стража или наличието на актуална симптоматика от тях, били осигурени регулярни медицински прегледи в рамките на работното време на медицинския център за времевия период от 08:30ч. до 17:00ч.

Ответникът е представил график за разпределение на времето на лицата, настанени във 2-^ра зона за повишена сигурност (л.79), утвърден на 27.03.2023г. от началника на Затвора Бургас. Съгласно този график лишените от свобода имали право на престой на открито два пъти дневно (от 9:40ч. до 10:40ч. и от 14:20ч. до 14:50ч.). Отделно от това било предвидено и медицинско обслужване (всеки вторник от 15:00ч. до 16:00 ч.), баня (понеделник и четвъртък), изпиране и изсушване на дрехи и спално бельо (по график, вторник), Skype свиждане (по график, петък, веднъж в месеца), библиотека и фризьор. Спортните занимания били предвидени да се провеждат след молба до ИСДВР и включване в списък. Представен е и график за престой на открито на лишените от свобода, рег.№ 3627/22.07.2020г. (л.81), в който са определени часове за всяка конкретна група лишени от свобода/задържани под стража за пребиваване в трите места за престой на открито.

По делото са представени доказателства за начина, по който е организирано посещението на медицинския център, зъболекаря, пералното помещение и свиждането чрез видеоконферентна връзка, а именно: график за Медицински център при Затвор Бургас (л.82); график за зъболекар (л.83); седмичен график за пране и изкърпване (л.84); график рег. №1728/03.04.2020г. за провеждане на свиждане чрез видеоконферентна връзка чрез Skype (л.85); график за провеждане на свиждане на лишените от свобода в затвора и арест в град Бургас (л.87).

Със заповед №ЛС-04-746 от 08.12.2021г. на зам.-министъра на правосъдието е утвърден списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите (л.88-92).

В изпълнение разпореждане на съда ответникът представя справка рег.№ИЗ-1492/31.05.2023г., подписана от инспектор В. К., според която няма приет правилник за вътрешния ред или друг служебен или административен акт, регламентиращ организацията на дейността на Затвор Бургас (л.199).

Като доказателство за извършен ремонт на килиите, в които е бил настаняван ищецът, са представени докладна записка от 30.03.2022г. (л.202) с данни за ремонт на спално помещение №325 след констатиран случай на потрошена стена на санитарния възел, както и справка относно изписани строителни материали от строителен склад №**********/16.03.2022г., с които е извършено освежаване на спалните помещения на третия етаж (л.201).

Приложена е и докладна записка с peг. №ДЗ-3891/06.06.2023 г. от мл. инсп. К. П. - „готвач“ при Затвор-Бургас (л.203), от която се установява, че организацията по приготвянето на храната за лишените от свобода се извършва съгласно изготвените от готвача менюта, съгласувани с медицинската служба и домакина на склада и утвърдени от началника на затвора. Храната се приготвя три пъти на ден и се предоставя на отговорниците на групи за раздаване на лишените от свобода и задържаните под стража. За месец май 2022г. не са постъпвали сигнали към затворническата кухня за некачествено приготвени ястия, недостиг на такива или несъответствия на грамажа спрямо посочения в менюто.

Със справка, рег.№ДЗ-4096/09.06.2023г., изготвена от инспектор П.Л. – ИСДВР (л.205), е представен списък на спортните уреди, които се намират на местата за престой на открито – каре №1 и каре №2, до които ищецът е имал достъп през процесния период.

Представен е и списък на обвиняеми и подсъдими по чл.248 ЗИНЗС от 2-^ра зона за повишена сигурност за получаване на сапун, хигиенни и почистващи препарати (л.207), в който списък фигурира името и подписа на К.А.С., който на 18.05.2022г. е получил предоставените му хигиенни продукти.

В хода на съдебното производство, в качеството на свидетели, са разпитани лицата С.П.С., И.С.Т., както и И.Г.П. (последният - разпитан посредством видеоконферентна връзка между Административен съд Бургас и Затвора Стара Загора).

Свидетелят С. заявява, че през м. май 2022г. е бил в килия №326, заедно с ищеца. Сочи, че в килията имало пълчища от дървеници и хлебарки, комари, мухи и мишки. През три месеца се пръскало против тях, но нямало ефект, тъй като хлебарките и дървениците били многобройни. Според свидетеля имало високо ниво на шум в затвора, тъй като няма сигнализация и за всяко нещо се налагало лишените от свобода да тропат по вратите на килиите, за да могат надзирателите да ги чуят. Килиите се проветрявали с два малки прозореца. Два пъти седмично имали право на баня. Налични били три работещи душа от пет, като водата от тях била или много гореща, или много студена. Свидетелят посочи, че последният път, когато му е била предоставена възможност да използва банята, водата е била прекалено студена, в резултат на което настинал, след като се изкъпал. Според показанията на св. С., тъй като душовете не могат да бъдат регулирани, ищецът К.С. получил изгаряния от горещата вода по време на къпане. Свидетелят заяви още, че на каре №2 има по една успоредка и един лост, както и лежанки, но на тях нямало щанги. Посочи, че в приземието на затвора имало осигурено специално помещение, в което има спортни уреди и може да се ползва през ограничено време. Св. С. сочи, че през м. май 2022г. не е бил извършван ремонт на стените на килията, която са обитавали с ищеца. Състоянието на дюшеците било недобро, но чаршафите се изпирали редовно. Твърди, че в затвора не се предоставяло достъп до компютър и интернет, но понякога имало възможност за осъществяване на видео-разговор чрез Skype. Труден бил и достъпът до библиотеката, като в нея нямало актуални вестници, списания и правна литература. Количеството на храната не било достатъчно, не се разделяла по равно на всички лишени от свобода, а качеството било ниско. Посочва, че съществували трудности с организираното посещение при лекар, тъй като на практика в затвора нямало лекар, а фелдшер, който бил толкова зает, че бил в невъзможност да приеме всички желаещи. Твърди, че на лишените от свобода често е било отказвано посещението при медицинското лице. През м. май 2022г. ищецът се почувствал зле, пиел хапчета и затова потърсил медицинска помощ, като такава все пак му е била предоставена от фелдшера на затвора.

Свидетелят П. обяснява, че през м.май 2022г. е бил в съседна килия с тази на ищеца. Посочи, че в абсолютно всички килии на Затвора Бургас имало огромна популация от хлебарки и дървеници. В коридорите, където се намират килиите, било изключително шумно поради разговори на висок тон, перманентно тропане по вратите и отсъствието на система за сигнализация, което предполагало лишените от свобода да тропат по вратите, за да се свържат с надзирателите. П. заявява, че баня се ползвало два пъти в седмицата, а графикът за това не се спазвал. Често имало липса на вода с подходяща температура – или прекалено студена, или прекалено гореща, тъй като към душовете липсвало кран за регулиране на топла и студена вода. Свидетелят твърди, че самият той е получил изгаряне в банята, тъй като внезапно температурата й се сменила и започнало да тече вряла вода с температура над 100 градуса. Нямало човек, който да не се е оплаквал от това, включително и ищецът, който също е получил изгаряния по време на ползване на душовете. Отделно от това се сочи, че често имало аварии в котелното помещение, вследствие на които изобщо липсвало топла вода. Свидетелят обяснява, че условията в неговата килия били изключително лоши – изровена мазилка по стените, пукнатини в самите стени, в които се крият дървеници и хлебарки, мухъл и влага. На двете карета, на които лишените от свобода били извеждани, нямало спортни уреди, освен успоредки и лостове, които били неизползваеми. Нямало фитнес зала с уреди за спорт на закрито, подобна на тази в Затвора Стара Загора. Относно храната, раздавана през м. май 2022г., свидетелят посочи наличие на непълноценно хранително меню с лошо качество и малко количество. Не се спазвало хигиена при раздаването на храната и не се разпределяла поравно между затворниците. Според св. П. ищецът се оплаквал, че се чувства зле поради липсата на интернет в затвора и невъзможността да контактува с близките си в Англия, както и невъзможността да чете вестник „Таймс“. Ремонти в килиите се извършвали, но те били некачествени, доколкото се извършвали кърпежи, но дупките се отваряли след седмица или две. Състоянието на постелъчните принадлежности също не било добро – стари и скъсани дюшеци с нарушена цялост, но чаршафите се перяли ежемесечно. Твърди още, че имало официален график за посещение на библиотеката, но той не се съблюдавал, като освен това в нея литературата била изключително оскъдна. Посещението при лекар било възможно два пъти в седмицата, но д-р Г. често отсъствала или връщала пациенти.

Свидетелят Т. заявява, че много време са били заедно с ищеца в килия №325, но не си спомня дали през м. май 2022г. са били в една килия. Твърди, че условията в килията били „нечовешки“ – с малка квадратура, малки прозорци и пълно с хлебарки и дървеници. Сочи, че не всеки път имало топла вода в банята, а в душовете водата не може да се регулира за топла/студена поради липса на кранове. Свидетелят обяснява, че заради рязката промяна в температурата на водата от душовете преди година си е изгорил главата, заради което е бил закаран в медицинския център. Такъв инцидент е претърпял и ищецът К.С., който пък е получил изгаряне на гърба. Посещението на медицинския център ставало по график всеки вторник, като при проблем се съобщавало на надзирателя, който закарвал лицето при лекаря. Свидетелят не си спомня през м. май 2022г. на К.С. да е отказвано посещение при лекар. Относно храната свидетелят посочи, че понякога била недостатъчна, а и не била приемлива като качество. На карето имало само лост и успоредка, без щанги и други спортни уреди. Помещенията в затвора били с изкъртени, изпадали мазилки и закърпени кръпки, като ремонтите били извършвани фиктивно само по документи. Хигиената в килиите се поддържала от самите лишени от свобода, на които им се предоставяло препарати за почистване, но в недостатъчно количество. В лошо състояние бил и постелъчният инвентар – стари, мръсни и скъсани дюшеци, пълни с дървеници.

II. ПРАВОТО:

Искът е процесуално допустим.

Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника във връзка с битови и санитарно-хигиенните условия, при които ищецът търпи наложената му мярка „задържане под стража“ при настаняването му в зона за повишена сигурност на затвора по реда на чл.248 от ЗИНЗС.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.

При това положение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Както вече бе посочено, в случая исковата защита следва да се реализира по реда на глава 7-^ма от ЗИНЗС.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл.3 от закона; настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция; причинно-следствена връзка между тях.

Т.е. отговорността на държавата се ангажира както при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1 от ЗИНЗС), така и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Ищецът твърди действия и бездействия на затворническата администрация по отношение на задължението да осигурят нормални битови и санитарно-хигиенни условия, подробно описани в т.1 до т.11 на исковата молба.

Твърди, че поради действията и бездействията на ответника да му осигури адекватни условия, в които да бъде изтърпявано мярката задържане под стража, за него са настъпили неимуществени вреди - стрес, емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, както и риск за здравето му.

Разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпява наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Нормата на чл.3 от ЗИНЗС въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Тук следва да се посочи, че факторите, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, не са изчерпателно изброени.

Конкретните действия, бездействия или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците от тях върху лишения от свобода/задържания под стража, при отчитане на основните му човешки права.

Съдът счита исковата молба за частично основателна, като намира за доказани твърденията на ищеца, свързани с пребиваване в помещение с дървеници и хлебарки.

Не предпоставят извод за неоснователност на иска в тази част наличието на договор с предмет „извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН и териториалните служби“, както и извършените действия по дезинсекция на помещенията.

Действително ответникът е представил по делото протокол от извършена на 25.03.2022г. дезинсекция на помещенията в Затвора Бургас (л.153). Очевидно е обаче, че предприетите действия (дори да се приеме, че същите са в сочения от ответника обем) не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошава в значителна степен качеството на живота. Тези изводи се потвърждават от свидетелските показания на свидетелите С., П. и Т., според които във всички килии на Затвора Бургас има огромна популация от хлебарки и дървеници /включително и в постелъчния инвентар на спалните помещения/.

В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на мярката „задържане под стража“, са длъжни да осигуряват на задържаните такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена. Визираният по-горе нормативен регламент на Конвенцията и Конституцията на Република България подробно е развит в разпоредбите на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Освен противоправно деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.

Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, с оглед целодневното поставяне под въздействието на инсекти, само по себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание.

Липсата на елементарен битов стандарт, свързан с непрекъснато пребиваване в помещение, пълно с хлебарки и дървеници, и от тук невъзможност за нормална почивка, е от такова естество, че предизвиква във всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца неудобство, което обосновава и наличието на настъпила неимуществена вреда за него.

Претърпяното от ищеца не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода/задържане под стража.

Доказателства, изключващи горните констатации, по делото липсват.

Предвид изложеното, съдът намира, че искът е доказан по основание в частта по т.1 от оплакванията в исковата молба, относно неосигуряване на нормални санитарно-битови условия за изтърпяване на мярката задържане под стража поради наличие на дървеници и хлебарки в помещенията.

Съдът намира за основателен искът и в частта по т.7 от релевираните оплаквания в исковата молба, касаещо отсъствието на топла вода за душ и кран за регулиране температурата на водата, която е или прекомерна гореща, или прекомерно студена.

От доказателствата, представени от ответника (справката на л.76), се установи, че спирателните кранове за топла и студена вода се намират в специално обособени места и се контролират от определени служители, като лишените от свобода и задържаните лица с мярка за неотклонение „задържане под стража“ нямат достъп до тези кранове. Следователно, както ищецът, така и всички лишени от свобода/задържани под стража, не са разполагали с обективна техническа възможност да регулират сами температурата на водата за къпане.

По делото се установи, че периодично е имало случаи на внезапна промяна на температурата, което безспорно е предпоставка за настъпване на телесни повреди у лицата, ползващи душовете в този момент. От показанията на тримата свидетели безпротиворечиво се установи, че К.С. е получил изгаряне на кожата на гърба, в резултат на внезапната и непредвидима промяна на температурата на водата, с която се е къпел във времето за лична хигиена, осигурено от ответната администрация.

Съдът намира, че физическото страдание, причинено от къпането с вода с неподходяща температура, вкл. причиненото изгаряне, надхвърля обичайните неудобства, свързани с изпълнението на наложената мярка за неотклонение и е довело до понасяне на страдание и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на мярката „задържане под стража“.

Неимуществената вреда от този деликт (причиненото физическо страдание в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение) е резултат от бездействието на ответника да осигури безопасни условия на ищеца за поддържане на хигиена, поради което тази вреда следва да бъде възмездена с присъждане на обезщетение.

В останалата си част, за процесния период, твърденията на ищеца С. за незаконосъобразни действия и бездействия, подробно описани в исковата молба, съдът намира за недоказани.

Неоснователно е оплакването за нарушение по т.2 от исковата молба на чл. 84, ал.2, т.2 от ЗИНС поради перманентен шум и несъблюдаване на тишина. Посочената разпоредба предвижда, че лишените от свобода имат право на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие. Съдът отбелязва, че твърденията за противоправно бездействие на администрацията на затвора и нарушаването на правилата за тишина и ред през денонощието се потвърждават от свидетелските показания. Освен това, в отговора на исковата молба (л.62) ответникът сам посочва, че за процесния период съобразно конструктивните особености на сградата, на третия етаж, 2-^ра зона за повишена сигурност, не е изградена звукова сигнализация. Въпреки това следва да се посочи, че периодът, в който на ищеца е било причинено временното неудобство от поведението на останалите затворници (тропащи по вратите на килиите с цел установяване на връзка с надзирателите), е твърде кратък, за да обуслови извод за наличие на нечовешко и унизително отношение и изтезания. Касае са за период от З1 дни, като при това няма данни шумът да е бил денонощен. Понесените от ищеца ограничения при пребиваването му в затвора, предвид липсата на данни за влошено здравословно състояние, не са достигнали онази степен на унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване. Отделно от това няма данни интензитетът на отрицателното въздействие (шумът, тропането и виковете от килиите) върху ищеца да е с такава честота и продължителност, че да обоснове извод за такова ниво на страдание, което да се квалифицира по чл. 3 от ЗИНЗС.

Съдът намира за неоснователни и твърденията на ищеца С. за незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосигуряване възможност за достъп до интернет и компютър. За затворническата администрация липсва законово задължение за осигуряване на интернет достъп на лишените от свобода и задържани лица. В Глава девета, раздел първи от ЗИНЗС и в Глава втора, раздел първи на ППЗИНЗС законодателят е посочил изчерпателно правата и задълженията на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“, като сред тях не е посочено правото на лишения от свобода да му бъде осигурен достъп до интернет. Тази разпоредба е приложима и спрямо задържаните под стража, доколкото чл.240 ЗИНЗС предвижда, че разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Освен това от представения по делото списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода и задържаните под стража могат да държат при себе си (л.88-92), е видно, че в изчерпателното изброяване на разрешените вещи не е посочено притежанието на компютър. Тук следва да се посочи, че затворническата администрация не е ограничила възможностите за контакт на лишените от свобода и задържаните под стража с техните близки, доколкото още през 2020г. началникът на Затвора Бургас е утвърдил график за провеждане на свиждане чрез чрез Skype (л.85), съгласно който график видеоконферентната връзка се провежда веднъж седмично в работни дни.

По делото не се установява нарушение, изразяващо се в изключване на електричеството в периода 22:30 часа до 06:00 часа. Противно на твърденията в исковата молба, изключването на електрозахранването в затвора след 22.00 часа, което не се оспорва от ответника, не представлява незаконосъобразно действие, а е предвидено в нормата на чл.83, ал.2 ППЗИНЗС. Що се касае до възражението, че лишените от свобода и задържаните лица били лишени от възможност да използват своите електроуреди /бързовар, радио и телевизионен апарат/, следва да се посочи, че в относимата нормативна уредба не се установява задължение за администрацията на затвора да осигурява на затворниците използването на електроуреди по всяко време на денонощието, а само по ред, установен от началника на затвора, съгласно ал. 1 на чл. 83 от ППЗИНЗС.

Не се констатират също така пропуски по отношение медицинското обслужване на ищеца. Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл.128 от ЗИНЗС и в Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 12 от Наредба № 2/22.03.2010г. амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването. Съгласно чл.14 от Наредбата, болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време. В настоящия случай не се спори между страните в процеса, че в Затвора Бургас има медицински център, който се обслужва от фелдшер, медицинска сестра и от общопрактикуващия лекар на затвора (д-р Г.). По делото са представени утвърдени графици за медицинския център при Затвор Бургас (л.82), както и график за зъболекар (л.83). От графика за разпределение на времето на лицата (л.79) се установява, че посещението на медицинския център става след предварително заявяване и вписване в дневник за медицински прегледи от НОС всеки вторник от 15:00 ч. до 16:00 часа. По делото не се установи през процесния период на ищеца да е бил отказван достъп до медицинско обслужване. В такъв смисъл са и показанията на свидетеля Т., който посочи, че не си спомня през м. май 2022г., на ищеца да е било отказвано посещение при лекар. Няма и данни за констатирани през процесния период спешни състояния на К.С. и необходимост от оказване на спешна медицинска помощ, както и не е имало подадени жалби от негова страна за отказ от предоставяне на здравни грижи.

По отношение твърденията в т.6 от исковата молба за ползването на душ само два пъти седмично, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.21,ал.6 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично. От представената от ответника справка, от показанията на разпитаните свидетели и от представения график за разпределение на времето на затворническите групи се установява, че в Затвора Бургас са създадени условия за къпане на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите по график 2 пъти седмично (понеделник и четвъртък). Банята се намира в отделно помещение с достъп по график, който съответства на определения в закона минимум, като не се установява ищецът да е бил лишен от тази възможност. По делото е представен и списък на обвиняеми и подсъдими по чл.248 ЗИНЗС от 2-ра зона за повишена сигурност за получаване на сапун, хигиенни и почистващи препарати, сред които и ищецът, който с подписа си е удостоверил получаването на необходимите за баня продукти (л.207).

Претенцията за обезщетяване е неоснователна и в частта относно оплакването за малоразмерност на прозорците, с оглед на което липсвало достатъчно проветрение на килията и пряк достъп до дневна светлина. Според справката на инспектор ИСДВР (л.76) проветряването на помещението, където е бил настанен ищецът, ставало посредством 3 броя двукрилни прозорци с размери 1,30м х 0,70м. /стандартен за местата за лишаване от свобода/, позволяващ достатъчно и нормално ниво на достъп на естествена слънчева светлина и чист въздух. Съгласно чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Според съда притокът на дневна светлина в килия №325, в която ищецът е бил настанен през процесния период, е относително достатъчен с оглед факта, че килията е с размери 18,76 м² и е снабдена с три прозореца, всеки с размери 1,30 м. х 0,70 м. Затова може да се приеме, че притокът на светлина през тази площ на отвора на прозореца е достатъчна съобразно размера на помещението (18 кв.м.) и от гледна точка броя на пребиваващите в него осъдени лица (до 16.05.2022г. – двама, а след тази дата - трима), т.е не е било налице пренаселване на помещението и невъзможност за проветряване на същото. След като помещението, в което е бил настанен ищецът в процесния период, е било снабдено с прозорци, за които не се твърди и не се установява от свидетелските показания да е липсвала възможност да бъдат отворени, то тези прозорци са били годни за проветряване на килията.

Не се доказва да е нарушена и разпоредбата на чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Ответникът е представил доказателства за начина, по който е организирано храненето в затворническото общежитие, както и начина, по който е определено количеството храна, предоставяно на лишените от свобода, а именно таблица за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода според възрастта, вида и интензитета на полагания труд, заменителна таблица и седмични общи и диетични менюта в Затвор-Бургас за процесния период. От представената по делото докладна записка на готвача на затвора се установи, че храната се приготвя три пъти на ден и се предоставя на отговорниците на групи за раздаване на лишените от свобода и задържаните под стража, като за процесния период няма данни за постъпили сигнали към затворническата кухня за некачествено приготвени ястия или недостиг на такива. Оплакването, заявено с допълнителната искова молба, че цените на храните, които се продават на затворниците в сградата на Бургаския затвор са завишени, е ирелевантно за настоящия спор. Ответникът не е организатор на дейността по допълнителна продажба на хранителни стоки на лишените от свобода и задържаните, за да е отговорен за деликт, а и тази дейност няма административен характер, за да бъде контролирана от административните съдилища.

Относно оплакванията в исковата молба за липсата на подходящи битови условия – пукнатини по стените на килиите, изронена мазилка и разрушени плочи в санитарните възли, по делото са представени доказателства за извършен ремонт на спално помещение №325 (видно от описаното в докладна записка от 30.03.2022г., л.202), както и за освежаване на спалните помещения на третия етаж, за което е представена справка за изписване на строителни материали от Склад строителни материали Затвор Бургас. Тук следва да се посочи и наличието на задължение на самите задържани и лишени от свобода да опазват и да полагат грижа за поддържане на състоянието на килиите. Наред с това, описаните от ищеца битови условия не го подлагат на такива мъки и изпитания, които да надхвърлят неизбежното ниво на ограничение, което едно лице следва да изтърпи съобразно естеството на наказанието, което изтърпява. На ищеца са били предоставени легло, спални принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи, с което минималните изисквания за хуманното му третиране са изпълнени. По делото се представи и счетоводна документация, установяваща доставка с цел подмяна на постелен инвентар – дюшеци, одеяла и чаршафи. Вярно е, че разпитаните свидетели поддържат, че леглата били стари, а дюшеците – стари и скъсани. Тези твърдения обаче не могат да обусловят извод за жестоко или нечовешко отношение спрямо ищеца по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Що се касае до оплакванията за наличие на влага и мухъл по стените и недостатъчна хигиена, съдът намира, че съгласно чл.22, ал.2 и 3 от ППЗИНЗС поддържането на хигиената в помещенията следва да се извършва от самите лишени от свобода/задържани под стража, което в случая се е осъществявало по утвърден график за почистване на общите помещения (л.80). За тази цел на задържаните под стража са били осигурявани и почистващи материали и препарати от страна на администрацията на затвора.

По отношение оплакването за отсъствие на достатъчно условия за физическа активност следва да се посочи, че съгласно чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. От графика за разпределение на времето, вкл. и от показанията на свидетелите, се установи, че за всички лишени от свобода в Затвора Бургас се осигурява престой от един час сутрин и половин час следобед, т.е. затворническата администрация не само е спазила това нормативно изискване, но и го е разширила в интерес на лишените от свобода. Ответникът представи доказателства, според които в т.нар. „каре №2“ са налични спортни уреди – гимнастически уреди тип „успоредка“ и „висилка“, уред за вдигане на тежести тип „лежанка“ и 1 бр. боксова круша. Свидетелят С. посочи, че в приземието на затвора имало осигурено специално помещение, в което има спортни уреди и може да се ползва през ограничено време. Установи се и, че спортните занимания били разрешавани след подаване на молба до ИСДВР и включване в нарочен списък. По отношение възражението за отсъствие на сянка на карето, настоящият състав счита, че не са налице задължения за ответника в лицето на затворническата администрация да обезпечава наличие на такова условие, а и е въпрос на личен избор на задържаните дали да престояват на открито в рамките на предоставената им възможност.

Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.

В конкретния случай, предвид характера на деянието, извършено от служителите на ответника, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, при отчитане периода – 01.05.2022 – 31.05.2022г.(относително кратък), през който ищецът е бил поставен под въздействие на установените неблагоприятни условия в Затвора Бургас, изразяващи се в наличие в килията му на хлебарки и дървеници и неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна температурата на водата от душовете), съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 180 лв.

При това положение, искът следва да бъде частично уважен като частично доказан по основание и размер.

Въпреки частичното уважаване на иска разноски на ответника не следва да бъдат присъждани по арг. на чл.286, ал.З от ЗИНЗС.

Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на К.А.С./K.A.S., NS796552А, обезщетение в размер на 180 (сто и осемдесет) лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързано със санитарно-битовите условия- наличие в килията на хлебарки и дървеници и неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна температурата на водата от душовете), при които е изтърпявана мярката „задържане под стража“, за периода 01.05.2022г. – 31.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния претендиран размер от 1 755 лева.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Бургас в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

	Съдия: