Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 28.02.2018 г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря А. Д. и
в присъствието на
прокурора …………………… като
разгледа докладваното от съдията
Димитрова т.д.№61 по описа за
На
03.04.2015 г. е постъпила молба от „***” ЕООД-гр.Плевен чрез пълномощника адв. Н.Н.,
в която се твърди, че дружеството има следните изискуеми вземания от „***”АД-гр.Плевен,
произтичащи от търговски сделки:
1/ 1 417.50
лв., съгласно фактура №5199/01.10.2012 г.
2/ 1 556
лв., съгласно фактура №5297/29.10.2012 г.
3/ 318.80
лв., съгласно фактура №5375/22.11.2012 г.
4/ 320 лв.,
съгласно фактура №5401/27.11.2012 г.
5/ 216 лв.,
съгласно фактура №5403/27.11.2012 г.
6/ 229.94
лв., явяващи се лихва за периода от 01.11.2012 г. до 08.05.2013 г.
7/ 601.20
лв., явяващи се разноски за ДТ и адв. възнаграждение, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. №2667/2013 г. по описа на Плевенски Районен съд.
8/ 761.20
лв., явяваща се разноски, направени в исковото производство по гр.д. №3164/2013
г. по описа на Плевенски Районен съд.
9/ 500 лв.,
явяващи се разноски, направени във въззивната инстанция.
10/ законната
лихва върху сумите по т.1, 2, 3, 4 и 5, считано от 20.05.2013 г. до
окончателното им изплащане.
Твърди се,
че за тези задължения са били издадени изп. лист от 10.04.2014 г. по ч.гр.д.
№2667/2013 г. по описа на Плевенски Районен съд и изп. лист от 20.05.2014 г. по
гр.д. №3164/2013 г. по описа на Плевенски Районен съд, въз основа на които е
било образувано изп.д. №230/2014 г. по описа на ЧСИ Н.В.. Сочи се, че към
момента на подаване на молбата вземанията на „***” ЕООД по това изп. дело
възлизат на общо 9 603.54 лв.
Твърди се, че съгласно у-ние изх.
№ 150371401149682/25.06.2014 г., издадено от НАП, публичноправните задължения
на „***”АД са в размер на 245 325.88 лв.
Молителят намира, че „***”АД не е в
състояние да изпълни изискуеми парични задължения, породени от търговски
сделки, поради което се явява неплатежоспособно. Моли да бъде обявена
неплатежоспособността на „***”АД, да бъде определена началната и дата и да бъде
открито производство по несъстоятелност.
Молбата на „***”ЕООД е приета от съда за редовна
и допустима и с определение №279 от 14.04.2015 г. делото е насрочено в
о.с.з. на 04.05.2015 г., като за
целите на производството е допусната
съдебно-икономическа експертиза.
На 04.05.2015 г. не е даден ход
на делото /поради заболяване на законния представител на ответника по молбата/ и
то е отложено за 18.05.2015 г. На тази дата е подадена молба по чл.629, ал.4 от
„***”ЕООД-с. *** чрез адв. И. Ф. И..
На 18.05.2015 г. отново не е
даден ход на делото /поради заболяване на законния представител на ответника по
молбата/ и то е отложено за 15.06.2015 г. С определение №414 от 26.05.2015 г.
съдът е допуснал присъединяването на „***”ЕООД като кредитор на „***”АД наред с
първоначалния молител в настоящото производство – „***”ЕООД. Приел е молбата на
„***“ЕООД за редовна и
допустима и е поставил допълнителна задача на ВЛ.
На 15.06.2015 г. е даден ход на
делото и то е отложено за 20.07.2015 г., за да може ВЛ да изготви заключението
си. На 15.06.2015 г. е докладвана постъпила на 12.06.2015 г. молба по чл.629,
ал.4 от „***” АД-гр. София чрез изп. директор Тони Тонев, допълнена с молба от
18.06.2015 г. С определение №500 от
23.06.2015 г. молбата от 12.06.2015 г. е оставена без движение и на „***”АД е указано да представи задължително
изискваните от чл.628, ал.3 от ТЗ доказателства по чл.78, ал.2 от ДОПК.
В
о.с.з. на 20.07.2015 г. не е даден ход на делото, за да може „***”АД да отстрани
нередовностите на молбата си по чл.629, ал.4 от ТЗ и да участва в
производството. Следващото о.с.з. е насрочено за 21.09.2015 г.
„***”АД не е изпълнило указанията
на съда и с определение №621 от 12.08.2015 г. е върната като нередовна молбата
му от 12.06.2015 г.
21.09.2015
г. е бил обявен за
неработен ден и е последвало насрочване за 28.09.2015 г. В о.с.з. на тази дата,
както и в следващите десет о.с.з. ход на делото не е даван поради обжалването
от „***”АД на определение №621 от 12.08.2015 г., с което е върната като
нередовна молбата му по чл.629, ал.4 от ТЗ. Частната жалба е оставена от ВТАС
без разглеждане с определение №7 от 13.01.2016 г. по в.ч.т.д. №10/2016 г.
Последното е отменено от ВКС с определение №285 от 30.06.2016 г. по ч.т.д.
№943/2016 г. и частната жалба е върната на ВТАС за произнасяне по съществото и.
С определение №148 от 14.07.2016 г. по в.ч.т.д. №10/2016 г. ВТАС е отменил
определение №621 от 12.08.2015 г. и приемайки за редовна молбата от
12.06.2015 г., подадена от „***” АД с искане по чл.629, ал.4 от ТЗ, е върнал делото на 21.07.2016 г. в
Плевенски Окръжен съд за произнасяне по съществото и.
С определение №623 от 01.08.2016
г. Плевенски Окръжен съд е допуснал присъединяването на „***”АД като кредитор
на „***”АД наред с първоначалния молител в настоящото производство – „***”ЕООД.
Приел е молбата на „***”АД за редовна и
допустима, уведомил е дружеството за о.с.з. на 19.09.2016 г. и е поставил допълнителна задача на ВЛ.
„***”АД обаче е останало
недоволно от определение №623 от 01.08.2016 г. в частта му, с която се допуска
присъединяването на „***”АД като кредитор, и е подало частна жалба.
На 07.09.2016 г. е постъпила нотариално заверена с
рег. № 6859 от 07.09.2016 г. на нотариус Славомир И. молба от присъединения
кредитор „***“ ЕООД, в която се сочи, че дружеството е прехвърлило вземането си
от „***“ АД на трето лице, а именно - „***“ ЕООД-гр. Плевен. С оглед на това
прехвърляне, с определение №763 от 05.10.2016 г. съдът е прекратил
производството по т.д. №61/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд в частта
му, касаеща молбата по чл.625 и сл. от ТЗ, подадена на 18.05.2015 г. от „***“
ЕООД, поради липса у присъединения по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ кредитор на
материално-правна и активна ***уално-правна легитимация, респ. на правен
интерес да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „***“
АД. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
На 17.09.2016 г. е постъпила молба от „***“ ЕООД-гр.
Плевен, в която се сочи, че по силата на нотариално заверен с рег. № 5575 от
25.07.2016 г. на нотариус Славомир И. договор дружеството е придобило вземането
на „***“ АД, с което последното се е легитимирало като кредитор на „***“ АД при
подаване на молбата си по чл.629, ал.4 от ТЗ. С оглед тази цесия, с определение
№764 от 05.10.2016 г. съдът е прекратил производството по т.д. №61/2015 г. по
описа на Плевенски Окръжен съд в частта му, касаеща молбата по чл.625 и сл. от ТЗ, подадена на 12.06.2015 г. от „***“ АД, поради липса у присъединения по реда
на чл.629, ал.4 от ТЗ кредитор на материално-правна и активна ***уална
легитимация, респ. на правен интерес да иска откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „***“ АД.
„***“ АД е останало недоволно от
определение №764 от 05.10.2016 г. и на 26.10.2016 г. е подало по пощата частна жалба.
В о.с.з. на 19.09.2016 г. ход на
делото не е даден поради нередовното призоваване на „***”АД и то е насрочено за
07.11.2016 г. В о.с.з. на тази дата, както и в следващите осем о.с.з. ход на
делото не е даван, поради обжалването от „***”АД на определение №623 от
01.08.2016 г. в частта му, с която се допуска присъединяването на „***”АД като
кредитор, както и поради обжалването от „***“
АД на определение №764 от 05.10.2016 г.
Частната жалба на „***“ АД срещу определение №764 от 05.10.2016 г. е
уважена и то е отменено от ВТАС с определение №272 от 23.12.2016 г. по в.ч.т.д.
№361/2016 г. В мотивите си ВТАС е приел, че е въпрос по същество дали
вземането, с което „***“ АД се легитимира като кредитор, му принадлежи. Ако се
окаже, че този кредитор не е собственик на съответното вземане, подадената от
него молба следва да бъде отхвърлена.
Частната жалба на „***”АД срещу определение
№623 от 01.08.2016 г. е оставена от ВТАС без разглеждане с определение от
16.01.2017 г. по в.ч.т.д. №360/2016 г. Последното е потвърдено от ВКС с определение
от 09.05.2017 г. по т.д. №994/2017 г.
След окончателното произнасяне по
двете частни жалби, делото е върнато в Плевенски Окръжен съд на 18.05.2017 г. и
в о.с.з. на 05.06.2017 г. е даден ход на производството. Прието е депозираното
на 10.07.2016 г. заключение на ВЛ Т. И. и е поставена допълнителна задача на
същото ВЛ. В следващите о.с.з. е даван ход на делото и са извършвани ***уални
действия по искания на страните и по преценка на съда. Приети са допълнителните
заключения на ВЛ Т. И., депозирани на 03.08.2017 г., на 10.11.2017 г. и на
15.01.2018 г.
„***“ ЕООД също е останало недоволно от определение
№764 от 05.10.2016 г. и на 25.05.2017 г. е подало частна жалба. В о.с.з. на 05.06.2017 г. съдът е
приел, че предвид мотивите на ВТАС в негово определение
№272 от 23.12.2016 г. по в.ч.т.д. №361/2016 г., „***“ ЕООД няма как да участва
в настоящото производство и да възпрепятства движението му с частната си жалба.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че при справка в сайта на ВТАС се
установи, че с определение №211 от 24.10.2017 г. по в.ч.т.д. №313/2017 г.
частната жалба на „***“ ЕООД е оставена без разглеждане като недопустима.
В последното о.с.з. на 29.01.2018 г. не се е явил
представител на „***“ЕООД, но е депозирал писмено становище по същество. В него
заявява, че поддържа молбата си по чл.625 и сл. от ТЗ. Иска постановяване на
решение по чл.630 от ТЗ. Като начална дата на неплатежоспособността сочи
01.01.2015 г. Като временен синдик предлага А.С.и прилага нейни декларации по
чл.656, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Присъединеният кредитор „***“ АД не е пледирал по
същество.
Въпреки дадената възможност, „***”АД не е представило писмена
защита.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от изп. лист от 10.04.2014
г., издаден въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение
№1595/21.05.2013 г. по ч.гр.д. №2667/2013 г. по описа на Плевенски Районен съд,
„***”АД следва да заплати на „***” ЕООД следните суми:
1/ 1 417.50
лв., съгласно фактура №5199/01.10.2012 г.
2/ 1 556
лв., съгласно фактура №5297/29.10.2012 г.
3/ 318.80
лв., съгласно фактура №5375/22.11.2012 г.
4/ 320 лв.,
съгласно фактура №5401/27.11.2012 г.
5/ 216 лв.,
съгласно фактура №5403/27.11.2012 г.
6/ 229.94
лв., явяващи се лихва за периода от 01.11.2012 г. до 08.05.2013 г.
7/ 601.20
лв., явяващи се разноски за ДТ и адв. възнаграждение, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. №2667/2013 г. по описа на Плевенски Районен съд.
8/ законната
лихва върху сумите по т.1, 2, 3, 4 и 5, считано от 20.05.2013 г. до
окончателното им изплащане.
Видно от изп. лист от 20.05.2014
г., издаден въз основа на влязло в сила решение №1903/21.11.2013 г. по гр.д.
№3164/2013 г. по описа на Плевенски Районен съд, „***”АД следва да заплати на „***”
ЕООД следните суми:
1/ 761.20 лв., явяваща се
разноски, направени в исковото производство по гр.д. №3164/2013 г. по описа на
Плевенски Районен съд.
2/ 500 лв.,
явяващи се разноски, направени във въззивната инстанция.
Твърди се,
че въз основа на посочените два изп. листа е било образувано изп.д. №230/2014
г. по описа на ЧСИ Н.В., по което също са направени разноски. Доказателства в т.вр. не са ангажирани.
Посочените
в изп. лист от 10.04.2014 г. фактури не са представени по делото, за да се види
за какво са издадени. Видно от заключението, депозирано на 10.07.2015 г., ВЛ е
установило, че тези фактури са сторнирани, тъй като след извършена вътрешна
финансова ревизия, се е устанолио, че липсват първични счетоводни документи,
удостоверяващи извършването на реални сделки. По тази причина в счетоводството
на „***”АД не фигурира задължението към „***” ЕООД по двата изп. листа в общ
размер на 6 920.64 лв.
Видно от заключението, депозирано
на 10.07.2015 г., ВЛ е установило още, че по счетоводни данни към 31.03.2015 г.
задълженията на „***”АД са в размер на 1 400 000 лв. и че се водят
като краткосрочни. Структурата на тези задължения е следната:
-94 870 лв. – по договори за
заеми, по които последното плащане е от 31.05.2013 г.
-777 000 лв. – към
доставчици, от които най-стари са задължения към „***“АД с падеж 21.01.2009 г.
-75 056.13 лв. – към
персонала, като последно платените аванси датират от м. юни 2013 г.
-310 118.64 лв. – за
осигуровки и данъци, като последните плащания за погасяването им са от втората
половина на 2012 г.
-28 955.82 лв. – към клиенти
по аванси,
-23 612.93 лв. – към др.
кредитори,
-91 861 лв. – присъдени
задължения към „***“ЕАД.
ВЛ е имало за задача да направи
финансово-счетоводен анализ на търговското предприятие на „***”АД за периода от 01.04.2012 г. до 31.03.2015 г. Видно от заключението, депозирано на 10.07.2015
г., към
31.12.2012 г. коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са били съответно 0.87,
0.76, 0.003 и 0.003. Към 31.12.2013 г. коефициентите за обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност
са били съответно 0.79, 0.67, 0.007 и 0.007. Към 31.12.2014
г. коефициентите
за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са били съответно 0.79, 0.86, 0.006 и 0.006. Към 31.03.2015
г. коефициентите
за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са били съответно 0.74, 0.62, 0.007 и 0.007. Тези
стойности на коефициентите за ликвидност сочат, че през целия анализиран период
дружеството не е било ликвидно и се е
декапитализирало.
Видно
от заключението е също, че през целия анализиран период стойностите на коефициентите
за финансова автономност са много под 1-ца , а тези за
задлъжнялост са много над 1-ца, което говори за силна задлъжнялост и зависимост
от кредиторите.
Съвсем
естествен финансов резултат при тези стойности на коефициентите е загубата, като
тя варира от 53 000 лв. до 198 000 лв.
ВЛ е
установило, че според балансите, най-големи по размер от краткотрайните активи
са вземанията. Те обаче са и най-трудно и бавно ликвидни. Към 31.03.2015 г.
общата стойност на краткотрайните активи е 1 036 000 лв., а
стойността на вземанията е 861 000 лв. Важно е да се каже, че на ВЛ не са
предоставени документи, от които да се направи извод за наличността на активите
към настоящия момент.
ВЛ е установило, че към
31.03.2015 г. стойността на всички активи е 1 149 000 лв., което
означава, че стойността на дълготрайните активи е 113 000 лв. – около 10 %
от стойността на всички активи. Дългосрочните активи са машини, съоръжения,
отсрочени данъци.
ВЛ е установило, че от 01.01.2015
г. „***”АД не развива стопанска дейност.
С молба от 04.11.2016 г. „***”АД
е представило следните споразумения:
- от 01.06.2016 г., сключено с „***“ЕООД
относно договори за заем от 01.02.2012 г. и от 15.04.2012 г., по които се
дължат общо 28 000 лв. – главници и 7 202.33 лв. – лихви;
- от 02.06.2016 г., сключено с ЕТ
„***“ относно договори за заем от 01.07.2012 г. и от 01.09.2012 г., по които се
дължат общо 56 600 лв. – главници и 13 073.62 лв. – лихви;
- от 03.06.2016 Г., сключено с „***“ЕООД
относно четири договора за цесия от 15.11.2013 г. за вземания в общ размер на 168 816.59
лв.
С тези три споразумения са
договорени нови падежи на задълженията – съответно: 01.06.2022 г., 02.06.2022
г. и 03.06.2022 г.
„***”АД твърди, че сключването на
трите споразумения се отразява на финансово-икономическото му състояние и иска
ВЛ да отговори на допълнителни въпроси. Те са свързани и с отношенията му с „***“ООД.
Искането му е уважено и в о.с.з. на 05.06.2017 г. на ВЛ Т. И. е поставена
допълнителна задача.
Видно от депозираното на
03.08.2017 г. заключение, на ВЛ е бил представен счетоводен баланс към
30.06.2017 г., в който като краткосрочни са били отразени само задължения за
66 000 лв. Останалите задължения – за 873 000 лв. са отразени като
дългосрочни, но на ВЛ не са били представени съответни документи за
разсрочване. По тази причина ВЛ е изчислило коефициентите на база 665 000
лв. краткосрочни задължения, а не на база 66 000 лв. Тези изчисления сочат,
че към
30.06.2017 г. коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са били съответно 1.65,
1.40, 0.01 и 0.01. Покачването на първите два коефициента над 1-ца се обяснява
от ВЛ с отсрочването за 2022 г. на задължения на обща стойност 274 000
лв., съгласно трите споразумения от 01.06.2016 г., от 02.06.2016 г. и от
03.06.2016 г.
Според
ВЛ, „***”АД няма
задължение към „***“ООД. Уточнено е, че
посочването му като кредитор в предходното заключение е резултат на счетоводна
грешка.
В о.с.з. на 14.08.2017 г. ВЛ е
заявило, че промяната в коефициентите се дължи и на това, че в периода от
изготвянето на предходното заключение /депозирано на 10.07.2015 г./ до
изготвяне на сегашното заключение /депозирано на 03.08.2017 г./ от счетоводството
на „***”АД са отписвани погасени по давност задължения. ВЛ е уточнило, че при
изчисленията си е съобразило отписването на задължения като краен резултат, без
да разполага с конкретна справка.
В молба от 11.08.2017 г. „***”АД
е заявило, че голяма част от задълженията му са погасени по давност, поради
което се налага нов финансово-счетоводен анализ на състоянието на дружеството.
В о.с.з. на 14.08.2017 г. съдът е дал възможност на „***”АД да конкретизира по
размер, основание, титуляр и падеж задълженията си, за които твърди, че са
погасени по давност, респ. че са отписани от счетоводството му.
С молба от 07.09.2017 г. „***”АД
е представило списък на отписаните в периода 2015 г. – 2017 г. задължения. В
заявление от 25.09.2017 г. „***“ЕООД е взело становище по списъка.
В о.с.з. на 16.10.2017 г. съдът е
дал указания относно съдържанието на списъка и то е коригирано с представянето
на 03.11.2017 г. на нов списък. В заявление от 10.11.2017 г. „***“ЕООД е взело
становище по новия списък.
В о.с.з. на 20.11.2017 г. на ВЛ е
поставена допълнителна задача, заключение по която е депозирано на 15.01.2018
г. Видно от него, през 2015 г. са отписани задължения за 404 391.72 лв.,
през 2016 г. – за 178 117.07 лв., през 2017 г. – за 148 257.24 лв.,
или общо – за 730 766.03 лв. Така към 30.11.2017 г. задълженията на „***”АД
възлизат на 852 000 лв. В о.с.з. на 29.01.2018 г. ВЛ е заявило, че отписването
на задълженията съответства на ЗКПО.
Изчислени на база – задължения в
размер на 852 000 лв., коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са били съответно:
-към
31.12.2015 г. :1.1058, 0.9586, 0.0071 и 0.0071.
-към
31.12.2016 г.: 1.5622, 1.3315, 0.0110 и 0.0110.
-към
30.11.2017 г.: 1.9683, 1.6743, 0.0141 и 0.0141.
Ако се съобразят становищата на „***“ЕООД,
според които не са погасени задължения за общо 444 000 лв., към 30.11.2017
г. задълженията на „***”АД ще бъдат 1 296 000 лв.
Изчислени на база – задължения в
размер на 1 296 000 лв., коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са били съответно:
-към
31.12.2015 г. :0.8277, 0.7175, 0.0053 и 0.0053.
-към
31.12.2016 г.: 0.9683, 0.8253, 0.0068 и 0.0068.
-към
30.11.2017 г.: 1.1047, 0.9397, 0.0079 и 0.0079.
Според
ВЛ, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост се подобряват, защото
в резултат на отписването на погасени по давност задължения се формира печалба,
собственият капитал се увеличава, а задълженията намаляват.
Съгласно
междинният счетоводен баланс към 30.11.2017 г., активите на „***”АД са на
стойност 1 180 000 лв., от които:
-краткотрайни
активи на стойност 1 118 000 лв. /от които вземания за 943 000
лв./,
-
дълготрайни активи на стойност 64 000 лв.
Пасивите
са на стойност 1 180 000 лв., от които:
-собствен
капитал 328 000 лв.
-задължения
852 000 лв., от които 285 000 лв. – дългосрочни.
В мотивите на определение №272 от 23.12.2016 г. по
в.ч.т.д. №361/2016 г. ВТАС е приел, че е въпрос по същество дали вземането, с
което „***“ АД се легитимира като кредитор, му принадлежи. Ако се окаже, че
този кредитор не е собственик на съответното вземане, подадената от него молба
следва да бде отхвърлена.
Видно от договор за цесия от 24.10.2013 г., „***“ООД-гр.
Плевен е прехвърлило на „***“ООД-гр. Плевен вземанията си от „***”АД, произтичащи от договор за услуга от 21.01.2009 г.
Видно от договор за цесия от 13.02.2014 г., „***“ООД-гр.
Плевен е прехвърлило на „***“АД вземанията си от „***”АД,
произтичащи от договор за услуга от 21.01.2009 г.
Видно от договор за цесия от 25.07.2016 г., „***“АД е
прехвърлило на „***“ЕООД вземанията си от „***”АД, произтичащи от договор
за услуга от 21.01.2009 г.
Още с определение №623/01.08.2016 г. съдът е поставил
допълнителна задача на ВЛ във връзка с вземанията на „***“АД. Съответният депозит
за възнаграждението на ВЛ е внесен на 13.09.2017 г. Заключението е депозирано
на 10.11.2017 г. Видно от него, задължението към „***“АД е заведено в
счетоводството на „***”АД
на 13.02.2014 г. По-късно – на 25.07.2016 г. това задължение е заведено с нов
кредитор – „***“ЕООД. ВЛ е посочило, че според
първото му заключение /депозирано на 10.07.2015 г./, към 31.03.2015 г. това
задължение е възлизало на общо 63 687.50 лв. и е съобразено при
изчисляване на коефициентите за ликвидност.
Доколкото „***“АД не е единственият кредитор, поискал откриване
на производство по несъстоятелност на „***”АД, неговата молба
по чл.625 и сл. от ТЗ не следва да бъде отхвърляна с оглед установеното
прехвърляне в хода на производството на вземането, с което „***“ АД се е легитимирало
първоначално като кредитор. Основание съдът да се произнесе по въпроса дали съществува
обективното състояние на неплатежоспособност на „***”АД е молбата по чл.625 и сл. от ТЗ на
кредитора „***“ЕООД.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Като
най-стари – от 2009 г. се водят задълженията на „***”АД към „***“ООД-гр.
Плевен, произтичащи от договор за услуга от 21.01.2009 г. Тяхното необслужване
може донякъде да бъде обяснено със смяната на кредитора – „***“ООД е заменено
от „***“ООД, „***“ООД – от „***“ АД, а „***“ АД – от „***“ЕООД.
През 2010 г. и 2011 г. „***”АД трупа задължения към доставчици. Втората
половина на 2012 г. спира да плаща публичните си задължения за осигуровки и
данъци, а през 2013 г. – спира да обслужва заемите си и задлъжнява към
персонала си. През 2014 г. не са констатирани почти никакви плащания за
погасяване на задължения. От началото на 2015 г. дружеството спира всякаква
стопанска дейност. Това обстоятелство категорично сочи, че финансовите затруднения на „***”АД са станали трайни,
считано от 01.01.2015 г. Именно тази дата следва да бъде определена за начална
дата на неплатежоспособността на „***”АД. Последвалото погасяване по давност на
задължения през периода 2015 г. – 2017 г. и договореното през 2016 г.
отсрочване на задължения не променя факта на неплатежоспособност. „***”АД не
започва да плаща останалите си падежирали и все още непогасени задължения. Не
възобновява стопанската си дейност. Не събира вземанията си.
ВЛ Т. И. изрично е акцентирало върху липсата на
документи, от които да се направи извод за наличността
на активите към настоящия момент, респ. за тяхната ликвидност. Не е установена
и наличността на водените по счетоводните документи 8 000 лв., които
евентуално биха могли да послужат за обезпечаване на началните разноски в
производството. Кредиторът „***“ЕООД не е заявил готовност да предплати сума по
чл.629б от ТЗ.
В
заключение – съдът намира, че на основание чл.632, ал.1 от ТЗ следва да бъде обявена
неплатежоспособността на „***”АД с начална дата 01.01.2015 г.; да бъде открито производство
по несъстоятелност; да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор и
възбрана върху имуществото на търговеца; да бъде постановено прекратяване на
дейността на предприятието; да бъде обявен длъжника в несъстоятелност и да бъде
спряно производството по несъстоятелност. Следва да бъдат указани възможността по чл.632, ал.2
от ТЗ за възобновяване на производството и последиците по чл.632, ал.4 от ТЗ.
Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „***”АД-гр. Плевен, с ЕИК: *** с начална дата 01.01.2015
г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на „***”АД-гр. Плевен, с ЕИК: ***.
НАЛАГА общ
запор и обща възбрана върху имуществото на „***”АД-гр. Плевен, с ЕИК: ***.
ПРЕКРАТЯВА
дейността на предприятието на „***”АД-гр. Плевен, с ЕИК: ***.
ОБЯВЯВА „***”АД-гр.
Плевен, с ЕИК: *** в несъстоятелност и
СПИРА
производството по настоящото т.д.№61/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.
УКАЗВА, че
производството по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на настоящото решение съгласно чл.632, ал.2 от ТЗ, както и че ако не
бъде възобновено, производството ще бъде прекратено, а длъжника-заличен от
търговския регистър съгласно чл.632, ал.4 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да бъде обжалвано в пред ВТАС
в 7-дневен срок от това вписване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: