№ 183
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110211021 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. ОГН. Т. чрез процесуалния му
представител срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
4476700, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лв., на основание чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП. Твърди, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.21,
ал.1 и чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП. Моли съда да отмени Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 4476700 като неправилен и незаконосъобразен
като твърди, че в електронният фиш липсвали достатъчно обстоятелства по
нарушението – нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Претендира да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият СДВР не се явява в хода на съдебното следствие.
Представя писмено становище по делото, с което оспорва жалбата и моли
1
обжалваният ЕФ да бъде потвърден. Претендира да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема за установено:
По отношение на допустимостта на жалбата
Не се оспорва от ответника в настоящето производство дали жалбата
срещу обжалвания електронен фиш е депозирана в срок. Нередовността на
връчването би имала значение при релевирани доводи за неспазване на 7
дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /Решение № 5159 /20.07.2015г. по д.№
3367/2015г. по описа на Административен съд София-град, XIII касационен
състав/. В случая жалбоподателят Д. ОГН. Т. е упражнил законоустановеното
си право да сезира съда, като депозира жалбата, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 09.02.2021г., в 10,39 часа, Д. ОГН. Т. управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с ДК № СО0707АС, в гр.София, по Околовръстен път, с
посока на движение от ул.”Самоковско шосе” към бул.”Кл.Охридски”, до №
257, като се движил със скорост от 83 км/ч. - над разрешената скорост в
населено място от 50 км/ч. Скоростта на движение била установена с
автоматизирано техническо средство– АТСС TFR1M № 560, записваща и
заснемаща дата, скорост, час и регистрационен номер на автомобила. Въз
основа на видеоклип № 18609 СДВР издал Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 4476700, с който на жалбоподателя, на основание чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, била наложена глоба в размер на 400 лв.
Съкратеното производство за административнонаказателната
отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 ЗДвП,
е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на
производството с АУАН и завършването му с НП. Легалната дефиниция на
понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена
и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушенията от автоматизирани технически средства.
От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
2
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно
чл.189, ал.11 ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата
на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл.189, ал.4, изр.3 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя, неговият подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП е специална норма, която дерогира
приложението на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което издаването на
електронния фиш въз основа на приложения по преписката снимков и писмен
материал е законосъобразно и съответстващо на действително осъществилата
се фактическа обстановка.
Поради тези причини съдът намира, че електронният фиш е издаден в
съответствие с процесуалния закон и следва да бъде обсъден.
Видно от Протокол № 4-38-20/30.10.2020г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег.№ 4332р-8049 на ОПП-СДВР мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 4835, като срокът на валидност е -считано до
30.10.2021г.
Видно от приложения снимков материал, на процесната дата и място
МПС с регистрационен № ДК № СО0707АС се е движило със скорост,
надвишаваща допустима скорост от 50 км/ч, като лекият автомобил е заснет
като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта и липсват
заснети други МПС. Превишаването на скоростта в населено място е
безспорно доказано, съответно – извършеното нарушение правилно е
подведено под санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, в която
хипотеза липсва разграничение на разрешената скорост по смисъла на чл.21,
ал.1 ЗДвП и разрешената с поставен пътен знак скорост, въведена със
3
специалната разпоредба на чл.21, ал.2 ЗДвП.
Видно от приложения към преписката протокол за използване на
техническото средство № 4332р-8049, същият отговаря на изискванията,
предвидени в чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба, издадена на основание чл.28 от
Закона за измерванията. Съдът намира, че приложеният по преписката
протокол е годно доказателствено средство и може да служи за
законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност
чрез издаване на електронен фиш.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия
орган доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях
правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП скоростта в населено
място, която не трябва да се превишава е 50 км/ч, поради което възражението
в тази насока съдът намира за необосновано.
Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в рамките
на територията на гр.София, при ограничение на скоростта на движение на
МПС от 50 км/ч.
Административнонаказващият орган е ангажирал законосъобразно
отговорността на нарушителя като в съответствие със санкционната
разпоредба на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложил наказанието
„глоба” в размер - фиксирания от законодателя, в случая - от 400 лв.
Предвид горните мотиви и с оглед разпределението на
доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на
деянието, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП/, и
неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваният ЕФ –
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото и претенцията за присъждане на разноски,
направена от административнонаказващия орган, следва Д. ОГН. Т. да
заплати на СДВР сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
4476700, издаден от СДВР, с който на Д. ОГН. Т., с адрес: ............, за
нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лв., на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. ОГН. Т., с адрес: ............, да заплати на СДВР разноски
по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5