№ 2706
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100507816 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7860/29.04.2024г. по гр.д. № 60489 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 82-ри състав „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве”АД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД,
ЕИК ********* сумите, както следва: на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД сумата от 449,28лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-03.11.2023г., до изплащането й, представляващи изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” и ликвидационни
разноски за вредите, нанесени по лек автомобил „Форд”, рег. № А****НС при
ПТП от 06.02.2023г. в гр. Бургас на пл. **** по вина на водач на автомобил
„Мерцедес”, рег. № А****МХ, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, който ударил предна броня и преден десен калник
на паркиращ автомобил „Форд” при опит да го заобиколи преди Форд да
завърши маневрата си; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 780лв. ,
представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
169087/23.05.2024г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на
1
22.05.2024г. от ответника по исковете –„ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве”АД, ЕИК ********* в частта, в която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че
неправилно било прието от районния съд, че водач на Форд е виновен за ПТП,
доколкото потеглил напред в момент, в който е бил заобикалян от правомерно
движещ се автомобил, застрахован при въззивника. Не бил съгласен с
решението в частта за присъдените суми. Претендирало е разноски. Оспорил
е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.
Въззиваемият-ищец „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорил жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно.
Посочило е , че събраните доказателства установявали, че водач на
„Мерцедес” не съобразил движението си с паркиращия пред него автомобил
„Форд” и в опит да го заобиколи го ударил в страничната част. Двамата
свидетели посочили този механизъм, св. Г. посочила и че била подала сигнал
за извършваната маневра, която вече била започнала и Форд вече бил прибран
със задната си част на паркомястото, когато мерцедес преминал покрай нея и
ударил Форд странично в издадената предна част. Водач на Мерцедес
следвало да изчака завършване на маневрата на автомобила „Форд”, но не го
направил и нарушил правилото на чл. 25 от ЗДвП. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
312611/03.11.2023г. по регистъра на СРС на „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД, ЕИК ********* срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве”АД, ЕИК ********* , с която е поискало от съда да осъди ответника
да му заплати сумите, както следва: на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД сумата от 449,28лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-03.11.2023г., до изплащането й, представляващи регресна претенция
за изплатено застрахователно обезщетение от 434,28лв. и направени
ликвидационни разноски от 15лв. по имуществена застраховка „Каско” за
вредите, нанесени по лек автомобил „Форд Фокус”, рег. № А****НС от ПТП,
настъпило на 06.02.2023г. в гр. Бургас на пл. Баба Ганка” № 8 от виновно
противоправно поведение на водач на автомобил „Мерцедес”, рег. №
2
А****МХ застрахован при „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве”АД по
застраховка „Гражданска отговорност” . Навело е твърдения, че на
06.02.2023г. бил обвързан от застраховка „Каско” за автомобила Форд Фокус”
към него момент ответникът бил обвързан от застраховка „Гражданска
отговорност” за водач на автомобила „Мерцедес”, между двете МПС
настъпило ПТП в гр. Бургас, при което Форд паркирал на паркомясто и
докато извършвал тази маневра бил ударен от автомобил „Мерцедес”,
опитващ се да заобиколи Форд, последният бил увреден по предна броня и
преден десен калник, ремонт бил възложен на автосервиз „Ивко-25-73” за
което ищецът платил 434,28лв., направил ликвидационни разноски от 15лв.,
поканил ответника да му възстанови сумите, но това не било направено.
Претендирал е разноски.
Ответникът ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК 200299615в
предоставения срок е оспорил исковете. Посочило е, че водач на автомобил
„Мерцедес” не провел поведение, което да е в нарушение на правилата и да е
причинило процесните вреди, тези вреди не били настъпили от процесното
ПТП, размер на иска не съответствал на този на вредите. Водачът на
автомобила „Форд“ нарушил правилата на чл. 20 от ЗДвП, защото не се
съобразил с останалите участници и изгубил контрол върху автомобила, това
била причината за ПТП, този водач нарушил и правилата на чл. 25 от ЗДвП,
защото извършил маневра не се убедил , че не създава опасност за останалите
участници в движението. Водач на автомобил „Форд“ предприел маневра,
свързана с навлизане в съседна лента без да се съобрази с останалите
участници и поставил в невъзможност водач на „Мерцедес“ да реагира
своевременно. Водач на автомобил „Форд“ не подал своевременно ясен сигнал
за маневрата и така нарушил и чл. 26 от ЗДвП. Евентуално водач на „Форд“
съпричинил вредите. Претендирало е разноски.
С определение от 25.01.2024г. районният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата , че към дата на процесното ПТП
между ответника и водача на автомобил „Мерцедес” е имало валидно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност, че ищецът е
заплатил 434,28лв. като застрахователно обезщетение
Приети са по делото неоспорени от страните застрахователна полица по
застраховка „Каско” № 440122021025021, преписка по щета №
3
44010212300522, съгласно които на 25.08.2022г. ДЗИ-Общо застраховане”АД е
сключило с А.Г.Т. договор за застраховка „Каско” за автомобил Форд Фокус”,
рег. № А ****НС за период от 30.08.2022г. до 29.08.2023г. при
застрахователна сума от 9576лв., на 07.02.2023г. при ищеца по искане на
застрахования е образувана щета за обезщетение на вреди по автомобила ,
настъпили на 06.02.2023г. в гр. Бургас на пл. Баба Ганка” на паркинг, където
друг автомобил преминавал покрай автомобил „Форд“ и го ударил, ищецът
огледал автомобила, възложил отстраняването им на 3-то лице на което на
27.04.2023г. платил 434,28лв., начислил ликвидационни разноски от 15лв.,
поканил ответника да му ги възстанови, но с писмо от 16.06.2023г. ответникът
отказал да го направи, сочейки че виновен за ПТП е водач на автомобил
„Форд“ нарушил чл. 25 от ЗДвП.
По делото е приет двустранен протокол за ПТП носещ подпис на водачите
на МПС, участвали в него, съгласно който на 06.02.2023г. в гр. Бургас на пл.
**** е настъпило ПТП с участие на автомобил „Мерцедес”, рег. №
А****МХ, управляван от водач Д. и автомобил Форд Фокус”, рег. № А
****НС, управляван от А.Т., която извършвала маневра „паркиране”, за
автомобил „Мерцедес“ е отбелязана маневра „изпреварване”. В протокола е
посочено че А.Т. не е виновна, а виновен е водачът Д.. На схемата е показано
как автомобил „Форд“ извършва маневра паркиране на заден ход към място
обозначено за паркиране, а автомобил „Мерцедес“ преминава покрай него по
лента за движение.
Разпитан по делото св. Т.Ф. Д. е заявил, че на 06.02.2023г. управлявал
автомобил „Мерцедес” рег. № А ****МХ в гр. Бургас, тръгнали да излизат от
града и лекият автомобил Форд” спрял на аварийни светлини пред него на пл
Баба „Ганка” № 8 в лента, която е за еднопосочно движение. Форд спрял
плавно , изравнил се с друг автомобил , явно за да паркира, но между тях
нямало никакво разстояние и свидетелят решил да изпревари автомобила
„Форд“ като подал сигнал. В момента , в който автомобил „Мерцедес“ вече се
бил изнесъл с половината си част пред автомобил „Форд“ и почти го бил
заобиколил, водачът на „Форд“ започнал да се движи назад и да завива и
тогава ударил автомобил „Мерцедес“. От двете страни на платното имало
синя зона и паркирани автомобили. Зад автомобил „Мерцедес“ се движели 2 -
4
3 коли. Там можело да се разминат два автомобила, пътят бил еднопосочен.
Автомобилът „Мерцедес“ бил ударен по средата вляво между двете врати,
другият автомобил бил увреден в предна дясна част между броня и калник.
Водач на „Форд“ не бил подал сигнал, че ще паркира. Свидетелят извършил с
„Мерцедес“ маневра неправилно изпреварване, подал десен мигач,
неправилно било защото в България нямало възможност за дясно
изпреварване. Вина за ПТП имали и двамата водачи, защото водач на „Форд“
можел да види, че свидетелят с автомобил „Мерцедес“ бил подал сигнал за
изпреварване отдясно. В протокола за ПТП свидетелят посочил, че е виновен.
Разпитан по делото св. А.Т. е заявила, че на 06.02.2023г. в гр. Бургас на пл.
Баба Ганка” участвала в ПТП, при което управлявала автомобил „Форд
Фокус” . Предприела маневра паркиране в синята зона след като се убедила,
че зад не няма други автомобили. Паркирала успоредно-придвижила се
напред , за да може задната част на автомобила да се прибере, в това време
предната част на колата се изнасяла. Улицата била еднопосочна, синята зона
била от лявата страна. Докато паркирала друг автомобил минал покрай нея и
ударил „Форд“ в предната част, която още не била прибрана на паркомясто.
Този друг автомобил изобщо не го видяла когато започнала маневрата за
паркиране. Автомобил „Форд“ бил увреден по предна броня и преден десен
калник . При маневрата била подала светлинен сигнал-включени фарове,
аварийни светлини, изнесла се възможно най-бързо.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
авто-техническата експертиза, вещото лице след запознаване на събраните по
делото доказателства е посочило, че щетите по Форд Фокус по предната
броня и калник могат да настъпят от ПТП с механизъм, посочен в протокола
за ПТП, пазарната стойност на материали и работи за отстраняването им към
дата на ПТП е в размер на 645лв. Водачът на автомобилът „Форд“ извършвал
маневра паркиране на пътно платно, което било от една лента за движение в
неговата посока. На снимка вещото лице е показало, че съседната лява лента е
заета от паркирани автомобили , но е уточнило че в протокола за ПТП не били
показани такива паркирани автомобили. За да настъпи съприкосновението
между двете МПС те трябвало да бъдат едно до друго , а не едно зад друго. По
време на удара автомобилът „ Форд“ маневрирал и все още не бил на
паркомястото, там можело да се паркира само успоредно. Автомобилът
„Форд“ вече се бил прибрал със задната част на паркомясто и затова бил
5
застанал косо на пътно платно.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2023г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016г.)
Предявените искове са с правно основание чл. 411 и чл. 497 от КЗ вр. с чл.
86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането
на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона,
като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът
на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411от КЗ. С
оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите
лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да
получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и
застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
6
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие , както и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема за установено по делото , че застрахован по имуществена
застраховка „Каско” при ищеца автомобил „Форд Фокус” рег. № А ****НС е
бил увреден по предна дясна броня и преден десен калник на 06.02.2023г. в
гр. Бургас на пл. „Баба Ганка” при ПТП, при което е участвал застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил
„Мерцедес” рег. № А****МХ, . Установено по делото е , че средна пазарна
стойност на материали и работи за отстраняването на вредите по автомобил
„Форд” е не по-малко от 434,28лв., която сума ищецът е платил за ремонта на
автомобила, че обичаен размер на ликвидационни разноски е не по-малък от
15лв., ищецът е поканил ответника да му ги възстанови. Тези обстоятелства
се установяват от приетите по делото книжа по застрахователна щета,
двустранен протокол за ПТП, събрани гласни доказателства, които в тази част
съдът кредитира като последователни, еднозначни, резултат от личните
впечатления на свидетелите, заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, което в тази част съдът кредитира като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите доказателства по делото.
Спорен въпрос по делото е механизмът за настъпване на вредите. Съдът
приема за установено по делото, че ПТП е настъпило в момент в който и
автомобил „Форд Фокус” е извършвал маневра за успоредно паркиране с
включени аварийни светлини на обозначено за същото място на улицата и
ПТП е настъпило в момент, в който автомобил „Форд“ вече е бил прибран на
паркомястото със задната му част, предната му част все още е била на пътно
7
платно, където в този момент водач на автомобил „Мерцедес” се движел
застигайки паркиращия Форд, но не изчакал завършването на маневрата на
„Форд” и в опита си да го заобиколи водачът на автомобил „Мерцедес „
реализирал удар с автомобила „Форд“, като му нанесъл вредите по преден
десен калник и предна дясна броня. Тази обстоятелства се установяват от
показанията на свидетеля Т., които съдът изцяло кредитира като подкрепени
от протокола за ПТП , носещ подписите на двамата водачи на МПС, логични и
последователни. Показанията й се подкрепят и от показанията на св. Д. в
частта, с която е заявил, че с автомобил „Мерцедес“ се движел зад автомобила
„Форд“, че видял че автомобил „Форд“ спира плавно, включва аварийни
светилни и очевидно ще паркира. Съдът не кредитира показанията на св. Д. в
частта, в която е посочил, че водач на „Форд“ не подал индикации, че ще дава
назад, за да паркира. Тези му показания са опровергани от останалите
показания на същия свидетел, заявил, че автомобил „Форд“ спрял на аварийни
светлини, очевидно за да паркира. В тази част показанията му са опровергани
и от записванията по протокола за ПТП, а и от показанията на св. Т.. Следва да
се посочи, че от заключението по автотехническата експретиза се установява,
че на това място е било възможно само успоредно паркиране, че към момента
на удара автомобил „Форд“ вече е бил прибран със задната му част на
паркомясто, поради което и съдът приема, че и на това основание показанията
на св. Д. в частта, че нямало индикации за паркиране на заден ход от
автомобил „Форд“, са опровергани. Свидетелят Д. е посочил , че той е
нарушил правилата за движение по пътищата и е виновен за настъпването на
ПТП, защото предприел изпреварване на „Форд“ отдясно, което в България не
било позволено. Тези му показания съдът кредитира като съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства, поради което и установено по
делото е, че този водач на автомобила „Мерцедес” е нарушил разпоредбата на
чл. 25 от ЗДвП и това е причината за процесното ПТП. Съдът не кредитира
показанията на св. Д. в частта, сочещи че ПТП настъпило и поради нарушение
на водача на Форд, който трябвало да види, че свидетелят с „Мерцедес” го
заобикаля. При предприета маневра паркиране, която е своевременно
сигнализирана с аварийни светлини, която по показанията на св. Д. е
извършвана плавно , то водачът на Мерцедес” е бил длъжен да изчака водач
на „Форд” да завърши маневрата, а от водачът на „Форд“ не може да се
изисква да очаква, че водач на „Мерцедес” ще извърши нарушение и ще се
8
опита да заобиколи паркиращия Форд.
При така възприето съдът приема, че иск е основателен и правилно е
уважен от СРС.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и като такова следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия съдебни разноски за въззивно производство в размер
на 480лв. с включен ДДС за платено възнаграждение за адвокат.
Доказателства за регистрация по ЗДДС на ангажирания от въззиваемия
адвокат са приети по делото. Размер на уговореното възнаграждение съдът
приема че съответства на сложността на делото, цената на исковете,
положените от процесуалния представител усилия от адвоката на
въззиваемия, поради което и възражението за прекомерност е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7860/29.04.2024г. по гр.д. № 60489 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 82-ри състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК ********* да
заплати на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, ЕИК 121718407на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 480лв. с включен ДДС. ( четиристотин и
осемдесет лева), представляващи съдебни разноски за производството пред
СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10