Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
гр. Пловдив, 25 февруари 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав,
в открито заседание на 25.01.2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от председателя к. а. н. дело № 3136 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1819 от 28.10.2021г., постановено
по АНД № 4978/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, Първи наказателен
състав е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 4723834, издаден от
ОД на МВР - Пловдив, с който на Ж.Д.Х. с ЕГН ********** ***, на основание чл.
189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл. 21,
ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Ж.Д.Х.,
чрез пълномощник адв. Ш., оспорва съдебното решение на ПРС като незаконосъобразно
и иска неговата отмяна и отмяна на оспорения фиш, като претендира и разноски.
Ответникът – ОД на МВР - Пловдив чрез
процесуален представител юриск. Б.в нарочно писмено становище намира
касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско
възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение във връзка със сочените касационни
основания, констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен
срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което същата е допустима,
а разгледана по същество е неоснователна.
ПРС е приел за установено, че на
09.04.2021г. в 19,08 часа на Републикански път II-64, км 49+800 в посока с.
Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час и при
отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № ***се е
движило с установена наказуема скорост 92 км/час, т.е. с наказуемо превишение
от 32 км/час.
За да обоснове крайния си извод за
законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че от една
страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване
от страна на Х. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му
наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и
че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
административнонаказващия орган.
Решението е правилно.
В същото са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на
материалния, така и на процесуалния закон. Доводите, наведени в касационната
жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на
решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи,
формирани от ПРС, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави
излишно тяхното преповтаряне.
За пълнота на изложеното, и във
връзка с представената от пълномощника на касационния жалбоподател съдебна
практика по други дела, е необходимо да се посочи, че правилно ПРС е приел, че контролираният
пътен участък е попадал в обхвата на действие на валидно поставен знак В26,
което обстоятелство се установява от събраните и неоспорени от страните
доказателства, представени от ОПУ – Пловдив. От същите се установява, че
съществуващият пътен знак В26(60) при км.49+860, ляво платно на републикански
път II-64 „Карлово-Пловдив“ е поставен във връзка с крайпътен обект „Фабрика за
парфюми и козметика“ (РЕФАН), за който обект е проведена процедура по Наредба
за специално ползване на пътищата, т.е. по изграждане и експлоатация на
търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях в обхвата на пътя и в
обслужващите зони. Организацията на движение в района на пътната връзка е
изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР – Пловдив в съответствие с
изискванията на чл. 8, ал. 4, т. 4 от Наредбата за специално ползване на
пътищата. Пътният знак В26 (60) фигурира в екзекутивния проект за организация
на движението. Установява се също така и че за крайпътния обект и пътната
връзка е издадено положително становище на ОПУ – Пловдив от 28.10.2019 г. за
въвеждането му в експлоатация, който е компетентният орган, съгласно чл. 5, ал.
2, т. 3 от същата наредба. Казано по друг начин, коментираният тук знак В26 е
валидно поставен, поради което и неоснователни се явяват наведените от касационния
жалбоподател възражения в тази насока.
Извършвайки своята проверка в рамките
на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд -
Пловдив приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от
доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са
налице.
С оглед изложените съображения, съдът
намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника
се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от горното, Административен съд
- Пловдив, ХІХ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1819 от 28.10.2021 г.,
постановено по АНД № 4978/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I наказателен състав.
ОСЪЖДА Ж.Д.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.
Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7 сумата от 80 (осемдесет) лева разноски за
осъществена защита от юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: