№ 1362
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Ася Събева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000503109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
С решение, постановено на 25.10.2021г., постановено по гр. дело № 2174/2021г. по описа на
САС, ГО, 7-ми състав, е отменено решение № 262443/14.04.2021г., постановено по гр.д.№
9769/2019г по описа на СГС, I ГО, е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на основание
чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/
на И. Н. П. разликата от 15 000лв. до 18 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнати и
поддържани от Прокуратурата на РБ обвинения в извършване на престъпление по чл.227 б,
ал.2, вр.с ал.1 от НК по наказателното производство по пр.пр. № 51484/2006 г. по описа на
СРП, ДП № 60579/2006г. по описа на 04 РПУ-СДП, прекратено с постановление от
11.02.2010 г., за което няма доказателства кога е влязло в сила и за извършени престъпления
по чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр. с чл.26, ал. 1
от НК, вр. с чл.20, ал.2 НК по наказателно производство по пр. пр.№ 2460/2004 г. по описа
на СГП, ДП № 49/2004 г. по описа на НСлС, което е прекратено с влязло в сила на
19.09.2017 г. Постановление на прокурор при СГП от 22.08.2017г. като вместо това е
отхвърлена исковата претенция за разликата от 15 000лв. до 18 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като неоснователен в тази част.
Решението е потвърдено в частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата от 15
000лв. и в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 18 000лв. до
50 000лв.
1
В депозирана на 10.05.2021г. въззивна жалба жалбоподателят-ищец е направил
изрично искане да му бъде присъдена и лихва за забава върху присъденото
обезщетение и да се присъдят разноски, направени по делото.
Вместо да върне делото на СГС за произнасяне по тези две искания по чл.250 и чл.248 ГПК,
САС, 7 състав, директно е постановил своето решение.
В мотивите на същото е изрично отбелязано, че по отношение на възражението, че съдът не
се е произнесъл за дължимата лихва за забава, като е приел, че не е била заявена такава
претенция, не е било направено искане за допълване на решението от първоинстанционния
съд, за да е налице предмет за произнасяне от въззивната инстанция. Пред въззивната
инстанция няма направени искания за присъждане на разноски, по които съдът да се
произнесе. Възражението, че е заплатена претендираната сума за адвокатско възнаграждение
пред първата съдебна инстанция от И. Н. П. на процесуалния му представител адв.И. Д., е
неоснователно, тъй като в представения договор за правна помощ и съдействие на л.63 не е
отразено плащане на сумата, а само уговорения размер.
Затова след влизане в сила на решението жалбоподателят настоява СГС да се произнесе по
цялото му искане, погрешно обективирано във въззивната жалба вместо в отделни молби до
СГС.
С определение от 26.07.2022г. СГС, ГО, 6 състав, е оставил без уважение и двете искания –
както за доълване на решението, така и за неговото изменение в частта за разноските. По
отношение на лихвите е посочено, че такава не е изрично поискана в ИМ, а едва в хода по
същество, поради което не е присъдена. По отношение на разноските е посочено, че няма
отразено реално плащане в брой на адв.хонорар.
Определението е съобщено на жалбоподателя на 14.09.2022г., на 15.09.2022г. е депозирана
частна жалба срещу определението в частта, с която е отказано присъждане на законна
лихва върху обезщетението по ЗОДОВ, която е в срок.
Препис от ч.ж. е бил връчен на Прокуратурата на 03.10.2022г., който не изразява становище.
Настоящата съдебна инстанция намира, че молбата за допълване е процесуално допустима и
основателна по следните съображения:
Върху посочената по-горе главница в диспозитива на решението следва да бъде присъдена
законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство респ. влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата т.е. от 19.09.2017г.
Обезщетението по чл. 86 ЗЗД е предмет на претенция, която се индивидуализира с размер на
вземането и периода, за който се иска присъждането му. Поради това, когато в петитума се
включва искане за лихва и мораторна лихва, без последната да е индивидуализирана по
размер и период на вземането, исковата молба е нередовна, тъй като не е изяснено дали се
претендира само законна лихва или и мораторна лихва. Следва да се посочи също така, че
сезирането на съда е редовно само, когато е конкретизиран началния момент, от който се
иска присъждане на законна лихва. Неправилно е и виждането на жалбоподателя за
приложение на чл. 250 ГПК, тъй като нормата се прилага, когато съдът е сезиран редовно.
2
Отстраняването на тези недостатъци на исковата молба се извършва в производство по чл.
129 ГПК, а не след даване ход на делото по същество в становището на ищеца по
съществото на спора, както неправилно счита жалбоподателят./така решение № 257 ОТ
14.12.2013 Г. ПО ГР. Д. № 2272/2013 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/
В случая в о.с.з. на 23.02.2021г. адв.Д. уточнява, че се претендират единствено законните
лихви, считано от датата на ИМ т.е. 20.09.2018г., тъй като делото неправилно е образувано
пред АССГ София град и е било препратено на СРС по компетентност.
Според настоящия състав, не съществува процесуална пречка искането за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба /законна последица от
уважаване на предявен осъдителен иск/, да бъде надлежно въведено до приключване на
устните състезания пред въззивния съд, разглеждащ спора по реда на чл. 258 ГПК и то без
да се спазват изискванията на чл.214 ГПК. В този смисъл и тъй като в решението на СГС, с
което е уважен предявения иск за обезщетение по ЗОДОВ, липсва произнасяне по
своевременно и надлежно направеното искане за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба /въведено до приключване на устните
състезания пред въззивния съд, разглеждащ спора по реда на чл. 258 ГПК/, основанията за
допълване на решението са налице, а искането по чл. 250 ГПК се явява основателно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 265348 от 26.07.2022г. постановено по гр. дело № 9769/2019г. по
описа на САС, ГО, 6-ми състав, в ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба за
допълване на решението, обективирано във въззивна жалба вх.№ 315040/10.05.2021г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА постановеното на 14.04.2021г. решение по гр.дело № 9769/2019г. по описа на
САС, ГО, 6-ми състав, като след думите: което е прекратено с влязло в сила на 19.09.2017 г.
Постановление на прокурор при СГП от 22.08.2017г. СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ: ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2018г. до окончателното й
изплащане.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4