Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261103 21.09.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на четиринадесети септември две
хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КОВАЧЕВА
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 8080 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, ж. к. *****************, представлявано от Г. Й. Т., с която се моли съда да приеме за установено,
че ответникът А.А.Я., ЕГН **********, адрес: Б***, ж. к. ************, дължи на ищеца сума за използвани ВиК услуги за
доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № ****** за отчетен период 27.07.2019 г. - 03.01.2020 г., с издадени фактури в периода
26.09.2017 г. - 27.01.2020 г., в размер на 124,09
лева, 28,97 лева, представляваща лихва за забава върху главниците, начислена за периода от
27.10.2017 г. до 13.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение
на 21.08.2020 г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 02.09.2020 г. по ч. гр. д. № 4838/2020 г. по описа на БРС.
Твърди се, че ответникът е собственик на имот в гр. Б****, ул. ************. Като абонат на
ищцовото дружество с абонатен номер № ******* е бил
длъжен да плаща ежемесечно
задълженията си към дружеството, но не е платил тези
си задължения по издадени фактури за периода от 26.09.2017 г. до
27.01.2020 г., с отчетен период по фактури от 27.07.2017 г. до 03.01.2020 г.
Моли се за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът чрез
особен представител е оспорил исковете. Посочил е, че ответникът не е използвал
количеството вода, посочено и фактурирано от ищеца. Оспорено е качеството
потребител на ответника и договорната връзка между страните. Оспорени са
приложените към исковата молба документи показания на водомер, отчетени с
мобилно устройство, и фактури в частта относно тяхното съдържание. Моли се съда
да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са от ищцовата страна 5 бр. фактури, неносещи подписа на издател
и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 26.09.2017 г. –
27.01.2020 г., както и справка извлечение за водоснабден имот в гр. Б****, ******************.
В нея е посочено, че показанията са отчетени лично от инкасатора, служебно или
по данни на клиента, като са начислявани ежемесечно вода и количество за
разпределение. Като титуляр на партидата е посочен А.Я..***, видно от която
имотът е деклариран на 04.09.2012 г. като собствен на А. А. Я.. Обстоятелството,
че имотът е собствен на А. Я., се установява от представената декларация по чл.
14 ЗМДТ. Видно от приложеното удостоверение за родствени връзки А. Я. е баща на
А.А.Я.. В изготвената справка за адресна регистрация
на А.Я. е отразено, че същият има настоящ и постоянен адрес ***. Представено е
заявление за пломбиране на водомер, депозирано във Вик – ***** на 22.05.2012 г.
от А.Я..
Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза е констатирало, че водоснабдяваният обект представлява апартамент. Имотът е водоснабден, като е открита партида № *******. Вещото лице е посочило, че водният оператор е начислил служебно или по данни на клиента ползваното количество вода. В процесния период е начислена 44 куб. м. вода, както и е начислена вода от разпределение в размер на 3,26 куб. м.
Според заключението
на съдебно–счетоводната експертиза представените по делото фактури, чиято
стойност се претендира в настоящото производство, са осчетоводени в счетоводството
на ищеца като приходи от продажби и върху тях е начислен ДДС като задължение
към бюджета. Относно воденето на счетоводните книги е дадено мнение, че същото
е водено редовно. Законната лихва върху задълженията по фактурите възлиза на
сумата от общо 25,15 лева. В счетоводството на дружеството не са отразени
плащания по фактурите.
Разпитаният по делото
свидетел Т., работеща в ищцовото дружество като
отчетник измервателни уреди, е посочила, че имотът е необитаем от няколко
години. Тя е влизала в имота, напоследък получава показанията от клиента.
Предявеният иск е с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен
предявения иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за предоставяне
на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е
изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на
дължимото възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б.
”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи), а
също и според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно
публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно
от собственика на ВиК системата или от регулаторния
орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че Общите условия
са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради
което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните
писмени доказателства по делото се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния
имот, т. е. задължено към ищеца лице. По делото бяха ангажирани
от ищеца доказателства, че бащата на ответника е собственик на процесния имот. Видно от направената от съда служебна
справка в Национална база данни „Население“ регистрираният постоянен и настоящ
адрес ***, който е процесният имот. Tитуляр на партидата на водомера е само ответникът, който се
явява задължено лице към дружеството, предоставящо услугата. Установява се от
показанията на свидетеля и приложените по делото протоколи, че в периода 27.07.2017
г. до 03.01.2020 г. имотът се е ползвал от ответника. Съгласно чл. 57, ал. 4 от
Общите условия на дружеството „в случаите когато правата на потребител се
притежават от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях, В и К
операторът открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота
съгласно писмено споразумение с потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал.
2.“. В чл. 58, ал. 1 е предвидено, че „при промяна на собствеността или на
вещното право на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са
длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок заявление по образец за
откриване, промяна или закриване на партида, като представи документи,
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или
на вещното право на ползване на имота“. В чл. 63, ал. 1 е посочено, че, „ако
предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът
събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или вещно
право на ползване“. В случая, видно от събраните по делото писмени
доказателства, Я. е потребител на услугите, заплащане на които се претендира в
настоящото производство, тъй като той е единствен титуляр на партидата, той е
заявил пред ВиК оператора поставяне на пломба на
водомера, той се е легитимирал пред инкасатора като ползвател на имота. Нито той,
нито собственикът на имота не са декларирали пред дружеството, че имотът е
собствен на друго лице и партидата следва да се води на него. Ето защо, след
като не е установено по делото друг да е бил реалният ползвател на имота в процесния период и да е декларирал писмено за това пред ВиК оператора, то Я. се явява единствено задължено лице.
Съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното количество вода в процесния период. Видно от събраните по делото гласни доказателства и заключение по приетата съдебно-техническа експертиза в имота е монтиран водомер, същият е водоснабден и към него е била доставяна вода. Общото начислено от ВиК оператора количество вода за отчетния период е 44 куб. м. Според съда е спазена процедурата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. Това означава, че отчетеното количество вода е реално потребено в процесния имот. Спазена е и разпоредбата на чл. 30 от Наредба 4/2004 г., като е начислена вода от разпределение в размер на общо 3,26 куб. м., пропорционално на всички абонати, включени към общия водомер.
Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са извършени, което се установява в съвкупност от събраните писмени доказателства и приетите по делото експертизи.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на консумираната вода. След като не е изплатил поетото от него задължение по договора, той се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумата, претендирана с исковата молба, представляващи задължение по фактури, издадени през периода 26.09.2017 г. - 27.01.2020 г. Частично основателен се явява акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава, тъй като съобразно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза същото възлиза на размер от общо 25,15 лева. За разликата над този размер до пълния претендиран от 28,97 лева искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото
производство разноски, възлизащи в размер на 755 лева, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лева, като съразмерно на
уважената част от исковете следва да се присъдят общо 810 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Я., ЕГН **********, адрес: Б**, ж. к. ***************, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б****, ж. к. *************, представлявано
от Г. Й. Т., сума за
използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена
вода за абонатен № ****** за отчетен период 27.07.2019 г. - 03.01.2020 г., с издадени фактури в периода
26.09.2017 г. - 27.01.2020 г., в размер на 124,09
лева, сумата
25,15 лева, представляваща лихва за забава върху главниците, начислена за периода от
27.10.2017 г. до 13.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение
на 21.08.2020 г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 02.09.2020 г. по ч. гр. д. № 4838/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване дължимостта на лихва за забава
за горницата над 25,15 лева до пълния претендиран
размер от 28,97 лева.
ОСЪЖДА А.А.Я., ЕГН **********, адрес: Б**, ж.
к. *****************, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б****,
ж. к. ******************, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 810 лева (осемстотин
и десет лева), представляваща направените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ИМ