Р E Ш Е Н И Е
№ 366
гр.Плевен, 29 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Николай Господинов
Членове: 1.Елка Братоева
2.Катя Арабаджиева
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1421 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с §4, ал.7 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).
С Решение № 303 от
24.06.2019 г., постановено по а.д. № 634/2017 г., Районен съд – Ловеч /РС/ е прогласил
за нищожна по жалба на П.К.Д. заповед № 1352/03.11.2016 г. на Кмета на община
Троян, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, във връзка с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила
план на новообразуваните имоти за местност „Върхът” – землище на с.Белиш,
одобрен със Заповед № РД-07-69/13.06.2014 г. на Областен управител на област
Ловеч и скица №440/02.11.2016 г., е наредено на наследниците на В.Р.Б. да
придобият право на собственост върху новообразуван имот с идентификатор
03558.405.3 по плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
местност „Върхът”, землище на с.Белиш с площ 1510.9 кв.м. и начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, при граници: поземлен имот 03558. 405.4,
поземлен имот 03558.69.86 и поземлен имот 03558.405.2. Осъдил е Кмета на Община
Троян да заплати разноски.
Срещу постановеното решение са подадени
две касационни жалби.
1. От кмета на община Троян, подадена чрез Ц.Д. - началник
отдел ПАО, в която се сочи, че решението е неправилно поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че
производството по §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ касае прекратяване на правото на
ползване върху земеделски земи, предоставено въз основа на актове на Президиума
на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Излага
доводи, че ползвателите могат да придобият право на собственост, в общия случай
обаче, незастроените земеделски земи, върху които е предоставено право на
ползване, се възстановяват на собствениците. За земите, предоставени за
ползване на граждани, се изработва план на новообразуваните имоти /ПНИ/, който
се одобрява от областния управител със заповед, която се обнародва в Държавен
вестник. Жалби срещу одобрения със заповед ПНИ могат да се подават в 14-дневен
срок от обнародването. Твърди, че одобреният със заповед № РД-07-69 от
13.06.2014 г. ПНИ не е бил обжалван и е влязъл в сила, а оспорената заповед е
издадена въз основа на същия ПНИ, като кметът на общината е действал при
условията на обвързана компетентност, поради което процесният незастроен имот
подлежи на възстановяване и правилно РС е приел, че същият е попаднал в ПНИ.
Ето защо и тъй като наследниците на В.Р.Б. не са ползватели, то имотът подлежи
на възстановяване. ПНИ е влязъл в сила, поради което кметът на общината е
длъжен да довърши процедурата по възстановяване. Оспорват се доводите на РС, че
заповедта преследва цел, различна от законоустановената. Твърди се, че неправилното
посочване на §4а, вместо §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ може да доведе само до
унищожаемост, но не и до нищожност на заповедта. Оспорват се доводите от
първоинстанционния съдебен акт, че е налице нарушение на чл.54, ал.1, т.5 от АПК,
което да води до нищожност на оспорения адм. акт, тъй като същественото нарушение
на административно производствените правила води до нищожност на
административния акт само ако е довело до липса на волеизявление, в която
връзка се сочи съдебна практика - Решение № 9662 по адм.д. № 4158/2011 ВАС,
решение № 12602 по адм.д. №1419/2012 ВАС и др.
Излагат се доводи, че при постановяване на оспореното
решение РС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
доколкото не е изградил изводите си на събраните доказателства и не е указал на
страните разпределението на доказателствената тежест, а е преразказал на
твърденията на Д., без обаче да съобрази становищата на кмета на общината и на
заинтересованите лица.
В заключение прави искане да бъде отменено съдебното решение
и да се отхвърли оспорването срещу заповедта Претендират се разноски за всички инстанции.
2. Подадена е и касационна жалба от Р.В.Б., чрез адв. Л.И.
от САК, в която се твърди, че решението е недопустимо, алтернативно неправилно.
Излагат се доводи, че предмет на съдебен контрол на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ е само съответствието на последната с влезлия в сила ПНИ, както и че в
това производство не могат да се обжалват административни актове, постановени в
предходни административни производства. Сочи се, че след влизане в сила на ПНИ,
кметът на общината е длъжен да издаде заповед въз основа на същия, в което
производство заинтересовани страни са наследниците на бившия собственик и
административния орган. Твърди се, че жалбоподателят не е страна в
административното производство, поради което няма правен интерес да обжалва
заповедта. Същият притежава констативен нотариален акт, съставен след влизане в
сила на ПНИ, с оглед на което оспореното
съдебно решение е недопустимо.
Алтернативно се
твърди, че решението е неправилно, доколкото същото е постановено в
противоречие със съдебната практика и не е отговорено на наведените доводи от
страните. Изразява се становище, че заповедта е издадена от компетентен орган,
в писмена форма, съдържа необходимите реквизити,
не са налице съществени нарушения на административно производствените правила и
същата е в съответствие е с материалния закон. Оспорват се доводите на
първостепенния съд, че са налице основания за прогласяването нищожността на
заповедта. Твърди се, че тя напълно съответства на влезлия в сила ПНИ и не може
да има друго съдържание, освен това, което съответства на ПНИ. Сочи се, че тежестта да докаже, че заповедта
не съответства на ПНИ, е на жалбоподателя, а в административното производство
не може да се разешава спор за материално право. Оспорва се заключението на
вещото лице, твърди се, че експертизата е неясна, вещото лице е отговорило на
правни въпроси и определянето на местностите не е ставало въз основа на съответни
документи. В заключение се прави искане да бъде прекратено производството
поради недопустимост на жалбата, алтернативно - да се отмени решението на РС и
да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират се разноски.
По делото са постъпили писмени отговори на касационните жалби от П.К.Д.. По отношение касационната жалба на кмета на общината се твърди неоснователност и е направено искане за отхвърлянето ѝ. Излагат се доводи, че заповедта дава права на Б. не като на бивши собственици, а като на ползватели на основание §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът на Б. е възстановен от ПК в стари реални граници и няма никаква връзка с ПНИ. Сочи, че не са искали да придобият имота с искане, подадено преди 31.01.1998 г., няма оценка, имотът е над два пъти по-голям от разрешения от 600 кв. м. Твърди, че разполага с решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, но не и с акт по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, както и че оспорената заповедта няма никаква връзка с действащия правен ред, не е ясно на какво се дължи пълната липса на идентичност на имота от заповедта с този, за който претендират третите лица, доколкото са в различни местности. Излагат се доводи, че редът по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не финализира реституционното производство, а урежда особен вид покупко-продажба. Кметът на общината, въпреки че е уведомен за спора за имота, вместо да спре производството, е издал заповед, като така се е опитал да изземе компетентността на Окръжен съд - Ловеч. В заключение прави искане да бъде отхвърлена тази касационната жалба и претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В писмения отговор по касационната жалба на В.Б., подаден чрез адв. К.Д., се твърди, че решението на РС е валидно и допустимо, с оглед на Определение №3/01.03.2019 г. по КАХД №66/2019 на Административен съд Ловеч. Освен съображенията в другия подаден отговор, допълнително твърди, че редът по §4 от ЗСПЗЗ не е приложим, доколкото имотът никога не е даван на ползвател. Излагат се доводи, че влизането в сила на ПНИ не може да санира неговите пороци, а и същият касае други местности. Позовава се на експертизата по делото, която не установява идентичност между имота на жалбоподателя и този, за който Б. имат решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Твърди, че Б. не е бил собственик на имота преди образуване на ТКЗС, и наследниците му никога не са били негови собственици. Излагат се доводи, че заповедта не слага край на реституционното производство и няма ПНИ за местността „Върхът“, в който е възстановен имот на Б.. По отношение на анкетния протокол сочи, че лицата, направили заявление в него, не са собственици на съседен имот от 2010 г., а заповед е издадена само на заинтересованите страни. В заключение прави искане да се отхвърли тази касационна жалба и претендира разноски за две съдебни инстанции, за които представя списък.
В съдебно
заседание касаторът Р.В.Б. – редовно
призован, се явява лично и с адв. Л.С.И. с пълномощно по делото. Адв. И. прави искане да
бъде отменено решението на Районен съд – Ловеч като неправилно. Сочи, че между
страните съществува спор за материално право, като ответникът по касация се
позовава на придобивна давност на база издаден констативен нотариален акт, а
нейните доверители се позовават на собственост въз основа на реституция и наследяване.
Заповедта, която първоначално се обжалва от ответника по касация е издадена въз
основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти, който е влязъл в сила
през 2014 г., като същият е обнародван в „Държавен вестник“ и съответно
ответникът по касация не е оспорил плана за новообразуваните имоти, съответно
не представя доказателства за оспорването на плана на новообразуваните имоти и
дори не твърди, че го е обжалвал. При това положение заповедта на кмета няма
как да има друго съдържание освен онова, което е записано в плана на
новообразуваните имоти , защото кметът и областният управител, който всъщност
издава плана на новообразуваните имоти, действат при условия на обвързана
компетентност. Позовава се на трайна практика на Административен съд – Плевен и
на ВАС, която е в насока че предметът на контрол в този вид дела е всъщност
дали заповедта на кмета отговаря на плана на новообразуваните имоти, което
единствено трябва да се провери в настоящото производство. Твърди, че не са
налице засегнати права на ответника в касационното производство, тъй като след
като има спор за материално право, той следва да бъде разрешен по съдебен ред,
след което и ако решението бъде в полза на ответника по касация, той ще има
право да измени плана за новообразуваните имоти. Законът е предвидил такава
защита и на практика ако бъде отменена заповедта на кмета, няма как да бъде
отменен планът за новообразуваните имоти, където нейните доверители фигурират
като собственици. Излагат доводи, че ако бъде отменена процесната заповед, то доверителите
ѝ отново могат да поискат издаването на заповед на кмета, която следва да
се базира отново на същия план за новообразувани имоти, поради което никога няма
да може да се възобнови делото по гражданския спор за собственост, респ. този
спор да бъде разрешен със съдебен акт. Поради тази причина счита, че правата на
ответника не са застрашени, а даже напротив- той ще има тази възможност да ги
реализира, ако му бъдат признати, след като приключи гражданскиоправният спор. Твърди
се, че производството е инициирано
именно с цел да се заобиколи и/или облекчи доказването в гражданския процес при
евентуалната липса на заповед на кмета, тъй като практиката пък на ВКС е, че
докато няма издаден влязъл в сила план за новообразуваните имоти, с който се
определят границите и на практика възниква вещта, т.е. за този конкретен
недвижим имот, за който спорят, давност не може да тече. Счита, че от външна
страна заповедта на кмета е напълно редовна, издадена от компетентен орган.
Материално-правните предпоставки са изцяло спазени, няма никакво основание да
се твърди, че заповедта на кмета е незаконосъобразна, а още по-малко нищожна. Пради
искане за отмяна на първоинстанционното решение и претендира присъждане на
разноски в полза на доверителя си, алтернативно прави възражение за прекомерност
на разноските, претендирани от ответника. Представя съдебна практика, както
следва: На Административен съд - Плевен – Решение от 06.04.2009 г. по КАД №
1103/2008 г., Решение от 13.10.08 г. по АД № 420/2008 г., Решение от 19.11.2008
г. по АД 476/2008 г.; На ВАС - Решение № 3480/16.03.2009 г. по АД № 7644/2008
г., Определение № 8154 от 19.09.2005 г. на ВАС, Решение № 15825/21.12.2010 г.
по АД № 6069/2010 г. на ВАС, Решение № 54/14.05.2019 г. по дело 2800/2018 на ВКС
2-ра гр. колегия..
КАСАТОРЪТ КМЕТ НА ОБЩИНА – ТРОЯН – редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касационната жалба - П.К.Д. – редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. и адв. С.с пълномощно по делото. Адв. Д. заявява, че не е запознат с практиката, която е цитирана, но иска да заяви, че се обжалва незаконен административен акт на кмета на Община – Троян, в което производство е без значение какви други спорове има между страните. В тази връзка напълно споделя становището на първоинстанционния съд досежно допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената кметска заповед, а също и за несъответствието с целта на закона. Посочва аргументи за пороците на останалите предвидени в чл. 146 от АПК основания, тъй като счита, че те са налице по отношение на конкретната заповед. Сочи, че със Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на Министъра на земеделието и горите и Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството са определени техническите изисквания и условията за контрол по плановете по § 4к, ал. 1. В т. 1.10.1 от заповедта към плановете е предвидено задължително да се приложи списък на имотите предоставени за ползване, който императивно да съдържа и данни както за ползвания имот, така и за ползвателя и данни за документа, въз основа на който е упражнено правото на ползване. Твърди, че в настоящото дело такива данни абсолютно отсъстват, те не са предоставени от областния управител на гр. Ловеч и в тази връзка пояснява, че производството по § 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е единственото предвидено в закона, което се финализира с издаването на заповед от кмета на общината. Ето защо, ако няма основание този имот да бъде приключен с обхвата на § 4, то от там следва, че кметът въобще не е компетентен орган да издава съответната заповед, т.е. налице е порок в компетентността. На следващо място твърди, че в посочените по- горе заповеди са одобрени образци на заповеди по § 4к, ал. 7, като одобрените с императивно съдържание заповеди с правно основание § 4а, ал. 1 от Закона за земеделските земи съдържат данни за оценката и точно определяне на собствениците, както и данни за удостоверението на наследниците, от което наследниците черпят права. Излагат се доводи, че процесната заповед не е с горното съдържание, т.е. противоречи на одобрен от министъра образец. По отношение на материалното право твърди, че са ангажирали достатъчно на брой аргументи в отговорите, които са предоставили на съда, като основните от тях са липсата на основания за включване на имота, както и противоречие с максимално допустимите размери на имоти. На следващо място се твърди, че в процесната заповед е посочено, че е издадена въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител по § 4к, ал. 6 и одобрен план на новообразуваните имоти и се отнася до местност „Върха“, каквато местност в цитираната заповед въобще липсва, т.е. заповедта противоречи на самия план на новообразуваните имоти. В придружаващата заповедта скица като собственици са посочени наследниците на В.Б., а във всички други писмени доказателства по делото е записано, че собственикът не е установен, поради което съществува неяснота за причините, поради които техническата служба към общината е приела, че наследниците на Б. са собственици на имота. С оглед горното се изразява становище, че процесната заповед страда от пороци по всичките критерии в чл. 146 от АПК, поради коетопървоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски пред всички инстанции.
АДВ. С.поддържа изложеното от адв. Д.. Допълнително изразява становище, че въпросът за реституцията, който отново се повдига е предмет на друг спор, тъй като касаторите са подали иск по чл. 108 от Закона за собствеността срещу доверителя му, което производство е спряно на втора инстанция пред Окръжен съд – Ловеч. Настоящото дело е преюдициално по отношение спора за собственост и не касае реституцията като придобивен способ, а единствено приложението на §4а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността на земеделските земи, посочен като основание за издадената заповед. Това е съвсем различно правно основание, а именно правото на ползвател, който е имал до 91 година право на ползване върху държавен имот, да изкупи този имот. Сочи, че по настоящото дело е безспорно, че никога касаторите не са били ползватели, никога не са изкупували такъв имот, никога не е започвало такова административно производство, което да завърши със заповед на кмета по § 4а. Твърди, че се касае за издаден административен акт, който е издаден без да е проведено административно производство, поради което прави искане за произнасяне на административния съд по този акт, за да може да продължи спреният правен спор за собственост, висящ пред Окръжен съд – Ловеч.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен прокурор ИВАН ШАРКОВ дава заключение за неоснователност
на касационните жалби.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни и са допустими.
Разгледани по същество, същите са основателни.
По жалба на П.К.Д. срещу заповед № 1352/03.11.2016 г. на Кмета на община Троян първоначално е било образувано адм.д. № 314/2016 на Административен съд - Ловеч. Същото е било изпратено по подсъдност на РС - Троян, където е образувано дело № 903/2016 г. по описа на този съд. След отвод на всички съдии в съда, делото е изпратено на РС - Ловеч, където е образувано дело 634/2017 г. С определение № 128/29.01.2019 г. РС - Ловеч е прекратил производството поради липса на правен интерес от страна на Д.. С определение № 3/01.03.2019 г. по адм.д. № 66/2019 г. Административен съд- Ловеч е отменил това определение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Постановено е процесното Решение № 303 от 24.06.2019 г., с което Районен съд – Ловеч е прогласил за нищожна заповед № 1352/03.11.2016 г. на Кмета на община Троян. С последващо определение № 1306/30.10.2019 г. е оставена без уважение молба на Д. за изменение на решението в частта му относно разноските, което определение не е обжалвано. По подадените касационни жалби, описани по-горе, първоначално е образувано к.а.д. № 281/2019 г. по описа на Административен съд- Ловеч, като след отвод на съдиите в този съд, с Определение № 17301/17.12.2019 г. по адм.д. № 14097/2019 на ВАС, делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност.
Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното:
Със Заповед № 1352/03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност „Върхът” – землище на с.Белиш, одобрен със Заповед № РД-07-69/13.06.2014 г. на Областен управител на област Ловеч и скица №440/02.11.2016 г., е наредено на наследниците на В.Р.Б. да придобият право на собственост върху новообразуван имот с идентификатор 03558.405.3 по плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Върхът”, землище на с.Белиш с площ 1510.9 кв.м. и начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при граници: поземлен имот 03558.405.4, поземлен имот 03558.69.86 и поземлен имот 03558.405.2. Заповедта е съпроводена със скица №440/02.11.2016 г. на новообразуван имот, от която е видно, че НИ 03558.405.3 е с площ 1 511 кв.м., трайно предназначение – земеделска територия, находящ се в м.“Върхът“, с. Белиш.
РС е посочил, че е налице граждански спор между страните досежно собствеността за същия имот - гр.д. № 1135/2015г. на РС - Троян. Преди издаването на заповедта от Д. е била депозирана молба вх. № З – РД – 750, получена на 01.07.2016 г. от Община Троян, адресирана до кмета, в която информирайки за образуваното гр.д. №1135/2015 г. на РС – Троян срещу него, сочи, че преписката за имот № 03558.405.3 по плана на НИ за м. “Маргатина“, землище на с. Белиш е в администрацията на Община Троян и изчаква заповед по реда на параграф 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ. Моли да се спре преписката по отношение на горепосочения имот, до решаване на спора за собственост от съда с влязло в сила решение. До Д. е адресирано писмо изх.№ З – РД – 573 от Кмета на Община Троян, с което го уведомява, че във връзка с молбата му вх. №З – РД – 750/01.07.2016 г. и на осн. чл.54, ал.1, т.5 от АПК се спира адм.производство, започнало по негово искане вх.№ З-РД – 573/19.05.2016 г.
РС е изложил доводи, че Д. е подал искане за изменение на ПНИ, като е приел, че същият ПНИ не е обжалван в срока след обнародването му в ДВ от страна на Д., което е видно от доказателствата от Областна Администрация – Ловеч на л.л. 35-74 от делото на РС - Ловеч.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че до кмета на община Троян е изпратена молба вх. № З- РД – 1104/24.10.2016 г. от Р.Б. с правно основание параграф 4к , ал.7 от ЗСПЗЗ , в която е описано Решение № 3290/28.06.1993 г., посочено е, че имотът попада в параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м.“Маргатина“, с настояване незабавно кмета да изпълни служебните си задължения, визирани в нормата на параграф 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ и да издаде заповед, с която да им възстанови правото на собственост върху имота.
РС е приел, че имотът е попаднал в ПНИ, видно от регистъра на НИ с. Белиш, и списъка на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС за с. Белиш. Посочил е, че съгласно писмените доказателства, в които имота под стар номер № 03558.69.103. е записан „с неустановен собственик“, а също че не е включен в списъка на имотите, предоставени за ползване за с. Белиш.
За да прогласи за нищожна заповедта, РС е приел, че заповедта е немотивирана и с оглед на този ѝ порок не може да направи изводи досежно следните обстоятелства: по кой номер административна преписка е издадена, по чия инициатива, характера на производството, в което е издадена или целта за която е издадена, а непосочването по чия инициатива и по коя административна преписка се издава заповедта, категорично установено с оглед чл.29 от АПК е от своя страна е самостоятелно нарушение на законово установени административни правила. Съдът е счел това за съществено нарушение, доколкото Д. е подал искане за изменение на ПНИ, както и искане да се спре административното производство, което според РС неправилно не е било спряно, тъй като са били налице предпоставките по чл. 54 от ГПК /вероятно се има предвид чл.54 АПК/, и е следвало да се съобрази разпоредбата на чл.35 АПК, поради което липсата на спиране е „незаконосъобразно действие на АО“. Според първостепенния съд, вместо АО да спре производството, той е издал заповед, в която имотът е възстановен във връзка с параграф 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – основание, което не е въведено от Б. и не е обосновано по никакъв начин в мотивите на оспорения адм. акт, от който не става ясно защо по този ред е прието наследниците, предявили решение на ПК, да придобият правото на собственост върху новообразувания имот. Съдът е приел, че не е налице процедура по параграф 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по този начин АО е постигнал цел, която е различна от законоустановената. РС- Ловеч е счел, че не е изпълнена разпоредбата на чл.36 от АПК, която касае служебно събиране на доказателства, при даване на възможност на страните да окажат съдействие – чл.35, ал.2 от АПК и АО въобще е игнорирал възможностите по чл.39, чл.40 и особено по чл.41, чл.44, чл.45, чл.46 от АПК, и по чл.49 от АПК, приложими с оглед въведената фактическа обстановка. Нарушението на административнопроизводствените правила според РС е съществено, тъй като не се откриват такива действия от страна на АО, чрез които да е обосновано и да се стига до вземането на неговото решение и до оформянето на неговото волеизявление в съдържанието, в което е постановена заповедта. Според РС заповедта е следвало да се издаде след като се изяснят фактите и обстоятелствата за случая и възраженията на заинтересованите лица, ако такива са дадени, и тогава ще е бил налице друг резултат в административното производство, с оглед висящия спор за материално право към датата на издаване на заповедта - 03.11.2016 г.
На тези основания РС е прогласил заповедта за нищожна.
Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи на настоящия съд по наведените касационни основания:
Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и др. образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл. 10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.
Когато имотът на бивш собственик
попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по
силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на
общината по § 4к, ал. 7
от ПР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед
на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на производството следователно е
съответствието на издадената заповед с влезлия в сила ПНИ.
Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му /чл. 142, ал.1 АПК/. Заповедта на кмета на общината за придобиване на правото на собственост от наследниците на бивш собственик следва да се преценява по разпоредбата на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в редакцията и към момента на постановяване на заповедта.
В производството по § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ контролът за законосъобразност на заповедта се
свежда до проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в
сила план на новообразуваните имоти. Съгласно чл. 28, ал. 2
ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти се установяват границите
на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з
ПЗР ЗСПЗЗ. Посочената разпоредба предвижда като условие за включване
на бившите ползватели в плана на новообразуваните имоти, същите да бъдат
признати за такива по надлежния ред с решение на Поземлената комисия /ПК, сега
ОСЗ/, като при условие, че няма заявени права от ползватели по § 4, имотът
следва да се запише на името на бившия собственик в имотния регистър.
Регистърът удостоверява признати права на собственост, както на ползвателите по
§ 4 ПЗР ЗСПЗЗ,
така и на възстановените собственици. След влизането в сила на ПНИ и заплащане
на сумата по влязла в сила оценка /на земята - от бившия ползвател, или на
сградата, ако има такава - от възстановения собственик/, процедурата завършва с
издаването на заповед по реда на § 4к, ал. 7
ПЗР ЗСПЗЗ, с която се описват местоположението, границите, съседите,
както и ограниченията на собствеността и основанията за тях и се прилага скица
на имота - индивидуализира се окончателно придобития имот със съществените му
белези. Независимо от посочването, че с нея се придобива/възстановява
собственост, тази заповед по съществото си отразява правата на собствениците
според плана на новообразуваните имоти - съдържанието й следва да съответства
на отбелязванията в този план и именно това съответствие е предмет по
съществото на спора при контрола й за законосъобразност. Със заповедта по § 4к, ал. 7
ПЗР ЗСПЗЗ не могат да бъдат изменяни границите на имотите, отразени
в ПНИ, нито собствениците, отразени в регистъра към същия план, поради което е
недопустимо обсъждане на претенции в посочения смисъл.
В този смисъл е съдебната практика - решение № 46 от 04.01.2008 г. на ВАС по адм.д. № 9333/2007 г., решение № 3090 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм.д. № 7585/2011 г., решение № 17039 от 22.12.2012 г. ВАС по адм.д. № 11334/2010 г. и много други.
Доколкото в случая не се твърди, нито има доказателства, че имотът е застроен, не е необходимо бившият собственик, респективно неговите наследници да заплащат за построена сграда, а с оглед на факта, че имотът не е предоставен за ползване, не е необходимо да се съобразяват и правата на бивш ползвател.
Въпреки че е установил, макар и лаконично и несистематично фактите, РС не е приложил към тях правилно закона, поради което е стигнал до неправилни правни изводи. В случая имотът е точно индивидуализиран със своя кадастрален номер - 03558.405.3, който го индивидуализира еднозначно на територията на цялата страна, тъй като няма друг имот със същия кадастрален номер.
По наведените касационни основания съдът съобразява и следното:
По отношение твърдението, че съдебното решение е недопустимо, като постановено по жалба, подадена от лице, което няма правен интерес, настоящият съд намира, че този въпрос е решен с определение № 3/01.03.2019 г. по адм.д. №66/2019 на Административен съд-Ловеч и пререшаването му от настоящия съд би било в противоречие с принципа на правната сигурност.
Одобреният със заповед № РД-07-69 от 13.06.2014 г. ПНИ не е бил обжалван и е влязъл в сила. Оспорената заповед е издадена въз основа на същия ПНИ, като кметът на общината е действал при условията на обвързана компетентност. Процесният незастроен имот подлежи на възстановяване. Заповедта на кмета на общината напълно съответства на ПНИ. По делото пред РС е представена частта от преписката по издаване на ПНИ, касаеща процесния имот /л.л.54-74 от дело № 634/2017 г./. В придружителното писмо от същата е посочено, че имотът попада в местността „Върхът“ на землището на с.Белиш, въпреки че в самата заповед на областния управител е посочено, че заповедта се отнася за други местности, и имотът е отнесен към местността „Маргатина“. Процесният имот в таблицата на новообразуваните имоти е индивидуализиран не само с номер и площ, но и със собственик - В.Р.Б., посочено е и решението на ПК, с което е възстановен. По делото е приобщено и това решение, както и преписката по издаването му. Следователно наследниците на В.Р.Б. не са ползватели, на тях имотът се възстановява. ПНИ е влязъл в сила, кметът на общината е длъжен да довърши процедурата по възстановяване, като издаде заповед, напълно съответстваща на ПНИ. В случая е налице пълно съвпадение на заповедта с регистъра на новообразуваните имоти - л.64 от дело 634/2017 г. За кмета на общината не съществува задължение преди издаването на заповедта да събира доказателства, респ. да изяснява факти и обстоятелства, да събира обяснения, декларации и др., тъй като същите са вече съобразени при издаване на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ, с оглед на което твърденията на РС - Ловеч за нарушаване на съответните разпоредби на АПК са неоснователни. Липсва противоречие с целта на закона, тъй като заповедта на кмета на общината напълно да съответства на ПНИ.
Вярно е, че в заповедта освен точното правно основание - §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, неправилно е посочена връзка с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Но в случая §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е правно основание за издаването на заповедта. След като в същата е посочено правилно фактическото основание за издаването ѝ - влезлия в сила ПНИ, и правното основание - §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ , посочването на неотносима правна норма във връзка със същите не се отразява на законосъобразността на заповедта. В случая правилната връзка, както се посочва в касационната жалба на кмета на общината, е с §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, конкретно изречение първо. Липсва нарушение на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, доколкото тази разпоредба предвижда, че административния орган спира производството, при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В случая образуваното съдебно производство по спора за собственост не касае ПНИ, който е влязъл в сила, и въз основа на който кмета на общината е длъжен да издаде заповеди по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо от претенциите на други лица върху имотите, попадащи в ПНИ. Липсва нарушение на административнопроизводствените правила, още по-малко съществено такова, което да води до нищожност на процесния АА. Кметът на общината правилно е спрял инициираното по искане на Д. производство по §4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото същото е в зависимост от изхода на делото за собственост пред гражданския съд.
Не е основателно и възражението, че РС съществено е нарушил съдопроизводствените правила, като не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Още с определение № 53/23.01.2017 г. по дело № 903/2016 г. на РС Троян, с което са конституирани страните, е указана доказателствената тежест. Последващото конституиране пред РС- Ловеч не налага ново указване на доказателствената тежест.
РС е изградил изводите си на събраните доказателства, но неправилно е приложил закона.
Настоящият съдебен състав споделя доводите от касационните жалби, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа необходимите реквизити и е мотивирана с влезлия в сила ПНИ. При издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с материалния закон, доколкото напълно съответства на ПНИ, съответства и на целта на закона. Не са налице основания за отмяната ѝ като незаконосъобразна, още по-малко за прогласяването ѝ за нищожна. В съдебното производство по оспорване на заповедта тежестта да докаже, че заповедта съответства на ПНИ, е на органа. В случая е доказано, че заповедта напълно съответства на влезлия в сила ПНИ. В административното производство не може да се решава спор за материално право. Този спор следва да се реши от гражданския съд, като е недопустимо административният орган или административният съд да го решават, включително чрез спиране на производството. Административният орган е длъжен да издаде административен акт, съобразен с ПНИ, а административният съд - да провери дали същият акт е законосъобразен, дали напълно съответства на влезлия в сила ПНИ. Назначената от РС експертиза е ненужна, доколкото предмет на делото е съответствието на ПНИ със заповедта. Само ако по отношение на това съответствие е имало неясни въпроси, свързани с нуждата от специални знания, е следвало да се назначи експертиза. В случая експертизата се опитва да даде отговор на други въпроси, които са извън предмета на делото, и дори да им бъде отговорено, тези отговори не биха могли да бъдат от полза на съда при постановяване на неговото решение.
По отношение на възраженията в отговорите на касационните жалби съдът съобразява следното:
Всички твърдения, касаещи предходни административни актове, включително решението на ПК и твърдението за липса на връзка на това решение с ПНИ, нямат връзка с предмета на делото и не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство. Наследодателят Б. не е ползвател и на неговите наследници не е дадено право да придобият право на собственост като наследници на бивш ползвател, а като наследници на бивш собственик. Само в производство по оспорване на заповедта, с която е одобрен ПНИ, могат да бъдат правени възражения относно правата на наследодателя Б. в ПНИ. Жалбоподателят Д. не е правил такива, а и няма право да ги прави с оглед липсата на правен интерес - към датата на обнародване на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ Д. не е имал титул за собственост на процесния имот, видно от приобщения нотариален акт на л. 11 от дело 314/2016 г. на Административен съд Ловеч, съгласно който правото на собственост е признато на 07.04.2015 г. като придобито по давност. Твърдението, че липсва идентичност на имота от заповедта с този, за който претендира Д., е въпрос, който е в компетентността на гражданския съд. Заповедта слага край на реституционното производство, доколкото наследниците на Б. получават в собственост заявен за възстановяване имот. По отношение на анкетния протокол, същият би могъл да бъде съобразяван в производство по обжалване на ПНИ, но не може да бъде съобразяван в настоящето производство. Не е вярно, че кметът на общината не е компетентен орган да издаде процесната заповед - същият е длъжен да издаде всички заповеди по ПНИ, включително и тези, отнасящи се до бившите собственици. Не е необходимо процесната заповед да съдържа данни за оценката на земята, доколкото наследниците на Б. не я придобиват в качеството на наследници на ползвател, а в качеството на наследници на собственик.
По делото са събрани преписките по реституционното производство - подаденото заявление до ПК и нейните решения, частта от преписката по издаване на заповедта на областния управител, отнасяща се до процесния имот, заявлението на наследниците до кмета на общината за издаване на заповед по §4к., ал.7 и заповедта на кмета на общината. Преписките по реституционната процедура са пред различни административни органи, което е с оглед на законовите изисквания, които дават правомощия на различни органи при реституцията на земеделските земи.
Следователно касационните жалби са основателни и обжалваното решение на РС следва да бъде отменено. Следва да се постанови ново решение, с което жалбата на Д. срещу заповед № 1352/03.11.2016 г. на Кмета на община Троян се отхвърли.
При този изход на делото касаторите имат право на разноски. Пред РС такива са поискани от Р.В.Б. /л.220 от дело 634/2017 г./, и са в размер на 150 лева депозит за експертиза /л.93 от дело 634/2027 г./. На представеното адвокатско пълномощно /л.166 от дело 634/2017 г./ липсва четливо посочване на уговорено и платено адвокатско възнаграждение, поради което такова не може да се присъди. Следва да се присъди и заплатената такса в размер на 25 лева на Административен съд Ловеч - л.38 от дело 281/2019 на този съд. Общо 175 лева.
Пред РС разноски не са поискани от кмета на община Троян, поради което такива не могат да се присъдят на Общината Троян за първата инстанция. Пред настоящата инстанция такива са поискани, като следва да се присъди заплатената такса в размер на 25 лева на Административен съд- Ловеч - л.29 от дело 281/2019 на този съд. Доколкото упълномощеният представител само е подал касационна жалба, без да се явява в о.с.з. пред настоящата инстанция, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева по чл.25а, ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК, доколкото е подадена касационна жалба. Общо 125 лева.
Водим от изложените мотиви и
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, първи
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 303 от 24.06.2019 г., постановено по а.д. № 634/2017 г. на Районен съд – Ловеч и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Д. против заповед № 1352/03.11.2016 г. на
Кмета на община Троян.
ОСЪЖДА П.К.Д. ***, ЕГН **********,*** разноски в размер на 125
лв. /сто двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА П.К.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Р.В.Б. ***,
разноски в размер на 175 лв. /сто седемдесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.