Определение по дело №114/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 114/28.10.2010 г., постановено по Н.А.Х.Д. № 489/2010 г. по описа на РС – К., същият съд е признал подсъдимия П. Ж. П., роден на 20.03.1958 г. в Г. Х., живущ в същия град, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН *, за виновен в това, че на 18.05.2009 г. в Г. Х., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: в канцеларията на РС – Х. написал с химикал върху материали по делото следното: върху Постановление за внасяне на делото в съда на РП - Х. от 23.04.2009 г. „Лицето - М. М. Х. е умрял човек”; върху Разпореждане за насрочване на дело на съдия Мартин Кючуков – „насрочено е дело за мъртвец”; върху жалба от М. М. Х. от 05.06.2008 г. срещу ЖАЛБА - „от мъртвеца”; върху Обяснения от М. М. Х. от 04.06.2008 г. под Обяснения - „от „мъртвеца”; върху Обяснения М. М. Х. от 17.07.2008 г. под обяснения „от мъртвеца”, върху обяснения от А. Н. Й. от 17.07.2008 г. под Обяснения „от мъртъв”; върху Протокол за разпит на свидетел по ДП № 708/2008г. по описа на РУ на МВР Х. срещу М. М. Х. – „мъртвец” - престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, поради което и на осноевание чл. 78а вр. чл. 2, ал. 2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.

Подс. П. е осъден още за заплати по сметка на РС - К. направените по делото разноски в размер на 98 лева.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. П. Ж. П.. Жалбоподателят твърди, че никога не е извършвал хулигански действия, а причината за това обвинение представляват тежки престъпления, които са извършени спрямо самия жалбоподател и семейството му, извършени от окръжен прокурор и високопоставена районна съдийка, като излага подробни твърдения за такива противозаконни действия. Сочи, че районният съд не е приел нито едно искане на подсъдимия за разкриване на тези престъпления, като заявява и това, че му е отказана защита. Посочва още и това, че не са уважени исканията му за отвод по отношение на първоинстанцÞонния съд. Счита, че е нарушен материалният закон. Моли да бъде отменена наложената му глоба. Прави и искане за изпращане на делото за разглеждане на ОС – Пловдив.

В срока по чл. 322 от НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба. Не са постъпили и допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата, по реда на чл. 320, ал. 3 от НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, поддържа така подадената жалба. Счита, че разпитаните като свидетели от първоинстанционния съд служители на РС – Х. не са обективни, а показанията им съдържат противоречия. Изразява становище, че въззивният съд също не е безпристрастен и че наказателното производство е част от кампания срещу него. Отрича да е автор на инкриминираното надписване върху различни книжа, част от съдебно дело, във връзка с което му е повдигнато обвинение. Счита, че налице противоречия между отделни изявления по делото на един от свидетелите, бивш служител от съдебната охрана в РС – Х., като може да бъде извлечено, че жалбоподателят визира тази част от изявленията на свидетеля по делото, относно това дали последният е заварил подсъдимия да пише върху делото или го е видял на излизане от канцеларията. Излага довод за нелогичност на заявеното от същия служител, че е видял П. да пише върху делото докато, едновременно с това, деловодителката го е дърпала от ръцете му; счита, че не е възможно да пише при такива обстоятелства. Посочва това, че въпросното съдебно дело е било разгледано от РС – Х. и РП – Х. и ако е имало подобни писания, то още тези инстанции са щели да вземат отношение по случая. Оспорва и експертното заключение, като твърди, че вещото лице не му е снело съответните образци. Същевременно заявява, че е погледнал делото и било възможно да е писал „някои от нещата”, но не ги е писал „в никое заседание”. В тази връзка сочи и това, че „някои от тези съобщения” ги е давал на „адвоката, той да отговори по някакъв начин и той най-вероятно ги е вмъкнал там”. Твърди, че не се е държал непристойно.

Прокурорът от ОП – К. счита въззивната жалба за неоснователна и моли второинстанционният съд да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение. Излага становище, че същото решение почива на събрания доказателствен материал. Сочи, че са налице съставомерните признаци на инкриминираното деяние. Твърди, че подсъдимият е извършил непристойни действия, проявил е груба сила и агресия към служители на РС – Х., с поведението си е предизвикал възмущение у присъстващите лица и е внесъл дезорганизация в работата на съдебните служители. Излага становище, че с инкриминираното деяние грубо се засягат общоприетите правила на приличие.

Въззивният съд намира, че процесната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, при спазване на изискванията за форма и съдържание, а по същество е неоснователна. Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира:

По делото се установява следната релевантна фактическа обстановка:

На 18.05.2009 г., към 10:30 часа, подс. П. Ж. П. отишъл в канцеларията на наказателното деловодство на РС – Х., за да направи справка по наказателно дело, водено срещу сина му П. П. П.. В деловодството в това време се намирали св. Е.Т., св С.П. и св. Р.У.. Делото – Н.А.Х.Д. № 368/2009 г. по описа на РС – Х., било дадено на подс. П. от св. П.. В момента на получаването му подсъдимият станал нервен и агресивен, започнал да чука с ръка по него и казал, че то е водено от мъртвец. Казал на св. П. да направи справка в компютъра и да види, че наистина визираното от него лице е мъртво. Споменатата служителка му отговорила, че тя и другите служителки в деловодството не могат да извършват такива справки. При това П. Ж. П. се ядосал и се развикал към служителките в смисъл защо са им компютрите, щом не могат да направят такава справка. Св. С. П. уведомила подсъдимия за законовата възможност да бъдат направени писмени възражения и представяне на доказателства в 7-дневен срок от получаване на съобщението, което е било предназначено за сина му. П. извадил една кутия цигари и записал върху нея номера на делото. Като видяла това, служÞтелката от деловодството П. му предоставила лист, за да води записки върху него. П. П. продължил да изразява на висок глас недоволството си от това, че делото се водело от мъртвец и ругаел съдебната система. Подс. П. започнал да пише върху самото дело. В един момент св. Т. забелязала това и му извикала веднага да спре. Последната се опитала да вземе делото от ръцете на П., питайки го дали знае какво прави и казвайки му, че това е недопустимо и нередно. Подс. П. П. обаче заявил, че това дело е негово и ще прави с него каквото си поиска, че няма да го остави и иска да се види с прокурор Делчо Лавчев, за да разговаря с него. Това поведение на подсъдимия силно възмутило служителките от деловодството. Св. П. извикала св. П. К. П., който към онзи момент бил служител на ОЗ „Охрана” – Х. към ГД „Охрана”, МП. Служителят на ОЗ „Охрана” влязъл в деловодството докато подсъдимият все още пишел върху делото. В момента, в който П. Ж. П. забелязал охранителя, оставил делото, заявил, че отива при прокурор Лавчев и излязъл от помещението. След това съдебните служителки установили какво и върху кои листове от делото е писал подс. П. П.; подсъдимият бил написал следното върху различни книжа по делото: върху Постановление за внасяне на делото в съда на РП - Х. от 23.04.2009 г. „Лицето - М. М. Х. е умрял човек”; върху Разпореждане за насрочване на дело на съдия Мартин Кючуков – „насрочено е дело за мъртвец”; върху жалба от М. М. Х. от 05.06.2008 г. срещу ЖАЛБА - „от мъртвеца”; върху Обяснения от М. М. Х. от 04.06.2008 г. под Обяснения - „от „мъртвеца”; върху Обяснения М. М. Х. от 17.07.2008 г. под обяснения „от мъртвеца”, върху обяснения от А. Н. Й. от 17.07.2008 г. под Обяснения „от мъртъв”; върху Протокол за разпит на свидетел по ДП № 708/2008г. по описа на РУ на МВР Х. срещу М. М. Х. – „мъртвец”. Случилото се притеснило много служителките от деловодството, а поведението на подс. П. ги възмутило.

Подсъдимият е неосъждан. Същият е агресивен и не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене. Имущественото му положение не е добро - доходите на П. възлизат на 350 лева месечно (трудово възнаграждение).

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.Т., С.П., Р.У. и П. П. (дадени в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство), от заключението на назначената съдебно-графическа експертиза, от заявеното от вещото лице по тази експертиза в съдебно заседание, от приложените заверени копия от документи по Н.А.Х.Д. № 368/2009 г. по описа на РС – Х., от приложените справка за съдимост на подсъдимия и характеристична справка за същия, от приложената декларация от подсъдимия за семейното и имотното му състояние.

Показанията на гореизброените свидетели са логични и последователни, като цяло – без противоречия помежду си. Действително, между показанията на св. Т. – от една страна – и показанията на свидетелите П., П. и У., дадени в хода на досъдебното производство, съществува противоречие относно това кога подсъдимият е оставил делото – преди или след идването на служителя от съдебната охрана. В това отношение следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П., П. и У., които са в смисъл, че подс. П. П. е оставил делото едва при идването на св. П.. На първо място, показанията на св. Т. в това отношение са изолирани, а, на второ място, следва да се има предвид това, че е съвсем естествено този момент да е отразен най-добре в съзнанието на П., доколкото става дума за неговата професионална намеса при така възникналата ситуация. Налага се още да бъде отбелязано, че е естествено и това да има противоречия между показанията на отделните свидетели досежно дадени детайли от фактическата обстановка, независимо от това, че разпитите им (в хода на досъдебното производство) са проведени съвсем малко време след процесните събития; ноторно известно е това, че в паметта на всеки отделен човек детайлите на дадени събития се отразяват по различен начин предвид индивидуалните особености на психиката на конкретното лице и предвид това, че дадени обстоятелства правят впечатление на това лице в по-голяма степен от други. На следващо място, отново във връзка със свидетелските показания по делото, въззивният не открива противоречие между показанията на св. П., дадени в съдебната фаза и тези от досъдебното производство, както твърди подс. П. П., относно това кога точно при идване на охранителния служител е било оставено делото от страна Ýа П. – веднага или последният е продължил да пише върху него и след идването на св. П.. Показанията на П. от досъдебната фаза са в смисъл, че подсъдимият е оставил делото, когато е забелязал служителят на съдебната охрана, а не веднага след като свидетелят е влязъл в канцеларията. Действително, налице е разлика в нюансите между показанията на св. П. от съдебната и от досъдебната фаза относно това дали този свидетел е видял подсъдимия да пише върху делото или само това, че той държи химикал в ръката си пред някаква разтворена папка (както е заявил П. в досъдебното производство). Настоящият съдебен състав намира, че предвид изминалото време е съвсем естествено да съществува такава разлика в нюансите. В това отношение (досежно това какво е видял лично свидетелят) следва да бъдат кредитирани показанията на същия свидетел от досъдебното производство, когато впечатленията му са били от доста по-скорошни събития. Все пак, съдът кредитира показанията на св. У., които са в смисъл, че имало момент, в който П. е продължавал да пише върху делото докато то е било дърпано от ръцете му. Налага се да бъде посочено, че по никакъв начин не се явява невъзможно и нелогично подс. П. да е продължавал да пише върху делото, докато служителката от деловодството се е опитвала да му го издърпа от ръката, при положение, че е държал здраво същото дело в този момент. Показанията на У. в това отношение не влизат в противоречие с показанията на другите свидетели. Необходимо е да се подчертае, че показанията на всички изброени свидетели досежно това, че подсъдимото лице е писало върху споменатото дело, се подкрепят напълно и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза.

Въззивният съд кредитира заключението по назначената съдебно-графическа експертиза, доколкото същото е дадено от компетентно лице, притежаващо съответните научни познания, носещо наказателна отговорност при даване на невярно заключение и незаинтересовано по никакъв начин от изхода на делото, а, освен това, същото заключение е логично, последователно, с необходимата пълнота и обосновано. В това отношение заявеното от подс. П. в съдебно заседание пред настоящия съд, а именно: „експертът дори не ми взе данни” не само, че не се подкрепя от доказателствата по делото, а напротив – към протокола от извършената експертиза е приложен и протокол за снемане на образци от почерка на подсъдимия, което обстоятелство е отразено и в протокола от съдебното заседание, проведено на 14.10.2010 г. Между другото, такова твърдение – че не са му снемани съответните сравнителни образци – подсъдимият не е направил в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, в което е изслушано вещото лице.

Настоящият съдебен състав кредитира и приложените по делото справка за съдимост на подсъдимия и характеристична справка за същия, доколкото тези документи изхождат от компетентни длъжностни лица, а съдържанието им е логично и не противоречи на другите доказателствени материали по делото; конкретно що се отнася до лошите характеристични данни на подсъдимия, то следва да се посочи, че изложеното в характеристичната справка се подкрепя от заявеното от св. П. относно конфликтното поведение на подс. П.. Следва да бъде кредитирано и посоченото в декларацията от подсъдимия за семейното и имотното му състояние относно получавания от него месечен доход, доколкото това не влиза в противоречие с други събрани по делото доказателства.

Въззивният съд кредитира приложените заверени копия от документи по Н.А.Х.Д. № 368/2009 г. по описа на РС – Х., доколкото същите книжа са предоставени по надлежния процесуален ред именно от споменатия районен съд.

Обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани. Същите представляват съвсем очевидна защитна версия и не намират опора в останалия доказателствен материал по делото. Напротив – показанията на разпитаните свидетели и заключението на назначената съдебно-графическа експертиза категорично опровергават твърденията на подс. П.. Предвид наличието на категорични доказателства относно гореизложената фактическа обстановка, такава защитна версия, целяща да оневини подсъдимия, представляват и твърденията на подсъдимото лице в смисъл, че цялото наказателно производство е плод на целенасочена кампания срещу него и семейството му въÔ връзка с наличие на дадени други взаимоотношения между П. П. и семейството му, от една страна и други лица. В тази връзка още веднъж се налага да бъде посочено, че показанията на разпитаните по делото свидетели, които действително са свързани със съдебната система в съдебен окръг Х., срещу която подс. П. очевидно има редица претенции, се подкрепят от заключението на вещо лице, което не практикува в гореспоменатия съдебен окръг, а именно – експертът-криминалист Д. П., служител на ОДМВР – К..

При така установената фактическа обстановка следва правният извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. П. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Той е писал не върху дадения му от служителката в деловодството на РС - Х. лист за отбелязване на бележки, а върху самото дело, предоставено му в същото деловодство за запознаване и то не като си е водил бележки, а отразявайки собственото си отношение към дадени обстоятелства по делото. Заявил е на съдебните деловодителки, че делото е негово и ще прави с него каквото си иска. По този начин подсъдимият е проявил и отношение на тотално незачитане на установените в обществото правила за поведение, а, по този начин – незачитане и на самата държавна власт и то в сграда на нейна институция, каквато е съдът. Посредством така описаното поведение, подс. П. П. е показал явното си неуважение към обществото и чрез грубо незачитане на човешката личност – по отношение на служителките в съдебното деловодство, които преди това са проявили разбиране към него и са му предоставили лист, за да може да си води бележки, към чиито служебни задължения и правомощия във връзка с грижата за делата подсъдимият е проявил пълно незачитане, като, освен това, е проявил и агресия към тях, дърпайки делото от ръцете на св. Т.. От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК – подс. П. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Настоящата съдебна инстанция намира, че определеното с първоинстанционната присъда наказание „Глоба” в размер на 800 лева по никакъв начин не се явява несправедливо спрямо подсъдимия. Следва да се има предвид, че то е съвсем близо до законоустановения минимум от 500 лева съгласно приложимия наказателен закон, докато същевременно предвиденият в закона максимум е 5000 лева. Районният съд напълно правилно е обсъдил въпросите по чл. 54 от НК и в тази връзка е отчел това, че обществената опасност на деянието – предвид мястото - в деловодството на такава държавна институция като съда - и обстановката на извършването му - присъствието на служителките от деловодството, както и предвид конкретния предмет на посегателство – книжата по съдебно наказателно дело – се явява завишена. Правилно съдът е преценил като завишена и обществената опасност на самия подсъдим. Това е така поради агресивността му, проявена и в процесния случай и лошите му характеристични данни; следва само да бъде посочено, че обстоятелството, че подсъдимият не се признава за виновен, по никакъв начин не може да бъде отчетено в тежест на същия подсъдим, както е направил районният съд, нито пък – предвид конституционно установената презумпциа за невиновност - е допустимо в негова тежест да бъде отчитано това, че многократно е бил задържан от полицейските органи. В мотивите към обжалваната присъда е посочено, че наказанието следва да бъде определено към максимума. Противно на тази констатация обаче, то е определено в размер на 800 лева. По-горе беше посочено какъв е максимумът съгласно приложимия към процесното деяние наказателен закон, а той е 5000 лева (ред. ДВ. бр. 75/2006 г.). Горепосоченото противоречие обаче, естествено, не е довело до влошаване положението на подсъдимия, спрямо когото, както вече беше посочено, е определено едно наказание към минималния размер. Настоящият съдебен състав намира, че единственото обстоятелство, което би могло да обоснове налагане на наказание „Глоба” в по-нисък размер, е лошото материално състояние на подсъдимия. Предвид всичко обсъдено тук по въпроса за наказанието, следва изводът, че за да бъде осигурено необходимото превантивно въздействие както върху подсъдимия, така и Ôърху останалите членове на обществото, каквито цели преследва и административното наказание, определено при условията на чл. 78а от НК, би следвало на подсъдимия да бъде определено по-високо като размер наказание „глоба”, към средния размер. Въззивната съдебна инстанция обаче, предвид липсата на съответен протест, не би могла да влоши по този начин положението на подсъдимия.

Предвид изхода на делото и предвид наличните по него доказателства за направени разноски, правилно се явява осъждането на подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 98 лева.

Настоящият съдебен състав не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от първата съдебна инстанция или в хода на досъдебното производство, поради което и не следва делото да бъде връщано за ново разглеждане по реда на чл. 335 от НПК. Във връзка с отказа на първоинстанционния съд да назначи служебен защитник на подсъдимия, то следва да бъде посочено, че в случая не е налице нито едно от основанията за задължителна защита по чл. 94, ал. 1 от НПК, включително и хипотезата на т. 9 от същата алинея - доколкото делото е разглеждано по реда на Глава 28 от НПК и, съответно, не е била налице възможност на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода, то и – отделно от въпроса дали подсъдимият е бил в състояние или не да заплати адвокатско възнаграждение – не е налице изискването интересите на правосъдието да налагат назначаване на такъв защитник. Следва да бъде посочено и това, че липсват каквито и да било основания за съмнение в безпристрастността на състава на първоинстанционния съд; както вече беше посочено, този съд дори е определил на подсъдимия наказание с неоправдано нисък размер. Накрая, необходимо е да бъде посочено още, че предмет на настоящото наказателно производство е именно гореописаната деятелност, в която е обвинен подсъдимият; в тази насока следва да бъде проведена и съответната дейност по събиране и проверка на доказателствата и именно поради тази причина от страна на първоинстанционния съд е назначена споменатата по-горе съдебно-графическа експертиза, която е отговорила на въпроса за авторството на инкриминираните надписи върху делото в смисъл, че техен автор е именно подсъдимият. Предвид това въпросите за съществуването или не на дадени лица или групи, действащи против интересите на П. и неговото семейство, се явяват ирелевантни за настоящото производство.

Предвид всичко изложено, не са налице каквито и да било основания за отмяна или изменение на първоинстанционното решение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114/28.10.2010 г., постановено по Н.А.Х.Д. № 489/2010 г. по описа на РС – К..

Настоящото решение не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: