О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 859
Бургас, 01.10.2018 г.
Окръжен
съд - Бургас, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито заседание на
01.10.2018 г. в състав:
Окръжен съдия Павел Ханджиев,
като разгледа т. д. № 428/2018 г., констатира следното:
С разпореждане
от 21.08.2018 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания
на ищеца за отстраняване на нередовности: (1) да посочи адреса си, (2) да
удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно обезщетение
по реда на чл. 380 ГПК и че е изтекъл срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал.
1 КЗ, и (3) да уточни фактическите основания и отправеното искане.
С молба от
27.08.2018 г. ищецът е посочил адреса си и е уточнил, че не претендира
имуществени вреди. По този начин той е изпълнил първото и третото указание.
По
отношение на второто указание ищецът посочва в молбата от 27.08.2018 г., че е
изпратил до застрахователя застрахователна претенция (“заявление”), която му е
била връчена на 27.06.2018 г. В заявлението, което се представя с молба, ищецът
е заявил, че е претърпял неимуществени вреди от смъртта на дядо му Себйдин
Смаил при ПТП с участие на автомобил, за който гражданската отговорност на
водача била застрахована с договор за застраховка “Гражданска отговорност”, и
поискал цастрахователят да се произнесе
със становище и оценка на дължимото обезщетение в размер, който да репарира
причинените ми с деянието болка и страдание, както и относно претърпените
имуществени вреди. В заявлението не са посочени пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършват плащания от страна на застрахователя.
На това
заявление застрахователят отговорил с приложеното към исковата молба писмо изх.
№ НЩ-44868/17.07.2018 г., с което отказал да плати застрахователно обезщетение,
тъй като не били установени особено близки взаимоотношения на ищеца С.И. с
неговия починал дядо Себайдин Смаил и действително претърпени от смъртта вреди.
При заявените от ищеца факти и
обстоятелства и извършвайки проверка за допустимостта на исковете на осн. чл.
130 ГПК съдът констатира следното:
Предявяват
се претенции против застрахователна компания за обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на смъртта на неговия дядо при ПТП,
причинено от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована по
договор с ответника-застраховател. Сочи се, че ПТП, за обезщетяване на вредите
от което е предявен процесният иск на осн. чл. 432 КЗ, е настъпило на
09.01.2018 г., а смъртта - на 19.01.2018 г. Твърди се, че ищецът, като увредено
лице с трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, е отправил писмена
застрахователна претенция по смисъла на чл. 498 вр. чл. 380, ал. 1 КЗ до
ответника-застраховател на 27.06.2017 г., на която е получил изричен отказ с
писмото от 17.07.2018 г.
В чл. 498,
ал. 3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, се предвижда изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно, за да е
допустима и да се приеме за разглеждане претенция по чл. 432 КЗ, е необходимо
ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя със застрахователна претенция
по реда на чл. 380 ГПК, че е изтекъл срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ или че застрахователят е отказал да плати обезщетение. В този смисъл е Определение
№ 165 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 306/2017 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Боян Балевски.
Въз основа
на представеното заявление, връчено на застрахователя на 27.06.2018 г., съдът
приема, че ищецът не е сезирал застрахователя с редовна застрахователна
претенция. Това е така, понеже той не е изпълнил задължението си по чл. 498, ал. 1 и 2 КЗ вр. чл. 380, ал. 1, изр. 2 КЗ да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Посочването на банкова сметка ***, а
влече след себе си съществени правни последици, например по чл. 380, ал. 2 и
ал. 3 и чл. 429, ал. 3 КЗ. При това положение допълнителната процесуална
предпоставки за допустимост на производството по пряк иск на осн. чл. 432 КЗ не
е налице. Понеже липсва редовна застрахователна претенция тримесечният срок за
произнасяне на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ изобщо не е започнал да
тече. В същото време отказът да се плати обезщетение по нередовна претенция за
обезщетение е без правно значение. Ищецът е предявил преките си искови
претенции по чл. 432 КЗ, без да са налице специалните законови предпоставки,
поради което искът му не може да се приеме за разглеждане - арг. чл. 498, ал. 3 КЗ.
Ето защо и
на осн. чл. чл. 130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищеца пред БАС
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
Окръжен съдия :