РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 08.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 1823 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Х.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на
4100 лева: от които 600 лева за адвокатски хонорар, във връзка с водените дела
№1043/2017 г. по описа на ПлРс и 2782/2017 г. по описа на ПлРС; сума в размер
на 1500 лева, удържани му от ЧСИ и сума в размер на 2000 лева, представляващи
причинени му вреди от ищеца.
Твърди в исковата молба, че в продължение на две години
води дела с ищеца, като с влязло в сила на 28.11.2017 г. определение по гр.д.
№1043/2016 г. е обезсилено издадената в полза на "Топлофикация Плевен“ ЕАД
заповед за изпълнение в частта за главница за размер над 596,39 лева,
съставляваща стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2013 г. до 31.03.2016 г. и за лихва за забава за сумата над
85,65 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2013 г. до
12.02.2016 г. Сочи, че въз основа на издадената заповед и влязло в сила решение
по гр.д. № 2782/2016 г. ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал
изпълнително дело. Излага, че в продължение на 6 месеца ищецът и ЧСИ му събират
суми въз основа на решение, което е обезсилено с цитираното от него
определение. Излага, че ищецът, с когото няма сключен договор продължава да му
изпраща писма, с които претендират заплащането на топлинна енергия, която не
ползва. Твърди, че ЧСИ В. С.е запорирал сметката му, поради което той и ищецът
са му нанесли вреди, тъй като са го лишили от средства за живот, както и, че на
него и семейството му са причинили здравословни проблеми, свързани с налагания
тормоз. Сочи, че събраната до този момент сума е в размер на 1500 лева и именно
ищецът следва да му ги възстанови, поради факта, че ЧСИ му ги е превел. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски. В нарочна писмена защита сочи, че ответникът дължи на ищеца
претендираните суми, за което развива доводи, идентични с тези в исковата
молба.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че искът е неоснователен, недоказан и необоснован. Навежда доводи, че
ищецът е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***който
е следвало да заплаща, но не е изпълнил това задължение. Сочи, че във връзка с
това е подадено заявление по реда на чл.410 ГПК и след подадено възражение от
страна на длъжника е образувано дело с правно основание чл.422 ГПК. Сочи, че с
решение съдът е уважил предявения иск и е признал за установено, че ищецът в
настоящето дело дължи на ответника по настоящето дело сума в размер на 681,99
лева, от които главница в размер на 596,39 лева, представляваща стойността на потребена,
но незаплетена топлинна енергия за периода от 01.02.2013 г. до 31.01.2016 г.,
както и сума в размер на 85,60 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 02.04.2013 г. до 12.02.2016 г, ведно със законната лихва върху главницата
считано, от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК. Сочи се,
че със същото решение ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 420 лева.
Твърди се, че въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен
лист, за което е образувано и изпълнително дело. Излага, че образуването на
изпълнително производство, въз основа на годен изпълнителен лист не може да
носи деликтна отговорност, защото искането за защита на накърнени права е
конституционно гарантирано и не представлява неправомерно поведение. Сочи, че
образуваното изпълнително производство е
образувано за събиране на дълг, която сума няма данни да е платена преди
неговото образуване. Твърди, че по делото не става ясно как ответникът е
причинил психически тормоз на ищеца. Освен това твърди и, че не е налице
причинно следствена връзка между заболяването на ищеца и реализирането на
накърнените права на дружеството, поради неизпълнение именно от негова страна.
Твърди и ,че по делото липсват доказателства за платен адвокатски хонорар.
Счита, че удържаната до момента сума е дължима на ответника, поради което и
искът в тази част е неоснователен.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител
на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.
Счита същият за недопустим и неоснователен. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното по
делото ч.гр.д. № 1043/2016 г. по описа на ПлРС, че „Топлофикация Плевен“ ЕАД е подала заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца, което е било уважено и в
нейна полза против Г. е била издадена Заповед за изпълнение № 723/19.02.2016 г.
Видно е, че заповедта е връчена на
длъжника, който е възразил срещу претендираните суми по повод на което е
образувано и гр.д. № 2782/2016 г по описа на ПлРС.
От приложеното по делото гр.д. №2782/2016 г. по описа на ПлРС се установява,
че по същото е постановено решение № 3468/09.09.2016 г., потвърдено с решение
по в.гр.д. №80/2017 г. по описа на ПлОС, с което е уважен предявения от „Топлофикация Плевен“ ЕАД иск, като е
признато за установено, че ответника Х.Г. му дължи сумата от 681,99 лева, от които сумата от
596,39 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода 01.02.2013 г. – 31.01.2016 г., и сумата от 85,60 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02.04.2013 г. – 12.02.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява част от вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1043/2016 г. по описа на РС
Плевен. Установява се и, че с
постановеното по делото решение на първоинстанционния съд в полза на ищеца са
присъдени разноски в общ размер на 434,13 лева. Видно е, че с решението си
въззивният съд е осъдил ищецът по настоящето дело да заплати разноски на
ответника в настоящето дело в размер на 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
По делото се установява, че с
определение по ч.гр.д. № 1043/2016 г. по описа на ПлРС заповедният съд е обезсилил
издадената Заповед за изпълнение за горницата над 681,99
лева, от които сумата от 596,39 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2013 г. – 31.01.2016 г., и сумата от 85,60
лева, представляваща лихва за забава за периода 02.04.2013 г. – 12.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до претендираните от ищеца суми.
От приложените по делото
преводни нареждания от 20.02.2018 г.,22.01.2018 г.,18.12.2017 г, 22.11.2017 г,
че по сметка на ЧСИ В. С.е постъпвала от ищеца сума в размер на по 80 лева с
основание ид. №400895/2017 г.
Видно е, че с преводно както с
нареждане от 22.02.2018 г. ищецът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 76,27
лева за образуваното из. дело, така и с нареждане от 08.11.2017 г. ищецът
отново е превел сума в размер на 49,41 лева.
По делото са депозирани и два
договора за правна помощ и съдействие, от които се установява, че ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител в размер на
по 300 лева за гр.д. № 2782/2016 г. по описа на ПлРС и по гр.д. № 810/2016 г.
по описа на ПлОС.
По делото е депозирано и
извлечение от сметката на ищеца, от която се установява какво е било движението
по същата.
Установява се от приложеното
по делото изпълнително дело №895/2017 г. по описа на ЧСИ В. С.с рег. №900 на
КЧСИ с район на действие ПлОС, че същото е образувано по повод на издадени два
изпълнителни листа, за следните суми: по изпълнителен лист № 281/11.01.2017 г.:
596,39 лева - главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.02.2013 г. – 31.01.2016 г., и сумата от 85,60 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02.04.2013 г. – 12.02.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, до окончателното плащане на
същите; по изпълнителен лист № 5169/17.08.2017 г. за разноски пред
първоинстанционния съд и въззивната инстанция в общ размер на 734,13 лева.
Видно е от приобщеното
изпълнително дело, че на ищеца е изпратена ПДИ за процесните суми, вкл. и за
сумата от 467,58 лева – разноски по образуваното изпълнително дело.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката П.Н.Г., ***на ищеца. Сочи, че
здравословното състояние на ***й се влошило от около година и половина, когато
започнали по образуваните изпълнителни дела да му удържат пари. Излага, че
кръвното му се повишило и пулсът му бил повишен. Обяснява, че здравословното му
състояние се влошило, след като се образували делата от ЧСИ. Сочи, че по време
на делата също не се чувствал добре.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед изложените
от ищеца фактически твърдения и петитум, съдът приема, че е сезиран с
положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника, че
последният му дължи процесните суми.
Правният интерес, като положителна процесуална
предпоставка за допустимост на предявения иск се обуславя от наличието на
гражданскоправен спор между страните по делото по отношение на претендираното
от ищеца право.
За да се приеме, че е налице
интерес от предявяване на положителен установителен иск е необходимо
постановеното по така предявения иск съдебно решение да разреши окончателно със
сила на пресъдено нещо възникналия между страните правен спор и по този начин
да преустанови както правния спор, така и нежеланото поведение на страната,
която неоснователно оспорва правата на другата страна. Или както е прието в
Решение № 398/22.10.2010 г. по гр. д. № 598/2010 г. на II
г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, правният интерес при
установителните искове се обуславя от наличието на правен спор с предмет
конкретно субективно материално право между страните по делото.
В случая, от изложените
обстоятелства в исковата молба, както и от приложените по делото доказателства
се установява, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за същото вземане, което той цели да докаже, че ищеца му дължи, поради
обезсилване на заповедта за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК, по повод, на което е проведено
исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, по което е установено, че ищецът
дължи на ответника процесните суми. С оглед изхода на спора на същият не са
присъдени и претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение, които
същият се домогва да докаже, че се дължат от ответника. След приключване на
исковото производство и след като е взел предвид, че ответникът в настоящето
производство не е реализирал правото си да депозира иск за цялата сума,
заповедният съд е обезсилил заповедта за горницата над признатите за дължими
със СПН суми, до първоначално
претендираните. При това положение настоящият състав намира, че изпълнителното
основание на материалното право, което ищецът се домогва да докаже, че му се
дължи от ищеца, се е стабилизирало като безспорно, което обстоятелство изключва
наличието на спор между страните, съответно и интереса на длъжника от воденето
на настоящия иск. С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца не е налице правен интерес от установяване на дължимостта от ответната страна на суми, които със СПН е
признато, че първият дължи, поради което и общата искова защита по чл.124, ал.1
от ГПК се явява процесуално недопустима, поради което производството по делото
в частта, в която се иска да се признае, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 600 лева за адвокатски хонорар, във връзка с водените дела №1043/2017
г. по описа на ПлРс и 2782/2017 г. по описа на ПлРС и сума в размер на 1500
лева, удържани му от ЧСИ следва да да
бъде прекратено като недопустимо, а исковата молба да бъде върната на основание
чл.130 от ГПК.
Предявеният иск с правно
основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.49 ЗЗД е допустим, доколкото ищецът
твърди, че с действията си ответникът му е причинил сочените в исковата молба
вреди. Същият по същество е неоснователен по следните съображения.
Нормата
на чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, установява общото
правило за поведение, което забравява да се вреди другиму, респ. задължението
да се поправят вредите, които са причинени виновно, като в настоящия случай се претендират вреди, извършени от служители на
ответнито дружество. Фактическият състав на
деликтната отговорност съдържа пет елемента, чието кумулативно
наличие следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да може да се
ангажира отговорността на причинилия вредите. Необходимо е да е налице виновно
противоправно деяние, което в случая законът определя като процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение; да са налице вреди, които да бъдат в
причинно-следствена връзка с това незаконосъобразно принудително изпълнение.
Според разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието
на горните предпоставки, обуславящи основателността на иска, като изключение
прави само вината, която съгласно чл.45, ал.2 ГПК се предполага до доказване на
противното. Във всички случаи доказването трябва да бъде пълно, т.е. да създаде
сигурно убеждение у съда за истинността на фактическите твърдения на ищцата.
Доказателствата по делото обаче не позволяват съдът да приеме, че изпълнението
по процесното изпълнително дело е незаконосъобразно. Напротив от събраните по делото доказателства безспроно се установи, че
ответникът е предприел действия по принудително изпъленение, доколкото ищецът не е изпълнил свое задължение да заплати признаните със СПН за дължи суми.
Поради изложеното съдът, че не е налице противоправно поведение от страна на
ответника, свързано със събиране на процесната сума. Поради липсата на една от
кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск съдът
намира, че не следва да се обсъжда наличието или липсата на останалите
предпоставки.
С оглед на изложеното съдът приема, че в тази си част
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.2 ГПК на ответника се дължат разноски. Съдът като взе предвид фактическата и
правната сложност на делото счита, че на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №
1823/2018 г. по предявената искова молба
от Х.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.с правно
основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 600 лева, представляващи
платен от него адвокатски хонорар, във връзка с водените гр.дела с № №1043/2017 г. по описа на ПлРс и №2782/2017 г. по описа на ПлРС, както и сума в
размер на 1500 лева, удържани му от ЧСИ В. С.с рег. №906 на КЧСИ, с район на
действие ПлОС по из. дело №20179060400895/2017 г., като недопустимо.
Решението на съда в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.иск
с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2000
лева, представляващи нанесени му неимуществени вреди, във връзка с
осъщественото принудително изпълнение, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х.Д.Г. ЕГН **********,*** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** сторените по делото разноски в размер на 100,00 лева на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: