Р Е
Ш Е Н
И Е № 168
гр.Стара Загора, 04.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Ива Атанасова и с участието
на
прокурора като
разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно
дело № 522 по описа за
2018г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
Община Сопот против писмо с изх. № 08-00-294 от 14.08.2018г. на УО на ОПОС
2007- 2013 година В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за издаването му
в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при
неспазване на императивните формални изисквания досежно неговото съдържание. В
жалбата се сочи, че административният орган не провел законосъобразна процедура
по чл.73, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУСЕСИФ. Излагат се съображения, че при издаване
на акта не е спазена установената форма по смисъла на чл.59, ал.1 от АПК, като
липсват логически и правни основания за издаването му. Твърди се, че липсват
съображения за допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, включително
и на общностното право. Обосновава се, че неправомерно е изчислен и размера на
дължимата лихва. Жалбоподателят
поддържа, че УО но ОПОС 2007 г. -2013 г. в нарушение на закона не бил
представил разбивка на дължимите суми, посочени в писмото и начина на тяхното
изчисляван По изложени доводи се моли съда да отмени оспорения акт.
Претендират се направените по делото разноски. е
Ответникът по жалбата – Ръководител на Управляващ
орган на ОПОС и Главен директор на Главна дирекция „ОПОС”, чрез процесуалния си
представител по делото в съдебно заседание и в писмените си становища оспорва
жалбата като недопустима , респективно неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Подробни съображения излага в представени в хода на делото писмени бележки.
Претендира юрисконсулско възнаграждение и навежда доводи за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Въз основа на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
в настоящото производство е сключил договора за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „
Околна среда и водите 2007 – 2013 г. № 5811-С074-265/12.01.2009 г./ за краткост
ДБФП № 1/ по проект „ комплексно почистване на водите на гр. Сопот чрез
реконструкция и модернизация на канализационните мрежи и съоръжения,
подмяна на амортизираната водопреносна
мрежа, изграждане на нов резервоар за
питейна вода и основен водопровод, свързващ го с водоснабдителната мрежа на
гр.. Сопот, строителство и пречиствателни станции за питейна и битово отпадни
води с довеждащи колектори” – І етап - изграждане на пречиствателна станция за
отпадни води по проект № 58111-74- 265 и договор за безвъзмездна финансова
помощ по оперативна програма околна среда 2007 – 2013 г. № DIR 51011116-
С030/08.08.2009 г. за проект № DIR-51011116-65-149 „ реконструкция и
модернизация на канализационната мрежа , подмяна на амортизационната
водопреносна мрежа на гр. Сопот/ / за краткост ДБФП 2/.
По ЗБФП 2 във връзка с изменение на Закона за водите
/ така писмо изх.№08-00-4065/21.11.2014 г.лист 427/ е сключено между община
Сопот и УО на ОПОС допълнително споразумение № 1 от 29.12.2014 година/ лист
431-433/ и допълнително споразумение № 2 от 01.07.2015 година/ лист 435-477/.
По силата на §2,ал.2 от допълнително споразумение № 2 страните са се договорили,
че разходите по данък добавена стойност
се явяват недопустими по договора. Във връзка с изпълнение на ДБФП 2
община Сопот е заявявала искания за плащане от 1-10 , за което УО на ОПОС е
отговарял с писма изх.№91-00-34 от 13.03.2014г., изх.№08-00-4220 от 01.12.2014
г.изх.№ 08-00-767от 10.02.2015 г., №08-00134.02 от 30.03.2015 г., №08-00-979от
11.04.2015 година, № 08-00-4076от 15.04.2015г., №08—2070от 11.05.2015 г.№ 08-002135
от 13.05.2015 година, №08-00-2301/02.06.2015 година, №08-10-2691 от 26.06.2015
година, №08-00-3163 от 30.07.2015 г. и №08-003365/12.08.2015г. /стр 286-298 от
делото/. Във всяко едно от писмата УО е посочвал каква е общата сума за плащане по искането и кои са
неверифицираните разходи. На 08.01.2016 година община Сопот е подала
окончателно искане заплащане по ДБФП 2 № 12/ лист 299-355 от делото/.Във връзка
с това искане е изготвен доклад от окончателна проверка по ДБФП 2 , който е
изпратен на община Сопот с писмо изх.№ 08-00-700/28.03.2016 година/ лист
275-285 от делото/.В доклада изрично е посочено , че искане № 12 по проекта е в
процес на верификация/ . С писмо изх. № 00-00-958 от 28.04.2016 г. УО на ОПОС
2007-.2013 г. е уведомил община Сопот за приключилия процес на верификация по
искане № 12 и че по ДБФП 2 сумата за
верифицирани разходи по проекта възлиза на 1 241 948, 51 лева и е
поканил бенефициера да възстанови по банковата сметка на ОПОС 2007- 2013 г сумата
от 445 528, 97 лева, неверифицирани разходи./ лист 41—45/ . С писмо №
08-00-958 от 24.08.2016 г. ръководителя на ОПОС 2007 – 2013 г. е информирал
община Сопот , че в резултат на приключил процес на верификация по искане № 12
за окончателно плащане на ДБФП 2 следва да възстанови сумата от 445 528,97
лева , като е отправил до общината покана за доброволно изпълнение на горната
сума./ лист 46-47 от делото/ . С писмо
изх. № 08-00-960 от 25.10.2016 година УО на ОПОС 2007 г. -2013 година в
резултат на изпращане на допълнителни документи от Община Сопот след
приключване на верификацията по искане за средства № `12 е определил , че неверифицираните суми по
договора , които следва да се възстанови от бенефициера възлиза на
414 836, 29 лева по ДБФП 2 , като
от 445 528, 97 лева става на 414 836, 26. лева, от които наложената финансовата корекция е в
размер 283 385, 65 лева., посочена
в приложението към писмото/ лист -48-51
от делото/ . С писмо изх. № 08-00-150 от 10.02.2017 година УО на ОПОС е
уведомил община Сопот по ДБФП 2 е регистрирана нередност ОПОС/17/КФ 313 в размер на 414 836,26 лева , която сума
следва да се възстанови от бенефициера./
лист 12-13 от делото/., получено на 14.02.2017г./ л464/.
По ДБФП 1 са подписвани допълнителни
споразумения №1 от 10.12.2009г. (л.65-66 от дело ПАС ), №2 от 06.04.2010г.
(л.67-68 ПАС), №3 от 28.05.2010г. (л.69-82 ПАС), №4 от 23.11.2010г. (л.83-84
ПАС ), №5 от 05.04.2011г. (л.85-86 ПАС), №6 от 09.12.2012г. (л87-88 ПАС). В § 1
от последното максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ е коригирана
на 17 750 564,63 лева. Впоследствие са подписвани споразумение №7 от 13.03.2014г. (л.89-90 ПАС), №8 от
12.12.2014г. (л.92-93 ПАС ) и допълнително споразумение №9 от 23.07.2015г. (л.94-108
ПАС
). Съгласно §2, ал.1 от последното споразумение стойността
на договора е изменена на 14 799 147,71 лева, като видно от Приложение № 1
на актуализирания бюджет посочената сума е без ДДС. В §3, ал.2 от това споразумение в
предвидено, че страните се съгласяват, че сумата от 1 764 514,80
лева, която е изплатена от Договарящия орган на Бенефициента по договор
№58111-С074-265/12.01.2019г. за възстановяване на извършени от Бенефициента
разходи за изплащане на данък добавената стойност, подлежи на възстановяване на
от Бенефициента на Договарящия орган.
В периода
2009г. – 2013г. Община Сопот е заявила общо 22 искания за плащания (2 авансови
и 20 междинни) на обща стойност 17 662 649,00 лева (т.1 от
заключението на назначената по делото експертиза). Общата сума на изплатените
средства по тези искания е в размер на 14 158 081,75 лева. За
посочения период не са верифицирани суми от финансови корекции и други на обща
стойност 3 504 567,31 лева, от които:, 905 457,44 лева
неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-5669/06.12.2010г. на ОПОС (л.154),
290 950 лева неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-5839/15.12.2010г. на
ОПОС (л.155), 173 548,25 лева неверифицирани суми с писмо
изх.№08-00-585/01.02.2011г. на ОПОС (л.156), 29 867,25 лева неверифицирани
суми с писмо изх.№08-00-1736/21.04.2011г. на ОПОС (л.157), 437 273,93 лева
неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-758/17.02.2012г. на ОПОС (л.162),
308 495,70 лева неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-1612/26.01.2012г.
на ОПОС (л.163), 235 898,15 лева неверифицирани суми с писмо
изх.№08-00-1868/17.09.2012г. на ОПОС, 176 923,62 лева неверифицирани суми
с писмо изх.№08-00-2089/12.06.2012г. на ОПОС (л.165), 140 877,09 лева
неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-2570/11.07.2012г. на ОПОС (л.166),
111 554,82 лева неверифицирани суми с писмо изх.№05-08-5233/20.08.2012г.
на ОПОС (л.167), 77 769,11 лева неверифицирани суми с писмо
изх.№08-00-3438/20.09.2012г. на ОПОС (л.168), 58 326,83 лева
неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-3925/19.10.2012г. на ОПОС (л.169),
43 745,12 лева неверифицирани суми с писмо изх.№91-00-345/09.11.2012г. на
ОПОС (л.170), 27 791,59 лева неверифицирани суми с писмо
изх.№08-00-4788/21.12.2012г. на ОПОС (л.171), 25 590,95 лева
неверифицирани суми с писмо изх.№91-00-39/07.02.2013г. на ОПОС (л.172),
19 463,21 лева неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-948/25.02.2013г. на
ОПОС (л.177/
. С писмо
изх. №08-00-3615 от 30.11.2015 г. община Сопот е уведомена от МОСВ, че по ДБДП1
допустимостта на разходите по ОПОС 2007-2013
са до 31.12.2015 г. и всички плащания след тази дата са недопустими по
ОПОС и ще останат за сметка на
бенифициера. Това писмо е получено в община Сопот на 03.12.2015 година/
лист 133 от делото/ На 20.04.2016 година
Община Сопот е подала искане № 23 за окончателно плащане по ДБФП 1 , но по него няма произнасяне/ л. 179 и сл. ПАС/.
С писмо изх. № 08-001637 от 21.10.2016
година по ДБФП 1 е изпратен на общината доклад за окончателна проверка /л.
252-265 от делото/.В него изрично е посочено , че искането за окончателно
плащане № 23 е в процес на верификация. По ДБФП 1 с писмо изх. № 078-00-1991 от
15.11.2016 г. УО по ОПОС е уведомил община Сопот, че неверифираната сума по
проекта възлиза на 3 504 567, 31 лева
и че общината по проект №
58111-74- 265 следва да възстанови сумата от 3 599 859, 99 лева./ л. 37-38/. В него изрично е посочено, че след прилагане
на процента на финансов дефицит са определени размерът на верифицираните от УО
на ОПОС разходи за сметка на БФП и размерът на верифицираната сума за сметка на
собствения принос по проекта, а именно: размерът на верифицираната от УО на
ОПОС сума по проекта за сметка на БФП е 8 793 706,96 лева без ДДС.
Размерът на верифицираната от УО на ОПОС сума по проекта за сметка на
собствения принос е 49 522,08 лева без ДДС. Общият размер на
верифицираните допустими разходи по проекта са 8 843 229,04 лева разпределени:
99,44% или сумата от 8 793 706,96 лева финансирани от БФП и 0,56% или
сумата от 49 522,08 лева собствен принос от бенефициента. Размерът на
верифицираната от УО на ОПОС сума за сметка на БФП се намалява с 49 522,08
лева. Размерът на верифицираната от УО на ОПОС сума за сметка на собствения
принос се увеличава с 49 522,08 лева. Верифицираните по проекта допустими
разходи за сметка на собствения принос на бенефициента са в размер на
49 522,08 лева. От административния орган е прието, че от изложеното
следва бенефициентът да възстанови по банкова сметка *** „Околна среда
2007-2013“ сумата от 3 599 859,99 лева, както и натрупаната до
момента лихва. С писмо изх. №ПР2-7/2 от
24.11.2016 г. на Кмета на Община Сопот е възразил срещу писмо изх. № 08-00-1991/15.11.2016г.
на Главен директор на ГД ОПОС (л.213-214 ПАС). Това възражение е регистрирано в
МОСВ с вх.№08-00-191/25.11.2016г. Във възражението са посочени несъгласията с
процесното писмо, като в заключение е посочено, че при липса на отговор в срок
от една седмица след получаване на настоящото възражение, Община Сопот ще
приеме, че е налице отказ от действия на Главен директор на ГД ОПОС без правно
основание. Посочено е също, че в случай, че не бъдат приети аргументите,
изложени във възражението, то последното да се счита за обжалване на наложените
ограничения и задължения, включително и за възстановяването на сумата от 3 599
859,99 лева, като преписката следва да се изпрати на компетентния орган.
С писмо изх. № 08-00-151 от 10.02.2017 година УО на ОПОС е
уведомила община Сопот , че по ДПФП 1 е
регистрирана нередност №
ОПОС/17/КФ316 в размер на
3 599 859, 99 лева ,
представляващи дължими неверифицирани разходи по проекта/ лист 9-10 от делото,
получено14.02.2017 г./ лист 467/
.
С писмо изх. № С-1158 от 01.03.2018 година във връзка с искане за сключване на
тристранно споразумение за намаляване размера на задълженията на общината като
бенефициер за наложени финансови корекции същата е уведомила управляващия орган
, че наложената финансова корекция си
изпълнител ЕТ „ Е.Т.” и с изпълнител „
ГМС П.И. по ДБФП1 не са оспорени от общината по съдебен ред, и че финансовата
корекция по ДБФП 2 с изпълнител „ С.К.” не е оспорена по съдебен път . Община
Сопот е декларирала , че задълженията по главницата за финансова корекция е
2230 лева, по нея не е извършвала погашения , както и по главницата на финансова
корекция в размер на 2 2857 527,18 лева по ДБФП 1 . По ДБВП 2 също не е извършвала
погашения по главницата в размер на 414 836,26 лева. към 31.12.2016
година. , ведно с приложения към писмото „ информация за задълженията , предмет
на споразумението по чл. 83,ал.3 от ЗДБРБ за 2018 г. / л.69-70/. Според споразумение № Д-33 от 09.05.2018 г. ,
сключено между Община Сопот , Министъра на финансите и УО на ОПОС в раздел І
отношения във връзка с наложени финансови корекции община Сопот е в забава към управляващия
орган по отношения на наложените финансови корекции по ДБФП1 , във връзка се
нередност ОПОС/17/КФ/316, като главницата на тази нередност възлиза на
3 599 859, 989 лева , във връзка с писмо № 08-00-151/ 10.02-.2017
година и писмо изх. № 09-00-1991/
15.12.2016г. Съгласно този раздел община Сопот към датата на сключване на тристранното споразумение е в
забава по отношение на УО на ОПОС 2007 – 2013 г. във връзка с ДБФП 2 с регистрирана
нередност ОПОС /17/КФ/313 , като главницата на тази нередност възлиза на 414
836, 26 лева , която включва и тази , наложена с писмо от 29.01.2015 година с
изпълнител „ С.К.Г.„ – 293 765, 65 лева. . В резултат на редукция на дълга
по две финансови корекции по ДБФП 1 в размер на 2 859 847,18 лева се
намалява с сума в размер на
2 287 877,74 лева , като след намаляване на сумата по тези две
финансови корекции задължението по тях възлиза на 571 959,44 лева.По
силата на чл. 1,ал.5 от споразумението до влизане в сила на споразумението
община Сопот дължи лихва за забава върху главниците , посочени в чл. 1,ал.1
.Считано от датата на влизане в сила на споразумението се начислява лихва за
забава върху дължимите главници по чл.1,ал.3 от споразумението Видно от чл. 2 , ал.1 от споразумението финансовата
корекция по договор ДБФП 2 в размер на 293 765, 65 лева се намалява със
сумата от 235 012,52 лева и възлиза на
58 753, 13 лева. Аналогична е разпоредбата на чл.2,ал.5 за
дължимостта на лихвата Съгласно чл. 3 от споразумението длъжникът признава задълженията
си по чл. 1 и чл.2 от споразумението . Неразделна част от споразумението са двата
договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и 10 броя писма, посочени
в нето. С писмо 08—00-294 от 16.05.2018
година ръководителят на ОПОС е изпратил на община Сопот тристранното споразумение,
като е уведомил бенефициера , че по ОПОС 17/17/КФ/ 316 дължи общо суми в размер
на 1311 982,25 лева от които
571 969,44 по наложените финансови корекции и 740 012,81 лева по други задължения и
лихви за забава 435 017, 92
лева , а по ОПОС 17/КФ/313 / ДБФП 2 общо
сума е 179 823, 74 лева , от които 58
753,13 лева по наложената финансова корекция и 121 070, 61 лева по други задължения. Начислената лихва възлиза
на 50 130,10 лева. Община Сопот е изпратила писмо изх.№ С-128719 от
24.07.2018 година и е направила искане до управляващия орган да направи подборна
разбивка на сумата от 740 021,81 лева по основание и по размер и да изложи
мотиви относно размера на начислената лихва по ОПОС /17/КФ316 / ДФБП 1 . , както
да направи разбивка на сумата от 121 070,61 лева по основания и размер ,
както и на лихвата
С
оспореното писмо изх. № 08-00-284 от 14.08.2018
година за искане на подробна разбивка на суми УО на ОПОС е уведомил общината ,
че не е възможно да направи такава подробна разбивка сумите от 740 012,81
лева и 121 070, 61 лева. Според административния орган основанията за тяхната дължимост са посочени
в писма изх. № 00-00-151/10.02.2017 г. във връзка с писмо изх. № 08-1991/
15.11.2016 г. / по договор ДБФП 1 / .Разбивката на втората сума от 121,070, 61
лева е посочена в писмо изх № 08-00-150/ 10.02.2017 г. във връзка с писма изх.
№ 08-00-958/ 24.08.2016 година и изх. № 08-00-960/ 25.10.2016 година. Според
органа тези суми са резултатни величини и са установени в производствата по
верификация и се явяват вземания по регистрирани нередности ОПОС/17/КФ/316 и
ОПОС 17/КФ8/313 и представляващи надплатени суми по верифицирани разходи , като
в точка 2 от писмото е обяснил как се изчислява законната лихва върху главниците.
По искане на процесуалния представител
на жалбоподателя за изясняване на делото от фактическа страна Съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
формирането на сумата от 121070,61 лева се е получило, като УО е установил, че
надплатените средства по проекта са 414 836,24 лева и тя представлява аванс, за който не са представени разходно оправдателни
документи . Тази сума включва
295 765,75 лева наложени финансови корекции . В резултат на
подписаното тристранно споразумение и направените редукции на финансовите
неустойки по ДБФП2 задължението след подписване на тристранното споразумение
възлиза на 121070,61 лева Сумата от 740 012,81 лева е във връзка с писмо
изх.№ 08-00-1991/15.11.2016 година , което е издадено в резултат на доклад на
проверка на място от 16.09.2016 година .По ДБФП 1 е извършено 1 авансово и 22
междинни плащания Общият размер на верифицираните разходи по проекта е
8 843 229,04 лв , сумата от 3 599859 лв е неизползвана сума, която
общината е получила по ОПОС. От тази
сума се приспадат наложените финансови корекции в размер на 2 859 847
лева и остатъка остава 740 012,81, представляваща неверифицирани разходи
по ДБФП 1 Всички задължения са без ДДС съгласно точка 2 от заключението и след
уточнението на вещото лице, че с допълнителни споразумения 2 и 9 ДДС стават
недопустим разход по проектите Според точка 3 от заключението общо получената
от общината сума по ДБФП 1 е
12 393 566,95 лева Всички суми,
посочени в тристранното споразумение са без ДДС По точка 8 от задачата вещото
лице е изчислило дължимите лихви съобразно чл.29 от специалните условия на ДБФП
1 и чл. 70,ал.1 от общите условия по ДБФП 2 а именно по реда на чл. 102 от
регламент на Съвета № 1083/2006 от 01юли 2006 г. ,а именно 1,5 процента над
прилагания от Европейската централна банка лихвен процент спрямо основните й операции за рефинансиране на първия работен
ден на месеца, в който попада дължимата лихва.В с.з вещото лице уточни, че
дължимата лихва за задължението от 3 599 859,99 лева за периода от
01.01.2018 г. е 19330,75 лв, а за периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2017 г. е
44 9998,25 лева. Дължимата сума върху главницата от 414 836,26 лв за
периода от 01.01.2018 г. до 13.05.2018 г. е 2227,61 лв, а за периода 01.03.2017
г. до 31.12.2017 г. е 5 185,45 лева В точка 2 от допълнителното заключение
вещото лице е обяснило, че главниците по общото задължение е
3 599 859 ,99 лв,която се разделя на задължения по наложени финансови
корекции – 2 859 847 ,18 лева и 740 012,81 лева задължения по
неверифицирани разходи. По ДБФП 2 общото задължение е 414 836,26 лева, от
които 293 765,65 задължения по финансови
корекции и 121 070,21 лв, задължения по неверифицирани разходи
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи
Съдът
намира, че не следва да обсъжда отново допустимостта на жалбата, тъй като с
определение № 7993от 29.05.2019 година, постановено па адм. дело№ 5155 по описа
за 2019 година на Върховен административен съд този въпрос е разрешен.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган. В разпоредбата на чл.62, ал.3
от ЗУСЕСИФ е посочено, че Управляващият орган извършва верифициране
на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за
плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Следователно законът
предоставя компетентността за верифициране, съответно отказ от верификация на
разходи на ръководителя на УО на ОПОС. В случая е безспорно, че актът е издаден
именно от В.К., на която са възложени функции на УО на ОПОС 2007 – 2013 година
, съгласно заповед № РД-ОП-12/07.02.2018 година на Министъра на околната среда
и водите/ така чл. 5 от Устройствения правилник на Министерството на околната
среда и водите/.
.С оглед на което подписалият писмото В.К.се явява оправомощена да
изпълнява функциите на управляващ орган, поради което административният акт е
издаден от компетентен орган.
Оспорваното
писмо е издадено и в исканата от закона писмена форма – чл.59, ал.2
от АПК. Обжалваният акт обаче е незаконосъобразен тъй като не
съдържа никакви правни основания и неясно са посочени фактическите основания за
издаването му. Отразеното в същия не може да се приравни в съдържателно
отношение на мотиви на акта. Липсата на изписана правна квалификация,
представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не
може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по
съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за
формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства
съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок
безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда
волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание
същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено
съдържание.
Безспорен
е факта, че е напълно допустимо мотивите на един административен акт да се
съдържат в отделен документ подготвящ неговото издаване или дори, но най-късно
в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда . Но
в конкретния случай мотиви не се съдържат и в писмо изх.№08-00-294 /
20.1.2018г. / лист 29- 32 от делото/ на Ръководителя на Управляващия орган, с
което оспореният административен акт е изпратен в съда В последното единствено
е уточнено че по ДБФП-1, където главницата на общото задължение е в размер на
3 599 859,99 лева, а по ДБФП 2 -414 836 , като в точка четири е
обяснено какви за задълженията на община Сопот по тристранното споразумение. Данните,
съдържащи се в оспореното писмо обаче не
съответстват на изискването за съдържание на мотиви на акта, а единствено
допринесоха за изясняване на обстоятелството как са формирани сумите на
задължения по оспорения административен акт
Следва да се има предвид, че оспореното
писмо представлява индивидуален административен акт и спрямо него са приложими
изискванията за форма и съдържание, регламентирани в АПК. Приложимо е и общото
правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, като
съгласно чл.170, ал.1 от АПК административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. Следователно ответникът е този, който
следва да докаже, че разходите, които са претендира за плащане от страна на
оспорващата община не подлежат на верификация, като посочи основанията за това,
както фактически така и правни. Нещо, което в случая не е сторено, поради което
съдът приема, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Уредбата на производството по
верификация на разходи се съдържа в чл.60
– чл.68 от
ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни
плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи,
верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ УО извършва
верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени
към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите
условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл.57 и чл.58 от
ЗУСЕСИФ. Според чл.59, ал.1
от ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за
допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна
програма по чл.3, ал.2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския
съвет. В конкретния случай такива подзаконови нормативни актове са
Постановление №62 на МС от 21.03.2007г. и ПМС № 249 на МС от 17.10.2007г.
Верифицирането /проверката с цел
одобряване или отказ/ на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на
проекта е обусловено от преценката на тяхната допустимост с оглед
съответствието им с нормативно регламентираните условия. Отказът да се
верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява
елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Не намира опора в
установения със ЗУСЕСИФ вътрешноправен режим на материята, уреждаща
правоотношенията, свързани с управлението, предоставянето и контрола върху
финансовата подкрепа от Европейския съюз, извършената от решаващия съд
идентификация между недопустимите разходи, обуславящи отказ за верификация и
финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи. И
отказаната верификация на разходи, и финансовата корекция, са подлежащи на
съдебно оспорване индивидуални административни актове, чието издаване обаче се
подчинява на различни материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Касае се
за два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни
производства. Допустимостта на разходите е свързана с тяхното верифициране.
Недопустимите разходи не се основават на наличие на нередност, нито
установяването им представлява елемент от процедурата по определяне на
финансова корекция. Финансовата корекция не е основание за отказ от
верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните
разходи.
Верификацията на разходите се предхожда
от проверка за тяхната допустимост и относимост към проекта, за реализацията на
които са извършени на базата на нормативно разписани критерии, посочени в
ЗУСЕСИФ и цитираните по-горе ПМС. Конкретно изброените условия за допустимост
са посочени в чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми
и в чл.2 от ПМС № 249 от 17.10.2007г. конкретно
за Оперативна програма „Околна среда“ 2007 - 2013г. С оспорения в настоящото
производство акт УО не е обосновал наличието на нито една от горепосочените
хипотези. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от община Сопот
разходи не са допустими е на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде
мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните
доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената
недопустимост на разхода.
Целта на извършването на проверка е
установяването на допустимостта на извършените разходи, съобразно критериите,
разписани в чл.57 от ЗУСЕСИФ. За да бъде допустим и да подлежи на
верификация един разход, той следва да отговаря на критериите по чл.57, ал.1
от ЗУСЕСИФ, които следва да са налице кумулативно, като по отношение
на него не са налице изключенията, визирани в чл.57, ал.2
и чл.58, ал.2
от ЗУСЕСИФ. Няма да подлежат на верификация разходи, които не
отговарят на посочените критерии, или които не могат да бъдат установени, респ.
доказани по реда, изискван в чл.60, ал.3
от ЗУСЕСИФ и приложимите нормативни актове за периода на извършване
на разходите и тяхното документално оформяне.
В оспореното писмо липсват и каквито и
да е правни основания. Не е посочена правна
норма, която според административния орган служи за основание посоченият разход
да не бъде признат за допустим. Липсата на изписана правна квалификация,
представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не
може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по
съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за
формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства
съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок
безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда
волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание
същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено
съдържание.
По изложените
съображения жалбата се явява основателна
и като такава следва да се уважи, а оспорения административен акт да се
отмени поради наличие на отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.
По делото е представен списък по чл.80
от ГПК от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски
в общ размер на 17765,10 лева, от които 200 за вещо лице, 16 800 лева по
договор за правна помощ, 170 лева – за държавна такса пред ВАС, 54,50 лева –
държавна такса за преписи (л.602). От така посочените суми основателно се явява
единствено искането за присъждане на разноски в размер на 740,50 лева за внесено
възнаграждение за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза по делото, Видно
от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019г.
(л112) е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 16 800 лева платимо
по банкова сметка. ***, по делото не са
представени доказателства, че е извършено плащане по посочената в договора банкова сметка, ***ъзнаграждение за един адвокат се
явява неоснователно (в този смисъл т.1 и т.11 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Искането за присъждане на разноски за държавна такса за
преписи също не следва да се уважи, тъй като това не са разноски,
направени от страната по водене на делото и съответно не попадат в приложното
поле на чл.143 АПК
във връзка с чл.78 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК.
Неоснователна е и претенцията в частта относно сумата от 170 лева – представляваща платена по сметка на Върховен
административен съд държавна такса за частна
жалба по ч.адм.дело № 5155/2019г. по описа на ВАС, тъй като това са
разноски, направени по друго съдебно производство.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2
и чл.143 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община Сопот, представлявана
от Кмета Д. Д., писмо с изх. № 08-00-294 от 14.08.2018г. на УО на ОПОС 2007-
2013 година като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Министерството на околната среда и
водите да заплати на Община Сопот сума в размер на 740,50 (седемстотин и
четиридесет лева и петдесет стотинки) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: