Решение по дело №1476/2019 на Окръжен съд - Варна

     Р Е Ш Е Н И Е

                                                             №……….

        гр. Варна, 22.07.2020г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: И. ВЛАДОВА

при секретаря Славея Янчева,

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 1476 по описа за 2019г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от Е. М.А., ЕГН **********, Г.М.А., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител С.Ф.Т. и С.Ф.Т. в качеството им на наследници по закон /деца и съжителстваща с него партньорка/ на М. А.М. починал на 15.05.2019г. обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ предявен срещу ответника „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД в качеството на работодател на наследодателя, починал в следствие на трудова злополука настъпила на 15.05.2019г. и искове по чл.49 от ЗЗД, евентуален по чл.50 от ЗЗД против ответника „Електроразпределение Север“ АД, в качеството на възложител на работата по изграждане на СМР и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа за солидарното им осъждане да заплатят на всеки от ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от настъпилата смърт на техния баща/партньор както следва: 1) Сумата от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в полза на Е.А. /дъщеря/, ведно със лихва за забава в размер на 4611,11 лева дължима за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г., както и законната лихва върху сумата на обезщетението считано от 06.08.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението; 2) Сумата от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в полза на Г.А. /син/, ведно със лихва за забава в размер на 4611,11 лева дължима за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г., както и законната лихва върху сумата на обезщетението считано от 06.08.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението и 3) Сумата от 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в полза на С.Т. /съжителстваща с него партньорка/, ведно със лихва за забава в размер на 2305,56 лева дължима за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г., както и законната лихва върху сумата на обезщетението считано от 06.08.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Производството по делото се развива със участието на трето лице –помагач на страната на ответника – „Електроразпределение  Север“ АД – ЗАД „Алианц България“.

В исковата молба ищците излагат, че са наследници по закон – деца и партньорка на М. А., с която са съжителствали на семейни начала, който е починал ма 15.05.2019г. Посочва, че М. М. е работил по трудов договор сключен на 26.03.2019г. с работодателя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД на длъжност „земекопач“. На 15.05.2019г. по време на изпълнение на трудовите си задължения на обект в местност Изгрев, в парцел 2401 собственост на К. С.Д. около 15:15 часа, М. М. е участвал в бригада, която е трябвало да изправя стоманобетонен стълб с дължима 8м., диамерът 10 см. и тегло около 100кг., който да бъде закопан на дълбочина от 1,5м. При изправянето на стълба се получла ел.дъга, тъй като в клоните на дървото имало гол проводник – „електропровод „Спартак“ 20 KV, в следствие на което М. М., който придържал основата на стълба в изкопаната дупка, починал на място от токовия удар. Излага, че възложената от работодателя задача е в изпълнение на обществена поръчка № 69/16.08.2018г. сключена между „Електроразпределение Север“ АД и работодателя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД за извършване на СМР по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа и по конкретно по поръчка № **********/11.09.2018г. за реконструкция ВМпНН ТП 462  и изнасяне на 6 бр. ЕМТ в местност „Изгрев“. Твърдят, че стълбът, който е трябвало да бъде изправен, както и проводникът 20kV, при доближаването на който се е получила ел.дъга е собственост на „Електроразпределение Север“ АД, като същият се е намирал на 6 метра от земята и не се е виждал от клоните на дърветата в имота. От служител на „Електроразпределение Север“ АД и собственика на имота било определено и мястото, където стълбът да бъде изправен. Ищците твърдят, че смъртта на М. М. е настъпила в следствие на токовия удар. Посочват, че злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с разпореждане на ТП на НОИ Варна № 5104-03-138 от 15.07.2019г., което е влязло в законна сила на 31.07.2019г.

Ищците твърдят, че в следствие на смъртта на своя баща и партньор са преживели психически болки и страдания от загубата на любим човек и баща, загубили са човек, който е бил тяхна опора и подкрепа – лична, емоционална и финансова. Твърдят, че емоционалната болка е много силна, поради което претендират за солидарно осъждане на двамата ответници да им заплатят обезщетение за причинените им неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всяко от двете деца – Г. и Е., ведно с лихва за забава и законна лихва, както 100 000 лева – обезщетение за С., ведно със законната лихва и лихвата за забава.

Твърдят, че отговорността на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД следва да бъде ангажирана на основание настъпилата трудова злополука и по реда на чл.200 от КТ, а тази на ответника „Електроразпределение Север“ АД – по реда на чл.49 от ЗЗД, евентуално по чл.50 от ЗЗД основана на възложената поръчка по извършване на СМР в процесния имот от „Електроразпределение Север“ АД към „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, както и поради собствеността на проводника причинил смъртта на М. М. на „Електроразпределение Север“ АД. Твърдят, че в стопанислването на електропровода са нарушени норми на Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на ел.уредби и елекртопроводните линии – чл.633, ал.1 - като проводникът от 20 kV  е следвало да бъде разположен на височина от 7 метра над земята, а не на 6м., както е било в случая; чл.622, т.2 – касателно широчината на просеките в насажденията с височина над 4м.; чл.636, ал.1; чл.637, т.1 и др. както и бездействие на служителите на „Електроразпределение Север“ АД да уведомят служителите на изпълнителя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД за наличието на въздушна линия – електропровод  Спартак 20 kV включително същият не е бил отразен на предоставената схема.

Твърдят, че е налице причинно-следствена връзка между смъртта на М. М. и действията и бездействията на ответниците, поради което молят предявените искове за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди да бъдат уважени като ответниците бъдат осъдени да им заплатят солидарно претендираните обезщетения.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД е депозирал писмен отговор, чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че настъпилата на 15.05.2019г. злополука причинила смъртта на М. А.М. е призната за трудова с разпореждане на НОИ-Варна, както и че дружеството е било в трудови правоотношения с него. Оспорва предявените искове за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществетвени вреди по размер като счита, че претенциите за прекомерни.

Не оспорва, че възложената на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД работа в процесния обект в местност „Изгрев“ е по обществена поръчка на „Електроразпределение Север“ АД № 69/16.08.2018г. и конкретна поръчка № **********/11.09.2018г. Излага, че СМР са извършвани под ръководството и след пряко съгласуване с технически специалист на възложителя „Електроразпределение Север“ АД. Твърди също, че вторият ответник не е изпълнил задължението си да предоставки на изпълнителя актуални скици и схеми отразяващи разположението на електропреносната мрежа касаеща процесни имот.

Не оспорва, че смъртта на работника М. М. е настъпила в следствие на получила се при изправянето на ел.стълб волтова дъга, поради това че той е държал металния стълб в основата и го е придържал в изкопаната от самия него дупка, а в короната на дървото  над определената точка на поставяне на стълба се е намирал гол проводник – електропровод „Спартак 20kV”. Твърди обаче, че пострадалото лице М. М. е действал в условията на груба небрежност, в следствие на което се е достигнало до смъртта му. Също твърди, че стълбът и проводникът са собственост на „Електроразпределение Север“ АД, което съчетано с другите нарушения на правила за безопасност посочени в Наредба № 3/2004г. води до извод за изключителната вина на този ответник. Счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на „Електроразпределение Север“ АД поради незаконосъобразните действия и бездействия на служителите му, както и поради това, че вещтта – „гол проводник – електропровод „Спартак 20kV”, която е причинила смъртта на наследодателя на ищците е собственост на това дружество. Отделно от това твърди, че работниците и служителите в „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД са застраховани по риска „трудова злополука“ в ЗД „Евроинс“ АД със застрахователна полица № 04400100017289 и Анекс № 1/23.04.2019г., които са валидни към датата на злополуката, поради което в случай на уважаване на иска претендира за зачитане на евентуално заплатеното на наследниците на М. М. застрахователно обезщетение. Моли предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът„Електроразпределение Север“ АД също е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на предявеният иск. Твърди, че не следва да бъде ангажирана отговорността му, тъй като служителите на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД в деня на инцидента – 15.05.2019г. са започнали работа в обекта без „Електроразпределение Север“ АД да е бил надлежно уведомен за това с оглед предприемане на необходимите действия за обезопасяване на обекта в нарушение на т.5.4 от Договор № 69/16.08.2018г. Твърди, че изпълнителят е започнал работа без да е получил нареждане за това и без да е подал пред „Електроразпределение Север“ АД искане за изключване на напрежението. Твърди също, че в периода от 2018г. до 2019г. на починалия М. М. не е провеждан начален инструктаж за работа на обектите на „Електроразпределение Север“ АД, нито ежедневен или извънреден инструктаж.

По твърденията на ищците за нарушения на Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на ел.уредби и елекртопроводните линии посочва, че съоръжението ВЕЛ „Спартак“ е изградено през 1959г., към който момент цитираната Наредба не е била действаща и не е имало изискване за отС.ие на проводника на височина от 7 метра. Твърди се също, че „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД не е изпълнило поръчката на „Електроразпределение Север“ АД, тъй като не е издигнало стоманобетонен стълб, а метален пилон с височина от 8м., което е довело до преминаване на ток пред него. Оспорва твърденията на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, че на представената му схема не е била отразена въздушната линия на електропровод  Спартак 20 kV. Отделно от това посочва, че съгласно т.12.5 от сключения между страните договор № 69/16.08.2018г.  за обществен поръчка, възложителят по него не носи отговорност за действия или бездействия на изпълнителя при изпълнение на поръчката, в резултат на което са възникнали злополуки или увреждане на имущество.

Оспорва и евентуалния иск за ангажиране на отговорността му поради настъпването на злополуката в следствие на качествата на вещта – гол проводник по въздушната линия на електропровод  Спартак 20 kV, като счита, че вредатата е настъпила в резултат не на свойствата на самата вещ, а на нейната неправилна експлоатация.

При извод за основателност на исковете прави възражение за прекомерност на заявените размери на обезщетенията. Моли предявените главни, еветнуални и акцесорни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В предоставения срок за отговор такъв е постъпил от третото лице-помагач - ЗАД „Алианц България“ АД, чрез процесуалния му представител. Оспорва предявените срещу подпомаганата страна „Електроразпределение Север“ АД искове като неоснователни. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между настъпилата смърт на М. М. и  поведението на служителите на „Електроразпределение Север“ АД, в това число че не е налице виновно неизпълнение на задълженията му като възложител по договор № 69/16.08.2019г. Твърди, че виновен за злополуката е работодателят на починалото лице - „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, който не е спазил изискванията за осигуряване на безопасността на обекта, не е провел задължителен инструктаж за безопасност, не е осигурил предпазни средства при извършване на работата. Твърди, че „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД е започнал работа без да уведоми „Електроразпределение Север“ АД и без да получи нареждане по съответния ред и без да е изключено напрежението за периода, през който се е работило на обекта. Възразява също, че изпълнителят се е отклонил от поръчката като е издигнал пилон с по-голяма височина /8м. вместо 6м./, който е опрял в намиращия се над него електропровод, което е довело до смъртта на работника. Споделя възраженията на подпомаганата страна, че по силата на договор за поръчка „Електроразпределение Север“ АД не носи отговорност за действията и бездействията на изпълнителя в случаите, когато възникват вреди за трети лица. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между действията и/или бездействията на „Електроразпределение Север“ АД и причинените вреди. Оспорва исковете по основание и по размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание ищците Е. и Г. А.и С.Т. лично и чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени. Посочват, че смъртта на М. М. е настъпила в следствие на трудова злополука, установена за такава по надлежен ред с разпореждане на НОИ-Варна, поради което отговорен за претърпените неимуществени вреди е работодателят „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД. Отделно от това считат, че следва да бъде ангажирана и солидарната отговорност на възложителя по обществена поръчка на „Електроразпределение Север“ АД № 69/16.08.2018г., поради това че е допуснал редица нередовноти във връзка с безопасността на възложената работа и най-вече неправилен пикетаж-определяне на мястото, на което е следвало да се издигне процесния пилон. Твърдят, че болката и стреса, който се претърпели и все още търпят ищците в следствие загубата на своя баща и партньор е в причинно-следствена връзка с действията и бездействията на ответниците, поради което молят да бъдат осъдени солидарно да им заплатят следващите им се обезщетения за неимуществени вреди. Ищците Е. и Г. А.не оспорват, че са получили от ЗД „Евроинс“ АД суми в размер на по 23520 лева по застраховката, с която работодателят „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД е застраховал баща им М. М.. Претендират и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД чрез процесуалния си представител заявява становище за доказаност на исковете по основание, но не и по размер, поради прекомерността на заявените претенции за обезщетение и несъответни на справедливостта. Претендира за присъждане на съдебно-деловони разноски.

Ответникът - „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва исковете като неоснователни, поради това че не е бил уведомен за започването на работата от изпълнителя в деня, в който е настъпила трудовата злополука. Моли за отхвърлянето им, както и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Третото лице-помагач на ответника „Електроразпределение Север“ АД – ЗАД „Алианц България“, чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на исковете поради това, че същите не са доказани по основание и по размер, а  в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в намален размер.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, а и видно от представените удостоверения за раждане, удостоверение за наследници, удостоверение за родствени връзки и препис извлечение от акт за смърт /л. 13-18/ се установява, че М. А.М. и С.Ф.Т. са родители на Е.М.А. родена на ***г. и на Г.М.А. роден на ***г. М. А. е починал на 15.05.2019г., същият е бил неженен и негови наследници са децата му Е. и Г..

Приживе, М. М. е работил по трудов договор сключен с „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД на 26.03.2019г. на длъжност „земекопач“. Към датата на сключване на договора работникът е подписал и се е запознал и с длъжностната характеристика. Видно от издадената служебна бележка № 522/26.03.2019г. на М. М. е бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труа и противопожарна охрана от Й.Й..

С разпореждане № 5104-03-138/15.07.2019г. на ТП на НОИ-Варна, на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука  с вх.№ 5101-03-90 от 20.05.2019г. от осигурителя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД станала с М. А.М. на 15.05.2019г. е призната за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

От изготвената Съдебно-медицинска експертиза № 63/2019г. от съдебен лекар при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр.Варна при направената аутопсия на М. М. е констатирано наличието на електрически знаци /електрометки/ по дланта и втория пръст на дясната му ръка и по дланта на лявата му ръка, както и участък с повърхностно изгаряне по лявата предмишница. Посочено е, че причината за смъртта на лицето е действието на електрически ток, за което свидетелства настъпилата бърза смърт, както и констатираните телесни белези и изгаряния.

От представения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 15.05.2019г. /л.24/ съставен по ДП № 66/2019г. по описа на ОСлО-Варна се установява, че трупът на М. М. е открит в парцел 2401 в кв.Изгрев в гр.Варна собственост на К. С.Д. в дъното на парцела, на 40 м. от входната врата. Трупът е бил в близост до изкопана дупка  с дълбочина от 1,20м., а до нея е имало подпряна метална тръба с диаметър 10 см. и височина от 8м. Констатирано е, че тялото се е намирало под дървета с гъсти корони, между които са се намирали жици-проводници на ток на височина от 6м. от земята, които са били трудни за забелязване.

Видно от представеният договор за обществена поръчка № 69/16.08.2018г. /л.38/ „Електроразпределение Север“ АД е възложило на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД срещу възнаграждение да извършва СМР по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН, които се намират в лицензионната територия на възложителя в гр.Варна и вилна зона Варна. Договорът е със срок от 12 месеца. Към договора страните по него са подписали и Споразумение за задължения на страните и координиране на мерките за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - Приложение 5 /л.173-174/. Същото въвежда задължение за възложителя свързани с осигуряване на безопасни условия на труд, в това число да провежда инструктажи на служителите на изпълнителя по представен от последния списък, да координира и контролира действията по време на работа на съответния обект, да осигурява издаване на наряди в съответствие с конкретни условия и съобразно реда, установен в правилниците за безопасност и здраве при работа и нормативните актове, както и задължения за осъществяване на контрол при констатиране на нарушения на правилата на безопасност и здраве при работа на изпълнителя, включително да дава устни разпореждания за отстраняване на нарушенията.

С възлагателно писмо от 12.09.2018г. /л.39/ „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД е възложило изпълнението на обект „Реконструкция ВМрНН ТП 462 и изнасяне на 6 броя ЕМТ в местност „Изгрев, гр.Варна“, който е предоставен за изпълнение  от „ЕРП Север“ АД въз основа на рамковия договор № 69/16.08.2018г. на „Дим-93“ ООД, с който „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД има сключен рамков договор за извършване на СМР  от 03.01.2019г. /л.28/.

Видно от представената техническа спецификация за изпълнението на СМР по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН на територията на „Енерго-Про Мрежи“ АД /л.98 и следващите/, всеки конкретен обект се възлага с отделна поръчка на възложителя към изпълнителя, като дейностите се изпълняват съобразно съгласуван между страните график. Изпълнителят започва работа след като бъде допуснат с наряд или нареждане от страна на експлоатационния персонал. Възложителят предоставя информация за точното местонахождение на обектите, а изпълнителят няма право да започне работа без да са направени необходимите действия за обезопасяване на обекта. Възложителят изключва и обезопасява ВЕЛ при опасност от падане на дървета върху проводниците както и демонтаж да същите при необходимост. Приемането на обектите се инициира писмено от изпълнителя не по-късно от 3 дни след завършване на работата.

Като доказателства по делото е представена Инструкция на „Енерго про Мрежи“ АД за допускане до работа на работещи при външен работодател /л.112-113/, според която работещите при външни фирми подлежат на начален инструктаж от инспектори БТООС, като проведеният инструктаж се документира в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа. Посочено е, че преди започване на работа с наряд/нареждане външният работодател е длъжен да предостави одобрена заявка за извършване на работата и списък на лицата, които могат да бъдат- отговорен ръководител, изпълнител на работата и отговорник по безопасност. Запознаването на персонала на външната фирма – изпълнител се извършва от допускащият до работа служител  и се документира в наряд или нареждане за извършване ан работи от външни фирми. Посочено е, че обезопасяването на работните места и допускане до работа се извършва само от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД. Представена е и Инструкция за провеждане на инструктажи по безопасност и здраве при работа.

Видно от представената книга за инструктаж на работниците и служителите на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, на М. А.М. е проведен начален инструктаж на 26.03.2019г./л.327/ На 10.04.2019г. на същият е проведен и периодичен инструктаж, видно от отбелязването в книгата за периодичен инструктаж /л.329/.

Видно от издадените от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна наказателни постановления № 03-011403/03.07.2019г. /л.365/ и № 03-011404/03.07.2019г. /л.366/ на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД са наложени имуществени санкции във връзка с извършени нарушения на 15.05.2019г. в обекта „изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН“ находящ се в ж.к.“Изгрев“ в гр.Варна, вилна зона, а именно: нарушения на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и чл.139 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, изразяващи се е допускане на лицето М. М. да работи по изправяне на 8м.стоманотръбен стълб по въздушен електропровод „Спартак‘ 20 kVкато при изправянето на стълба той опира намиращия се над него електропровод, което довежда до покосяване на работника от електрически ток и до неговата смърт. С второто наказателно постановление  на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД е наложена имуществена санкция и заради това, че е нарушен чл.11, ал.5, вр.чл.15, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което в конкретния случай се изразява в неизвършването на 15.05.2019г. на ежедневен инструктаж на лицето М. М. по безопасност и здраве при работа.

Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е издала и трето наказателно постановление № 03-011405/03.07.2019г. във връзка с разследването на трудовата злополука довела до смъртта на М. М., този път на О.Н.А. в качеството му на отговорник мрежови и измервателен район при „Електроразпределение Север“ АД за нарушение на чл.126, т.6 от КТ вр.чл.33 от ЗЗБУТ и и чл.139 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи изразяващо се в допуснато неспазване на правилата и нормите на здравословни и безопасни условия на труд, като е възложено монтирането на на 8м. стоманотръбен стълб под въздушен електропровод „Спартак“ 20 kVкато при изправянето на стълба той опира намиращия се над него електропровод, което довежда до покосяване на работника от електрически ток и до неговата смърт.

Видно от представени съобщения от ел.поща /л.158-163/, подателят Й.Й. на 19.03.2019г. е уведомил О. А. от „ЕРП-Север“, че му предоставя скици във връзка със съвместно проведен оглед на процесния обект в местност „Изгрев“. На 08.05.2019г. е направена поръчка до О. А. за стълбове във връзка с процесния обект, като в отговор получателят /А./ е посочил номерът на резервацията на материалите. На 13.05.2019г. Й.Й. е уведомил О. А. за напредъка на работата по изправянето на стълбовете през деня, ведно с приложен снимков материал.

Видно от представеното удостоверение от „Евроинс“ АД от 21.01.2020г., по силата на сключеният между „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД в качеството на застраховащ и ЗД „Евроинс“ АД в качеството на застраховател договор във вид на застрахователна полица № 04400100017289/14.05.2018г. по застраховка трудова злополука и във връзка с настъпилата смърт на застрахованото лице М. М., дружеството е изплатило на наследниците му Е.А. и Г.А. сума в размер на общо 47000 лева. Видно от представените извлечения от сметки, по сметка на Е.А. са постъпили суми в общ размер на 23520 лева от ЗД „Евроинс“ АД - с два превода – на 07.06.2019г. сума в размер на 10 000 лева и на 12.09.2019г. сума в размер на 13520 лева. Пак толкова са постъпили и по сметка на Г.М.А. с два превода – на 07.06.2019г. сума в размер на 10 000 лева и на 12.09.2019г. сума в размер на 13520 лева.

По делото е проведена Съдебно-техническа експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице инж.П.Г.П.. Вещото лице посочва, че към момента на изграждане на електропровода „Спартак“ /1958-1959г./ същият е отговарял на нормативните изисквания за минимална височина за неурбанизирана територия – 6 метра от земята.  След промяната обаче на регулацията на района – същият става урбанизирана територия /кв.Изгрев/ и е следвало да се коригират  габаритите му, като от минимален провес от 6 м. – разС.ие до земята /при неурбанизирана територия/ провесът му е следвало да се увеличи на 7 метра. Това задължение е било на собственика „ЕРП Север“ АД, но не е сторено. Вещото лице посочва, че основната причина за настъпилата смърт на лицето е неправилният пикетаж – определяне мястото за изкопа, в който следва да се издигне металнният пилон, а условията способствали за настъпването на инцидента са неправилно подбраната височина на металния пилон /8 метра/ при провес на електропровода 6 метра, липсата на направена просека в короните на дървета с цел видимост на преминаващите електропроводи и гарантиране на безопасно разС.ие от минимум 1 метър при съоръжения с линия до 35 kV , както и предприетият метод за ръчно изправяне на пилона без използване на подемни механизми и приспособления. Избирането на място за пикетаж под електропровод с напрежение от 20 kV вещото лице посочва като действие нарушаващо изискванията за безопасност и именно издигането на металния стълб на неправилно определеното място е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.  В случая мястото на изкола за изправяне на пилона е вътре в имота до имотната граница, а директно над нея скрит в короните на разлистилите се дървета на по-мална височина от изискуемата е преминавал електропровода „Спартак“ 20 kV. Вещото лице посочва, че дейностите по изнасяне на електормерите от имотите до имотната граница е следвало да бъде планирано и организирано в проект, разработен от проектант с пълна проектантска правоспособност, в който да бъде съобразена фактическата обстановка на място и да бъдат разписани дейности по извършване на задачите /обяснителна записка/, да бъдат графично обозначени и те да бъдат съобразени с правилата за техническа безопасност /мерки за безопасност/. Такъв проект в случая не е бил направен, но независимо от това правилата за безопасност е следвало да бъдат спазени. Излага, че съгласно Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи при работа в близост до електропровод  20kV, с наряд е необходимо да се извършват: всички работи по мрежи с НН, извършвани от персонал на външна фирма; работа по кабелна линия за ниско напрежение в близост до КЛ за високо напрежение, както и при работа по мрежа НН в близост до ВЛ 20 kV. Вещото лице посочва, че задължението за провеждане на инструктаж на работното място е на техническия ръководител, който е следвало да укаже как да се свърши работата и да контролира на място как се изпълнява поставената задача. Конкретно за инцидента вещото лице посочва, че при изправянето на металния пилон с голи ръце, поради по-голямата си дължима от височината на провеса на електропровода, пилонът го е допрял и се е получила волтова дъга, при която токът е преминал през едната ръка на работника, след това през сърцето му, после е затворило кръга през другата му ръка, което е причинило мигновено смъртта му. Експертът посочва, че ако мястото на изкопа за изправяне на металното съоръжение не беше избрано точно под процесният електропровод „Спартак“ нямаше да настъпи смъртта на лицето, а са възможни само някакви травматични увреждания – ужулвания на ръцете, затискане на крака при евентуално падане на пилона и др.

От заключението на проведената Съдебно-психологична елспертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице А.Ц. се установява, че настъпилата неочаквано смърт на М. М. е предизвикала невротична и личностова реакция на дистрес у децата и жена му. Най-изразени са тревожността и депресията, а също и прояви на недоверие, съмнение, личностова дестабилизация и дезадаптация. Случилото се е било дотолкова травмиращо за ищците, че в следствие на него у тях са настъпили разстройства и промяна в социалното и емоционалното функциониране. Вещото лице посочва, че ищците все още се намират във фазата на отрицание и шок от смъртта на бащата/партньора, не са достъгнали втория етап – острата скръб, а предстоящия етап е интеграцията на загуба и скръб. Във връзка с това е дадено заключение, че прогнозата за развитието на настоящата тревожна симптоматика у тях е неблагопроятна, тъй като те все още не са преминали през етапите на осъзнатата загуба и скръб, които обичайно съпровождат загубата на близък човек. По отношение на детето Г., вещото лице посочва, че то е развило защитен механизъм на отрицание на случилото се с баща му, посочвайки, че той е във Франция и като се върне ще му купи вафли, като по този начин то се справя със ситуацията. В тази връзка и с оглед ниската възраст на детето експертът заключва, че той все още не осъзнава в пълна степен както се е случило, което го предпазва от по-тежката травма. Посочва обаче също, че е налице раздвоение между защитната реакция, че баща му е в чужбина и че е починал и макар сега да няма отклонения от нормите на правилното психологично развитие, при започване на училище е възможно да развие симптоми на автоагресия. Посочва, че понастоящем детето е в добро психично съС.ие съответстващо на другите деца на неговата възраст.

По отношение на детето Е., вещото лице посочва, че тя по-тежко преживява загубата на баща си, първо поради осъзнатостта на случилото се с оглед възрастта й и после поради силната емоционална връзка, която е съществувала между тях. Изпитваното страдание от загубата на бащата се е отразило на училищните постижения на детето. Прогнозите в развитието и биха били евентуално негативни при навлизане в тинейджърската възраст предвид загубата на авторитетната фигура на бащата. Вещото лице посочва, че при Е. защитната реакция, която е развила е чрез избягване на теми свързани с баща й и неговата смърт, което се квалифицира като невротично поведение.

Партньорката на М. и майка на децата - С. преживява много тежко и физически и психически загубата на близкия си човек – има проблем с теглото /отслабнала е повече от 15 кг./, с апетита и със съня. Посочва, че понастоящем тя се намира в етап на остра скръб. Между нея и М. е имало изградена силно емоционална връзка – заедно са били от много години, заедно са се борили да създадат потомство. В следствие на крайно отрицателните емоции, които е преживяла при нея са засегнати личностната сфера и тази на социалното функциониране, които маркери са типични за стресовите разстройства.

В съдебно заседание на въпроси на страните вещото лице посочва, че и тримата са предразположени към по-тревожно преживяване на негативни житейски ситуации и най-вече на нова смърт.

От заключението на проведената Съдебно-психиатична експертиза поддържана в съдебно заседание от вещото лице К.К. се установява, че в следствие на смъртта на мъжа си, у С. са диагностицирани депресивни изживявания, нарушен нощен сън и доминиране на кошмарните сънища. Вещото лице посочва, че непосредствено след смъртта на партньора си С.Т. е изпаднала в съС.ие на дистрес-протрафирана депресивна реакция, като смъртта на М. е изиграла ролята на психитравма. Понастоящем ищцата С.Т. разкрива симптоми на постравмативно стресово разстройство, което е заболяване по Международната класификация на психиатричните заболявания. Посочва, че ищцата все още не е преработила психотравмата и  не се е освободила от нея. Същата води до актуални депресивни съС.ия, включително до развиване на болков синдром, нарушен сън, редукция на тегло, повтарящи се картини и изживявания свързани с инцидента, като последните се засилват, когато се води разговор свързан с него. Вещото лице дава заключение, че посочената травматична и депресивна симптоматика на С.Т. е в причинно-следствена връзка със загубата на нейния партньор и е функция от силната емоционална връзка между тях и фактът, че М. е бил водещата партньоркса фигура осигуряваща сигурността и издръжката на семейството. Посочва, че при добро стечение на обстоятелствата и при адекватна помощ симтомите на постравматичното стресово разстройство отшумяват обичайно след около 5 години.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. С. Н., С.Ж.Д., С.К.К., Й.М.Й., Р.П.И., О.Н.А. и С. С. Г..

От показанията на св.Н. се установява, че познава М. и С. от 2001г. Били много добро и задружно семейство никога не се карали и обиждали. Били много привързани един към друг. Дълго време нямали деца и много страдали, но се обичали и уважавали. Когато отсъствал от дома си по работа М. винаги се обаждал да пита как са жената и децата му. Той работел и осигурявал прехраната на цялото семейство. Децата били много привързани към баща си, особено момичето Е. – заедно ходели на центъра и чакали автобуса, за да отидат на училище и на работа. След смъртта на М. цялото семейство много трудно понесло загубата. Е. отказала да влезе в стаята при баща си, защото не искала да го вижда починал, станала затворена, мълчалива и обрана в емоциите си и напълняла. С. много страдала за мъжа си, непрекъснато плачела и тъгувала, отслабнала много. Трудно се справяла сама с отглеждането на двете деца, тъй като до тогава разчитала много на М.. Семейството не се оплаквало от финансови несгоди, но приемало помощтта на близки хора.

Свидетелят Д. посочва в показанията си, че е кмет на с.Садово и познава семейството на М. и С. от 15г. И двамата били много трудолюбиви и съвестни хора. Били много привързани един към друг и към децата си. М. всяка сутрин водел дъщеря си Е. до автобусната спирка, за да отиде на училище. След смъртта му тя много страдала за баща си и това и личало. Той бил много загрижен за семейството и бил финансовата му опора. След смъртта му С. трудно се справяла с финансовите нужди на семейството и се налагало да записват покупките и на тетрадка, докато ги заплати. Много отслабнала, в очите и винаги имало сълзи, оплаквала се че не може да спи. Преди била весела, а след смъртта на М. станала затворена и не можела да се отърси от драмата.

От показанията на свидетелите С.К. и Й.Й. се установява, че към датата на инцидента с М. М. са работили за „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД – първият като технически ръководител, а вторият в качеството си на съдружник в дружеството и заместник управител. Св.К. посочва, че на 12.03.2019г. Й.Й. му е възложил работата по обекта в район „Изгрев“ в гр.Варна, където трябвало да се изнесат 6 броя електромерни табла на границите на имотите, като за целта е трябвало да се издигне метален стълб, на който да се разположат таблата. Издигането на бетонов стълб било невъзможно, тъй като там не можел да достигне кран. След като получили поръчката свидетелят К. посетил района заедно с представител на възложителя - г-н А., както и представител на „Дим 93“ – Р.И., като целта била да обходят района и да се набележи какво трябва да се прави, къде да се издигат стълбовете – метални и бетонови. Определили задачите, но в процесния имот не успели, защото собственичката я нямало и трабвало представителят на възложителя допълнително да договори къде да бъде изправен пилона. Уговорена била нова среща, която се сътояла на  23.04.2019г. Тогава свидетелят и г-н А. – представителят на „ЕРП-Север“ АД отново обходили трасето и когато достигнали до процесния имот след разговор със собственичката се разбрали пилонът да бъде издигнат максимално близо до оградата и имотната граница, за да не пречи. Мястото на дупката за издигане на пилона била уговорена от г-н А. и собственичката, след което била показана на работника за маркиране с лопата и леко изкопаване на мястото. По – късно през същия ден бригата изкопала дупката. Издигането на стъпба се забавило във времето, защото трябвало да се изчака изпълнението на поръчката за материалите. На 13.05.2019г. свидетелят направил няколко опита да се свърже с г-н А., за да го уведоми, че започват работа, но след като не успял да го стори лично докладвал на заместник управителя на Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД - Й.Й., който в присъствие на свидетеля се свързал с г-н А. и го уведомил, че бригатата и той отиват на обекта и започват работа по издигане първо на бетоновите, а след това и на металните пилони. Свидетелят посочва, че след края на работния ден изпратил снимки на г-н А., за да покаже до къде са стигнали с работата. На следващия ден имало валежи и не се работило на обекта. На 15.05.2019г. преди обяд свидетелят получил обаждане от ръководителя на екипа на М. М. – А. Й., че довършват обект в Кранево и след обяд ще започнат работа на обекта по издигане на металните пилони. При пристигането си екипът се обадил на свидетеля. В 15:15 часа получил ново обаждане от А. Й., който го уведомил за настъпилия инцидент с М.. При пристигането си на място свидетелят установил, че над имота на жената, в който М. М. изправял пилона минава  електропровод, който обаче не се виждал от озеленените дървета. Липсвала направена просека през тях и никой до този момент не повдигнал въпроса за преминаването на електропровода „Спартак“ над имота, включително г-н А. при огледите през м.04.2019г. При пристигането слеводателите направили измерване, че линията на електропровода преминава на височина 6 метра над земята, а пилонът, който е следвало да се издигне е 8 метра. Свидетелят посочва, че никой не знаел, че над имота преминава електропровода „Спартак“, за да бъдат съобразени дейностите извършвани под него. Посочва, че в дните, в които са извършвани дейностите в район „Изгрев“ не са искали и получавали наряд от „ЕРП-Север“ АД, тъй като характера на работата не предполагал спиране на електроподаването. Материалите, с които се извършвали дейностите по СМР, издигане на пилони и самите пилони били осигурявани от възложителя  „ЕРП-Север“ АД след направена заявка от самия възложител до неговия склад, а изпълнителят фактически само получавал поръчаните материали.

Свидетелят Й.Й. потвърждава, че през м.04.2019г. С.К., Р.И.и г-н А. са направили обход на район „Изгрев“, за да набележат къде какво трябва да се направи по възложената от „ЕРП-Север“  АД работа. Преди това такъв обход били направили и св.Й. и г-н А., но при втория оглед се наложили корекции на местата, определени за издигане на пилони, тъй като гражданите възразявали същите да са в центъра на имотите им. В процесния имот, в който е настъпила смъртта на М. М. мястото на дупката за пилона било определено от г-н А. и собственичката на имота и тя била вътре в имота в близост до оградата. По това време дърветата в имота са били разлистени и скривали от видимост минаващият над имота електропровод. Свидетелят излага, че дейността, която „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД е извършвала е била изцяло по възложение на „ЕРП-Север“ АД, без да им бъдат представени документи и разрешителни за строителни работи от Общината или от други органи. За конкретната поръчка се работело с материали на възложителя, като именно той определил на това място да бъде издигнат пилон с височина от 8 метра. Свидетелят посочва, че с оглед вида на работата – земекопни работи и механично издигане на пилони не се е налагало да се иска и да се получава наряд от „ЕРП-Север“  АД. Практиката в такива случаи била изпълнителят да уведоми възложителя за началото на работата, което в случая било сторено от св.К. в негово присъствие чрез телефонно обаждане до г-н А.. На въпроса дали да започват работа на 13.05.2019г. А. отговорил „Да работим“. Освен по телефона в началото на работата, представителят на „ЕРП-Север“  АД – г-н А. бил уведомяван всяка вече с имейли и снимки за свършеното през деня. Инструктирането на служителите на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД се извършвало по списък от техническия ръководител, но в случая имало пропуск по включването на М. М. в списъка и инструктирането му по безопасност.

Свидетелят Р.К.посочва, че е главен инженер в „Дим 93“ ООД, което дружество било в трайни търговски отношения с „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, включително по повод процената обществена поръчка за извършването на СМР в район „Изгрев“ в гр.Варна. Посочва, че е посещавал обекта 2 пъти в присъствието на С.К. – представител на изпълнителя и г-н А. – представител на възложителя „ЕРП-Север“ АД. Целта на второто посещение, състояло се около месец преди да започне изпълнението на работата, била да се определят местата на дупките за  стълбовете. Местата били определяни от г-н А. и отбелязвани на място с боя, колчета или по друг начин. Свидетелят посочва, че освен възлагателния договор не са имали други документи, скици и чертежи обозначаващи местата, на които да се издигат пилоние, поради което се наложило да правят тези срещи на място, за да набелязват задачите. По време на посещенията в район „Изгрев“ и конкретно на процесния имот не се провеждали разговори за преминаващ над имота електропровод с високо напрежение. Именно поради това, че не се е знаело за съществуването на електропровода „Спартак“ над  имота,  който е настъпил инцидента не се е налагало да се иска наряд от „ЕРП-Север“ АД, нито да се спира електроподаването.

В показанията си св.О. А. посочва, че работи  като отговорник на 13-ти мрежови измервателен район към „Електроразпределение Север“ от повече от 10 години. Посочва, че задачата му е била да запознае „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД в качеството на изпълнител и фирмата подизпълнител за обекта и естеството на работата, която трябва да се свърши. В началото на месец март 2019г. била направена среща на обекта, на която присътвали свидетеля, Й.Й., С.К., Р.И.и още един човек, за да ги запознае с обекта и да уточнят ориентировъчно местата, на които да се направят дупки за издигане на  стъпбовете. В процесния имот, където е настъпила смъртта на М. било посочено само място на дупката вътре в имота, но не било определено точно със забиване на колче. Свидетелят посочва, че след обхождането на района на участниците в срещата били показани двата електропровода /линиите „А“ и „Б“, обозначени на схемата на л.181/, като този обозначен като „Б“ бил електропровода „Спартак“. Свидетелят посочва, че бил възложил на представителите на изпълнителя да изсекат всички клони, защото не само в този парцел, а и в другия не можело да се ходи пеша. Втората среща с представители на „Консорциум Електроизграждане Варна“ била около 4 дни след първата. Тогава свидетелят не присъставал лично, а изпратил една група, с която да определят къде точно да са местата на изкопите за стоманобетонните колони около улицата, но не и местата на пилоните в имота, в който настъпил инцидента. Свидетелят първоначално излага, че не е уведомяван за началото на работата на служителите на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД на обекта, не са му били представяни списъци на служителите, които ще работят на обекта и за инструктирането им нито е поискан наряд от „ЕРП-Север“ АД. Твърди, че не е бил търсен по телефона нито от С.К., нито от Й.Й. преди началото на работата, а е узнал за нея едва от полученият имейл със снимки, че са изправени първите три стълба. Преди това бил получил имейл за изписване на материалите за обекта, което свидетелят направил. По – късно по време на разпита признава, че действително е бил уведомен по телефона на 13.05.2019г. от Консорциума, че започват работа на обекта и той не ги е спирал, нито ги е предупреждавал за опасността на минаващия над имота електропровод с високо напрежение. За работата по издигането на металните стълбове узнал, когато станала злополуката от служители на „Електроразпределение Север“, които по друга задача работили в съседство по подмяна на електромери. Заявява, че от страна на „ЕРП-Север“ АД не е правена поддръжка на мястото покрай тези електропроводи, включително на ВЕЛ „Спартак“, който е собственост на дружеството. Не е правена и просека и почистване около електропровода, чрез премахване на клони и други неща. Посочва, че електропровода „Спартак“ е на повече от 60г. и през годините не са предприемани никакви действия по неговото обезопасяване. Признава, че му е съставен акт за административно нарушение във връзка с нарушаване безопасните условия на труд, при работата на този обект и му е връчено наказателно постановление.

Свидетелят С.Г. посочва в показанията си, че месец май 2019г. е работил като инспектор на Дирекция „Безопасност на труда и опазване на околната среда“ към „Енерго - Про Варна“ ЕАД и е запознат със споразумението за безопасност на труда, сключено към договора с „Консорциум Електроизграждане Варна“. Неговите задължения били провеждане на начален инструктаж на служителите на „Консорциум Електроизграждане Варна”. Инструктаж не бил проведен на всички служители включително на пострадалия М. М., тъй като не е бил включен в списъка на служителите на „Консорциум Електроизграждане Варна“, които ще работят на обекта. Освен началния инструктаж се провеждал и инструктаж на работното място от служителите на „Електроразпределение Север“, които допускат служителите от външната фирма на работа на обекта за дейности, при които се издава наряд. Посочва, че във връзка с работата на обект се издава нареждане обикновено за работа по нетоководещи части, които са в близост до тоководещи части, като например изкопни работи, боядисване на стълбове, хидроизолации, рязане на клони, почистване на мрежите на ниско напрежение, както и някой други дейности по съоръжения до 1000 волта, а всички останали дейности се извършват с наряд. Свидетелят посочва, че безопасното изпълнение на задачите в случая е изисквало да се работи с наряд и ако се констатира, че служители работят без наряд на обекта е следвало да се информира служителя по безопасността или прекия ръководител, за да спре работата.

Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

С предявените в настоящото производство обективно и субективно кумулативно съединени искове - с правно основание чл.200 от КТ предявен срещу ответника „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД и искове по чл.49 от ЗЗД, евентуален по чл.50 от ЗЗД против ответника „Електроразпределение Север“ АД ищците целят да ангажират солидарната отговорност на посочените ответници за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди в следствие настъпилата смърт на техния баща и партньор на 15.05.2019г. при изпълнение на служебните му задължения.

Възможността за кумулативно предявяване на искове основани на различи фактически състави и срещу различни ответници както в случая - трудова злополука и непозволено увреждане, когато за настъпилата вреда  може да бъде ангажирана солидарно отговорността както на работодателя, така и на  възложителя на някаква работа е призната с решение № 141/01.08.2014г. по гр.д.№ 5015/2013г. по описа на ВКС, поради което настоящият съдебен състав намира, че настоящите исковете с цитираната правна квалификация – чл.200 от КТ и чл.49 от ЗЗД са процесуално допустими и на това основание дължи произнасяне по основателността им.

По исковете с правно основание чл.200 от КТ

   За да се ангажира отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е необходимо да се установи, на първо място, че между страните съществува трудово правоотношение, че работникът или служителят е претърпял трудова злополука или страда от професионално заболяване, които са довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт. В настоящия случай ищците твърдят, че наследодателят им/партньорът М. М. е претърпял трудова злополука – бил е поразен от токов удар по време на работа в следствие на което е починал. Няма спор между страните, че М. М. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД към датата на злополуката – 15.05.2019г., както и че същата има характер на трудова злополука по смисъла на чл.200 от КТ съобразно разпореждането на РУСО-Варна по чл.60 от КСО.

Съдът приема, че ищците са материално легитимирани да предявят исковете по чл.200 от КТ за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди. Ищците Е. и Г. А.са деца на починалия М. М. и негови наследници по закон, а следователно и правоимащи съгласно чл.200, ал.5 от КТ. Съдът приема, че такава е и ищцата С.Т. – тяхна майка и лице, съжителствало на семейни начала с починалия. Съгласно разрешението прието с Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016г., материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Цитираното постановление 4/1961г. урежда, че при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга, а с Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Република България, т.2 от Постановление № 4 от 25.05.1961г. е допълнена, като в кръга на легитимираните да получат обезщетение се включва и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. Горното налага извод, е претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, като кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост. На това основание лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от което съжителство са родени и деца, като най-близък негов родственик има право на обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му. В този смисъл и Решение № 115 от 15.11.2018г. по гр. д. № 4455/2017г. на ВКС.

    Съдът намира, че в настоящият случай са установени всички елементи от фактическия състав на чл.200, ал.1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя. Отговорността на работодателя е безвиновна и гаранционно- обезпечителна по правната си природа. Работодателят отговаря за причинени увреждания на работник или служител при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, независимо от обстоятелството дали причиняването на тези увреждания е последица от виновно поведение на длъжностно лице при работодателя. Тя може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Ответникът „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД е направил възражение за допусната груба небрежност от пострадалия при изпълнение на възложената му задача, но доказателства удостоеряващи нарушение на правилата за безопасност на трудовия процес от работника не са ангажирани. Следователно налице са предпоставките за уважаване на предявените искове по чл.200 от КТ по основание в случай на доказаност на същите по размер и при липса на други правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства.

    По исковете с правно основание чл.49, ал.1 от ЗЗД

    Предявените главни искове срещу ответника „Електроразпределение Север“ АД са с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищците, солидарно с работодателя на М. М., обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от неочаквано настъпилата му смърт. Отговорността на „Електроразпределение Север“ АД се ангажира в качеството му на възложител по договор за обществена поръчка № 69/16.08.2018г. и конкретна поръчка № **********/11.09.2018г., с който на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД е възложено да извършва срещу възнаграждения  СМР  по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН, които се намират в лицензионната територия на възложителя в гр.Варна и вилна зона Варна.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. По своя характер отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа е за чужди противоправни виновни действия или бездействия. Тази отговорност е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, за подбора, действията и контрола на които отговаря възложителя. Именно на това основание отговорността при деликт е солидарна - между възложителя на работата и причинителя на вредите при и по повод възложената му работа. Следователно основателността на предявените искове налага установяване по реда на пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на нормата, а именно: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод на изпълнението й, при вина на изпълнителя и при наличието на причинна връзка между деянието и виновното причиняване на вредата.

В настоящия случай ищците твърдят, че са им причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат от смъртта на техния баща и партньор, в следствие на допуснати нарушения от служителите на ответника при стопанисването на електропровода „Спартак“ изразяващи се в нарушване на нормите на Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на ел.уредби и елекртопроводните линии – чл.633, ал.1 - като проводникът от 20 kV  е следвало да бъде разположен на височина от 7 метра над земята, а не на 6м., както е било в случая; чл.622, т.2 – касателно широчината на просеките в насажденията с височина над 4м.; чл.636, ал.1; чл.637, т.1 и др. както и бездействие на служителите на „Електроразпределение Север“ АД да уведомят служителите на изпълнителя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД за наличието на въздушна линия – електропровод „Спартак 20 kV“ включително същият не е бил отразен на предоставената схема; цялостно нарушаване на правилата за безопасни условия на труд съгласно действащите нормативни актове и двустранното споразумение за координиране на мерките за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд представляващо приложение към Договора за обществена поръчка № 69/16.08.2018г.

От съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертното заключение по СТЕ съдът достига до извод, че служителите на ответника „Електроразпределение Север“ АД с действията и бездействията си по отношение на цитираните по-горе задължения – нормативни и договорни са допринесли пряко за настъпване на вредоносния резултат – смъртта на М. М.. Установи се по безспорен начин, че възложителят по договора за обществена поръчка от 2018г. не е спазил задължението си по чл.12.1.2 от него да организира допускането на изпълнителя до работа съгласно изискванията на Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрическите мрежи. На първо място съгласно заключението на проведената СТЕ поддържано в съдебно заседание от вещото лице П., работата по обекта - „Реконструкция ВМрНН ТП 462 и изнасяне на 6 броя ЕМТ в местност „Изгрев, гр.Варна“, който е предоставен за изпълнение  от „ЕРП Север“ АД въз основа на рамковия договор № 69/16.08.2018г. е започнала без да е изготвен проект от възложителя включващ заданието, обяснителна записка за начина, по който да бъде изпълнено, чертеж /схема/,  а така също и мерките за безопасност, които е следвало да се вземат. Горното е довело до неправилно планиране на изпълнителните действия, в това число определяне  на точното място за изпълнение на задачата, подходящите материали за това и начините за безопасното й реализиране. Главната причнина според вещото лице довела до настъпване на смъртта на работника на дружеството изпълнител е неправилно извършения пикетаж – определяне на мястото, на което е следвало да се издигне металния пилон – непосредствено под електропроводa “Спартак“ с напрежение 20 kV. Показанията на разпитаните в хода на производството свидетели - С.К., Й.Й. и Росен К. са единодушни, че мястото, на което е направен изкопа и е следвало да се издигне процесния пилон е било определено от представителя на възложителя „ЕРП Север“ АД – О. А. при общото им посещение през м.04.2019г., след договаряне със собственика на имота – в горната му част от вътрешната страна до имотната граница. В противен смисъл са показанията на самият О. А., който посочва, че при посещението си в района на кв.“Изгрев“ с представители на изпълнителя и подизпълнителя са били набелязани точно само местата на стоманобетонните стълбове и ориентировъчно тези на металните пилони в имотите. Съдът дава вяра на показанията на първата група свидетели с оглед фактът, че произхождат от 3 свидетели – двама от които очевидци – Р.К.и С.К. и са взаимоподкрепящи се и непротиворечиви досежно това кой и къде е посочил да бъде направен изкопът за издигане на пилона. Напротив, показанията на св.А. са изолирани и противоречащи на правилата на формалната логика. Разминаванията са както по отношение на времето, когато е посетен района за набелязване на задачите /м.март 2019г. – св.А., втората половина на м.април 2019г. другата група свидетели/, така и касателно действията по време на тази среща – според св.А. изобщо не са определяни /набелязвани/ места за металните пилони в имотите, а според св. К. и К. – св.А. е посочил контретното място за дупката в процесния имот, след договаряне със собственика и присъстващия служител от бригадата го е маркирал  с частичното й издълбаване, а така също и по отношение на съществуващия над имота електропровод – св.А. твърди, че е запознал присъстващите на срещата представители на изпълнителя с наличието му и им го е показал, а св. К. и К. посочват, че изобщо не се е състоял разговор касателно електропровода. В подкрепа на горното, а именно че служителят на „ЕРП Север“ АД е извършил нарушение на правилата за безопасност /чл.126, т.6 от КТ вр.чл.33 от ЗЗБУТ и чл.139 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи/ възлагайки монтирането на 8м.стоманотръбен стълб по въздушен електропровод „Спартак“ 20 kV е и фактът на издаденото във връзка с процедурата по разследване на смъртта на М. М. от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна наказателно постановление № 03-011405/03.07.2019г. лично на О. А..

Налице е неизпълнение и на друго задължение на „ЕРП Север“ АД в качеството му на собственик на процесния електропровод „Спартак“,  което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а именно неизпълнение на нормативното изискване на чл.634 от Наредба 3/2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии /таблица 47/ за поддържане на разС.ие от съоръжението с напрежение от 20kV до земната повърхност до електропровода от минимум 7 метра в урбанизираните територии. Независимо от това, че при изграждането на въздушния електропровод „Спартак“  през 1958-1959г. същият е отговарял на нормативните изисквания за минимална висичина от замята 6 метра за неурбанизирана територия, то след одобряване на  околовръстните полигони на селищните образувания, в това число на кв.Изгрев с решение № 322-4/30.05.2000г. на Общински съвет Варна, ответникът  е следвало да приведе собственото си съоръжение в съответствие с нормативните изисквания за безопасност, т. е за спазване на нормативно изискуемото отС.ие от земната повърхност от 7 м. Действия в този смисъл не са предприемани от собственикът „ЕРП Север“ АД, в какъвто смисъл са и показанията на св.А., че електропроводът „Спартак“ е на повече от 60г. и през годините не са предприемани никакви действия по неговото обезопасяване. В този смисъл е и заключението на вещото лице по СТЕ.

На следващо място налице е нарушение и на задължението на ответника „ЕРП Север“ АД по чл.15 от Наредбата № 16 от 9.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, в качеството  му  на титуляр на сервитутна зона да следи за безопасното съС.ие на сервитутната зона, да поддържа съС.ието и размерите на сервитутната зона чрез изсичане на дървета и клони в сервитутните зони върху поземлени имоти в горски територии, представляващи просеки с ширина от минимум 7 метра от оста на въздушния електропровод за 10 kV, 20 kV, 110 kV, 220 kV, 400 kV и 750 kV. За това, че такава просека за електропровода „Спартак“ не е била направена в района, в който е настъпил инцидента свидетелстват всички събрани гласни доказателства, а и се установява от протокола за оглед на местопроизшествие направен непосредствено след инцидента на 15.05.2019г. от следовател при ОСлО при ОП-Варна, които потвърждават, че разлистилите се корони на съществуващите на място дървета не са позволявали разположеният над тях електропровод да бъде възприет без затруднения. Не се събраха доказателства, че задачата по направата на просека в короните на дърветата в района в била възложена от възложителя на изпълнителя, още повече, че в показанията на показанията на св.А., които както вече бе посочено са изолирани, се излага че той бил разпоредил на представителите на изпълнителя да изрежат и разчистят клоните, защото не можело да се минава по пътя – т.е разчистване на пътя, а не направата на просека в короните на дърветата. Нещо повече именно на възложителят е тежестта да извърши такова почистване на дърветата с оглед приетата от него и представерна по делото техническа спецификация за изпълнението на СМР по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН на територията на „Енерго-Про Мрежи“ АД.

Възложителят е бездействал и касателно задължението си по Споразумението за координиране на мерките за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд към договора за обществена поръчка № 69/16.08.2018г. да проведе инструктаж за безопасност на служителите на изпълнителя, в това число на пострадалия М. М., както и да координира и контролира действията по време на работа на съответния  обект, включително контрол при констатиране на нарушения на правилата на безопасност и здраве при работа на изпълнителя. Установи се, че представителите на изпълнителя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД – С.К. /технически ръководител на проекта/ и Й.Й. /зам.управител и съдружник в дружеството/ са уведомили представителя на възложителя – О. А. за началото на работата си по договора за поръчка в кв.Изгрев на 13.05.2019г. чрез телефонен разговор, както и са отчитали извършваното през деня чрез имейли до същия с приложен снимков материал. Свидетелят Й. излага, че на запитването дали да започват работа, свидетелят А. отговорил „Да работим“. Самият св.А. посочва в показанията си, че след като узнал за началото на работата по обекта не е спирал изпълнителя, нито го е предупреждавал за опасността на минаващия над имота електропровод с високо напрежение. Следва да се приеме, че считано от 13.05.2019г. възложителят „ЕРП Север“ АД е знаел за действията, които изпълнителят предприема в изпълнение на възлагането и независимо от това не е предприело активност по провеждане на инструктаж за безопасност на служителите на изпълнителя, нито негов представител е присъствал на извършваните в района дейности с цел да осъществява контрол на действията и безопасността на работата. Тук следва да се отбележи, че в нарушение на нормите за безопосност е бил и самият изпълнител „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, който също не е провел инструктаж на работника М. М. преди началото на работата на 15.05.2019г., за което му е издадено и наказателно постановление.

 

Следва да се отбележи също, че възложената на изпълнителя работа се е извършвала изцяло с материали осигурени от възложителя, чиято спецификация /вид, размери, материал/ също е определена от него чрез „изписване на материалите“ от склада му, сторено лично от св.А. според показанията му. Не става ясна логиката приложена от св.А. да поръча за издигане метални пилони с дължима от 8 метра, при положение че твърди да е знаел за наличието на електропровода „Спартак“ над процесния имот, както и че неговият превес е дори по-малък от нормативно изискуемият за урбанизираната територия – 7 метра. Не се събраха доказателства за разпоредено от възложителя /писмено или устно/ намаляване на дължимата на пилоните нито след поръчването им, нито дори след узнаване за започнатата на място работа от изпълнителя на 13.05.2019г. във връзка с предвидимият и потенциален риск по-дългият метален пилон при издигане да се допре до голият проводник с високо напрежение. Горното следва да се квалифицира като бездействие на възложителя по изпълнение на задълженията му да осигури безопасни условия на труд на изпълнителя и да контролира изпълнението на възложените задачи.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника „ЕРП Север“ АД, че следва да бъде освободен от отговорност за злополуката с М. М. на основание т.12.5 от договора за обществена поръчка, а именно поради това, че е договорено възложителят да не носи отговорност за действията или бездействията на изпълнителя  при изпълнение на договора, в резултат на което възникнат злополука на физическо лице или загуба или нанесена вреда на каквото и да е имущество. Постигнатата между страните договореност за разпределение на отговорността при евентуален инцидент не обвързва третите лица - ищците, още повече, че в случая отговорността на възложителя „ЕРП Север“ АД се ангажира за собствени противоправни действия и най-вече бездействия, а не за такива на изпълнителя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД в какъвто смисъл е договореността им.

Неоснователно е и защитното възражение на ответника „ЕРП Север“ АД за това, че вина за настъпилият инцидент има само изпълнителят „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД поради това, че е започнал дейност по изпълнение на възложената му работа без да уведоми и да получи наряд от възложителя. По въпроса за надлежното уведомяване на представиелят на възложителя – О. А. за началото на работния процес вече бяха изложени мотиви по-горе. Що се отнася до необходимостта от искане и получаване на наряд – разрешение, което следва да бъде дадено от възложителя „ЕРП Север“ АД на изпълнителя, за да работи при определени условия описани в наряда, то съгласно заключението на вещото лице по СТЕ и действащата нормативна уредба /Правилника за безопасност и здраве при работа с ел.уреди на електрически и толофикационни централи и по ел.мрежи при работа в близост до електропровод 20 kV/ с наряд следва да бъдат извършвани дейности по мрежи и кабелни линии за ниско напрежение, както и по мрежа с ниско напрежение в близост до въздушен електропровод 20 kV. В случая заданието възложено на М. М. не е било да работи по електрическата мрежа, а да издигне и укрепи в земята метален пилон. Отделно от това не се събраха доказателства изпълнителят или подизпълнителят да са знаели за близостта на електропровода „Спартак“, както и за неговият провес, нито пък да са били надлежно уведомени от възложителя за този факт, за да е възникнало за тях задължението да поискат и получат наряд от последния. Дори да се допусне, че и за такава работа изпълнителят е следвало да поиска и получи наряд, но не го е сторил, то и представителят на възложителя узнавайки за започнатият работен процес е бездействал да преустанови електроподаването, респективно да спре работата поради нарушение на правилата за безопасност, каквото е било надлежното поведение съгласно показанията на свидетеля С.Г. - инспектор на Дирекция „Безопасност на труда и опазване на околната среда“ към „Енерго - Про Варна“ ЕАД.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът ЕРП Север“ АД чрез служителите си противоправно е действал при пикетажа - определянето на мястото на изкопа, в който е следвало да се издигне металния пилон и също така противоправно е бездействал относно задълженията си по договор и закон да осъществява контрол за безопасност във връзка с възложената на изпълнителя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД дейност по поръчката № **********/11.09.2018г. за реконструкция ВМпНН ТП 462  и изнасяне на 6 бр. ЕМТ в местност „Изгрев“.

Причинената на ищците вреда изразяваща се в настъпилата смърт на техния баща и партньор М. М. е в пряка причинно-следствена връзка с действията и бездействията на ответниците, а именно смърт причинена от токов удар в следствие на допира на 8 метров метален пилон при изправянето му до електропровод с напрежение 20 kV. Горното се установява комплексно от всички събрани по делото доказателства – гласни доказателства, заключението на  СТЕ касателно механизма на настъпване на увреждането и заключението на проведената СМЕ съставено при направената аутопсия на трупа на М. М..

Доколкото отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е обективна – за чужди виновни действия, съдът намира, че и тези искови претенции се явяват доказани по основание.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди

При определя размера на неимуществените вреди съдът съобразява нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В този смисъл Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и трайно установената съдебна практика, включително такава по реда на чл.290 от ГПК със задължителен характер. Преценката изисква обследване както на общите критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, така също и на обема, вида и дълбочината на преживяванията на претендиращия обезщетение, прогнозата за развитие на съС.ието му, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях и вредата.

Кръгът от лицата, които имат право на деликтно обезщетение в случаите на смърт е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г. и това са най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени родствени връзки, търпят преки и непосредствени вреди от неговата загуба. В случая ищците Е. и Г. А.в качеството им на деца на починалия М. М.  и ищцата С.Т., която фактически е съжителствала с него на семейни начала

са легитимирани да претенират обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и от придобитите лични впечатления от ищцата С.Т., съдът достига до извода, че ищците са понесли много тежко загубата на бащата и партньора си, който е починал на 40 години. В тази насока са показанията на свидетелите Л. Н. и С. Д., които съдът кредитира като произходящи от лица с преки и непосредствени впечатления от ищците и пострадалия и които установяват, че семейството е било много щастливо и задружно и всеки негов член е разчитал на физическата и емоционална подкрепа на другия. М. е бил не само емоционална, но и финансова опора на семейството, помагал е в отглеждането на децата, споделял е домакинството с майката на децата си. Семейството е споделяло общо грижите и празниците. След смъртта на М., децата са опитвали да създадат защитни механизми, с които да преодолеят болката от загубата – детето Г. тогава на по-малко от 5 годишна възраст, въпреки че е узнал, че баща му е починал е продължил да вярва, че той е в чужбина и когато се прибере, ще му донесе лакомства. Дъщерята Е. /на 10г. към датата на инцидента/ е отказвала да влезе в стаята, с която е било положено тялото на баща й, а понастоящем избягвала да говори на тази тема, което вещото лице по проведената СПЕ квалифицира като невротично поведение. Същата станала по-затворена и мълчалива и намалила успеха си в училище. От показанията и на двете свидетелки става ясно, че Е. и баща й имали много силна емоционална връзка – тя била първородно и много чакано дете, бащата всяка сутрин я изпращал до спирката за училище – нещо, което Е. споделила, че и липсва.

По отношение на С.Т. се установи от събраните доказателства, че тя много болезнено и мъчително приела смъртта на мъжа си. Връзката им била дългогодишна, обичали се много и се уважавали. С. много разчитала на подкрепата на М., който се грижел и издържал семейството им. След смъртта му С. изпитвала затруднения с отглеждането на децата и с подсигуряването на всичко необходимо /св. Д. посочва, че когато не и достигали пари, записвали покупите и в тетрадка/. Смъртта му се отразила и на соматичното и съС.ие – плачела непрекъснато, отслабнала много, страдала от безсъние и кошмарни сънища, като според вещото лице Ц. същите са израз на подтиснатата и непреработена все още скръб. Установи се също от заключението на съдебно – психиатричната експертиза на вещото лице К., че диагностицираното съС.ие на С. и изразената депресивна реакция са израз на постравмативно стресово разстройство, което е заболяване по Международната класификация на психиатричните заболявания, което се е отключило в следствие на претърпяната психотравма. Лечението на същото предполага специализирана психологична помощ както и минимален период на отшумяване при адекватна подкрепа от поне 5 години.

Вещото лице Ц. свързва проявилите се психологични неразположения у дъщерята Е. и ищцата С. с преживяното шоково събитие, като посочва, че те както и детето Г. все още не са навлезли в крайните фази на страданието  - осъзната скръб, изтеграцията и приемането на загубата, т.е за тях предстои продължителен период от време, в което е възможно психотравмата да намали интензитета си. Прогнозира възможни негативни психологични прояви у децата изразяващи се в евентуална автоагресия у детето Г., с нарастъване на възрастта и осъзнаване, че е по-различен поради това че вече няма баща, както и рискове в тинейджърството на Е. поради липсата на авторитета на бащината фигура.

Въз основа на тези обстоятелства и отчитайки интензивността на страданията им предвид скоро настъпилата смърт на родителя им, фактът, че двете деца ще бъдат завинаги лишени от морална подкрепа и обич от своя баща, при това още от ранна детска възраст, съдът определя обезщетение на всеки ищците Е. и Г. за причинените му неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева. Неоснователността на исковете за разликата до пълния претендиран размер от 200 000 лева съдът свързва с факта, че понастоящем не са установени отклонения от правилното им психологичното развитие извън обичайната тъга и психически дискомфорт, който съпровожда всеки човек загубил безвъзвратно близък, както и с прогнозата на вещото лице –психолог, че преминавайки през оставащите фази на страданието и приемайки смъртта на баща си, те ще се научат да живеят с тази загуба. Съдът съобразява също и доказаният факт на получено от всеки от ищците Е. и Г. й  на сума в размер на по 23520 лева заплатено им от ЗД „Евроинс“ АД по застраховката сключена с „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, по която М. М. е бил застраховано лице. Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото съС.ие и финансовия и социален стандарт в страната ни и обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на вредите. На това основание съдът приема, че общият размер на обезвредата в размер на по 123520 лева на всяко от децата е съобразен със стандарта на живот към 2019г. и е относително адекватна парична оценка на моралните страдания. До този размер /от по 100 000 лева/ исковите претенции по настоящото дело следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните претендирани размери /от по 200 000 лева/ следва да бъдат отвхърлени като неоснователни.

Аналогично на изложеното по отношение на децата, съдът приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищцата С.Т. също следва да е в размер на 100 000 лева. Ищцата в млада възраст /34г./ към датата на инцидента/ е останала без партньора си и най-блисък приятел от повече от 15-16 години и баща на двете и деца, без емоционалната му, физическа и финансова подкрепа. След смъртта му и в следствие на нея същата е развила симптомите на депресивна реакция, която пък е отключила заболяване на психиката – постравматично стресово разсройство, за чието лечение съгласно заключението на вещото лице К. се налага ползване на специализирана помощ, а отшумяването на симптоматиката при най-доброто стечение на обстоятелстата ще отнеме 5 години. При определяне на този размер на обезщетението съдът отчита тежестта на ежедневието, което след смъртта на М. М. ще падне изцяло върху ищцата свързана с ежедневни грижи за децата, за домакинството, за издръжката на семейството при това без моралната подкрепа на близкия човек, който да споделя радостите и грижите.

Уважаването на въведеното главно основание на исковите претенции – отговорност за възложена на трето лице работа по чл.49 от ЗЗД лишава съда от задължението за произнасяне по евентуално предявените искове с правно основание чл.50 от ЗЗД, независимо от отхвърлителната част, доколкото същата касае размера на вредите, а не самото основание.

С оглед изложеното и като съобрази, че пострадалите лица разполагат с възможността да насочат исковете си срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендират солидарното им осъждане , както и че между двете ответни дружества е било сключено споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия за изпълнение на предмета на договора за обществена поръчка № 69/16.08.2018г. /приложение 5 към него/, намира че исковете до установените размери следва да бъдат уважени като двамата ответници „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД и „Електроразпределение Север“ АД бъдат осъдени за заплащането им солидарно съобразно заявеното в този смисъл искане с исковата молба.

По акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава

Съгласно нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, когато задължението произтича от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането, което в случая е настъпилата смърт на М. М. на 15.05.2019г. Посоченото правило намира субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ.

Ищците са претендирали за присъждане на лихва за забава върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г., както и законната лихва върху сумата на обезщетението считано от 06.08.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението. Изчислена с помощта на помощен продукт „Апис Финанси“, законната лихва за забава върху обезщетение в размер на 100 000 лева за посочения период  е в размер на 2305,56 лева. До този размер исковите претенции са основателни, а за разликите над нея следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Съобразно направеното искане сумата на обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва върху тях считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.08.2019г. до окончателното им изплащане.

По разноските:

Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват и на двете страни. Ищците са направили искане за присъждане на адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., поради осъществената от адвокатът безплатна адвокатска помощ. В тази хипотеза възнаграждението на адвоката се определя от съда съобразно конкретните обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото, а не представлява реално заплатеното по договор между представляваното лице и пълномощника-адвокат. На това основание и по реда на чл. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004г. за миниманите размери на адвокатските възнаграждения /в действащата редакция към момента на определяне на възнаграждението/ съдът определя такова в размер на 7668,33 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати в полза на ВОС дължимата съобразно уважената част от исковете  държавна такса в размер на по 12276,67 лева /ответникът „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД за исковете по чл.200 от КТ и по чл.86 от ЗЗД, а ответникът „Електроразпределение Север“ АД за исковете по чл.49, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД/.

Съобразно отхвърлената част от исковете предявени от Е. и Г. А.и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника „Електроразпределение Север“ АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 254,33 лева /съдът приема, че по всеки от предявените искове от тримата ищци посоченият ответник е сторил 1/3 от претендираните разноски – 763 лева –юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещи лица/.

Съобразно отхвърлената част от исковете предявени от Е. и Г. А.и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 3266,66 лева /съдът приема, че по всеки от предявените искове от тримата ищци посоченият ответник е сторил 1/3 от претендираните разноски – 9800 лева – адвокатско възнагражение/.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски  окръжен съд

                                

Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, EИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Тракия“ № 12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя  И.Д.П., в качеството на работодател и отговорен по чл.200 от КТ и „Електроразпредление Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс, кула Е, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 в качеството на на възложител на работата по изграждане на СМР и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа и отговорен по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Е.М.А., ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен представител С.Ф.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се душевни болки и страдания от настъпилата смърт на нейния баща М. А.М. починал при трудова злополука на 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението считано датата на подаване на исковата молба в съда - 06.08.2019г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 2305,56 /две хиляди триста и пет и 0,56/ лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата на обезщетението за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лева до пълния претендиран размер от 200000 лева, както и иска за присъждане на лихва за забава за разликата над 2305,56 лева до пълният претендиран размер от 4611,11 лева, на основание чл.200 от КТ и чл.49, ал.1, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Сумите може да бъдат доброволни заплатени по сметка на Е.М.А. с IBAN ***, Експерсбанк АД

 

ОСЪЖДА „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, EИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Тракия“ № 12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя  И.Д.П., в качеството на работодател и отговорен по чл.200 от КТ и „Електроразпредление Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс, кула Е, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 в качеството на на възложител на работата по изграждане на СМР и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа и отговорен по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Г.М.А., ЕГН ********** действащ чрез своята майка и законен представител С.Ф.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се душевни болки и страдания от настъпилата смърт на неговия баща М. А.М. починал при трудова злополука на 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението считано датата на подаване на исковата молба в съда - 06.08.2019г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 2305,56 /две хиляди триста и пет и 0,56/ лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата на обезщетението за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, както и иска за присъждане на лихва за забава за разликата над 2305,56 лева до пълният претендиран размер от 4611,11 лева, на основание чл.200 от КТ и чл.49, ал.1, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Сумите може да бъдат доброволни заплатени по сметка на Г.М.  А. с IBAN ***, Експерсбанк АД

ОСЪЖДА „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, EИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Тракия“ № 12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя  И.Д.П., в качеството на работодател и отговорен по чл.200 от КТ и „Електроразпредление Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс, кула Е, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 в качеството на на възложител на работата по изграждане на СМР и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа и отговорен по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.Ф.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се душевни болки и страдания от настъпилата смърт на М. А.М., с когото ищцата е живяла фактически на семейни начала, починал при трудова злополука на 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението считано датата на подаване на исковата молба в съда - 06.08.2019г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 2305,56 /две хиляди триста и пет и 0,56/ лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата на обезщетението за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г., на основание чл.200 от КТ и чл.49, ал.1, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Сумите може да бъдат доброволни заплатени по сметка на С.Ф.Т. IBAN ***, Експерсбанк АД

 

ОСЪЖДА Е.М.А., ЕГН ********** и Г.М.А., ЕГН ********** действащи чрез своята майка и законен представител С.Ф.Т., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, EИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Тракия“ № 12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя  И.Д.П. сумата от 3266,66 /три хиляди двеста шестдесет и шест и 0,66/ лева – сторени от ответника съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Е.М.А., ЕГН ********** и Г.М.А., ЕГН ********** действащи чрез своята майка и законен представител С.Ф.Т., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Електроразпредление Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс, кула Е, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 сумата от 254,33 /двеста петдесет и четири и 0,33/ лева – сторени от ответника съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, EИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Тракия“ № 12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя  И.Д.П. и „Електроразпредление Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс, кула Е, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на мл.адв.В.А. при ВАК, сл.№ **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Рилски“ № 22, ет.4, ап.9 сумата от 7668,33 /седем хиляди шестстотин шестдесет и осем и 0,33/ лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, EИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Тракия“ № 12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя  И.Д.П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 12276,67 /дванадесет хиляди двеста седемдесет и шест и 0,67/ лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете по чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА „Електроразпредление Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс, кула Е, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 12276,67 /дванадесет хиляди двеста седемдесет и шест и 0,67/ лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – „Електроразпределение  Север“ АД – ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 59.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

 

              СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: