№ 9067
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110150663 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от С. И. А. срещу
Фирма, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2137.01 лв., представляваща
главница за неплатена потребена вода за периода от 20.12.2003 г. до
18.10.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата от 17.11.2010 г. до
окончателното плащане сумата от 503.76 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 02.03.2005 г. до 30.09.2010г. и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 55957/2010 г. по описа на СРС, 39 състав,
поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че на 03.10.2010 г. била издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 55957/2010 г. по описа на СРС, 39 състав, която била влязла в
сила и бил издаден изпълнителен лист за непогасени задължения за потребена
вода. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 578/2011 г. по описа на ЧСИ С.Х., което било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че за вземанията
е изтекла погасителата давност. Моли съда да уважи иска. Претендира
разноски. Пред съда процесуалния представител на страната моли за
постановяване на решение при признание на иска и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който заявява, че признава иска по основание и размер. Моли съда на
основание чл. 78, ал.2 ГПК разноските да останат в тежест на ищеца. Пред
съда страната не изпраща процесуален представител и не взема становище.
1
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата
молба ответникът, е заявил, че признава исковете, а с нарочна молба от
24.04.2023 г. процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът, на
основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при
признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 111.74
лв. платена държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника по
чл. 78, ал. 2 от ГПК. По делото дружеството ответник е признало иска, но с
извънпроцесуалното поведение на представляващите го лица е довело до
необходимост от предявяването на настоящия иск, поради което направеното
възражение се явява неоснователно. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение
нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са
оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е
такова, че същият е демонстрирал претенция по отношение процесното
задължения. От представените писмо от 09.06.2022 г. се установява, че
ответникът е претендирал процесното задължение на ищеца, което е погасено
по давност. С оглед на гореизложеното твърдението на ответника, че не бил
станал причина за завеждане на делото се явява неоснователно и сторените
разноски от ищеца следва да бъдат възложени на ответника.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. И. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. П. П.,
срещу Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 от ГПК, че С. И. А. не дължи на Фирма, сумата от 2137.01 лв.,
представляваща главница за неплатена потребена вода за периода от
20.12.2003 г. до 18.10.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата от
17.11.2010 г. до окончателното плащане сумата от 503.76 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 02.03.2005 г. до 30.09.2010г. и сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 55957/2010 г. по описа на СРС, 39
състав, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
2
/административен адрес/, да заплати на С. И. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: /административен адрес/, чрез адв. П. П., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 111.74 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. адв. П. П., вписана в САК, адрес
за кореспонденция /административен адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца С. И. А. пред
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3