РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Ямбол, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330100658 по описа за 2024 година
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от адв. М. В. М. от АК – гр. П.
в качеството на пълномощник на Р. Г. П. от гр. Я. против „ЮтеКредит България“ ЕООД – гр.
С. С молбата се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит № *** г. подписан с
ответното дружество, както и че съгласно договора ищцата се е задължила да върне сума по
кредита в общ размер на 1166.38 лв., при сумата при получаване от 1000 лв., при ГПР -
45.79 % и ГЛП - 8 %, при срок на кредита от 9 месеца. Сочи се, че съгласно договорът за
кредит ищцата е следвало да заплати такса за разглеждане в размер на 132.71 лв.
Твърди се, че ищцата е погасила договора за кредит, като е заплатила по него и сумата
от 100 лв. за такса за разглеждане.Поддържа се, че посочената клауза по договора
представляваща плащането на такса за разглеждане в размер на 132.71 лв. е нищожна,
поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл.10а и чл.21, ал.1 и чл.33 от ЗПК,
както и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Сочи се, че е налице накърняване на добрите нрави, че
посочената клауза е неравноправна, необосновано висока и основната цел на така уговорена
клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на ответника-кредитодател за сметка на
ищцата-кредитополучател.На следващо място се поддържа, че същата се явява нищожна на
осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП, като неравноправна.
На тия съображения се претендира от съда да постанови решение, с което да приеме,
че клаузата по договор за кредит, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в
размер на 132.71 лв. е нищожна, поради и това, че е сключена при неспазване нормите на
чл.10а, чл.21, ал.1 и чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
1
Претендира се още от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 100 лв. недължимо платена по недействителна клауза,
съдържаща се в договор за кредит и предвиждаща заплащането на такса за разглеждане,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на ИМ до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
предявеният иск се оспорва като процесуално недопустим поради липса на правен интерес.
Сочи се, че ищцата-кредитополучател е получила кредит от дружеството и в срок от 14 дни
не е упражнила правото си на отказ, ползвала е кредита и не е имала възражения относно
договорните отношения. Поддържа се, че между страните липсва правен спор.
На следващо място предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се,
че договорът е сключен при спазване на закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по електронен път. Таксата за разглеждане била за предварително разглеждане на
документи на кандидат-кредитополучателя, като между страните все още нямало сключен
договор за кредит, налице било преддоговорно взаимоотношение между тях, поради което
кандидат-кредитополучателя все още нямал качеството на потребител, за да се ползва от
изричната законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, във вр. с чл.10а, ал.1 и
ал.2 от ЗПК. На следващо място се сочи, че таксата за разглеждане била включена в ГПР,
като ГПР съгласно чл.19 от ЗПК не надвишавал императивно определената от законодателя
граница. Твърди се, че в случаят кредиторът е включил ГПР и такса за разглеждане на
кредита.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и това се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на 26.05.2023 год. между ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД в
качеството на кредитор и ищцата Р. Г. П. в качеството на клиент е бил сключен Договор за
кредит № *** по силата на който кредиторът е одобрил да предостави на клиента кредит при
следните условия: сума по кредита – 1 000 лева; период на кредита – 9 месеца; ФГЛП –
8,00%; обща сума на лихвите за периода – 33,67 лева; такса за разглеждане – 132,71 лева;
ГПР – 45,79 лева; месечно договорно възнаграждение – 0,00 лева, при общ размер на
всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита 1 166,38 лева. Видно
от представения към договора месечен погасителен план погасяването на кредита включва
девет месечни вноски, от които осем в размер на 129,60 лева и последна в размер на 129,58
лева, като всяка погасителна месечна такса включва – главница, лихва и такса, последната
включена във всяка една месечна погасителна вноска както следва: осем месеца по 14,75
лева и последва девета в размер на 14,71 лева.
В процесния договор изрично е било посочено, че: Таксата за разглеждане се дължи в
деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от
2
клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Изрично е посочено още,
че Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на
кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване ан договора по каквато и да е причина.
Посочено е още, че в случаите, когато клиентът избере плащането на договорно
възнаграждение, последният не дължи да заплати таксата за разглеждане и лихвите.
Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, в който изрично е указан – размера, броя, периодичността и
датите на погасителните вноски като предоставената информация кореспондира с
погасителния план към процесиня договор за кредит включително и досежно начина на
погасяване на процесната такса – брой вноски за плащането им и техния размер.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна ексепртиза, видно от
заключението на вещото лице по която е че процесния договор за кредит № *** год. няма
извършени плащания, като същият е рефинансиран и погасен изцяло на 15.06.2023 год. с
друг договор за кредит –*** Вещото лице сочи, че му е била предоставена справка от
Договор ***, като в съдебно заседания заявява, че със сумата от 1137,11 лева, с която е
рефинансиран процесиня кредит са погасени: главница в размер на 1 000 лева, такса за
разглеждане в размер на 132,71 лева и възнаградителна/договорна лихва – 4,40 лева, която е
била дължима към момента на рефинансирането.
От правна страна:
Предявен е установителен иск за нищожност на клауза от договор за кредит поради
противоречие със закона чл.26, ал., пр.1 и нарушение на добрите нрави пр.3 ЗЗД във вр. с
чл.10а, чл.21, ал.1 и чл. 33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 ЗПП – неравноправност на
клаузата за такса за раглеждане, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за връщане на дадено при начална липса на основание.
Сключеният между страните договор за паричен заем има правна характеристика на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което
действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния
закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по
съответствието на клаузите в договора с изискванията за неговата действителност в рамките
на наведените от ищеца основания. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване е да установи наличието на сочените от него основания за нищожност на клаузата
"такса за разглеждане".
В случая съдът намери, че уговорената в страните в договора клауза „такса за
разглеждане“ не противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 и ал.3 ЗПК, забраняваща на
заемодателя да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Тук следва да се посочи, че съгласно решение на СЕС от
21.03.2024 год. по дело ***, основните престации по договор за кредит се състоят в това, че
кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя
3
определена парична сума, а последният от своя страна основно се задължава да възстанови
същата, поначало с лихви, съгласно предвидения за целта график, като задължението за
заплащане на възнаграждение за услугите по проучването, одобряването и разглеждането на
искане за заем или за други подобни услуги, присъщи на дейността на кредитодателя по
отпускането на заема, не може да се счита за попадащо в обхвата на основните престации по
договор за кредит. В случая клаузата от договора включваща „такса за разглеждане“ освен че
не попада в обхвата на основната престация, тя не представлява и условие за отпускане на
кредита, а опция пред ищцата-кредополучател да избере между две възможности –
заплащане на договорно възнаграждение или такса за разглеждане, с които опции същата е
била запозната и е приела именно тази опция да заплати такса разглеждане. Видът, размерът
и действието на процесната такса е ясно и точно определено както в договора, така и в
преддоговорната информация и е била разбираема за ищцата, която е предпочела да заплати
такса вместо договорно възнаграждение и в този смисъл са изпълнени изискванията на
чл.10а, ал.4 ЗПК. Пак според посоченото решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело *** -
фактът, че в общите разходи по потребителски кредит са включени различни видове
разходи, не е определящ, за да се установи, че тези разходи спадат към основните престации
по съответния договор за кредит.
Ето защо и установените по делото конкретни фактически данни, съдът намери, че
атакуваната клауза по договора за кредит кореспондира с разпоредбата на чл.10а ЗПК и не е
неравноправна по смисъла на 143 ЗЗП, доколкото и както вече бе посочено тя не е била
условие за отпускане на кредита, а единствено опция, една възможност пред ищцата, която
приемайки я е била освободена от задължените да заплати на кредитора месечно договорно
възнаграждение, очевидно преценявай че е по-благоприятна за нея. Оттук и извод че в
случая не е налице накърняване на добрите нрави, напротив налице е свободно договаряне
между страните по делото. Размерът на таксата с оглед размера на кредита също не
обосновава извод, че таксата е необосновано висока, предвид и факта, че кредитора
всъщност се е лишил от възможността да получи съответно месечно възнаграждение.
Поради неоснователността на така предявения установителн иск неоснователен се
явява и кумулативно съединения с него осъдителен иск по чл.55 ЗЗД, тъй като заплатената
от ищцата такса по договора за кредит се явява като такава заплатена при наличие на
договорно основание.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на
разноски, като е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, определя дължимо
юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева.
4
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Я.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от адв.М. В. М. от АК П.,, с адрес на кантора и съдебен
адресат: гр.П., бул.*** в качеството на пълномощник на Р. Г. П. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к.“***иск против „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С. ул.*** представлявано от *** И. Х. К., Р. Г. А., за прогласяване
нищожността на клаузата от Договор за кредит № *** год. предвиждаща заплащането на
такса за разглеждане в размер на 132.71 лв., поради и това, че е сключена при неспазване
нормите на чл.10а, чл.21, ал.1 и чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от адв.М. В. М. от АК П.,, с адрес на кантора и съдебен
адресат: гр.П., бул.*** в качеството на пълномощник на Р. Г. П. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к.“*** иск против „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.*** представлявано от *** И. Х. К., Р. Г. А., да бъде осъден
„ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на Р. Г. П. сумата от 100 лв. недължимо платена по
недействителна клауза, съдържаща се в договор за кредит и предвиждаща заплащането на
такса за разглеждане, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Р. Г. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЮтеКредит България“ ЕООД гр. С. с ЕИК *** сумата от 150 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5