О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 450
26.09.2017г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На двадесет и шести септември
през две хиляди и седемнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ПЕТРОВА
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
Като разгледа докладваното от
съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №518 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№9524/27.03.2017г. от
непълнолетната А.С.А. с ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на
своята майка А. Д.Ш.с ЕГН:**********, както и от А. Д.Ш.в лично качество, двете
с адрес за призоваване: гр.П., кв.П., ул.“К.“№31, против Определение №604 от
13.03.2017г., поправено с Определение №740 от 28.03.2017г., постановено по
гр.дело №528/2017г. по описа на Окръжен съд-П., с което е оставена без
разглеждане жалбата на А. Д.Ш.против постановление за възлагане на недвижим
имот от 19.12.2016г., издадено по изп.дело №529/2010г. на ЧСИ П.И.с рег.№** на
КЧСИ, и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат да не
е ясно по коя от жалбите се е произнесъл окръжния съд с обжалваното
определение, доколкото частната жалба против постановлението за възлагане е
била депозирана от две различни лица с обоснован за всяко от тях различен
правен интерес от обжалване на процесното постановление за възлагане, с оглед
на който неправилно да е прието тя да е подадена от лице без право на жалба по
чл.435,ал.4 от ГПК, вместо в хипотезата на чл.435,ал.4 от ГПК и при положение,
че е заявен довод за несеквестируемост на процесния имот по отношение на
малолетната А.А., който може да бъде повдигнат на всеки етап от изпълнителното
производство до неговото приключване. Жалбоподателите претендират за отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен
състав и/или при условията на евентуалност за спиране на производството до
произнасяне по въпросите по тълк.дело №3/2015г. на ОСГТК при ВКС. Формулирани
са и особени искания: за спиране на изпълнението на процесното постановление за
възлагане до приключване на делото или до навършване на пълнолетие на А.А. и
издаване на обезпечителна заповед за това; за разглеждане на делото в открито
съдебно заседание; за изискване от нотариус н.б.на нотариалното дело по
издаване на НА №* от 30.01.2015г.; за уведомяване на ДСП ОЗД-П. за предмета на
образуваното дело и по преценка за изслушване на малолетното дело А.А., на
основание чл.15,ал.6 от Закона за закрила на детето.
Ответниците по частната жалба „А.“ЕООД и С.Н.А. са
депозирали чрез пълномощника си адв.К.Т. писмено становище за нейната
основателност с искане за отмяна на обжалваното определение. Останалите
ответници А.Г.Б., Й.Х.М. и „О.Б.Б.“АД не са подали писмено становище.
Частната жалба, изхождаща от непълнолетната А.С.А.,
действаща лично и със съгласието на своята майка А. Д.Ш., се явява недопустима
и като такава следва да се остави без разглеждане и производството по нея да се
прекрати по следните съображения: До окръжния съд е подадена чрез съдебния
изпълнител жалба вх.№46419/27.12.2016г. от непълнолетната А.С.А., действаща
лично и със съгласието на своята майка А. Д.Ш., както и от А. Д.Ш.в лично
качество, против Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.12.2016г. по
изп.дело №529/2010г. по описа на ЧСИ П.И.с рег.№**. При администриране на
жалбата по реда на чл.4*,ал.4 от ГПК от страна на ЧСИ същата с разпореждане от
27.12.2016г. е била оставена без движение до заплащане на дължимите такси и
разноски в посочен конкретен размер по сметка на ЧСИ и на ПОС и представяне на
още пет броя преписа от нея, за което жалбоподателите са уведомени с връчено на
10.01.2017г. съобщение, в което е указан едноседмичен срок от получаването му
за отстраняване на нередовностите. С молба от 16.01.2017г. са представени от
жалбоподателите изисканите документи. С разпореждане от 30.01.2017г. ЧСИ отново
е оставил без движение жалбата само по отношение на жалбоподателя А.С.А. до
подписването й от нея, тъй като към момента на депозирането й тя вече е била
непълнолетна и действа лично и със съгласието на своята майка, или до писмено
потвърждаване на извършените от нейно име процесуални действия от А. Ш.по
обжалване действията на съдебния изпълнител в едноседмичен срок от получаване
на съобщението, връчено на 10.02.2017г. С разпореждане от 22.02.2017г.,
констатирайки, че указаните нередовности не са отстранени, ЧСИ е постановил
връщане на жалбата на непълнолетната А.С.А.. За връщането на жалбата й тя е уведомена
с връчено на 24.02.2017г. съобщение, в което е посочен и едноседмичен срок за
обжалване на разпореждането. На същата е връчен препис от жалбата на А. Д.Ш..
Като необжалвано разпореждането за връщане е влязло в сила, както е
удостоверено от ЧСИ в писмо изх.№11093/10.03.2017г. в изпълнение на изрично
изисканата от окръжния съд справка. С оглед връщане жалбата на А., с
обжалваното Определение №604 от 13.03.2017г., поправено с Определение №740 от
28.03.2017г., окръжният съд се е произнесъл единствено по жалбата на А. Д.Ш.,
оставяйки я без разглеждане. Като ответник по жалбата на Ш., по която е
постановено обжалваното определение, непълнолетната А. няма правен интерес и не
е процесуално легитимирана да обжалва това определение, тъй като не може да
упражнява и предявява от свое име чужди права.
Частната жалба на А. Ш.е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае обжалваемо определение по
чл.274,ал.1,т.1 от ГПК с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер,
и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Изложените в частната жалба доводи за неяснота на
обжалваното определение относно това по коя от депозираната едновременно от две
различни лица жалба против постановлението за възлагане се е произнесъл
окръжният съд, каквато да рефлектира върху неговата валидност, са
неоснователни. Видно от мотивите и диспозитива на атакуваното определение е, че
то касае единствено жалбата на А. Ш., доколкото подадената от непълнолетната
А.А. е била върната като нередовна с влязло в сила разпореждане на ЧСИ.
Особеното искане в частната жалба за разглеждането й в
открито съдебно заседание е неоснователно. Такава необходимост в случая по
смисъла на чл.278,ал.1 от ГПК не е налице, тъй като не е необходимо, съгласно
чл.278,ал.2 от ГПК, и прилагане на исканото нотариално дело, нито
претендираното изслушване на детето А.А., чиято частна жалба е недопустима.
Особеното искане за спиране на производството по делото до
постановяване на решение по тълк.дело №3/2015г. на ОСГТК на ВКС също е
неоснователно. Според задължителните указания по Тълкувателно решение №8 от
07.05.2014г. по тълк.дело №8/2013г. на ОСГТК на ВКС, при образувано
тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо
дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 от ГПК,
а не и във въззивната и първата инстанция. Освен това, по цитираното тълк.дело
№3/2015г. на ОСГТК на ВКС вече е постановено Тълкувателно решение №3 от
10.07.2017г.
По същество на частната жалба съдът намира следното: Видно
от приложените материали е, че по молба от 09.04.2010г. на взискателя
„О.Б.Б.“АД е образувано изп.дело №529/2010г. по описа на ЧСИ П.И.с рег.№** по
представен изпълнителен лист от 31.03.2010г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение №2064/26.03.2010г. по ч.гр.дело №3945/2010г. на Районен съд-П., с
която е разпоредено длъжниците „А.“ЕООД и С.Н.А. солидарно да заплатят на
банката общата сума от 917230,71 евро със законна лихва върху главницата и
разноски, която сума е дължима по Договор за кредитна линия от 09.02.2007г. и
допълнителни споразумения към него. С молбата си взискателят е поискал
принудителното изпълнение да се насочи спрямо ипотекираните за обезпечаване на
процесните вземания имоти по приложения НА №** от 12.02.2007г., том ****., сред
които и жилищен имот в гр.П., ул.“К.“№31, собственост на третото лице
ипотекарен длъжник А.Г.Б.. Този имот е възбранен на 12.04.2010г. и описан с
протокол от 21.04.2010г. в присъствието на собственика Б.. С договор от
30.01.2015г., оформен с приложения НА №*, том , рег.№, нот.дело №*/2015г., Б. е
учредил пожизнено право на ползване върху имота в полза на А. Ш.и е продал
същия на малолетната А.А.. А. Ш.е присъединена като взискател за парични вземания
спрямо длъжника „А.“ЕООД. Имота е изнасян последователно на публични продани,
последната от която, проведена за времето от 15.11.2016г. до 16.12.2016г.,
приключила с обявяване за купувач на единствения наддавач Й.Х. М., на когото
след заплащане на предложената цена имота е възложен с Постановление от
19.12.2016г. За възлагането на Ш.като трето лице – ползвател на имота е
изпратено съобщение, което на 20.12.2016г. тя е отказала да получи. В
едноседмичния срок от отказа тя е подала жалба против Постановлението за
възлагане. Според изложеното в нея, процесния имот е бил продаден от
ипотекарния длъжник А.Б. на малолетната й тогава дъщеря А.А. в изпълнение на
сключен на 15.11.2005г. предварителен договор, плащането на цената по който
било извършено до 02.06.2006г., преди сключване на окончателния договор, както
и преди учредяването на ипотеката и вписването на възбраната, на която дата
било предадено и владението върху имота на малолетната приобретателка чрез
нейната майка като законен представител, от когато тя упражнявала и фактическа
власт върху му чрез нея, а последната е носител на правото на ползване, с което
обосновава и правния си интерес да обжалва възлагането. Останалите изложени
съображения за несеквестируемост на жилищния имот и нарушаване на разпоредбите
на чл.130 от СК и на Закона за закрила на детето касаят жалбата на
непълнолетната А.А. против постановлението за възлагане, която е върната с
влязло в сила разпореждане, а настоящата й частна жалба против определението на
окръжния съд е недопустима. С жалбата са представени: цитирания в нея
предварителен договор от 15.11.2005г., в чл.3 от който е предвидено владението
върху му да бъде предадено при условията на чл.2 – след плащане на продажната
цена; разписки за получени от продавача по предварителния договор суми за
изплащане на продажната цена, последната от които с дата 02.06.2006г.;
нотариалния акт от 30.01.2015г., в който изрично е посочено да материализира
окончателен договор за прехвърляне на вещни права, сключен в изпълнение на
предварителния договор от 15.11.2005г., както и владението върху имота да е
предадено на малолетния купувач чрез нейната майка и законен представител на
датата на окончателното изплащане на продажната цена – 02.06.2006г. С обжалваното Определение №604 от
13.03.2017г. окръжният съд е приел жалбоподателят А. Ш.да не е сред
легитимираните по чл.435,ал.3 от ГПК лица, които имат право да обжалват
постановлението за възлагане, поради което е оставил жалбата й без разглеждане
като недопустима и е прекратил производството по делото.
Настоящата инстанция намира, както основателно се възразява
в частната жалба, изложените в жалбата на Ш.срещу постановлението за възлагане
обстоятелства, включително обосноваващи правния й интерес, да очертават
хипотезата на чл.435,ал.4 от ГПК, а не тази, на която се е позовал окръжният
съд. Това е така, тъй като А. Ш., макар и присъединен взискател за вземане
спрямо длъжника „А.“ЕООД, атакува
постановление за възлагане на имот, който не е собственост на длъжника, при
което има качеството на трето лице, позовавайки се на учредено в нейна полза
право на ползване върху му и на упражнявана фактическа власт като законен
представител на малолетната й дъщеря и последващ приобретател още отпреди
учредяване на ипотеката и налагане на възбраната във връзка с придобито на
основание сключен предварителен договор владение. Разпоредбата на чл.435,ал.3
от ГПК касае конкретно постановлението за възлагане като обжалваемо действие на
съдебния изпълнител, както и легитимираните с право на жалба срещу него лица –
участници в изпълнителния процес и в проданта, и основанията, на които е
допустимо то да бъде оспорвано. Нормата на чл.435,ал.4 от ГПК от своя страна
дава защита на всяко трето лице, което е засегнато от принудително изпълнение
на парично притезание, насочено спрямо вещ, която в деня на запора, възбраната
или предаването се намира в негово владение. Това трето лице е легитимирано да
обжалва всички действия на съдебния изпълнител по принудителното изпълнение
насочени спрямо владяната от него вещ, докато изпълнението спрямо нея не е
приключило окончателно. Такова действие съставлява и възлагането на недвижимия
имот с постановление на съдебния изпълнител, което финализира публичната
продан. От тази гледна точка жалбоподателят Ш.като трето за изпълнението лице
разполага с процесуална легитимация да обжалва действията по насочване на
изпълнението спрямо имота, в чието владение твърди да е била към датата на
възбраната, включващи и възлагането му. Следва да се има предвид, обаче, в
унисон с изложеното в мотивите на ЧСИ П.И.по обжалваното действие, че
жалбоподателят Ш.вече е била обжалвала действията по насочване на изпълнението
спрямо процесния имот като трето лице в негово владение към деня на възбраната
в хипотезата на чл.435,ал.4 от ГПК по повод насрочването на публична продан на
същия, като с Решение №1277 от 13.10.2016г. по в.гр.дело №2024/2015г. по описа
на Окръжен съд-П. жалбата й е оставена без уважение. При това положение
повдигнатият посредством сега подадената жалба спор относно процесуалната
законосъобразност на действията по насочване на принудителното изпълнение
спрямо процесния имот като засягащо права на третото лице А. Ш.при същите
обстоятелства, на които се е позовала, вече е разрешен по обвързващ начин със
задължителна за изпълнителното производство сила, поради което е недопустимо
пререшаването му по жалба на същото трето лице спрямо последващи действия по
насочване на изпълнението към същия имот. Обсъденото обосновава извода за
недопустимост на жалбата на Ш., която като такава, макар и по други съображения,
правилно като резултат е оставена без разглеждане с обжалваното определение и
производството по нея прекратено, поради което частната й жалба против същото
следва да се остави без уважение като неоснователна.
Особеното искане на жалбоподателя Ш.за спиране на
изпълнението на обжалваното от нея постановление за възлагане и издаване на
обезпечителна заповед се явява неоснователно, тъй като самото му обжалване
препятства неговото влизане в сила и привеждането му в изпълнение, както и
поради това, че спирането в хипотезата на чл.438 от ГПК има действие до
приключване на производството по жалбата, а настоящото определение по нея е
окончателно, поради което спирането е безпредметно. По реда на чл.438 от ГПК,
по който единствено е допустимо спиране на изпълнението при обжалване действия
на съдебния изпълнител, не е налице възможност за постановяване на спирането до
навършване на пълнолетие на собственика на имота, така, както е поискано с
частната жалба.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на непълнолетната
А.С.А. с ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на своята майка А.
Д.Ш.с ЕГН:**********, двете с адрес ***, против Определение №604 от
13.03.2017г., поправено с Определение №740 от 28.03.2017г., постановено по
гр.дело №528/2017г. по описа на Окръжен съд-П., и ПРЕКРАТЯВА производството по
нея.
Определението в тази му част подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Д.Ш.с
ЕГН:**********, с адрес ***, против Определение №604 от 13.03.2017г., поправено
с Определение №740 от 28.03.2017г., постановено по гр.дело №528/2017г. по описа
на Окръжен съд-П., с което е оставена без разглеждане жалбата й против
постановление за възлагане на недвижим имот от 19.12.2016г., издадено по
изп.дело №529/2010г. на ЧСИ П.И.с рег.№821 на КЧСИ, и производството по делото
е прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д.Ш.за спиране на
изпълнението на постановление за възлагане на недвижим имот от 19.12.2016г.,
издадено по изп.дело №529/2010г. на ЧСИ П.И.с рег.№**на КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д.Ш.за спиране на
производството по делото до постановяване на решение по тълк.дело №3/2015г. на
ОСГТК на ВКС.
Определението в тези му части е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: