Р Е Ш Е Н И Е
29.10.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
10.10. 2019
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1680 2019
дело № по описа за година.
В.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предяви срещу Кооперация „Районна потребителна кооперация „Рила““, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ № 5, общ. Рила, обл. Кюстендил, иск с правно основание чл. 60 от ЗКооп., вр. с чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответната кооперация да му заплати сумата от общо 3449.00 лв. (след изменение на предявения иск, направено в открито съдебно заседание на 10.10.2019г.), представляваща незаплатено възнаграждение за месец март, за месец април и за 18 работни дни от м. май 2019г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира и присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че по силата на договор за възлагане на управление от м. март 2017г. работил като Председател на ответната кооперация. На 05.04.2019г. било проведено общо събрание, на което за председател бил избран Й.В.. Независимо от избора на новия председател, ищецът останал на работа до вписването на същия в Търговския регистър, тъй като новият председател можел да представлява кооперацията пред трети лица единствено и само след вписването му като такъв. Ищецът ежедневно ходил на работа, тъй като поради невписването на новоизбрания председател, той не можел да подписва документи, включително и счетоводни такива; всички справки и декларации, включително и към НАП, ги подписвал ищецът, като съответно продължавал да носи и отговорността за това. Вписването на новоизбрания председател станало на 27.05.2019г., като веднага на следващия ден ищецът му прехвърлил всички права, включително и електронния подпис.
Въпреки, че ищецът на практика продължил да представлява ответната кооперацията в продължение на два месеца и двадесет и седем дни, от които осемнадесет работни дни през м. май, не му било изплатено изцяло договореното възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната кооперация, с който се оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен.
Ответникът не отрича, че ищецът е бил избран за председател на РПК „Рила“ по силата на решение на общото отчетно-изборно годишно събрание на кооперацията, проведено на 30.03.2017г. Твърди, обаче, че ищецът не е изпълнявал тази длъжност до 27.05.2019., а до 05.04.2019г., когато неговите правомощия са били прекратени по силата на Решение № 6, обективирано в Протокол от отчетно-изборно събрание на РПК „Рила” от 05.04.2019г. Считано от тази дата ищецът е освободен от длъжност, без да бъде освобождаван от отговорност, тъй като именно това е моментът, в който правоотношението между страните е било прекратено. Решението за освобождаване на ищеца от 05.04.2019г. е породило действие веднага, а вписването на това обстоятелство в Търговски регистър е ирелевантно за отношенията между страните и има само оповестително действие спрямо третите лица.
На това основание, ответникът счита, че искът за възнаграждение за месеците април и май 2019г. е неоснователен, тъй като касае период, в който правоотношението между страните е преустановило своето действие на основание Решение № 6, обективирано в Протокол от отчетно-изборно събрание на РПК „Рила” от 05.04.2019г. Ответникът счита, че ищецът не разполага с право да получи претендираното от него възнаграждение и за месец март 2019г., тъй като претенцията му е недоказана.
Отделно от това, при условията на евентуалност (в случай, че съдът приеме, че е претендираното от ищеца възнаграждение е дължимо), ответната кооперация прави възражение за прихващане на свое ликвидно и изискуемо вземане към ищеца в размер на 3897.00 лв., представляващо дължимата съгласно чл. 28б от ЗК и чл. 38 от Устава на РПК „Рила“, но невнесена от ищеца гаранция в размер на тримесечното му възнаграждение при избирането му за председател.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната
цялост, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства (Протокол от Общото отчетно-изборно събрание на РПК „Рила“, проведено на 30.03.2017г., Протокол от Общото отчетно-изборно събрание на РПК „Рила“, проведено на 05.04.2019г., Устав на РПК „Рила“) и справка в Търговския регистър, се установява че ищецът е бил избран за председател на ответната кооперация по силата на решение на общото отчетно-изборно годишно събрание, проведено на 30.03.2017г. На 05.04.2019г. било проведено общо събрание, на което бил избран нов председател-Й.И.В.. Вписването на новоизбрания председател в Търговския регистър е направено на 27.05.2019г.
От представените от ищеца и приети като доказателство по делото Искане за прекратяване на квалифицирано удостоверение относно квалифициран електронен подпис с титуляр В. Димитръв А. и разпечатка на регистриращия орган, издадени от „Информационно обслужване“ АД, е видно, че електронният подпис на В.Д.А., ползван в качеството му на представител на ответната кооперация, е деактивиран на 28.05.2019г., а от 29.05.2019г. е активен електронния подпис на новоизбрания председател на кооперацията-Й.В..
Видно от заключението на вещото лице Ш. по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че съгласно Решение № 7/02.11.2017г. на Управителния съвет на РПК „Рила“ е определено да се начислява и изплаща на председателя на кооперацията месечно възнаграждение в размер на две минимални работни заплати за страната. За 2019г. възнаграждението на ищеца е в размер на 1250.00 лв., което включва и осигуровки в размер на 130.00 лв., които са за сметка на работодателя. В счетоводството на кооперацията за м. март 2019г. има начислено възнаграждение на ищеца в размер на 1250.00 лв., но същото е платено частично, в размер на 176.00 лв. с РКО № 746/24.06.2019г. Дължимият остатък от възнаграждението за м. март е в размер на 1074.00 лв. За месеците април и май 2019г. в счетоводството на ответната кооперация не е начислявано възнаграждение на ищеца, понеже същият е освободен от длъжност на 05.04.2019г. Претендираното брутно възнаграждение на ищеца за м. април 2019г. е в размер на 1250.00 лв., а за периода от 01.05.2019г. до 27.05.2019г., т.е. за 18 работни дни, е в размер на 1125.00 лв.
Видно от представените от ищеца четири броя фишове за заплата, ответната кооперация е начислявала и заплащала възнаграждение в размер на 1250.00 лв., на основание „Договор за управление и контрол“ за месеците януари и февруари 2019г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 60 от ЗКооп., вр. с чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Създаденото въз основа на избора от ОС правоотношение между кооперацията и председателя не е по трудов договор. В този смисъл е и приетото в ТР № 4/2005 от 05.04.2006 г. на ВКС по т.д.№ 4/2005 г.на ОСГТК. При нарушение на права на председателя на кооперацията, като орган на кооперацията, защитата следва да се осъществи с иск по чл. 58 или чл. 60 ЗК.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗК председателят на кооперацията, който е и председател на управителния съвет, се избира измежду членовете на кооперацията от общото събрание - чл. 15, ал. 4, т. 2а ЗК. В закона не е уредено дали с избрания за председател се сключва договор и какъв точно договор /трудов или граждански/, но несъмнено такъв договор следва да се сключи, тъй като едностранното волеизявление на общото събрание не поражда задължения за избрания за председател да изпълнява тази длъжност, а за това е необходимо и неговото съгласие. Взаимното съгласие на двете страни представлява съглашение по смисъла на чл. 8 ЗЗД, т.е. договор. Законът не забранява този договор да бъде и трудов, стига да е спазена писмената форма за валидност по чл. 62, ал. 1 КТ. Допустим е и граждански договор за управление с оглед функциите на председателя и на УС по чл. 26 и чл. 21 ЗК, подобно на договорите с органите на търговските дружества, който договор съчетава елементи на договор за поръчка и изработка, доколкото освен, че се поемат задължения за извършване на правни действия /по управление и представителство на кооперацията/, но може да се уговори и постигането на определени стопански резултати. Същевременно, законът не изисква като необходим елемент на този договор уговарянето на възнаграждение. Напълно допустимо е подобен договор да бъде и безвъзмезден, а и договорът за поръчка по правило е безвъзмеден /чл. 280 ЗЗД/, като само ако е изрично уговорено може да е възмезден - чл. 286 ЗЗД. За действителността на подобен граждански договор законът не е установил форма за валидност, т.е. той може да бъде и устен, като неговото съдържание може да се доказва с всички допустими доказателствени средства. В случая, от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана ССчЕ, съдът намира за установено, че вследствие избора на ищеца за председател на ответната кооперация, между страните е възникнало договорно правоотношение по договор за управление и контрол, съгласно който ищецът се е съгласил да изпълнява длъжността Председател на кооперацията, а последната се е задължила да му заплаща възнаграждение в размер на 1250.00 лв. месечно.
Ищецът е избран за председател на кооперацията с решение на общото събрание от 30.03.2017г., видно от Протокол от Общото отчетно-изборно събрание на РПК „Рила“, проведено на 30.03.2017г., което обстоятелство не е спорно между страните. Вписването на това решение в търговския регистър няма конститутивно действие /такова не е предвидено в ЗК/, а има само оповестително и защитно действие спрямо трети добросъвестни лица, с които кооперацията влиза в правоотношения - чл. 7 ЗТР. Не се спори, че ищецът е дал съгласието си да бъде избран на този пост, както и че от този момент е започнал реално да изпълнява и функциите си. Следователно, от момента на избора следва да се приеме за сключен и гражданският договор между ищеца и ответната кооперация. Този договор е бил прекратен с решението на общото събрание от 05.04.2019., с който ищецът е бил освободен от тази длъжност, след като е избран нов председател. Без значение е дали фактически ищецът е продължил да изпълнява старите си функции до вписването на това решение и встъпването на новия председател, тъй като и да го е правил, това е било без правно основание предвид вече прекратения от общото събрание граждански договор - не се твърди, а и няма данни общото събрание да е дало съгласие ищецът да изпълнява функциите на председател до вписването на новия председател в Търговския регистър. Както се посочи по-горе, това вписване няма конститутивно действие, а само оповестително и защитно действие спрямо трети добросъвестни лица, с които кооперацията влиза в правоотношения.
Следователно, договорно правоотношение е съществувало между страните в периода 30.03.2017г.-05.04.2019г.,по силата на което ищецът е изпълнявал функциите на председател на кооперацията и срещу това му се дължи договореното месечно възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, ответната кооперация дължи на ищеца неизплатената част от възнаграждението му за месец март 2019г. в размер на 1074.00 лв., както и възнаграждение за 5 /пет/ работни дни от месец април 2019г., в размер на 312.50 лв., или общо сума в размер на 1386.50 лв. Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяванне на иска-05.08.2019г. до окончателното плащане. До този размер предявеният иск с правно основание чл. 60 от ЗКооп., вр. с чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над сумата от 1386.50 лв., до пълния предявен размер от 3449.00 лв., или в частта относно заплащане на възнаграждение за периода от 05.04.2019г. до 27.05.2019г., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Частичното уважаване на главния иск налага разглеждане на предявеното от ответната кооперация при условията на евентуалност възражение за прихващане със свое ликвидно и изискуемо вземане към ищеца в размер на 3897.00 лв., представляващо дължимата съгласно чл. 28б от ЗК и чл. 38 от Устава на РПК „Рила“, но невнесена от ищеца гаранция в размер на тримесечното му възнаграждение при избирането му за председател. Съдът намира така направеното възражение за прихващане за неоснователно. В решение № 73 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 897/2009 г., I т. о., ТК, е прието, че елементите на фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение от договорно неизпълнение, което всъщност се удовлетворява чрез задържане на гаранцията (респ. с предяваване на иск за обезщетяването им), включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна, настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Преките и предвидими вреди са тези, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението. В случая нито се твърди, нито има данни по делото ищецът да е причинил вреди на ответната кооперация при изпълняване на задълженията си като управител на същата.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважения размер на исковете в размер на общо 311.78 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на иска, в размер на 358.80 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Кооперация „Районна потребителна кооперация
„Рила““, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Рила, ул. „Христо
Смирненски“ № 5, общ. Рила, обл. Кюстендил, да заплати на В.Д.А., ЕГН:
**********, с адрес: *** размер на 1 386.50 лв. (хиляда триста
осемдесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатеното му възнаграждение
като председател на кооперацията за месец март и за 5 /пет/ работни дни от м. април
2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска-05.08.2019г. до окончателното плащане, КАТО за разликата над
уважения размер от 1 386.50 лв., до претендирания от ищеца размер от 3 449.00 лв. (три хиляди четиристотин четиридесет и девет
лева), ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ приетото за съвместно
разглеждане възражение за прихващане, предявено от Кооперация „Районна
потребителна кооперация „Рила““, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.
Рила, ул. „Христо Смирненски“ № 5, общ. Рила, обл. Кюстендил срещу В.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, със сумата от 3897.00 лв.,
представляваща дължимата съгласно чл. 28б от ЗК и чл. 38 от Устава на РПК
„Рила“, но невнесена от ищеца гаранция в размер на тримесечното му
възнаграждение при избирането му за председател.
ОСЪЖДА Кооперация „Районна потребителна кооперация „Рила““, ЕИК:
*********, със седалище и адрес: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ № 5, общ.
Рила, обл. Кюстендил, да заплати на В.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски
по делото в размер на 311.78 лв.
(триста и единадесет лева и седемдесет и осем стотинки), съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА В.Д.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Кооперация „Районна потребителна кооперация „Рила““, ЕИК:
*********, със седалище и адрес: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ № 5, общ.
Рила, обл. Кюстендил, разноски по делото в размер
на 358.80 лв. (триста и петдесет и осем лева и осемдесет стотинки), съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: