Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ………./22.11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание
на 22.11.2018 година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 104/2018
г. по описа на ВОС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „П и Н Транс” ЕООД гр.
София, с която предявени искове против „ТКВ 2” ЕООД гр. Варна и „Велостранс” АД Република Гърция за солидарното осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 14 596.88 евро по фактури,
издадени за осъществен международен транспорт на стоки, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното им
изплащане, както и мораторни лихви за забава
плащането по всяка от издадените фактури, описани в исковата молба от датата на
падежа по всяка фактура до 11.01.2018 г. в общ размер на 1 340.93 евро.
Претендират се и разноските по делото. Цената на всеки от обективно кумулативно
съединените искове е както следва: главница 14 596.88 евро, лихва
1 340.93 евро.
Препис от исковата молба е редовно връчен по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на ЕП и Съвета на ответника „Велостранс“ – Република Гърция на 13.07.2018 г.. С молба вх. № 26858/19.09.2018 г. страната е релевирала искане за продължаване на срока за подаване на отговор, което е оставено без уважение с Разпореждане № 9502/09.10.2018 г., като подадено след срока, чието продължаване се иска.
След изтичане на срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от „Велотранс“ – Република Гърция, с който е извършено възражение за неподведомственост на спора, с твърдения, че на основание чл. 4 от КМЧП българският съд не е компетентен да разгледа делото. На първо място, ответникът твърди, че процесният договор за встъпване в дълг, с който другият ответник „ТКВ 2“ ЕООД се е задължил солидарно да отговаря за изпълнение на задължението, произтичащо от договорите за превоз на стоки между П и Н Транс” ЕООД и „Велостранс” АД, представлява такъв за поръчителство по чл. 138 от ЗЗД, чиито преклузивен срок е изтекъл, поради което производството по него подлежи на прекратяване. На следващо място, ответното дружество излага становище, че договорът от 03.02.2017 г. за встъпване в дълг е съставен за целите на процеса, само за да се обоснове компетентността на българския съд, като по този начин се изключи компетентността по местоживеене на главния длъжник. В условията на евентуалност оспорва истинността на документа от 03.02.2017 г., като на основание чл. 190 от ГПК релевира искане ищеца да бъде задължен да представи оригинал от същия, за установяване на неговата автентичност.
Като подаден след срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, отговорът на ответното дружество не следва да бъде обсъждан по същество на релевираните възражения относно основателността на иска, но същия следва да бъде ценен като явяване за да се оспори компетентността на съда, по смисъла на чл. 26, т. 1, изр. II от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
Доколкото ищецът не е посочил на разпоредбата на кой акт на Правото на ЕС или международна конвенция основава компетентността на българския съд, следва да му бъде дадена възможност да посочи конкретно и еднозначно текста на нормативния акт, който определя подведомствеността на делото.
Видно от съдебната практика на СЕО, установена с решение от
4 март 1982 г., Effer (38/81, EU:C:1982:79), поддържана
и в мотивите на решение на СЕС по дело С-366/13 г. компетентността на
националния съд да се произнася по свързани с даден договор въпроси включва и
компетентността му да преценява дали са налице съществените елементи на самия
договор, като една такава преценка е абсолютно необходима, за да може
сезираната национална юрисдикция да провери компетентността си по Регламент №
44/2001 /отменен с Регламент 1215/2012 на ЕП и Съвета/. По изложените
съображения, за да бъде извършена проверка на истинността на договора за
встъпване в дълг от 03.02.2017 г.,
ищецът следва да бъде задължен на основание чл. 190 от ГПК да го представи в
оригинал, като преди това потвърди дали ще се ползва от него.
Предвид гореизложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от отговора на искова молба от „Велостранс”
АД- Република Гърция заедно с приложенията към него на ищеца по спора. УКАЗВА на „П и Н Транс” ЕООД, че в двуседмичен срок от получаването му следва:
1. Изложи становище по възраженията на ответника за некомпетентност на българския съд да разгледа повдигнатия пред него спор;
2. Посочи ясно и еднозначно на разпоредбата на кой акт на Правото на ЕС или международна конвенция основава компетентността на българския съд, като посочи конкретния текст на нормативния акт.
3. Потвърди дали ще се ползва от представения по делото договор за встъпване в дълг от 03.02.2017 г., като ако отговорът е положителен – на основание чл. 190 от ГПК представи същия в оригинал.
След депозиране на становище от ищеца или след изтичане на срока за такова, делото да се докладва за произнасяне от съдията-докладчик.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: