Решение по дело №466/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по касационна жалба на Т. И. В., понастоящем в Затвор – Пазарджик, чрез адв. В. С. против Решение № 892/05.03.2024 г., постановено по адм.д. № 1088/2023 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена исковата молба на лишения от свобода Т. И. В., с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. (ведно със законната лихва от 01.05.2020 г. до крайното изплащане) против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, отнасящ се за периода на престоя му в Затвора – Пловдив от 01.05.2020 г. до 19.04.2023 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, явява се лично, доведен от органите на ОЗ „Охрана“-Пазарджик. По делото е постъпила писмена защита с вх. № 4826/29.05.2024 г. от адв. С., като пълномощник на касационния жалбоподател, в която поддържа касационната жалба и моли за отмяна на процесното решение.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, представлява се от юрк. Р., който счита касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на Административен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, XI с-в като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Административен съд – Пазарджик, V с-в, е установил правилно фактическата обстановка, а именно, че за периода от 01.05.2020 г. до 14.08.2020 г., ищецът не е пребивавал в Затвор – Пловдив. От получени справки, представени от служители на затвора, се установява, че ищецът е постъпил в Затвор – Пловдив на 14.08.2020 г. и е пребивавал там до 19.04.2023 г., на която дата е преместен в Затвор – Пазарджик.

От приетите по делото писмени доказателства относно условията, в които е пребивавало лицето, е установено, че по време на множество от престоите на ищеца в пенитенциарното заведение му е било осигурено жизнено пространство от над 4 кв.м. жилищна площ. В други периоди това пространство е било малко под тази площ, но през целия процесен период винаги е било над установения в практиката на ЕСПЧ минимум от 3 кв.м., над който Европейският съд приема, че лишените от свобода не са подложени на нечовешко и унизително отношение поради пренаселеност. (Муршич срещу Хърватия, 7334/13, Решение (Голяма камара), 20/10/2016, § 75-78). Видно от подробно изложената информация за различните килии, в които е живял е, че е разполагал с легло, тип „вишка“, като е било възможно свободното движение между мебелите. Тези изводи не са били опровергани от показанията на свидетеля Р.. Преди всичко свидетелят не е уточнил в коя килия и колко време е пребивавал заедно с ищеца, доколкото последният в процесния период е пребивал в четири различни спални помещения.

Килиите, в които е бил настаняван, са разполагали със санитарен възел, със студена и топла вода. В помещенията е постъпвала естествена светлина, съобразно жизнените стандарти, като същите са били отоплявани в необходимата степен през студените периоди на годината. Периодично са предприемани дезинсекционни и дератизационни мерки. В килиите, в които е пребивавал в Затвор – Пловдив непосредствено преди настаняването му е бил извършен основен ремонт. Стаите са оборудвани с нови легла, поставени са били маси, столове и шкафчета. Поради извършени умишлени злонамерени действия много от мебелите, а и другите подновени вещи са били увредени или унищожени и това е наложило допълнителни ремонти и осигуряване на нов инвентар. Своевременно са подменяни течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела. През отоплителните сезони е било достатъчно топло, тъй като е имало централно – локално парно отопление. В тази връзка съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Р., че през дълъг период от време устройството за затваряне на прозореца (в килията, в която са пребивавали с ищеца) е било счупено и не е било поправяно, и съответно прозорецът е бил постоянно открехнат. Напротив, съдът е дал вяра на сведенията на служителите на затвора, според които подобни повреди са отстранявани своевременно.

По делото са представени и множество справки от страна на ответника, с които се установяват условията на пребиваване в Затвора – Пловдив. Същите са приети като неоспорени по делото и поради това удостоверяват изложените в същите факти и обстоятелства.

Въз основа на тези факти от първоинстанционния съд е прието, че през процесния период на престой на ищеца в Затвора – Пловдив, той е бил поставен в адекватни за затворническия живот битови условия и не е преживял някакви значителни лишения, които в своята съвкупност да преминават прага на нормалното човешко съществуване и да представляват нечовешко или унизително отношение.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, като правилно е установил, че от страна на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ в сочения исков период не са извършени визираните нарушения, за които да се дължи обезщетение по реда на чл. 284 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като съобразно ал. 2 от същата разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че от страна на ищеца по делото не е доказано в исковия период последният да е бил поставян в посочените по-горе неблагоприятни условия на живот. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на лицето са осигурявани необходимата жилищна площ и нормални условия, в това число санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, при които лицето да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода. Правилно от инстанцията по същество е прието, че по делото не е установено наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, каквито твърдения са наведени от ищеца в исковата му молба, доколкото и по делото са представени договори за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация, ведно с протоколи за реалното им осъществяване.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че са останали недоказани твърденията на ищеца за наличието в килиите, в които е живял на мухъл и влага, предвид наскоро правеният ремонт и доброто проветрение в килиите, които са изключили възможността за появата на мухъл и влага. Несъстоятелни са и твърденията на ищеца, че се е налагало лишените от свобода да сушат изпраните си дрехи в спалните помещения, което е овлажнявало въздуха в тях. Затворът е разполагал с пералня и сушилня, ползвани по определен график, който е приложен по делото. В този смисъл, правилно първостепенният съд е приел, че показанията на свидетеля Р. са преувеличени и представени по начин, сякаш битовите условия са били нетърпими, докато всъщност, същите са били адекватни и са отговаряли на общите стандарти за достойно човешко съществуване.

На следващо място, правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано и твърдението в исковата молба за липса в процесния период на условия за раздвижване. От събраните по делото доказателствата, в това число и от приложения график, се установява, че на ищеца и на останалите лишени от свобода е осигуряван престой на открито. Нещо повече, групата на ищеца е разполагала с обособена спортна зала, която е ползвана по определен ред.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обуславя незаконосъобразност на обжалваното решение.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, както и е постановил обосновано решение, прилагайки правилно материалния закон. Решението на Административен съд – Пазарджик, V с-в, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик, XI – състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 892/05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1088/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.