РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Търговище, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20243530101054 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск от ищеца П. Х. В. от гр.
Търговище против ответник: „АПС БЕТА България“ ЕООД, по реда на
чл.439 ГПК във вр. чл.124 ал.1 ГПК, че не дължи вземане за сумата в размер
на 6394.70 лв. представляваща неизпълнено задължение по договор за
кредит, тъй като вземането е погасено поради изтичане на 3- и 5-годишна
давност.
Ищецът твърди в исковата си молба, че по реда на заповедни
производства, както следва Ч.гр.д. № 788/2010, Ч.гр.д. № 1475/2009 и Ч.гр.д.
№ 1473/2009, и трите по описа на Районен съд-Търговище, е осъден да
заплати на „ ТИ БИ АЙ кредит“, със сегашно наименование „ТИ БИ АЙ
Банк“, сумата от 6394.70 лв.
За всяко от заповедните производства са издадени и изпълнителни
листи, както следва: по Ч.гр.д. № 788/2010 - Изпълнителен лист от
11.06.2010г. за сумата от 1089 лв. ведно със законната лихва;
по Ч.гр.д. № 1475/2009- Изпълнителен лист от 10.12.2009г. за сумата от
453лв, ведно със законната лихва;
по Ч.гр.д. № 1473/2009 - Изпълнителен лист от 22.06.2010 г., за сумата
от 130 лв., ведно със законната лихва.
Вероятно, на „ ТИ БИ АЙ кредит“, със сегашно наименование „ТИ БИ
1
АЙ Банк“ ЕАД, е прехвърлило с договор, вземанията си на ответника „АПС
БЕТА България“ ЕООД.
По този повод срещу ищеца са предприети и принудителни действия,
като е образувано ИД 1297/2024 г. по описа на ЧСИ А. З.
За всяка една от сумите, е започнала да тече погасителна давност от
момента на издаването на изпълнителният лист.
Съгласно императивната норма на чл. 110 ЗЗД: „С пет годишна давност
се погасяват всички вземания, освен ако в закона не е предвидена по-кратка
давност.“
Съобразно трайно установената практика на ВКС, давността за всяко
едно задължение се погасява по давност. Съобразно същата практика е
предвидено едно изключение, а именно въведеното правило с Решение
50200/14.11.2022 ВКС, постановено по ГД 673/2020 на 3-то ГО ВКС. Съгласно
цитираното решение „погасителната давност е санкция за кредитор, който
бездейства да упражни правото си и тя няма приложение там, където
кредиторът е възпрепятстван от законови разпоредби да предприеме действия
за упражняването на това право.“
За всички вземания на кредитора „АПС БЕТА България“ ЕООД е
изтекла предвидената в закона давност.
Изпълнителният лист от 11.06.2010г. по Ч.гр.д. № 788/2010, за сумата
от 1089 лева, ведно със законната лихва, е установил задължение на ищеца по
отношение на кредитор от датата 11.06.2010г. От същата дата е започнала да
тече и погасителната давност, на която се позовава ищеца по-горе. Видно от
изпълнителният лист от момента на издаването му до момента на образуване
на изпълнителното дело - 10.07 2024г. са изтекли 14 години, с оглед на което и
с оглед предприетите изпълнителни действия, за ищеца се явява правният
интерес да заведе настоящият иск за недължимост на изпълнение поради
погасяване на задължението по давност.
Изпълнителен лист от 10.12.2009г. по Ч.гр.д. № 1475/2009, за сумата
от 453 лв., ведно със законната лихва, е установил задължение на ищеца по
отношение на кредитор от дата 10.12.2009г. От същата дата е започнала да
тече погасителната давност, на която се позовава ищеца по-горе. Видно от
изпълнителният лист от момента на издаването му до момента на образуване
на изпълнителното дело - 10.07 2024г. са изтекли повече от 14 години, с оглед
на което и с оглед предприетите изпълнителни действия, за ищеца се явява
правният интерес да заведе настоящият иск за недължимост на изпълнение
поради погасяване на задължението по давност.
Изпълнителен лист от 22.06.2010 г. по Ч.гр.д. № 1473/2009, за сумата от
130 лв., ведно със законната лихва, е установил задължение на ищеца по
2
отношение на кредитор от дата 22.06.2010 г. От същата дата е започнала да
тече погасителната давност, на която се позовава ищеца по-горе. Видно от
изпълнителният лист от момента на издаването му до момента на образуване
на изпълнителното дело -10.07 2024г. са изтекли 14 години, с оглед на което и
с оглед предприетите изпълнителни действия, за ищеца се явява правният
интерес да заведе настоящият иск за недължимост на изпълнение поради
погасяване на задължението по давност.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че НЕ ДЪЛЖИ цитираните суми по
конкретно посочените изпълнителни листове - Изпълнителен лист от
11.06.2010г. по Ч.гр.д. № 788/2010г.; Изпълнителен лист от 10.12.2009г. по
Ч.гр.д. № 1475/2009г. и Изпълнителен лист от 22.06.2010 г. по Ч.гр.д. №
1473/2009г., всички по описа на РСТ, поради новонастъпили факти, именно
– погасяване по давност.
Редовно призован ищецът не се яви лично в открито заседание и се
представлява от пълномощника си – адв. Ц. И. от АК-Търговище, който
поддържа иска така, както е предявен.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба подаде в срока и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска изцяло за
неоснователен. Ответникът не оспорва, че по посочените 3 бр. Ч.гр.д. - Ч.гр.д.
№ 788/2010, Ч.гр.д. № 1475/2009 и Ч.гр.д. № 1473/2009г. по описа на РСТ са
издадени 3 бр. изпълнителни листи за посочените в тях суми.
Възраженията на ответника са следните:
На 07.06.2008 г., е сключен Договор за кредит № ********** между
ищеца -П. Х. В., и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и
предходно наименование „Транзакт Юръп“ ЕАД). Съгласно договор за Цесия,
подписан на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД ( предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД), цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, цесионер, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило вземането по
посочения договор. Длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в
процесния договор срок. Въз основа на изпълнителен лист издаден по Ч.гр.д.
№ 778/2010 г., по описа на PC-Търговище, по силата на който ищецът е осъден
да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ посочените в изпълнителния лист суми.
На 18.04.2008 г., е сключен Договор за кредит № ********** между
ищеца - П. Х. В., и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и
предходно наименование „Транзакт Юръп“ ЕАД). Съгласно договор за Цесия,
подписан на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ НАД ( предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД), цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, цесионер, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило вземането по
3
посочения договор. Длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в
процесния договор срок. Въз основа на изпълнителен лист издаден по Ч.гр.д.
№ 1475/2009 г., по описа на PC-Търговище, по силата на който ищеца е осъден
да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ посочените в изпълнителния лист суми.
На 02.07.2008 г., е сключен Договор за кредит № ********** между
ищеца - П. Х. В., и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и
предходно наименование „Транзакт Юръп“ ЕАД). Съгласно договор за Цесия,
подписан на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД ( предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД), цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, цесионер, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило вземането по
посочения договор. Длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в
процесния договор срок. Въз основа на изпълнителен лист издаден по Ч.гр.д.
№ 1473/2009 г., по описа на PC-Търговище, по силата на който ищеца е осъден
да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ посочените в изпълнителния лист суми.
По горепосочените изпълнителни листове е образувано изпълнително
дело 1495/2012, по описа на ЧСИ А. Т., изпратено на ЧСИ Р. Р. на 13.05.2018г.
и образувано под № ИД 7107/2018г., по описа на ЧСИ Р. Р..
На 22.07.2024г. делото е прехвърлено по компетентност при ЧСИ А. З.
под № ИД 1297/2024г.
С издаването на изпълнителния лист за вземането, давността е
прекъсната и е започнала да тече нова давност. С образуването на ИД
1495/2012 по описа на ЧСИ А. Т., давността е прекъсната и е спряла да тече по
време на изпълнителните производства, съгласно ППВС № 3/1980 г. Съгласно
решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV гр.
о., извършената с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за
изгубило сила, отмяна на постановлението поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015 г.; до тази дата приложимо
е предходното тълкуване, т. е. по време на изпълнителното производство
давността не тече. Следователно до 26.06.2015 г. погасителната давност по
изпълнителните дела е спряла да тече.
След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС:
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на
изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно
- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК/.
4
Изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес,
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Поради това съгласно т. 10 на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
Молби за действия от страна на „АПС Бета България“ депозирани на
11.02.2019г., 05.04.2019г., 08.07.2019г., 8.11.2022г., 24.11.2022г., 26.10.2023г.
като по същите са извършени действия, сред които запори на банкови сметки
и запор на трудово възнаграждение.
За посочените периоди следва да се вземе предвид и че за периода от 13
март 2020 г. до 13 юли 2020 г. давността е спряла да тече съгласно чл. 3 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2023г. постановено по
Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС: „Погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция.“
Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от
процесуален характер, изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. Перемпирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и
се отчита при възражение за изтекъл давностен срок - Решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. За прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение, е погасено поради давност Решение № 325 от 13.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК. В този смисъл е и Решение № 37 от
5
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК: "когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. "
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, искането за извършване
на действие по събиране на вземането също прекъсва погасителната давност.
Независимо, че предприетите действия за събиране на публичните вземания
не са дали резултат и същите не са били удовлетворени, приложение следва да
намери приетото в мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК - кредиторът трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. От това следва, че и изпълнителните действия, които не са довели до
реално изпълнение върху имущество на длъжника, също представляват
предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват
давността на основание чл. 116, б. ”6" ЗЗД. Те не са правно нищо, а
демонстрират ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано и
съставляват действия, които прекъсват давността - така изрично Определение
№ 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о., ГК. Поради това,
видно от горната хронология по предприети и искани действия, погасителната
давност е прекъсвана многократно и е започвала да тече нова петгодишна
погасителна давност.
Във връзка с гореизложеното, отделно от цитираните Решения на ВКС,
посочва и константна практика на съдилищата: напр. Решение №
12134/10.07.2023г., постановено по Гр.д. № 8945/2023г., по описа на СРС, 167
състав; Решение № 13796/10.08.2023г., постановено по Гр.д. № 6640/2022г., по
описа на СРС, 150 състав; Решение № 2247/15.02.2023г., постановено по Гр.д.
№ 16428/2022г., по описа на СРС, 29 състав.
Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца на пълномощника му. Редовно призован ответникът
6
няма упълномощен процесуален представител в открито заседание.
Постъпило е писмено становище Вх.рег.№ 3437/20.11.2024г., с което поддържа
писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно обстоятелството, че ищецът е имал три бр. сключени
договори за кредит с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и
предходно наименование „Транзакт Юръп“ ЕАД) , както следва:
На 07.06.2008 г. е сключен Договор за кредит № **********.
Длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в процесния договор
срок. Въз основа на изпълнителен лист издаден по Ч.гр.д. № 778/2010 г., по
описа на PC-Търговище, по силата на който ищецът е осъден да заплати на
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД посочените в изпълнителния лист суми.
На 18.04.2008 г., е сключен Договор за кредит № ********** .
Длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в процесния договор
срок. Въз основа на изпълнителен лист издаден по Ч.гр.д. № 1475/2009 г., по
описа на PC-Търговище, по силата на който ищеца е осъден да заплати на „Ти
Би Ай Кредит“ ЕАД посочените в изпълнителния лист суми.
На 02.07.2008 г., е сключен Договор за кредит № **********.
Длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в процесния договор
срок. Въз основа на изпълнителен лист издаден по Гр.д. № 1473/2009 г., по
описа на PC-Търговище, по силата на който ищеца е осъден да заплати на „Ти
Би Ай Кредит“ ЕАД посочените в изпълнителния лист суми.
Съгласно договор за Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Транзакт
Юръп“ ЕАД ( предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД) - цедент и
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесионер, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
придобило вземанията по посочените договори.
От приложеното към настоящото гр. дело копие от Изпълнително дело
/ИД/ № 1495/2012г. по описа на ЧСИ А. Т., рег.№ 877 на КЧСИ, с район на
действие-Окръжен съд-Шумен, което е образувано по молба от 14.09.2012г., и
е преобразувано в Изпълнително дело /ИД/ № 7107/2018г. по описа на ЧСИ
Р.Р., рег.№ 931 на КЧСИ, с район на действие ОС-Шумен се установи
безспорно следното:
На 11.06.2010г. е издаден изпълнителен лист въз основа на
разпореждане № 2225/11.06.2010г. по Ч.гр.д. № 788/2010г. по описа на РСТ,
съгласно който осъжда П. Х. В. да заплати на кредитора „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД сумата от 1089.27 лв. главница по ДПК, ведно със законната лихва,
считано от 20.05.2010г. до окончателното изплащане; сумата от 114.01 лв.-
договорна лихва за периода от 21.05.2008г. до 22.03.2010г.; сумата от 22.06
7
лв.-лихва за забава за периода от 21.05.2008г. до 22.03.2010г., както и сумата
от 25 лв.-разноски за държавна такса и 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
На 10.12.2009г. е издаден изпълнителен лист въз основа на
разпореждане № 3170/10.12.2009г. по Ч.гр.д. № 1475/2009г. по описа на РСТ,
съгласно който осъжда П. Х. В. да заплати на кредитора „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД сумата от 453.33 лв.-по договор за финансиране; сумата от 27.85 лв.-
лихва от 15.10.2008г. до 05.11.2009г. , ведно със законната лихва от
05.11.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125 лв. – разноски
по делото.
На 22.06.2010г. е издаден изпълнителен лист въз основа на решение №
48/26.02.2010г. по Гр.д. № 1473/2009г. по описа на РСТ, съгласно който осъжда
П. Х. В. да заплати на кредитора „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата в размер на
125 лв.-направени по делото разноски и 5 лв. – държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
От справката от САС „Съдебно деловодство“ при РСТ е видно, че
първите два визирани по-горе изпълнителни листи са издадени в хода на
заповедно производство по чл.410 ГПК по Ч.гр.д. № 788/2010г. и №
1475/2009г. , а последният изпълнителен лист е издаден по силата на влязло в
сила на 07.04.2010г. решение по предявен иск по реда на чл.422 ГПК по Гр.д.
№ 1473/2009г. , и трите по описа на РСТ, като и трите дела са унищожени през
2016г.,поради изтекъл срок на съхранение.
Безспорно е, че с молба Вх.№ 3536/25.05.2015г. от „АПС Бета
България“ ЕООД е уведомен ЧСИ А. Т. за сключения договор за цесия между
„Транзакт Юръп“ ЕАД с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, в
качеството си на цедент и „АПС Бета България“ ЕООД в качеството си на
цесионер, по силата на който „АПС Бета България“ ЕООД е придобило всички
вземания по всички дела, посочени в Приложение № 1. Към молбата до ЧСИ
са приложени Споразумение за покупко-продажба и прехвърляния на
вземания от 23.02.2015г., потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99 ал.3
ЗЗД и извадка от Приложение № 1.
От писмените доказателства по приложеното към настоящото гр. дело
копие от Изпълнително дело /ИД/ № 1495/2012г. по описа на ЧСИ Асен
Тонев, образувано на 14.09.2012г., преобразувано в Изпълнително дело /ИД/
№ 7107/2018г. по описа на ЧСИ Р. Р., рег.№ 931 на КЧСИ, с район на действие
ОС-Шумен, се установи, че са извършени хронологично следните действия
от взискателя и от ЧСИ:
-Съобщение от 17.09.2012г. до НАП-ТД-Търговище за справка и
удостоверение за движимо и недвижимо имущество, открити банкови сметки
8
и трудови договори на длъжника; като получените удостоверения от НАП са
присъединени по из.дело от 01.10.2012г.
-Покана за доброволно изпълнение до длъжника от 17.09.2012г., с
обратна разписка, върната от 09.10.20123г. като непотърсена от получателя;
-Покана за доброволно изпълнение до длъжника от 23.04.2015г., с
обратна разписка, върната от 28.06.2015г. като получателят се е преместил
на друг адрес;
-Молба от 11.02.2019г. от взискателя до ЧСИ за извършване на справка
в БНБ за регистрирани банкови сметки на името на длъжника и такава справка
е получена в същия ден на 11.02.2019г.;
-Молба от 05.04.2019г. от взискателя до ЧСИ за извършване на справка
в БНБ за регистрирани банкови сметки на името на длъжника и такава справка
е получена в същия ден на 05.04.2019г.;
-Запорни съобщения от ЧСИ от 12.06.2019г., изпратени до
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, до „Първа Инвестиционна банка“ АД;
като отговорите от банките са входирани при ЧСИ на 24.06.2019г. от
„ПИБ“АД и на 28.06.2019г. от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
-Съобщение от ЧСИ до длъжника от 12.06.2019г. за налагане на запор
в посочените банки;
-Молба от 08.07.2019г. от взискателя до ЧСИ за насрочване и
извършване на опис на движимо имущество на длъжника;
-Молба от 08.11.2022г. от взискателя до ЧСИ за извършване на справка
за трудови договори и налагане на запори по тях /справката е от 11.11.2022г./
и за извършване на справка в КАТ за собственост на МПС на длъжника и
налагане на запор върху него.;
-Молба от 24.11.2022г. от взискателя до ЧСИ за извършване на
справка за трудови договори и налагане на запори по тях /справката е от
01.12.2022г./;
-Искане за справка за МПС от 02.02.2023г. от ЧСИ до ОД на МВР-ПП-
Търговище; като е получен отговор от 15.02.2023г.;
-Молба от 26.10.2023г. от взискателя до ЧСИ да изиска справка за
трудови договори и да наложи запори по тях, както и справка от БНБ за
регистрирани банкови сметки на длъжника и налагане на запори по тях.
С постановление за прекратяване Изх.№ 18272 от 27.11.2023г. по ИД
№ 7107/2018г. по описа на ЧСИ Р. Р., след като констатирал, че взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече
от 2 години е прекратено посоченото изпълнително дело, на осн. чл.433 ал.1
т.8 от ГПК. Съгласно визираната разпоредба, изпълнителното производство се
9
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
И трите цитирани по-горе изпълнителни листи са оформени с печат /на
втора страница/ и подпис от ЧСИ, че ИД № 1495/2012г. преобразувано в ИД
№ 7107/2018г. е прекратено на 27.11.2023г. по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като
последно изпълнително действие се сочи на 19.06.2019г.- запор на банкови
сметки. ИД е архивирано от 21.11.2024г.
Несъмнено е, че на осн. чл. 3 т.2 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13.03.2020г. /обн. ДВ бр.28/24.03.2020г./ , изм. съответно с § 2 от
ЗИДЗМДВИПОРНС /ДВ бр.34 от 09.04.2020г./ , за срока от 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти.“ Съгласно § 12 т.3 б. „б“/. от ПЗР на ЗИДЗЗ /ДВ бр.44 от
13.05.2020г./ и във вр чл.5, ал.2 изр.1-во от ЗМДВИПОРНСПП : По време
на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат
запори на банкови сметки на физически лица, запори върху трудови
възнаграждения и пенсии, както и извършване на описи на движими вещи и
недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за
издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови
възнаграждения. Следователно в срока от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.
съдебният изпълнител не може да налага запори по банкови сметки и не може
да извършва опис на движими вещи и недвижими имоти, на длъжник -
физическо лице. А съгласно § 13 от ПЗР същия ЗИДЗЗ /ДВ бр.44 от
13.05.2020г./, сроковете спрели да текат по време на извънредното положение
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в ДВ т.е. от 21.05.2020г. Така по силата на цитираните по-горе законови
разпоредби, погасителната давност е спряла да тече от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. включително.
Въз основа на молба от 05.03.2024г. от взискателя „АПС Бета
България“ ЕООД до ЧСИ Р. Р., рег.№ 931 на КЧСИ, с район на действие ОС-
Шумен е поискано образуване на ново Изпълнително дело против П. Х. В. –
длъжникът по ИД № 7107/2018г. по описа на същия ЧСИ, което е било
прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като моли и служебно да бъде
приложен изпълнителния титул по новообразуваното ИД. Така е образувано
ново - ИД № 204/2024г. по описа на ЧСИ Р. Р. и са приложени същите 3 бр.
изпълнителни листи.
По молба от 11.06.2024г. на взискателя и на осн. чл.427ал.5 от ГПК е
изпратено ИД № 204/2024г. по описа на ЧСИ Р. Р. по местна компетентност за
продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ А. З. в гр. Търговище.
10
Съгласно чл.427 ал.5 ГПК, молбата за изпълнение се подава до съдебния
изпълнител, в чийто район се намират постоянният или настоящият адрес или
седалището на длъжника. С протокол за прехвърляне на ИД от 17.06.2024г.
ИД № 204/2024г. по описа на ЧСИ Р. Р.е предадено на ЧСИ А. З.
Така е образувано /на 28.07.2024г./ ИД № 1297/2024г. по описа на
ЧСИ А. З.-рег.№ 769 на КЧСИ, с район на действие-ОС-Търговище. На
длъжника е изпратена ПДИ от 09.07.2024г., която е върната на 12.08.2024г.
като непотърсена от адресата. По молбата на взискателя от 05.03.2024г., по
новообразуваното ИД № 1297/2024г. , по описа на ЧСИ А. З., са изискани от
09.07.2024г. по отношение на длъжника: справка от НАП-ТД-Търговище за
трудови договори; справка от БНБ – за банкови сметки; удостоверение от
НАП-ТД-Търговище – дали има започнато производство за принудително
изпълнение или наложени обезпечителни мерки за обезпечаване на публични
вземания срещу длъжника. Със запорни съобщения от 10.07.2024г. ЧСИ е
наложил запор по банковите сметки на длъжника в „ПИБ“АД; „Изипей“ АД и
„Банка ДСК“ АД, като последният е вдигнат впоследствие на 01.08.2024г.
Изпратено е на 01.08.2024г. запорно съобщение и до работодателя на
длъжника.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка прави
следните правни изводи:
Съгласно Глава 39 „Защита срещу изпълнението“, Раздел ІІ „Защита
по исков ред“, чл.439 от ГПК: ал.1 - Длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението и ал.2. – Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай, като
дата на приключване на съдебното дирене следва да се има предвид: по Ч.гр.д.
№ 788/2010г. по описа на РСТ – дата 11.06.2010г. на разпореждане №
2225/11.06.2010г.; по Ч.гр.д. № 1475/2009г. по описа на РСТ разпореждане -
дата 10.12.2009г. на разпореждане № 3170/10.12.2009г. и по Гр.д. №
1473/2009г. по описа на РСТ – дата 01.02.2010г. , в което заседание е
приключило съдебното дирене, посочена в решение № 48/26.02.2010г.
Заповедта по чл.410 ГПК в двете заповедни производства по Ч.гр.д. и
осъдителното решение по последното- Гр.дело са изпълнителни основания,
издадени в съдебните производство по посочените 3 бр. дело.
Въз основа на изпълнителите основания е издаден на 11.06.2010г.; на
10.12.2009г. и на 22.06.2010г. по всяко едно от визираните дело
изпълнителен титул – това е изпълнителният лист. „АПС Бета България“
ЕООД след извършената през 2015г. цесия е взискател по ИД № 1495/2012г.
по описа на ЧСИ А. Т., преобразувано в ИД № 7107/2018г. по описа на ЧСИ
Р. Р., рег.№ 931 на КЧСИ, с район на действие ОС-Шумен; новообразуваното
11
след прекратяване на предходното на осн. чл.433 ал.1т.8 ГПК ИД №
204/2024г. по описа на ЧСИ Р. Р. рег.№ 931 на КЧСИ, с район на действие ОС-
Шумен, преобразувано в ИД № 1297/2024г. по описа на ЧСИ А. З.-рег.№ 769
на КЧСИ, с район на действие-ОС-Търговище.
Ищецът в настоящото гр.дело е длъжникът в изпълнителното
производство и иска да бъде признато за установено, че не съществува
правото на ответника да търси вземането си по принудителен ред, който е
взискател в изпълнителното производство, за което вземане са били издадени
3бр. изпълнителни листи /на 11.06.2010г.; на 10.12.2009г. и на 22.06.2010г./,
тъй като то е погасено поради изтичане на предвидената от закона давност,
защото ИД № 1297/2024г. по описа на ЧСИ А. З., по което са предприети
принудителни действия против него е образувано около 14 години след
настъпване на изискуемостта. Счита, че най-късно към посочените три дати -
11.06.2010г.; 10.12.2009г. и 22.06.2010г. са били изискуеми всички плащания
от страна на кредитополучателя /ищеца/ по визираните по-гори договори, а от
гледна точка на давността е без значение вида на тази изискуемост
(предсрочна или не ) и задължението за главница заедно с акцесорните
вземания за законни лихви, се е погасило по давност с изтичането на
предвидената в закона 5-годишна обща погасителна давност.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По
силата на чл.111 ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват и
вземанията за обезщетения, за лихви и други периодични плащания. Съгласно
чл.114 ЗЗД , давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. На осн. чл.116, б.в/. от ЗЗД, давността се прекъсва: с
предприемане на действия за принудително изпълнение. По силата на чл.117
ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност, ал.2 - ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. За разлика от прекъсването, при спирането на давността –
след спирането не започва да тече нова давност, а продължава вече
започналата давност.
С предприемането на действия по принудително изпълнение по ИД №
1495/2012г. по описа на ЧСИ А. Т., погасителната давност е прекъсната.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. по
тълкувателно дело № 3/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС /докладчик съдия Б.
И./, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
12
От това следва в конкретния случай, че докато трае изпълнителния
процес относно вземането по ИД № 1495/2012г. по описа на ЧСИ А. Т.,
погасителна давност не тече в периода от образуването му на 14.09.2012г. до
26.06.2015г. Погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г. и би
следвало да изтече на 26.06.2020г.
В този 5-годишен период, взискателят е подавал молби, посочени
подробно по-горе, и е искал от ЧСИ да предприеме съответните
изпълнителни действия, като последният наложен запор върху банкови
сметки на длъжника е по силата на изпратени от 12.06.2019г. запорни
съобщения до „ПИБ“АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. От тогава /или
19.06.2019г.-датата, посочена на гърба на трите изпълнителни листи от ЧСИ/
давността е прекъсната, на осн. чл.116, б.в/. ЗЗД и на осн. чл.117 ЗЗД е
започнала да тече нова 5-годишна давност, която е спряла да тече в периода от
13.03.2020г. до 20.05.вкл.2020г. по силата на ЗМДВИПОРНСПП. Така от
12.06.2019г. до 13.03.2020г. са изминали 9 месеца, след което от 21.05.2020г.
давността е продължила да тече, като 5-годишната давност би следвало да
изтече до 12.09.2023г.
С постановление от 27.11.2023г. е обявено прекратяването на ИД №
7107/2018г. по описа на ЧСИ Р. Р., в което е било преобразувано ИД №
1495/2012г. по описа на ЧСИ А. Т., поради настъпила перемпция, на осн.
чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Съдът е длъжен да отбележи съществената разлика между
прекратяването на изпълнителното производство /изпълнително дело/, поради
изтичане на двугодишния срок, в който взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, по реда на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и
погасяването на материалното право на взискателя, поради изтичане на
давността по чл.110 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
предвижда, че изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Касае се до
процесуален срок изтичането, на който води само до прекратяване на
изпълнителното производство, но не и до погасяване на материалното право,
за чието принудително изпълнение е било образувано това производство.
Материалното право не възниква с образуването на изпълнителното
производство и не се прекратява с него. То съществува самостоятелно и може
да бъде погасено с изпълнението му или с изтичането на предвидения в закона
давностен срок и съответното направено възражение на длъжника в тази
насока. Самото прекратяване на конкретното изпълнително производство не
води до погасяване на правото на принудително изпълнение за материалното
право и то може да бъде реализирано принудително в последващо
13
изпълнително производство. Затова изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК не води до погасяване на материалното право, предмет на
изпълнението, поради което и не обосновава недължимост на същото.
Последиците от перемирането на изпълнителното производство при
продължило повече от две години бездействие на взискателя са от
процесуален характер - те водят до неговото прекратяване, но предявеният за
изпълнение изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително
основание. Материалното право на взискателя продължава да съществува.
Перемирането е основание по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване само на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не
заличава прекъсването на давността за изпълняемото право, последвало от
извършените преди това по същото производство валидни изпълнителни
действия. В този смисъл е съдебната практика – напр. Определение № 50 от
4.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4495/2019 г., IV г. о., ГК и др.; Решение №
700 от 1.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 326/2008 г., II т. о.; Определение № 981
от 10.06.2010 г. на САС по ч. гр. д. № 862/2010 г., ТК, 3-ти с-в; Решение от
11.01.2008 г. на ОС - София по гр. д. № 1258/2007 г., ГО.
Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от
процесуален характер, изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. Перемпирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и
се отчита при възражение за изтекъл давностен срок - Решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. За прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение, е погасено поради давност Решение № 325 от 13.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК. В този смисъл е и Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК: "когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
14
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. "
На осн. чл.116 б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Изпълнителният процес обаче не може
да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. В този смисъл следва да се имат предвид
разясненията дадени в мотивите по т.10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК
на ВКС, докладчик съдия Б. Б.. Съгласно т.10 от визираното тълкувателно
решение: Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 2/2023г. от 04.07.2024г.
постановено по Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС /докладвано
от съдия Е. Т. и съдия М. Ж./: „Погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.“ От разясненията, дадени в мотивите по т.3 на
15
визираното тълкувателно решение следва:
Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни
правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в
интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства
и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително
изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание
и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа
висящността на изпълнителния процес със своята активност.
Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие
прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят
губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените
разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка,
постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист.
За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо
е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява
възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.
Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва
сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане
на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният
изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
В конкретния казус, предвид изяснените по-горе фактическите
обстоятелства и предвид изложените съображения в съдебната практика, е
16
видно, че взискателят с последващи /след налагането на запори от
м.06.2019г./ молби от 08.07.2019г., 08.11.2022г., 24.11.2022г., 26.10.2023г. е
искал писмено не само проучване имуществото на длъжника и съответно
извършване на справки от ЧСИ, а съединено с това искане е искал и -
насрочване и извършване на опис на движимо имущество; налагане на запори
върху трудово възнаграждение и върху МПС; налагане на запори по
регистрирани банкови сметки на длъжника.
Така от 26.10.2023г. е прекъсната давността и е започнала от
27.10.2023г. да тече нова погасителна 5-годишна давност. От 05.03.2024г. е
образувано ИД № 204/2024г. по описа на ЧСИ Р. Р., което от м.07.2024г. е
преобразувано в ИД № 1297/2024г. по описа на ЧСИ А. З. и по него от
10.07.2024г. са наложени запори по банкови сметки. Отново е прекъсната
погасителната давност и от м.07.2024г. е започнала да тече нова погасителна
5-годишна давност.
От началото на новата погасителна давност - 10.07.2024г. до
предявяване на иска с правно основание по чл.439 ГПК по настоящото гр.д.
№ 1054/2024г. по описа на РСТ с искова молба, подадена на 02.08.2024г. е
изминал по-малко и от един месец.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че предявеният
отрицателен установителен иск на ищеца, че не съществува вземането на
ответника, като погасено поради изтичане на общата 5-годишна давност, не
е доказан, поради което и следва да се отхвърли като неоснователен. Този
извод се отнася, както за главницата, така и за вземанията за лихвите, които са
безспорно установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
В този смисъл съдът се придържа изцяло към най-актуалната практика
на ВКС, отразена напр. в Определение № 2542 от 18.09.2023 г. на ВКС по к.
гр. д. № 4218/2022 г.; Определение № 1910 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. №
4029/2022 г., III г. о., ГК; Определение № 831 от 25.04.2023 г. на ВКС по к. гр.
д. № 3616/2022 г.; Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1030/2022 г., IV г. о.; Решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г.
на ВКС, III г. о. и др. В посочените съдебни актове на касационната инстанция
е прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата
давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато
вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в
сила заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира,
че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
е всякога пет години /без значение колко кратка е била началната давност/.
Заповедта за изпълнение, обаче замества съдебното решение като
изпълнително основание. Заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет,
17
сходен по последици със силата на пресъдено нещо, за разлика от
определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.)..Тя установява с обвързваща страните сила,
че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението. След влизане в сила на
заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си
установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно
дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато
вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са
настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е
влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът
по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а
в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила,
започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД),
независимо от характера на вземането.
След приключване на съдебното дирене и едва в хода на устните
състезания в настоящото исково производство пълномощникът на ищеца
поставя въпроса кога е цедирано вземането към „АПС Бета България“ ЕООД и
кога е уведомен длъжника за цесията. Доколкото тези въпроси са поставени за
първи път в хода на устните състезания, съдът не дължи произнасяне по тях.
Но за пълнота на изложените съдът държи да отбележи следното:
Предназначението на изпълнителният процес, като форма за
принудително осъществяване на граждански права, е да даде защита по повод
липсата на доброволно изпълнение, като достави дължимото на правоимащия
чрез принуда, упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред.
Макар и да се различава от доброволното изпълнение по фактически състав,
принудителното изпълнение има цели и поражда същият материалноправен
ефект- той удовлетворява правото и погасява задължението. С оглед тази
характеристика се обосновава и основната разлика с исковия процес, който
цели защита при правен спор, чрез разрешаването му. Тези разлики, обуславят
и различия при прилагане на материалноправните изисквания на закона като
форма на различна защита. И ако в исковия процес, правата следва да бъдат
установявани с предвидените в закона доказателствени средства, то в
изпълнителния процес този спор вече е приключил и изпълнението реализира
неговите последици, поради което и правилата, по които се развива
изпълнителното производство са различни- към момента на неговото
започване е налице изпълнително основание, обективиращо изпълняемото
право. То се реализира от специфичен орган, в чиято дискреция е провеждане
и приключване на принудителното изпълнение – съдебният изпълнител, който
е овластен с компетентността да извършва предписаните в ГПК изпълнителни
18
действия. Без значение за реализиране на функцията е това дали съдебният
изпълнител е държавен или частен - държавният съдебен изпълнител е
държавен орган, а частния е лице, на което държавата е възложила публична
функция, която обуславя съответни правомощия – арг. чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ. В
тази връзка и двата вида органи на изпълнението процедират по един и същ
ред – този указан и лимитиран от правилата на изпълнителния процес,
уредени в ГПК- имат еднакви правомощия, актовете им, по един и същи ред
подлежат на контрол и отговорността им е една и съща. Или принудителното
изпълнение се осъществява по един и същи ред и от органи с еднакви
правомощия. Тези органи за разлика от съда не разрешават правен спор, а
целят удовлетворяване на изпълняемото право, за което предприемат
определени изпълнителни действия върху които се упражнява съдебен
контрол по реда на чл. 435 ГПК и съответно носят гражданска отговорност за
допуснато нарушение на процесуални права и причиняване на вреди.
С оглед това се налага извод, че изпълнителният процес се ръководи от
специален орган, чиято е дискрецията да удовлетвори изпълняемото право и
който осъществява тази дейност чрез предприемане на конкретни
изпълнителни действия. Тези действия не рефлектират върху
материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на
изпълнение, тъй като са насочени не към установяване на неговото
съществуване, а към неговото удовлетворяване. В тази насока предприетите
действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг
взискател – правомощие въведено от чл. 429, ал. 1 ГПК, като изключение от
правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на
изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към
материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на
вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и
частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също
могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в
изпълнителния лист. С оглед изложеното при частно правоприемство /
каквото се поражда в резултата на сключен договор за цесия/ в хода на процеса
не се прилагат ограниченията по чл. 226 ГПК, чиято специфична цел се
свързва само с исковото производство Валидността и основателността на
искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и
съответно неговата преценка подлежи на контрол, в това число и чрез
ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди – арг. и от чл. 74
ЗЧСИ, ако органа е частен съдебен изпълнител. След като съдебният
изпълнител като орган е натоварен с реализиране на признатото право и носи
отговорност за неговото удовлетворяване, то и длъжника не може да
реализира защита чрез оспорване на това право, с оглед предприети действия
19
от съдебния изпълнител по изпълнението му. Или основателността на иска по
чл. 439, ал. 1 ГПК не може да бъде свързана с действията на съдебния
изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с
конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на
самото изпълняемо право.
С оглед изложеното, на поставения въпрос следва да се отговори – че
без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/е
установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху
дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено
принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който
провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия,
които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез
него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.
Съдът се придържа към установената съдебна практика в изложения по –горе
смисъл, като напр. по чл.290 ГПК - Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК.
Ответникът в писмения отговор е направил искане за присъждане на
разноските по делото в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на общо 248
лв., от които 2 х 24 лв. са заплатени такси за представяне на писмени
доказателства /заверени ксерокскопие на изпълнителните дела /виж лист 52 и
55 по делото/, както и 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение, което е дори
под минималния размер, установен с НМРАВ.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Х. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Търговище, ул. *******, съдебен адрес – гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2,
ет.1, офис 101, чрез пълномощника му – адв. Ц. И. от АК-Търговище, против
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София-1404, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В,
представлявано от управители Х. М. М. и П. В., чрез пълномощник – юрк. Е.
Р. Л., отрицателен установителен иск, с пр. основание чл.439 ГПК вр. чл.124
ал.1 ГПК, с искане да бъде признато в отношенията между страните, че П. Х.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул. *****, не дължи на „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
20
гр. София-1404, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, представлявано
от управители Х. М. М. и П. В., поради изтичане на погасителната давност
сумите, както следва:
-сумата от 1089.27 лв. главница по ДПК, ведно със законната лихва,
считано от 20.05.2010г. до окончателното изплащане; сумата от 114.01 лв.-
договорна лихва за периода от 21.05.2008г. до 22.03.2010г.; сумата от 22.06
лв.-лихва за забава за периода от 21.05.2008г. до 22.03.2010г., както и сумата
от 25 лв.-разноски за държавна такса и 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден на 11.06.2010г. изпълнителен лист по
Ч.гр.д. № 788/2010г. по описа на РСТ;
-сумата от 453.33 лв.-по договор за финансиране; сумата от 27.85 лв.-
лихва от 15.10.2008г. до 05.11.2009г. , ведно със законната лихва от
05.11.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125 лв. – разноски
по делото, за които е издаден на 10.12.2009г. изпълнителен лист по Ч.гр.д. №
1475/2009г. по описа на РСТ;
-сумата в размер на 125 лв.-направени по делото разноски и 5 лв. –
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за които е издаден на
22.06.2010г. изпълнителен лист по Гр.д. № 1473/2009г. по описа на РСТ,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. Х. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул.
*****, съдебен адрес – гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2, ет.1, офис 101, чрез
пълномощника му – адв. Ц. И. от АК-Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София-1404, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, представлявано
от управители Х. М. М. и П. В., чрез пълномощник – юрк. Е. Р. Л.,
направените по делото разноски в размер на 48 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., на осн. чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
21