Р Е Ш Е Н И Е
№
127
гр.Перник,
10.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично заседание проведено на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Слава Георгиева
при секретаря Е. В.****, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 188/2021г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във вр. с чл. 40 и сл. от ЗДОИ.
Образувано е по жалба на Л.Н.Г.,
с адрес: *** и със съдебен адрес:*** чрез адв. А.В.,*** против мълчалив отказ
на Кмета на Община В.*** да се произнесе
по искане с вх. № 9400-0-3067 от 08.03.2021г. за предоставяне на достъп до
обществена информация.
В жалбата се твърди, че
непроизнасянето на кмета на Община гр. В.*** представлява мълчалив отказ, който
накърнява правото на жалбоподателя на достъп до обществена информация. Същият е
и в противоречие с процесуалния и материален закон. Моли съда да го отмени и да
реши делото по същество, като признае правото на достъп до поисканата
информация и да задължи ответника да я представи.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки, с
които се поддържа жалбата и си иска да се отмени мълчаливия отказ като
незаконосъобразен и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна, редовно призована
не изпраща представител. В постъпило становище от гл. юк. Е. Д. се оспорва жалбата и се иска същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, както и се иска присъждане на юрисконсулско
възнаграждение.
Административен съд Перник, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със Заявление вх. № 9400-0-3067 от 08.03.2021г.
на основание ЗДОИ жалбоподателката е поискала от Кмета на Община В.*** информация
посочена в четири точки и изразяваща се
в брой сключени граждански договори от община В.*** в периода от 01.01.2016г.
до 28.02.2021г. с трети лица и условията,
при които са сключени същите, както и
съдържанието на всеки един договор. Поискана е информация дали на секретаря на
общината са възлагани допълнителни задължения освен посочените в чл. 43 от ЗМСМА и съответно с кои актове са възлагани. Също така е поискано да се
предостави информация представена ли е пред общински съвет В.*** програма за
управление на община В.***. В заявлението са посочени имената на заявителя,
предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация и адрес
за кореспонденция.
С писмо изх. № 9400-0-3067/1 от
17.03.2021г. секретар на община В.***, на основание чл. 29,
ал 1 от ЗДОИ е приел, че искането по т. 1 от подаденото заявление следва да
се уточни. Писмото е изпратено за връчване чрез Български пощи. От обратна
разписка приложена по преписката е видно, че получателят се е преместил от
посочения адрес и писмото е върнато обратно на община В.*** на 19.03.2021г..
След връщане на писмото няма данни
органът да е направил постъпки за връчване на това писмо по друг начин или на
друг адрес на жалбоподателката.
В установения в чл.
28, ал. 1 от ЗДОИ 14-дневен срок кметът на Община В.*** не се произнесъл по
искането за достъп до обществена информация. Не се е произнесъл и до
приключване на съдебното производство. Предвид на това, жалбоподателката е
оспорила постановения по смисъла на чл.
58, ал. 1 от АПК мълчалив отказ на кмета на Община В.*** да предостави
исканата информация.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, която се установява от представената административна преписка, от
правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице и в законоустановения срок по чл.
149, ал. 2 от АПК, поради което същата е допустима. Заявлението за достъп
до обществена информация е подадено по електронен път и съответно на 08.03.2021г.
е регистрирано с входящ номер. В случая Кмета на община В.*** е следвало да се
произнесе в срок до 22.03.2021г. От тази дата за жалбоподателя е започнал да
тече едномесечният срок за обжалване на мълчалив отказ. В законоустановения
срок по чл.
149, ал. 2 от АПК е подадена жалба в Административен съд-Перник срещу
мълчаливия отказ.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Доводите за това са следните:
Безспорно от разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от ЗДОИ се установява, че кметът на Община В.*** е задължен субект
по смисъла на закона. В чл. 3 от
ЗДОИ е регламентирано задължение за "задължените субекти" да
предоставят информацията, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и
е налична. В случаите, когато задължените субекти не се произнесат в срок по
подаденото пред тях заявление за достъп до обществена информация е налице
мълчалив отказ по смисъла на чл.
58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Редът и условията за предоставяне на
достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава
III на ЗДОИ. В чл.
28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да
разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като
това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на
регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба в
определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Чл. 37–чл. 39
от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на
решението за отказ, както и редът за неговото съобщаване на заявителя.
С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че единствената призната от закона възможност за
процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от
задължения по смисъла на чл. 3 от
ЗДОИ субект е да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за
отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за
мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта.
Предвид характера на уредените
обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че
разпоредбата на чл.
39 от ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с
мотивирано решение, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата
информация, кметът на Община В.***, респ. секретаря на община В.***, като лице,
определено съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ по силата на заповед №
473/17.03.2020г. на кмета на община В.*** е бил длъжен изрично да се произнесе
в законоустановения срок по така подаденото от жалбоподателката заявление за
достъп до обществена информация. Като не се е произнесъл в законоустановения
срок по подаденото до него заявление, кметът на Община е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 38
и чл.
39 от ЗДОИ. Съгласно цитираните разпоредби отказът да бъде предоставен
достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с
мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание на
отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя. В случая е налице
формиран мълчалив отказ, а мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим. Само на това
основание същият подлежи на отмяна като постановен в нарушение на Закона за достъп до
обществена информация и същият ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
В случая, защитната теза на
ответника, че срокът за произнасяне
въобще не е започнал да тече, тъй като са поискани уточнения по заявлението не
се възприема. Да, безспорно по делото е налице акт, с които е прието, че не е
ясно точно каква информация се иска в заявлението по т. 1, но заявлението, с
което е сезиран органът има още три искания, по които нито е поискано
уточняване, нито има произнасяне. Успоредно
с това, писмото, с което е поискано уточняване по т. 1 в заявлението за
достъп се е върнало при органа преди
изтичане на срока чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ и не са последвали никакви други
действия по връчването му дори към настоящия момент. При положение, че в
заявлението изрично е посочен имейл адрес, както и телефонен номер за връзка,
бездействието на органа по връчване не
може се приеме за липса на мълчалив отказ.
С оглед на изложеното, тъй като в
случая липсва изричен акт в съответна форма и мотиви по направеното заявление,
съдът приема, че е налице мълчалив отказ, който следва да се отмени и преписката
да се върне за изрично произнасяне от ответника по същество на отправеното
искане по точки т. 3 и т. 4 от заявлението, а по отношение на т. 1 и т. 2 от
заявлението да се изпълни процедурата по чл. 29,
ал. 1 от ЗДОИ за надлежно уведомяване след което да се процедира респ. по
реда на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ или да се произнесе по същество, при отстраняване
на нередовностите. Следва да се посочи изрично, че органът не може отново да
поиска отстраняване на нередовности по подаденото заявление, тъй като разпоредбата
на чл. 29 от ЗДОИ не предвижда многократни
възможности за отстраняване на нередовности в заявлението. Разпоредбата
предвижда възможност еднократно, при неуточнено описание на исканата информация
да бъде дадена възможност за конкретизирането й. При това е предвиден
изключително дълъг срок - 30-дневен, в който заявителят има възможност да стори
това.
С оглед на изложените мотиви, в
условията на чл.
146, т. 3 и т.
4 от АПК мълчаливият отказ ще следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. На основание чл.
173, ал. 2 от АПК административната преписка ще следва да бъде изпратена на
кмета на Община В.***, за произнасяне по
заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по ЗДОИ,
при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение и при спазване на сроковете разписани в ЗДОИ.
Искането на жалбоподателката, органа
да бъде задължен да й предостави поисканата информация е процесуално
недопустимо. В случая се обжалва мълчалив отказ, а не изричен, поради, което
съдът няма правомощия да указва на органа какво да бъде съдържанието на акта
при произнасянето му.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателката
има право на разноски. Същите са поискани своевременно. Представени са
доказателства за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 550лв., съгласно договор за правна защита и съдействие №181477 от
25.03.2021г. и за заплатена държавна такса в размер на 10.00лв.. Направените
съдебни разноски са в общ размер на 560.00лв. и ще се възложат в тежест на
община В.***. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е размер близък до минималния такъв, разписан в чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Н.Г., с адрес: ***
мълчалив отказ на Кмета на Община В.***
да се произнесе по заявление с
вх. № 9400-0-3067 от 08.03.2021г. за предоставяне на достъп до обществена
информация.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община
В.*** за произнасяне по заявление с вх. № 9400-0-3067 от 08.03.2021г. за
предоставяне на достъп до обществена информация при спазване на задължителните
указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община В.***, с адрес гр. В.***, ул. „****“
№ *** да заплати на Л.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски в размер на 560.00лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ:/п/