№ 812
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001001030 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 331376/24.06.2021год.на „ Стардъкс“ ООД срещу
Решение № 260833/26.05.2021год.,постановено по т.д.№ 11624/2020год. на СГС, с което е
отхвърлен иска по чл.134 от ЗЗД, предявен от „ Стардъкс“ ООД за осъждане на „ Премиум Фууд
България“ ООД да заплати на „ Премиум Фууд“ ЕООД сумата от 344 932.54 лева-главница и
сумата от 105 146.64 лева общо лихви ,включващи : сумата от 202 680 лева- цена на доставени
стоки по фактура № 503/29.09.2015год.ведно със сумата от 61 786.53лева-обезщетение за забава за
периода от 30.09.2015год. до 30.09.2018год., сумата от 4 419.82лева.цена на стоки по фактура №
504/30.09.2015год.,ведно със сумата от 1 265.06лева-лихва за забава за периода от 01.10.2015год.
до 01.10.2018год. и сумата от 138 102.72лева –цена по фактура № 508/14.12.2015год.,ведно със
законната лихва в размер на 42 095.05лева за периода от 15.12.2015год. до 15.12.2018год. като
неоснователен и недоказан.
В жалбата се поддържа ,че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено
в противоречие на събраните по делото доказателства. Счита се за необоснован крайния извод на
съда за неоснователност на иска, поради това ,че не било доказано по делото съществуването на
вземане на „ Премиер Фууд „ ЕООД от „ Премиум Фууд България“ ООД. Като неправилно е
посочено възприетото от съда погасяване на вземането чрез прихващане предвид изложените
твърдения и доводи в исковата молба за непротивопоставимост на прихващането по отношение на
ищеца, за липсата на достоверна дата на подписаното между „ Премиер Фууд „ ЕООД и „ Премиер
Фууд България“ ООД споразумение за прихващане и споразумение за заместване в дълг и
наличието на свързаност между двете дружества. Неправилни били и изводите на съда ,че не било
доказано наличието на предпоставките по чл.135 от ЗЗД, за установяването на които не били
давани указания с доклада по делото. Противно на възприетото от първоинстанционния съд се
твърди ,че по отношение на спорното прихващане са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД, тъй
като не била спорна по делото родствената връзка между лицата А. Р. и С. Ф. Р. , близките
отношения между А. Р. и Л. Т. като представляващи двете дружества и оттук се поддържа
1
наличието на знание за увреждането .По изложените съображения прави искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново ,с което предявения иск да бъде уважен , ведно с
произтичащите от това последици.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците. В
депозирана от „ Премиум Фууд България „ ООД молба се прави искане за отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно
и законосъобразно.
Апелативен съд-София намира ,че въззивната жалба е подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима . За
да се произнесе относно основателността на въззивната жалба съдът съобрази следното :
Пред СГС е предявен иск от „ Стардъкс „ ООД против „ Премиум Фууд“ ЕООД и „
Премиум Фудд България“ ООД с искане да бъде осъден „ Премиум Фууд България“ ООД да
заплати на ищеца сумата от 202 680лева , представляваща доставна цена за извършена доставка на
стоки ,за която е издадена фактура № 503/29.09.2015год.,ведно с обезщетение за забава за периода
от 30.09.2015год. до 30.09.2018год.,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане, сумата от 4 419.82 лева, представляваща доставна цена за
извършена доставка на стоки, за която е издадена фактура № 504/30.09.2015год.,ведно с
обезщетение за забава в размер на 1 265.06 лева за периода от 01.10.2015год. до
01.10.2018год.,ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, както и сумата от 138 102.72 лева, представляваща доставна цена за
извършена доставка на стоки, за която е издадена фактура № 508/14.12.2015год., ведно с
обезщетение забава в размер на 42 095.05 лева за периода от 15.12.2015год. до 15.12.2018год.,
ведно със законната лихва от датата на предявява на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът е твърдял ,че с влязло в сила решение „ Премиум Фууд „ ЕООД е осъдено да му
заплати сумата от 402 101.13 лева като неплатена доставна цена по извършени доставки , че за
събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 524/2018год. по описа на ЧСИ Г. Д. и
че от събраната по изпълнителното производство сума, при извършеното разпределение, е получил
единствено сума в размер на 8 550.52лева.
Твърдял е , че в рамките на изпълнителното производство бил разбрал, че длъжника- „
Премием Фууд“ ЕООД има натрупани значителни задължения към държавата и че е поставен в
невъзможност да събере остатъка от своето вземане. Посочил е също така ,че след предявяване на
иска , по което е постановено горепосоченото решение, „Премиум Фууд“ ЕООД било продало на „
Премием Фууд България“ ООД стоки на обща стойност 344 932.54 лева, за която били издадени
фактури № 503/29.09.2015год., № 504/30.09.2015год. и № 508/14.12.2015год. и които били
дължими , като неплатени, ведно с обезщетението за забава , възлизащо на 105 146.64лева.
Посочил е също така ,че „Премием Фууд“ ЕООД не било предприело действия са
удовлетворяване на вземането си от „Премием Фууд България“ ООД, поради което и с оглед
възможността от дължимата се от „ Премиум Фууд България“ ООД сума да се удовлетвори
остатъчното му вземане, то той счита ,че е налице правен интерес за предявяване на иска по чл.134
от ЗЗД. Бездействието на „ Премием Фууд „ ЕООД по събиране на вземането си от „ Премием
Фууд България“ ООД е обяснено с наличието на свързаност между двете дружества и с близки и
роднински отношения между техните управители. Тази свързаност била видна и от установени
при извършена от служители на НАП ревизия споразумения между А. Р. и „ Премием Фууд“
ЕООД за предоставяне на дружеството на кредитна линия в размер на 2 000 000 евро и
последващото сключване на тристранно споразумение и с участие на „ Премием Фууд България“
ООД, по силата на което последното е поело дълга на „Премием Фууд „ ЕООД към А. Р.. Тези
действия според ищеца свидетелстват за знание и намерение в ответниците дружества за
бездействие относно погасяване на задълженията н едното към другото и така –до осуетяване
възможността му да се удовлетвори своето вземане към „ Премием Фууд „ ЕООД.
Ответникът „ Премиум Фууд България“ ООД е оспорил иска . Определил го е за
неоснователен ,твърдейки ,че няма непогасени задължения към „ Премием Фууд“ ЕООД. Посочил
, е че с подписани тристранни споразумения „Премиум Фууд България“ ООД е заместило „
Премиум Фууд „ ЕООД в дълга му към А. Р. и е разяснил причините за това. Посочил е също така,
че по повод извършените продажби, за които са издадени фактури № 503, № 504 и № 508 са
2
подписани анекси за насрещно прихващане към споразумение от 05.08.2015год., по силата на
които вземанията на „ Премиум Фууд България „ ЕООД по цитираното споразумение са
прихванати с вземанията на „Премиум Фууд“ ЕООД по процесните фактури. Така извършеното
погасяване било отразено и в счетоводните записвания на „ Премиум Фууд България“ ООД , като
ответникът е поддържал, че споразуменията , анексите и счетоводните записи имат достоверна
дата и потвърждение за това било отразяването на горните обстоятелства в ревизионен акт № Р-
22222516003519-091-001/29.12.2016год.на ТД на НАП София и Ревизионен доклад № Р-
22222516003519-091-001/10.11.2016год.
Идентични доводи за неоснователност на предявения иск е изложил и ответника „ Премиум
Фууд“ ЕООД в депозиран от него писмен отговор.
В подадена допълнителна искова молба ищецът е оспорил датата на всички споразумения,
анекси и прихващания, сключени между ответниците като недостоверна. Според него те били
сключени именно във връзка с извършената проверка от НАП и именно с цел ползване на данъчен
кредит .Оспорил е обстоятелството ,че А. Р. е предоставил и че „ Примиум Фууд“ ЕООД е
получило реално от него като кредит сума от 2 000 000.00 евро, както и че с извършените
прихващания е погасено вземането на „ Премиум Фууд „ЕООД към „ Премиум Фууд България“
ООД. Отново е поддържал ,че споразуменията и прихващанията са му непротивопоставими и че са
извършени единствено с цел да се осуети удовлетворяването на неговото вземане към „ Премиум
Фууд“ ЕООД. Направил е искания за откриване на производство по чл.193 от ГПК касателно
датата на споразуменията и допълнителните такива, както и по отношение на счетоводните им
записвания в счетоводството то „ Премиум Фууд „ ЕООД.
В подаден допълнителен писмен отговор „Премиум Фууд България“ ООД отново е
поддържало , че вземанията по процесните три фактури са погасени чрез прихващане и че сумите
по предоставения от А. Р. кредит реално са получени по банковата сметка на „ Премиум Фууд“
ЕООД.
Допълнителен писмен отговор не е подаден от „Премиум Фууд „ ЕООД.
Така предявеният иск е отхвърлен от СГС с обжалваното в настоящото производство
решение. За да отхвърли иска сезираният съд е приел ,че от събраните по делото доказателства не
било установено съществуването на вземане на длъжника на ищеца- „ Премиум Фууд“ ЕООД към
„ Премиум Фууд България“ ООД по трите процесни фактури. Не било установено прихващането
да е нищожно или недействително , поради което същото било произвело целящия погасителен
ефект.
Решението е правилно по изложените в него мотиви , които в по- голямата си част се
споделят от настоящия състав на въззивната инстанция ,поради което препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК.
По делото е установено от фактическа страна следното :
От извършената от съда служебна справка по чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява ,че на
25.03.2013год. в ТРРЮЛНЦ е вписано еднолично търговско дружество „ Премиум Фууд“ с
едноличен собственик на капитала- А. П. Р.. От същата справка се установява, че на 09.06.2016год.
и въз основа на Решение на едноличния собственик на капитала от 16.05.2016год. и Договор за
продажба на дружествени дялове от 03.06.2016год. като едноличен собственик на капитала на „
Премиум Фууд „ ЕООД е вписан И. И..
На 04.08.2015год. в ТРРЮЛНЦ е вписано дружество с ограничена отговорност „ Премиум
Фууд България“ ООД със съдружници Л. Ц. Т. и Ж. М. Ф., а на 07.12.2016год. е вписан като
съдружник С. Ф. Р., заличен като такъв на 12.11.2020год.
При служебната справка се констатира ,че на 08.12.2022год. в СГС е депозирана молба от
Управителя на „ Премиум Фууд България“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на дружеството , въз основа на която е образувано т.д.№ 2267/2022год. по описа на
СГС. Към настоящия момент не е налице произнасяне по молбата от сезирания съд.
С влязло в сила на 25.03.2019год. Решение № 1023/29.05.2017год., постановено по т.д.№
6145/2016год. на СГС „ Премиум Фууд „ ЕООД е осъдено да заплати на „Стардъкс“ ООД сумата
от 402 101.13лева неплатена цена с ДДС на стокока- оглушени патици,доставени на
01.04.2015год., 15.04.2015год.,30.05.2015год. и на 27.06.2015год., за което за издадени фактура №
1304/01.04.2015год. за 175 619.50лева с ДДС,данъчна фактура № 1308/15.04.2015год. за
3
131 748.71лева с ДДС, фактура № 1321/30.05.2015год. за 80 935.60лева с ДДС и фактура №
1332/27.06.2015год. за 13 797.32лева с ДДС, общо 402 101.13лева ,със законната лихва за забава от
04.08.2015год. до окончателното изплащане на сумата ,както и сумите 5 959.12лева , 3 959.12лева ,
3 920.99лева , 1 418.53лева и 134.40лева изтекли лихви за забава от датата,следваща датата на
всяка една от фактурите до 04.08.2015год.,както и разноски по делото.
Въз основа на издадения по решението изпълнителен лист е образувано изп.дело №
20187810400524 по описа на ЧСИ Г.Д., по което е събрана сума в размер на 300 800.36лева. При
извършеното разпределение взискателят „ Старбъкс“ ООД е получил сума в размер на
8 550.52лева.
На „ Премиум Фууд „ ЕООД е извършена данъчна ревизия , констатациите от която са
обективирани в Ревизионен доклад № 22222516003519-091-001/10.11.2016год. и Ревизионен акт №
22222516003519-091-001. Последният е потвърден с Решение № 417/22.03.2017год. на Директора
на Дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при НАП-София.
Със споразумение от 15.04.2013год. , сключено между А. Р. и „ Премиум Фууд“ ЕООД , първият
,като едноличен собственик на капитала на „ Премиум Фууд“ ЕООД е предоставил на дружеството
кредитна линия на обща стойност от максимум 500 000 евро за финансиране на негови проекти при
годишна лихва 5 % за срок от 24 месеца,считано от 15.04.2013год. С анекс към споразумението,
подписан на 10.07.2013год. страните са постигнали съгласие за предоставяне на допълнителна
кредитна линия от 500 000 евро при вече постигнатите условия по споразумението. С Анекс № 2 ,
подписан на 05.12.2013год. А. Р. е предоставил на „ Премиум Фууд“ ЕООД още 1 000 000 евро
като допълнителна кредитна линия.
БНБ е известена за предоставените като кредит на „ Премиум фууд“ ЕООД средства с
Уведомления от 09.10.2013год., 04.12.2013год., и 10.07.2015год.
На 05.08.2015год. между А. П. Р., „ Премиум Фууд“ ЕООД и „Премиум Фууд България“ ООД
е сключено тристранно споразумение .В преамбюла на същото е посочено , че същото се сключва
с оглед на това , че А/ :„ Премиум Фууд „ ЕООД има непогасено задължение към А. Р. в размер
на 2 012 250 евро, произтичащи от договор за паричен заем от 09.04.2013год. , по силата на който
А. П. Р. е отпуснал на „ Премиум Фууд „ ЕООД като заем сумата от 1 800 000 евро и Б./: с оглед на
това ,че „ Премиум Фууд България“ ООД има непогасено задължение към „ Премиум Фууд „
ЕООД в размер на 1 892 490 лева , произтичащи от конкретно посочени правоотношения, в това
число и доставени от „ Премиум Фууд“ ЕООД на „ Премиум Фууд България“ ООД патешки
продукти на стойност 1 106 391.79 лева и В./ с оглед желанието на „ Премиум Фууд България“
ООД да замести „Премиум Фууд“ ЕООД в дълга към А. П. Р. до сумата от 1 892 490.10лева.
В споразумението е постигнато съгласие „ Премиум Фууд България“ ООД да замести „
Премиум Фууд“ ЕООД в дълга му към А. П. Р. до сумата от 967 614.82 евро ,която по фиксинга на
БНБ възлиза на сумата от 1 892 490.10 лева ,което погасява дълга на „ Премиум Фууд „ ЕООД към
А. Р. до сумата в размер на 967 614.82 евро ,като остатъка от него в размер на сумата от 1
044 635.18 евро ще бъде погасен при условията на действащия договор за паричен заем от дата
09.04.2013год..Във връзка със заместването страните са се споразумели „ Премиум Фууд
България“ да заплаща на А. П. Р. върху сумата от 967 614.82 евро възнаградителна лихва в
размер на 5 % годишно,като сумата и възнаградителната лихва ще бъде върната на А. Р. най-късно
на 31.12.2015год.като в противен случай ще дължи и неустойка в размер на 01.% дневно върху
размера на невърнатата сума до деня на окончателното й плащане.
На 05.08.2015год. е сключено споразумение между „ Премиум Фууд“ ЕООД и „Премиум
Фууд България“ ООД ,в което е постигнато съгласие за това ,че договореното заместване в дълга
към А. П. Р. до сумата от 967 614.82емро е възмездно и в размер на сумата от 967 614.82
евро,която сума ще се погасява от „ Премиум фууд“ ЕООД посредством продажби на патешки
продукти и / или МПС и / или прехвърляне на вземане от „ Премиум Фууд“ ЕООД на „ Премиум
Фууд България“ ООД на патешки продукти и / или МПС и / или възмездно прехвърляне на
вземания към трети лица.
На 30.09.2015год. е сключено „допълнение“ към споразумението за заместване в дълг като в
преамбюла на същото е посочено ,че същото се сключва А/ :с оглед на това ,че „ Премиум Фууд
„ЕООД има непогасено задължение към А. П. Р. в размер на 1 044 635.168 евро, произтичащо от
4
договор за паричен заем от дата 09.04.2013год.,по силата на който А. П. Р. е отпуснал на „
Премиум Фууд“ ЕООД като заем сумата в размер на 1 800 000 евро, Б/: с оглед на това ,че „
Премиум Фууд България“ ООД има непогасено задължение към „ Премиум Фууд“ ЕООД в размер
на 344 104.02лева, произтичащи от доставени от „ Премиум Фууд „ ЕООД на „ Премиум Фууд
България“ ООД патешки продукти на стойност 202 680 лева, за която доставка е издадена фактура
№ 503/29.09.2015год. и доставени патешки продукти от „ Премиум Фууд“ ЕООД на „ Премиум
Фууд България“ ООД на стойност 4 149.82лева , за която е издадена фактура №
504/30.09.2015год.,както и други , описани в споразуменията правоотношения и В/: с оглед
желанието на „ Премиум Фууд България“ ООД да замести „ Премиум Фууд“ ЕООД в дълга към А.
П. Р. до сумата от 175937.59 евро , равна на 344 104.02лева по фиксинга на БНБ.
В допълнението към споразумението за заместване в дълг е постигнато съгласие „ Премиум
Фууд България“ ООД да замести „ Премиум Фууд“ ЕООД в дълга му към А. П. Р. от 175 937.59
евро / 344 104.02 лева / , което погасява дълга на „ Премиум Фууд „ ЕООД към А. Р. до сумата в
размер на 1 143 552.41 евро, като остатъка от него в размер на сумата от 868 947.59 евро ще бъде
погасен при условията на действащия договор за паричен заем от дата 09.04.2013год..Във връзка
със заместването страните са се споразумели „ Премиум Фууд България“ да заплаща на А. П. Р.
върху сумата от 1 143 552.41 евро възнаградителна лихва в размер на 5 % годишно,като сумата и
възнаградителната лихва бъде върната на А. Р. най-късно на 31.12.2019год. като в противен случай
ще дължи и неустойка в размер на 01.% дневно върху размера на невърнатата сума до деня на
окончателното й плащане по фиксинга на БНБ.
На 30.09.2015год..е сключено споразумение между „ Премиум Фууд“ ЕООД и „Премиум
Фууд България“ ООД , в което е постигнато съгласие за това ,че договореното заместване в дълга
към А. П. П. до сумата от 175937.59 евро е възмездно и в размер на сумата от 175937.59 евро /
344 104.02 лева / 967 614.82 евро,която сума ще се погасява от „ Премиум фууд“ ЕООД
посредством продажби на патешки продукти и / или възмездно прехвърляне на вземания към трети
лица от „ Премиум Фууд“ ЕООД на „ Премиум Фууд България“ ООД .
На 30.09.2015год. между „ Примиум Фууд „ ЕООД и „ Премиум Фууд България“ ООД е
подписан анекс за насрещно прихващане, с което страните са постигнали съгласие от вземането на
„ Премиум Фууд България „ към „ Премиум Фууд „ ЕООД на стойност 1 249 709.39 евро/ 2 444 219
.11 лева /по споразумението за заместване в дълг/ да се прихване вземането на „ Премиум Фууд“
ЕООД към „ Премиум Фууд България“ ООД в размер на 202 680лева ,което вземане произтича от
доставка на патешки продукти, за която е издадена Фактура № 503/29.09.2015год.
На 30.09.2015год. между „ Примиум Фууд „ ЕООД и „ Премиум Фууд България“ ООД е
подписан друг анекс за насрещно прихващане, с което страните са постигнали съгласие от
вземането на „ Премиум Фууд Блгария „ към „ Премиум Фууд „ ЕООД на стойност 1 249 709.39
евро/ 2 444 219 .11 лева /по споразумението за заместване в дълг/ да се прихване вземането на „
Премиум Фууд“ ЕООД към „ Премиум Фууд България“ ООД в размер на 4 149.82 лева ,което
вземане произтича от доставка на патешки продукти, за която е издадена Фактура №
504/30.09.2015год.
На 14.12.2015год. А. П. Р., „ Премиум Фууд“ ЕООД и „ Премиум Фууд България“ ООД са
сключили ново допълнение към споразумение за заместване в дълг , в което са посочени следните
причини за сключването му : А: с оглед на това ,че „ Премиум Фууд“ ЕООД има непогасено
задължение към А. Р. в размер на 868 697.59евро,произтичащо от сключен договор за паричен заем
от 09.04.2013год. за сума в размер на 1 800 000 евро , Б/: с оглед на това , че „ Премиум Фууд
България“ ООД има непогасено задължение към „ Премиум Фууд“ ЕООД,произтичащо от
доставка на патешки продукти на стойност 138 102.72 лева, за която е издадена фактура №
508/14.12.2015год. и В/ с оглед желанието на „ Премиер Фууд България“ ООД да встъпи в дълга на
„ Премиум Фууд“ ЕООД към А. Р. до сумата в размер на 70610.80 евро / 138 102.72 лева/ .
В допълнението към споразумението за заместване в дълг е постигнато съгласие „ Премиум
Фууд България“ ООД да замести „ Премиум Фууд“ ЕООД в дълга му към А. П. Р. до сумата в
размер на 70610.80 евро /138 102.72 лева / , което погасява дълга на „ Премиум Фууд „ ЕООД към
А. Р. до сумата в размер на 1 214 163.21 евро , като остатъка от него в размер на сумата от
798 336.79 евро ще бъде погасен при условията на действащия договор за паричен заем от дата
09.04.2013год..Във връзка със заместването страните са се споразумели „ Премиум фууд България“
да заплаща на А. П. Р. върху сумата от 1214 163.21 евро възнаградителна лихва в размер на 5 %
5
годишно, като сумата и възнаградителната лихва ще бъде върната на А. Р. най-късно на
31.12.2019год.като в противен случай ще дължи и неустойка в размер на 01.% дневно върху
размера на невърнатата сума до деня на окончателното й плащане по фиксинга на БНБ.
На 14.12.2015год..е сключено споразумение между „ Премиум Фууд“ ЕООд и „Премиум
Фууд България“ ООД , в което е постигнато съгласие за това ,че договореното заместване в дълга
към А. П. П. до сумата от 70 610.80 евро / 138 102.72лева / е възмездно и в размер на сумата от
70 610.80евро / 138 102.72лева / , която сума ще се погасява от „ Премиум фууд“ ЕООД
посредством продажби на патешки продукти и / или възмездно прехвърляне на вземания към трети
лица от „ Премиум Фууд“ ЕООД на „ Премиум Фууд България „ ООД .
На 14.12.2015год. между „ Примиум Фууд „ ЕООД и „ Премиум Фууд България“ ООД е
подписан трети анекс за насрещно прихващане, с което страните са постигнали съгласие от
вземането на „ Премиум Фууд България „ към „ Премиум Фууд „ ЕООД на стойност 1 249 709.39
евро/ 2 444 219 .11 лева /по споразумението за заместване в дълг/ да се прихване вземането на „
Премиум Фууд“ ЕООД към „ Премиум Фууд България“ ООД в размер на 138 102.72 лева , което
вземане произтича от доставка на патешки продукти, за която е издадена Фактура №
508/14.12.2015год.
С Акт за прихващане или възстановяване № П-22220416130764-004-001/16.08.2016год. на
„ Премиум Фууд България“ ООД е признато наличието на основания за възстановяване на данък в
размер на 229 557.86лева на основание чл. 92, ал.3 от ЗДДС.
От изготвената по делото съдебно икономическа експертиза се установява ,че процесните
фактури № 503 / 29.09.2015год., № 504/30.09.2015год. и № 508/14.12.2015год. са осчетоводени в
счетоводствата на „ Премиум Фууд „ ЕООД и „ Премиум Фууд България“ ООД , както и в
дневниците за покупки и продажби на двете дружества, съответно в дневника за продажби за м.
09.2015год. на „ Премиум Фууд“ ЕООД и за м.12.2015год. в дневника за покупки на „ Премиум
Фууд България“ ООД. Разяснено е , че фактура № 503 има за предмет доставка- патешки
разфасовки , фактура № 504- има за предмет доставка- хладилни такси , а фактура № 508- доставка
на патешки разфасовки. Фактура № 503 била осчетоводена по дебита на сметка 304 стоки, фактура
№ 504-по дебита на сметка 602-разходи за външни услуги , а фактура № 508-по дебита на сметка
304-Стоки. По фактура № 508 бил ползван за м.12.2015год. данъчен кредит в размер на 23017.12
лева , а по фактури 503 и 504 е ползван такъв за м. 05.20156год.в размер съответно на 33780лева и
691.64лева.
От експертизата се установява че липсват документи , установяващи плащане от купувача
на доставените стоки,за които са издадени процесните фактури , но дължимите суми по тях са
прихванати към вземания на купувача към доставчика с анекси за насрещни прихващания с дата
30.09.22015год. и 14.12.2015год. Установява се също така , че аналитичния регистър на двете
дружества вземания , респ. задължения по процесните фактури не е отразено ,както и че
осчетоводяването на процесните фактури в двете дружества е осъществено съгласно разпоредбите
на Закона за счетоводството.
От експертизата е видно ,че ако се приеме ,че начинът на плащане на сумите по
процесните три фактури е по банков път и датата на падежа е датата на издаване на фактурата по
всяка една от доставките,то обезщетението по чл.86 от ЗЗД върху сумата по фактура № 503 за
периода от 30.09.2015год. до 04.08.2019год. възлиза на сумата от 79 122.22лева, върху сумата по
фактура № 504-е в размер на 1618.84лева за периода от 01.10.2015год. до 04.08.2019год. и върху
сумата от фактура № 508-в размер на 50 991.20лева за периода от 15.12.2015год. до 04.08.2019год.
От изготвена по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза и данните ,
получени от разкриване на банкова тайна относно информацията по всички сметки на „ Премиум
Фууд“ ЕООД при „ Инвестбанк“ АД се установява ,че сметката на „ Премиум Фууд“ ЕООД е била
заверена със сума в размер на 1 799 654.40 евро . Сумата е наредена на няколко превода в периода
от 30.04.2013год. до 11.12.2013год.,като договор за отпускане на кредит от 15.04.2013год. е
посочен като основание за преводите, извършени на 20.09.2013год., 26.11.2013год., 04.12.2013год.
и 11.12.2013год. Преведените на това основание суми са в общ размер на 759654.40 евра или в
размер на 2 346 320.07лева. В експертизата се съдържат данни, че получените от „ Премиум фууд“
ЕООД заемни средства са отразени в ГФО на дружеството за 2013год. и 2014год.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
6
Предявеният през СГС е с правно основание чл. 134 от ЗЗД.
Съгласно Разпоредбата на чл.134, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да упражни
имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на
кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната
преценка на длъжника.
За да бъде успешно проведен искът по чл.134, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат изпълнени
следните предпоставки: 1.Ищецът по иска да има качеството на кредитор спрямо ответника по
иска, т.е да разполага с действително възникнало и непогасено вземане. Без значение е дали
вземането е изискуемо или ликвидно, дали е парично или не; 2.Ищецът да има интерес от
упражняване на правата на своя длъжник спрямо ответника по иска, който на свой ред да е
длъжник на длъжника на ищеца, т.е длъжникът да бездейства.
В случая по делото е установено че ищецът има качеството кредитор спрямо „ Премиум
Фууд „ ЕООД за присъдените суми , над събраната в изпълнителното производство сума в размер
на 8 550.52 лева , съгласно влязло в сила Решение № 1023/29.05.2017год., постановено по т.д.№
6145/2016год. по описа на СГС, но не и че „ Премиум Фууд“ ЕООД е кредитор на ответника „
Премиум Фууд България“ ООД за сумите по процесните фактури № 503/ 29.09.2015год., № 504/
30.09.2015год. и № 508/14.12.2015год., тъй като вземането по тях е погасено чрез прихващане,
извършено с анекси за насрещно прихващане от 30.09.2015год. и 14.12.2015год.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица
си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако
неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е
необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в посочения смисъл,
което да достигне до другата страна в правоотношението. Цитираните по-горе анекси обективират
насрещните изявления на двете дружества - „Премиум Фууд България“ ООД и „ Премиум Фууд“
ЕООД за прихващане на вземанията на „ Премиум Фууд България“ ООД към „ Премиум Фууд“
ЕООД , произтичащи от сключените между тях и А. Р. споразумения за встъпване в дълг към
задълженията на „ Премиум Фууд България“ ООД към „ Премиум Фууд“ ЕООД по процесните три
фактури.
Дружеството-жалбоподател в настоящото производство и ищец в първоинстанционното
оспорва обстоятелството, че А. Р. е предоставил на „ Премиум Фууд“ ЕООД сумите , посочени
като задължение в процесните споразумения за встъпване в дълг, което настоящият въззивен
състав възприема като възражение за тяхната нищожност поради липса на предмет . Възражението
е неоснователно, както е приел и първоинстанционния съд. Съгласно доктрината и текста на чл.
102 от ЗЗД, за да е валиден договорът сключен на това основание, следва да има кредитор,
длъжник и трето лице, което да замести стария длъжник , с изричното съгласие на кредитора.
Запазва се идентичността на съдържанието на правоотношението между стария длъжник и
кредитора, за разлика от новацията, то остава такова, каквото е било, към момента на
заместването. Предпоставка за действителност на договора е наличието на действителен стар
дълг, какъвто в случая е наличен по силата на споразумение за предоставяне на кредит от
15.04.2013год., сключените към него Анекс от 10.07.2013год. и Анекс от 05.12.2013год. Предмет
на договора за заместване в дълг е прехвърленото задължение по споразумението за предоставяне
на кредит и двата анекса към него и действието на договора е преминаване на задължението от „
Премиум Фууд“ ЕООД към новия длъжник –„ Премиум Фууд България“ ООД , което
задължението може и да не е изискуемо, в пълния си размер. В случая, това задължение и
сроковете за погасяването му, са уточнени в споразумението за заместване в дълг от
05.08.2015год. и двете допълнения към него от 30.09.2015год. и 14.12.2015год. ,респ. не е налице
липса на предмет на договора /споразумение/ за заместване в дълг. Този извод се следва и от
представените по делото доказателства и заключението на съдебно –икономическата експертиза,
установяващи извършения превод на заемните средства от А. Р. на „ Премиум Фууд“ ЕООД .От
експертизата е видна датата на всеки един от паричните преводи, размерът на преведената сума ,
наредителя- А. Р. и основанието за превода – „ договор от 15.04.2013год.“ , както и че тези
средства са получени по сметка на „ Премиум Фууд“ ЕООД и че същите са отразени в ГФО на
дружеството за 2013год. и 2014год.
Оспорените споразумения за заместване в дълг и прихващане са частни документи и като
такива , съгласно чл.181 от ГПК, имат достоверна дата за трети лица от деня , в който са заверени
7
, от деня на смъртта или от настъпилата фактическа невъзможност за подписване от лицето ,
което е подписало документа или от деня ,в който съдържанието на документа е възпроизведено
в официален документ или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безспорен начин
предхождащото го съставяне на документа. В случая жалбоподателят-ищец в
първоинстанциононто производство счита и поддържа, че тези документи са му
непротивопоставими тъй като нямат достоверна дата , респ. извършеното с тях прихващане не е
породило целения със сключването им погасителен ефект. Оспорването е неоснователно , както е
приел и първоинстанционния съд. Практиката на ВКС приема , че при оспорване на частен
документ откриване на производство по чл.193 от ГПК не е необходимо. В тази хипотеза
документът се оценява като писмено доказателство според правилата на чл. 178 - чл.189 от ГПК
при съвкупна преценка на доказателствата по делото. При съобразяване на горното , настоящият
съдебен състав намира , че оспорените частни документи- споразумение за отпускане на кредит и
споразумение за заместване в дълг имат достоверна дата от посочването им в Акт за прихващане
или възстановяване № П-22220416130764-004-001/16.08.2016год. на ТД на НАП-София , който
съставлява официален документ . В него , макар и в производство по чл.129 от ДОПК , са
цитирани двете споразумения и е анализирано тяхното съдържание. Същите са цитирани и
анализирани с оглед нуждите на данъчното производство и в ревизионен доклад от 10.11.2016год.
и Ревизионен акт от 29.12.2016год., както и в Протокол № П -22220416082985-073-
001/10.06.2016год. на ТД на НАП- София за извършена проверка по фактури № 484/10.08.2015год.
и кредитно известие № 484А/10.08.2015год. Така , след като още през 2016год. оспорените частни
документи са цитирани в официални документи ,то същите имат достоверна дата най-рано от
16.08.2016год., от която се считат противопоставими на жалбоподателя, респ. ищеца в
първоинстанционното производство именно от тази дата съгласно чл.181 от ГПК. С оглед на това
и доколкото в представените анекси от 30.09.2015год. и 14.12.2015год. се съдържат насрещни
волеизявления за прихващане на вземането на „ Премиум Фууд „ ЕООД към „ Премиум Фууд
България“ ООД по фактури № 503, № 504 и № 508 към задължението му спрямо „ Премиум Фууд
България“ ООД, произтичащо от споразуменията за заместване в дял и тези анекси на налични по
делото към датата на приключване на устните състезания, към която като към най-късен
момент , следва да се приеме че настъпил погасителния ефект на прихващането. С оглед на това
установяването на обстоятелството дали датите върху трите анекса за прихващане са достоверни
или не се явява ирелевантно за спора като релевантно е обстоятелството ,че същите са произвели
целения погасителен ефект, а именно погасяване на задължението на „ Премиум Фууд България“
ООД към „ Премиум Фууд „ ЕООД по трите процесни фактури.
В първоинстанционното производство ищецът е поддържал, че „ Премиум Фууд „ ЕООД
не е предприело действия по събиране на вземането си към „ Премиум Фууд България“ ООД по
фактура № 503, № 504 и № 508 и че бездействието му се дължи на свързаността между двете
дружества, родствени връзки и близки отношения между управителите. С излагане на подробни
факти и обстоятелства в тази връзка е обосновал извод за знание и намерение у „ Премиум Фууд „
ЕООД и „ Премиум Фууд България“ ООД за умишлено бездействие относно събиране на
вземането с цел невъзможното удовлетворяване на жалбоподателя-ищец по силата на
постановеното в негова полза съдебно решение. Тези доводи са дали основание на
първоинстанционния съд да изследва наличието на предпоставките на чл.135 от ЗЗД касателно
процесните прихващания, разглеждайки ги в контекста на тяхната действителност и
противопоставимост спрямо ищеца .
Настоящият съдебен състав счита от една страна , че посоченото по-горе като изложено в
исковата молба и допълнителната искова молба не обосновава претенция по чл.135 от ЗЗД , а по-
скоро обосновава правния интерес на ищеца за предявяване на иска по чл.134 от ЗЗД. И от друга-
правото да се иска обявяване /прогласяване / на относителната недействителност на сделка или
действие се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск, какъвто в случая не е предявен.
Когато е налице разпореждане във вреда на кредитор, той може да поиска обявяването на
разпореждането за недействително спрямо него чрез предявяване на Павловия иск. Той е
конститутивен и последица от уважаването му е правната промяна в патримониума на длъжника
.Тази правна промяна се изразява в това , че едно противопоставимо на кредитора разпореждане
става непротивопоставимо .Тоест, за да се приеме ,че процесните прихващания са
непротивопоставими на ищеца като кредитор на „ Премиум Фууд“ ЕООД следва да е постановено
съдебно решение , с което да е уважен иск по чл.135 от ЗЗД, а настоящия случай не е такъв.
Изследването на предпоставките на иска по чл.135 от ЗЗД не може да бъде извършвано в
8
производство по чл.134 от ЗЗД във връзка с въведено правоизключващо възражение за
относителна недействителност, тъй като относителната недействителност не е вид
недействителност на сделките и не може да се релевира във висящ процес чрез възражение.
По изложените съображения настоящият състав намира предявения иск по чл.134 от ЗЗД
се явява неоснователен, поради което следва да се отхвърли. До същият извод е достигнал и
първоинстанционния съд ,като изложените от него мотиви във връзка с иск по чл.135 от ЗЗД ,не го
променят. Така е налице съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции за
неоснователност на предявения от „Стардъкс „ ООД иск по чл.134 от ЗЗД ,поради което
обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София , ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260833/26.05.2021год., постановено т.д.№ 1624 /2020год. по
описа на СГС, ТО, VI-18 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9