Определение по дело №941/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 641
Дата: 13 февруари 2025 г. (в сила от 13 февруари 2025 г.)
Съдия: Даяна Калинова Топалова
Дело: 20231100900941
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 641
гр. София, 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100900941 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 - 4 ТЗ.

Синдикът на „Виа Сити Строй“ ЕООД е съставил списък № 4 на неприетите от
синдика вземания на кредиторите по реда на чл.688, ал.3 ТЗ, обявен в търговския регистър
на 09.12.2024 г.
Срещу списъка на неприетите от синдика вземания е подадено в срок възражение с
вх. № 138661/12.12.2024 г. от кредитора „ВИЛИПАЛ“ ЕООД, в частта относно вземането на
самия кредитор в размер 200 лв., възникнало на основание суброгиране в правата на
кредитора НАП с плащане на сумата и поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ,
евентуално с източник неоснователно обогатяване.
Възражението е разгледано в открито съдебно заседание, поради което съдът следва
да се произнесе по основателността му и по одобряване на оспорения списък.
Доводите във възражението са, че вземането, в размер на 200 лв., произтича от
извършено на 05.11.2024 г. плащане към Националната агенция за приходите за частично
погасяване по реда на чл. 73 ЗЗД на публично задължение на „Виа Сити Строй“ ЕООД, и
респ. частично удовлетворяване на публично вземане, предявено и прието в производството
по несъстоятелност на длъжника, при предварително дадено на основание чл.180 ДОПК
съгласие с достоверна дата /декларация с нотариална заверка на подписа/ от страна на „Виа
Сити Строй“ ЕООД. С плащането твърди да се е осъществил съставът на частичната
законова суброгация по чл. 74 ЗЗД във вр. чл. 73 ЗЗД във вр. чл. 180 ДОПК, а като
евентуално материално правно основание – субсидиарният фактически състав на чл. 59 ЗЗД
при наличието на една от проявните форми на неоснователното обогатяване – спестяването
на разходи от страна на длъжника.
Относно първото основание се поддържа, че видно от посоченото в пункт 2 на
Списък № 1 на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал.
1 ТЗ, изготвен на 05.08.2024 г. предявеното и прието вземане на НАП е в общ размер на 59
007,23 лв., от които 38 767, 05 лв. -главница; 19 826, 19 лв. – лихви върху главницата от
падежа на задълженията до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност; и 413, 99 лв. – лихва върху главницата за периода от ДРОПН до датата на
предявяване на вземанията. Няма спор, че публичните задължения са стабилизирани – една
част от тях са възникнали чрез така наречения механизъм на „самооблагането“ /посредством
справка – декларация и декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 ЗКПО/, както и
1
чрез влязъл в сила още на 28.06.2021 г. Акт за установяване на общински публични
вземания, поради което е изпълнено изискването на чл. 180, ал. 1 ДОПК публичното вземане
да е безспорно. Отделно от това е представена декларация – съгласие от страна на длъжника
с достоверна дата, а платецът не може да знае как публичният изпълнител по правилата на
ДОПК е разпределил постъпилата сума – за погасяване на кой елемент от публичното
задължение, респ. вземане. Твърди, че суброгацията е принудителна цесия, поради което
регресното право не е необходим елемент от фактическия й състав, а редът за
удовлетворяване е чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, евентуално чл.722, ал.1, т.7 ТЗ.
В евентуалност счита да е налице неоснователно обогатяване, тъй като е платил
чуждо задължение, поради което е налице нововъзникнало кондикционно вземане,
неплатено на падежа с ред на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.7 ТЗ.
Синдикът в писмено становище, поддържано в открито съдебно заседание, счита
възражението за неоснователно по съображения, че не е осъществено главното основание –
законовата суброгация на основание чл.180, ал.1, т.1 ДОПК, тъй като не е
индивидуализирано по размер и основание първичното вземане на кредитора НАП, а
съгласно чл.180, ал.1, ДОПК това задължение следва да е установено с влязъл в сила акт, не
е представено удостоверение от НАП за потвърждаване на плащането и частично
погасяване, а видно от представената по делото молба на НАП платената сума не е била
осчетоводена за погасяване на публични задължения на длъжника. Отделно от това твърди,
че сумата не е заплатена по специално посочена сметка, която законът е предвидил, за да
осигури сигурност във факта на плащане. Относно евентуалното основание счита, че не е
налице нито една от хипотезите на неоснователно обогатяване, тъй като не е погасено
задължението на длъжника.
Възражението е подадено на 12.12.2024 г., а списъкът е обявен в търговския регистър
по партидата на дружеството на 09.12.2024 г., поради което е предявено в предвидения от
закона преклузивен срок и от легитимирана страна, и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество възражението е неоснователно по следните съображения:
С молбата за предявяване кредиторът е предявил вземане в размер 200 лв. на две
основания, главно - законова суброгация на основание чл.180, ал.1 ДОПК в правата на
кредитора НАП с плащане на сумата и поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ,
и евентуално - неоснователно обогатяване.
Относно законовата суброгация по чл.180, ал.1 ДОПК:
Разпоредбата на чл.180, ал.1 ДОПК урежда законова суброгация при специални
предпоставки, с които законът свързва настъпването й, обосноваващи приложението на
отделни специфични фактически състави при плащане на чужд публичен дълг.
Фактическите състави, посочени в т.т.2-5, изискват легитимация с конкретно посочени
регресни права и интерес. Изключението е в хипотезата на т.1, за осъществяване на
фактическия състав на която изричното съгласие на длъжника е достатъчно и наличието на
регрес и интерес не подлежат на изследване след като длъжникът се е съгласил да замени
един кредитор с друг, а целта е да се удовлетвори фиска със запазване на реда на
удовлетворяване. Аргументът следва от чл.181, ал.2 ДОПК, съгласно която разпоредба
изпълнилият задължението може да пристъпи към принудително изпълнение по реда на
Гражданския процесуален кодекс въз основа на акта за установяване на публично вземане и
удостоверението, издадено от НАП за направеното изпълнение, и се удовлетворява до
размера на претенцията си към задълженото лице ( платеното в погашение на дълга му ) –
чл.180, ал.2 ДОПК.
Последицата е ползване от обезпеченията, а в производство по несъстоятелност на
реда за удовлетворяване.
Кредиторът се позовава на първата хипотеза на чл.180, ал.1, т.1 ДОПК, поради което
2
и с оглед даденото по – горе тълкуване за осъществяване на предвидения фактически състав
следва да се установи плащане на публично задължение, което е установено с влязъл в сила
акт и изрично съгласие на длъжника с достоверна дата.
Вземанията на НАП, част от които възразилият кредитор твърди да е погасил, с
плащане на сума в размер 200 лв., са предявени и приети в производството по
несъстоятелност, включени в списък № 1 на приетите вземания с източник данъци и такси
по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗМТА, ЗКПО, установени със справки - декларации и влязъл в сила акт за
установяване на общински публични вземания.
Няма данни по делото подадените декларации да са с последващи корекции от страна
на органа по приходите, поради което установяват окончателно публичното задължение
така, както е декларирано и съответно следва да се приеме, че всички приети вземания са
установени с влязъл в сила акт по смисъла на чл.180 ДОПК.
С постъпилите по делото две писма от НАП не се оспорва плащането с
представеното по делото платежно нареждане за сума в размер 200 лв., а се твърди да не е
осчетоводено поради това, че не е посочено наименованието на длъжника. В платежното е
посочено, че се плаща данъчно задължение предявено и прието по делото, относно
производството по несъстоятелност на длъжника „Виа Сити Строй“ ЕООД, което е
достатъчно, за да е ясно какво се изпълнява. Всички публични задължения, възникнали до
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност се удовлетворяват
в един ред, без да се разграничават основанията, които ги пораждат, с изключение на
лихвите изтекли след решението за откриване на производството ( последните с ред по
чл.722, т.9 ТЗ ). Съгласно чл.722, ал.3 ТЗ органът по събиране на публичните вземания
разпределя сумите, които се изплащат на съответния ред общо, поради което начинът на
осчетоводяване за погасяване на конкретни публични задължения е извън фактическия
състав на суброгацията по чл.180, ал.1, т 1 ДОПК. Представеното платежно нареждане и
писмата на НАП, с които плащането се признава установяват плащане на публичното
задължение. По делото е представено и изрично съгласие на длъжника с достоверна дата,
поради което следва да се приеме, че е установен съставът на специалната законова
суброгация на чл.180, ал.1, т. 1 ДОПК.
С плащането частично на дълга дружеството замества държавата в правата й върху
изпълненото вземане, по отношение на длъжника и останалите кредитори. Предвид това, в
хипотезата на законова суброгация, при предпоставките на чл.180, ал.1, т.1 ДОПК, и
доколкото самостоятелни права на регрес и интерес не са обхванати от фактическия й
състав, това вземане не е ново и следователно не се предявява на ново основание от
кредитора, което да налага да се изследва и установява, съответно да се определя реда на
удовлетворяването му, съобразно привилегията. Предвид това не е налице нововъзникнало
вземане, което да се предявява, а е налице промяната в носителя, титуляра на вземането (
кредитора ), която промяна следва да се отчете при изготвяне на сметката за разпределение.
Така извършеното ново предявяване на това вече прието вземане е недопустимо и
законосъобразно е включено от синдика в списъка на неприетите вземания.
Предвид извода за възникване на главното основание, на което вземането е предявено
не е осъществено евентуалното такова за неоснователно обогатяване.
По изложените съображения възражението е неоснователно, поради което следва да
бъде оставено без уважение, а списък № 4 на неприетите от синдика вземания следва да
бъде одобрен без изменения.

При тези мотиви, съдът

3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 138661/12.12.2024 г. на кредитора
„ВИЛИПАЛ“ ЕООД, срещу списък № 4 на неприетите от синдика вземания на кредиторите,
по реда на чл.688, ал.3 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 09.12.2024 г.
ОДОБРЯВА без изменения списък № 4 на неприетите от синдика вземания на
кредиторите, по реда на чл.688, ал.3 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 09.12.2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4