Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав,
в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
АНДРЕЙ Г.
при секретаря Елка Григорова и прокурора Калина Накова, като
разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 538/2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313
и сл. от НПК.
С присъда от 9.10.2017 г. по НОХД
№ 22573/2011 г. Софийски районен съд, НК, 106 състав е признал подсъдимите Б.Г.В.
и Л.С.М. за невиновни и ги е оправдал по повдигнатото им обвинение за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
Срещу така постановената присъда
е постъпил протест от прокурор от СРП. В протеста и допълнението към него се
поддържа, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин е
установено, че двамата подсъдими са извършили престъпленията, за които са
обвинени. Излагат се и доводи, че са били налице основания за отвод на
председателя на първоинстанционния съдебен състав, поради проявена от него
предубеденост при постановяване на разпореждания, с които е било прекратяване
на съдебното производство по делото и връщано на прокуратурата, които
разпореждания са били отменяни от въззивния съд. Предлага се присъдата на СРС
да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда или да бъде постановена въззивна присъда, с която двамата подсъдими бъдат
признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на СГП заявява, че поддържа протеста. Излага доводи,
че при постановяването на първоинстанционната присъда са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в оправдаване на подс. Л.М. за невиновна в
това да е извършила престъпление в съучастие със самата себе си. Счита, че
съществено процесуално нарушение е допуснато и при изготвянето на мотивите към
присъдата, в които, от една страна e прието, че
е извършено престъпление по чл. 209 от НК, а от друга страна, е постановена оправдателна
присъда. Пледира, ако не бъдат счетени за основателни оплакванията за
съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, то
протестираната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова,
с която подсъдимите бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им
обвинения.
Защитникът на подсъдимите Б.В. и Л.
М. пледира да бъде оставен без уважение протеста на СРП. Поддържа, че
постановената от първата инстанция присъда е обоснована, съответства на
събраните по делото доказателства и с нея правилно са приложени разпоредбите на
закона.
Подсъдимият Б.В. моли да бъде потвърдена
присъдата на Софийски районен съд.
Подсъдимата Л.М. моли да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
В края на м. юли — началото на м.
август 2003 г. живущите в бл. *******намиращ се в гр. София, ж. к. „Люлин“
взели решение да извършат ремонт на покрива, като в тази връзка свид. Е.П.предложила
на дъщеря си – свид. Р.Л.и на нейния съсед – свид. К.И.да поискат оферта от ЕТ
„Л.М.“, представлявано от подсъдимата Л.М., с която се познавали.
На 03.08.2003 г. свидетелите П. и
И. посетили трафопост, намиращ се в гр. София, ул. „*****, между бл. *** и бл.***,
където се помещавал офисът на едноличния търговец. На посоченото място те
провели разговор с подсъдимия Б.В., който съжителствал на семейни начала с М.,
като същият им обяснил, че разполага с бригада и е в състояние да осъществи
ремонта на покрива. По-късно през деня тримата отишли в бл. ***, вх. „Б“ и след
като извършил оглед, подсъдимият В. заявил, че строително-ремонтните дейности
възлизат на 800,00 лв., от които 400,00 лв. следвало да му бъдат предоставени
предварително за закупуване на материали, а останалите 400,00 лв. да се заплатят след
приключването на ремонта. Свидетелите П. и И. приели офертата.
На 04.08.2003 г. подс. Б.В. се
свързал по телефона със свид. Е.П.и я уведомил, че желае да му заплати
уговорените парични средства за строителни материали. Същият ден тя посетила
трафопоста в гр. София, ул. „***** между блок *** и бл.*** и му предала сума в
размер на 200,00 лв., за което й била издадена разписка от подсъдимата М.. В
документа било записано, че парите са предназначени за „капариране закупуване
изолационен материал за покрив за блок *******ж.к. „Люлин“.
На 06.08.2003 г. офисът на ЕТ „Л.М.“
бил посетен и от свидетеля К.И., който предал на двамата подсъдими сума в
размер на 200,00 лв. М. му издала разписка, в която било записано, че парите са
за „покривни материали за изолация-капаро за блок *******ж.к. „Люлин“.
Впоследствие подсъдимите В. и М.
не предприели никакви действия относно ремонта на покрива на бл. *******находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин“. Свидетелите П. и И. многократно посещавали
седалището на едноличния търговец, като установили, че офисът е заключен.
Двамата се опитали да се свържат с подсъдимите лица и на известния им мобилен
телефонен номер, но никой не отговарял на техните позвънявания. След множеството
неуспешни опити П. и И. решили, че са измамени, поради което на 03.04.2004 г.
депозирали жалба в 03 РУ-СДВР, въз основа на която било образувано наказателното
производство.
Така изложената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за установена от приобщените по реда
на чл. 371, — прочетените на основание чл. 283 НПК протоколи от досъдебното
производство за разпит на свидетелите Е.Д. П. /л. 16-17 от ДП/,К.Д. И. /л.
19-20 и л. 149 от ДП/ иР.И. Л. /л. 246 от ДП/, както изготвената на вещото лице
Б.М.СОЕ /л. 161-163 от ДП/, копия на разписки /л. 18 и л. 21 от ДП/ и справки
за съдимост /л. 93 и л. 94 от ДП/.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения, като е одобрил изразеното от подсъдимите и
тяхната защита съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на
чл. 371, т. 1 от НПК. Съгласието е дадено надлежно пред първоинстанционния съд,
след като на подсъдимите Б.В. и Л. М. са били разяснени техните процесуални права и последиците от изразеното от тях съгласие за
провеждане на диференцираната процедура. Доказателствата, за които подсъдимите
и техният защитник са дали съгласие да не се събират в хода на съдебното
следствие, са надлежно събрани по досъдебното производство, при спазване на
предвидения за това процесуален ред.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
събраните по делото доказателства и е формирал фактически изводи, които напълно
се споделят и от настоящия въззивен съдебен състав.
Както обосновано е посочил
районният съд, показанията на свидетелите Е.П.и К.И.установяват по еднопосочен и
начин, че единствено подс. Б.В. е формирал със своите действия у двамата
свидетели, че е в състояние да организира извършване на ремонт на покрива на
бл. ***, вх. „Б“ в ж.к. „Люлин“. В съответствие с показанията на същите
свидетели първоинстанционният съд е приел за установено и че тези действия на
подс. В. са осъществени при проведената на 03.08.2004 г. среща в трафопост, намиращ
се в гр. София, ул. „*****, между бл. *** и бл.***, където се помещавал офисът
на ЕТ „Л.М.“. Както е приел за установено
районният съд, при проведения в хода на срещата разговор подс. Б.В. е споделил,
че разполага с бригада и изявил готовност да осъществи строително-ремонтните
дейности, а впоследствие, при проведения по-късно в същия ден оглед на покрива,
подсъдимият В. пояснил, че стойността на ремонта възлиза на 800,00 лв., от
които 400,00 лв. следвало да му бъдат предоставени предварително за закупуване
на материали, а останалите 400,00 лв. да се заплатят от живущите в блока след
неговото приключване.
Първоинстанционният съд в съответствие
със събраните по делото доказателства е приел за установено и че свидетелите П.
и И. са счели за убедителни дадените от подс. В. уверения, че той ще организира
извършването на ремонта и на 04.08.2003 г., съответно на 06.08.2003 г., всеки
от тях е предоставил парична сума в размер на 200,00 лв. Както е посочил
районният съд, това се установява от показанията на свид. Р.Л.и приложените по
делото копия на разписки.
Напълно обосновано
първоинстанционният съд е приел за установено и че подсъдимата Л.М. по никакъв
начин не е била съпричастна към възбуждането на заблуждение у двамата
пострадали, доколкото разговорите с тях са били водени от подсъдимия В., като
нейното участие се изразява единствено в издаването на разписки за заплатените
парични средства.
Районният съд обосновано е
кредитирал, като еднопосочни и неопровергани от други доказателства по делото
показанията на свидетелите П., И. и Л., според които нито един от двамата
подсъдимия не е изпълнил обещаните от подс. В. действия по извършване на ремонт
на покрива, като след получаване на капарото подсъдимите са преустановили
едностранно отношенията си със своите контрагенти и се укрили.
При така установените и от
въззивния съдебен състав фактически обстоятелства, правилно първоинстанционният
съд е приел, че следва от правна страна подсъдимите Б.В. и Л.М. да бъдат
оправдани по повдигнатото им обвинение.
Напълно в съответствие със
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е посочил, че по
делото не е установено за наличие на задружна престъпна дейност между
подсъдимите Б.В. и Л.М. при осъществяване на действията, които съответстват на
съставомерните признаци на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.
Въззивният съдебен състав също намира, че доколкото по делото не е установено
подсъдимата Л.М. да е извършвала каквито и да е действия по формиране на несъответстваща
на действителността представа у посочените в обвинителния като пострадали лица,
нито са установени факти, че тя по какъвто и да е начин е действала заедно с
подс. Б.В. при осъществяване на другите елементи от обективна и субективна
страна от състава на вмененото й престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, то
следва същата подсъдима да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, че е
извършила такова престъпление в съучастие, като съизвършител с подс. В..
Обосновано и правилно първоинстанционният
съд е приел за установено и че в инкриминирания период от време – от 04.08.2003
г. до 06.08.2003 г., подс. Б.В. не е извършвал действия по възбуждане на
заблуждение у свидетелите Е.П.и К.И.относно действителното му намерение да
организира ремонт на покрива на блока на посочените свидетели. Както е посочил
районният съд, от доказателствата по делото по категоричен начин е установено,
че такива действия подсъдимият В. е осъществил, но на предходна така инкриминирания
период – на 03.08.3003 г. Индивидуализацията на вмененото деяние чрез посочване
на времето и мястото на извършването му е в изключителната компетентност на
държавното обвинение и съдът не може да излезе от рамките на конкретно
повдигнатото обвинение, като осъди подсъдим за извършване на деяние на различни
от вменените по надлежния ред от прокуратурата време и място. Този надлежен ред
предпоставя повдигане на съответстващо на събраните по делото доказателства
обвинение с обвинителния акт или при установяване в хода на съдебното следствие
на различни обстоятелства относно времето и мястото на извършване на деянието –
изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК. Доколкото по нито един от
посочените надлежни начини държавното обвинение не е вменило на подс. Б.В.
индивидуализирано като извършено на 3.08.2003 г. престъпление по чл. 209, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, то няма как и да бъде
постановена присъда, с която той да бъде признат за виновен, че е осъществил
такова престъпление на посочената дата.
С оглед на изложеното, настоящият
въззивен съдебен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е постановил
оправдателна присъда и по повдигнатото срещу подс. Б.В. обвинение за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
При цялостната проверка на
обжалваната първоинстанционна присъда въззивният съдебен състав не констатира
при постановяването й да са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са основания за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд. Допусната е техническа грешка в диспозитива на
присъдата в частта, в която е посочено, че подсъдимата Л.М. е призната за
невиновна в това да е извършила инкриминираното престъпление в съучастие и
съизвършителство със себе си. От останалата част от текста на присъдата обаче,
в която са описани отделните деяния, съставляващи инкриминираното продължавано
престъпление, става несъмнено ясно, че подсъдимата М. е призната за невиновна
да е осъществила тези две деяния в условията на съизвършителство с подс. Б.В. и
в този смисъл не е нарушено правото на същата подсъдима да разбере за
извършване на какво продължавано престъпление е призната за невиновна и
оправдана. Освен това с постановяването на първоинстанционната присъда, с която
подс. Л.М. изцяло е оправдана по повдигнатото й обвинение, нейните законни
интереси и права в цялост са удовлетворени, поради което и няма необходимост да
бъде връщано делото за ново разглеждане, за да бъде реализирано правото й да
разбере за какво престъпление е оправдана.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6
от НПК, СГС, НО, Х въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 09.10.2017 г. на СРС, НК, 106 състав по НОХД № 22573/2011 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.