№ 305
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000180 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 1213/16.10.2023 г. по т.д. № 359/2023 г. на СГС, VI-17 състав е
ОСЪДЕНО „Орбелус консорциум” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Александър С. Пушкин” № 84, вх. А, ет. 2, ап. 4, ДА
ЗАПЛАТИ на „Лоск инженеринг” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано” № 3, офис 11 , на
основание чл. 266 ЗЗД сума в размер на 56 700 лева (петдесет и шест хиляди и
седемстотин лева), представляваща неплатено възнаграждение за извършена работа по
полагане на маркировка, което възнаграждение е дължимо по договор за изработка и за
което е издадена фактура № **********/20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 21.02.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на
17 958.81 лева (седемнадесет хиляди деветстотин петдесет и осем лева и осемдесет и
една стотинки), представляваща обезщетението за забавено плащане на главницата,
начислено за периода от 15.01.2020 г. до 20.02.2023 г., като искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
ОТХВЪРЛЕН за разликата над сумата от 17 958.81 лева до пълния предявен размер от
18 254.25 лева и за периода от 20.12.2019 г. до 14.01.2020 г.
Ответникът „Орбелус консорциум” ООД е депозирал въззивна жалба, с която
обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Поддържа, че
същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при неверни фактически
констатации, при необсъждане на доказателствата в тяхната цялост, което довело от
правна страна до нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и
до необоснованост на решението.
На първо място се сочи, е първоинстанционният съд неправилно и в
1
противоречие с основополагащото за гражданския процес диспозитивно начало
недопустимо служебно вкарал в производството факти в полза на ищеца, които не са
твърдени от последния нито в пьрвоначалната, нито в допълнителната искова молба,
нито в хода на производството и за които не е указана в доклада по делото
доказателствена тежест за страните. При съществено нарушение на чл. 6, ал.2 ГПК и в
противоречие със заявените от ищеца факти от основанието на иска, съставът на СГС
приел, че твърденията на ищеца са за наличие на облигационни отношения от сключен
договор, по силата на който се задължил да извърши дейности по полагане на
маркировка срещу получаване на възнаграждение", както и че „ищецът заявява, че
извършил възложената работа " (с. 1 от мотивите на решението, с. 1 от определение м
2883/30.08.2023 г. за приемане на проект за доклад по делото). В първоначалната
искова молба се твърдяло само, че претендираната сума се основава на издадена от
ищцовото дружество фактура № 39/20.12.2019 г. с посочено основание извършена
услуга „полагане на маркировка'', без каквито и да е било твърдения за „наличие на
облигационни отношения по сключен договор‘', както е приел състава на СГС в
нарушение на диспозитивното начало. В допълнителната искова молба в срока по чл.
367, ал.2 ГПК, който е преклузивен за изменение на основанието или петитума на
исковата претенция, не било предприето изменение или уточнение на предявените
искове, а напротив - отново се твърдяло, че искът се основава на издадена фактура №
39/20.12.2019 г. с основание възнаграждение за извършена от ищеца услуга „полагане
на маркировка'', което било посочено като основание в самата фактура. Претенцията за
сумата 56 700 лева била отправена като ''"дължима и незаплатена сума по фактура No
39/20.12.2019 г.“ Приемайки, че ищецът твърди наличие на облигационна връзка по
договор за услуга по цитирания начин, първостепенният съд е постановил решението
си при съществено нарушение на диспозитивното начало, на принципа за равенство на
страните, при служебно въведени факти от основанието, при служебна подмяна на
предявения петитум на иска за главницата, при служебно въведени правни твърдения,
които не са част от първоначалната и допълнителната искова молба.
На следващо място се поддържа, че докладът по делото е непълен, неправилен и
неточен. В него били дадени указания само на ищеца, но не и на ответника във връзка
с направените от него възражения. Съдът не посочил и кои факти се признават от
ответника, като едва в решението посочил, че приел за доказан факта на
осчетоводяване на процесната фактура от ответника веднага след узнаването въз
основа на направено от ответника признание на този факт в отговора на исковата
молба. Такова признание липсвало, но освен това с непълния и неточен доклад по
делото съдът нарушил правото на защита на ответника.
Сочи се още, че при съществено нарушение на процесуалните правила, в
отклонение от приетия доклад по делото съставът на СГС постановил обжалваното
решение при липса на осъществено от ищеца пълно и главно доказване на основните
елементи на твърдяната от него дължимост на сумата от претендираното
възнаграждение за „извършена услуга по поставяне на маркировка“ (с. 1 от
първоначалната и допълнителна искова молба). Ищецът представил само едностранно
съставени от него частни документи, които своевременно били оспорени от ответника.
Допуснати били съществено процесуално нарушение на правилата за
доказателствената тежест, за доказателствената стойност на счетоводните записвания и
счетоводните книги на търговеца, на доказателствената сила на изгодния издаден от
ищцовото дружество документ (чл. 180 ГПК) относно счетоводните записвания на
ищеца, на последиците от липса на главно и пълно доказване, следващи от
императивното правило на чл. 154, ал.1 ГПК.
Излагат се доводи, че първоинстанционният съд необосновано приел, че договор
за услуга е сключен „при конклудентно съгласие", като се позовава единствено на
2
първоначалното осчетоводяване на фактурата, но не разглежда поясненията, че това
записване е анулирано, поради несключването на договор. Сочи се, че в практиката на
ВКС се приема, че за да е налице съгласие за сключване на такъв договор, за разлика от
договора за търговска продажба, не е достатьчно само осчетоводяване на фактурата за
дължимо възнаграждение, а е необходимо да бъдат коикретизирани видовете и
количествата на възложените работи, каквито данни е безспорно, че едностранно
съставената фактура от ищеца не съдържа.
Жалбоподателят поддържа още, че е неправилен и при допуснато съществено
процесуално нарушение е и изводът на първостепенния съд за наличие от възложителя
на „..действие по признание'', изразено чрез конклудентни действия, че изпълнителят е
извършил възложената работа (с.4 от мотивите). Този извод бил направен в резултат на
обърната тежест на доказване в ущърб на ответника, без същата да е указана от съда
при докладване на делото. Приемането можело да е изразено и чрез конклудентни
действия, но не чрез осчетоводяване на едностранно издадена от изпълнителя фактура,
а чрез установяване на фактическа власт върху изработеното. Подобни твърдения нито
са въведени, нито са доказани от ищеца в производството, поради което изводът на
състава на СГС за приемане чрез конклудентни действия било в противоречие с
доказателствения материал в производството, неправилен и необоснован.
Съдът не взел предвид практиката на ВКС, в която се приема, че
осчетоводяването на издадена фактура при търговска продажба и доставка от купувача
е различно от доставка на стоки и то може да се приеме като признание за факта на
доставката само ако между страните не съществува спор, че доставката е била или е
следвало да бъде извършена преди или едновременно със съставянето на фактурата.
Ако са налице твърдения, каквито жалбоподателят своевременно отправил в
настоящото производство, че фактурата е била съставена преди извършване на
доставката, съдът трябвало да изясни обстоятелствата относно съставянето на
фактурата по реда на чл. 145 ГПК с оглед очертаване на спорния предмет по делото.
Ако фактурата е съставена преди фактическото извършване на доставката, не би могло
да се приеме, че включването й в дневника за покупко-продажби на получателя на
стоката и ползването на данъчен кредит съставлява признания и за факта на доставката.
Решението било постановено при допуснато бездействие от състава на СГС и
неизпълнение на задълженията му служебно да назначи експертиза за изясняване на
въпроси от значение за предмета на делото, за които са необходими специални знания
(чл. 195, ал. ГПК). Съдът си позволил да прави изводи от едностранно съставени от
ищеца счетоводни документни, изгодни за него, както за съществуването на
твърдяното задължение, така и за неговата изискуемост, за които не са доказани
предпоставките по чл. 182 ГПК за доказателствената им стойност, както и да отрича
счетоводни записвания и доказателствена стойност на едностранно съставени от
доверителя ми счетоводни документи, за които не са отречени законовите
предпоставки по същото правило за доказателствена стойност, без да притежава
специални знания.
При съществено нарушение на чл. 162 ГПК, практиката на ВКС по прилагането
му, при очевидно противоречие с доклада по делото първоинстанционният съд приел,
че размерът на дължимото обезщетение за забавено изпълнение следва да бъде
определен по негова преценка по реда на чл. 162 ГПК.
Решението било постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила за сьвкупна преценка на приетите в производството доказателствени средства,
както и на доводите на страните по вътрешно убеждение - чл. 12 ГПК. При нарушение
на съдопроизводствените правила и чл. 12 ГПК бил изводът на съда за възможност за
ищеца да се ползва от счетоводните си записвания при липса на доказване на
3
предпоставките по чл. 55, ал.1 ТЗ, а в същото време била отречена възможността
ответникът да се ползва от собствените си счетоводни записвания. Не били обсъдени
всички възражения на ответника.
Изложени са и допълнителни доводи за неправилност по същество и
несъответствие с практиката на ВКС на направените от първата инстанция правни
изводи.
Въз основа на изложеното жалбоподателят е поискал първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Ищецът „Лоск Инженеринг“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в
който излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът - „Лоск инженеринг” ЕООД – в несъстоятелност е твърдял в исковата
молба, че има вземане в размер на 56 700 лева към ответника - „Орбелус консорциум”
ООД, представляващо дължима и неплатена сума по фактура № **********/
20.12.2019 г. с падеж 20.12.2019 г., което било за извършена от ищеца услуга –
полагане на маркировка. За събиране на задълженията синдикът на дружеството
изпратил покана за доброволно изпълнение изх. № 37/20.12.2022 г. до ответника на
адреса му на управление, връчена на 21.12.2022 г. Ответникът не платил. Освен
главницата, ответникът дължал и лихва за забава в размер на 18 254.25 лева, считано от
20.12.2019 г. до 20.02.2023 г. Поради изложеното ищецът е искал „Орбелус
консорциум” ООД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 56 700 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за извършване на работа по полагане на
маркировка по фактура № **********/ 20.12.2019 г., както и сумата от 18 254, 25 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за
периода от 20.12.2019 г. до 20.02.2023 г.
Ответникът по иска - „Орбелус консорциум” ООД е депозирал отговор на
исковата молба, с който е оспорил иска. Възразявал е, че издадената фактура не
съдържа данни за количество на положена маркировка, единична цена и обект на
полагането й, за да може да се приеме, че е издадена въз основа на договор и да се
установят условията на този договор. Твърдял е, че действително между страните били
водени преговори за възлагане полагането на пътна маркировка по възложени на
ответното дружество проекти, като ищцовото дружество издало процесната фактура
още в процеса на преговори. Тъй като по-късно станало ясно, че „Лоск Инженеринг“
ЕООД няма намерение да сключи договора или да го изпълни, то ответникът анулирал
процесната фактура с протокол от 01.05.2020 г. с основание липса на плащане и
неподписан договор. Съответно ползваният данъчен кредит по фактурата бил внесен,
но не е постигнато окончателно съгласие. Заявил е също, че посочената в исковата
молба работа не е извършена от ищеца. Оспорва да е получавал покана от ищеца да
изпълни претендираното задължение за заплащане на възнаграждение. Оспорва да
4
дължи лихва, дори да се установи главното задължение, тъй като липсва забава. Искал
е съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В допълнителната си искова молба ищецът е поддържал твърденията си, че
претендираното възнаграждение е за извършена от него услуга, като е оспорвал
твърденията на ищеца, че същата не е извършена. Сочил е, че едностранното
анулиране на фактурата от ответника не води до разваляне на сделката. Ако такава не
била осъществена анулирането следвало да се извърши от издателя на фактурата.
Поддържа, че ответникът не е анулирал процесната фактура.
В допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът е
поддържал, че не е налице нито изпълнение на твърдяната услуга, нито договор за
нейното извършване. Сочил е, че протоколът за анулиране на фактурата само отразява
установената липса на договор и въз основа на него е взета съответно счетоводно
записване, с което е анулирано предходното такова. Вследствие на това и размерът на
приспаднатия ДДС е внесен.
За установяване твърденията и възраженията на страните пред първата
инстанция са събрани писмени доказателства.
Представена е Фактура № **********/20.12.2019 г., издадена от „Лоск
Инженеринг“ ЕООД с получател „Орбелус Консорциум“ ЕООД с основание „полагане
на маркировка“ на стойност 47 250 лева, а с ДДС 56 700 лева, при дата на данъчно
събитие 20.12.2019 г. и място на сделката София. Фактурата е подписана само от
представител на издателя.
Видно от представена Покана за доброволно изпълнение изх. № 37/20.12.2022 г.
синдикът на „Лоск Инженеринг“ ЕООД – В. Р. е отправила такава до управителя на
„Орбелус Консорциум“ ЕООД за доброволно заплащане в 7-дневен срок от поканата
на сумата по посочената по-горе фактура по предоставена банкова сметка. Поканата е
изпратена до адреса на управление на ответното дружество, като е върната с
отбелязване от „Български пощи“ ЕАД, че получателят е непознат.
На 01.05.2020 г. „Орбелус Консорциум“ ООД е съставило Протокол за
анулиране на фактура № **********/20.12.2019 г., като е посочено основание
„Неосъществена сделка с доставчик Лоск Инженеринг ЕООД, и основание за разваляне
на сделката – липса на плащане и неподписан договор, поради недоговорени условия.
Ответникът е представил дневник на покупките си за май 2020 г., видно от който
под № 49 в него е отразено сторно за сумата 47250 лева и ДДС 9450 лева.
Представена е и справка декларация за м. май 2020 г.
Според две справки на ответното дружество по партида на доставчика „Лоск
Инженеринг“ ЕООД през м. 12.2019 г. е осчетоводена фактура №
**********/20.12.2019 г., а на 01.05.2020 г. същата е сторнирана.
С писмо на НАП, ТД на НАП София, офис „Център“ до синдика В. Р. на същата
са предоставени копия от дневници за покупки и продажби за периода 2017 г. 2021 г.
на „Лоск Инженеринг“ ЕООД.
По искане на ответника пред въззивната инстанция е изслушано заключение на
ССЕ и показанията на един свидетел.
В заключението на ССЕ, изготвено от вещото лице Л. З., неоспорено от
страните, същата е посочила, че ответното дружество е осчетоводило процесната
фактура, като на 01.05.2020 г. е съставен протокол за анулирането й, въз основа на
който е съставена счетоводна операция с отрицателен знак относно сумата по
фактурата, като така е сторнирана счетоводната операция въз основа на фактурата.
Посочила е още, (е в справка-декларация за м. май 2020 г. сумата на ДДС с право на
5
пълен данъчен кредит е намалена със сумата 9 450 лева. Сумата е внесена на две части
– с платежно нареждане от 10.03.2021 г. в размер на 2 724.93 лева и на 24.03.2021 г. в
размер на 7 728.57 лева. Тези плащания са отразени и счетоводно в счетоводството на
ответника със съответните счетоводни операции. Вещото лице е посочила още, че
счетоводните книги на „Орбелус Консорциум“ ООД са водени последователно, налице
е съответствие между счетоводните регистри и дневниците за ДДС. Счетоводната
операция въз основа на процесната фактура е съставена в съответствие с приложимите
счетоводни стандарти, но не е документално обоснована. Операцията по извършеното
сторно е некоректно отразена към разходите с отрицателен знак, вместо с положителен
знак към приходите, но това не се е отразило на крайния резултат. С Протокола от
01.05.2020 г. е отстранена направената счетоводна грешка.
Разпитаният свидетел Б. В. П. е заявил, че е работил в „Орбелус Консорциум“
ООД от 2018 г. до 2022 г. и включително към м. 12.2019 г. е работил там. Отговарял за
пласмента, връзки с обществеността, за изпълнение на обществени поръчки за СМР и
др. Лично той е провеждал преговори с „Лоск Инженеринг“ ЕООД по повод поръчка
за възлагане на пътна маркировка в София. Един приятел го запознал с управителя на
„Лоск Инженеринг“ ЕООД К. Е. и той казал, че може да изпълни полагане на пътна
маркировка. Срещи провели преди Нова година, доколкото си спомня през 2019 г. Г-н
Е. казал, че има лицензирани машини и работници и може да положи пътна
маркировка, а изпълнението било специфично. Искал да му се плати авансово.
Свидетелят приел за авансовото плащане, но казал, че иска машините първо да бъдат
доставени на обекта при започване на съответния лот и в същия ден ще бъде платена
авансовата фактура. Той пуснал фактура. Разбрали се а се чуят след празниците, за да
направят план за действие. Зависели от времето, защото пътна настилка се полага при
по-сухо време. Чули се към 20.01 и Е. казал, че има готовност. Свидетелят му казал да
подготви техниката, но че сега е лошо времето. Отложили за края на м. февруари, но
след това с Е. нямало връзка. Не платили, защото уговорката била първо да бъде
видяна техниката и съответните хора. Такива свидетелят не видял. Били обсъждали
къде следва да се положи маркировка – в района на Красна поляна, Красно село, Горна
баня и Околовръстното. Като нямали връзка с Е., а трябвало да се почне в края на март,
възложили маркировката на други фирми, които изпълнили и предали с протоколи. От
счетоводството на „Орбелус Консорциум“ карали свидетеля няколко пъти да се свърже
с Е., но свидетелят не могъл и сторнирали фактурата. Не били плащали авансово.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
съдебен състав намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първата инстанция приела,
че претенцията е на договорно основание, каквото не било твърдяно от ищеца.
Твърдението на ищеца е, че е извършил услугата „полагане на маркировка“, за което
му се дължи възнаграждение, обективирано в издадената процесна фактура. Услугата е
именно ненаименован договор, който в зависимост от своя конкретен предмет, се
доближава повече до договора за поръчка или до договора за изработка. При твърдение
в случая, че предмет на услугата е полагане на маркировка, то към този договор за
услуга биха съответно били приложими правилата на договора за изработка.
За да бъде основателен предявеният иск ищецът следва да докаже, че между него
и ответника е сключен валиден договор, че ищецът е изработил качествено и в срок
възложеното и че го е предал или е бил готов да го предаде.
За установяване на договора, въз основа на който ищецът претендира вземане за
възнаграждение за положена маркировка, по делото е представена само фактура,
подписана от издателя. Този едностранно съставен документ сам по себе си не
6
установява постигане на съгласие между страните относно полагането на маркировка
на посочената във фактурата стойност.
В същото време в трайната съдебна практика се приема, че доколкото писмената
форма при договора за изработка не е форма за действителност, постигането на
съгласие между страните относно съществените елементи на договора – вид и
количество на възложеното, както и неговата цена, може да бъде постигнато и чрез
отправяне на оферта от изпълнителя до възложителя и съответно приемане от
последния чрез конклудентни действия. (така напр. Решение № 97/03.07.2013 г. по т.д.
№ 533/2012 г. на ВКС, II т.о.) В конкретния случай ролята на оферта играе издадената
фактура, която съдържа посочване на страните, предмета на договора и неговата цена,
а конклудентните действия от страна на възложителя се изразяват в надлежното
осчетоводяване на фактурата и ползването на данъчен кредит по нея, които
обстоятелства той признава, а и се установяват от изслушаното заключени на ССЕ.
Т.е., установява се по делото, че страните са постигнали съгласие относно основните
параметри на договор за изработка с предмет, полагане на маркировка. В този смисъл
са и показанията на разпитания свидетел, който лично е водил преговорите с
управителя на ищеца – те са постигнали съгласие за работата, като включително е
обсъждано къде следва да бъде положена маркировката и как следва да стане
плащането, като е постигнато и съгласие за 100% авансово плащане. Началният
момент на изпълнението и конкретното време за извършване на работата не са
съществени елементи на договора, поради което липсата на тяхното съгласуване
между страните, според показанията на свидетеля, не влияе на постигнатото съгласие
за сключване на договор.
Освен сключен договор обаче, за да има задължение за плащане на
възнаграждение от страна на възложителя, изпълнителят следва да е изпълнил
възложеното поне според средното качество и възложителят следва да го е приел без
забележки – чл. 266 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 264 ЗЗД. Този въпрос е спорен между страните
включително пред въззивната инстанция.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест да докаже изпълнението и която
тежест му е посочена от първоинстанционния съд по реда на чл. 375, ал. 1 ГПК, не е
ангажирал никакви доказателства, че е изпълнил твърдяното полагане на маркировка.
За да приеме наличие на изпълнение, първоинстанционният съд се е позовал на
признанието на ответника, направено посредством осчетоводяването на издадената от
ищеца фактура и ползването на данъчен кредит по нея. Посочените действия се
приемат за признание на задължението, включително и на изпълнението от трайната
съдебна практика, стига осчетоводената фактура да съдържа съществените елементи
на договора (така напр. решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение
№ 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/26.10.2010
г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. №
588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., ІІ т.
о., решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 71/08.09.2014
г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 228/07.01.2015 г. по т. д. №
3597/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 107/27.07.2015 г. по т. д. № 4680/2013 г. на
ВКС, ТК, І т. о., решение № 121/21.07.2016 г. по т. д. № 1622/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о.)
В същото време обаче съдебната практика (Решение № 46/06.04.2017 г. по гр.д.
№ 60140/2016 г. на ВКС, I г.о.) приема, че признание на изпълнението има само ако
между страните не съществува спор, че доставката е била или е следвало да бъде
7
извършена преди или едновременно със съставянето на фактурата. При наличието на
твърдения, че фактурата е съставена преди извършването на доставката по определени
причини, обстоятелствата около съставянето на фактурата следва да бъдат изяснени от
съда по реда на чл.145 ГПК с оглед очертаването на спорния предмет по делото, след
което да се определи и предмета на доказване. В този смисъл и в подобни хипотези, ако
се установи, че действително фактурата е съставена преди фактическото извършване
на доставката, не би могло да се приеме, че включването й в дневника за покупко-
продажби на получателя на стоката и ползването на данъчен кредит съставлява само по
себе си недвусмислено признание и за факта на доставката.
В случая по делото се установява от свидетелските показания, които настоящият
състав възприема като логични, непротиворечиви и дадени от лице, лично участвало в
преговорите между страните, поради което достоверни, че процесната фактура е била
издадена веднага след приключване на преговорите относно съществените елементи на
договора и преди да започне изпълнението по договора. Обстоятелството, че така
издадена, фактурата не съответства на правилата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС, според които
фактура се издава след извършване на доставката или след направено авансово
плащане, само по себе си не е основание да се приеме, че фактите не са такива, каквито
твърди свидетелят, още повече, че по делото липсват каквито и да са други
доказателства, които да подкрепят тезата, че фактурата е издадена след изпълнението.
Следователно, след като фактурата е издадена преди започване на изпълнението,
то нейното осчетоводяване и ползването на данъчен кредит не съставляват признание,
че възложеното е изпълнено.
Както бе посочено, ищецът не е ангажирал никакви доказателства относно
изпълнението на работата по полагане на маркировка. Обстоятелството, че същата е
осчетоводена при изпълнителя, няма доказателствена стойност относно изпълнението.
Без изпълнение, възнаграждение не се дължи от възложителя, поради което и
искът за заплащането му е неоснователен. Съответно неоснователен е акцесорният иск
за заплащане на мораторна лихва.
Горното е достатъчно, за да бъдат отхвърлени предявените искове, което прави
ирелевантно в случая обстоятелството, че ответникът е анулирал едностранно
процесната фактура и съответно какво е значението на това обстоятелство, поради
което то няма да бъде обсъждано.
Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод противоположен на
извода на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в обжалваната част и исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззивникът. Той е направил разноски в размер на 4 193.18 лева, от които
2400 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на последното. Настоящият съдебен
състав намира, че с оглед цената на главния иск – 56 700 лева акцесорен такъв в размер
на 17 958.81 лева и процесуалната активност на въззивника, както и събирането на
доказателства пред въззивната инстанция от една страна, а от друга фактическата и
правна сложност на делото, не могат да обосноват извод за прекомерност на
адвокатски хонорар от 2000 лева без ДДС. Възражението е поради това неоснователно
и на въззивника следва да се присъди пълният размер на разноските.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските
и ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса по сметка на
СГС в размер на 2 998.17 лева.
На ответника разноски не се дължат, тъй като той не е претендирал такива.
8
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1213/16.10.2023 г. по т.д. № 359/2023 г. на СГС, VI-17
състав В ЧАСТТА, с която е ОСЪДЕНО „Орбелус консорциум” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър С.
Пушкин” № 84, вх. А, ет. 2, ап. 4, ДА ЗАПЛАТИ на „Лоск инженеринг” ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Позитано” № 3, офис 11 , на основание чл. 266 ЗЗД сума в размер на 56 700 лева
(петдесет и шест хиляди и седемстотин лева), представляваща неплатено
възнаграждение за извършена работа по полагане на маркировка, което
възнаграждение е дължимо по договор за изработка и за което е издадена фактура №
**********/20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
21.02.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 17 958. 81 лева (седемнадесет
хиляди деветстотин петдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща обезщетението за забавено плащане на главницата, начислено за
периода от 15.01.2020 г. до 20.02.2023 г., КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Лоск инженеринг” ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Позитано” № 3, офис 11 против „Орбелус консорциум” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър С. Пушкин” № 84, вх. А,
ет. 2, ап. 4, за заплащане, на основание чл. 266 ЗЗД, на сума в размер на 56 700 лева
(петдесет и шест хиляди и седемстотин лева), представляваща неплатено
възнаграждение за извършена работа по полагане на маркировка, което
възнаграждение е дължимо по договор за изработка и за което е издадена фактура №
**********/20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
21.02.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 17 958. 81 лева (седемнадесет
хиляди деветстотин петдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща обезщетението за забавено плащане на главницата, начислено за
периода от 15.01.2020 г. до 20.02.2023 г.
ОСЪЖДА „Лоск инженеринг” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано” № 3, офис 11 да
заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса за
производството пред СГС в размер на 2 998.17 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10