О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 14.01.2019г.
Административен съд Русе, VІІ състав,
в закрито съдебно заседание на 14 януари, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 24
по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск от „АКВА 2013“ ЕООД, със седалище гр.Русе, срещу Агенция по вписванията, със
седалище гр.София, за сумата от 307.50лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатена
държавна такса и адвокатски хонорар в производството по т.д.№ 334/18г. по описа
на Окръжен съд Русе, с решението по което е отменен, като незаконосъобразен,
постановен от длъжностно лице по регистрация отказ № 20180928092126/04.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата сна предявяване на иска до
нейното окончателно изплащане.
Претендира
присъждане на разноските, направени в настоящото производство.
Съдът,
като съобрази фактическите обстоятелства, на които се основава искът, както и
формулирания петитум, приема, че е предявен иск, с правно основание чл.
28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който агенцията отговаря за
вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ.
Предявеният
иск е недопустим.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, чиито ред е приложим съгласно чл.28,
ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този закон
не се прилага.
В случая такъв ред е налице, тъй като
се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от
отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията в съдебното производство по
отмяната му, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна
такса, на практика направените от страната разноски в спорното
производство.
Отговорността за разноски произтича от
неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия
процес, но не и с отделен иск.
Производството по обжалване на отказ на
длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него
обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи
на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на
чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на
чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в
състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа
"Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс.
Решението на съда подлежи на обжалване
в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието
решение е окончателно.
В случая, наличието на установен от
специалния закон съдебен ред за обжалване, води до недопустимост на иска за
присъждане на сторените разноски за нуждите на развилото се съдебното
производство пред Окръжен съд Русе от АС Русе, основавайки се на разпоредбата
на чл. 541 ГПК, която гласи, че
разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. С оглед
предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото
не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане
правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на
специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна
услуга.
Постановяването на акт от несъдебен
орган, подлежащ на оспорване пред съд, по предвиден в закона ред, отрича
приложението на чл. 541 ГПК.
С т. 7 ТП № 2/2015 г., на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II
колегия на ВАС е прието, че делата по искове за вреди, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица по
регистрация по Закона за търговския регистър са
подсъдни на гражданските съдилища. Съгласно мотивите към решението регистърното
производството е охранително, дейността по вписване и обявяване в Търговския
регистър не е административна, актовете, с които регистърното производство
приключва не са индивидуални административни актове, а са актове с правно
значимо действие, тъй като не съдържат властническо волеизявление, с което да
се осъществява държавно управление. Съответно обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по
регистрация по Закона за търговския регистър не може да се търси на основание чл. 1 ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ,
е приета след посоченото тълкувателно постановление с мотиви, че в Закона за
търговския регистър е уредено самостоятелно регистърно производство, което по
своя характер е административно, а дейността на длъжностните лица по
регистрацията във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в
търговския регистър е административна дейност по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за администрацията.
Следователно, в случая е налице
процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на
платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължима се
държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Това производство не е охранително, а
такова по оспорване на незаконосъобразен отказ при осъществена административна
дейност.
Специалният закон - ЗТРРЮЛНЦ не препраща към разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, а урежда
процесуалния ред, по който следва да се осъществи контрол върху акта на
длъжностното лице по регистрация.
Съобразно изхода на спора, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски съгласно
разпоредбата на чл. 81 ГПК. Налице е ефективно
правно средство на защита, процесуален ред по който изведеното като искова
претенция вземане да се претендира, което изключва приложимостта на исковия ред
и обосновава извод за недопустимост на предявения иск, с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
По изложените съображения предявената
искова претенция за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатени
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по т. дело № 334/2018 г. по описа на Окръжен съд
Русе, както и законната лихва върху исковата сума от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане, е недопустима, поради което производството
по делото следва да бъде прекратено.
В този смисъл е и решение № 15391/11.12.2018г.
на ВАС по адм.д.№ 8925/2018г., III отделение.
На осн.чл.144 АПК вр.с чл.77 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 40лв.
По изложените съображения и на осн.чл.144 АПК
вр.с чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА „АКВА 2013“ ЕООД, със седалище гр.Русе, с ЕИК *********, представлявано от
Б.Т.Н., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Административен съд Русе
допълнителна държавна такса в размер на 40лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 24/2019г. по описа на АС-Русе.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: