Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3375 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „И.“ АД
срещу Н.К.В. за признаване за установено, че дължи, в качеството си на авалист,
сумата от 100 000 лева, частичен иск от 2 000 000 лева по запис на
заповед от 28.06.2018 г. за сумата от 200 000 лева, за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Ищецът излага твърдения, че издател по записа на заповед
е „Е.Ф.Г.“ АД, като обезпечение на договор за банкова гаранция от 20.07.2016 г.
и анекси към него. Н.В. авалирал записа на заповед, чийто падеж бил определен
на предявяване за плащане в срок до 29.10.2018 г. На авалиста В. записът на
заповед от 28.06.2018 г. бил предявен с нотариална покана на 12.09.2018 г.
Към 26.10.2018 г. задължението по записа на заповед не
било погасено, поради което „И.“ АД подала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. По образуваното ч.гр.д. № 69094/2018 г. по описа на СРС
съдът издал заповед по чл. 417 от ГПК, но поради подадено срещу заповедта
възражение от длъжника, предявява иск за установяване на вземането по записа на
заповед.
Ответникът Н.В. е подал отговор, в който не оспорва, че е
авалирал запис на заповед с издател „Е.Ф.Г.“ АД („ЕФГ“ АД), че записът на
заповед е издаден като обезпечение по договор за банкова гаранция №
БГ-1685/2016 – Л - от 20.07.2016 г. и анекси и че записът на заповед е бил
предявен за плащане на В. на 12.09.2018 г.
Излага възражения за липсата на основание за
менителничното поръчителство и наличие на порок, изразяващ се в грешка при
неговото поемане.
Счита, че ищецът е недобросъвестен, тъй като не предприел
действия по сключване на договор за особен залог – условие за прекратяване на
задължението по менителничното поръчителство; предявяване на иск за събиране на
вземането в друго производство; приемане на вземането на ищеца по процесния
запис на заповед от синдика на „ЕФГ“ АД (н) в производството по несъстоятелност
– т.д. № 1907/2017 г. по описа на СГС.
Възразява и че не му било известно, че банката извършила
плащания към бенефициента по банковата гаранция.
В допълнителната искова молба ищецът е изразил становище
за ирелевантност на твърденията относно лицата, които е следвало да се разпишат
като авалисти по записа на заповед. Счита за неоснователни и възраженията за
недобросъвестност поради неучреден особен залог в своя полза; поради опит да се
обогати неоснователно посредством получаване на сумата след погасяване на
задължението чрез плащане; поради приемане на вземанията му от синдика на „ЕФГ“
АД (н), доколкото липсвала сметка по чл. 721 от ТЗ, установяваща пълно
погасяване на вземането.
За неоснователни счита и възраженията за порок на волята
на ответника, изразяващ се в грешка в основанието и предмета, тъй като липсвало
необходимото за това неосъзнато несъответствие между волята на ответника и
външното й изразяване, а грешка в мотивите на В., която е ирелевантна досежно
действителността на сделката.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията
си, както и такова за унищожаемост на менителничното поръчителство като
сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 483 от ТЗ.
Не се
спори между страните, че на 26.10.2018 г. „И.“ АД е подала срещу Н.К.В. заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за осъждането му
да заплати сумата от 200 000 лева, част от 2 000 000 лева главница по
запис на заповед от 28.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане и 4 150 лева разноски по
делото.
Срещу
постановената на 06.11.2018 г. заповед за незабавно изпълнение по образуваното
ч.гр.д. № 69094/2018 г. по описа на СРС, 60 състав постъпило възражение от длъжника
Н.К.В..
На 12.02.2019
г. от заявителя „И.“ АД е получено съобщение с указание за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок и представяне на доказателства за
завеждане на искова молба.
На
12.03.2019 г. „И.“ АД е предявила иск по чл. 422 от ГПК, по която е образувано
настоящото производство за установяване вземането по заповедта от 06.11.2018 г.
Като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, установителният иск е допустим.
В конкретния
случай менителничното задължение почива на ценна книга (запис на заповед) от 28.06.2018
г. Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да
е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити
съгласно императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ. Относно реквизитите и
редовността на записа на заповед е постановено задължително за съдилищата ТР №
1/28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Редовността на записа на
заповед от външна страна означава документът да е наименуван „запис на
заповед”, като този израз следва да се съдържа и в текста, от който да се
извлича и безусловно задължение за плащане на определена по размер и валута
парична сума. В конкретния случай тези изисквания са налице. Процесният запис
на заповед има и другите задължителни реквизити – дата (28.06.2018 г.) и място (гр.
София) на издаване, място на плащане (всеки банков клон или офис и на каса на „И.“
АД), име на лицето, на чиято заповед следва да се плати („И.“ АД) и подпис на
издателя – Н.К.В., управител на „Е.Ф.Г.“ АД.
Съгласно нормата
на чл. 537 от ТЗ вр. чл. 486, ал. 1 от ТЗ, падежът на записа на заповед може да
бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок
след издаването и на определен ден. В случая е безспорно, че падежът е
определен на предявяване, което е извършено с нотариална покана от „И.“ АД,
отправена до издателя и до авалиста Н.К.В. и получена от тях на 12.09.2018 г.
Издателят „Е.Ф.Г.“
АД се е задължил безусловно и неотменимо, срещу предявяване на записа на
заповед, да плати на „И.“ АД или на нейна заповед сумата 2 000 000 лева. Безспорно
е и каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден
менителничният ефект – запис на заповед от 28.06.2018 г.
Правото
на ищеца произтича от менителнично поръчителство по ценната книга, поето чрез
положен подпис върху лицевата част на процесния запис на заповед. Относно
действителността на авала ответникът не е възразил, че положеният за поръчител
подпис не е негов.
Менителничното
поръчителство се дава с полагане на подпис и се изразява с думите „като
поръчител“ или с друг равнозначен израз. В случая са изпълнени и двете условия.
На лицевата част на записа на заповед е положен подпис срещу израза: „подпис на
авалиста: Н.К.В.“ като авалистът е изписал собственоръчно трите си имена.
Менителничното
поръчителство е самостоятелно неакцесорно, едностранно поето задължение от
авалиста. Неговото задължение съществува независимо от валидността на
задължение, поето от издателя на записа на заповед , освен ако се касае за
изискванията за форма по чл. 535 от ТЗ. Задължението на авалиста, макар да
обезпечава задълженията на издателя на записа на заповед, представлява
самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт. То е
абстрактна сделка, като правоотношенията на издателя на записа на заповед и на
авалиста произтичат от различни, независими една от друга едностранни сделки.
Поради това и не може да се зачете направеното от ответника възражение за липса
на основание за поемане за задължението на авалиста.
Не бяха ангажирани
никакви доказателства за пораждане на менителничното поръчителство при
условията на грешка или заблуждение. Като управител на дружеството, издател на
записа на заповед, Н.В. не е бил заблуден относно задълженията, които поема както
като представител на издателя, така и като авалист-физическо лице, в лично
качество.
Ирелевантни са
възраженията относно други, неизпълнени от банката задължения във връзка с
учредяване на особен залог от кредитополучателя, което се твърди да е условие
за прекратяване на менителничното поръчителство. Освен абсолютните възражения, свързани с формата
на менителничния ефект, авалистът не може да противопоставя на приносителя на
ценната книга възраженията на своя издател.
Направеното от
ответника възражение за неизпълнени задължения на поемателя на записа на
заповед принадлежи на издателя на ценната книга. Дори и да се установи
недобросъвестност на ищеца по повод дължими от него действия по учредяване на
особен залог, това не води до отпадане на отговорността на авалиста.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че предоставянето на няколко,
различни по вид обезпечения цели да гарантира правата на кредитора да събере
дължимите му суми чрез насочване на изпълнението върху ипотекираните,
запорирани и заложени вещи и вземания. Обстоятелството, че „И.“ АД е пристъпила
към изпълнение върху заложени вземания на издателя не представлява злоупотреба
с право на кредитора. Приемане на вземането на банката от синдика на „Е.Ф.Г.“
АД също не е пречка да се установи задължението на авалиста, който при плащане
на дълга, разполага с правата по чл. 485, ал. 3 от ТЗ.
Според
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, активирани са
били три стендбай кредита, по които общият размер на задължението възлиза на
сумата от 1 095 449.38 лева.
Ответникът
не ангажира и доказателства, че въз основа на съдебно признато изпълняемо
право в полза на приносителя – издаден изпълнителен лист, процесното вземане
е събрано по реда на изпълнителното производство от издателя, но въпреки това предявява
претенция за осъждане и на авалиста да заплати получената вече сума.
По
изложените съображения съдът намира за доказан иска на ищеца за установяване на
вземането по записа на заповед от 28.06.2018 г. за сумата от 100 000 лева,
частичен иск от 2 000 000 лева, поради което неговата
дължимост следва да бъде установена в настоящото производство.
Съдът,
който разглежда иска по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските в исковото и в заповедното
производство.
С оглед
уважаване на иска в пълния предявен размер, на ищеца се дължат 2 900 лева
разноски по гр.д. № 3375/2019 г. по описа на СГС и 2 075 лева разноски по
ч.гр.д. № 69094/2018 г. по описа на СРС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 483, ал. 1 от ТЗ, че Н.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството си на авалист, дължи
на „И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 100 000
лева, представляваща част от главница по запис на заповед от 28.06.2018 г. за сумата
от 2 000 000 лева, ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д. № 69094/2018 г. по описа на СРС, 60 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н.К.В., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 2 900 лева разноски в настоящото производство и 2 075 лева разноски по
ч.гр.д. № 69094/2018 г. по описа на СРС, 60 състав.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: